НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1768
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1768
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единственият път
,
УС
, София, 23.3.1941г.,
Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ.
Няма никакво раздвояване в любовта. Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има, тези всички неща ги няма в нея. Всичко представя онзи пълен Божествен свят, отдето произтичат всичките работи в света. Не само това, но и всичките лоши работи на земята, като дойдат в съприкосновение с любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Някои мислят, как ще се превърнат?
Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ.
Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли.
към беседата >>
Аз зная един пример.
Та трябва да имате онова ясното разбиране. Ние говорим за съвременния живот, говорим за целувката в природата и правим въпрос. Има целувки. Юда целуна Христа и го предаде. Има целувки, като те целунат, ще оживееш.
Аз зная един пример.
Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал.
към беседата >>
Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите.
Там спор не може да има, противоречие не може да има, зло не може да има, тези всички неща ги няма в нея. Всичко представя онзи пълен Божествен свят, отдето произтичат всичките работи в света. Не само това, но и всичките лоши работи на земята, като дойдат в съприкосновение с любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Някои мислят, как ще се превърнат? Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ.
Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите.
Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот.
към беседата >>
Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява.
Ние говорим за съвременния живот, говорим за целувката в природата и правим въпрос. Има целувки. Юда целуна Христа и го предаде. Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример.
Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява.
Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум.
към беседата >>
Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни.
Всичко представя онзи пълен Божествен свят, отдето произтичат всичките работи в света. Не само това, но и всичките лоши работи на земята, като дойдат в съприкосновение с любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Някои мислят, как ще се превърнат? Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ. Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите.
Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни.
Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата.
към беседата >>
Всички го целуват, но този като го целува, става.
Има целувки. Юда целуна Христа и го предаде. Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява.
Всички го целуват, но този като го целува, става.
Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека.
към беседата >>
Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица.
Не само това, но и всичките лоши работи на земята, като дойдат в съприкосновение с любовта, всички тия работи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Някои мислят, как ще се превърнат? Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ. Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни.
Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица.
Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище.
към беседата >>
Тази целувка е на място.
Юда целуна Христа и го предаде. Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става.
Тази целувка е на място.
След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има.
към беседата >>
Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество.
Някои мислят, как ще се превърнат? Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ. Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица.
Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество.
Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън.
към беседата >>
След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка.
Има целувки, като те целунат, ще оживееш. Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място.
След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка.
Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има. Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли.
Ако стопите въглена при висока температура, вие ще образувате скъпоценен камък, ако не може да го стопите ще се изгуби, ще се превърне на газ. Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество.
Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли.
Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага.
към беседата >>
Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал.
Аз зная един пример. Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка.
Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал.
Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има. Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот.
Най-първо, вие имате едно сърце, дето се учите. Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли.
Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот.
Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето.
към беседата >>
Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум.
Отива един при един умрял герой и го целува и той оживява. Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал.
Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум.
Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има. Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата.
Вас ви трябва температура, понеже ви трябват скъпоценни камъни. Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот.
Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата.
Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава.
към беседата >>
Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека.
Всички го целуват, но този като го целува, става. Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум.
Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека.
Три неща има. Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище.
Добрият живот, добрите чувства, добрите мисли, това са скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица. Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата.
Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище.
Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме.
към беседата >>
Три неща има.
Тази целувка е на място. След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека.
Три неща има.
Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Това е, което в старо време са го наричали свещения огън.
Тази огърлица, това е великият човешки живот, животът на индивида, на рода, на семейството, на един народ, на цялото човечество. Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище.
Това е, което в старо време са го наричали свещения огън.
Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека.
към беседата >>
Не е така лесно да обича човек.
След като целунеш човек и го занесат в гробищата да пъшка, това не е целувка. Целувка е да освободиш човек от големите страдания, в които е паднал. Да знаеш как да даваш на време една хубава мисъл, да възкръсне човешкият ум. Да знаеш да дадеш едно хубаво чувство на сърцето, че сърцето да възкръсне, да знаеш да дадеш една хубава постъпка, да занесе сила на човека. Три неща има.
Не е така лесно да обича човек.
към беседата >>
Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага.
Няма по-хубаво нещо, човек да има светлина, да може да мисли. Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън.
Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага.
Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство.
към беседата >>
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света.
Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища.
към беседата >>
Всичко иде от сърцето.
Човек е гражданин на великата вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага.
Всичко иде от сърцето.
И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло.
към беседата >>
Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света.
Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим.
В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта.
към беседата >>
И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава.
Няма по-хубаво нещо човек да участвува в този живот, да чувствува нещата. Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето.
И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава.
Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло.
към беседата >>
В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света. Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим.
В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там.
Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта.
към беседата >>
Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме.
Но за да ги чувствува, нему му трябва свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава.
Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме.
Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре.
към беседата >>
Няма какво да ти разправят как да свириш.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света. Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там.
Няма какво да ти разправят как да свириш.
Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината.
към беседата >>
Хубаво е сърцето на човека.
Това е, което в старо време са го наричали свещения огън. Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме.
Хубаво е сърцето на човека.
Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие.
към беседата >>
Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света. Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш.
Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър.
Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави.
към беседата >>
Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство.
Сърцето е място на свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека.
Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство.
Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран.
към беседата >>
Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища.
В тази, новата култура, в която сега влизаме, ние казваме, че Господ ще уреди света. Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър.
Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища.
Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта.
към беседата >>
Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло.
Всичко иде от сърцето. И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство.
Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло.
Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място.
към беседата >>
Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта.
Че като дойде Господ, всички трябва да знаем хубаво да свирим. В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища.
Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта.
Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта.
към беседата >>
Няма нищо по-красиво от човешкото тяло.
И понеже всичко иде оттам, човек трябва да внимава. Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло.
Няма нищо по-красиво от човешкото тяло.
Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора.
към беседата >>
Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта.
В един оркестър няма какво да те учат, ти трябва да дойдеш с инструмента в него и партитурата е там. Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта.
Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта.
Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога.
към беседата >>
Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре.
Човек не спазил Божиите закони, той се е отклонил от правия път и са дошли всичките страдания, които сега ги имаме. Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло.
Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре.
Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво?
към беседата >>
Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината.
Няма какво да ти разправят как да свириш. Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта.
Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината.
Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път.
към беседата >>
Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие.
Хубаво е сърцето на човека. Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре.
Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие.
Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не?
към беседата >>
Тия училища са хубави.
Казвам: Вие всички сте канени да свирите в този оркестър. Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината.
Тия училища са хубави.
Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път?
към беседата >>
Единият е неразбран.
Неговият ум и неговото сърце са организирали тялото му, като едно спомагателно средство. Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие.
Единият е неразбран.
Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме.
към беседата >>
Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта.
Тогава, ако някой от вас не знае как да свири, тогава има още две училища. Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави.
Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта.
С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя.
към беседата >>
Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място.
Най-хубавото жилище, в което човек живее, това е домът – домът е неговото тяло. Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран.
Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място.
Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга.
към беседата >>
С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта.
Училището на любовта разбира, че хората са готови за любовта. Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта.
С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта.
Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя?
към беседата >>
Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора.
Няма нищо по-красиво от човешкото тяло. Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място.
Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора.
Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш?
към беседата >>
Любовта води хората към Бога.
Всички, които съзнават, че трябва да се учат, те са в училището на мъдростта. Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта.
Любовта води хората към Бога.
Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си.
към беседата >>
Може ли всичките хора да се обичат еднакво?
Когато Бог създал човека, Той видял, че е много добре. Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора.
Може ли всичките хора да се обичат еднакво?
Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те.
към беседата >>
Тя им показва истинския път.
Всички, които съзнават, че трябва да слугуват, те са в училището на истината. Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога.
Тя им показва истинския път.
Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога.
към беседата >>
Казвам: Може да се обичат, защо не?
Казвам: Има сега в света два живота, които са в противоречие. Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво?
Казвам: Може да се обичат, защо не?
Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво.
към беседата >>
Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път?
Тия училища са хубави. Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път.
Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път?
Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта.
към беседата >>
Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме.
Единият е неразбран. Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не?
Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме.
Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение.
към беседата >>
Всеки, който обича другиго, той му показва пътя.
Но единственото училище, което обединява всички в едно, е любовта. С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път?
Всеки, който обича другиго, той му показва пътя.
Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път.
към беседата >>
Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга.
Неразбраният живот е, когато нещата не се турят на тяхното място. Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме.
Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга.
Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш.
към беседата >>
Някой казва: Как ще му покажеш пътя?
С туй ний ни най-малко не искаме да ви кажем, че мъдростта седи по-долу от любовта, или истината седи по-долу, но истината и Божията мъдрост са спомагала на любовта. Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя.
Някой казва: Как ще му покажеш пътя?
Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят.
към беседата >>
Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш?
Мене наскоро ме запитаха и ми казват: Проповядвате, че трябва да обичаме всичките хора. Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга.
Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш?
Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта.
към беседата >>
Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си.
Любовта води хората към Бога. Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя?
Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си.
Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло.
към беседата >>
Спасява те.
Може ли всичките хора да се обичат еднакво? Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш?
Спасява те.
Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога.
Тя им показва истинския път. Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си.
Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога.
И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.
към беседата >>
Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво.
Казвам: Може да се обичат, защо не? Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те.
Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво.
Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта.
Казва Христос: „Никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя.“ Как ще покажа правия път? Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога.
И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта.
Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя.
към беседата >>
Ти съвсем ще измениш своето мнение.
Ако всичко в света е отделно, тогава е друг въпрос, но ако всичките неща влизат в един общ организъм, имат своето служебно място, тогава всяко нещо, което дойде да работи, ние може да го обичаме. Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво.
Ти съвсем ще измениш своето мнение.
Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път.
Всеки, който обича другиго, той му показва пътя. Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта.
Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път.
Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители.
към беседата >>
Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш.
Ти можеш да обичаш всеки, който ти направи една услуга. Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение.
Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш.
Няма по-велико нещо на света от любовта. Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
Минават и казват: Този е пътят.
Някой казва: Как ще му покажеш пътя? Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път.
Минават и казват: Този е пътят.
Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари.
към беседата >>
Няма по-велико нещо на света от любовта.
Нима не можеш да обичаш един циганин, който те изважда от реката, когато ти се давиш? Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш.
Няма по-велико нещо на света от любовта.
Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло.
Казва: Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, че дал най-ценното, което имал, го дал да покаже любовта си. Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят.
Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло.
И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат.
към беседата >>
Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
Спасява те. Досега не си обичал циганите, но сега, като те извади от реката, ще видиш, че и в този циганин има нещо хубаво. Ти съвсем ще измениш своето мнение. Следователно, всеки човек, който те обича, може да го обичаш. Няма по-велико нещо на света от любовта.
Да обичаш нещата, то е най-великото, което може да направиш.
към беседата >>
И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.
Следователно, всеки един човек, който ви обича, той ви показва пътя към Бога. И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло.
И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.
Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
към беседата >>
Първо, човек иска да бъде като Бога.
Първо, човек иска да бъде като Бога.
Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш.
към беседата >>
Тези, които ви обичат, са ваши братя.
И вие като обичате някого, му показвате пътя на любовта. Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат.
Тези, които ви обичат, са ваши братя.
Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота.
към беседата >>
Ева искаше да стане като Бога.
Първо, човек иска да бъде като Бога.
Ева искаше да стане като Бога.
Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш.
към беседата >>
Тези, които ви учат, са ваши учители.
Следователно, всеки човек, който ви обича, всички ви показват единствения път. Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя.
Тези, които ви учат, са ваши учители.
Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме.
към беседата >>
Знаеш как човек може да бъде като Бога?
Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога.
Знаеш как човек може да бъде като Бога?
Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него.
към беседата >>
Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари.
Минават и казват: Този е пътят. Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители.
Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари.
Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има.
към беседата >>
Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби.
Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога?
Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби.
Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои.
към беседата >>
Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат.
Всички ви обичат, вие оценявате Този, от Когото всичко е излязло. И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари.
Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат.
Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш.
Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби.
Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш.
Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра.
към беседата >>
Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И тогава се радвате на вашите братя, които ви обичат. Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат.
Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш.
Първо, човек иска да бъде като Бога. Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш.
Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш.
Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова.
към беседата >>
Това е смисълът на живота.
Тези, които ви обичат, са ваши братя. Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Това е смисълът на живота.
Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин.
към беседата >>
Но да обичаш като Бога, можеш.
Ева искаше да стане като Бога. Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш.
Но да обичаш като Бога, можеш.
Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра.
към беседата >>
Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме.
Тези, които ви учат, са ваши учители. Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота.
Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме.
Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате.
към беседата >>
Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него.
Знаеш как човек може да бъде като Бога? Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш.
Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него.
Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои.
към беседата >>
Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има.
Тези, които ви слугуват, са ваши слуги, които ви господаруват, са ваши господари. Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме.
Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има.
Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате.
към беседата >>
Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои.
Може да бъде като Бога, ако обича, ако люби. Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него.
Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои.
Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра.
към беседата >>
Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни.
Но и учители и господари в любовта те са ваши братя, които Бог е турил, за да ви учат. Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има.
Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни.
Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам.
към беседата >>
Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра.
Ако искаш да бъдеш силен като Бога, никога няма да бъдеш. Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои.
Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра.
Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи.
към беседата >>
Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък.
Казва: В училището на служението ще слугувате добре, в училището на мъдростта ще учите добре, а в любовта ще обичате Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни.
Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък.
Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам.
към беседата >>
Мъдростта е трицентрова.
Ако искаш да бъдеш умен като Бога, никога няма да бъдеш. Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра.
Мъдростта е трицентрова.
Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център?
към беседата >>
Ние това го схващаме по един механически начин.
Това е смисълът на живота. Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък.
Ние това го схващаме по един механически начин.
По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало.
към беседата >>
Щом дойдем до истината, тя има два центъра.
Но да обичаш като Бога, можеш. Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова.
Щом дойдем до истината, тя има два центъра.
Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага.
към беседата >>
По някой път трябва да се опитате.
Човек, който е дошъл до това, трябва да има тази вечна радост, която вече никой не може да му отнеме. Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин.
По някой път трябва да се опитате.
По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето.
към беседата >>
Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои.
Само в едно нещо можем да бъдем като Бога – да обичаме като Него. Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра.
Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои.
Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните.
към беседата >>
По някой път вие искате да обичате.
Той ще бъде в сила и състояние да предаде на другите това, което има. Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате.
По някой път вие искате да обичате.
Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото.
към беседата >>
Мъдростта има три центъра, истината има два центъра.
Затуй наричам любовта едноцентрова, един център има тя, не може да се раздвои. Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои.
Мъдростта има три центъра, истината има два центъра.
Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора.
към беседата >>
Казвате: Искам да се науча как да обичам.
Затова, казваме по някой път, че всички трябва да бъдем проводници на Божията любов, да се прояви Бог чрез всинца ни. Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате.
Казвате: Искам да се науча как да обичам.
По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека.
към беседата >>
Те са философски работи.
Щом дойдем до знанието, до мъдростта, там имаме три центъра. Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра.
Те са философски работи.
Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените.
към беседата >>
По някой път казвате: Няма кого да обичам.
Когато Бог се проявява чрез всичките народи в света, чрез всичките майки, чрез всичките бащи, чрез всичките учители, чрез всичките господари, чрез всичките слуги в света, тогава ние ще почувствуваме каква е онази Божествена топлина, която иде в света да тури ред и порядък. Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам.
По някой път казвате: Няма кого да обичам.
Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш.
към беседата >>
Казва: Какво значи един център?
Мъдростта е трицентрова. Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи.
Казва: Какво значи един център?
Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им.
към беседата >>
Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало.
Ние това го схващаме по един механически начин. По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам.
Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало.
Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение.
към беседата >>
Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага.
Щом дойдем до истината, тя има два центъра. Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център?
Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага.
Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето.
По някой път трябва да се опитате. По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало.
Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето.
Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи.
към беседата >>
Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните.
Следователно, имаме любовта едноцентрова, един център има, тя не може да се раздвои. Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага.
Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните.
Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото.
По някой път вие искате да обичате. Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето.
Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото.
Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също.
към беседата >>
Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора.
Мъдростта има три центъра, истината има два центъра. Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните.
Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора.
Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека.
Казвате: Искам да се науча как да обичам. По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото.
Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека.
Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите.
към беседата >>
Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените.
Те са философски работи. Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора.
Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените.
В дома на талантливите са благата им. Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш.
По някой път казвате: Няма кого да обичам. Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека.
Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш.
То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби.
към беседата >>
В дома на талантливите са благата им.
Казва: Какво значи един център? Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените.
В дома на талантливите са благата им.
Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
То е неразбиране на сегашното положение.
Аз ако бях на вашето място, ако три, четири месеца не е валяло дъжд, ще ида в планината и в някоя поляна ще ида да полея някое цветенце, дето би изсъхнало. Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш.
То е неразбиране на сегашното положение.
Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние.
към беседата >>
Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
Един център значи мястото, отдето излизат всичките блага. Мъдростта има три центъра-съкровища: за обикновените хора, за талантливите и за гениалните. Обикновените никога не могат да вземат благата на гениалните или талантливите, те трябва да идат в дома на обикновените хора. Талантливите не трябва да се спират в дома на обикновените. В дома на талантливите са благата им.
Щом дойдем до любовта, обикновените, талантливите и гениалните, всичките са едно, тя не прави никакво различие.
към беседата >>
Хората мислят големи работи.
Това е любовта, ще покажа своята любов на цветето. Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение.
Хората мислят големи работи.
Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището.
към беседата >>
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта.
Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш.
към беседата >>
Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също.
Или ще ида да полея някое дърво и ще покажа своята любов на дървото. Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи.
Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също.
Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро.
към беседата >>
Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта.
Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина.
Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро.
към беседата >>
Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите.
Ако ти не можеш да обичаш цветето, законът е еднакъв ти не можеш да обичаш човека. Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също.
Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите.
Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове.
към беседата >>
Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина.
Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво.
Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога.
към беседата >>
Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби.
Ако ти не можеш да обичаш едно малко скъпоценно камъче и човека не можеш да обичаш. То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите.
Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби.
Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му.
към беседата >>
Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво?
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво.
Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво?
Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Вие ще се усетите в едно унизително състояние.
То е неразбиране на сегашното положение. Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби.
Вие ще се усетите в едно унизително състояние.
Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба.
към беседата >>
Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво?
Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен.
Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището.
Хората мислят големи работи. Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние.
Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището.
Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света.
към беседата >>
Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш.
Та казвам: Щом има едно различие във вас за положението, как трябва да живеете, вие не сте вече в областта на любовта. Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен.
Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш.
Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро.
Божественото в малкото, и в голямото, то е едно и също. Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището.
Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро.
Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия.
към беседата >>
Пък и сега може да ти направи добро.
Щом питате: Може ли да се обичаме, вие не сте в областта на любовта, вие сте в областта или на Божията мъдрост, или на Божията истина. Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш.
Пък и сега може да ти направи добро.
Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога. Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове.
Големите работи станаха от малките и малките работи станаха от големите. Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро.
Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове.
Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им.
към беседата >>
Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога.
Ти не може един добър и един лош човек да ги обичаш еднакво. Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро.
Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога.
Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му.
Ако от вашата любов вие не може да създадете голяма любов, пак сте слаби. Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове.
Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му.
Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека.
към беседата >>
Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
Нима онзи човек, който ти счупи крака може, да го обичаш, както онзи, който ти извади окото и онзи, който ти намести окото, можеш да ги обичаш еднакво? Под думите трябва да се обичаме, разбираме да обичаме своя ближен. Всеки един човек, който минава за ближен, той някога в миналото ти е направил едно добро, за което можеш да го обичаш. Пък и сега може да ти направи добро. Всички ония хора, които трябва да обичаш, те носят известни блага от Бога.
Следователно, ако ти не ги обичаш, няма те да дойдат навреме, ако ги обичаш, те навреме ще дойдат и ще донесат благата и ти ще се ползуваш.
към беседата >>
Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба.
Вие ще се усетите в едно унизително състояние. Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му.
Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба.
Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива.
към беседата >>
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света.
Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее.
към беседата >>
Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света.
Ще кажете: Това ми останало да ида да поливам едно цвете или едно дърво, да напусна училището. Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба.
Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света.
Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо.
към беседата >>
Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света.
Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи.
Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става.
към беседата >>
Когато Бог създаде света, направи всички тия.
Цветето е онова същество, което най-добре оценява направеното му добро. Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света.
Когато Бог създаде света, направи всички тия.
Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения.
към беседата >>
Не, в любовта всичко ще се осмисли.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света. Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи.
Не, в любовта всичко ще се осмисли.
Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става.
към беседата >>
Напредналите същества взеха участие в създаването им.
Туй дърво като го полееш ще даде своите плодове. Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия.
Напредналите същества взеха участие в създаването им.
След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура.
към беседата >>
Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света. Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли.
Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта.
Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява.
към беседата >>
След като ги създаде, донесоха подаръци на човека.
Като полееш едно плодно дърво, то ще ти даде плодовете си, и ти ще опиташ плодовете му. Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им.
След като ги създаде, донесоха подаръци на човека.
Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво.
към беседата >>
Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света. Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта.
Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее.
Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре.
към беседата >>
Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива.
Следователно, всичките тия работи, които са ставали в света, всичките тия растения, които ги виждате, житото, което ражда, всичките плодни дървета, те си имат своята служба. Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека.
Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива.
От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод.
към беседата >>
Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее.
Та казвам: Любовта е изпълнение на Божия закон в света. Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее.
Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее.
Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо?
към беседата >>
От любов донесоха по нещо.
Вие още не сте изучавали, как се появиха те в света. Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива.
От любов донесоха по нещо.
И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън.
към беседата >>
Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става.
Сега вие разбирате да се изпълни Божият закон, да престане човек да няма какво да работи. Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее.
Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става.
Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат.
към беседата >>
И досега имаме тия растения.
Когато Бог създаде света, направи всички тия. Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо.
И досега имаме тия растения.
Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум.
към беседата >>
Слабият като дойде в областта на любовта силен става.
Не, в любовта всичко ще се осмисли. Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става.
Слабият като дойде в областта на любовта силен става.
Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта.
към беседата >>
Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура.
Напредналите същества взеха участие в създаването им. След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения.
Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура.
И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта.
към беседата >>
Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява.
Всички противоречия, които съществуват в живота, всичките противоречия ще се уредят в любовта. Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става.
Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява.
Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя.
към беседата >>
И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво.
След като ги създаде, донесоха подаръци на човека. Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура.
И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво.
Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Ти не можеш да живееш с някого добре.
Болният щом дойде в областта на любовта, ще оздравее. Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява.
Ти не можеш да живееш с някого добре.
Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг.
към беседата >>
Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод.
Като дойдоха на земята да видят човека, всяко същество донесе по едно плодно дърво, донесе по няколко растения и тогава земята стана много красива. От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво.
Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод.
Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре.
към беседата >>
Сега народите се бият, защо?
Глупавият щом дойде в областта на любовта, ще поумнее. Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре.
Сега народите се бият, защо?
Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби.
към беседата >>
Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън.
От любов донесоха по нещо. И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод.
Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън.
Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат.
към беседата >>
Защото се учат.
Лошият щом дойде в областта на любовта, добър става. Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо?
Защото се учат.
Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум.
И досега имаме тия растения. Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън.
Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум.
Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов.
към беседата >>
Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта.
Слабият като дойде в областта на любовта силен става. Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат.
Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта.
Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта.
Ако те не бяха ги донесли, ние не можехме да имаме една човешка култура. И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум.
Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта.
Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя.
Любовта е единственото магическо място, дето всичко се примирява. Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта.
Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя.
Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал.
И ние сега на земята трябва да оставим по едно малко плодно дърво. Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта.
Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал.
И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Вън от любовта, законът е друг.
Ти не можеш да живееш с някого добре. Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя.
Вън от любовта, законът е друг.
Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби. Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре.
Че Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ Всяка пръчка, която донася плод, значи, всяка пръчка, която участвува в любовта, тя има всичките неща; всяка пръчка, която не участвува в лозата, не дава плод. Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал.
И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре.
Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби.
Сега народите се бият, защо? Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг.
Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби.
Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат.
Значи един човек може да даде плод тогава само когато в неговото сърце се появява топлината на свещения огън. Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре.
Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат.
Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов. Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
Защото се учат. Когато ние казваме, че хората трябва да се примирят, те трябва да влезат в областта на любовта. Тогава само ще познаят, че има само един баща, а всички те са братя. Вън от любовта, законът е друг. Там има господари и слуги, има сиромаси и богати, има силни и слаби.
Има растения, има животни, има червейчета, има добри и лоши хора.
към беседата >>
Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов.
Един човек може да влезе в училището на любовта само когато светлината се появява в неговия ум. Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат.
Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов.
Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта.
Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела.
към беседата >>
Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
Първото нещо онази свещена мисъл, ония свещени чувства и ония свещени постъпки, те ще въведат съвременните хора в училището на любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. И тогава Писанието казва: Ще се наричаме синове Божии, които сме слугували добре, които сме учили добре. Благодарение на тия слуги, ангелите са слуги, те са онези учители, които учат. Ония, които постоянно ни учат, са учители и всичко това го правят от любов.
Горе минават за братя, тук минават за учители и господари.
към беседата >>
Мъдростта не може да бъде търпелива.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта.
Мъдростта не може да бъде търпелива.
Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе.
към беседата >>
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов.
Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път.
към беседата >>
Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива.
Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището.
В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг.
към беседата >>
Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов.
Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов.
И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта.
към беседата >>
В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището.
В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън.
Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи.
към беседата >>
И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов. Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов.
И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта.
Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта.
към беседата >>
Мъдростта казва: Невежи хора не искам.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън.
Мъдростта казва: Невежи хора не искам.
Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как?
към беседата >>
Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов. Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта.
Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме.
Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта. Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Когато станеш способен да учиш, ела.
Та казвам: Всички тия качества, които споменава апостол Павел, те се отнасят само до любовта. Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам.
Когато станеш способен да учиш, ела.
Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш?
към беседата >>
Не робство, но ограничение.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов. Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме.
Не робство, но ограничение.
То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта. Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Щом не си способен, това училище не е заради тебе.
Мъдростта не може да бъде търпелива. Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела.
Щом не си способен, това училище не е заради тебе.
Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна.
към беседата >>
То е единствения път.
Та всичко онова, което виждаме в света, е едно предметно учение за Божията любов. Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение.
То е единствения път.
Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта. Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Щом си в училището на любовта, законът е друг.
Тя казва: Ще учиш, ако не учиш, тя казва: Излез от училището. В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе.
Щом си в училището на любовта, законът е друг.
Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш?
към беседата >>
Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта.
Един ден вие ще четете на едно дърво етикета, че то е любов. И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път.
Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта.
Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта. Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи.
В сегашните училища, ако седиш три години в един клас в гимназията, изключват те, навън. Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг.
Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи.
Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос.
към беседата >>
Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта.
И в камъните ще четете, че това е любов, и в изворите, и в изгрева на слънцето, навсякъде ще видите, че единственото реално нещо в света, което въздига човека, то е любовта. Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта.
Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта.
Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как?
Мъдростта казва: Невежи хора не искам. Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи.
Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как?
Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта.
към беседата >>
Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
Когато ние съзнаем това, ние ще се освободим от съвременното робство, в което сега се намираме. Не робство, но ограничение. То е единствения път. Христос възкръсна, понеже Той каза, когато Го разпъваха: „Не разбирам онова, което става, но в Твоите ръце предавам духа си.“ Той влезе в закона на любовта. Той казва: „Да бъде волята Ти.“ Ние казваме: Да бъде Твоята воля – ние вече сме в това училище на любовта.
Само ония, които така са положили духа си в Божиите ръце, ще възкръснат.
към беседата >>
Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш?
Когато станеш способен да учиш, ела. Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как?
Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш?
Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта.
към беседата >>
Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна.
Щом не си способен, това училище не е заради тебе. Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш?
Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна.
Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания.
към беседата >>
Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш?
Щом си в училището на любовта, законът е друг. Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна.
Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш?
Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила.
към беседата >>
Казва: То е вече друг въпрос.
Един господин ми зададе един въпрос, казва ми: Има леки работи. Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш?
Казва: То е вече друг въпрос.
Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта.
Казвам: Най-леките работи стават тежки. Как? Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос.
Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта.
Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина.
към беседата >>
Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта.
Ти едно кило желязо може ли да го дигнеш? Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта.
Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта.
Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща.
към беседата >>
Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания.
Казва: Само с единия си пръст мога да го дигна. Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта.
Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания.
Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме.
към беседата >>
Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила.
Ако този един килограм желязо е нагорещено 500–1000 градуса топлина, може ли да го дигнеш? Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания.
Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила.
То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича.
към беседата >>
То е невъзможно.
Казва: То е вече друг въпрос. Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила.
То е невъзможно.
Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина. То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича. Онзи, Който ти е дал живота, Онзи, Който ти е дал всичките блага, ти искаш да Му заповядваш, Той да ти стане слуга, Той да ти слугува, пък ти да Му господаруваш.
към беседата >>
Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина.
Единственото нещо в света, което никой не може да дигне, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно.
Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина.
То е онзи, който ни е родил, нашият баща. Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича. Онзи, Който ти е дал живота, Онзи, Който ти е дал всичките блага, ти искаш да Му заповядваш, Той да ти стане слуга, Той да ти слугува, пък ти да Му господаруваш. Той може да направи това, но знаете ли какво ще стане?
към беседата >>
То е онзи, който ни е родил, нашият баща.
Единственото нещо, което не можеш да завладееш, то е любовта. Всички ония, които са се опитвали да завладеят любовта, са си причинявали най-големите страдания. Всички страдания сега произтичат от това, че всички искат да завладеят хората, искат да ги обичат насила. То е невъзможно. Когато говорим за любовта, разбираме оная първична същина.
То е онзи, който ни е родил, нашият баща.
Ние да искаме да му станем господари, ние да му заповядваме. То е върхът на всичкото безобразие, от което грехът произтича. Онзи, Който ти е дал живота, Онзи, Който ти е дал всичките блага, ти искаш да Му заповядваш, Той да ти стане слуга, Той да ти слугува, пък ти да Му господаруваш. Той може да направи това, но знаете ли какво ще стане?
към беседата >>
2.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“.
Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ.
Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“.
Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата.
към беседата >>
Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави.
Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ.
Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави.
Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си.
към беседата >>
Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето.
Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша.
Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето.
Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето.
към беседата >>
Той работи, но той не работи отъ любовь.
Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“.
Той работи, но той не работи отъ любовь.
Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече.
към беседата >>
Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре.
А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави.
Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре.
Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?
към беседата >>
Сега не мога да я препорѫчамъ.
Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето.
Сега не мога да я препорѫчамъ.
Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ.
към беседата >>
Той работи по законъ.
Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь.
Той работи по законъ.
Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка.
към беседата >>
Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто.
Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре.
Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто.
Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото.
към беседата >>
Отиде котката съ птичето.
Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ.
Отиде котката съ птичето.
Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа.
към беседата >>
Има два начина.
Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ.
Има два начина.
По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ.
към беседата >>
Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“.
Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто.
Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“.
Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е?
към беседата >>
Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка.
Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето.
Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка.
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ.
към беседата >>
По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ.
Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина.
По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ.
Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава.
към беседата >>
Какво при Господа?
Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“.
Какво при Господа?
Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е? “ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми.
Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка.
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми.
Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате?
към беседата >>
Другиятъ работи по закона на свободата.
Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ.
Другиятъ работи по закона на свободата.
Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ.
към беседата >>
Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си.
Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа?
Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си.
По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е? “ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето.
Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми.
Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето.
Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“.
към беседата >>
Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече.
Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата.
Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече.
Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь.
към беседата >>
По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?
Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си.
По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?
“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е? “ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ.
Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето.
Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ.
Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето.
към беседата >>
Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка.
Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече.
Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка.
Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“.
към беседата >>
“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото.
Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?
“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото.
Казватъ: „Кѫде е? “ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа.
Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ.
Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа.
Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“.
към беседата >>
Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ.
Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка.
Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ.
А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му?
към беседата >>
Казватъ: „Кѫде е?
Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото.
Казватъ: „Кѫде е?
“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ.
Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа.
Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ.
Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
към беседата >>
А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава.
По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ.
А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава.
И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“.
към беседата >>
“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието? “ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е?
“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.
към беседата >>
Казвамъ: Защо се карате?
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ.
Казвамъ: Защо се карате?
Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво.
към беседата >>
И за тази работа нищо не му плащатъ.
Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава.
И за тази работа нищо не му плащатъ.
И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь.
към беседата >>
Сега нѣма какво да ви говоря.
Сега нѣма какво да ви говоря.
Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“.
Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате?
Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“.
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ.
към беседата >>
И за тази работа той е и слуга, и господарь.
Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ.
И за тази работа той е и слуга, и господарь.
Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира.
към беседата >>
Това е законътъ на дисхармонията, това.
Сега нѣма какво да ви говоря.
Това е законътъ на дисхармонията, това.
Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето.
Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“.
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето.
Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето.
към беседата >>
Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“.
Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь.
Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“.
Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира?
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ.
Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това.
Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ.
Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“.
Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето.
Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“.
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това?
към беседата >>
Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му?
Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“.
Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му?
Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ.
към беседата >>
Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки.
Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ.
Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки.
Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“.
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“.
към беседата >>
Той, като гледа, казва: „Този е слуга“.
А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му?
Той, като гледа, казва: „Този е слуга“.
Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е.
към беседата >>
Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки.
Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Казвамъ: Не е хубаво.
Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
Казвамъ: Не е хубаво.
Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора.
към беседата >>
Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь.
И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“.
Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь.
Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ?
към беседата >>
Ненуждни страдания имаме сега.
Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
Ненуждни страдания имаме сега.
към беседата >>
Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ.
Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво.
Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ.
Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя.
към беседата >>
Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира.
И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь.
Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира.
Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си.
към беседата >>
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра.
Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра.
към беседата >>
Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето.
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ.
Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето.
Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки.
към беседата >>
Защо да не разбира?
Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира.
Защо да не разбира?
Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си.
към беседата >>
Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра.
Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя.
Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра.
към беседата >>
Но знаете ли защо стана това?
Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето.
Но знаете ли защо стана това?
Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца.
към беседата >>
Не е училъ.
Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира?
Не е училъ.
Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ.
към беседата >>
Дойдоха други, коригираха това.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя.
Дойдоха други, коригираха това.
Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“.
към беседата >>
Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“.
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това?
Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“.
Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ.
към беседата >>
Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е.
Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ.
Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е.
Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“.
към беседата >>
Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това.
Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи.
Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ.
към беседата >>
Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора.
Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“.
Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора.
Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“.
към беседата >>
Защо е ленивъ?
Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е.
Защо е ленивъ?
Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ.
към беседата >>
Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи.
Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички.
Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя.
Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора.
Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя.
Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега.
към беседата >>
Защото има високо мнение за себе си.
Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ?
Защото има високо мнение за себе си.
Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи?
към беседата >>
Сега се каратъ за тия 300 метра.
Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички.
Сега се каратъ за тия 300 метра.
Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки.
Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя.
Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки.
Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“.
към беседата >>
Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си.
Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си.
Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си.
Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
Туриха новото учение по 300 метра.
Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра.
Туриха новото учение по 300 метра.
Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца.
Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки.
Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца.
Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може.
към беседата >>
Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ.
Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си.
Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ.
Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“.
Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра.
Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“.
На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ.
Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца.
Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ.
Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“.
Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ.
Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“.
Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
На 150 метра ще се каратъ.
Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“.
На 150 метра ще се каратъ.
Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“.
Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ.
Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“.
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?
към беседата >>
Та го изважда да го четатъ.
Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“.
Та го изважда да го четатъ.
Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ.
Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.
към беседата >>
12 яйца е снесла досега.
Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“.
12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата.
към беседата >>
Много хубаво е, но въ какво седи?
Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ.
Много хубаво е, но въ какво седи?
Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание.
Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе.
към беседата >>
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“.
Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“.
Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми.
към беседата >>
Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи?
Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.
към беседата >>
Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание.
Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората.
Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ?
към беседата >>
Рекохъ: Не може.
Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“.
Рекохъ: Не може.
Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка.
към беседата >>
Четете сега.
Четете сега.
Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете.
към беседата >>
Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората.
Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога.
Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не.
към беседата >>
Азъ съмъ намислилъ да я насадя.
Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може.
Азъ съмъ намислилъ да я насадя.
Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка.
към беседата >>
Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ.
Четете сега.
Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ.
Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията.
към беседата >>
Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога.
Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ.
Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ?
към беседата >>
Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?
Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя.
Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?
“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
към беседата >>
Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае.
Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ.
Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае.
После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има.
към беседата >>
Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ.
Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ.
Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората.
към беседата >>
“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата.
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?
“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата.
Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието.
Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае.
После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието.
Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ?
към беседата >>
Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе.
Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ.
Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе.
Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича?
към беседата >>
Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата.
Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми.
Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
Каква е тази нота?
Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието.
Каква е тази нота?
Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
към беседата >>
Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ?
Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе.
Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ?
– Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь.
към беседата >>
Сниса безъ да крѣка.
Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми.
Сниса безъ да крѣка.
Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
Тази нота съ гласа не може да я вземете.
Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота?
Тази нота съ гласа не може да я вземете.
Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“.
към беседата >>
– Не.
Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ?
– Не.
Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота.
към беседата >>
Само като дойде котката, тогава крѣка.
Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка.
Само като дойде котката, тогава крѣка.
Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията.
Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете.
Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията.
Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
към беседата >>
Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ?
Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не.
Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ?
Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“.
към беседата >>
Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата? “ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка.
Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има.
Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията.
Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има.
Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?
към беседата >>
Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората.
Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ?
Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората.
Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе.
към беседата >>
Като си замине тя, тогава идвай.
“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
Като си замине тя, тогава идвай.
към беседата >>
Тогава какъ ще ги вземешъ?
После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има.
Тогава какъ ще ги вземешъ?
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день.
към беседата >>
Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича?
Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората.
Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича?
Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта.
Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя.
към беседата >>
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ?
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ.
към беседата >>
Ще имате една обикновена любовь.
Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича?
Ще имате една обикновена любовь.
Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта.
Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки.
То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
към беседата >>
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“.
Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“.
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си.
към беседата >>
Ще имате обикновеното въ живота.
– Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь.
Ще имате обикновеното въ живота.
Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
То е вече законътъ на хармонията.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки.
То е вече законътъ на хармонията.
Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
към беседата >>
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“.
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана.
към беседата >>
Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“.
Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота.
Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“.
Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
Никой не може да ви научи отъ себе си.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията.
Никой не може да ви научи отъ себе си.
Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль.
към беседата >>
Казва: „Каква е работата?
Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
Казва: „Каква е работата?
“ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана.
към беседата >>
Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе.
Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“.
Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе.
То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си.
Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание.
Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния.
към беседата >>
“ Облича се три пѫти на день.
Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?
“ Облича се три пѫти на день.
Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
То е една нечиста кѫща.
Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе.
То е една нечиста кѫща.
към беседата >>
Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя.
Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание.
Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя.
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ!
към беседата >>
Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ.
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день.
Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ.
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири.
Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“.
към беседата >>
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя.
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли!
към беседата >>
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си.
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ.
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си.
По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири.
Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята.
За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
към беседата >>
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство!
към беседата >>
По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана.
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си.
По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана.
Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята.
За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята.
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ.
към беседата >>
Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль.
Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль.
Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви!
към беседата >>
Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана.
Казва: „Каква е работата? “ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана.
Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана.
Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята.
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ.
към беседата >>
Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния.
Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль.
Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния.
Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение!
към беседата >>
Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
“ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана.
Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.
към беседата >>
Да туришъ мисъльта си въ хармония.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
Да туришъ мисъльта си въ хармония.
Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари.
към беседата >>
Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ!
Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния.
Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ!
По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили.
към беседата >>
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите.
Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ.
към беседата >>
Казвате: „Хубавитѣ мисли“.
Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония.
Казвате: „Хубавитѣ мисли“.
Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ.
към беседата >>
По възможность не допущайте дисхармонични мисли!
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ!
По възможность не допущайте дисхармонични мисли!
Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение?
към беседата >>
Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите.
Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща.
Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки.
към беседата >>
Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“.
Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси.
към беседата >>
Внесете по едно хубаво чувство!
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли!
Внесете по едно хубаво чувство!
Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата.
към беседата >>
Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща.
Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти.
Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона.
към беседата >>
Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ.
За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ.
Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба.
към беседата >>
Задръжте, което дойде въ сърдцето ви!
Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство!
Задръжте, което дойде въ сърдцето ви!
Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
към беседата >>
Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти.
Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“.
Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“.
към беседата >>
Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ.
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ.
Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ.
Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ.
към беседата >>
Като станете сутринь, направете едно хубаво движение!
Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви!
Като станете сутринь, направете едно хубаво движение!
По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
към беседата >>
Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“.
Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ.
Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ?
към беседата >>
Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари.
Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ.
Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари.
Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили.
Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение!
По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили.
Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива.
към беседата >>
Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ.
Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ.
Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ.
Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ.
към беседата >>
Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ.
Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари.
Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ.
Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта.
към беседата >>
Кое е хубавото движение?
По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили.
Кое е хубавото движение?
Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста.
към беседата >>
Че то сѫ милиони прашинки.
Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ.
Че то сѫ милиони прашинки.
Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ.
към беседата >>
Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси.
Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ.
Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси.
Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь.
към беседата >>
Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата.
Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение?
Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата.
Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/.
към беседата >>
Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона.
Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки.
Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона.
Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона.
към беседата >>
Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба.
Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси.
Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба.
Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията.
към беседата >>
Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата.
Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това?
към беседата >>
Казва: „Тази работа не е заради мене“.
Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона.
Казва: „Тази работа не е заради мене“.
Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата.
към беседата >>
Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ.
Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба.
Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ.
Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона.
към беседата >>
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна.
към беседата >>
Коя работа е заради васъ?
Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“.
Коя работа е заради васъ?
Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“.
към беседата >>
Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате.
Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ.
Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате.
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона.
към беседата >>
Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива.
По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива.
/Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ.
към беседата >>
Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ.
Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ?
Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ.
Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта.
Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате.
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта.
Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“.
към беседата >>
/Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста.
Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива.
/Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста.
После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ.
Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ.
Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ.
Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь.
Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта.
Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь.
Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона.
към беседата >>
После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/.
Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста.
После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/.
Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона.
Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ.
Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона.
Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Тя не е по закона на хармонията.
Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь.
Тя не е по закона на хармонията.
Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона.
към беседата >>
Какво означава това?
Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/.
Какво означава това?
Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата.
Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона.
Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата.
Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона.
Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията.
Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона.
Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта.
към беседата >>
Това е една стомна, която е пълна.
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това?
Това е една стомна, която е пълна.
Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“.
Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата.
Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“.
Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона.
Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона.
Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона.
Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава.
към беседата >>
Лѣвата рѫка е чучурътъ.
Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна.
Лѣвата рѫка е чучурътъ.
Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“.
Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?
към беседата >>
Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“.
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона.
Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“.
Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта.
към беседата >>
Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
/Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ.
Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.
към беседата >>
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа.
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа.
Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни.
към беседата >>
Това е любовьта, подчинена на закона.
Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“.
Това е любовьта, подчинена на закона.
Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна.
към беседата >>
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ.
Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа.
Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?
към беседата >>
Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона.
Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона.
Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона.
Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане.
към беседата >>
Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ.
Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ.
Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса?
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса?
Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?
към беседата >>
Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта.
Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона.
Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта.
Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си?
към беседата >>
Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ.
Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете.
Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса?
Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо.
към беседата >>
Нѣма да има противоречие тогава.
Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта.
Нѣма да има противоречие тогава.
Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде.
към беседата >>
Поблагодарете, три нѣща да останатъ.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете.
Поблагодарете, три нѣща да останатъ.
Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ.
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ.
На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ.
И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми.
към беседата >>
Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта.
Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава.
Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта.
Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела.
към беседата >>
Азъ ще се спра пакъ да говоря.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ.
Азъ ще се спра пакъ да говоря.
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни.
Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ.
И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни.
Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа.
към беседата >>
Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна.
Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта.
Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна.
Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь.
към беседата >>
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря.
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към беседата >>
Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?
Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни.
Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?
“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“.
към беседата >>
Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане.
Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна.
Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане.
Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
към беседата >>
“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?
Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?
“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?
“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ.
към беседата >>
Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си?
Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане.
Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си?
Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева.
към беседата >>
“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо.
Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?
“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо.
Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель.
към беседата >>
Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде.
Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си?
Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде.
Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая.
към беседата >>
Свири ми.
На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо.
Свири ми.
Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ.
към беседата >>
Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела.
Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде.
Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела.
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение?
към беседата >>
Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа.
И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми.
Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа.
– „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо.
към беседата >>
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь.
Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела.
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь.
Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга.
към беседата >>
– „Азъ мисля“.
Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ? “ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа.
– „Азъ мисля“.
Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми.
към беседата >>
Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь.
Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание.
към беседата >>
Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ.
“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане? “ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“.
Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ.
Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ.
към беседата >>
Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева.
Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева.
Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма.
към беседата >>
Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель.
“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ.
Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель.
Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето.
към беседата >>
Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая.
Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева.
Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая.
Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона.
към беседата >>
Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ.
Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель.
Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ.
Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ.
към беседата >>
Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение?
Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая.
Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение?
Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ.
към беседата >>
Казвамъ: Изсвири ми нѣщо.
Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ.
Казвамъ: Изсвири ми нѣщо.
Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“.
към беседата >>
Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга.
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение?
Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга.
Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
Изсвири ми.
– „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо.
Изсвири ми.
Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество.
към беседата >>
Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание.
Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга.
Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание.
Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ.
Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми.
Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ.
Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ.
към беседата >>
Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма.
Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание.
Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма.
Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето.
Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ.
Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето.
Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.
към беседата >>
Сега това почитание е по закона.
Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма.
Сега това почитание е по закона.
То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ.
Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето.
Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ.
– „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.
към беседата >>
То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ.
Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона.
То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ.
Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
– „Запалилъ съмъ се за музиката“.
Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ.
– „Запалилъ съмъ се за музиката“.
Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.
към беседата >>
Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ.
Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.
към беседата >>
Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество.
Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“.
Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество.
Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.
към беседата >>
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия.
Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ.
към беседата >>
Ти не си роденъ за музикантъ.
Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество.
Ти не си роденъ за музикантъ.
То е последното.
към беседата >>
Беднотията е по закона.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия.
Беднотията е по закона.
Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ.
към беседата >>
То е последното.
Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ.
То е последното.
към беседата >>
Въ Божествената хармония всички сѫ богати.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона.
Въ Божествената хармония всички сѫ богати.
Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството.
към беседата >>
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта.
Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава.
към беседата >>
Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати.
Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри.
Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ.
към беседата >>
Какво нѣщо е любовьта?
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта.
Какво нѣщо е любовьта?
Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание.
към беседата >>
Нѣкои богати сѫ скържави.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри.
Нѣкои богати сѫ скържави.
То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта?
Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта.
Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава.
към беседата >>
То е една погрѣшка въ тѣхъ.
Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави.
То е една погрѣшка въ тѣхъ.
Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта.
Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ.
Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ.
към беседата >>
Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ.
Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ.
Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ.
Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
Страданието е извънъ любовьта.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ.
Страданието е извънъ любовьта.
Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща.
към беседата >>
Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството.
Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ.
Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството.
Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава.
Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта.
Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава.
И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата.
към беседата >>
Той е като изворъ.
Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството.
Той е като изворъ.
Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание.
Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава.
И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание.
Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона.
към беседата >>
Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ.
Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.
към беседата >>
Любовьта ходи да търси страданието и пари дава.
Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание.
Любовьта ходи да търси страданието и пари дава.
Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ.
към беседата >>
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте.
Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь.
към беседата >>
Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ.
Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава.
Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ.
Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви.
към беседата >>
Азъ не говоря за светии.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте.
Азъ не говоря за светии.
Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва.
към беседата >>
Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща.
Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ.
Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща.
Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ.
към беседата >>
Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии.
Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа.
Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония.
към беседата >>
Отъ първо качество направя нѣщата.
Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща.
Отъ първо качество направя нѣщата.
Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ.
към беседата >>
Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа.
Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е.
Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето.
към беседата >>
Но човѣкъ трѣбва да разбира закона.
И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата.
Но човѣкъ трѣбва да разбира закона.
Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ.
към беседата >>
Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е.
Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората.
Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме.
към беседата >>
Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ.
Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона.
Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ.
Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ.
към беседата >>
Светията е запалена свѣщь.
Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората.
Светията е запалена свѣщь.
Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви.
Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ.
Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви.
Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти.
към беседата >>
Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва.
Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь.
Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва.
То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Имате една болка, (която) се явява въ васъ.
Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви.
Имате една болка, (която) се явява въ васъ.
Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре.
към беседата >>
То донѣкѫде представя Божествената хармония.
Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва.
То донѣкѫде представя Божествената хармония.
То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ.
Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ.
Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ.
Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре.
към беседата >>
То свири слънцето.
Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония.
То свири слънцето.
И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ.
Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ.
Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ.
Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре.
към беседата >>
И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме.
Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето.
И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме.
Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Значи, свири се на нѣкой концертъ.
Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ.
Значи, свири се на нѣкой концертъ.
Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана.
към беседата >>
Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме.
Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.
към беседата >>
Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти.
Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ.
Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти.
Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи.
към беседата >>
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така?
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така?
Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“.
към беседата >>
Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре.
Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти.
Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре.
Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега?
към беседата >>
Че вие имате споръ двамата.
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така?
Че вие имате споръ двамата.
Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири.
към беседата >>
Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре.
Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре.
Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре.
Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени.
към беседата >>
Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ?
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата.
Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ?
Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ.
към беседата >>
Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре.
Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре.
Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре.
Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона.
към беседата >>
Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ.
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ?
Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ.
Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана.
Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре.
Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана.
Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го.
към беседата >>
Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ.
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ.
Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ.
Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
Трѣбва да се поправи.
Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана.
Трѣбва да се поправи.
Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?
към беседата >>
Казвашъ: „Свири“.
Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ.
Казвашъ: „Свири“.
Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
Казва: „Какъ да го поправимъ сега?
Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи.
Казва: „Какъ да го поправимъ сега?
“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“.
към беседата >>
Нищо не може да свири.
Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“.
Нищо не може да свири.
Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени.
Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега?
“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа.
към беседата >>
Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ.
Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири.
Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ.
Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона.
Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона.
Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава.
към беседата >>
Този светия ти говори за обикновени работи.
Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ.
Този светия ти говори за обикновени работи.
към беседата >>
Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го.
Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона.
Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го.
Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“.
към беседата >>
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли.
После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва?
към беседата >>
Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?
Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го.
Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?
“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ.
към беседата >>
После, крайно лицемѣрие има.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли.
После, крайно лицемѣрие има.
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде.
към беседата >>
“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“.
Казва: „Какъ да го поправимъ сега? “ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?
“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“.
(Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето.
към беседата >>
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има.
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене.
До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно.
към беседата >>
(Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа.
“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“.
(Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа.
Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие.
към беседата >>
До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене.
До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница.
Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча.
към беседата >>
Господь съ печени агнета не се занимава.
Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа.
Господь съ печени агнета не се занимава.
Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа.
към беседата >>
Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това.
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница.
Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това.
Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е.
към беседата >>
Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“.
Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава.
Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“.
Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него.
към беседата >>
Какво ще иде предъ Господа да се показва?
Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това.
Какво ще иде предъ Господа да се показва?
Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е.
към беседата >>
Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ.
Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ? “ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“.
Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ.
Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ.
към беседата >>
Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде.
После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва?
Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде.
Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ.
към беседата >>
Колкото той да яде, не може да изѣде агнето.
“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ.
Колкото той да яде, не може да изѣде агнето.
Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости?
към беседата >>
Дали леща или баница е се едно.
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде.
Дали леща или баница е се едно.
Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща.
към беседата >>
Влѣзълъ въ едно противоречие.
(Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето.
Влѣзълъ въ едно противоречие.
Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ?
към беседата >>
Лещата нѣма да те препорѫча.
До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно.
Лещата нѣма да те препорѫча.
Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща.
към беседата >>
Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа.
Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие.
Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа.
Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ.
към беседата >>
Ако ядешъ леща, за очитѣ е.
Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча.
Ако ядешъ леща, за очитѣ е.
Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ.
към беседата >>
Недоволенъ било Господь отъ него.
Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа.
Недоволенъ било Господь отъ него.
(Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“.
към беседата >>
Ако ядешъ баница, за стомаха е.
Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е.
Ако ядешъ баница, за стомаха е.
Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде.
към беседата >>
(Мойсей) пита, защо е недоволенъ.
Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него.
(Мойсей) пита, защо е недоволенъ.
Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ.
към беседата >>
Лещата е цѣръ за очитѣ.
Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е.
Лещата е цѣръ за очитѣ.
Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ.
към беседата >>
Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости?
Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ.
Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости?
Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ.
към беседата >>
Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща.
Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ.
Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща.
Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“.
към беседата >>
Ти отде знаешъ?
Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости?
Ти отде знаешъ?
Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“.
към беседата >>
Той не знае защо да яде леща.
Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща.
Той не знае защо да яде леща.
Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ.
към беседата >>
Ти предполагашъ.
Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ?
Ти предполагашъ.
Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря.
към беседата >>
Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ.
Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща.
Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ.
Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това.
към беседата >>
Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“.
Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ.
Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“.
Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората.
към беседата >>
Бобъ яде.
Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ.
Бобъ яде.
Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото.
към беседата >>
Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ.
(Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“.
Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ.
Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ.
към беседата >>
Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ.
Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде.
Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ.
Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа.
към беседата >>
Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ.
Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ.
Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ.
Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло.
към беседата >>
Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“.
Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ.
Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“.
Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Той ще дойде“.
Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ.
Той ще дойде“.
Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“.
към беседата >>
Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ.
Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“.
Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ.
Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила.
към беседата >>
Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря.
Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“.
Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря.
Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго.
към беседата >>
Той не знае, че е козметика това.
Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ.
Той не знае, че е козметика това.
А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль.
към беседата >>
Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората.
Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря.
Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората.
Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь.
към беседата >>
А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото.
Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това.
А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото.
Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето.
към беседата >>
Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ.
Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората.
Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ.
Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа.
Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото.
Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа.
Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“.
към беседата >>
Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло.
Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ.
Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло.
Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си.
Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа.
Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си.
Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете.
към беседата >>
Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“.
Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло.
Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“.
Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила.
Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си.
Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила.
Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ.
към беседата >>
Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго.
Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“.
Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго.
Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль.
Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила.
Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль.
Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири.
към беседата >>
Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь.
Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго.
Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь.
По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето.
А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль.
Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето.
Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь.
По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.
към беседата >>
Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“.
Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето.
Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“.
Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи.
към беседата >>
Дойде нѣкой и ми се оплаква.
Дойде нѣкой и ми се оплаква.
Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ.
към беседата >>
Трѣбва да Го ядете.
Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“.
Трѣбва да Го ядете.
Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде.
към беседата >>
Азъ вече турямъ Мойсея.
Дойде нѣкой и ми се оплаква.
Азъ вече турямъ Мойсея.
Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата?
към беседата >>
Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ.
Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете.
Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ.
Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде.
към беседата >>
Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости.
Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея.
Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости.
Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“.
към беседата >>
Не само да яде съ любовь, ще свири.
Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ.
Не само да яде съ любовь, ще свири.
Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето.
към беседата >>
Казвамъ: Ще дойде Господь.
Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости.
Казвамъ: Ще дойде Господь.
Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ.
към беседата >>
Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя.
Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири.
Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя.
Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ.
към беседата >>
Що е обидата?
Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь.
Що е обидата?
Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче.
към беседата >>
Азъ ще направя това, което Господь не може да направи.
Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя.
Азъ ще направя това, което Господь не може да направи.
Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“.
към беседата >>
Мойсей е миналъ тамъ.
Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата?
Мойсей е миналъ тамъ.
Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете.
към беседата >>
Той заради мене нѣма да яде.
Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи.
Той заради мене нѣма да яде.
Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни.
към беседата >>
Ами че що е обидата?
Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ.
Ами че що е обидата?
Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“.
към беседата >>
Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде.
Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде.
Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде.
Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни.
към беседата >>
Казва: „Тебе хората не те обичатъ“.
Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата?
Казва: „Тебе хората не те обичатъ“.
То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува.
към беседата >>
Свещенъ актъ е яденето.
Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде.
Свещенъ актъ е яденето.
Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо.
към беседата >>
То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ.
Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“.
То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ.
По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение.
към беседата >>
Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ.
Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето.
Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ.
Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче.
Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ.
По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче.
Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ.
към беседата >>
Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“.
Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ.
Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“.
Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете.
Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче.
Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете.
Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ.
към беседата >>
Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни.
Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“.
Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни.
Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
Казвате: „Много хубаво пѣе“.
Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете.
Казвате: „Много хубаво пѣе“.
Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь.
към беседата >>
Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни.
Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни.
Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни.
Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува.
Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“.
Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува.
Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение.
към беседата >>
Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо.
Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни.
Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо.
Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение.
То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува.
Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение.
Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ.
към беседата >>
Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо.
Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.
към беседата >>
Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ.
По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение.
Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ.
Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ.
към беседата >>
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него?
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него?
Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ?
към беседата >>
Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ.
Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ.
Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ.
Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ.
към беседата >>
Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ.
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него?
Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ.
Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ.
към беседата >>
Ако самъ пѣешъ, то е по любовь.
Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ.
Ако самъ пѣешъ, то е по любовь.
Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много.
към беседата >>
Ние какво сме направили?
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ.
Ние какво сме направили?
Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки.
към беседата >>
Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение.
Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь.
Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение.
Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара.
към беседата >>
Въ какво седи заслугата ни?
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили?
Въ какво седи заслугата ни?
– „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане.
към беседата >>
Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ.
Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение.
Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ.
Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ.
към беседата >>
– „Азъ обичамъ Господа?
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни?
– „Азъ обичамъ Господа?
“ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има.
към беседата >>
Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ.
Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ.
Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ.
Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
“ Въ какво Го обичашъ?
Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа?
“ Въ какво Го обичашъ?
Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство.
към беседата >>
Обаче, ако е по законъ.
Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ.
Обаче, ако е по законъ.
Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ.
Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ?
Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ.
– „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди!
към беседата >>
Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много.
Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ.
Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много.
Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
– „Направи това“, азъ си правя оглушки.
Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ.
– „Направи това“, азъ си правя оглушки.
Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела!
към беседата >>
Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара.
Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много.
Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара.
Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
Въ хармонията нѣма отлагане.
Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки.
Въ хармонията нѣма отлагане.
Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела.
към беседата >>
Сто хиляди лева сѫ.
Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара.
Сто хиляди лева сѫ.
Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има.
– „Азъ обичамъ Господа? “ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане.
Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има.
Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ.
към беседата >>
Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ.
Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?
към беседата >>
Тамъ трѣбва съвършенство.
“ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има.
Тамъ трѣбва съвършенство.
Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль.
към беседата >>
Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ.
Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ.
Много голѣми амбиции имате. Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.
към беседата >>
Казва: „Иди!
Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство.
Казва: „Иди!
“ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ.
към беседата >>
Много голѣми амбиции имате.
Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ.
Много голѣми амбиции имате.
Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.
към беседата >>
“ – иди, „Ела!
– „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди!
“ – иди, „Ела!
“ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ.
към беседата >>
Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.
Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ. Много голѣми амбиции имате.
Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.
към беседата >>
“ – ела.
Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела!
“ – ела.
Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него?
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него?
Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“.
към беседата >>
Но не по законъ.
Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела.
Но не по законъ.
Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него?
Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете.
Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция.
към беседата >>
Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль.
Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ.
Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль.
Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете.
Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.
Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра.
към беседата >>
Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ.
Казва: „Иди! “ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль.
Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ.
Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Ти досега не си обръщала листоветѣ.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.
Ти досега не си обръщала листоветѣ.
Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете?
към беседата >>
Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ.
“ – иди, „Ела! “ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ.
Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ.
Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ.
Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири.
Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра.
към беседата >>
Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ.
“ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ.
Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ.
Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Казва: „Нищо не струва“.
Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири.
Казва: „Нищо не струва“.
Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието.
към беседата >>
Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ.
Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.
към беседата >>
Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция.
Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“.
Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция.
Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има.
към беседата >>
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си.
Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“.
към беседата >>
Ще обичашъ тази сестра.
Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция.
Ще обичашъ тази сестра.
Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия.
към беседата >>
Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си.
Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“.
Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“.
към беседата >>
Какъ ще я обичате, какъ ще започнете?
Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра.
Какъ ще я обичате, какъ ще започнете?
Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ.
към беседата >>
Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе?
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“.
Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе?
Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ.
към беседата >>
Азъ съмъ привеждалъ примѣра.
Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете?
Азъ съмъ привеждалъ примѣра.
Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето.
към беседата >>
Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе?
Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде.
Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“?
към беседата >>
Божествената любовь започва съ зрѣнието.
Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра.
Божествената любовь започва съ зрѣнието.
Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно.
към беседата >>
Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде.
Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“.
Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“?
към беседата >>
Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има.
Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието.
Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има.
Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото.
към беседата >>
Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“.
Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого.
към беседата >>
Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия.
Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има.
Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия.
Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него.
към беседата >>
Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ.
към беседата >>
Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ.
Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия.
Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ.
Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията.
към беседата >>
Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ.
Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ.
Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“.
към беседата >>
Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето.
Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ.
Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето.
Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него.
към беседата >>
Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“?
Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ.
Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“?
Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри.
към беседата >>
Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно.
Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето.
Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно.
Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното.
към беседата >>
Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“?
Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“?
Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“?
Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете?
към беседата >>
Туй е Божественото.
Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно.
Туй е Божественото.
Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията.
към беседата >>
Не че мене обичате, но обичате нѣкого.
Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“?
Не че мене обичате, но обичате нѣкого.
За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е.
към беседата >>
Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него.
Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото.
Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него.
То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“.
към беседата >>
За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ.
Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого.
За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ.
Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е.
към беседата >>
То е пакъ по закона на хармонията.
Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него.
То е пакъ по закона на хармонията.
Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение.
към беседата >>
Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“.
Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ.
Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“.
Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита.
към беседата >>
Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него.
Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията.
Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него.
Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ.
към беседата >>
Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри.
Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“.
Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри.
„Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ.
към беседата >>
Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното.
Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него.
Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното.
Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте.
към беседата >>
„Азъ те обичамъ“ защо не пѣете?
Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри.
„Азъ те обичамъ“ защо не пѣете?
Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи.
към беседата >>
Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията.
Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното.
Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията.
Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Трудна работа е.
Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете?
Трудна работа е.
Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ.
към беседата >>
Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“.
Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията.
Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“.
Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Ще знаешъ колко трудна работа е.
За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е.
Ще знаешъ колко трудна работа е.
Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ.
към беседата >>
Азъ правя сега сравнение.
То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“.
Азъ правя сега сравнение.
Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Защото всѣки единъ ще запита.
Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е.
Защото всѣки единъ ще запита.
Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата.
към беседата >>
Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ.
Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение.
Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ.
Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Ти си гладенъ.
Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита.
Ти си гладенъ.
Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде.
към беседата >>
Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте.
Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ.
Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте.
Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи.
„Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ.
Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи.
Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи.
към беседата >>
Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте.
Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.
към беседата >>
Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ.
Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи.
Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ.
„Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става.
към беседата >>
Вие имате високо мнение за себе си.
Вие имате високо мнение за себе си.
Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири.
към беседата >>
„Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ.
Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ.
„Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ.
„Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“.
към беседата >>
Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми?
Вие имате високо мнение за себе си.
Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми?
Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче.
към беседата >>
„Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата.
Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ.
„Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави.
към беседата >>
Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ.
Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми?
Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ.
Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ.
към беседата >>
Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде.
Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде.
Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави.
към беседата >>
Когато свирятъ, иматъ една идея.
Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ.
Когато свирятъ, иматъ една идея.
Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ.
към беседата >>
Тогава се показватъ тия лѫчи.
Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде.
Тогава се показватъ тия лѫчи.
Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи.
към беседата >>
Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята.
Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея.
Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята.
Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето.
към беседата >>
Всѣки день това става.
Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи.
Всѣки день това става.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича.
към беседата >>
Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири.
Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята.
Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири.
Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ.
към беседата >>
Господь казва: „Азъ те обичамъ“.
„Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“.
Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича.
към беседата >>
Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче.
Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири.
Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче.
Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ.
към беседата >>
Ние ще направимъ това, което Господь прави.
„Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“.
Ние ще направимъ това, което Господь прави.
Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате.
към беседата >>
Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ.
Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче.
Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ.
Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката.
към беседата >>
Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави.
Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави.
Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама.
към беседата >>
Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ.
Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ.
Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ.
Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално.
към беседата >>
Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи.
Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави.
Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи.
Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма.
към беседата >>
Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето.
Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ.
Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето.
По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ.
към беседата >>
Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича.
Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи.
Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича.
На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма.
към беседата >>
По радиото предаватъ и ти слушашъ.
Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето.
По радиото предаватъ и ти слушашъ.
Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ.
към беседата >>
На земята нѣма нито единъ, който да ви обича.
Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича.
На земята нѣма нито единъ, който да ви обича.
Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече.
към беседата >>
Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ.
Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ.
Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ.
Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове.
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича.
Вие се заблуждавате.
На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ.
към беседата >>
Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката.
Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ.
Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката.
Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
към беседата >>
На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама.
Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате.
На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама.
Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво?
към беседата >>
Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално.
Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката.
Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално.
Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева.
към беседата >>
Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма.
Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама.
Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма.
Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно?
към беседата >>
Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ.
Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално.
Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ.
Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Нито единъ нѣма.
Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма.
Нито единъ нѣма.
Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“.
към беседата >>
Не разбира да свири, но чака да му платятъ.
По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ.
Не разбира да свири, но чака да му платятъ.
Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Нищо повече.
На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма.
Нищо повече.
Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ.
към беседата >>
Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове.
Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ.
Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове.
Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ.
Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече.
Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ.
Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“.
към беседата >>
Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове.
Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Кой отъ васъ говори хубаво?
На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ.
Кой отъ васъ говори хубаво?
Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь.
към беседата >>
Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева.
Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева.
Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Тукъ отъ васъ кой говори любовно?
Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво?
Тукъ отъ васъ кой говори любовно?
Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята.
към беседата >>
Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева.
Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“.
Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно?
Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“.
Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма.
към беседата >>
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото.
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото.
Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити.
към беседата >>
Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ.
Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“.
Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ.
Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно.
към беседата >>
Питатъ нѣкои: „Защо става така?
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото.
Питатъ нѣкои: „Защо става така?
Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката.
към беседата >>
Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“.
Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ.
Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“.
То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България.
към беседата >>
Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така?
Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?
“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това.
към беседата >>
То не е любовь.
Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“.
То не е любовь.
Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно.
към беседата >>
“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ?
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?
“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ?
Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?
към беседата >>
Та нѣма любовь на земята.
Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь.
Та нѣма любовь на земята.
Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“.
към беседата >>
Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо.
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ?
Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо.
Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства.
към беседата >>
Туй състояние го нѣма.
Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята.
Туй състояние го нѣма.
Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо.
към беседата >>
Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити.
Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо.
Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити.
Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не?
към беседата >>
Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно.
Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма.
Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно.
Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“.
към беседата >>
Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката.
Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити.
Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката.
Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не?
към беседата >>
Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България.
Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно.
Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България.
Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра.
към беседата >>
Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това.
Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ? “ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката.
Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това.
Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ.
към беседата >>
Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно.
То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България.
Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно.
Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?
“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това.
Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?
“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ?
към беседата >>
Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“.
Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно.
Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“.
Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно?
към беседата >>
“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства.
Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?
“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства.
Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?
към беседата >>
Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо.
Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“.
Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо.
„Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той.
към беседата >>
Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не?
Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства.
Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не?
Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ?
към беседата >>
„Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“.
Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо.
„Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“.
Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние.
към беседата >>
Най-първо чулъ ли си гласа или не?
Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не?
Най-първо чулъ ли си гласа или не?
Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта.
към беседата >>
Тази не е млада сестра.
Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“.
Тази не е млада сестра.
Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето.
към беседата >>
Може да докажешъ това, което си чулъ.
Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не?
Може да докажешъ това, което си чулъ.
Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ?
към беседата >>
Като дойде тази сестра, става му приятно.
Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра.
Като дойде тази сестра, става му приятно.
Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ?
Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже? “ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ.
Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ?
Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате.
към беседата >>
Какъ му става приятно?
Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно.
Какъ му става приятно?
Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?
“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ?
Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?
“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той.
Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно?
Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той.
Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ?
Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?
“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ?
Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние.
„Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той.
Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние.
То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта.
Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ?
Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта.
Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
То е като слънцето.
Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние.
То е като слънцето.
Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ?
Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта.
Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ?
Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето.
Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.
към беседата >>
Не сте били тамъ, само предполагате.
Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ?
Не сте били тамъ, само предполагате.
Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива.
Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде.
към беседата >>
Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
Питатъ: „Какво е ангелското пѣене? “ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате.
Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.
към беседата >>
Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива.
Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ.
Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето.
към беседата >>
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“.
„Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче.
към беседата >>
Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ.
Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята.
Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне.
към беседата >>
„Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“.
„Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ.
Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“.
към беседата >>
Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята.
Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ.
Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь.
към беседата >>
Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ.
Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение.
Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“.
към беседата >>
Търсимъ отнѣкѫде да дойде.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ.
Търсимъ отнѣкѫде да дойде.
Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день.
към беседата >>
Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си?
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение.
Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си?
Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него?
към беседата >>
Отъ никѫде нѣма да дойде.
Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде.
Отъ никѫде нѣма да дойде.
Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме.
към беседата >>
Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си?
Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички.
Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде?
към беседата >>
Тази лампа свѣти по причина на слънцето.
Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде.
Тази лампа свѣти по причина на слънцето.
Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя.
към беседата >>
Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче.
Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички.
Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче.
Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?
към беседата >>
Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне.
Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето.
Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне.
Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма.
към беседата >>
Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“.
„Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче.
Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“.
Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся? “ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь.
Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне.
Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь.
Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка.
към беседата >>
Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“.
Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“.
Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“.
И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся? “ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день.
Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь.
Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день.
Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна.
към беседата >>
И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него?
Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“.
И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него?
Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся? “ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме.
Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день.
Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме.
Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка.
към беседата >>
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта.
За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е.
към беседата >>
Какво ще ми даде?
Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него?
Какво ще ми даде?
Дали ще ми даде това, което търся? “ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Ако река сега азъ да ви сѫдя.
Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме.
Ако река сега азъ да ви сѫдя.
Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката.
към беседата >>
За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта.
За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги.
Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие.
към беседата >>
Дали ще ми даде това, което търся?
Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде?
Дали ще ми даде това, което търся?
“ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма.
Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя.
Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма.
Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката.
към беседата >>
Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги.
Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ.
Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо.
към беседата >>
“ Отложилъ въпроса.
Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?
“ Отложилъ въпроса.
към беседата >>
Азъ имахъ една котка.
Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма.
Азъ имахъ една котка.
Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я.
към беседата >>
Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ.
Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости.
Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ.
към беседата >>
И ние всички сега се отлагаме.
И ние всички сега се отлагаме.
После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“.
към беседата >>
Тя се показва около мене, че е много правовѣрна.
Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка.
Тя се показва около мене, че е много правовѣрна.
Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде.
към беседата >>
Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости.
Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо.
Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му.
към беседата >>
После какво се случва съ насъ?
И ние всички сега се отлагаме.
После какво се случва съ насъ?
Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“.
към беседата >>
Виждамъ единъ день хванала една птичка.
Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна.
Виждамъ единъ день хванала една птичка.
Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво.
към беседата >>
Господарьтъ погледне работата му каква е.
Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо.
Господарьтъ погледне работата му каква е.
Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ.
към беседата >>
Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде.
И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ?
Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде.
Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ.
към беседата >>
Казвамъ: Слушай, пусни птичката.
Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка.
Казвамъ: Слушай, пусни птичката.
Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша.
към беседата >>
Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие.
За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е.
Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие.
Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“.
към беседата >>
Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме.
И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде.
Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме.
А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави.
към беседата >>
Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката.
Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката.
Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката.
Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето.
към беседата >>
Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо.
Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие.
Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо.
Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь.
към беседата >>
А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ.
И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме.
А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ.
Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре.
към беседата >>
Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я.
Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката.
Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я.
Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ.
към беседата >>
Онзи е недоволенъ.
Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо.
Онзи е недоволенъ.
Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ.
към беседата >>
Казва: „Да прекараме живота си“.
И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ.
Казва: „Да прекараме живота си“.
Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто.
към беседата >>
Не се мина два–три месеца и котката си отиде.
Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я.
Не се мина два–три месеца и котката си отиде.
Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето.
към беседата >>
Намѣсто да му плати, отбие му.
Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ.
Намѣсто да му плати, отбие му.
Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина.
към беседата >>
Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“.
После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“.
Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“.
Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“.
към беседата >>
Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво.
Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде.
Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво.
Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка.
към беседата >>
Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ.
Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му.
Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ.
Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ.
към беседата >>
Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ.
Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“.
Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ.
Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа?
към беседата >>
Не ме послуша.
Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво.
Не ме послуша.
Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми.
към беседата >>
Той работи по закон.
(втори вариант)
Онзи е недоволен. Наместо да му плати, отбие му. Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов.
Той работи по закон.
Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка.
към втори вариант >>
Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място.
(втори вариант)
Казва: „Да прекараме живота си”. Ти дойдеш, остарееш и в ума на твоите синове и дъщери минава мисълта: „Този да си замине за другия свят, да ни остави”. Ти започнеш да чувствуваш, че така мислят. Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре.
Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място.
Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото.
към втори вариант >>
Имам сега друг един пример, пак с една котка.
(втори вариант)
Не пусна птиченцето, изяде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трябваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето.
Имам сега друг един пример, пак с една котка.
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам.
към втори вариант >>
Има два начина.
(втори вариант)
Наместо да му плати, отбие му. Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон.
Има два начина.
По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш.
към втори вариант >>
Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”.
(втори вариант)
Ти дойдеш, остарееш и в ума на твоите синове и дъщери минава мисълта: „Този да си замине за другия свят, да ни остави”. Ти започнеш да чувствуваш, че така мислят. Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място.
Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”.
Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е?
към втори вариант >>
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми.
(втори вариант)
Не ме послуша. Трябваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка.
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми.
Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате?
към втори вариант >>
По закон, искаш – не искаш – ще работиш.
(втори вариант)
Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон. Има два начина.
По закон, искаш – не искаш – ще работиш.
Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава.
към втори вариант >>
Какво при Господа?
(втори вариант)
Ти започнеш да чувствуваш, че така мислят. Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”.
Какво при Господа?
Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е? ” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Дойде днес, пред вратата снесе яйцето.
(втори вариант)
Трябваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми.
Дойде днес, пред вратата снесе яйцето.
Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”.
към втори вариант >>
Другият работи по закона на свободата.
(втори вариант)
Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон. Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш.
Другият работи по закона на свободата.
Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат.
към втори вариант >>
Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си.
(втори вариант)
Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа?
Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си.
По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е? ” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Един ден дошла и котката, не се спогаждат.
(втори вариант)
Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето.
Един ден дошла и котката, не се спогаждат.
Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето.
към втори вариант >>
Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече.
(втори вариант)
Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон. Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата.
Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече.
Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар.
към втори вариант >>
По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието?
(втори вариант)
Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си.
По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието?
” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е? ” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа.
(втори вариант)
Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат.
Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа.
Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”.
към втори вариант >>
Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка.
(втори вариант)
Той работи по закон. Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече.
Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка.
Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”.
към втори вариант >>
” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото.
(втори вариант)
Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието?
” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото.
Казват: „Къде е? ” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам.
(втори вариант)
Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа.
Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам.
Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
към втори вариант >>
Значи ти трябва да знаеш как да работиш.
(втори вариант)
Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка.
Значи ти трябва да знаеш как да работиш.
А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му?
към втори вариант >>
Казват: „Къде е?
(втори вариант)
Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото.
Казват: „Къде е?
” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Казвам: Защо се карате?
(втори вариант)
Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам.
Казвам: Защо се карате?
Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво.
към втори вариант >>
А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава.
(втори вариант)
По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш.
А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава.
И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”.
към втори вариант >>
” Още е в гроба, не се е освободил.
(втори вариант)
Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието? ” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е?
” Още е в гроба, не се е освободил.
към втори вариант >>
Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”.
(втори вариант)
Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате?
Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”.
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук.
към втори вариант >>
И за тази работа нищо не му плащат.
(втори вариант)
Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава.
И за тази работа нищо не му плащат.
И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар.
към втори вариант >>
Сега няма какво да ви говоря.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря.
Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето.
(втори вариант)
Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”.
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето.
Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето.
към втори вариант >>
И за тази работа той е и слуга, и господар.
(втори вариант)
Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат.
И за тази работа той е и слуга, и господар.
Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира.
към втори вариант >>
Това е законът на дисхармонията, това.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря.
Това е законът на дисхармонията, това.
Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Аз едно време ядях яйца, сега не ям”.
(втори вариант)
Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето.
Аз едно време ядях яйца, сега не ям”.
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това?
към втори вариант >>
Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”.
(втори вариант)
Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар.
Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”.
Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира?
към втори вариант >>
Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това.
Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан.
Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
(втори вариант)
Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”.
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”.
към втори вариант >>
Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му?
(втори вариант)
Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”.
Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му?
Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил.
към втори вариант >>
Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан.
Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки.
всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Казвам: Не е хубаво.
(втори вариант)
Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака.
Казвам: Не е хубаво.
Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора.
към втори вариант >>
Той, като гледа, казва: „Този е слуга”.
(втори вариант)
А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му?
Той, като гледа, казва: „Този е слуга”.
в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е.
към втори вариант >>
всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки.
всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Затуй казвам: Любовта дошла до тук.
(втори вариант)
Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво.
Затуй казвам: Любовта дошла до тук.
Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя.
към втори вариант >>
в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар.
(втори вариант)
И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”.
в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар.
в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив?
към втори вариант >>
Ненужни страдания имаме сега.
(втори вариант)
Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме.
Ненужни страдания имаме сега.
към втори вариант >>
Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето.
(втори вариант)
Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук.
Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето.
Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки.
към втори вариант >>
в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира.
(втори вариант)
И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар.
в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира.
Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си.
към втори вариант >>
Тук сега имате къщи с по 300 метра.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра.
Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра.
към втори вариант >>
Но знаете ли защо стана това?
(втори вариант)
Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето.
Но знаете ли защо стана това?
Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца.
към втори вариант >>
Защо да не разбира?
(втори вариант)
Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира.
Защо да не разбира?
Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си.
към втори вариант >>
Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра.
Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя.
Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра.
към втори вариант >>
Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”.
(втори вариант)
Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това?
Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”.
Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш.
към втори вариант >>
Не е учил.
(втори вариант)
Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира?
Не е учил.
Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил.
към втори вариант >>
Дойдоха други, коригираха това.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя.
Дойдоха други, коригираха това.
Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”.
към втори вариант >>
Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора.
(втори вариант)
Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”.
Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора.
Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”.
към втори вариант >>
Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е.
(втори вариант)
Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил.
Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е.
Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”.
към втори вариант >>
Казах по един декар, за да има всеки какво да работи.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това.
Казах по един декар, за да има всеки какво да работи.
Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат.
към втори вариант >>
Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя.
(втори вариант)
Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора.
Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя.
Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега.
към втори вариант >>
Защо е ленив?
(втори вариант)
в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е.
Защо е ленив?
Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат.
към втори вариант >>
Накупиха по 300 метра, да имало места за всички.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи.
Накупиха по 300 метра, да имало места за всички.
Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки.
(втори вариант)
Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя.
Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки.
Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”.
към втори вариант >>
Защото има високо мнение за себе си.
(втори вариант)
в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив?
Защото има високо мнение за себе си.
Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи?
към втори вариант >>
Сега се карат за тия 300 метра.
(втори вариант)
Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички.
Сега се карат за тия 300 метра.
Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца.
(втори вариант)
Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки.
Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца.
Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може.
към втори вариант >>
Мързеливите хора имат високо мнение за себе си.
(втори вариант)
Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си.
Мързеливите хора имат високо мнение за себе си.
Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
Туриха новото учение по 300 метра.
(втори вариант)
Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра.
Туриха новото учение по 300 метра.
Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш.
(втори вариант)
Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца.
Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш.
Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя.
към втори вариант >>
Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил.
(втори вариант)
Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си.
Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил.
Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”.
(втори вариант)
Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра.
Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”.
На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”.
(втори вариант)
Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш.
Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”.
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?
към втори вариант >>
Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”.
(втори вариант)
Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил.
Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”.
Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
На 150 метра ще се карат.
(втори вариант)
Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”.
На 150 метра ще се карат.
Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
12 яйца е снесла досега.
(втори вариант)
Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”.
12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата.
към втори вариант >>
Та го изважда да го четат.
(втори вариант)
Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”.
Та го изважда да го четат.
Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
(втори вариант)
Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат.
Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.
към втори вариант >>
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”.
(втори вариант)
Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега.
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”.
Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми.
към втори вариант >>
Много хубаво е, но в какво седи?
(втори вариант)
Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат.
Много хубаво е, но в какво седи?
Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание.
Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе.
към втори вариант >>
Рекох: Не може.
(втори вариант)
Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”.
Рекох: Не може.
Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка.
към втори вариант >>
Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
(втори вариант)
Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи?
Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.
към втори вариант >>
Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание.
Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората.
Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях?
към втори вариант >>
Аз съм намислил да я насадя.
(втори вариант)
Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може.
Аз съм намислил да я насадя.
Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка.
към втори вариант >>
Четете сега.
(втори вариант)
Четете сега.
Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете.
към втори вариант >>
Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората.
Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога.
Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат?
към втори вариант >>
Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?
(втори вариант)
Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя.
Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?
” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
към втори вариант >>
Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл.
(втори вариант)
Четете сега.
Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл.
Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията.
към втори вариант >>
Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога.
Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите.
Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората.
към втори вариант >>
” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата.
(втори вариант)
12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?
” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата.
Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае.
(втори вариант)
Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл.
Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае.
После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има.
към втори вариант >>
Ако Господ те препоръча – добре дошъл.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите.
Ако Господ те препоръча – добре дошъл.
Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича?
към втори вариант >>
Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми.
(втори вариант)
Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата.
Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми.
Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието.
(втори вариант)
Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае.
После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието.
Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш?
към втори вариант >>
Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе.
(втори вариант)
Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл.
Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе.
Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов.
към втори вариант >>
Снася без да кряка.
(втори вариант)
Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми.
Снася без да кряка.
Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
Каква е тази нота?
(втори вариант)
Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието.
Каква е тази нота?
Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
към втори вариант >>
Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях?
(втори вариант)
Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе.
Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях?
-Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота.
към втори вариант >>
Само като дойде котката, тогава кряка.
(втори вариант)
Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка.
Само като дойде котката, тогава кряка.
Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
Тази нота с гласа не може да я вземете.
(втори вариант)
Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота?
Тази нота с гласа не може да я вземете.
Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”.
към втори вариант >>
-Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат?
(втори вариант)
Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях?
-Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат?
Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”.
към втори вариант >>
Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
(втори вариант)
Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата? ” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка.
Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията.
(втори вариант)
Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете.
Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията.
Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
към втори вариант >>
Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората.
(втори вариант)
Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат?
Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората.
Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее.
към втори вариант >>
Като си замине тя, тогава идвай.
(втори вариант)
” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой.
Като си замине тя, тогава идвай.
към втори вариант >>
Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има.
(втори вариант)
Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията.
Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има.
Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?
към втори вариант >>
Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича?
(втори вариант)
Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората.
Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича?
Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света.
Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя.
към втори вариант >>
Тогава как ще ги вземеш?
(втори вариант)
После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има.
Тогава как ще ги вземеш?
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден.
към втори вариант >>
Ще имате една обикновена любов.
(втори вариант)
Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича?
Ще имате една обикновена любов.
Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света.
Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки.
То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
към втори вариант >>
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
(втори вариант)
Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш?
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите.
към втори вариант >>
Ще имате обикновеното в живота.
(втори вариант)
Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов.
Ще имате обикновеното в живота.
Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
То е вече законът на хармонията.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки.
То е вече законът на хармонията.
Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
към втори вариант >>
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”.
(втори вариант)
Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе.
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”.
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си.
към втори вариант >>
Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”.
(втори вариант)
-Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота.
Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”.
Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
Никой не може да ви научи от себе си.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията.
Никой не може да ви научи от себе си.
От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл.
към втори вариант >>
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
(втори вариант)
Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”.
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана.
към втори вариант >>
Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее.
(втори вариант)
Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”.
Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее.
То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си.
От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание.
в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния.
към втори вариант >>
Казва: „Каква е работата?
(втори вариант)
Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него.
Казва: „Каква е работата?
” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана.
към втори вариант >>
То е една нечиста къща.
(втори вариант)
Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее.
То е една нечиста къща.
към втори вариант >>
в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя.
(втори вариант)
Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание.
в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя.
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум!
към втори вариант >>
” Облича се три пъти на ден.
(втори вариант)
Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?
” Облича се три пъти на ден.
Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири.
Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”.
към втори вариант >>
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
(втори вариант)
Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя.
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли!
към втори вариант >>
Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите.
(втори вариант)
Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден.
Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите.
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири.
Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята.
За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
(втори вариант)
То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво.
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство!
към втори вариант >>
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си.
(втори вариант)
Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите.
Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си.
По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята.
За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята.
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените.
към втори вариант >>
Ни най-малко няма да има някаква умисъл.
(втори вариант)
Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите.
Ни най-малко няма да има някаква умисъл.
Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви!
към втори вариант >>
По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана.
(втори вариант)
Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си.
По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана.
Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята.
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон.
към втори вариант >>
Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния.
(втори вариант)
От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл.
Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния.
Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение!
към втори вариант >>
Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана.
(втори вариант)
Казва: „Каква е работата? ” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана.
Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана.
Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
Да туриш мисълта си в хармония.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика.
Да туриш мисълта си в хармония.
Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари.
към втори вариант >>
Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум!
(втори вариант)
в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния.
Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум!
По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили.
към втори вариант >>
Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
(втори вариант)
” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана.
Влезеш в къщи, трябва да е чиста.
към втори вариант >>
Казвате: „Хубавите мисли”.
(втори вариант)
Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония.
Казвате: „Хубавите мисли”.
Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб.
към втори вариант >>
По възможност не допущайте дисхармонични мисли!
(втори вариант)
Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум!
По възможност не допущайте дисхармонични мисли!
Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение?
към втори вариант >>
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите.
Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах.
към втори вариант >>
Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
(втори вариант)
Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”.
Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси.
към втори вариант >>
Внесете по едно хубаво чувство!
(втори вариант)
Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли!
Внесете по едно хубаво чувство!
Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата.
към втори вариант >>
Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите.
Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща.
Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки.
към втори вариант >>
Трябва да са от обикновените.
(втори вариант)
За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония.
Трябва да са от обикновените.
Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба.
към втори вариант >>
Задръжте, което дойде в сърцето ви!
(втори вариант)
Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство!
Задръжте, което дойде в сърцето ви!
Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
към втори вариант >>
Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща.
Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти.
Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона.
към втори вариант >>
Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените.
Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон.
Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб.
към втори вариант >>
Като станете сутрин, направете едно хубаво движение!
(втори вариант)
Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви!
Като станете сутрин, направете едно хубаво движение!
По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
към втори вариант >>
Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти.
Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”.
Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие имате всичките пари.
(втори вариант)
Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон.
Да допуснем, че вие имате всичките пари.
Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате.
към втори вариант >>
По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили.
(втори вариант)
Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение!
По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили.
Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива.
към втори вариант >>
Считате, че другите трябва да чистят.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”.
Считате, че другите трябва да чистят.
Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас?
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб.
(втори вариант)
Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари.
Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб.
Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта.
към втори вариант >>
Кое е хубавото движение?
(втори вариант)
По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили.
Кое е хубавото движение?
Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста.
към втори вариант >>
Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах.
(втори вариант)
Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят.
Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах.
Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник.
към втори вариант >>
Вие търсите някой да дойде да ви замеси.
(втори вариант)
Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб.
Вие търсите някой да дойде да ви замеси.
Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов.
към втори вариант >>
Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата.
(втори вариант)
Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение?
Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата.
Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/.
към втори вариант >>
Че то са милиони прашинки.
(втори вариант)
Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах.
Че то са милиони прашинки.
Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник.
към втори вариант >>
Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба.
(втори вариант)
Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси.
Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба.
Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията.
към втори вариант >>
Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
(втори вариант)
Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата.
Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това?
към втори вариант >>
Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона.
(втори вариант)
Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки.
Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона.
Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона.
към втори вариант >>
Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб.
(втори вариант)
Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба.
Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб.
Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона.
към втори вариант >>
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
(втори вариант)
Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи.
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна.
към втори вариант >>
Казва: „Тази работа не е заради мене”.
(втори вариант)
Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона.
Казва: „Тази работа не е заради мене”.
Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата.
към втори вариант >>
Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб.
Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате.
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона.
към втори вариант >>
Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива.
(втори вариант)
По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста.
Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива.
/Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът.
към втори вариант >>
Коя работа е заради вас?
(втори вариант)
Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”.
Коя работа е заради вас?
Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”.
към втори вариант >>
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате.
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта.
Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”.
към втори вариант >>
/Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста.
(втори вариант)
Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива.
/Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста.
После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник.
(втори вариант)
Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас?
Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник.
Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Вие имате една любов, която е една ангажирана любов.
(втори вариант)
Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта.
Вие имате една любов, която е една ангажирана любов.
Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона.
към втори вариант >>
После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/.
(втори вариант)
Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста.
После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/.
Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Знаете как се поправя един грешник.
(втори вариант)
Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник.
Знаете как се поправя един грешник.
Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Тя не е по закона на хармонията.
(втори вариант)
Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов.
Тя не е по закона на хармонията.
Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона.
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/.
Какво означава това?
Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона.
(втори вариант)
Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник.
Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона.
Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона.
(втори вариант)
Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията.
Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона.
Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта.
към втори вариант >>
Това е една стомна, която е пълна.
(втори вариант)
Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това?
Това е една стомна, която е пълна.
Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата.
(втори вариант)
Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона.
Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата.
Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона.
(втори вариант)
Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона.
Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона.
Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава.
към втори вариант >>
Лявата ръка е чучурът.
(втори вариант)
Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна.
Лявата ръка е чучурът.
Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”.
(втори вариант)
Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата.
Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”.
Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Казвате: „Длъжен съм да го обичам”.
(втори вариант)
Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона.
Казвате: „Длъжен съм да го обичам”.
Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта.
към втори вариант >>
Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
(втори вариант)
/Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът.
Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.
към втори вариант >>
Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
(втори вариант)
Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”.
Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?
към втори вариант >>
Това е любовта, подчинена на закона.
(втори вариант)
Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”.
Това е любовта, подчинена на закона.
Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна.
към втори вариант >>
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал.
Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа.
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа.
Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни.
към втори вариант >>
Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона.
(втори вариант)
Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона.
Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона.
Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане.
към втори вариант >>
Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал.
Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал.
Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш.
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа.
Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш.
Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?
към втори вариант >>
Законът трябва да бъде изпълнение на любовта.
(втори вариант)
Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона.
Законът трябва да бъде изпълнение на любовта.
Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си?
към втори вариант >>
Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал.
Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете.
Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса?
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш.
Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса?
Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?
към втори вариант >>
Няма да има противоречие тогава.
(втори вариант)
Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта.
Няма да има противоречие тогава.
Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде.
към втори вариант >>
Поблагодарете, три неща да останат.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете.
Поблагодарете, три неща да останат.
Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш.
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса?
Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш.
На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо.
към втори вариант >>
Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта.
(втори вариант)
Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава.
Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта.
Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела.
към втори вариант >>
Аз ще се спра пак да говоря.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат.
Аз ще се спра пак да говоря.
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант.
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш.
На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант.
И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми.
към втори вариант >>
Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна.
(втори вариант)
Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта.
Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна.
Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер.
към втори вариант >>
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
(втори вариант)
Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря.
Сега туй е предисловие на Божествената хармония.
към втори вариант >>
И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни.
(втори вариант)
Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант.
И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни.
Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа.
към втори вариант >>
Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане.
(втори вариант)
Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна.
Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане.
Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
към втори вариант >>
Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?
(втори вариант)
Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни.
Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?
” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”.
към втори вариант >>
Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си?
(втори вариант)
Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане.
Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си?
Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева.
към втори вариант >>
” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?
(втори вариант)
Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?
” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?
” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш.
към втори вариант >>
Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде.
(втори вариант)
Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си?
Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде.
Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая.
към втори вариант >>
” Казвам: Я ми изсвири нещо.
(втори вариант)
Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?
” Казвам: Я ми изсвири нещо.
Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител.
към втори вариант >>
Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела.
(втори вариант)
Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде.
Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела.
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение?
към втори вариант >>
Свири ми.
(втори вариант)
На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо.
Свири ми.
Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант.
към втори вариант >>
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер.
(втори вариант)
Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела.
Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер.
Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение? Ако си в най-хубавата стая, то е заради 500-те лева, всички са на твоя услуга.
към втори вариант >>
Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа.
(втори вариант)
И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми.
Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа.
– ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо.
към втори вариант >>
Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
(втори вариант)
Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер.
Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение? Ако си в най-хубавата стая, то е заради 500-те лева, всички са на твоя услуга. Докато имам 500 лева, ще имам уважение и почитание.
към втори вариант >>
– ”Аз мисля”.
(втори вариант)
Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят? ” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа.
– ”Аз мисля”.
Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми.
към втори вариант >>
Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева.
(втори вариант)
Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая.
Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева.
Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение? Ако си в най-хубавата стая, то е заради 500-те лева, всички са на твоя услуга. Докато имам 500 лева, ще имам уважение и почитание. Щом нямам 500 лева, никакво почитание и уважение няма.
към втори вариант >>
Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш.
(втори вариант)
” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане? ” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”.
Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш.
Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант.
към втори вариант >>
НАГОРЕ