НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1224
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1224
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат.
И разместили пластовете. И Господ направил така: лошите турил отвътре, а добрите турил отвън. Ние сега казваме обратното, още живеем с идеята, че доброто е вътре, а злото е отвън. Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха да влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре. Но Господ ги затвори.
Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат.
Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре.
към беседата >>
Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума.
Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия. Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи.
Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума.
Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна.
към беседата >>
Защото пластовете станаха дебели.
И Господ направил така: лошите турил отвътре, а добрите турил отвън. Ние сега казваме обратното, още живеем с идеята, че доброто е вътре, а злото е отвън. Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха да влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре. Но Господ ги затвори. Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат.
Защото пластовете станаха дебели.
Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо.
към беседата >>
Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията.
Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума.
Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията.
Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението?
към беседата >>
Та сега лошите духове са затворени вътре във вас.
Ние сега казваме обратното, още живеем с идеята, че доброто е вътре, а злото е отвън. Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха да влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре. Но Господ ги затвори. Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат. Защото пластовете станаха дебели.
Та сега лошите духове са затворени вътре във вас.
Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение!
към беседата >>
Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат.
Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията.
Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат.
Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я?
към беседата >>
Не само в Земята са те, но и отвътре.
Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха да влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре. Но Господ ги затвори. Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат. Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас.
Не само в Земята са те, но и отвътре.
Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас.
към беседата >>
Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите.
Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат.
Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите.
Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея.
към беседата >>
Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи.
Но Господ ги затвори. Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат. Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре.
Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи.
Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости.
към беседата >>
Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите.
Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите.
Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите.
Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение.
към беседата >>
Добрите духове ги няма вътре.
Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат. Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи.
Добрите духове ги няма вътре.
Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън.
към беседата >>
Тогава тя е донякъде правилна.
Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите.
Тогава тя е донякъде правилна.
В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл.
към беседата >>
Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо.
Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре.
Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо.
И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти.
към беседата >>
В думата смея защо на първия слог е ударението?
Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна.
В думата смея защо на първия слог е ударението?
Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е?
към беседата >>
И трябва да дойдете до първото положение!
Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо.
И трябва да дойдете до първото положение!
Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия.
към беседата >>
Защо да не е на втория слог - я?
Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението?
Защо да не е на втория слог - я?
Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог.
към беседата >>
Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас.
Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение!
Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас.
Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате.
към беседата >>
Смея и смея.
Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я?
Смея и смея.
Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението?
към беседата >>
Тогава няма да правите пакости.
Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас.
Тогава няма да правите пакости.
Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице.
към беседата >>
Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение.
Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея.
Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение.
Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни?
към беседата >>
Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън.
Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости.
Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън.
Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти.
към беседата >>
Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл.
Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение.
Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл.
Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още.
към беседата >>
Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти.
Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън.
Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти.
Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън.
към беседата >>
Ударението в едносложните думи къде е?
В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл.
Ударението в едносложните думи къде е?
На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още. Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия.
И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти.
Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия.
Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки.
към беседата >>
На самия слог.
Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е?
На самия слог.
Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още. Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате.
Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия.
Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате.
Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост.
към беседата >>
Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението?
Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог.
Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението?
("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още. Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
Вие сте отговорното лице.
Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате.
Вие сте отговорното лице.
Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост. В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни?
Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението?
("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни?
("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още. Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти.
Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице.
Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти.
И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост. В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още.
Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни?
("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още.
Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън.
Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти.
И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън.
Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост. В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
Има още нещо недоизработено в езика.
Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още.
Има още нещо недоизработено в езика.
към беседата >>
Стават тия проверки.
Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън.
Стават тия проверки.
В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост. В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
Да допуснем, че се вълнувате.
Да допуснем, че се вълнувате.
Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят.
към беседата >>
В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост.
Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки.
В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост.
В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници.
Да допуснем, че се вълнувате.
Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници.
Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи.
към беседата >>
В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост.
В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.
към беседата >>
Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците.
Да допуснем, че се вълнувате. Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници.
Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците.
Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо.
към беседата >>
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло.
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло.
Тия същества са затворени вътре в Земята. Бог ги е затворил, за да освободи света от злото. И така, злото е затворено вътре в нас. И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
към беседата >>
Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници.
Да допуснем, че се вълнувате. Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците.
Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници.
Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи.
към беседата >>
Тия същества са затворени вътре в Земята.
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло.
Тия същества са затворени вътре в Земята.
Бог ги е затворил, за да освободи света от злото. И така, злото е затворено вътре в нас. И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
към беседата >>
Тогава какво можете да направите?
Да допуснем, че се вълнувате. Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници.
Тогава какво можете да направите?
Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи.
към беседата >>
Бог ги е затворил, за да освободи света от злото.
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло. Тия същества са затворени вътре в Земята.
Бог ги е затворил, за да освободи света от злото.
И така, злото е затворено вътре в нас. И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
към беседата >>
Аз съм слушал тук посред нощ да пеят.
Да допуснем, че се вълнувате. Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите?
Аз съм слушал тук посред нощ да пеят.
Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още.
към беседата >>
И така, злото е затворено вътре в нас.
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло. Тия същества са затворени вътре в Земята. Бог ги е затворил, за да освободи света от злото.
И така, злото е затворено вътре в нас.
И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
към беседата >>
Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи.
Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят.
Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи.
Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла.
към беседата >>
И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло. Тия същества са затворени вътре в Земята. Бог ги е затворил, за да освободи света от злото. И така, злото е затворено вътре в нас.
И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.
към беседата >>
Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо.
Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи.
Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо.
Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла. Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Злото е отляво, доброто е отдясно.
Злото е отляво, доброто е отдясно.
Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести.
към беседата >>
Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи.
Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо.
Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи.
Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла. Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Дясното е горе, а лявото е долу.
Злото е отляво, доброто е отдясно.
Дясното е горе, а лявото е долу.
Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите.
към беседата >>
Пеенето му служи да го окуражи.
Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи.
Пеенето му служи да го окуражи.
И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла. Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Небето е горе, а адът е долу – същият закон.
Злото е отляво, доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу.
Небето е горе, а адът е долу – същият закон.
Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите. Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още.
Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи.
И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още.
А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла. Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва.
Злото е отляво, доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон.
Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва.
Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите. Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла.
Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още.
А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла.
Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур.
Злото е отляво, доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва.
Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур.
Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите. Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
Ставам, излизам и почти е вярно това.
Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла.
Ставам, излизам и почти е вярно това.
към беседата >>
Там се зараждат всички болести.
Злото е отляво, доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур.
Там се зараждат всички болести.
И където минават квартирантите, там стават болестите. Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
В музиката има лечебен елемент.
В музиката има лечебен елемент.
Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът!
към беседата >>
И където минават квартирантите, там стават болестите.
Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести.
И където минават квартирантите, там стават болестите.
Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
Тя лекува.
В музиката има лечебен елемент.
Тя лекува.
Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор!
към беседата >>
Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите.
Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.
към беседата >>
Сега, къде е опасността?
В музиката има лечебен елемент. Тя лекува.
Сега, къде е опасността?
Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно.
към беседата >>
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим?
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим?
Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях.
към беседата >>
Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо.
В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността?
Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо.
Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата.
към беседата >>
Кажи, сестра, как да го наречем?
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим?
Кажи, сестра, как да го наречем?
Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция.
към беседата >>
Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята.
В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо.
Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята.
Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе.
към беседата >>
Как са твоите квартиранти?
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим? Кажи, сестра, как да го наречем?
Как са твоите квартиранти?
Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно.
към беседата >>
Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът!
В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята.
Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът!
Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе. Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън.
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим? Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти?
Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън.
Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не.
към беседата >>
Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор!
Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът!
Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор!
Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе. Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха!
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим? Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън.
Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха!
" Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не. Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно.
Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор!
Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно.
Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе. Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
" Тази работа не е за смях.
Това как да го наречем, с какво име да го кръстим? Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха!
" Тази работа не е за смях.
Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не. Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
Песента ти ще сгъсти нещата.
Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно.
Песента ти ще сгъсти нещата.
Тъй са нещата горе. Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
Тя е, както когато се сложи една инжекция.
Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях.
Тя е, както когато се сложи една инжекция.
Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не. Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
Тъй са нещата горе.
Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата.
Тъй са нещата горе.
Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
Не е смешно.
Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция.
Не е смешно.
Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не. Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
Аз само ги обяснявам.
Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе.
Аз само ги обяснявам.
към беседата >>
Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не.
Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно.
Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не.
Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем?
В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем?
Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним. Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.
към беседата >>
Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха! " Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не.
Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.
към беседата >>
Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним.
В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем?
Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним.
Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.
към беседата >>
Каква идея трябва да остане от тази лекция?
Каква идея трябва да остане от тази лекция?
Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото".
към беседата >>
Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.
В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем? Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним.
Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.
към беседата >>
Да не ви е страх!
Каква идея трябва да остане от тази лекция?
Да не ви е страх!
Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите.
към беседата >>
Аз ви говоря сега, това е опитност.
Аз ви говоря сега, това е опитност.
С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал.
към беседата >>
Затова ви трябва знание.
Каква идея трябва да остане от тази лекция? Да не ви е страх!
Затова ви трябва знание.
Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи.
към беседата >>
С музиката съм се занимавал.
Аз ви говоря сега, това е опитност.
С музиката съм се занимавал.
С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост.
към беседата >>
Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото.
Каква идея трябва да остане от тази лекция? Да не ви е страх! Затова ви трябва знание.
Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото.
Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи. Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
С философската страна на музиката съм се занимавал.
Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал.
С философската страна на музиката съм се занимавал.
В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие.
към беседата >>
Така е и с най-светите хора.
Каква идея трябва да остане от тази лекция? Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото.
Така е и с най-светите хора.
И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи. Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
В музиката има една особена гама.
Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал.
В музиката има една особена гама.
Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост.
към беседата >>
И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото".
Каква идея трябва да остане от тази лекция? Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора.
И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото".
Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи. Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
Няма да ви я кажа каква е.
Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама.
Няма да ви я кажа каква е.
Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я!
към беседата >>
Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите.
Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото".
Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите.
Но не механически да се освободи. Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
Аз съм я изучавал.
Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е.
Аз съм я изучавал.
И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш.
към беседата >>
Но не механически да се освободи.
Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите.
Но не механически да се освободи.
Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост.
С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал.
И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост.
Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити.
към беседата >>
Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи.
Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.
към беседата >>
Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие.
С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост.
Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие.
Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо.
към беседата >>
Вие не различавате нещата.
Вие не различавате нещата.
Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го".
към беседата >>
Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост.
В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие.
Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост.
И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне.
към беседата >>
Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят.
Вие не различавате нещата.
Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят.
Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го". По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
И ако ти отърва, пей я!
Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост.
И ако ти отърва, пей я!
Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света.
към беседата >>
Кажете го, но работите съвсем се забъркват.
Вие не различавате нещата. Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят.
Кажете го, но работите съвсем се забъркват.
Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го". По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш.
Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я!
Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш.
Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо.
към беседата >>
Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник".
Вие не различавате нещата. Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват.
Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник".
И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го". По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
Някои са правили опити.
И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш.
Някои са правили опити.
Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел.
към беседата >>
И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко.
Вие не различавате нещата. Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник".
И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко.
И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го". По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо.
Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити.
Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо.
При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път.
към беседата >>
И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го".
Вие не различавате нещата. Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко.
И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го".
По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне.
Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо.
При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне.
Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири!
към беседата >>
По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го".
По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."
към беседата >>
Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света.
И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне.
Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света.
Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири.
към беседата >>
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти.
Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката.
към беседата >>
Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо.
Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света.
Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо.
Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа!
към беседата >>
Някой път, като надигнат глава, ще им пееш.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти.
Някой път, като надигнат глава, ще им пееш.
Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши.
към беседата >>
Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел.
Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо.
Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел.
Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа! " Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
Като им пееш, те се укротяват.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти. Някой път, като надигнат глава, ще им пееш.
Като им пееш, те се укротяват.
Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща.
към беседата >>
Правя опити някой път.
Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел.
Правя опити някой път.
Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа! " Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти. Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват.
Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид.
Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват.
към беседата >>
Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири!
При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път.
Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири!
Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа! " Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти. Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид.
Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали.
Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер.
към беседата >>
Друго свири, друго пей, това не го свири.
Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири!
Друго свири, друго пей, това не го свири.
Това не мога да го издържа! " Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката.
Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти. Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали.
Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката.
Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
Това не мога да го издържа!
Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири.
Това не мога да го издържа!
" Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши.
Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката.
Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши.
После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
" Всички хора ги е страх от това.
Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа!
" Всички хора ги е страх от това.
към беседата >>
После, не трябва да им даваш много неща.
Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши.
После, не трябва да им даваш много неща.
Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота.
В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота.
Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна. Гамата на живота дава оживление.
към беседата >>
Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват.
Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща.
Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват.
Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна.
В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота.
Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна.
Гамата на живота дава оживление.
към беседата >>
Тогава човек добива един особен характер.
Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват.
Тогава човек добива един особен характер.
Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
Гамата на живота дава оживление.
В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота. Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна.
Гамата на живота дава оживление.
към беседата >>
Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер.
Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.
към беседата >>
Тъй, както е нотирана тая песен, правилно ли е нотирана?
Тъй, както е нотирана тая песен, правилно ли е нотирана?
(Учителя пита брат Славов Вие как сте я изучили? (Брат Славов я пее.)
към беседата >>
И молитвата е едно средство.
И молитвата е едно средство.
Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв!
към беседата >>
(Учителя пита брат Славов Вие как сте я изучили?
Тъй, както е нотирана тая песен, правилно ли е нотирана?
(Учителя пита брат Славов Вие как сте я изучили?
(Брат Славов я пее.)
към беседата >>
Като се молиш, те се укротяват.
И молитвата е едно средство.
Като се молиш, те се укротяват.
Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота.
към беседата >>
(Брат Славов я пее.)
Тъй, както е нотирана тая песен, правилно ли е нотирана? (Учителя пита брат Славов Вие как сте я изучили?
(Брат Славов я пее.)
към беседата >>
Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш.
И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват.
Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш.
Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб.
към беседата >>
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал.
За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни.
към беседата >>
Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане?
И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш.
Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане?
Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш.
към беседата >>
За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал.
За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени.
Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака.
към беседата >>
Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли.
И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане?
Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли.
Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят.
към беседата >>
Човек не може да пее, ако не е хармонизиран.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени.
Човек не може да пее, ако не е хармонизиран.
Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество.
към беседата >>
Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв!
И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли.
Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв!
Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме!
към беседата >>
Трябва да имаш едно вътрешно равновесие.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран.
Трябва да имаш едно вътрешно равновесие.
Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа.
към беседата >>
Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота.
Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв!
Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота.
Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави?
към беседата >>
Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие.
Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна.
Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете?
към беседата >>
Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб.
Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота.
Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб.
Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена.
към беседата >>
Интервалите не са правилни.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна.
Интервалите не са правилни.
Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия.
към беседата >>
Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш.
Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб.
Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш.
Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат.
към беседата >>
Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака.
За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни.
Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака.
След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете?
към беседата >>
Защото, като ядеш, и те се хранят.
Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш.
Защото, като ядеш, и те се хранят.
А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно.
към беседата >>
След това, в музиката трябва да има творчество.
Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака.
След това, в музиката трябва да има творчество.
Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът?
към беседата >>
А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме!
Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят.
А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме!
Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин.
към беседата >>
Има техническа работа.
Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество.
Има техническа работа.
Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти.
към беседата >>
Какво ще се прави?
Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме!
Какво ще се прави?
" Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си.
към беседата >>
Как са поставени тоновете?
Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа.
Как са поставени тоновете?
Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон.
към беседата >>
" Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена.
Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави?
" Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена.
Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания.
към беседата >>
Има крива линия.
Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете?
Има крива линия.
Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти.
към беседата >>
Като туриш на пост квартирантите, те бягат.
Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена.
Като туриш на пост квартирантите, те бягат.
Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен.
към беседата >>
Как трябва да вървят тоновете?
Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия.
Как трябва да вървят тоновете?
Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас?
към беседата >>
Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно.
Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат.
Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно.
Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва.
към беседата >>
Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът?
След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете?
Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът?
Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно.
към беседата >>
Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин.
А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно.
Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин.
Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец.
към беседата >>
Тонът трябва да звучи в ума ти.
Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът?
Тонът трябва да звучи в ума ти.
Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен.
към беседата >>
Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си.
Какво ще се прави? " Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин.
Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си.
Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба.
към беседата >>
Трябва да звучи в тебе един основен тон.
Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти.
Трябва да звучи в тебе един основен тон.
Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе.
към беседата >>
Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания.
" Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си.
Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания.
И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба.
към беседата >>
Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти.
Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон.
Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти.
Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
И така като постиш, постът ти ще бъде пълен.
Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания.
И така като постиш, постът ти ще бъде пълен.
А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това.
към беседата >>
Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас?
Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти.
Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас?
За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва.
Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен.
А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва.
Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това. Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно.
Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас?
За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно.
(Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец.
Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва.
Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец.
И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това. Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
(Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен.
Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно.
(Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен.
Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба.
Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец.
И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба.
А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това. Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе.
Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен.
Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе.
Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба.
Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба.
А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба.
Българите са го знаели това. Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе.
Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.
към беседата >>
Българите са го знаели това.
И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба.
Българите са го знаели това.
Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
В старата музика са почвали от ми.
В старата музика са почвали от ми.
Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота.
към беседата >>
Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това.
Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.
към беседата >>
Сега почваме от до.
В старата музика са почвали от ми.
Сега почваме от до.
Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон.
към беседата >>
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората.
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората.
В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи.
към беседата >>
Основният тон у египтяните е ми.
В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до.
Основният тон у египтяните е ми.
Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до.
към беседата >>
В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб.
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората.
В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб.
Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи!
към беседата >>
Ми е мек тон.
В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми.
Ми е мек тон.
Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване.
към беседата >>
Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота.
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората. В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб.
Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота.
Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него?
към беседата >>
Той е тонът на размножаването.
В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон.
Той е тонът на размножаването.
А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до.
към беседата >>
Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие?
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората. В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота.
Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие?
Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти.
към беседата >>
А в сегашната музика до е основният тон на живота.
В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването.
А в сегашната музика до е основният тон на живота.
Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение.
към беседата >>
Ще се предаде!
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората. В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие?
Ще се предаде!
Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота!
към беседата >>
Сегашната музика има по-правилен основен тон.
Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота.
Сегашната музика има по-правилен основен тон.
По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.
към беседата >>
Не ти трябват такива дрехи.
Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората. В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде!
Не ти трябват такива дрехи.
Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме.
към беседата >>
По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до.
Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон.
По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до.
Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.
към беседата >>
Най-добрият шивач да ти ушие дрехи!
В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи.
Най-добрият шивач да ти ушие дрехи!
Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях.
към беседата >>
Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване.
Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до.
Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване.
Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.
към беседата >>
Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него?
Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи!
Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него?
Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил.
към беседата >>
Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до.
Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване.
Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до.
От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.
към беседата >>
Всички хора трябва да бъдат чисти.
Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него?
Всички хора трябва да бъдат чисти.
Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението.
към беседата >>
От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение.
А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до.
От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение.
Това са елементарни неща.
към беседата >>
Първото нещо: трябва чистота!
Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти.
Първото нещо: трябва чистота!
Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона.
към беседата >>
Това са елементарни неща.
Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение.
Това са елементарни неща.
към беседата >>
Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме.
Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота!
Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме.
На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не!
към беседата >>
До е зародишът, който се мъти.
До е зародишът, който се мъти.
към беседата >>
На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях.
Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме.
На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях.
Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка.
към беседата >>
Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.
Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.
към беседата >>
Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил.
Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях.
Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил.
Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя.
към беседата >>
Ми дава разширение.
Ми дава разширение.
към беседата >>
Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението.
Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил.
Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението.
Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят.
към беседата >>
Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.
Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.
към беседата >>
Не можем да избегнем закона.
Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението.
Не можем да избегнем закона.
Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек.
към беседата >>
Сол е формата, в която може да се облече съдържанието.
Сол е формата, в която може да се облече съдържанието.
към беседата >>
Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не!
Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона.
Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не!
Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек. Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието.
Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието.
към беседата >>
Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка.
На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не!
Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка.
Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек. Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Си е духовната страна на музиката; си е вече краят.
Си е духовната страна на музиката; си е вече краят.
към беседата >>
Погрешката, която си направил, тя не е твоя.
Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка.
Погрешката, която си направил, тя не е твоя.
Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек. Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Между ми и фа има полутон.
Между ми и фа има полутон.
Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.
към беседата >>
Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят.
Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя.
Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят.
А ти искаш да минеш за праведен човек. Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон?
Между ми и фа има полутон.
Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон?
Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.
към беседата >>
А ти искаш да минеш за праведен човек.
Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят.
А ти искаш да минеш за праведен човек.
Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата.
Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон?
Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата.
Те са съединителни места в един по-висш свят.
към беседата >>
Това нещо не спасява човека.
Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек.
Това нещо не спасява човека.
към беседата >>
Те са съединителни места в един по-висш свят.
Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата.
Те са съединителни места в един по-висш свят.
към беседата >>
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание.
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание.
Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре.
към беседата >>
Аз съм слушал как се образуват гамите.
Аз съм слушал как се образуват гамите.
Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.
към беседата >>
Друг метод е чистотата.
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание.
Друг метод е чистотата.
Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре. Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам.
Аз съм слушал как се образуват гамите.
Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам.
Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.
към беседата >>
Всеки трябва да бъде чист.
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание. Друг метод е чистотата.
Всеки трябва да бъде чист.
Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре. Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Не е ясно, как излиза една гама от друга.
Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам.
Не е ясно, как излиза една гама от друга.
Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.
към беседата >>
Чисти трябва да бъдете!
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание. Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист.
Чисти трябва да бъдете!
Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре. Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Защо и за какво – не е ясно.
Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга.
Защо и за какво – не е ясно.
Ония, които сте следвали по музика, научете това.
към беседата >>
Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти.
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание. Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете!
Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти.
И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре. Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Ония, които сте следвали по музика, научете това.
Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно.
Ония, които сте следвали по музика, научете това.
към беседата >>
И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре.
Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание. Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти.
И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре.
Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Казваме "квадратна глупост", нали?
Казваме "квадратна глупост", нали?
Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа? Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа. Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.
към беседата >>
Тогава чистотата е на място.
Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре.
Тогава чистотата е на място.
към беседата >>
Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа?
Казваме "квадратна глупост", нали?
Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа?
Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа. Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.
към беседата >>
Предстои ни една задача.
Предстои ни една задача.
към беседата >>
Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа.
Казваме "квадратна глупост", нали? Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа?
Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа.
Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.
към беседата >>
Това е едно чело (виж рисунката).
Това е едно чело (виж рисунката).
То е много широко. Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в).
към беседата >>
Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.
Казваме "квадратна глупост", нали? Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа? Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа.
Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.
към беседата >>
То е много широко.
Това е едно чело (виж рисунката).
То е много широко.
Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание!
към беседата >>
Сега кое ви интересува вас?
Сега кое ви интересува вас?
Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални. Някои от вас едва започвате с музиката. Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.
към беседата >>
Такова чело рядко се среща.
Това е едно чело (виж рисунката). То е много широко.
Такова чело рядко се среща.
Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си.
към беседата >>
Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални.
Сега кое ви интересува вас?
Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални.
Някои от вас едва започвате с музиката. Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.
към беседата >>
Едно музикално чело.
Това е едно чело (виж рисунката). То е много широко. Такова чело рядко се среща.
Едно музикално чело.
Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си.
към беседата >>
Някои от вас едва започвате с музиката.
Сега кое ви интересува вас? Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални.
Някои от вас едва започвате с музиката.
Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.
към беседата >>
Долу е обективният ум (а).
Това е едно чело (виж рисунката). То е много широко. Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело.
Долу е обективният ум (а).
По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално.
към беседата >>
Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.
Сега кое ви интересува вас? Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални. Някои от вас едва започвате с музиката.
Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.
към беседата >>
По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в).
Това е едно чело (виж рисунката). То е много широко. Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а).
По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в).
На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее.
към беседата >>
Забележете челата у някои животни.
Забележете челата у някои животни.
На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им. То образува една крива линия. А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
към беседата >>
На човек му трябва знание!
То е много широко. Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в).
На човек му трябва знание!
Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение.
към беседата >>
На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им.
Забележете челата у някои животни.
На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им.
То образува една крива линия. А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
към беседата >>
Трябва ви знание, за да разберете себе си.
Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание!
Трябва ви знание, за да разберете себе си.
Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш.
към беседата >>
То образува една крива линия.
Забележете челата у някои животни. На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им.
То образува една крива линия.
А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
към беседата >>
Вие не разбирате себе си.
Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си.
Вие не разбирате себе си.
Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение.
към беседата >>
А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
Забележете челата у някои животни. На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им. То образува една крива линия.
А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.
към беседата >>
Да познае човек себе си – това е нещо гениално.
Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си.
Да познае човек себе си – това е нещо гениално.
Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата.
към беседата >>
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата.
После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред.
към беседата >>
Като познае себе си, той ще знае как да живее.
По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално.
Като познае себе си, той ще знае как да живее.
Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства.
към беседата >>
После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата.
После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки.
Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете?
към беседата >>
Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение.
На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее.
Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение.
Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг.
към беседата >>
Това са способности, чиито центрове лежат долу.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата. После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки.
Това са способности, чиито центрове лежат долу.
По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не.
към беседата >>
Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш.
Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение.
Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш.
Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното.
към беседата >>
По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата. После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу.
По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време.
Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити.
към беседата >>
Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение.
Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш.
Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение.
Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното. После пак напишеш – тя пак го заличи.
към беседата >>
Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата. После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време.
Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред.
Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити. Значи те си имат развити органите на музиката.
към беседата >>
Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата.
Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение.
Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата.
При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното. После пак напишеш – тя пак го заличи. Пиши надалеч от водата, а не на брега.
към беседата >>
Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата. После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред.
Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред.
По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити. Значи те си имат развити органите на музиката. Човек трябва да е роден с тези органи.
към беседата >>
При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства.
Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата.
При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства.
Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното. После пак напишеш – тя пак го заличи. Пиши надалеч от водата, а не на брега. Човек трябва да избере място.
към беседата >>
2.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота.
Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема?
Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота.
Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те].
към беседата >>
Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете.
По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота.
Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете.
Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш.
към беседата >>
Значи, Господ взема от човека.
– Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете.
Значи, Господ взема от човека.
Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара.
към беседата >>
Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека.
Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
към беседата >>
По някой път като страдаш, страданието е процес.
Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
По някой път като страдаш, страданието е процес.
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
към беседата >>
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те].
Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес.
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те].
Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това?
към беседата >>
Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш.
Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те].
Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш.
Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара.
Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш.
Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара.
Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара.
Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това?
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос.
Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това?
Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
Всички сега трябва да постъпвате умно.
Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? ] Ако вас ви плаши, да не би той като вземе чантата и [да] не ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това?
Всички сега трябва да постъпвате умно.
към беседата >>
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме.
РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ.
към беседата >>
РЕ-то трябва да отстъпи на ФА.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме.
РЕ-то трябва да отстъпи на ФА.
В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[?
към беседата >>
В реда на нещата е това.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА.
В реда на нещата е това.
ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[? ] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
ФА седи малко по-горе от РЕ.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това.
ФА седи малко по-горе от РЕ.
В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[? ] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ.
В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения.
РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[? ] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ.
Сега, РЕ-то трябва да го извадим от редовете, понеже го произвеждаме. РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения.
РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ.
Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[? ] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[?
РЕ-то трябва да отстъпи на ФА. В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ.
Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[?
] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
В реда на нещата е това. ФА седи малко по-горе от РЕ. В гамата, последователно както са наредени тоновете по трептения, ФА има по-високи трептения. РЕ в следната гама е по-високо от ФА, но ФА със същата гама е пак по-високо от РЕ. Сега, като заменим РЕ-то с ФА, ще спечелим ли или ще изгубим[?
] /Пак изсвириха песента по стария и по изменения начин./
към беседата >>
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде.
ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал?
към беседата >>
ФА-то вече е един малък компромис.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде.
ФА-то вече е един малък компромис.
Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина.
към беседата >>
Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде. ФА-то вече е един малък компромис.
Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис.
С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[?
към беседата >>
С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде. ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис.
С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш.
Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат.
към беседата >>
Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде. ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш.
Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път.
Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво?
към беседата >>
Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал?
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите, правилно, тъй трябва да бъде. ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път.
Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал?
Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя.
към беседата >>
Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина.
ФА-то вече е един малък компромис. Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал?
Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина.
Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная.
към беседата >>
Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[?
Щом заменим РЕ-то с ФА, ние вече имаме един компромис. С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина.
Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[?
] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен.
към беседата >>
] – Те ще ме бутнат.
С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[?
] – Те ще ме бутнат.
Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен.
към беседата >>
Тогава, кое е по-хубаво?
Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път. Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат.
Тогава, кое е по-хубаво?
– Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш.
към беседата >>
– Да ги избиколя.
Питам: Всякога пак трябва ли да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво?
– Да ги избиколя.
Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш.
към беседата >>
Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная.
Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може да ги разбутам и да си направя път да мина. Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя.
Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная.
Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш.
към беседата >>
Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен.
Но ако са силни хора, ще може ли да ги избутам[? ] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная.
Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен.
Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път.
към беседата >>
Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен.
] – Те ще ме бутнат. Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен.
Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен.
Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [?
към беседата >>
Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш.
Тогава, кое е по-хубаво? – Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен.
Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш.
Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш.
към беседата >>
Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш.
– Да ги избиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш.
Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш.
Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим.
към беседата >>
Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш.
Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш.
Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш.
Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят.
към беседата >>
Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път.
Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш.
Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път.
Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете?
към беседата >>
Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [?
Ако е абсолютен морал, трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път.
Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [?
]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента.
към беседата >>
]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш.
Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва да се видоизмениш. Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [?
]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш.
Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред.
към беседата >>
Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим.
Тъй да държиш пътя, да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш.
Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим.
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред.
към беседата >>
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят.
Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим.
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят.
Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам.
към беседата >>
Тогава, как ще пеете?
Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път. Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят.
Тогава, как ще пеете?
Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим.
към беседата >>
Да кажем, че има закон, изваден за песента.
Сега, ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя [? ]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете?
Да кажем, че има закон, изваден за песента.
Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то.
към беседата >>
Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред.
]“ – Пред децата няма какво да отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш. Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента.
Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред.
Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА.
към беседата >>
Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред.
Представете си, че тази мелодия не можем да нарушим. Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред.
Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред.
Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим.
към беседата >>
Аз го установявам.
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма да ви осъдят. Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред.
Аз го установявам.
Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
към беседата >>
Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим.
Тогава, как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам.
Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим.
Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти.
към беседата >>
Тъй щото, узаконявам ФА-то.
Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим.
Тъй щото, узаконявам ФА-то.
Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА.
Сега без никакво разлагане ще турим ФА и без легато и ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то.
Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА.
Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
Който свърши работа, него ще поставим.
Някои от вас, като сте сами, пейте го по стария начин, [а] в общото ще турим ФА и без легато ще вървим напред. Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА.
Който свърши работа, него ще поставим.
/Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
/Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
Аз го установявам. Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим.
/Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти.
Ако има погрешка на друго място, и него ще поправим. Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти.
Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
Тъй щото, узаконявам ФА-то. Щом РЕ-то не може да свърши работа, ще ангажираме ФА. Който свърши работа, него ще поставим. /Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете и после да я изпеете като артисти.
Ние може отгоре на РЕ-то да турим ФА и който обича РЕ да пее, който обича ФА да пее.
към беседата >>
Някой има ревматизъм.
Някой има ревматизъм.
Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам.
към беседата >>
Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине.
Някой има ревматизъм.
Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине.
В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее.
към беседата >>
В природата има една неправилна музика.
Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине.
В природата има една неправилна музика.
Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение.
към беседата >>
Не че не е правилна.
Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика.
Не че не е правилна.
Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“.
към беседата >>
Аз още не съм дошъл да свиря тази музика.
Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна.
Аз още не съм дошъл да свиря тази музика.
Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна.
към беседата >>
Сега аз коригирам.
Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика.
Сега аз коригирам.
Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво.
към беседата >>
Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее.
Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята, ще видим при коя музика ще мине. В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам.
Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее.
Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам.
към беседата >>
Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение.
В природата има една неправилна музика. Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее.
Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение.
В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача.
към беседата >>
В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“.
Не че не е правилна. Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение.
В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“.
Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже.
към беседата >>
Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна.
Аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“.
Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна.
Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти.
към беседата >>
Тя погледне наляво и аз наляво.
Сега аз коригирам. Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна.
Тя погледне наляво и аз наляво.
Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае.
към беседата >>
Както гледа и аз я гледам.
Вие трябва да се приготвите, вие пеете така, както светът пее. Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво.
Както гледа и аз я гледам.
Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени.
към беседата >>
Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача.
Сега ще пеете, [не] както светът, за вас ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам.
Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача.
Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му.
към беседата >>
Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже.
В тази песен думите „Аз смея да кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача.
Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже.
Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела.
към беседата >>
Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти.
Едно време не можех да срещна мечка, сега мога да срещна. Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже.
Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти.
Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе.
към беседата >>
Тя знае, по миризмата ще те познае.
Тя погледне наляво и аз наляво. Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти.
Тя знае, по миризмата ще те познае.
Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“.
към беседата >>
Те са неща проверени.
Както гледа и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае.
Те са неща проверени.
Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине.
към беседата >>
Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му.
Ако мечката срещне един праведен човек на пътя, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени.
Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му.
Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи.
към беседата >>
Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела.
Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма да ти каже. Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му.
Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела.
Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост.
към беседата >>
Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе.
Но ако си говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти. Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела.
Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе.
Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха.
към беседата >>
Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“.
Тя знае, по миризмата ще те познае. Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе.
Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“.
Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват.
към беседата >>
Плюе, плюе, плюе и си замине.
Те са неща проверени. Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“.
Плюе, плюе, плюе и си замине.
Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче.
към беседата >>
Какво мислите под думата „процес“?
Какво мислите под думата „процес“?
По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява?
към беседата >>
Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи.
Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една змия кобра и нищо да не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине.
Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи.
Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш.
към беседата >>
По някой път казват, че „той имал процес“.
Какво мислите под думата „процес“?
По някой път казват, че „той имал процес“.
Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът.
към беседата >>
Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост.
Защото и животните са страхливи; мечката е страхлива и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи.
Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост.
Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
Как е правилно на български да се каже, да се замени.
Какво мислите под думата „процес“? По някой път казват, че „той имал процес“.
Как е правилно на български да се каже, да се замени.
Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения.
към беседата >>
Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха.
Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж, ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост.
Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха.
„Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
Храненето съзнателен или несъзнателен процес е?
Какво мислите под думата „процес“? По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени.
Храненето съзнателен или несъзнателен процес е?
Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът?
към беседата >>
„Бежанова майка не плаче“, казват.
Плюе, плюе казва: „Не те е срам, да те е страх от една мечка“. Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха.
„Бежанова майка не плаче“, казват.
Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо?
Какво мислите под думата „процес“? По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е?
Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо?
Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде?
към беседата >>
Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче.
Плюе, плюе, плюе и си замине. Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват.
Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче.
Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
Храненето ли изпъква или друго нещо се явява?
Какво мислите под думата „процес“? По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо?
Храненето ли изпъква или друго нещо се явява?
– /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите.
към беседата >>
Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш.
Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, тя нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче.
Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш.
Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
– /„Гладът“./ Да, гладът.
По някой път казват, че „той имал процес“. Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява?
– /„Гладът“./ Да, гладът.
Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо.
към беседата >>
Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
Щом ти мръдне сърцето, ти се уплашиш, тя придобива смелост. Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“, казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш.
Казвам: Човек трябва да създаде в себе си нещо положително.
към беседата >>
Трябват ред обяснения.
Как е правилно на български да се каже, да се замени. Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът.
Трябват ред обяснения.
Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение.
към беседата >>
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки.
Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали.
към беседата >>
Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът?
Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения.
Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът?
– Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада.
към беседата >>
Те са на крив метод.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки.
Те са на крив метод.
Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“.
към беседата >>
– Страхът изпъква и след страха, какво иде?
Кое изпъква в човека, храненето ли изпъква или друго нещо? Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът?
– Страхът изпъква и след страха, какво иде?
– Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е?
към беседата >>
Някои автори има, които пишат много хубави работи.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки. Те са на крив метод.
Някои автори има, които пишат много хубави работи.
Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете.
към беседата >>
– Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите.
Храненето ли изпъква или друго нещо се явява? – /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде?
– Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите.
Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе.
към беседата >>
Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки. Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи.
Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш.
Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят.
към беседата >>
Страхът иде първо.
– /„Гладът“./ Да, гладът. Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите.
Страхът иде първо.
След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда.
към беседата >>
Великите музиканти малко погрешки оставят.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки. Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш.
Великите музиканти малко погрешки оставят.
Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т].
към беседата >>
След това иде една мисъл – бързо разсъждение.
Трябват ред обяснения. Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо.
След това иде една мисъл – бързо разсъждение.
Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи.
към беседата >>
Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки. Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят.
Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали.
Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви.
към беседата >>
Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада.
Пътувате в гората, срещате една мечка, разсъжденията ли изпъкват по-рано или страхът? – Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение.
Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада.
Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол.
към беседата >>
Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“.
Те са на крив метод. Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали.
Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“.
Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно.
към беседата >>
Гладът хранене ли е?
– Страхът изпъква и след страха, какво иде? – Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада.
Гладът хранене ли е?
Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете.
Някои автори има, които пишат много хубави работи. Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“.
Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете.
Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те.
към беседата >>
Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе.
– Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е?
Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе.
Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят.
Изгладени, един поправял, друг гладил, си такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може да намериш. Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете.
Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят.
Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират.
към беседата >>
Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда.
Страхът иде първо. След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе.
Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда.
Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т].
Великите музиканти малко погрешки оставят. Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят.
Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т].
Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш.
към беседата >>
Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи.
След това иде една мисъл – бързо разсъждение. Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда.
Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи.
Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол. Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви.
Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали. Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т].
Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви.
Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш.
към беседата >>
Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол.
Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи.
Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол.
Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно.
Първоначалният автор, който написал, казва: „Поправете онази погрешка, онази поправете“. Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви.
Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно.
Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти.
към беседата >>
Вълкът някой път отстъпва назад.
Гладът хранене ли е? Запример, гладът ще накара един вълк да се нахвърля върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните] да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля; някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не може да му направи. Биволът – даде си гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол.
Вълкът някой път отстъпва назад.
към беседата >>
Той седи, коригира те, мине друг, коригира те.
Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно.
Той седи, коригира те, мине друг, коригира те.
Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение.
към беседата >>
Какво сте писали вие за храненето като процес?
Какво сте писали вие за храненето като процес?
към беседата >>
Ти пак свириш, те пак те коригират.
Някой път ще ви държа една лекция – да ви наведа ред факти, да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те.
Ти пак свириш, те пак те коригират.
Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти.
към беседата >>
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави?
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави?
Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява.
към беседата >>
Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш.
Авторитети има – ти щом съгрешиш, тия авторитети веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“, веднага ще те коригира[т]. Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират.
Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш.
Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие.
към беседата >>
Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен.
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави?
Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен.
Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин.
към беседата >>
Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш.
Ти пак направиш погрешка, дразни те нещо, не върви. Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш.
Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш.
Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите.
към беседата >>
Кое [е] онова, което спира правилността на процеса?
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен.
Кое [е] онова, което спира правилността на процеса?
Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена.
към беседата >>
Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти.
Тогава [те коригират и] ще вземеш правилно. Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш.
Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти.
В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер.
към беседата >>
Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно?
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса?
Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно?
Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи.
към беседата >>
В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение.
Той седи, коригира те, мине друг, коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти.
В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение.
Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“.
към беседата >>
Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс.
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно?
Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс.
Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти.
Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение.
Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти.
Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната.
към беседата >>
Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява.
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс.
Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява.
Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие.
Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти.
Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие.
Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“.
към беседата >>
Някой път човек разбира по особен начин.
Щом е процес, значи е непреривен, може да бъде процесът правилен или неправилен. Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява.
Някой път човек разбира по особен начин.
Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Има неща в света, които уреждат работите.
Може в един ден да не се научиш да пееш и да свириш. Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие.
Има неща в света, които уреждат работите.
Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място.
към беседата >>
Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена.
Кое [е] онова, което спира правилността на процеса? Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин.
Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена.
Те са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Мене ми разказваше един офицер.
Може в един ден да не се научиш да пееш, може и хората да слушаш, но като дойдеш да пееш, трябва да привлечеш Истинските музиканти. В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите.
Мене ми разказваше един офицер.
Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът.
към беседата >>
Те са второстепенни работи.
Кое [е] онова, което накарало хората да не се хранят правилно? Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена.
Те са второстепенни работи.
В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“.
В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво да пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер.
Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“.
Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес.
към беседата >>
В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
Човек има вкус, [но] той не се подчинява на онзи вътрешен импулс. Защото има вътре един правилен импулс, но не се подчинява. Някой път човек разбира по особен начин. Да кажем, някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Те са второстепенни работи.
В процеса на яденето колко трябва да яде човек?
към беседата >>
Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната.
Когато нещата мъчно заучавате, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти. Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“.
Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната.
На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте.
към беседата >>
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът?
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът?
След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен?
към беседата >>
На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“.
Когато пеете правилно, имате тяхното съдействие. Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната.
На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“.
Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте. Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
След като се яде, колко часа продължава храносмилането?
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът?
След като се яде, колко часа продължава храносмилането?
Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?
към беседата >>
Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място.
Има неща в света, които уреждат работите. Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“.
Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място.
Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте. Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
Разно е времето при различните храни.
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането?
Разно е времето при различните храни.
Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“.
към беседата >>
Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът.
Мене ми разказваше един офицер. Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място.
Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът.
Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте. Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската?
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни.
Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската?
Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила?
към беседата >>
Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес.
Той ми разказа една своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците“. Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът.
Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес.
Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте. Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят?
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската?
Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят?
Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път?
към беседата >>
Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте.
Заведох войниците там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес.
Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте.
Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
Или, ако вземеш ориз варен?
Да кажем, съдят един човек; колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят?
Или, ако вземеш ориз варен?
Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път.
към беседата >>
Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма да бъде, да отидем на друго място“. Войниците отишли на същото място, той отишъл на друго място. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че дето сте били вчера, ще бъдете и днес. Тогава, вие сте пътник, не се вързвайте.
Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
към беседата >>
Добре, как ще си обясните вие един факт [?
След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен?
Добре, как ще си обясните вие един факт [?
] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш?
към беседата >>
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно.
Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя.
към беседата >>
] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“.
Разно е времето при различните храни. Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [?
] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“.
Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило.
към беседата >>
Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно.
Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен.
Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“.
към беседата >>
Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила?
Колко време взема месната храна, колко часа взема вегетарианската? Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“.
Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила?
Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява.
към беседата >>
Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно. Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен.
Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят.
Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре.
към беседата >>
Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път?
Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за да се смелят? Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила?
Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път?
След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време.
към беседата >>
Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно. Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят.
Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите.
Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира.
към беседата >>
След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път.
Или, ако вземеш ориз варен? Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път?
След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път.
Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах.
към беседата >>
Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно. Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите.
Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне.
Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва?
към беседата >>
Питам: От къде се взеха силите да вървиш?
Добре, как ще си обясните вие един факт [? ] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път.
Питам: От къде се взеха силите да вървиш?
Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен.
към беседата >>
Често някои аз спирам на пътя.
Щом сте раздвоени, туй раздвояване не е правилно. Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне.
Често някои аз спирам на пътя.
По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя.
към беседата >>
Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило.
] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш?
Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило.
На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека.
към беседата >>
По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“.
Всякога една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя.
По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“.
Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя?
към беседата >>
На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява.
Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило.
На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява.
При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат.
към беседата >>
Той току изведнъж се спре.
Има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“.
Той току изведнъж се спре.
Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне.
към беседата >>
При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време.
Ако след като си бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява.
При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време.
В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила.
към беседата >>
Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира.
Щом престане раздвояването, имате правилна мисъл, и работата, която ще започнете, ще свършите. Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре.
Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира.
Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо.
към беседата >>
В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах.
След като се нахрани човек, след половин час тръгва на път. Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време.
В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах.
Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява.
към беседата >>
Пита: „Какво трябва?
Запример, някой излиза, тръгнал, върви, после се спре, пак тръгне. Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира.
Пита: „Какво трябва?
Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“.
към беседата >>
Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен.
Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах.
Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен.
Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата.
към беседата >>
Ти казваш, че бързо вървя.
Често някои аз спирам на пътя. По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва?
Ти казваш, че бързо вървя.
Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа.
към беседата >>
Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека.
Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен.
Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека.
Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение.
към беседата >>
Кажи ми как да вървя?
По някой път казвам: „Какво тръгнал този по пътя толкоз бързо“. Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя.
Кажи ми как да вървя?
“ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения.
към беседата >>
Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат.
На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека.
Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат.
Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите.
към беседата >>
“ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне.
Той току изведнъж се спре. Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя?
“ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне.
Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде.
към беседата >>
Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила.
При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат.
Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила.
След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната.
към беседата >>
Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо.
Той възприема моята мисъл, спре се да се урегулира. Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне.
Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо.
Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш.
към беседата >>
След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява.
В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах. Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила.
След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява.
[После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?
към беседата >>
Веднага измени темпа“.
Пита: „Какво трябва? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо.
Веднага измени темпа“.
Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“.
към беседата >>
[После] можеш да продължиш работата.
Човек трябва дълго време да дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява.
[После] можеш да продължиш работата.
Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат.
към беседата >>
Сега, какво ми влиза в работа.
Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“.
Сега, какво ми влиза в работа.
Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши.
към беседата >>
Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение.
Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата.
Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение.
Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка.
към беседата >>
Аз имам съображения.
Кажи ми как да вървя? “ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа.
Аз имам съображения.
Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“.
към беседата >>
Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите.
Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение.
Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите.
Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва.
към беседата >>
Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде.
“ Ако му пратя втора мисъл, той тръгне. Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения.
Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде.
Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш.
към беседата >>
Трябва половин час хубаво да се дъвче храната.
Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите.
Трябва половин час хубаво да се дъвче храната.
Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш?
към беседата >>
Казва[м]: „Много бързо вървиш.
Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма да ходиш така бързо. Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде.
Казва[м]: „Много бързо вървиш.
Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко.
към беседата >>
Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?
След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната.
Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?
Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая.
към беседата >>
Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“.
Веднага измени темпа“. Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш.
Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“.
От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване.
към беседата >>
Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат.
[После] можеш да продължиш работата. Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?
Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат.
Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете?
към беседата >>
От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши.
Сега, какво ми влиза в работа. Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“.
От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши.
Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване. Там темпото е определено.
към беседата >>
Ето една грешка.
Може да направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [да] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение. Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат.
Ето една грешка.
Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте.
към беседата >>
Казва: „Много бързо вървиш“.
Аз имам съображения. Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши.
Казва: „Много бързо вървиш“.
Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване. Там темпото е определено.
към беседата >>
Работата с бързане не се свършва.
Прекарайте храната без да можете добре да я сдъвчете [и] не ще може да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка.
Работата с бързане не се свършва.
Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме?
към беседата >>
Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш.
Тъй както тръгнал, ще се препъне някъде. Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“.
Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш.
Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване. Там темпото е определено.
към беседата >>
Запример, колко може да бързаш?
Трябва половин час хубаво да се дъвче храната. Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва.
Запример, колко може да бързаш?
Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси.
към беседата >>
Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко.
Казва[м]: „Много бързо вървиш. Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш.
Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко.
В Божествената мисъл няма раздвояване. Там темпото е определено.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая.
Кога ще може да ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете? Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш?
Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая.
Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес.
към беседата >>
В Божествената мисъл няма раздвояване.
Много бързо вървене не е хубаво, по-полека върви“. От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко.
В Божествената мисъл няма раздвояване.
Там темпото е определено.
към беседата >>
Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете?
Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая.
Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете?
– /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза.
към беседата >>
Там темпото е определено.
От невидимия свят, ти като тръгнеш бързо, ще дойде някой, ще внуши. Казва: „Много бързо вървиш“. Дойде внушението, тогава говориш със себе си, какво възприемаш. Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване.
Там темпото е определено.
към беседата >>
– /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте.
Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете?
– /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте.
Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно.
към беседата >>
На място може да те бутнат.
На място може да те бутнат.
Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е.
към беседата >>
Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме?
Работата с бързане не се свършва. Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте.
Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме?
Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва.
към беседата >>
Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване.
На място може да те бутнат.
Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване.
Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“.
към беседата >>
Ако имате пари, ще хванете едно такси.
Запример, колко може да бързаш? Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме?
Ако имате пари, ще хванете едно такси.
То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо].
към беседата >>
Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна.
На място може да те бутнат. Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване.
Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна.
Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече.
към беседата >>
То е един процес.
Да допуснем, че ти си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси.
То е един процес.
Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани.
към беседата >>
Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи.
На място може да те бутнат. Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна.
Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи.
Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение.
към беседата >>
Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза.
Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време може да ги изминете? – /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес.
Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза.
Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен.
към беседата >>
Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение.
На място може да те бутнат. Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи.
Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение.
Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“.
към беседата >>
Една работа, която е бърза, има нещо неправилно.
– /„36 минути“./ В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза.
Една работа, която е бърза, има нещо неправилно.
С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес.
към беседата >>
Каквото узаконят, ще кажем: „Така е.
На място може да те бутнат. Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение.
Каквото узаконят, ще кажем: „Така е.
Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие.
към беседата >>
С бързане работа не се свършва.
Четири километра трябва да изминете, какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно.
С бързане работа не се свършва.
Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни.
към беседата >>
Погрешката е в мене“.
Вървиш, няма да има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване. Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е.
Погрешката е в мене“.
Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи.
към беседата >>
Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо].
Ако имате пари, ще хванете едно такси. То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва.
Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо].
Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес.
към беседата >>
Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече.
Няма да бъде пътеката много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“.
Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече.
Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво?
към беседата >>
Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани.
То е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо].
Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани.
Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес?
към беседата >>
Никакво мнение.
Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли [не] методи. Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече.
Никакво мнение.
Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш.
към беседата >>
Значи, процесът не е правилен.
Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани.
Значи, процесът не е правилен.
Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес.
към беседата >>
Който иска другояче да пее, да си напише една песен“.
Казвам: Ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение.
Който иска другояче да пее, да си напише една песен“.
Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата.
към беседата >>
Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес.
Една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен.
Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес.
Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш.
към беседата >>
Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие.
Каквото узаконят, ще кажем: „Така е. Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“.
Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие.
Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта?
към беседата >>
Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни.
С бързане работа не се свършва. Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес.
Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни.
Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш.
към беседата >>
Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи.
Погрешката е в мене“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие.
Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи.
Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“.
към беседата >>
Да допуснем, имаш един процес.
Бърза някой събранието да се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо]. Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни.
Да допуснем, имаш един процес.
Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е.
към беседата >>
Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво?
Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи.
Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво?
“ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта?
към беседата >>
Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес?
Във време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат да не би да бъдат изненадани. Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес.
Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес?
Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш.
към беседата >>
“ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш.
Никакво мнение. Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво?
“ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш.
Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо.
към беседата >>
Може да не е процес.
Значи, процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес?
Може да не е процес.
Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?
към беседата >>
Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата.
Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш.
Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата.
Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?
към беседата >>
Една работа турена, трябва да я свършиш.
Щом започваш да бързаш в живота, то е един изключителен процес. Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес.
Една работа турена, трябва да я свършиш.
Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“.
към беседата >>
Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта?
Пък аз ви оставям свободни, да ви накарам да мислите и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата.
Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта?
Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта.
към беседата >>
Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш.
Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни. Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш.
Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш.
Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече.
към беседата >>
Срамота е да се оцапаш“.
Нарочно правя някои погрешки, но да ви дам възможност да мислите, как трябва да се поправи. Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта?
Срамота е да се оцапаш“.
Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави.
към беседата >>
Не е процес, работа е.
Да допуснем, имаш един процес. Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш.
Не е процес, работа е.
Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш.
към беседата >>
Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта?
Казва: „Не може ли да се напише по-хубаво? “ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“.
Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта?
Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш.
към беседата >>
Заставен си да ядеш.
Сега, може като седите да кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес? Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е.
Заставен си да ядеш.
Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“.
към беседата >>
Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо.
“ – [Не.] Защото никога не можеш да извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш. Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта?
Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо.
Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?
Може да не е процес. Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш.
Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?
] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“.
към беседата >>
Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?
Защото, за да не се нацапаш, трябва да имаш канджа*, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо.
Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?
“ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“.
Една работа турена, трябва да я свършиш. Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[?
] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“.
Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“.
към беседата >>
“ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта.
Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта? Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?
“ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта.
Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
Като се разболееш, не искаш да ядеш вече.
Гладен си, ще ядеш сутрин като станеш. Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“.
Като се разболееш, не искаш да ядеш вече.
Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“.
към беседата >>
Той седи, не може да излезе, ще се удави.
Срамота е да се оцапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта.
Той седи, не може да излезе, ще се удави.
Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш.
Не е процес, работа е. Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече.
Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш.
Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“.
към беседата >>
Казвам: „Още веднъж да не пиеш.
Когато няма кого да вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта? Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави.
Казвам: „Още веднъж да не пиеш.
Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“.
Заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш.
Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“.
Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“.
към беседата >>
Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
Та, по някой път е хубаво да се пооцапа човек, когато има защо. Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта? “ Той гулял, напил се и без да знае, в тъмната нощ влиза в калта. Той седи, не може да излезе, ще се удави. Казвам: „Още веднъж да не пиеш.
Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си и да се не калям заради тебе“.
към беседата >>
Болният казва: „Не искам да ям“.
Ако яденето е процес, тогава [защо], когато си болен, не искаш да ядеш[? ] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“.
Болният казва: „Не искам да ям“.
Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат.
към беседата >>
ТАЗИ ПОГРЕШКА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИ.
ТАЗИ ПОГРЕШКА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИ.
към беседата >>
Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“.
] Като си здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва да се яде“. Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“.
Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“.
Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости.
към беседата >>
/Това написа Учителят на дъската./
/Това написа Учителят на дъската./
към беседата >>
Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“.
Като се разболееш, не искаш да ядеш вече. Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“.
Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“.
Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде.
към беседата >>
Колкото човек е по-учен, толкова [повече] погрешки изправя.
Колкото човек е по-учен, толкова [повече] погрешки изправя.
към беседата >>
Казва: „Нищо не искам“.
Ден, два, три дни си болен, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“.
Казва: „Нищо не искам“.
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“.
към беседата >>
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“.
Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“. Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“.
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“.
Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства.
към беседата >>
Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат.
Болният казва: „Не искам да ям“. Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“.
Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат.
Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат.
към беседата >>
Няма да яде човекът, ще пости.
Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат.
Няма да яде човекът, ще пости.
После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде.
към беседата >>
После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде.
Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“. Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости.
После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде.
Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат.
към беседата >>
Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“.
Казва: „Нищо не искам“. Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде.
Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“.
При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“.
към беседата >>
При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства.
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“.
При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства.
Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат.
Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства.
Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат.
При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде.
Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат.
При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде.
После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат.
После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде.
После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат.
Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“.
Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“. При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат.
Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“.
Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
При сръднята престава този процес, понеже сръднята произтича у децата от техните лични чувства. Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“.
Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?
] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично.
към беседата >>
] Да допуснем, вие пеете.
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [?
] Да допуснем, вие пеете.
За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега?
към беседата >>
За да бъде пеенето правилно, какво е потребно?
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [? ] Да допуснем, вие пеете.
За да бъде пеенето правилно, какво е потребно?
Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения.
към беседата >>
Вземете сега песента „Аз смея да кажа“.
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [? ] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно?
Вземете сега песента „Аз смея да кажа“.
Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго?
към беседата >>
Там следват две ударения едно след друго.
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [? ] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“.
Там следват две ударения едно след друго.
Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“.
към беседата >>
Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично.
Сега, какво е необходимо в един процес, за да бъде процесът правилен [? ] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго.
Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично.
Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва.
към беседата >>
Как ще го поправим сега?
] Да допуснем, вие пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично.
Как ще го поправим сега?
Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи?
към беседата >>
Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения.
За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега?
Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения.
Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите.
към беседата >>
Позволяват ли се две ударения едно след друго?
Вземете сега песента „Аз смея да кажа“. Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения.
Позволяват ли се две ударения едно след друго?
„Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа.
към беседата >>
„Аз смея да кажа“.
Там следват две ударения едно след друго. Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго?
„Аз смея да кажа“.
Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат.
към беседата >>
Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва.
Няма да туряте легато, да туряте легато на [всяка] една нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“.
Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва.
Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли?
към беседата >>
Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи?
Как ще го поправим сега? Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва.
Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи?
– На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват.
към беседата >>
– На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите.
Имате „Аз смея да кажа“ – на „ДА“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи?
– На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите.
Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят.
към беседата >>
Защото с легато е орташка работа.
Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите.
Защото с легато е орташка работа.
А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен.
към беседата >>
А орташката работа и кучета не я ядат.
„Аз смея да кажа“. Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа.
А орташката работа и кучета не я ядат.
Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете?
към беседата >>
Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли?
Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва. Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат.
Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли?
Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи.
към беседата >>
Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват.
Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За да бъде на място [в песента], как може да се направи? – На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли?
Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват.
Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат.
към беседата >>
Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят.
– На съдържанието да [се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва да го направите. Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват.
Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят.
Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши].
към беседата >>
Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен.
Защото с легато е орташка работа. А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят.
Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен.
За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. /Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете?
А орташката работа и кучета не я ядат. Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен.
За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете?
Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. /Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи.
Като поставиш две силни ударения да следват едно след друго, според правилата на музиката може ли? Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете?
Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи.
Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. /Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат.
Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи.
Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат.
Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши]. /Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши].
Да допуснем, че имате такъв един процес: Представете си две силни ударения хоризонтално вървят. Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат.
Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши].
/Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
/Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
Как бихте направили в музиката без легато* и да бъде процесът правилен. За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до „ДА“ и „КА“ – може да се повиши, а „ЖА“ – трябва да се понижи. Понеже тук в песента [тоновете на] „ДА“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там МИ-то трябва да се снеме [или РЕ да се повиши].
/Учителят пее песента с повишение на тона РЕ при сричката „КА-“./ Сега, така както го изпяхме, как е?
към беседата >>
Сега, да не се намесват личните чувства.
Сега, да не се намесват личните чувства.
Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката?
към беседата >>
Имаме една погрешка, която трябва да се изправи.
Сега, да не се намесват личните чувства.
Имаме една погрешка, която трябва да се изправи.
Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности.
към беседата >>
Не е важно кой е виноват.
Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи.
Не е важно кой е виноват.
Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката.
към беседата >>
Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка.
Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват.
Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка.
Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате.
към беседата >>
Дупката е малка, ябълката е голяма.
Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка.
Дупката е малка, ябълката е голяма.
Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка.
към беседата >>
Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката?
Сега, да не се намесват личните чувства. Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма.
Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката?
Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла.
към беседата >>
Сега има две възможности.
Имаме една погрешка, която трябва да се изправи. Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката?
Сега има две възможности.
Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното.
към беседата >>
Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката.
Не е важно кой е виноват. Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности.
Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката.
Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим?
към беседата >>
Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате.
Представете си: през една дупка трябва да прокарате една ябълка. Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката.
Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате.
Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите?
към беседата >>
Сега ние искаме да поправим една погрешка.
Дупката е малка, ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате.
Сега ние искаме да поправим една погрешка.
По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото.
към беседата >>
По-хубаво е да се прекара ябълката цяла.
Мислим сега: да обелим ли ябълката или да разширим дупката? Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка.
По-хубаво е да се прекара ябълката цяла.
То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява.
към беседата >>
То е правилното.
Сега има две възможности. Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла.
То е правилното.
Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато.
към беседата >>
Сега, какво трябва да правим?
Да се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното.
Сега, какво трябва да правим?
Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш.
към беседата >>
Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите?
Тогава ще се поразвали тертипът на ябълката, но ще я прокарате. Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим?
Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите?
Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката.
към беседата >>
Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото.
Сега ние искаме да поправим една погрешка. По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите?
Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото.
Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява.
По-хубаво е да се прекара ябълката цяла. То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото.
Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява.
Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато.
То е правилното. Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява.
Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато.
Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш.
Сега, какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато.
Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш.
Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката. Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката.
Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш.
Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката.
Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
Тогава няма ни най-малко легато.
Щом дупката не можеш да разшириш и ябълката не може да смалиш, вече са дошли до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма да минеш, това е легато. Аз виждам, че [не] трябва дупката да разтвориш, пък не трябва и ябълката да смалиш. Но въпросът е кога [точно] може да прекараш ябълката през дупката.
Тогава няма ни най-малко легато.
към беседата >>
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено.
Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има.
към беседата >>
Има места, дето не трябва да туряш легато.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено.
Има места, дето не трябва да туряш легато.
Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота.
към беседата >>
Легатото, то е губене на време.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато.
Легатото, то е губене на време.
В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав.
към беседата >>
В легатото друг е законът.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време.
В легатото друг е законът.
Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота.
към беседата >>
Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът.
Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва.
Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон.
към беседата >>
Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има.
[Поня]кога някой човек туря легато дето не е позволено. Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва.
Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има.
Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен.
към беседата >>
Това завъртане на тона внася известна мекота.
Има места, дето не трябва да туряш легато. Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има.
Това завъртане на тона внася известна мекота.
Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене.
към беседата >>
Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав.
Легатото, то е губене на време. В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота.
Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав.
Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Ако беше без легато, музиката губи своята мекота.
В легатото друг е законът. Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав.
Ако беше без легато, музиката губи своята мекота.
Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон.
Щом в пеенето се направи легато, съвсем друг процес следва. Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота.
Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон.
Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен.
Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има. Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон.
Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен.
Тонът има едно треперене. Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Тонът има едно треперене.
Това завъртане на тона внася известна мекота. Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен.
Тонът има едно треперене.
Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
Там, дето няма завъртане, пак тонът е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Значи, един музикант, един певец турят по някой път известна завивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят да трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен. Тонът има едно треперене.
Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
към беседата >>
Тази песен ще се измени.
Тази песен ще се измени.
/Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [? ] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място – да спечели нещо.
към беседата >>
/Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [?
Тази песен ще се измени.
/Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [?
] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място – да спечели нещо.
към беседата >>
] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място – да спечели нещо.
Тази песен ще се измени. /Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [?
] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място – да спечели нещо.
към беседата >>
Отиваш при някого, не иска да ти плати.
Отиваш при някого, не иска да ти плати.
Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е?
към беседата >>
Удряш му една плесница – [то е РЕ].
Отиваш при някого, не иска да ти плати.
Удряш му една плесница – [то е РЕ].
РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната.
към беседата >>
РЕ-то е марсиански тон.
Отиваш при някого, не иска да ти плати. Удряш му една плесница – [то е РЕ].
РЕ-то е марсиански тон.
[ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право?
към беседата >>
[ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати.
Отиваш при някого, не иска да ти плати. Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон.
[ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати.
Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш.
към беседата >>
Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим.
Отиваш при някого, не иска да ти плати. Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати.
Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим.
ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има.
към беседата >>
ФА-то на коя планета е?
Отиваш при някого, не иска да ти плати. Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим.
ФА-то на коя планета е?
– На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш.
към беседата >>
– На Луната.
Удряш му една плесница – [то е РЕ]. РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е?
– На Луната.
РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие?
към беседата >>
РЕ откъде има право?
РЕ-то е марсиански тон. [ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната.
РЕ откъде има право?
За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш.
към беседата >>
За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш.
[ФА] – отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право?
За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш.
Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните?
към беседата >>
Но казвам: Друга философия има.
Казвам сега: Едно кафе трябва да почерпим. ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш.
Но казвам: Друга философия има.
В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш?
към беседата >>
В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш.
ФА-то на коя планета е? – На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има.
В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш.
Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава.
към беседата >>
Как ще го обясните вие?
– На Луната. РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш.
Как ще го обясните вие?
В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема.
към беседата >>
В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш.
РЕ откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие?
В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш.
Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема?
към беседата >>
Как ще го обясните?
За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш.
Как ще го обясните?
По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота.
към беседата >>
По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш?
Но казвам: Друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните?
По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш?
– Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете.
към беседата >>
– Само Бог може да дава.
В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш?
– Само Бог може да дава.
Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека.
към беседата >>
Той всякога дава, но и взема.
Как ще го обясните вие? В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава.
Той всякога дава, но и взема.
Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
към беседата >>
Кога взема?
В някои случаи е за предпочитане да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? – Само Бог може да дава. Той всякога дава, но и взема.
Кога взема?
Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес.
към беседата >>
3.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Имат една дума, ще я намерите, няма да ви я кажа.
Сега и православните се разделиха във веруюто.
Имат една дума, ще я намерите, няма да ви я кажа.
За какво се разделиха православните?
към беседата >>
И после ставате замислени.
Свободата вънка от истината е немислима, не съществува. Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода. При най-малката погрешка, ти си изгубил свободата си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на свободата е затворен. И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви.
И после ставате замислени.
към беседата >>
За какво се разделиха православните?
Сега и православните се разделиха във веруюто. Имат една дума, ще я намерите, няма да ви я кажа.
За какво се разделиха православните?
към беседата >>
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът?
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът?
Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена.
към беседата >>
Но сега навеждам другото.
Но сега навеждам другото.
Сега оставям, да може вие да си намерите това. След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете.
към беседата >>
Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта.
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът?
Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта.
Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността.
към беседата >>
Сега оставям, да може вие да си намерите това.
Но сега навеждам другото.
Сега оставям, да може вие да си намерите това.
След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква.
към беседата >>
Човекът е човек, когато има образа на живота.
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта.
Човекът е човек, когато има образа на живота.
Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта.
към беседата >>
След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян.
Но сега навеждам другото. Сега оставям, да може вие да си намерите това.
След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян.
Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите.
към беседата >>
Образа на мисълта, да мисли човек.
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота.
Образа на мисълта, да мисли човек.
След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл.
към беседата >>
Те са от Стария Завет, еврейска работа.
Но сега навеждам другото. Сега оставям, да може вие да си намерите това. След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян.
Те са от Стария Завет, еврейска работа.
Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
към беседата >>
След туй, във всяка една мисъл има съдържание.
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек.
След туй, във всяка една мисъл има съдържание.
А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна.
към беседата >>
Не трябва да се вярва по този начин.
Но сега навеждам другото. Сега оставям, да може вие да си намерите това. След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа.
Не трябва да се вярва по този начин.
Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа.
към беседата >>
А във всяко съдържание има известна цена.
Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание.
А във всяко съдържание има известна цена.
Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не.
към беседата >>
Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете.
Но сега навеждам другото. Сега оставям, да може вие да си намерите това. След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин.
Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете.
Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил.
към беседата >>
Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността.
Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена.
Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността.
А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не.
към беседата >>
Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква.
Сега оставям, да може вие да си намерите това. След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете.
Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква.
Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил.
към беседата >>
А пък съдържанието, това е тежестта.
Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността.
А пък съдържанието, това е тежестта.
Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не.
към беседата >>
Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите.
След като дойдоха евангелистите, те казаха на православните: „Вие не сте на правия път, понеже ходите на църква, палите свещи, кадите тамян. Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква.
Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите.
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните.
към беседата >>
Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл.
Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта.
Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл.
Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно.
към беседата >>
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите.
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота.
към беседата >>
Туй е вътрешната страна.
След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл.
Туй е вътрешната страна.
Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате.
към беседата >>
И човек сега търси Господа.
Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
И човек сега търси Господа.
Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни.
към беседата >>
Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не.
А във всяко съдържание има известна цена. Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна.
Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не.
Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира.
към беседата >>
Той като православен мисли, че Го е намерил.
Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа.
Той като православен мисли, че Го е намерил.
Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях.
към беседата >>
Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не.
Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не.
Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не.
Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират.
към беседата >>
Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил.
Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил.
Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил.
Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат.
към беседата >>
Не е важното човек дали ви разбира или не.
А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не.
Не е важното човек дали ви разбира или не.
То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение.
към беседата >>
Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните.
Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите. И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил.
Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните.
Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са.
към беседата >>
То е второстепенно.
Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не.
То е второстепенно.
Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш.
към беседата >>
Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота.
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав. И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните.
Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота.
Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят?
към беседата >>
Всички трябва да имате един стремеж да разбирате.
Туй е вътрешната страна. Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно.
Всички трябва да имате един стремеж да разбирате.
Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш. А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни.
И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота.
Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни.
Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът.
към беседата >>
Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира.
Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате.
Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира.
Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш. А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях.
Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни.
Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях.
Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
към беседата >>
Не хората да те разбират.
Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира.
Не хората да те разбират.
Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш. А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат.
Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях.
Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат.
И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там.
към беседата >>
Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение.
Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират.
Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение.
Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш. А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
И в България едва сега са дошли, но те отдавна са.
Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат.
И в България едва сега са дошли, но те отдавна са.
Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят.
към беседата >>
Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш.
То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение.
Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш.
А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
Знаете откъде водят?
Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота. Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са.
Знаете откъде водят?
От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва.
към беседата >>
А не да искаш да те разбират.
Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш.
А не да искаш да те разбират.
към беседата >>
От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът.
Ти съботата и нея ще я почиташ.“ Ха, станаха съботяни. Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят?
От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът.
Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва. Всичките – пророци.
към беседата >>
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе.
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе.
Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе. Че, те тогава ще тръгнат подире ти. И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш? Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
към беседата >>
Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът.
Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва. Всичките – пророци.
към беседата >>
Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе.
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе.
Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе.
Че, те тогава ще тръгнат подире ти. И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш? Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
към беседата >>
Всеки говори там.
Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
Всеки говори там.
Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва. Всичките – пророци.
към беседата >>
Че, те тогава ще тръгнат подире ти.
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе. Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе.
Че, те тогава ще тръгнат подире ти.
И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш? Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
към беседата >>
Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят.
И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там.
Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят.
Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва. Всичките – пророци.
към беседата >>
И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш?
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе. Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе. Че, те тогава ще тръгнат подире ти.
И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш?
Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
към беседата >>
Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва.
Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят.
Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва.
Всичките – пророци.
към беседата >>
Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе. Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе. Че, те тогава ще тръгнат подире ти. И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш?
Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.
към беседата >>
Всичките – пророци.
От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва.
Всичките – пророци.
към беседата >>
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен.
И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега?
към беседата >>
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже?
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже?
Къде е Истината? Навсякъде има право нещо. И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави. И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите?
към беседата >>
И, според науката, не трябва да се жени.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен.
И, според науката, не трябва да се жени.
Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре.
към беседата >>
Къде е Истината?
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже?
Къде е Истината?
Навсякъде има право нещо. И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави. И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите? Истината.
към беседата >>
Но той имал голямо желание да има деца.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен. И, според науката, не трябва да се жени.
Но той имал голямо желание да има деца.
А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели!
към беседата >>
Навсякъде има право нещо.
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже? Къде е Истината?
Навсякъде има право нещо.
И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави. И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите? Истината.
към беседата >>
А деца да има, трябва да има жена.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен. И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца.
А деца да има, трябва да има жена.
А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат.
към беседата >>
И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави.
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже? Къде е Истината? Навсякъде има право нещо.
И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави.
И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите? Истината.
към беседата >>
А не трябва да се жени.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен. И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена.
А не трябва да се жени.
Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него.
към беседата >>
И вие, които ме слушате, и вие сте прави.
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже? Къде е Истината? Навсякъде има право нещо. И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави.
И вие, които ме слушате, и вие сте прави.
Какво търсите? Истината.
към беседата >>
Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега?
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен. И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени.
Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега?
И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели.
към беседата >>
Какво търсите?
И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже? Къде е Истината? Навсякъде има право нещо. И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави. И вие, които ме слушате, и вие сте прави.
Какво търсите?
Истината.
към беседата >>
И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре.
И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега?
И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре.
И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави.
към беседата >>
Истината.
Къде е Истината? Навсякъде има право нещо. И православните са прави, евангелистите са прави, баптистите, съботяните, петдестятниците са прави. И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите?
Истината.
към беседата >>
И всичките като креснали, като го видели!
Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре.
И всичките като креснали, като го видели!
Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие.
към беседата >>
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината?
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината?
Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта.
към беседата >>
Искали всичките да ядат.
А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели!
Искали всичките да ядат.
Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата.
към беседата >>
Истината се отличава по едно качество.
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината?
Истината се отличава по едно качество.
Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога.
към беседата >>
Храна искат сега от него.
А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат.
Храна искат сега от него.
И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!
към беседата >>
Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека.
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество.
Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека.
Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш.
към беседата >>
И всичките оживели.
Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него.
И всичките оживели.
И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана?
към беседата >>
Външна и вътрешна свобода дава.
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека.
Външна и вътрешна свобода дава.
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека.
към беседата >>
И той усетил, според правилата, какво ще прави.
И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели.
И той усетил, според правилата, какво ще прави.
Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца.
към беседата >>
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот.
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава.
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот.
И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно.
към беседата >>
Та взел едно дърво и почнал да ги бие.
И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави.
Та взел едно дърво и почнал да ги бие.
Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно.
към беседата >>
И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта.
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот.
И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта.
А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов.
към беседата >>
Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата.
Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие.
Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата.
Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал.
към беседата >>
А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога.
Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта.
А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога.
Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане.
към беседата >>
Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!
Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата.
Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!
“ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света.
към беседата >>
Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш.
Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога.
Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш.
Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече.
към беседата >>
“ Казва: „Ти как остана?
И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!
“ Казва: „Ти как остана?
“ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?
към беседата >>
Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека.
Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш.
Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека.
Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе.
към беседата >>
“ Погрешката е, че направил много деца.
И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана?
“ Погрешката е, че направил много деца.
Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли? “ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко.
към беседата >>
Туй, което прегръщаш, то е нещо външно.
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека.
Туй, което прегръщаш, то е нещо външно.
Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Останало само едно.
Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца.
Останало само едно.
Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли? “ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко. Ще те слушам.“
към беседата >>
Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов.
И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно.
Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов.
Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува.
към беседата >>
Спрял се на него, че го погледнал.
Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно.
Спрял се на него, че го погледнал.
„Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли? “ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко. Ще те слушам.“
към беседата >>
Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане.
А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов.
Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане.
Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува. Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни.
към беседата >>
„Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света.
Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота! “ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал.
„Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света.
Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли? “ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко. Ще те слушам.“
към беседата >>
Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече.
Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане.
Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече.
Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува. Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни. И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?
“ Казва: „Ти как остана? “ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света.
Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?
“ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко. Ще те слушам.“
към беседата >>
Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе.
Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече.
Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе.
Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува. Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни. И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
“ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко.
“ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?
“ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко.
Ще те слушам.“
към беседата >>
Всичко само тогава ще се осмисли.
Туй, което прегръщаш, то е нещо външно. Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе.
Всичко само тогава ще се осмисли.
И ще видиш отношението, което съществува. Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни. И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
Ще те слушам.“
Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли? “ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко.
Ще те слушам.“
към беседата >>
И ще видиш отношението, което съществува.
Някой мисли, че като прегърне някого, че е любов. Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли.
И ще видиш отношението, което съществува.
Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни. И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка.
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка.
Не е лесна работа човек да бъде съвършен. Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само.
към беседата >>
Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни.
Тя, Любовта, не седи в никакво прегръщане. Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува.
Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни.
И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
Не е лесна работа човек да бъде съвършен.
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка.
Не е лесна работа човек да бъде съвършен.
Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв.
към беседата >>
И противоречията ще изчезнат.
Едва тогава ти ще дойдеш да надзърнеш Господа отдалече. Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе. Всичко само тогава ще се осмисли. И ще видиш отношението, което съществува. Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни.
И противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят.
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка. Не е лесна работа човек да бъде съвършен.
Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят.
Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв. Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен.
Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът. Трябва да минете през един мост. Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите. Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети. Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Но тези работи имат голяма дълбочина.
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка. Не е лесна работа човек да бъде съвършен. Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят.
Но тези работи имат голяма дълбочина.
Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв. Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен.
Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът.
Трябва да минете през един мост. Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите. Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети. Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико!
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка. Не е лесна работа човек да бъде съвършен. Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина.
Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико!
Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв. Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Трябва да минете през един мост.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът.
Трябва да минете през един мост.
Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите. Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети. Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Ти не можеш да го научиш отвънка само.
Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка. Не е лесна работа човек да бъде съвършен. Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико!
Ти не можеш да го научиш отвънка само.
Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв. Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът. Трябва да минете през един мост.
Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите.
Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети. Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв.
Не е лесна работа човек да бъде съвършен. Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само.
Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв.
Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът. Трябва да минете през един мост. Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите.
Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети.
Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина. Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв.
Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
към беседата >>
Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
Запример сега ако противоречията изчезнат, животът ще стане безсмислен. Да допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът. Трябва да минете през един мост. Вие ще накуцвате, неприятно ви е да ходите, а трябва да вървите. Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече да вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети.
Но вие седите, без да се мърда кракът ви.
към беседата >>
Както и да мислиш в живота, ти всякога ще имаш едно противоречие.
Както и да мислиш в живота, ти всякога ще имаш едно противоречие.
И верующ да бъдеш, и да вярваш, и да не вярваш, всякога ще имаш едно противоречие. И мъж да бъдеш, и жена да бъдеш, и философ да бъдеш, и стар да бъдеш, и млад да бъдеш, и светия, каквото и да е, все ще има едно противоречие.
към беседата >>
Сега, на физическото поле като вървиш, показва, че на физическото поле си здрав.
Сега, на физическото поле като вървиш, показва, че на физическото поле си здрав.
Човек, който върви е здрав. На един човек, който хвърка във въздуха, още не може да покажеш, че той е здрав.
към беседата >>
И верующ да бъдеш, и да вярваш, и да не вярваш, всякога ще имаш едно противоречие.
Както и да мислиш в живота, ти всякога ще имаш едно противоречие.
И верующ да бъдеш, и да вярваш, и да не вярваш, всякога ще имаш едно противоречие.
И мъж да бъдеш, и жена да бъдеш, и философ да бъдеш, и стар да бъдеш, и млад да бъдеш, и светия, каквото и да е, все ще има едно противоречие.
към беседата >>
Човек, който върви е здрав.
Сега, на физическото поле като вървиш, показва, че на физическото поле си здрав.
Човек, който върви е здрав.
На един човек, който хвърка във въздуха, още не може да покажеш, че той е здрав.
към беседата >>
И мъж да бъдеш, и жена да бъдеш, и философ да бъдеш, и стар да бъдеш, и млад да бъдеш, и светия, каквото и да е, все ще има едно противоречие.
Както и да мислиш в живота, ти всякога ще имаш едно противоречие. И верующ да бъдеш, и да вярваш, и да не вярваш, всякога ще имаш едно противоречие.
И мъж да бъдеш, и жена да бъдеш, и философ да бъдеш, и стар да бъдеш, и млад да бъдеш, и светия, каквото и да е, все ще има едно противоречие.
към беседата >>
На един човек, който хвърка във въздуха, още не може да покажеш, че той е здрав.
Сега, на физическото поле като вървиш, показва, че на физическото поле си здрав. Човек, който върви е здрав.
На един човек, който хвърка във въздуха, още не може да покажеш, че той е здрав.
към беседата >>
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане.
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане.
Аз ви казвам пътя, де е човекът. И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме?
към беседата >>
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава.
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава.
Има и болни мисли. Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли?
към беседата >>
Аз ви казвам пътя, де е човекът.
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане.
Аз ви казвам пътя, де е човекът.
И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това?
към беседата >>
Има и болни мисли.
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава.
Има и болни мисли.
Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав.
към беседата >>
И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете.
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане. Аз ви казвам пътя, де е човекът.
И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете.
Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят.
към беседата >>
Някой има, който много мисли.
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава. Има и болни мисли.
Някой има, който много мисли.
Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности.
към беседата >>
Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили?
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане. Аз ви казвам пътя, де е човекът. И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете.
Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили?
“ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека.
към беседата >>
Е, кой много мисли?
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава. Има и болни мисли. Някой има, който много мисли.
Е, кой много мисли?
Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете.
към беседата >>
“ Да ви преведа.
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане. Аз ви казвам пътя, де е човекът. И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили?
“ Да ви преведа.
Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране.
към беседата >>
Който е болен.
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава. Има и болни мисли. Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли?
Който е болен.
Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много.
към беседата >>
Нима животните не са намерили това, което ние намерихме?
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане. Аз ви казвам пътя, де е човекът. И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа.
Нима животните не са намерили това, което ние намерихме?
Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел.
към беседата >>
Кой малко мисли?
Сега, аналогията – искам да ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава. Има и болни мисли. Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли? Който е болен.
Кой малко мисли?
Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много. Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш.
към беседата >>
Нима буболечиците не намериха това?
Аз ви казвам пътя, де е човекът. И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме?
Нима буболечиците не намериха това?
Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим.
към беседата >>
Който е здрав.
Има и болни мисли. Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли?
Който е здрав.
Но тук има крайности. Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много. Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш. Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
Животните живеят в света и растенията живеят.
И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Аз ви казвам как можете да бъдете такива, каквито трябва да бъдете. Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това?
Животните живеят в света и растенията живеят.
Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим. Това са степени.
към беседата >>
Но тук има крайности.
Някой има, който много мисли. Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав.
Но тук има крайности.
Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много. Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш. Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека.
Сега другото възражение: „Че досега не сме ли го намерили? “ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят.
Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека.
Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим. Това са степени. Това са разбирания в живота.
към беседата >>
Трябва да разберете.
Е, кой много мисли? Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности.
Трябва да разберете.
Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много. Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш. Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
Това са степени на разбиране.
“ Да ви преведа. Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека.
Това са степени на разбиране.
После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим. Това са степени. Това са разбирания в живота.
към беседата >>
Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много.
Който е болен. Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете.
Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много.
Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш. Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел.
Нима животните не са намерили това, което ние намерихме? Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране.
После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел.
И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим. Това са степени. Това са разбирания в живота.
към беседата >>
Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш.
Кой малко мисли? Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много.
Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш.
Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим.
Нима буболечиците не намериха това? Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел.
И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим.
Това са степени. Това са разбирания в живота.
към беседата >>
Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
Който е здрав. Но тук има крайности. Трябва да разберете. Тогава ще кажете: „Трябва да сме болни.“ Не трябва да се мисли много. Може да имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш.
Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва да пречистиш.
към беседата >>
Това са степени.
Животните живеят в света и растенията живеят. Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим.
Това са степени.
Това са разбирания в живота.
към беседата >>
Казваш: „Как тъй?
Казваш: „Как тъй?
“ Да ви наведа на една мисъл. Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате.
към беседата >>
Това са разбирания в живота.
Но каква грамадна разлика между една буболечица и едно растение и човека. Това са степени на разбиране. После, каква грамадна разлика има между един човек и един ангел. И каква грамадна разлика – между един ангел и един херувим и един серафим. Това са степени.
Това са разбирания в живота.
към беседата >>
“ Да ви наведа на една мисъл.
Казваш: „Как тъй?
“ Да ви наведа на една мисъл.
Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден.
към беседата >>
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно.
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно.
Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той. Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен?
към беседата >>
Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля?
Казваш: „Как тъй? “ Да ви наведа на една мисъл.
Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля?
“ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето.
към беседата >>
Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той.
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно.
Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той.
Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега.
към беседата >>
“ Аз ще ви наведа на една малка мисъл.
Казваш: „Как тъй? “ Да ви наведа на една мисъл. Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля?
“ Аз ще ви наведа на една малка мисъл.
Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели.
към беседата >>
Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание.
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно. Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той.
Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание.
Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам.
към беседата >>
Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните.
Казваш: „Как тъй? “ Да ви наведа на една мисъл. Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл.
Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните.
Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
към беседата >>
Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия.
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно. Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той. Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание.
Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия.
Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл.
към беседата >>
Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате.
Казваш: „Как тъй? “ Да ви наведа на една мисъл. Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните.
Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате.
Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно.
към беседата >>
Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва.
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно. Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той. Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия.
Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва.
„Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои.
към беседата >>
Прегръщате я няколко пъти на ден.
“ Да ви наведа на една мисъл. Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате.
Прегръщате я няколко пъти на ден.
Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество?
към беседата >>
„Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен?
Та казвам: Дотогава, докато ние се спираме на външната страна на живота, ние разбираме живота външно. Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той. Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва.
„Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен?
“ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях.
към беседата >>
Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето.
Казваш: „Как тъй да се развалят, много ако мисля? “ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден.
Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето.
И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност.
към беседата >>
“ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега.
Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той. Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен?
“ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега.
И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си.
към беседата >>
И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели.
“ Аз ще ви наведа на една малка мисъл. Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето.
И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели.
А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече.
към беседата >>
И всъщност нямам.
Външно някои са много добри, но вътрешно нямат туй съдържание. Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега.
И всъщност нямам.
Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях.
към беседата >>
А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за да не се съблазните. Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели.
А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
“ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне.
към беседата >>
Не съм ги сякъл.
Ще дойде някой при тебе... Тук преди няколко дена идват двама души, художници, поставени в лоши условия. Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам.
Не съм ги сякъл.
Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините.
към беседата >>
“ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно.
Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
“ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно.
Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа.
към беседата >>
Аз че имам пари в джоба, парите не са мои.
Аз вървя, забързал съм се, качвам се по стълбата, те подир мен ми четат молитва. „Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл.
Аз че имам пари в джоба, парите не са мои.
Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника.
към беседата >>
Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество?
Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно.
Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество?
Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения.
към беседата >>
Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях.
„Учителю, ти си много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога да ви бъда полезен? “ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои.
Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях.
Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу.
към беседата >>
Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност.
Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество?
Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност.
Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи.
към беседата >>
Имах 50 лева в джоба си.
“ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега. И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях.
Имах 50 лева в джоба си.
Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах.
към беседата >>
Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече.
И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност.
Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече.
И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи. Тогава, как ще обясните това?
към беседата >>
Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях.
И всъщност нямам. Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си.
Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях.
Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини.
към беседата >>
И след време съвсем ще изчезне.
А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя? “ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече.
И след време съвсем ще изчезне.
И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи. Тогава, как ще обясните това? Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините.
Не съм ги сякъл. Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях.
Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините.
И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода.
към беседата >>
И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа.
“ Вече има едно различие, не ви става толкова радостно. Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне.
И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа.
Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи. Тогава, как ще обясните това? Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника.
Аз че имам пари в джоба, парите не са мои. Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините.
И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника.
Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода. Питам го: „Защо ти ги нарисува тия?
към беседата >>
Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения.
Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа.
Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения.
Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи. Тогава, как ще обясните това? Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
Аз си гледах работата, не слезнах долу.
Веднага ми хрумва на мен една мисъл, да се освободя от тях. Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника.
Аз си гледах работата, не слезнах долу.
После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода. Питам го: „Защо ти ги нарисува тия? “ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи.
Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения.
Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи.
Тогава, как ще обясните това? Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
После слезнах.
Имах 50 лева в джоба си. Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу.
После слезнах.
Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода. Питам го: „Защо ти ги нарисува тия? “ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
Тогава, как ще обясните това?
Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи.
Тогава, как ще обясните това?
Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини.
Казвам си: „Да им дам 50 лева, да си вървят по пътя.“ Но да им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях. Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах.
Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини.
Тъй, по новата мода. Питам го: „Защо ти ги нарисува тия? “ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа. Не искам да имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения. Обаче тази, гнилата ябълка, която вие отхвърляте, друг се хванал за нея и я държи. Тогава, как ще обясните това?
Вие казвате: „Ябълката е гнила“, а друг казва: „Тя е здрава.“ И кой от двамата е прав?
към беседата >>
Тъй, по новата мода.
Казвам: „Изложете си картините в салона, че може някой да дойде, да види картините. И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини.
Тъй, по новата мода.
Питам го: „Защо ти ги нарисува тия? “ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
Това не е истина.
Това не е истина.
Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
към беседата >>
Питам го: „Защо ти ги нарисува тия?
И така може някоя да се продаде.“ Тъй че да не се наруши чувството на художника. Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода.
Питам го: „Защо ти ги нарисува тия?
“ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
Това е само да ви обясня сега.
Това не е истина.
Това е само да ви обясня сега.
По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети.
към беседата >>
“ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
Аз си гледах работата, не слезнах долу. После слезнах. Те изложиха картините: двама старци, някои японски картини. Тъй, по новата мода. Питам го: „Защо ти ги нарисува тия?
“ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
към беседата >>
По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона.
Това не е истина. Това е само да ви обясня сега.
По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона.
Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте?
към беседата >>
Има и друга една сестра ми беше искала пари.
Има и друга една сестра ми беше искала пари.
И на нея отказах, че нямам пари. Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така?
към беседата >>
Той трябва да бъде сериозен.
Това не е истина. Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона.
Той трябва да бъде сериозен.
И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници.
към беседата >>
И на нея отказах, че нямам пари.
Има и друга една сестра ми беше искала пари.
И на нея отказах, че нямам пари.
Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме.
към беседата >>
И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого.
Това не е истина. Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен.
И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого.
Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите.
към беседата >>
Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска!
Има и друга една сестра ми беше искала пари. И на нея отказах, че нямам пари.
Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска!
“ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя.
към беседата >>
Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
Това не е истина. Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого.
Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите. Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
“ Тя пита: „Колко искаш?
Има и друга една сестра ми беше искала пари. И на нея отказах, че нямам пари. Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска!
“ Тя пита: „Колко искаш?
“ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам?
към беседата >>
Той трябва да бъде като една свещ, която да свети.
Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
Той трябва да бъде като една свещ, която да свети.
Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите. Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
“ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй.
Има и друга една сестра ми беше искала пари. И на нея отказах, че нямам пари. Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш?
“ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй.
Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“.
към беседата >>
Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте?
По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети.
Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте?
Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите. Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
Минавам сега, някой казва: „Защо така?
Има и друга една сестра ми беше искала пари. И на нея отказах, че нямам пари. Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй.
Минавам сега, някой казва: „Защо така?
“ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове.
към беседата >>
Има ги, аз съм виждал много такива проповедници.
Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте?
Има ги, аз съм виждал много такива проповедници.
Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите. Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
“ Има други закони, по които минаваме.
И на нея отказах, че нямам пари. Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така?
“ Има други закони, по които минаваме.
Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове. И трябва да излезна с най-малко издиране.
към беседата >>
Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите.
И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници.
Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите.
Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя.
Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках да разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска! “ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме.
Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя.
Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове. И трябва да излезна с най-малко издиране. Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите.
Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
към беседата >>
Някой казва: „Защо така постъпвам?
“ Тя пита: „Колко искаш? “ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя.
Някой казва: „Защо така постъпвам?
“ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове. И трябва да излезна с най-малко издиране. Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
Пак се засмяхме сега.
Пак се засмяхме сега.
Не е право. То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни.
към беседата >>
“ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“.
“ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери си една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй. Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам?
“ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“.
Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове. И трябва да излезна с най-малко издиране. Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
Не е право.
Пак се засмяхме сега.
Не е право.
То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни.
към беседата >>
Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове.
Минавам сега, някой казва: „Защо така? “ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“.
Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове.
И трябва да излезна с най-малко издиране. Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
То е грешно.
Пак се засмяхме сега. Не е право.
То е грешно.
Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега?
към беседата >>
И трябва да излезна с най-малко издиране.
“ Има други закони, по които минаваме. Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове.
И трябва да излезна с най-малко издиране.
Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
Аз да се смея имам право, но вие нямате право.
Пак се засмяхме сега. Не е право. То е грешно.
Аз да се смея имам право, но вие нямате право.
Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава.
към беседата >>
Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
Навлезли сме в един свят на драки и глогове в пътя. Някой казва: „Защо така постъпвам? “ Чудни са хората, като казват „защо така постъпвам“. Аз съм като че съм паднал от небето между драки и глогове. И трябва да излезна с най-малко издиране.
Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може, да не се скъса дрехата.
към беседата >>
Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете?
Пак се засмяхме сега. Не е право. То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право.
Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете?
Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е?
към беседата >>
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача.
Не мислете, че е лесна работа. Не се плашете от погрешките. Но човек трябва да мисли. Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят. Аз им казвам: „Не ме хвалете.
към беседата >>
Вие мислите, че сте грешни.
Пак се засмяхме сега. Не е право. То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете?
Вие мислите, че сте грешни.
Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее.
към беседата >>
Не мислете, че е лесна работа.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача.
Не мислете, че е лесна работа.
Не се плашете от погрешките. Но човек трябва да мисли. Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят. Аз им казвам: „Не ме хвалете. Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни.
Не е право. То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни.
Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни.
Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо.
към беседата >>
Не се плашете от погрешките.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача. Не мислете, че е лесна работа.
Не се плашете от погрешките.
Но човек трябва да мисли. Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят. Аз им казвам: „Не ме хвалете. Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
Е, какви трябва да бъдете сега?
То е грешно. Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни.
Е, какви трябва да бъдете сега?
Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се.
към беседата >>
Но човек трябва да мисли.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача. Не мислете, че е лесна работа. Не се плашете от погрешките.
Но човек трябва да мисли.
Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят. Аз им казвам: „Не ме хвалете. Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава.
Аз да се смея имам право, но вие нямате право. Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега?
Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава.
А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш.
към беседата >>
Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача. Не мислете, че е лесна работа. Не се плашете от погрешките. Но човек трябва да мисли.
Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят.
Аз им казвам: „Не ме хвалете. Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е?
Аз да се смея, аз да бъда сериозен имам право, а вие какви трябва да бъдете? Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава.
А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е?
Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон.
към беседата >>
Аз им казвам: „Не ме хвалете.
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача. Не мислете, че е лесна работа. Не се плашете от погрешките. Но човек трябва да мисли. Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят.
Аз им казвам: „Не ме хвалете.
Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
Защото човек, когато яде, той се смее.
Вие мислите, че сте грешни. Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е?
Защото човек, когато яде, той се смее.
Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон. Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен.
към беседата >>
Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
Не мислете, че е лесна работа. Не се плашете от погрешките. Но човек трябва да мисли. Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят. Аз им казвам: „Не ме хвалете.
Ти, дето ме хвалиш, ти за мен си слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш да извадиш от торбата си само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
към беседата >>
Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо.
Вие не трябва нито да се смеете, нито да бъдете сериозни. Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее.
Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо.
Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон. Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен. Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате.
Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде.
към беседата >>
Следователно, ако има ядене, смей се.
Е, какви трябва да бъдете сега? Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо.
Следователно, ако има ядене, смей се.
Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон. Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен. Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате.
Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб.
Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен.
към беседата >>
Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш.
Да се смееш, когато ядеш – разбирам тогава. А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се.
Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш.
Има един психологически закон. Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен. Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате. Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб.
Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона.
Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов.
към беседата >>
Има един психологически закон.
А да се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е? Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш.
Има един психологически закон.
Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен. Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате. Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона.
Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона.
Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл.
към беседата >>
Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен.
Защото човек, когато яде, той се смее. Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон.
Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен.
Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате. Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона.
Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста.
Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка.
към беседата >>
Много си се смял и не си се наял.
Ти си отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо. Следователно, ако има ядене, смей се. Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може да изскочи яденето навънка, няма да го възприемеш. Има един психологически закон. Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като си се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти си неразположен.
Много си се смял и не си се наял.
към беседата >>
Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде.
Сега аз ви привеждам тия примери, само да изясня ония противоречия, в които всички се намирате. Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста.
Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде.
Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш?
към беседата >>
Човек трябва да се смее при едно условие.
Човек трябва да се смее при едно условие.
Две неща има, при които човек може да се смее. Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език.
към беседата >>
Този човек може да е недоволен.
Не е лесна работа на един човек да му дадеш хляб. Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде.
Този човек може да е недоволен.
Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него.
към беседата >>
Две неща има, при които човек може да се смее.
Човек трябва да се смее при едно условие.
Две неща има, при които човек може да се смее.
Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери.
към беседата >>
Много пъти хората са недоволни от нашата любов.
Може да му дадеш – това не е изпълнение на закона. Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен.
Много пъти хората са недоволни от нашата любов.
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука.
към беседата >>
Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си.
Човек трябва да се смее при едно условие. Две неща има, при които човек може да се смее.
Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си.
А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко.
към беседата >>
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл.
Ти можеш да обичаш един човек – пак не изпълняваш закона. Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов.
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл.
А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука. Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца.
Човек трябва да се смее при едно условие. Две неща има, при които човек може да се смее. Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си.
А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца.
Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете.
към беседата >>
А някой път не са доволни от нашата постъпка.
Обичаш го, но любовта ти не е такава, чиста. Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл.
А някой път не са доволни от нашата постъпка.
Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука. Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
Казва и той по неговия език, става малко дете.
Човек трябва да се смее при едно условие. Две неща има, при които човек може да се смее. Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца.
Казва и той по неговия език, става малко дете.
Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете.
към беседата >>
Е, каква мярка ще имаш?
Ти можеш да мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва да бъде. Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка.
Е, каква мярка ще имаш?
Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука. Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език.
Човек трябва да се смее при едно условие. Две неща има, при които човек може да се смее. Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете.
Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език.
Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек.
към беседата >>
Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него.
Този човек може да е недоволен. Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш?
Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него.
То е цяла наука. Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
Вземат техните маниери.
Две неща има, при които човек може да се смее. Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език.
Вземат техните маниери.
И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може.
към беседата >>
То е цяла наука.
Много пъти хората са недоволни от нашата любов. Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него.
То е цяла наука.
Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
И тогава човек може да се позасмее малко.
Когато види някое дете, което турило на дяда си дрехата и обущата и мисли, че е като дядо си, човек може да се поухили малко, да каже: „Това дете си представлява туй, което не е.“ След като си турило гащите и обущата и шапката на дядо си, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо си. А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери.
И тогава човек може да се позасмее малко.
Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може. То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно.
към беседата >>
Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука.
Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
Той, старият, мисли, че е дете.
А някой път този дядо, който е станал толкова умен, по някой път пък и той е като малките деца. Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко.
Той, старият, мисли, че е дете.
Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може. То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно. И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
То е както когато четеш една книга.
То е както когато четеш една книга.
Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало. Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги.
към беседата >>
Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете.
Казва и той по неговия език, става малко дете. Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете.
Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете.
Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може. То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно. И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало.
То е както когато четеш една книга.
Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало.
Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират.
към беседата >>
Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек.
Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език. Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете.
Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек.
Това може. То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно. И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът.
То е както когато четеш една книга. Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало.
Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът.
Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна.
към беседата >>
Това може.
Вземат техните маниери. И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек.
Това може.
То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно. И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът.
То е както когато четеш една книга. Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало. Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът.
Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът.
Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден.
към беседата >>
То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно.
И тогава човек може да се позасмее малко. Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може.
То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно.
И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади.
То е както когато четеш една книга. Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало. Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът.
Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади.
И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден. Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш?
към беседата >>
И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
Той, старият, мисли, че е дете. Нито малкото дете е стар човек, нито старият е малко дете. Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение да бъде стар човек. Това може. То е вярно, но че е старо детето, това не е вярно.
И старият може да има разположение да бъде дете, може да бъде; но че е дете, не е вярно.
към беседата >>
И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги.
То е както когато четеш една книга. Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало. Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади.
И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги.
И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден. Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш? “
към беседата >>
Сега моята работа къде излезе?
Сега моята работа къде излезе?
След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа? Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация.
към беседата >>
И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират.
Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси да види тук-там, а няма търпение да прочете целия роман, а се интересува от последната глава, да види разрешението, как е станало. Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги.
И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират.
Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден. Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш? “
към беседата >>
След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа?
Сега моята работа къде излезе?
След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа?
Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже.
към беседата >>
Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна.
Е, в какво седи разрешението на романа, както го описва авторът. Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират.
Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна.
И иска авторът да покаже, че е благороден. Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш? “
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Сега моята работа къде излезе? След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа?
Ще ви приведа един пример.
Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля.
към беседата >>
И иска авторът да покаже, че е благороден.
Списателят го увърта, увърта и най-после казва в какво седи романът. Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна.
И иска авторът да покаже, че е благороден.
Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш? “
към беседата >>
Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде.
Сега моята работа къде излезе? След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа? Ще ви приведа един пример.
Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде.
Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса.
към беседата >>
Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш?
Че двама души има, които се влюбили и те не са стари, но млади. И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден.
Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш?
“
към беседата >>
Отива при един богаташ.
Сега моята работа къде излезе? След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа? Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде.
Отива при един богаташ.
Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща.
към беседата >>
“
И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги. И най-после или се оженват, или не се оженват, че умират. Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна. И иска авторът да покаже, че е благороден. Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш?
“
към беседата >>
Сега – една дипломация.
Сега моята работа къде излезе? След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа? Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ.
Сега – една дипломация.
Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам.
към беседата >>
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца?
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца?
Ти, който си ревнив. Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
към беседата >>
Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже.
След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам да ви кажа? Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация.
Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже.
И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото?
към беседата >>
Ти, който си ревнив.
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца?
Ти, който си ревнив.
Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе?
към беседата >>
И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля.
Ще ви приведа един пример. Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже.
И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля.
Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството.
към беседата >>
Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса.
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца? Ти, който си ревнив.
Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса.
Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши.
към беседата >>
Пак – на въпроса.
Отива един, иска да вземе пари назаем отнякъде. Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля.
Пак – на въпроса.
И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи.
към беседата >>
Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо.
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца? Ти, който си ревнив. Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса.
Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо.
Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея.
към беседата >>
И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща.
Отива при един богаташ. Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса.
И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща.
И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам.
към беседата >>
Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда.
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца? Ти, който си ревнив. Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо.
Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда.
Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш.
към беседата >>
И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам.
Сега – една дипломация. Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща.
И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам.
И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи.
към беседата >>
Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
Представете си тогава, Господ би ти дал от всички зърна да излезнат деца? Ти, който си ревнив. Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда.
Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш.
към беседата >>
И защо не ми хваща окото?
Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може да му откаже. И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам.
И защо не ми хваща окото?
Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом.
към беседата >>
Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе?
Ти, който си ревнив. Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе?
То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш.
към беседата >>
Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството.
И отива, най-първо го поздравлява и започва тъй, политически, за едно говори, за друго, за трето, четвърто – все увърта, увърта, но този все му казва: „Но на въпроса.“ Той пак обикаля. Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото?
Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството.
Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом. Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва.
към беседата >>
То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши.
Тогава аз ще ви кажа как трябва да разрешите въпроса. Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе?
То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши.
И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана.
към беседата >>
Ние сме съседи.
Пак – на въпроса. И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството.
Ние сме съседи.
Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом. Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва. „Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея.
Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото да се не съблазнява тя от нищо. Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши.
И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея.
И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг.
към беседата >>
Не искам външните хора да кредитирам.
И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам да Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може да изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал да ти дам пари, но да ти кажа, че окото ми не те хваща. И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи.
Не искам външните хора да кредитирам.
Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом. Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва. „Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш.
Питам тогава: Тя няма да се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда. Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея.
И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш.
И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече.
към беседата >>
Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи.
И тия пари, които ми искаш, не мога да ти [ги] дам. И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам.
Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи.
Дъщеря ти го размирила в нашия дом. Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва. „Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш.
Питам тогава: Ти искаш да отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа. Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш.
И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш.
И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината.
към беседата >>
Дъщеря ти го размирила в нашия дом.
И защо не ми хваща окото? Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи.
Дъщеря ти го размирила в нашия дом.
Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва. „Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш.
Щом е глуха и сляпа, не може да те чува, тогава какви отношения може да има между нея и тебе? То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш.
И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш.
Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила.
към беседата >>
Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва.
Може да ти дам пари и ще си разваля приятелството. Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом.
Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва.
„Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана.
То ще се ожениш за една жена, която има отворени очи и отворени уши. И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш.
Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана.
Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова.
към беседата >>
„Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
Ние сме съседи. Не искам външните хора да кредитирам. Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може да се свърти, не може да намери мира вкъщи. Дъщеря ти го размирила в нашия дом. Виж, ако можеш да наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва.
„Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
към беседата >>
Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг.
И ще я оставиш да гледа всичките мъже, без да се съблазниш в нея. И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана.
Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг.
Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това.
към беседата >>
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос?
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос?
Това е противоречието. Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши.
към беседата >>
Нищо повече.
И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак да не се съблазниш. И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг.
Нищо повече.
Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори.
към беседата >>
Това е противоречието.
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос?
Това е противоречието.
Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало?
към беседата >>
Тъй седи в моя ум истината.
И като проговори на всичките мъже, пак да се не съблазниш. И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече.
Тъй седи в моя ум истината.
А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите?
към беседата >>
Това са малки работи, които могат да се изгладят.
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос? Това е противоречието.
Това са малки работи, които могат да се изгладят.
Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия?
към беседата >>
А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила.
И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш. Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината.
А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила.
Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки.
към беседата >>
Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща.
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос? Това е противоречието. Това са малки работи, които могат да се изгладят.
Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща.
Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата?
към беседата >>
Нещо хванете, развалите това-онова.
Нейният автомобил може много да са го пипали, но тя никога не е пипана. Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила.
Нещо хванете, развалите това-онова.
Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки.
към беседата >>
Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото.
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос? Това е противоречието. Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща.
Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото.
А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата? “ Разрешете вие въпроса.
към беседата >>
Оставете тези въпроси, разваляте всичко това.
Една жена или един мъж само Господ може да ги пипа, а никой друг. Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова.
Оставете тези въпроси, разваляте всичко това.
Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка.
към беседата >>
А въпросът трябва да се разреши.
Е, питам сега: Как ще разрешите този въпрос? Това е противоречието. Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото.
А въпросът трябва да се разреши.
Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата? “ Разрешете вие въпроса. И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
Вие ще бъдете поне майстори.
Нищо повече. Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това.
Вие ще бъдете поне майстори.
Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб.
към беседата >>
Питам: Какво е станало?
Това е противоречието. Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши.
Питам: Какво е станало?
Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата? “ Разрешете вие въпроса. И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
Щом се скъсат дрехите, какво правите?
Тъй седи в моя ум истината. А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори.
Щом се скъсат дрехите, какво правите?
Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб.
към беседата >>
Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия?
Това са малки работи, които могат да се изгладят. Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало?
Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия?
И богатият момък оженил ли се е за момата? “ Разрешете вие въпроса. И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки.
А този морал, че този човек пипнал жена ти, че той я хванал или прегърнал или че я целунал – това са човешки разбирания за автомобила. Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите?
Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки.
И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено.
към беседата >>
И богатият момък оженил ли се е за момата?
Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща. Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия?
И богатият момък оженил ли се е за момата?
“ Разрешете вие въпроса. И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки.
Нещо хванете, развалите това-онова. Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки.
И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки.
Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад.
към беседата >>
“ Разрешете вие въпроса.
Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото. А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата?
“ Разрешете вие въпроса.
И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
Имаш ти един джеб, то е една закръпка.
Оставете тези въпроси, разваляте всичко това. Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки.
Имаш ти един джеб, то е една закръпка.
Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад. Сега, защо фракът да е разцепен?
към беседата >>
И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
А въпросът трябва да се разреши. Питам: Какво е станало? Сега може вие да кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия? И богатият момък оженил ли се е за момата? “ Разрешете вие въпроса.
И ако го разрешите правилно, във вашата къща ще проникне един нов лъч.
към беседата >>
Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб.
Вие ще бъдете поне майстори. Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка.
Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб.
Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад. Сега, защо фракът да е разцепен? И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш?
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш?
“ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той. „Е, какво да ти кажа? “ – казва. – „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная.
към беседата >>
Скъса се от другата страна – направи другия джеб.
Щом се скъсат дрехите, какво правите? Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб.
Скъса се от другата страна – направи другия джеб.
Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад. Сега, защо фракът да е разцепен? И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите.
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите.
Някои ще кажат, че търсят упътвания. Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът.
към беседата >>
“ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той.
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш?
“ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той.
„Е, какво да ти кажа? “ – казва. – „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная. Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен.
към беседата >>
Скъса се отпред – направи палтото така, отворено.
Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки. И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб.
Скъса се отпред – направи палтото така, отворено.
Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад. Сега, защо фракът да е разцепен? И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Някои ще кажат, че търсят упътвания.
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите.
Някои ще кажат, че търсят упътвания.
Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята.
към беседата >>
„Е, какво да ти кажа?
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш? “ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той.
„Е, какво да ти кажа?
“ – казва. – „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная. Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен. Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад.
И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки. Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено.
Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад.
Сега, защо фракът да е разцепен? И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината.
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите. Някои ще кажат, че търсят упътвания.
Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината.
Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята.
към беседата >>
“ – казва.
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш? “ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той. „Е, какво да ти кажа?
“ – казва.
– „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная. Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен. Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
Сега, защо фракът да е разцепен?
Имаш ти един джеб, то е една закръпка. Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад.
Сега, защо фракът да е разцепен?
И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината.
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите. Някои ще кажат, че търсят упътвания. Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината.
Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината.
Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли?
към беседата >>
– „Добър човек ли съм?
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш? “ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той. „Е, какво да ти кажа? “ – казва.
– „Добър човек ли съм?
“ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная. Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен. Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
И после и джобове ще има и отзад.
Най-първо платът може да се е скъсал, човек направил джеб. Скъса се от другата страна – направи другия джеб. Скъса се отпред – направи палтото така, отворено. Отзад се скъса – едно време бяха тия фракове, направили тия, разрязаните отзад. Сега, защо фракът да е разцепен?
И после и джобове ще има и отзад.
към беседата >>
Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът?
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите. Някои ще кажат, че търсят упътвания. Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината.
Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът?
Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е.
към беседата >>
“ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная.
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва да зная.“ – „Какво трябва да знаеш? “ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той. „Е, какво да ти кажа? “ – казва. – „Добър човек ли съм?
“ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная.
Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен. Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна.
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна.
Туй не е онова, същественото. Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си. И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре. Това е то разбиране!
към беседата >>
Да опишете какво нещо е човекът.
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите. Някои ще кажат, че търсят упътвания. Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът?
Да опишете какво нещо е човекът.
Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е?
към беседата >>
Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен.
“ – „Ама ти трябва да ми кажеш“ – казва той. „Е, какво да ти кажа? “ – казва. – „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная.
Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен.
Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
Туй не е онова, същественото.
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна.
Туй не е онова, същественото.
Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си. И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре. Това е то разбиране!
към беседата >>
Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята.
Някои ще кажат, че търсят упътвания. Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът.
Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята.
Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека.
към беседата >>
Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
„Е, какво да ти кажа? “ – казва. – „Добър човек ли съм? “ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти си добър човек, не зная. Но Майсторът, Който те направи, зная, че беше много добър, и умен.
Но ти дали си добър, това не мога да кажа.“
към беседата >>
Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си.
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна. Туй не е онова, същественото.
Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си.
И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре. Това е то разбиране!
към беседата >>
Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята.
Мъчно е човек да опише какво нещо е Истината. Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята.
Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята.
Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. Казват: „Хубави очи има, хубав нос!
към беседата >>
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо?
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо?
Може. Пръстта е такава. Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст. В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа. От трите вида зависи. Постъпките, които населяват душата.
към беседата >>
И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре.
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна. Туй не е онова, същественото. Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си.
И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре.
Това е то разбиране!
към беседата >>
Де е човекът сега, в детството ли?
Може на пръв поглед да е лесно да кажеш истината. Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята.
Де е човекът сега, в детството ли?
И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. Казват: „Хубави очи има, хубав нос! “ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
Може. Пръстта е такава.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо?
Може. Пръстта е такава.
Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст. В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа. От трите вида зависи. Постъпките, които населяват душата. Постъпките са жители на душата.
към беседата >>
Това е то разбиране!
Аз искам да ви наведа на вътрешната страна. Туй не е онова, същественото. Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в себе си. И външния свят може да го поправим само тогава – ние не можем да поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре.
Това е то разбиране!
към беседата >>
И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е.
Или вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът? Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли?
И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е.
Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. Казват: „Хубави очи има, хубав нос! “ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо? Може. Пръстта е такава.
Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст.
В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа. От трите вида зависи. Постъпките, които населяват душата. Постъпките са жители на душата. Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето.
към беседата >>
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа?
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа?
На всинца ви трябват пари. Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари. И ще ги имате. На всинца ви трябват къщи. И ще ги имате.
към беседата >>
Къде е?
Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е.
Къде е?
Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. Казват: „Хубави очи има, хубав нос! “ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо? Може. Пръстта е такава. Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст.
В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа.
От трите вида зависи. Постъпките, които населяват душата. Постъпките са жители на душата. Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето. А мислите са жители на умствения свят, на Духа.
към беседата >>
На всинца ви трябват пари.
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа?
На всинца ви трябват пари.
Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари. И ще ги имате. На всинца ви трябват къщи. И ще ги имате. На всинца ви трябва знание.
към беседата >>
Някъде. Вие мислите, че сте видели човека.
Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е?
Някъде. Вие мислите, че сте видели човека.
Казват: „Хубави очи има, хубав нос! “ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
От трите вида зависи.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо? Може. Пръстта е такава. Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст. В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа.
От трите вида зависи.
Постъпките, които населяват душата. Постъпките са жители на душата. Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето. А мислите са жители на умствения свят, на Духа. Следователно човек се определя от неговите мисли.
към беседата >>
Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари.
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа? На всинца ви трябват пари.
Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари.
И ще ги имате. На всинца ви трябват къщи. И ще ги имате. На всинца ви трябва знание. И ще го имате.
към беседата >>
Казват: „Хубави очи има, хубав нос!
Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после – на преклонна възраст, и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека.
Казват: „Хубави очи има, хубав нос!
“ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
Постъпките, които населяват душата.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че да бъде гърнето лошо? Може. Пръстта е такава. Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст. В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа. От трите вида зависи.
Постъпките, които населяват душата.
Постъпките са жители на душата. Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето. А мислите са жители на умствения свят, на Духа. Следователно човек се определя от неговите мисли. Външната страна се определя от неговите мисли, а вътрешната страна се определя от неговите чувства.
към беседата >>
И ще ги имате.
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа? На всинца ви трябват пари. Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари.
И ще ги имате.
На всинца ви трябват къщи. И ще ги имате. На всинца ви трябва знание. И ще го имате. И има неща, които ще ги имате, де.
към беседата >>
“ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането, и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. Казват: „Хубави очи има, хубав нос!
“ То е все едно да кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
към беседата >>
Постъпките са жители на душата.
Може. Пръстта е такава. Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст. В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа. От трите вида зависи. Постъпките, които населяват душата.
Постъпките са жители на душата.
Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето. А мислите са жители на умствения свят, на Духа. Следователно човек се определя от неговите мисли. Външната страна се определя от неговите мисли, а вътрешната страна се определя от неговите чувства. А самият човек се определя от жителите на неговата душа.
към беседата >>
На всинца ви трябват къщи.
Та, казвам на всинца ви... Сега какво да ви кажа? На всинца ви трябват пари. Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари. И ще ги имате.
На всинца ви трябват къщи.
И ще ги имате. На всинца ви трябва знание. И ще го имате. И има неща, които ще ги имате, де. Има нещо, което е смешно.
към беседата >>
Ако някой ви попита в какво седи вашата вяра?
Ако някой ви попита в какво седи вашата вяра?
Конкретно в себе си човек да си даде една ясна представа в какво седи неговата вяра – той мъчно може да си представи това. Запример сега мнозина от вас казвате: „Човек в мъчнотии не трябва да се колебае. Той трябва да има вяра в Бога! “ Много може да се говори. Но представете си, че вие имате вяра.
към беседата >>
НАГОРЕ