НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
825
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
825
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието.
Той е голям и интересен. По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват.
Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието.
Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение.
Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата?
Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение.
С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление.
към беседата >>
Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва.
По-интересен от тоя роман не съм чел. Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието.
Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва.
За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават. Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен.
До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение.
С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен.
След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление.
към беседата >>
За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават.
Написан е с големи подробности и на художествен език. Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва.
За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават.
Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни.
Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен.
След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни.
Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни.
към беседата >>
Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
Интересно е, как се е създала тази любов. И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават да пишат върху тях, да ги тълкуват. Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието. Достатъчно е да чуе хлябът, че някой страда, за да се пожертва. За да зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви: да го мелят, да го месят, в огън да го пекат, да го продават.
Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
към беседата >>
Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката.
Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни.
Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката.
– Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си.
към беседата >>
Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието.
Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието.
Кой ще даде тона? Какъв тон ще вземете? Да оставим тази песен за друг път.
към беседата >>
– Защо са в затвора?
Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката.
– Защо са в затвора?
– За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора.
към беседата >>
Кой ще даде тона?
Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието.
Кой ще даде тона?
Какъв тон ще вземете? Да оставим тази песен за друг път.
към беседата >>
– За престъпление.
Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора?
– За престъпление.
Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният.
към беседата >>
Какъв тон ще вземете?
Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието. Кой ще даде тона?
Какъв тон ще вземете?
Да оставим тази песен за друг път.
към беседата >>
Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление.
С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление.
Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление.
Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си.
към беседата >>
Да оставим тази песен за друг път.
Хайде, тогава, да пеем за любовта на хляба към страданието. Кой ще даде тона? Какъв тон ще вземете?
Да оставим тази песен за друг път.
към беседата >>
Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни.
След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление.
Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни.
Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги.
към беседата >>
Той вдига краката си един след друг и показва веригите си.
Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни.
Той вдига краката си един след друг и показва веригите си.
Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги.
към беседата >>
Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора.
– Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си.
Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора.
Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа.
към беседата >>
Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният.
– За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора.
Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният.
И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги.
към беседата >>
И двамата лягат и стават с веригите си.
Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният.
И двамата лягат и стават с веригите си.
Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните.
към беседата >>
Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги.
Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си.
Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги.
Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма.
към беседата >>
Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги.
Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги.
Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги.
Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки.
към беседата >>
Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа.
Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги.
Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа.
Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря.
към беседата >>
Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги.
Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа.
Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги.
Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това.
към беседата >>
Златните вериги са по-скъпи от железните.
И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги.
Златните вериги са по-скъпи от железните.
Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег?
към беседата >>
Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма.
Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните.
Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма.
Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво.
към беседата >>
Ще кажете, че са тежки.
Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма.
Ще кажете, че са тежки.
– Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
– Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря.
Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки.
– Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря.
Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това.
Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря.
Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това.
Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег?
Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това.
Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег?
– Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
– Еднакво.
Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег?
– Еднакво.
И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво.
И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
към беседата >>
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват.
Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така. Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния. Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата. Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
към беседата >>
Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват.
Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така.
Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния. Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата. Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
към беседата >>
Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват. Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така.
Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния.
Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата. Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
към беседата >>
Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват. Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така. Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния.
Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата.
Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
към беседата >>
Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват. Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така. Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния. Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата.
Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
към беседата >>
– Какво ще те ползва неговото злато?
– Какво ще те ползва неговото злато?
Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
към беседата >>
Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин.
– Какво ще те ползва неговото злато?
Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин.
Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
към беседата >>
Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния.
– Какво ще те ползва неговото злато? Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин.
Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния.
Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
към беседата >>
Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите.
– Какво ще те ползва неговото злато? Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния.
Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите.
Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
към беседата >>
Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
– Какво ще те ползва неговото злато? Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите.
Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
към беседата >>
Това е ребус, задача за разрешаване.
Това е ребус, задача за разрешаване.
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта?
към беседата >>
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта.
Това е ребус, задача за разрешаване.
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта.
Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
към беседата >>
Обаче, и радостта, и скръбта умират.
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта.
Обаче, и радостта, и скръбта умират.
Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат?
към беседата >>
Вярвате ли в това?
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират.
Вярвате ли в това?
Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо.
към беседата >>
Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това?
Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта?
към беседата >>
Каква е разликата между радостта и скръбта?
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира.
Каква е разликата между радостта и скръбта?
– Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо.
към беседата >>
– Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта?
– Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
към беседата >>
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат?
Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя.
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат?
– Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство.
към беседата >>
– Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо.
Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат?
– Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо.
– Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта?
към беседата >>
– Защо младите обичат радостта?
Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо.
– Защо младите обичат радостта?
– Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта.
към беседата >>
– Защото им оставя нещо.
Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта?
– Защото им оставя нещо.
Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека.
към беседата >>
Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
– Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо.
Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб.
към беседата >>
Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство.
– Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави.
Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство.
Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача.
към беседата >>
Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта?
– Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство.
Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта?
В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш.
към беседата >>
В реда на нещата е да избягваш скръбта.
– Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта?
В реда на нещата е да избягваш скръбта.
Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
към беседата >>
Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека.
– Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта.
Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека.
Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб.
Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека.
Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб.
Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача.
Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб.
Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача.
Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш.
Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача.
Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш.
Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш.
Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
към беседата >>
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване.
Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си.
към беседата >>
Казваш: Трябва да се живее.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване.
Казваш: Трябва да се живее.
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш.
към беседата >>
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее.
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш.
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема.
към беседата >>
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш.
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
– Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема?
към беседата >>
– Защо трябва да живея?
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш.
– Защо трябва да живея?
– За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта.
към беседата >>
– За да разрешиш задачите си.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване. Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея?
– За да разрешиш задачите си.
Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото.
към беседата >>
Като ги решиш правилно, ще се радваш.
Казваш: Трябва да се живее. Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си.
Като ги решиш правилно, ще се радваш.
Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко.
към беседата >>
Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема.
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва да ги решиш. Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш.
Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема.
– Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно.
към беседата >>
– Какво отнема?
Ако ги решиш правилно, и сега ще имаш радост, и в бъдеще ще имаш радост; ако не ги решиш правилно, и сега ще скърбиш, и в бъдеще ще скърбиш. – Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема.
– Какво отнема?
– Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде.
към беседата >>
– Благото, което носи радостта.
– Защо трябва да живея? – За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема?
– Благото, което носи радостта.
Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка.
към беседата >>
Скръбта овлажнява гърлото.
– За да разрешиш задачите си. Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта.
Скръбта овлажнява гърлото.
Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш.
към беседата >>
Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко.
Като ги решиш правилно, ще се радваш. Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото.
Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко.
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене.
към беседата >>
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно.
Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема. – Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко.
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно.
Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене.
към беседата >>
Без скръб човек не може да яде.
– Какво отнема? – Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно.
Без скръб човек не може да яде.
Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Радостта е голяма аристократка.
– Благото, което носи радостта. Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде.
Радостта е голяма аристократка.
Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш.
Скръбта овлажнява гърлото. Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка.
Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш.
Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Като се радва, човек не мисли за ядене.
Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето да минава по-лесно, по-гладко. Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш.
Като се радва, човек не мисли за ядене.
Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене. Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може да овлажни гърлото, за да минава храната по-лесно. Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене.
Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
Без скръб човек не може да яде. Радостта е голяма аристократка. Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва да ядеш. Като се радва, човек не мисли за ядене. Той е толкова увлечен в радостта си, че може да прекара два-три дена без ядене.
Това забелязах и аз в моите наблюдения, затова казвам: Скърбящият яде много, а радостният – малко или почти никак.
към беседата >>
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите.
Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли.
към беседата >>
Грешният яде много, а светията – малко.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите.
Грешният яде много, а светията – малко.
– Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже.
към беседата >>
– Защо?
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко.
– Защо?
– Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна.
към беседата >>
– Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо?
– Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си.
Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква.
към беседата >>
Светията е влюбен човек.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си.
Светията е влюбен човек.
Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват.
към беседата >>
Дето ходи, все за любовта си мисли.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите. Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек.
Дето ходи, все за любовта си мисли.
От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея.
към беседата >>
От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже.
Грешният яде много, а светията – малко. – Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли.
От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже.
И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна.
– Защо? – Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже.
И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна.
Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква.
– Защото грешният скърби за греховете си, а светията живее само с любов и се радва на любовта си. Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна.
Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква.
И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
И той иска по-красива мома, но момите не го харесват.
Светията е влюбен човек. Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква.
И той иска по-красива мома, но момите не го харесват.
Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея. Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея.
Дето ходи, все за любовта си мисли. От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват.
Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея.
Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де да я срещне и какво да й каже. И грешният мисли за своята възлюбена, но тя е грозна. Той е недоволен от нея и постоянно се оплаква. И той иска по-красива мома, но момите не го харесват. Като не може да намери по-хубава, той е принуден да се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея.
Значи, и светията, и грешникът са влюбени в нещо, но обектът на любовта им е различен.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота.
Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша?
към беседата >>
Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота.
Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си.
Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен.
към беседата >>
Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си.
Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си.
– Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота.
към беседата >>
– Защо трябва да живея добре?
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си.
– Защо трябва да живея добре?
– За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба.
към беседата >>
– За да разрешиш задачите на живота си.
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре?
– За да разрешиш задачите на живота си.
– Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай.
към беседата >>
– Защо трябва да ги реша?
Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за живота. Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си.
– Защо трябва да ги реша?
– За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай.
към беседата >>
– За да бъдеш радостен.
Ако си скръбен, ще знаеш, че не си разрешил една от задачите си. Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша?
– За да бъдеш радостен.
Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите.
към беседата >>
Радостта носи благата на живота.
Ако си радостен, ще знаеш, че си разрешил една от задачите си. – Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен.
Радостта носи благата на живота.
Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай.
към беседата >>
Който рови Божествените блага, пипа бомба.
– Защо трябва да живея добре? – За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота.
Който рови Божествените блага, пипа бомба.
И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си.
към беседата >>
И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай.
– За да разрешиш задачите на живота си. – Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба.
И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай.
И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак.
към беседата >>
И животът е Божествено благо – не го пипай.
– Защо трябва да ги реша? – За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай.
И животът е Божествено благо – не го пипай.
Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н.
към беседата >>
Седиш и се сравняваш с другите.
– За да бъдеш радостен. Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай.
Седиш и се сравняваш с другите.
– Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори.
към беседата >>
– Не рови живота си, не се сравнявай.
Радостта носи благата на живота. Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите.
– Не рови живота си, не се сравнявай.
Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци.
към беседата >>
Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си.
Който рови Божествените блага, пипа бомба. И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай.
Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си.
– Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света.
към беседата >>
– Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак.
И любовта е Божествено благо, следователно, не я пипай. И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си.
– Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак.
Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига.
към беседата >>
Ще дойде трети, по-горен от него и т. н.
И животът е Божествено благо – не го пипай. Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак.
Ще дойде трети, по-горен от него и т. н.
Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш.
към беседата >>
Така не се говори.
Седиш и се сравняваш с другите. – Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н.
Така не се говори.
Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак.
към беседата >>
Ще се наредят все учени простаци.
– Не рови живота си, не се сравнявай. Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори.
Ще се наредят все учени простаци.
Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен.
към беседата >>
Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света.
Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може да решава задачите си. – Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци.
Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света.
Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел.
към беседата >>
Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига.
– Той е простак, но ще дойде друг по-горен от тебе и ще те нарече простак. Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света.
Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига.
Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш.
към беседата >>
Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш.
Ще дойде трети, по-горен от него и т. н. Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига.
Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш.
Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса.
към беседата >>
Ако го разбираш, ти си простак.
Така не се говори. Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш.
Ако го разбираш, ти си простак.
Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите.
към беседата >>
Искаш да знаеш, колко си учен.
Ще се наредят все учени простаци. Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак.
Искаш да знаеш, колко си учен.
– Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание.
към беседата >>
– Не обтягай конеца до крайния предел.
Това се отнася за учениците в един клас, но същевременно и за учените капацитети в света. Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен.
– Не обтягай конеца до крайния предел.
Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание. Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
Ако го обтягаш, ще го скъсаш.
Като се сравняваш с хората, все ще намериш, че нещо не ти достига. Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел.
Ако го обтягаш, ще го скъсаш.
И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание. Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса.
Не човъркай това, което не разбираш и не познаваш. Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш.
И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса.
Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание. Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите.
Ако го разбираш, ти си простак. Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса.
Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите.
Не желай да постигнеш крайното знание. Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
Не желай да постигнеш крайното знание.
Искаш да знаеш, колко си учен. – Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите.
Не желай да постигнеш крайното знание.
Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
– Не обтягай конеца до крайния предел. Ако го обтягаш, ще го скъсаш. И ластик да опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може да издържи, и ще се скъса. Следователно, не желай да дойдеш до крайното разрешение на задачите. Не желай да постигнеш крайното знание.
Пожелаеш ли това, конецът на твоя живот ще се скъса.
към беседата >>
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна.
Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат. Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени. В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота. Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна.
Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат.
Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени. В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота. Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна. Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат.
Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи.
В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени. В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота. Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна. Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат. Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи.
В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени.
В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота. Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна. Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат. Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени.
В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота.
Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна. Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат да се решат. Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени. В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което да е решило всички задачи на живота.
Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може да се разреши.
към беседата >>
Затова не я искаме.
(втори вариант)
Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя.
Затова не я искаме.
А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя.
към втори вариант >>
После, като те срещне някъде, пак е много хубаво.
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе.
После, като те срещне някъде, пак е много хубаво.
После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието.
към втори вариант >>
А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш!
(втори вариант)
Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме.
А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш!
Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта?
към втори вариант >>
После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш.
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво.
После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш.
После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава!
към втори вариант >>
Ето за какво се радваш на радостта!
(втори вариант)
Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш!
Ето за какво се радваш на радостта!
Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо?
към втори вариант >>
После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен.
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш.
После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен.
Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората?
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта!
Защо?
Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини.
към втори вариант >>
Кой те направи нещастен?
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира. След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен.
Кой те направи нещастен?
Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете.
към втори вариант >>
Тя като умре, оставя ви наследник на нещо.
(втори вариант)
Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо?
Тя като умре, оставя ви наследник на нещо.
А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница.
към втори вариант >>
Та казвам на вас: Доведете ми я!
(втори вариант)
След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен?
Та казвам на вас: Доведете ми я!
Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието!
към втори вариант >>
А скръбта като умре нищо не оставя.
(втори вариант)
Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо.
А скръбта като умре нищо не оставя.
Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
към втори вариант >>
Най-красивата мома в света е страданието.
(втори вариант)
После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я!
Най-красивата мома в света е страданието.
Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши.
към втори вариант >>
Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта?
(втори вариант)
А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя.
Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта?
Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
към втори вариант >>
Знаете ли, каква е хубава!
(втори вариант)
После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието.
Знаете ли, каква е хубава!
Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава.
към втори вариант >>
Пак не си струва. Защо?
(втори вариант)
Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта?
Пак не си струва. Защо?
Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората?
(втори вариант)
После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава!
Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората?
Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него.
към втори вариант >>
Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини.
(втори вариант)
Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо?
Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини.
Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
Да има нещо, което да не знаете.
(втори вариант)
Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората?
Да има нещо, което да не знаете.
В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи!
към втори вариант >>
Скръбта на земята е една вътрешна спътница.
(втори вариант)
Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини.
Скръбта на земята е една вътрешна спътница.
ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието!
(втори вариант)
Та казвам на вас: Доведете ми я! Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете.
В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието!
Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието?
към втори вариант >>
ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
(втори вариант)
А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница.
ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши.
(втори вариант)
Най-красивата мома в света е страданието. Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието!
Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши.
Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието?
към втори вариант >>
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
(втори вариант)
Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава.
(втори вариант)
Знаете ли, каква е хубава! Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши.
Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава.
Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието.
към втори вариант >>
Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
(втори вариант)
Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
към втори вариант >>
Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него.
(втори вариант)
Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората? Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава.
Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него.
Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието.
към втори вариант >>
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията.
Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи.
към втори вариант >>
Казвам: Хлябът настрана да седи!
(втори вариант)
Да има нещо, което да не знаете. В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него.
Казвам: Хлябът настрана да седи!
И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо?
към втори вариант >>
Всяка една задача иска разрешението си.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията.
Всяка една задача иска разрешението си.
Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост.
към втори вариант >>
И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието?
(втори вариант)
В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието! Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи!
И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието?
Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук.
към втори вариант >>
Казвате трябва да се живее.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си.
Казвате трябва да се живее.
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка.
към втори вариант >>
Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието?
(втори вариант)
Ако е допуснал това страдание, то си има своето разрешение, но сега не трябва да се разреши. Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието?
Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието?
Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас.
към втори вариант >>
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее.
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота.
към втори вариант >>
Хлябът отговаря: Няма го страданието.
(втори вариант)
Даже и аз не съм съгласен да се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще си замине тогава. Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието?
Хлябът отговаря: Няма го страданието.
И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието?
към втори вариант >>
Защо трябва да живееш?
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
Защо трябва да живееш?
За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш.
към втори вариант >>
И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието.
(втори вариант)
Аз не искам ни най-малко хлябът да срещне страданието, защото той ще се влюби в него. Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието.
И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието.
И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри!
към втори вариант >>
За да разрешиш дадените задачи.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията. Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш?
За да разрешиш дадените задачи.
А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това?
към втори вариант >>
И вие казвате: Няма го страданието. Защо?
(втори вариант)
Казвам: Хлябът настрана да седи! И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието.
И вие казвате: Няма го страданието. Защо?
– За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли?
към втори вариант >>
А после всяка разрешена задача носи радост.
(втори вариант)
Всяка една задача иска разрешението си. Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи.
А после всяка разрешена задача носи радост.
А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
към втори вариант >>
– За да остане хлябът тук.
(втори вариант)
И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли си страданието? Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо?
– За да остане хлябът тук.
Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя!
към втори вариант >>
А радостта има и друга една придобивка.
(втори вариант)
Казвате трябва да се живее. Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост.
А радостта има и друга една придобивка.
Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
към втори вариант >>
Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас.
(втори вариант)
Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли си страданието? Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук.
Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас.
Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието.
към втори вариант >>
Тя е потребна, понеже тя допринася на живота.
(втори вариант)
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби. Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка.
Тя е потребна, понеже тя допринася на живота.
Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава.
към втори вариант >>
Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието?
(втори вариант)
Хлябът отговаря: Няма го страданието. И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас.
Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието?
Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте?
към втори вариант >>
Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш.
(втори вариант)
Защо трябва да живееш? За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота.
Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш.
В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко.
към втори вариант >>
Вие сте много хитри!
(втори вариант)
И аз казвам: Ти още дълго време има да седиш на земята – няма го страданието. И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието?
Вие сте много хитри!
Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието.
към втори вариант >>
В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това?
(втори вариант)
За да разрешиш дадените задачи. А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш.
В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това?
ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО.
към втори вариант >>
Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли?
(втори вариант)
И вие казвате: Няма го страданието. Защо? – За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри!
Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли?
Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен.
към втори вариант >>
ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
(втори вариант)
А после всяка разрешена задача носи радост. А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това?
ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде.
към втори вариант >>
Я да го видя!
(втори вариант)
– За да остане хлябът тук. Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли?
Я да го видя!
Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието.
към втори вариант >>
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
(втори вариант)
А радостта има и друга една придобивка. Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
към втори вариант >>
Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието.
(втори вариант)
Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас. Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя!
Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието.
И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси.
към втори вариант >>
Малко понатърква, но все по-гладко минава.
(втори вариант)
Тя е потребна, понеже тя допринася на живота. Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
Малко понатърква, но все по-гладко минава.
И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли?
към втори вариант >>
И хлябът казва: Защо ме излъгахте?
(втори вариант)
Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието? Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието.
И хлябът казва: Защо ме излъгахте?
– Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието.
към втори вариант >>
И без нея може, но така минава малко все по-гладко.
(втори вариант)
Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш да се радваш. В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава.
И без нея може, но така минава малко все по-гладко.
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде.
към втори вариант >>
– Излезе навън страданието.
(втори вариант)
Вие сте много хитри! Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте?
– Излезе навън страданието.
И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине.
към втори вариант >>
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО.
(втори вариант)
В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това? ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко.
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО.
Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта.
към втори вариант >>
И той е много лековерен.
(втори вариант)
Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли? Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието.
И той е много лековерен.
Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам.
към втори вариант >>
Защото без нея човек не може да яде.
(втори вариант)
ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш да глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето. ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО.
Защото без нея човек не може да яде.
Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това?
към втори вариант >>
Ти казваш на хляба – замина си страданието.
(втори вариант)
Я да го видя! Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен.
Ти казваш на хляба – замина си страданието.
И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба?
към втори вариант >>
Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
(втори вариант)
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА. Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде.
Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е).
към втори вариант >>
И той отива пак да го търси.
(втори вариант)
Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието. И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието.
И той отива пак да го търси.
Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям.
към втори вариант >>
Човек като се радва яде ли?
(втори вариант)
Малко понатърква, но все по-гладко минава. И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш.
Човек като се радва яде ли?
Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
към втори вариант >>
Като дойде хлябът, пак е дошло страданието.
(втори вариант)
И хлябът казва: Защо ме излъгахте? – Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси.
Като дойде хлябът, пак е дошло страданието.
И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман!
към втори вариант >>
Той не яде.
(втори вариант)
И без нея може, но така минава малко все по-гладко. И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли?
Той не яде.
Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
към втори вариант >>
И после пак си замине.
(втори вариант)
– Излезе навън страданието. И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието.
И после пак си замине.
Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието.
към втори вариант >>
Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта.
(втори вариант)
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ ДА СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА, ДА НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО. Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде.
Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта.
Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам.
(втори вариант)
И той е много лековерен. Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине.
Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам.
Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него.
към втори вариант >>
Вярно ли е това?
(втори вариант)
Защото без нея човек не може да яде. Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта.
Вярно ли е това?
(Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба?
(втори вариант)
Ти казваш на хляба – замина си страданието. И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам.
Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба?
Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа.
към втори вариант >>
(Вярно е).
(втори вариант)
Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва да ядеш. Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това?
(Вярно е).
Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Цял роман има за това, но не искам да го разправям.
(втори вариант)
И той отива пак да го търси. Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба?
Цял роман има за това, но не искам да го разправям.
Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази.
към втори вариант >>
Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
(втори вариант)
Човек като се радва яде ли? Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е).
Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат. На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Толкова интересен роман!
(втори вариант)
Като дойде хлябът, пак е дошло страданието. И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям.
Толкова интересен роман!
Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието.
към втори вариант >>
И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
(втори вариант)
Той не яде. Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде.
И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
Той е за любовта между хляба и страданието.
(втори вариант)
И после пак си замине. Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман!
Той е за любовта между хляба и страданието.
По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието.
към втори вариант >>
На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
(втори вариант)
Когато човек има някаква радост, той веднага мисли за радостта. Вярно ли е това? (Вярно е). Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум да яде. И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
към втори вариант >>
По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него.
(втори вариант)
Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам. Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието.
По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него.
После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието?
към втори вариант >>
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат?
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат?
Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът?
към втори вариант >>
После интриги има как се е започнала тази работа.
(втори вариант)
Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба? Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него.
После интриги има как се е започнала тази работа.
Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го.
към втори вариант >>
Същият закон.
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат?
Същият закон.
Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил.
към втори вариант >>
Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази.
(втори вариант)
Цял роман има за това, но не искам да го разправям. Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа.
Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази.
Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб).
към втори вариант >>
Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов.
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон.
Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов.
Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея?
към втори вариант >>
Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието.
(втори вариант)
Толкова интересен роман! Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази.
Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието.
Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба!
към втори вариант >>
Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого?
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов.
Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого?
Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква.
към втори вариант >>
Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието.
(втори вариант)
Той е за любовта между хляба и страданието. По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието.
Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието.
Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете?
към втори вариант >>
Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи.
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого?
Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи.
Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга.
към втори вариант >>
Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието?
(втори вариант)
По-хубав роман не съм чел, но не искам да го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него. После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието.
Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието?
Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон?
към втори вариант >>
Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът?
(втори вариант)
Сега да ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат? Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи.
Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът?
И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка!
към втори вариант >>
Ти казваш: Замина си, няма го.
(втори вариант)
После интриги има как се е започнала тази работа. Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието?
Ти казваш: Замина си, няма го.
(Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали.
към втори вариант >>
И той се е влюбил.
(втори вариант)
Същият закон. Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът?
И той се е влюбил.
Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне.
към втори вариант >>
(Да пеем за думата хляб).
(втори вариант)
Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази. Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го.
(Да пеем за думата хляб).
Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали. Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея?
(втори вариант)
Казват: Ще умре гладен, светията се е захласнал с любов. Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил.
Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея?
Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне. Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба!
(втори вариант)
Казвам: Благодарение, че вие вкарвате хляба у вас, казвате, че сте научили нещо за любовта на хляба към страданието. Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб).
Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба!
Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали. Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
Постоянно се оплаква.
(втори вариант)
Светията е един влюбен човек, от сутрин до вечер той мисли само за любов и от любов той е забравил да яде, че му хлътнали страните; но очите му са така ококорени и където ходи все нея търси. Кого? Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея?
Постоянно се оплаква.
И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне. Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Какъв тон ще дадете?
(втори вариант)
Като кажете, че във вас е страданието, веднага като дойде хлябът, той е готов на всички жертви: да го мелят и в огън да го турят, само да зърне страданието. Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба!
Какъв тон ще дадете?
Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали. Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга.
(втори вариант)
Възлюблената. От сутрин до вечер все романи чете, любовни романи. Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква.
И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга.
Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне. Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Хайде, да видим кой от вас ще даде тон?
(втори вариант)
Но като влезе у вас, той пита: Де е страданието? Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете?
Хайде, да видим кой от вас ще даде тон?
Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали. Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка!
(втори вариант)
Е, хубаво, тогава какво нещо е грешникът? И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга.
Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка!
И поплаче си, поплаче и после пак я погледне. Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали.
(втори вариант)
Ти казваш: Замина си, няма го. (Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон?
Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали.
Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
И поплаче си, поплаче и после пак я погледне.
(втори вариант)
И той се е влюбил. Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка!
И поплаче си, поплаче и после пак я погледне.
Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Тогава да оставим тази работа за втория път.
(втори вариант)
(Да пеем за думата хляб). Хубаво, хайде тогава да пеем за любовта на страданието и хляба! Какъв тон ще дадете? Хайде, да видим кой от вас ще даде тон? Но да не бъде като някоя песен от тези, които досега сте имали.
Тогава да оставим тази работа за втория път.
към втори вариант >>
Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
(втори вариант)
Само че възлюблената му е такава грозотия, че той казва, как ще се живее с нея? Постоянно се оплаква. И той е влюбен, но не може да намери по-хубаво либе, никой не го иска, погледне я и той копнее за любов, но като няма друга. Все пъшка, казва, да беше малко по-красивичка! И поплаче си, поплаче и после пак я погледне.
Значи и праведникът е влюбен, и грешникът е влюбен в нещо. Нали.
към втори вариант >>
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота.
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота.
Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ?
към втори вариант >>
Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм.
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота.
Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм.
Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ.
към втори вариант >>
Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил.
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм.
Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил.
Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш?
към втори вариант >>
Скръбен си, това е неразрешената задача.
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил.
Скръбен си, това е неразрешената задача.
Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост.
към втори вариант >>
Радостен си, защото си разрешил една задача.
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача.
Радостен си, защото си разрешил една задача.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека.
към втори вариант >>
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ?
(втори вариант)
Сега вие сте ученици, искам да ви представя да имате една ясна представа за живота. Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ?
ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш.
към втори вариант >>
ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ.
(втори вариант)
Скърбите вие, седите и казвате: Скръбен съм. Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ?
ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ.
Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш.
към втори вариант >>
Защо трябва да ги разрешиш?
(втори вариант)
Веднага турете: Една неразрешена задача имам, не съм я разрешил. Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ.
Защо трябва да ги разрешиш?
За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба.
към втори вариант >>
За да имаш радост.
(втори вариант)
Скръбен си, това е неразрешената задача. Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш?
За да имаш радост.
А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта.
към втори вариант >>
А радостта носи благото на човека.
(втори вариант)
Радостен си, защото си разрешил една задача. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост.
А радостта носи благото на човека.
До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта?
към втори вариант >>
До там ще живееш.
(втори вариант)
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ДОБРЕ? ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека.
До там ще живееш.
Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба.
към втори вариант >>
Там ще се спреш.
(втори вариант)
ЗА ДА РАЗРЕШИШ ЗАДАЧИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш.
Там ще се спреш.
Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате.
към втори вариант >>
Който човърка Божествените блага, той човърка бомба.
(втори вариант)
Защо трябва да ги разрешиш? За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш.
Който човърка Божествените блага, той човърка бомба.
Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви.
към втори вариант >>
Който човърка любовта.
(втори вариант)
За да имаш радост. А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба.
Който човърка любовта.
Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва.
към втори вариант >>
Какво нещо е любовта?
(втори вариант)
А радостта носи благото на човека. До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта.
Какво нещо е любовта?
Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача.
към втори вариант >>
Той човърка една много голяма бомба.
(втори вариант)
До там ще живееш. Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта?
Той човърка една много голяма бомба.
Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той.
към втори вариант >>
Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате.
(втори вариант)
Там ще се спреш. Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба.
Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате.
Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него.
към втори вариант >>
Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви.
(втори вариант)
Който човърка Божествените блага, той човърка бомба. Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате.
Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви.
Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци.
към втори вариант >>
Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва.
(втори вариант)
Който човърка любовта. Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви.
Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва.
Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети.
към втори вариант >>
Той е най-простият, не може да разреши никаква задача.
(втори вариант)
Какво нещо е любовта? Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва.
Той е най-простият, не може да разреши никаква задача.
Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига.
към втори вариант >>
Най-слабият е той.
(втори вариант)
Той човърка една много голяма бомба. Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача.
Най-слабият е той.
Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш!
към втори вариант >>
Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него.
(втори вариант)
Тогава не се спирайте, вие някой път се спирате върху вашия живот; много се човъркате. Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той.
Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него.
Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш?
към втори вариант >>
Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци.
(втори вариант)
Седи един и почне да се сравнява с някого; една слабост у всинца ви. Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него.
Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци.
Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак.
към втори вариант >>
Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети.
(втори вариант)
Седи той, погледне някого и каже: Той нищо не струва. Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци.
Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети.
Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени.
към втори вариант >>
Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига.
(втори вариант)
Той е най-простият, не може да разреши никаква задача. Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети.
Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига.
Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел!
към втори вариант >>
Ти не човъркай това, което не знаеш!
(втори вариант)
Най-слабият е той. Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига.
Ти не човъркай това, което не знаеш!
– Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш.
към втори вариант >>
– Защо да не го знаеш?
(втори вариант)
Седи той надигнат, но дойде един по-способен от него, тогава той го погледне, този се сгуши и онзи му даде една задача; тури си ръката и каже: Ти си простак като него. Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш!
– Защо да не го знаеш?
Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик.
към втори вариант >>
Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак.
(втори вариант)
Но дойде от него по-учен и той каже същото; наредят се така все учените простаци. Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш?
Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак.
Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде.
към втори вариант >>
Вие искате да знаете доколко сте учени.
(втори вариант)
Туй, което е вярно за учениците в един клас – учените простаци – е вярно и в света на учените капацитети. Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак.
Вие искате да знаете доколко сте учени.
Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане?
към втори вариант >>
Не обтягай конеца до крайния му предел!
(втори вариант)
Като се сравни един човек с някого, все ще има нещо, което не му достига. Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени.
Не обтягай конеца до крайния му предел!
Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш.
към втори вариант >>
Ако го опъваш, ще го скъсаш.
(втори вариант)
Ти не човъркай това, което не знаеш! – Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел!
Ако го опъваш, ще го скъсаш.
Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш. Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Нали имате ластик.
(втори вариант)
– Защо да не го знаеш? Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш.
Нали имате ластик.
Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш. Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде.
(втори вариант)
Ако го знаеш, ти ще бъдеш простак. Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик.
Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде.
Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш. Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане?
(втори вариант)
Вие искате да знаете доколко сте учени. Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде.
Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане?
Ще го скъсаш. Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Ще го скъсаш.
(втори вариант)
Не обтягай конеца до крайния му предел! Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане?
Ще го скъсаш.
Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
(втори вариант)
Ако го опъваш, ще го скъсаш. Нали имате ластик. Ти можеш да го разтягаш, той става по-голям, но той има един краен предел, до де може да иде. Да кажем, имате един ластик, обтягате го, но ако речеш да го опъваш още повече, какво ще стане? Ще го скъсаш.
Ако искаш да разрешиш крайните предели или крайните знания на живота, ще се скъса животът.
към втори вариант >>
Това, което има разрешение, това не е реалност.
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност.
Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават.
към втори вариант >>
Помнете това.
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност.
Помнете това.
Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи.
към втори вариант >>
Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение.
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност. Помнете това.
Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение.
Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота.
към втори вариант >>
Или аз тургам вътре една своя формула.
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност. Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение.
Или аз тургам вътре една своя формула.
Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат.
към втори вариант >>
Що е абсолютна реалност?
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност. Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула.
Що е абсолютна реалност?
Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши.
към втори вариант >>
Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават.
(втори вариант)
Това, което има разрешение, това не е реалност. Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност?
Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават.
Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи.
(втори вариант)
Помнете това. Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават.
Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи.
Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота.
(втори вариант)
Относителната реалност има разрешение; абсолютната реалност няма никакво разрешение. Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи.
Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота.
Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат.
(втори вариант)
Или аз тургам вътре една своя формула. Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота.
Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат.
И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши. Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши.
(втори вариант)
Що е абсолютна реалност? Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат.
И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши.
Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
(втори вариант)
Реалност, в която всички задачи на живота се разрешават. Но няма нито едно същество в света, което е разрешило всичките задачи. Поне в аналите на цялото човечество няма един, който е разрешил всичките задачи на живота. Следователно, за всеки един ум все остават известни задачи, които трябва да се разрешат. И тъй, абсолютна реалност, като казвам, тя е недоразрешима, тя не може да се разреши.
Всяко нещо, което може да се разреши, то има отношение, то е ограничено само по себе си.
към втори вариант >>
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия?
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия?
Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен.
към втори вариант >>
Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите.
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия?
Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите.
Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво.
към втори вариант >>
Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те.
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите.
Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те.
Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво.
към втори вариант >>
Сега как ги съпоставяте във вашия живот.
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те.
Сега как ги съпоставяте във вашия живот.
Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече.
към втори вариант >>
Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни.
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот.
Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни.
Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя?
към втори вариант >>
Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен.
(втори вариант)
Добре. Какво съпоставяте сега между тази аналогия? Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни.
Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен.
Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става.
към втори вариант >>
Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво.
(втори вариант)
Аз ви преведох там примера с ковчега, двамата души с букаите. Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен.
Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво.
Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число.
към втори вариант >>
Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво.
(втори вариант)
Дадох ви известни понятия, ново понятие за радостта и скръбта, какво са те. Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво.
Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво.
Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става.
към втори вариант >>
Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече.
(втори вариант)
Сега как ги съпоставяте във вашия живот. Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво.
Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече.
Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става. Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя?
(втори вариант)
Запример, според мен, мнозина от вас, някои са доволни, някои са недоволни. Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече.
Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя?
Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става. Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Казвам му: Зле става.
(втори вариант)
Сега, който е недоволен, взимам числото едно и аз му казвам веднъж браво – че не е доволен. Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя?
Казвам му: Зле става.
Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става. Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Но това, това е едно число.
(втори вариант)
Вторият, който е доволен, на него казвам два пъти браво. Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става.
Но това, това е едно число.
Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става. Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става.
(втори вариант)
Първият направил една погрешка, казвам му браво; на втория, който изправил погрешката си, казвам два пъти браво. Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число.
Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става.
Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Следователно, тук имате корен квадратен.
(втори вариант)
Туй е сега разликата, че онзи, който е направил погрешката, има веднъж браво, а който изправи погрешката си, казвам му два пъти браво – нищо повече. Пита ме някой: Ами, който е направил погрешка и не я изправя? Казвам му: Зле става. Но това, това е едно число. Сега вземам третата категория: Който не изправя погрешката, зле става.
Следователно, тук имате корен квадратен.
към втори вариант >>
Сега вие питате: Защо браво?
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво?
Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила.
към втори вариант >>
Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво?
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво?
Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво?
Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си.
към втори вариант >>
Защото има двойно свобода да изправи погрешката си.
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво? Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво?
Защото има двойно свобода да изправи погрешката си.
Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила.
към втори вариант >>
Значи, два пъти е по-свободен.
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво? Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си.
Значи, два пъти е по-свободен.
Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения.
към втори вариант >>
Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода.
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво? Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен.
Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода.
Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си.
към втори вариант >>
Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила.
(втори вариант)
Сега вие питате: Защо браво? Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода.
Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила.
Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света.
към втори вариант >>
Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си.
(втори вариант)
Браво, понеже този човек има свобода да направи една погрешка, а пък на другия защо казвам два пъти браво? Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила.
Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си.
Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш.
към втори вариант >>
Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила.
(втори вариант)
Защото има двойно свобода да изправи погрешката си. Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си.
Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила.
Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш.
към втори вариант >>
Не можеш да имаш постижения.
(втори вариант)
Значи, два пъти е по-свободен. Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила.
Не можеш да имаш постижения.
И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи.
към втори вариант >>
И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си.
(втори вариант)
Онзи, който прави една погрешка, има единица свобода, а който изправя погрешката си, има две единици свобода. Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения.
И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си.
Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
към втори вариант >>
Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света.
(втори вариант)
Или, казано във физиката: Ако приведа онзи, който изправя погрешката си, той има повече сила, който прави погрешката, има по-малко сила. Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си.
Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света.
Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
към втори вариант >>
Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш.
(втори вариант)
Следователно, за да покажеш, че си силен човек, ти трябва да изправиш погрешката си. Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света.
Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш.
Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача.
към втори вариант >>
Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш.
(втори вариант)
Щом не я изправиш, силен си, но не можеш да имаш изобилна сила. Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш.
Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш.
А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача. Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи.
(втори вариант)
Не можеш да имаш постижения. И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш.
А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи.
Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача. Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
(втори вариант)
И всеки човек, за да изпита постоянството си, трябва да се избави от погрешката си. Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи.
Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача. Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
(втори вариант)
Сега, философията: Трябва да се стремите да изправите една своя погрешка, за да имате постижения в света. Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
Това е една задача. Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
Това е една задача.
(втори вариант)
Защото при усилието да изправиш една погрешка, ти вече имаш вложен капитал, с който можеш да работиш. Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави.
Това е една задача.
Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
Сега, повторете задачата!
(втори вариант)
Щом не изправиш една погрешка, значи ти си силен, ти си имал сила да направиш погрешката, но нямаш сила да я изправиш. А онзи, който изправя погрешката, той има двойна сила: Има сила да я направи, има сила и да я изправи. Затова, казвам: Един човек, който може да направи погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Другото заключение: Третата категория – онзи, който направи една погрешка и не може да я изправи, той втора погрешка не прави. Това е една задача.
Сега, повторете задачата!
към втори вариант >>
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той?
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той?
Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка.
към втори вариант >>
Той е слаб човек.
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той?
Той е слаб човек.
Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя.
към втори вариант >>
Ако той не прави погрешки, няма никаква сила.
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той? Той е слаб човек.
Ако той не прави погрешки, няма никаква сила.
Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш?
към втори вариант >>
Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка.
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той? Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила.
Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка.
Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш? Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила.
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той? Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка.
Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила.
Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш? Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Какво значи думата ученик.
(втори вариант)
Какво значи думата ученик.
Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой?
към втори вариант >>
Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка.
(втори вариант)
Питам тогава: Онзи, който не може да прави погрешка, какъв човек е той? Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила.
Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка.
Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш? Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали.
(втори вариант)
Какво значи думата ученик.
Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали.
Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде?
към втори вариант >>
Мога да я направя, но не искам да я направя.
(втори вариант)
Той е слаб човек. Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка.
Мога да я направя, но не искам да я направя.
Защо не искаш да направиш? Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Какво значи думата Бог?
(втори вариант)
Какво значи думата ученик. Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали.
Какво значи думата Бог?
Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може).
към втори вариант >>
Защо не искаш да направиш?
(втори вариант)
Ако той не прави погрешки, няма никаква сила. Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя.
Защо не искаш да направиш?
Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Бог първоначално защо е станал Бог?
(втори вариант)
Какво значи думата ученик. Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог?
Бог първоначално защо е станал Бог?
Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода?
към втори вариант >>
Понеже тази задача аз съм я решавал.
(втори вариант)
Математически изваждам заключението: Това не е едно преимущество, казва: Аз не правя погрешка. Ако той не прави погрешка, значи, няма никаква сила. Но ако каже: Аз не искам да направя погрешка. Мога да я направя, но не искам да я направя. Защо не искаш да направиш?
Понеже тази задача аз съм я решавал.
към втори вариант >>
Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете.
(втори вариант)
Какво значи думата ученик. Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог?
Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете.
Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи?
към втори вариант >>
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям?
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям?
Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата?
към втори вариант >>
Яде кой?
(втори вариант)
Какво значи думата ученик. Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете.
Яде кой?
(Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път.
към втори вариант >>
Гостилничарят му дава.
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям?
Гостилничарят му дава.
После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището?
към втори вариант >>
(Гладният). А ситият може ли да яде?
(втори вариант)
Най-първо ще вземем най-обикновеното, който се учи, нали. Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой?
(Гладният). А ситият може ли да яде?
(Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате.
към втори вариант >>
После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари.
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям? Гостилничарят му дава.
После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари.
Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора.
към втори вариант >>
(Не може).
(втори вариант)
Какво значи думата Бог? Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде?
(Не може).
В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава.
към втори вариант >>
Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано?
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям? Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари.
Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано?
Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш.
към втори вариант >>
В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода?
(втори вариант)
Бог първоначално защо е станал Бог? Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може).
В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода?
Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението?
към втори вариант >>
Днес с пари, утре без пари.
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям? Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано?
Днес с пари, утре без пари.
Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници.
към втори вариант >>
Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи?
(втори вариант)
Не го знаете и защо ученикът е станал ученик, и него не знаете. Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода?
Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи?
Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни.
към втори вариант >>
Защо измени ти реда на нещата?
(втори вариант)
Отива един беден човек в една гостилница при един сприхав гостилничар и му казва, като че има нещо в джоба си: Дай ми нещо да ям? Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари.
Защо измени ти реда на нещата?
Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата.
към втори вариант >>
Трябва да имате един естествен път.
(втори вариант)
Яде кой? (Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи?
Трябва да имате един естествен път.
Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са?
към втори вариант >>
Това ли учиш в училището?
(втори вариант)
Гостилничарят му дава. После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата?
Това ли учиш в училището?
И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари.
към втори вариант >>
Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате.
(втори вариант)
(Гладният). А ситият може ли да яде? (Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път.
Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате.
И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни.
към втори вариант >>
И му удря една плесница, и втора.
(втори вариант)
После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището?
И му удря една плесница, и втора.
Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш?
към втори вариант >>
И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава.
(втори вариант)
(Не може). В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате.
И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава.
Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там.
към втори вариант >>
Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш.
(втори вариант)
Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора.
Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш.
Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече.
към втори вариант >>
Е, в какво седи учението?
(втори вариант)
В празното шише вода можеш да налееш, но в пълното можеш ли да налееш вода? Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава.
Е, в какво седи учението?
Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете.
към втори вариант >>
Я се опретни сега – удря му още две–три плесници.
(втори вариант)
Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш.
Я се опретни сега – удря му още две–три плесници.
Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило?
към втори вариант >>
Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни.
(втори вариант)
Добре. Какво ще стане с ученика, след като учи? Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението?
Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни.
Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш.
към втори вариант >>
Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата.
(втори вариант)
Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници.
Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата.
Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница.
към втори вариант >>
Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са?
(втори вариант)
Трябва да имате един естествен път. Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни.
Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са?
Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма?
към втори вариант >>
Казано е: Днес с пари, утре без пари.
(втори вариант)
Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата.
Казано е: Днес с пари, утре без пари.
Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата?
към втори вариант >>
Това са сплетни.
(втори вариант)
Вие се намирате в един такъв ограничен свят с такива ограничени възгледи, че не можете да прогресирате. И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са?
Това са сплетни.
Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо.
към втори вариант >>
Ще работиш да си платиш?
(втори вариант)
И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари.
Ще работиш да си платиш?
Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш.
към втори вариант >>
Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там.
(втори вариант)
И най-малката мъчнотия, която може да се представи на младите, веднага ви обезсърчава. Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни.
Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там.
И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел.
към втори вариант >>
Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече.
(втори вариант)
Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш?
Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече.
Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари.
към втори вариант >>
И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете.
(втори вариант)
Е, в какво седи учението? Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там.
И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете.
Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита.
към втори вариант >>
Казва: Защо изменяте това правило?
(втори вариант)
Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече.
Казва: Защо изменяте това правило?
И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило.
към втори вариант >>
Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш.
(втори вариант)
Учението на каквато и да е система седи от ред сплетни. Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете.
Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш.
Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете.
към втори вариант >>
И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница.
(втори вариант)
Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило?
И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница.
Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Казваш, каква сложна форма?
(втори вариант)
Вземете в математиката или в алгебрата, числата какво са? Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш.
Казваш, каква сложна форма?
Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е.
към втори вариант >>
Казвате тежка е работата?
(втори вариант)
Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница.
Казвате тежка е работата?
Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Сложна е задачата, формула оплетено нещо.
(втори вариант)
Това са сплетни. Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма?
Сложна е задачата, формула оплетено нещо.
Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши?
към втори вариант >>
Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш.
(втори вариант)
Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата?
Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш.
Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Някой учен човек е направил нещо, някой модел.
(втори вариант)
Една сплетня е една дантела, както обичате да плетете дантели разни, сплетнята е там. И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо.
Някой учен човек е направил нещо, някой модел.
Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете.
към втори вариант >>
Така е правилото: Днес с пари, утре без пари.
(втори вариант)
Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш.
Така е правилото: Днес с пари, утре без пари.
Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да го разплита.
(втори вариант)
И всичките тези сплетни вие трябва да знаете как да ги разплетете. Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел.
Ученикът трябва да го разплита.
Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
Трябва да спазвате това свещено правило.
(втори вариант)
Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари.
Трябва да спазвате това свещено правило.
Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете.
(втори вариант)
Една задача е една сплетня, трябва да я разрешиш. Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита.
Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете.
Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
(втори вариант)
И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило.
Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>
Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е.
(втори вариант)
Казваш, каква сложна форма? Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете.
Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е.
Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота?
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота?
Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението.
към втори вариант >>
Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши?
(втори вариант)
Сложна е задачата, формула оплетено нещо. Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е.
Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши?
Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете. Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето.
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота?
Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето.
По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището?
към втори вариант >>
Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете.
(втори вариант)
Някой учен човек е направил нещо, някой модел. Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши?
Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете.
Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето.
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота? Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето.
По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето.
Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам.
към втори вариант >>
Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
(втори вариант)
Ученикът трябва да го разплита. Някъде може да го разплетете, пък някъде не можете да разплетете. Това, което не може да се разплете, казваш: Неразрешимо е. Е, хубаво, може ли една задача, която е сплетена, да се не разреши? Онзи, който е направил една задача, значи, може да се разреши, може да се разплете.
Що е един изпит, една мъчнотия,една сплетня?
към втори вариант >>
Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето.
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота? Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето.
Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето.
Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището.
към втори вариант >>
Що е една радост?
(втори вариант)
Що е една радост?
Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача.
към втори вариант >>
Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение.
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота? Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето.
Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение.
Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета.
към втори вариант >>
Една разрешена задача.
(втори вариант)
Що е една радост?
Една разрешена задача.
Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта?
към втори вариант >>
Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението.
(втори вариант)
От какво произтича вашето обезсърдчение в живота? Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение.
Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението.
Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета. Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
Що е скръбта?
(втори вариант)
Що е една радост? Една разрешена задача.
Що е скръбта?
Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача.
към втори вариант >>
Ти помислиш: Как ще свърша училището?
(втори вариант)
Има една философия: обезсърдчението никога не се ражда в настоящето. По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението.
Ти помислиш: Как ще свърша училището?
Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета. Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
Неразрешена задача.
(втори вариант)
Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта?
Неразрешена задача.
Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи.
към втори вариант >>
Пет пари нямам.
(втори вариант)
По никой начин не може да се роди едно обезсърдчение в настоящето. Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището?
Пет пари нямам.
Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета. Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
Що е радостта?
(втори вариант)
Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача.
Що е радостта?
– Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
към втори вариант >>
Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището.
(втори вариант)
Обезсърдчението или се е родило в миналото, или се ражда в бъдещето. Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам.
Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището.
Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета. Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
– Разрешена задача.
(втори вариант)
Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта?
– Разрешена задача.
Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача.
към втори вариант >>
Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета.
(втори вариант)
Обезсърдчението има едно свойство: това, което не съществува, то ражда обезсърдчение. Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището.
Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета.
Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта?
(втори вариант)
Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача.
Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта?
– Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш.
към втори вариант >>
Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
(втори вариант)
Две майки има то: миналото и бъдещето – те раждат обезсърдчението. Ти помислиш: Как ще свърша училището? Пет пари нямам. Това е за бъдеще, след четири пет години – как ще свършиш училището. Ти си едва първата година и се питаш, как ще свършиш университета.
Ти се обезсърдчаваш за бъдещето, не ти трябва да мислиш за бъдещето, за онова бъдеще, което може да внесе в тебе едно обезсърдчение.
към втори вариант >>
– Неразрешена задача.
(втори вариант)
Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта?
– Неразрешена задача.
Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш.
към втори вариант >>
Каква е задачата тогава на обезсърдчението?
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението?
Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи.
към втори вариант >>
Има нещо, което тебе те мъчи.
(втори вариант)
Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача.
Има нещо, което тебе те мъчи.
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена.
към втори вариант >>
Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението?
Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи.
към втори вариант >>
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
(втори вариант)
Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи.
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта?
към втори вариант >>
Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението? Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
– Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука!
към втори вариант >>
Гладът те мъчи – една задача.
(втори вариант)
– Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб.
Гладът те мъчи – една задача.
Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта!
към втори вариант >>
– Слаб е, той повече не може да се насърдчава.
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението? Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е?
– Слаб е, той повече не може да се насърдчава.
Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика.
към втори вариант >>
Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш.
(втори вариант)
Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача.
Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш.
Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта?
към втори вариант >>
Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава.
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението? Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава.
Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава.
Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това!
към втори вариант >>
Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш.
(втори вариант)
– Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш.
Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш.
Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта!
към втори вариант >>
Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи.
(втори вариант)
Каква е задачата тогава на обезсърдчението? Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава.
Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи.
Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи?
към втори вариант >>
Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена.
(втори вариант)
Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш.
Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена.
Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране.
към втори вариант >>
Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи.
(втори вариант)
Онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи.
Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи.
Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е?
към втори вариант >>
Вие питате, какъв е произходът на скръбта?
(втори вариант)
Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена.
Вие питате, какъв е произходът на скръбта?
Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл.
към втори вариант >>
Това е наука!
(втори вариант)
Правило ще турите: Онзи който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, какъв е? – Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи.
Това е наука!
Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи.
към втори вариант >>
Никакъв произход няма скръбта!
(втори вариант)
Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта?
Никакъв произход няма скръбта!
Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока.
към втори вариант >>
Това са задачи, това са проблеми на висшата математика.
(втори вариант)
– Слаб е, той повече не може да се насърдчава. Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука!
Това са задачи, това са проблеми на висшата математика.
Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане?
към втори вариант >>
Какъв е произходът на радостта?
(втори вариант)
Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта!
Какъв е произходът на радостта?
Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават.
към втори вариант >>
Наука е това!
(втори вариант)
Правилото е – онзи, който се обезсърдчава и не може да се насърдчава, повече не може да се обезсърдчава. Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика.
Наука е това!
Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи.
към втори вариант >>
Никакъв произход няма радостта!
(втори вариант)
Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта?
Никакъв произход няма радостта!
Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи.
към втори вариант >>
Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи?
(втори вариант)
Следователно, онзи, който веднъж се е обезсърдчил и не може да се насърдчи, невъзможно е втори път да се обезсърдчи. Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това!
Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи?
Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това!
към втори вариант >>
Скръбта и радостта са две състояния на разбиране.
(втори вариант)
Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта!
Скръбта и радостта са две състояния на разбиране.
Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Така ли е?
(втори вариант)
Но онзи, който може да се обезсърдчи и да се насърчи, той втори път пак може да се обезсърдчи. Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи?
Така ли е?
А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс.
към втори вариант >>
Аз вземам в много обикновен смисъл.
(втори вариант)
Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране.
Аз вземам в много обикновен смисъл.
Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи.
(втори вариант)
Това е наука! Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е?
А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи.
Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба.
към втори вариант >>
Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока.
(втори вариант)
Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл.
Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока.
Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Ще кажете: После какво ще стане?
(втори вариант)
Това са задачи, това са проблеми на висшата математика. Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи.
Ще кажете: После какво ще стане?
Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после?
към втори вариант >>
Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават.
(втори вариант)
Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока.
Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават.
Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи.
(втори вариант)
Наука е това! Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане?
Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи.
Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба.
към втори вариант >>
Много хубаво, отвлечени работи.
(втори вариант)
Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават.
Много хубаво, отвлечени работи.
Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Процес е това!
(втори вариант)
Ще кажеш правилото: Който може да се обезсърдчи и не може да се насърдчи, повече не може да се обезсърдчи? Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи.
Процес е това!
Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Да ви дам една нова представа за живота.
(втори вариант)
Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи.
Да ви дам една нова представа за живота.
към втори вариант >>
Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс.
(втори вариант)
Така ли е? А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това!
Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс.
И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите.
към втори вариант >>
Една нова представа, която в ума ви не е идвала.
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала.
Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските.
към втори вариант >>
И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба.
(втори вариант)
А всеки, който може да се обезсърдчи и после може да се насърдчи, втори път пак ще се обезсърдчи. Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс.
И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба.
А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите. В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив.
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала.
Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив.
Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските. Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
А после?
(втори вариант)
Ще кажете: После какво ще стане? Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба.
А после?
Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите. В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи.
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала. Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив.
Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи.
И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските. Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
Всяка нова печалба е условие за нова загуба.
(втори вариант)
Пак ще се насърдчи, и пак ще се обезсърдчи, и пак ще се насърдчи. Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после?
Всяка нова печалба е условие за нова загуба.
Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите. В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
И той е умрял, и той чува какво хората приказват.
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала. Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи.
И той е умрял, и той чува какво хората приказват.
За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските. Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
Това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Процес е това! Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба.
Това е в реда на нещата.
Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите. В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег!
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала. Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват.
За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег!
Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските. Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите.
(втори вариант)
Значи, този човек влага капитал: губи, печели и най-после има един баланс. И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата.
Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите.
В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските.
(втори вариант)
Една нова представа, която в ума ви не е идвала. Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег!
Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските.
Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
(втори вариант)
И балансът е такъв: всяка загуба е условие за нова печалба. А после? Всяка нова печалба е условие за нова загуба. Това е в реда на нещата. Тя е такава истина, че дето и да ходите, от тази математика не можете да се избавите.
В който университет и да влезете, и учителят като дойде, същото нещо ще ви каже.
към втори вариант >>
Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
(втори вариант)
Имате един първокласен богаташ, милиардер, турен на земята в един златен ковчег, с пръстени, брилянти на ръцете си, с огърлици диамантени, но той е затворен в един ковчег; той съзнава, че не е умрял, но не може да даде признак на хората, че е жив. Всичкият шум около ковчега той го чува, но не може да даде знак, че вижда и чува; до него седи един бедняк, неговият ковчег е от много прости дъски 3, 4, само заковани, неодялани, турен е вътре със скъсани дрехи. И той е умрял, и той чува какво хората приказват. За богатия хората казват, хубав е този ковчег, за богатия милиардер, а за него казват: Горкият, как са го турили в този прост ковчег! Питам, какво го ползува милиардера с хубавия ковчег и какво го ползува бедняка тук между дъските.
Питам ви, каква разлика ще направите; тези двамата хора правят ли разлика кой в какъв ковчег е вътре?
към втори вариант >>
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден.
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден.
Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо?
към втори вариант >>
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа.
Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи.
към втори вариант >>
Ще кажете: Защо съществува животът?
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден.
Ще кажете: Защо съществува животът?
Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво.
към втори вариант >>
Това е една задача, аз ви превеждам сега.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа.
Това е една задача, аз ви превеждам сега.
Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре.
към втори вариант >>
Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо?
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден. Ще кажете: Защо съществува животът?
Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо?
За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка?
към втори вариант >>
Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа. Това е една задача, аз ви превеждам сега.
Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат.
Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
За да ти кажат браво.
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден. Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо?
За да ти кажат браво.
Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит.
към втори вариант >>
Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа. Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат.
Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад.
И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
Ами после какво?
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден. Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво.
Ами после какво?
После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания.
към втори вариант >>
И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа. Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад.
И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо.
За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
После трябва да изправиш своята погрешка. Защо?
(втори вариант)
Понеже питате, защо е създаден животът, аз казвам: Животът не е създаден. Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво?
После трябва да изправиш своята погрешка. Защо?
За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има.
към втори вариант >>
За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко по-друго работата и това ще преведа. Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо.
За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи.
И двамата ги тургат в една килия вътре. И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
За да ти кажат два пъти браво.
(втори вариант)
Ще кажете: Защо съществува животът? Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо?
За да ти кажат два пъти браво.
Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става.
към втори вариант >>
И двамата ги тургат в една килия вътре.
(втори вариант)
Това е една задача, аз ви превеждам сега. Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи.
И двамата ги тургат в една килия вътре.
И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
Защо трябва да направиш една погрешка?
(втори вариант)
Животът съществува, за да направиш една погрешка.Защо? За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво.
Защо трябва да направиш една погрешка?
За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор.
към втори вариант >>
И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
(втори вариант)
Мъча се сега да намеря квадратурата на кръга и като намеря тази квадратура, да извадя кубическия корен на този квадрат. Представете си, че този богатият човек е турен в затвора, със златни букаи, осъден е до живот; после и другият връщат назад. И двамата умрели ги връщат назад; и двамата са виновни за нещо. За да умира човек, трябва да е извършил едно голямо престъпление, защото не можеш да умреш, без да извършиш едно престъпление; а пък другия го връщат и го тургат в много прости железни букаи. И двамата ги тургат в една килия вътре.
И двамата се разхождат и дрънкат с букаите.
към втори вариант >>
За да имаш един опит.
(втори вариант)
За да ти кажат браво. Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка?
За да имаш един опит.
За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата.
към втори вариант >>
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали.
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали.
Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право?
към втори вариант >>
За да имаш малко страдания.
(втори вариант)
Ами после какво? После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит.
За да имаш малко страдания.
После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ.
към втори вариант >>
Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни!
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали.
Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни!
(Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право.
към втори вариант >>
После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има.
(втори вариант)
После трябва да изправиш своята погрешка. Защо? За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания.
После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има.
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа.
към втори вариант >>
(Учителят вдига краката си един след друг и ги показва).
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни!
(Учителят вдига краката си един след друг и ги показва).
Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват?
към втори вариант >>
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става.
(втори вариант)
За да ти кажат два пъти браво. Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има.
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става.
Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта.
към втори вариант >>
Сиромахът показва своите и казва: Железни са.
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва).
Сиромахът показва своите и казва: Железни са.
Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става.
към втори вариант >>
Скръбта е един трансформатор, акумулатор.
(втори вариант)
Защо трябва да направиш една погрешка? За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става.
Скръбта е един трансформатор, акумулатор.
Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
Богатият казва: Моите струват повече!
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са.
Богатият казва: Моите струват повече!
Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка.
към втори вариант >>
Събира нещата.
(втори вариант)
За да имаш един опит. За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор.
Събира нещата.
Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
Богатият говори ли право?
(втори вариант)
Сега богатият има едно качество, с което той може да се хвали. Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече!
Богатият говори ли право?
Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче.
към втори вариант >>
Трябва да знаете произхода ѝ.
(втори вариант)
За да имаш малко страдания. После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата.
Трябва да знаете произхода ѝ.
Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
Говори право.
(втори вариант)
Слушай, казва, виждаш ли тези букаи са златни! (Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право?
Говори право.
Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш?
към втори вариант >>
Тя е необходима да извърши една работа.
(втори вариант)
После твоето страдание да се превърне в радост, защото след страданието ще дойде радостта – превръщане има. Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ.
Тя е необходима да извърши една работа.
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта. Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват?
(втори вариант)
(Учителят вдига краката си един след друг и ги показва). Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право.
Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват?
Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи!
към втори вариант >>
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта.
(втори вариант)
Преминаване на силите в природата става, от едно състояние в друго, смяна става. Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа.
След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта.
Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става.
(втори вариант)
Сиромахът показва своите и казва: Железни са. Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват?
Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става.
И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова.
към втори вариант >>
Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
(втори вариант)
Скръбта е един трансформатор, акумулатор. Събира нещата. Трябва да знаете произхода ѝ. Тя е необходима да извърши една работа. След като акумулира енергиите в природата, защото в нея няма знания да трансформира силите ѝ, и човек остава от тази скръб – която е един помощник, той ще превърне енергиите на скръбта и тогава ще се яви радостта.
Следователно, скръбта е начало на задачата, а радостта е разрешението на тази задача.
към втори вариант >>
И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка.
(втори вариант)
Богатият казва: Моите струват повече! Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става.
И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка.
Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега?
към втори вариант >>
Сега разбрахте ли?
(втори вариант)
Сега разбрахте ли?
(Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
към втори вариант >>
Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче.
(втори вариант)
Богатият говори ли право? Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка.
Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче.
Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи.
към втори вариант >>
(Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли?
(Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма.
На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
към втори вариант >>
Защо плачеш?
(втори вариант)
Говори право. Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче.
Защо плачеш?
Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това.
към втори вариант >>
На земята няма такива същества, все остават известни междини.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма.
На земята няма такива същества, все остават известни междини.
На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Е, нямам златни букаи!
(втори вариант)
Повече струват неговите букаи, но в дадения случай, тази цена на тези окови, че струват повече, какво го ползуват? Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш?
Е, нямам златни букаи!
Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи.
към втори вариант >>
На земята няма човек, който може да живее само в радостта.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини.
На земята няма човек, който може да живее само в радостта.
Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Вашето положение е такова.
(втори вариант)
Той е ограничен с тях, той с тях ляга, с тях става. И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи!
Вашето положение е такова.
Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи.
към втори вариант >>
Радост и скръб са сплетени.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта.
Радост и скръб са сплетени.
Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега?
(втори вариант)
И другият, и той ги погледне, дига ги, дрънка. Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова.
Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега?
Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат.
към втори вариант >>
Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли? (Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени.
Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво. Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Е, нямате златни букаи.
(втори вариант)
Представете си, че един ден бедният почне да скърби, че няма златни букаи; и виждаш го, всеки ден проронил сълзи, плаче. Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега?
Е, нямате златни букаи.
Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат. Има по-големи страдания.
към втори вариант >>
(Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
(втори вариант)
(Има ли един човек, който да живее само в радостта?) – Няма. На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно.
(Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Мъчна работа е това.
(втори вариант)
Защо плачеш? Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи.
Мъчна работа е това.
Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат. Има по-големи страдания. Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
Радостта има сто, скръбта има 50.
(втори вариант)
На земята няма такива същества, все остават известни междини. На земята няма човек, който може да живее само в радостта. Радост и скръб са сплетени. Скръбта и радостта, като се оженят и живеят заедно, фамилно. (Какъв трябва да бъде процентът на радостта?) Аз ви казах: Като скърбиш имаш едно браво, радваш се, имаш два пъти браво.
Радостта има сто, скръбта има 50.
към втори вариант >>
Осъден сте да носите 10 кг букаи.
(втори вариант)
Е, нямам златни букаи! Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това.
Осъден сте да носите 10 кг букаи.
Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат. Има по-големи страдания. Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента).
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента).
Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо?
към втори вариант >>
Железните са по-евтини, златните са по-скъпи.
(втори вариант)
Вашето положение е такова. Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи.
Железните са по-евтини, златните са по-скъпи.
Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат. Има по-големи страдания. Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето.
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента).
Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето.
Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите.
към втори вариант >>
Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат.
(втори вариант)
Аз ви характеризирам така, плачете; защо плачете сега? Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи.
Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат.
Има по-големи страдания. Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
Гласът е на всички спаднал.
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето.
Гласът е на всички спаднал.
По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен!
към втори вариант >>
Има по-големи страдания.
(втори вариант)
Е, нямате златни букаи. Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат.
Има по-големи страдания.
Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа.
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал.
По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа.
Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго.
към втори вариант >>
Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
(втори вариант)
Мъчна работа е това. Осъден сте да носите 10 кг букаи. Железните са по-евтини, златните са по-скъпи. Законът е такъв, железни или златни по 10 кг тежат. Има по-големи страдания.
Защото онзи, който турга букаите, той не мисли за тежестта, да му мисли онзи, който ги носи.
към втори вариант >>
Гласът е малко по-дрезгав.
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа.
Гласът е малко по-дрезгав.
Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез!
към втори вариант >>
Тези двамата са в затвора.
(втори вариант)
Тези двамата са в затвора.
Каква разлика? Питам: Какво беше положението в ковчега, богатият, който съзнава, и сиромахът, който съзнава, но не могат да дадат израз, че те всичко виждат и чуват.
към втори вариант >>
Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо?
(втори вариант)
Я запейте сега песента „Сила, живот и здраве“ (три пъти изпяхме песента). Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав.
Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо?
Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония.
към втори вариант >>
Каква разлика?
(втори вариант)
Тези двамата са в затвора.
Каква разлика?
Питам: Какво беше положението в ковчега, богатият, който съзнава, и сиромахът, който съзнава, но не могат да дадат израз, че те всичко виждат и чуват.
към втори вариант >>
Защото много мислите.
(втори вариант)
Атмосферата се подига, а у вас има малко развала на времето. Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо?
Защото много мислите.
Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми).
към втори вариант >>
Питам: Какво беше положението в ковчега, богатият, който съзнава, и сиромахът, който съзнава, но не могат да дадат израз, че те всичко виждат и чуват.
(втори вариант)
Тези двамата са в затвора. Каква разлика?
Питам: Какво беше положението в ковчега, богатият, който съзнава, и сиромахът, който съзнава, но не могат да дадат израз, че те всичко виждат и чуват.
към втори вариант >>
Дайте сега една дума, да създадем една песен!
(втори вариант)
Гласът е на всички спаднал. По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите.
Дайте сега една дума, да създадем една песен!
(Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува.
към втори вариант >>
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения.
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения.
Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен!
към втори вариант >>
(Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго.
(втори вариант)
По някой път, когато температурата се оправя и гласовете се оправят, а някой път, когато се подига атмосферата у хората, има едно спадане на гласа. Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен!
(Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго.
Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем.
към втори вариант >>
Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам!
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения.
Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам!
А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача?
към втори вариант >>
Дайте друга дума, която няма залез!
(втори вариант)
Гласът е малко по-дрезгав. Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго.
Дайте друга дума, която няма залез!
(Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем. Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме.
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения. Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам!
А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме.
Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка.
към втори вариант >>
(Прогрес) И тя има обратна. (Хармония.
(втори вариант)
Сега вие сте се нагърбили с една много трудна задача и не можете да пеете. Защо? Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез!
(Прогрес) И тя има обратна. (Хармония.
О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем. Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
Забележете философията.
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения. Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме.
Забележете философията.
Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато.
към втори вариант >>
О, слънце на живота ми).
(втори вариант)
Защото много мислите. Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония.
О, слънце на живота ми).
Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем. Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения.
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения. Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията.
Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения.
Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези.
към втори вариант >>
Тя е евангелска песен, вече съществува.
(втори вариант)
Дайте сега една дума, да създадем една песен! (Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми).
Тя е евангелска песен, вече съществува.
Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем. Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен!
(втори вариант)
Сегашните ви страдания всичките мязат на тия двете положения. Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения.
Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен!
Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер!
към втори вариант >>
Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем.
(втори вариант)
(Изгрев) Изгревът за едного е залез за другиго. Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува.
Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем.
Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
Питам, има ли някакво разрешение на тази задача?
(втори вариант)
Едното положение на богатия в ковчега, ковчегът е много хубаво направен, онези живите казват: Когато ще умираш, тъй да те заровят, това го разбирам! А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен!
Питам, има ли някакво разрешение на тази задача?
Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни.
към втори вариант >>
Сега, страх ви е да кажете една дума.
(втори вариант)
Дайте друга дума, която няма залез! (Прогрес) И тя има обратна. (Хармония. О, слънце на живота ми). Тя е евангелска песен, вече съществува. Пък и изгрев, има вестник на това име, не искам да му пеем.
Сега, страх ви е да кажете една дума.
към втори вариант >>
Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка.
(втори вариант)
А не като този да те турят при 4-те дъски; това не го искаме. Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача?
Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка.
Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба?
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба?
Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание.
към втори вариант >>
Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато.
(втори вариант)
Забележете философията. Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка.
Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато.
Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
Защо е дошъл хлябът на земята?
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба?
Защо е дошъл хлябът на земята?
Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна.
към втори вариант >>
Смъртта разчовърква и двата тия ковчези.
(втори вариант)
Хората не мислят за престъпленията, които тези двамата са направили, а мислят за техните погребения. Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато.
Смъртта разчовърква и двата тия ковчези.
Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб?
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята?
Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб?
Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът.
към втори вариант >>
Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер!
(втори вариант)
Някои казват: Ако аз умра, искам тъй да ме заровят, сандъкът ми тъй да е направен! Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези.
Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер!
След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни. Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята.
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб?
Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята.
И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание.
към втори вариант >>
След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни.
(втори вариант)
Питам, има ли някакво разрешение на тази задача? Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер!
След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни.
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието.
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята.
И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието.
Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието.
към втори вариант >>
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
(втори вариант)
Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни.
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
Но и досега хлябът още не е намерил страдание.
(втори вариант)
Сега ви казвам: Знаете ли историята на хляба? Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието.
Но и досега хлябът още не е намерил страдание.
Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята?
към втори вариант >>
Сега да ви представя малко задачата.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата.
Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли?
към втори вариант >>
Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна.
(втори вариант)
Защо е дошъл хлябът на земята? Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание.
Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна.
Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието.
към втори вариант >>
Един ребус, нали.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата.
Един ребус, нали.
Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира.
към втори вариант >>
Така си разправя хлябът.
(втори вариант)
Хлябът, като чул на небето, че се говори за големите страдания на хората на земята, почудил се, какво ли нещо са това страдания, скръб? Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна.
Така си разправя хлябът.
Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна.
към втори вариант >>
Сиромахът това е скръбта.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали.
Сиромахът това е скръбта.
Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта?
към втори вариант >>
Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание.
(втори вариант)
Събудил се голям интерес у него да слезе да научи какво нещо е страданието на земята. И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът.
Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание.
Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна.
към втори вариант >>
Богатият, който е погребан, това е радостта.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта.
Богатият, който е погребан, това е радостта.
И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
към втори вариант >>
Той и досега не може да разреши какво е страданието.
(втори вариант)
И като слезнал хлябът на земята, учи от човек на човек какво нещо е страданието. Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание.
Той и досега не може да разреши какво е страданието.
И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси.
към втори вариант >>
И скръбта, и радостта, и двете умират.
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта.
И скръбта, и радостта, и двете умират.
Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо?
към втори вариант >>
И го питат: Колко години ще седиш на земята?
(втори вариант)
Но и досега хлябът още не е намерил страдание. Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието.
И го питат: Колко години ще седиш на земята?
Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето.
към втори вариант >>
Не вярвате ли?
(втори вариант)
Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират.
Не вярвате ли?
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това?
към втори вариант >>
Казва: Да срещна страданието.
(втори вариант)
Казва: Толкова години, нито едно страдание не можах да срещна. Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята?
Казва: Да срещна страданието.
Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората?
към втори вариант >>
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира.
(втори вариант)
Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли?
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира.
Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят?
към втори вариант >>
Като го срещна, тогава ще се върна.
(втори вариант)
Така си разправя хлябът. Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието.
Като го срещна, тогава ще се върна.
Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта?
(втори вариант)
Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира.
Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта?
Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила.
към втори вариант >>
Иначе, не мога да се върна.
(втори вариант)
Толкова години как ходя по всички хора и не можах да намеря нито едно страдание. Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна.
Иначе, не мога да се върна.
Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
(втори вариант)
Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта?
Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя.
към втори вариант >>
Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси.
(втори вариант)
Той и досега не може да разреши какво е страданието. И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна.
Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси.
И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
Та вие не обичате да скърбите, защо?
(втори вариант)
И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава.
Та вие не обичате да скърбите, защо?
Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме.
към втори вариант >>
И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето.
(втори вариант)
И го питат: Колко години ще седиш на земята? Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси.
И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето.
Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората? Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
Знаете ли това?
(втори вариант)
Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо?
Знаете ли това?
Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш!
към втори вариант >>
Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората?
(втори вариант)
Казва: Да срещна страданието. Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето.
Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората?
Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят?
(втори вариант)
Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това?
Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят?
И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта!
към втори вариант >>
Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
(втори вариант)
Като го срещна, тогава ще се върна. Иначе, не мога да се върна. Сега, аз съм упълномощен, ако някой от вас страданието срещне, да ми каже, хлябът го търси. И ако вие покажете на хляба, де е страданието, той ще се върне на небето. Защото, ако хлябът си замине от земята, какво ще стане с хората?
Сега, благодарете се за едно нещо, че нито един от вас не знае де е страданието.
към втори вариант >>
И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила.
(втори вариант)
Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят?
И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила.
Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо?
към втори вариант >>
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира.
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира.
След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе. После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен?
към втори вариант >>
Щом умре, тя нищо не оставя.
(втори вариант)
Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила.
Щом умре, тя нищо не оставя.
Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо.
към втори вариант >>
След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе.
(втори вариант)
Страданието, това е най-красивата мома, която се дегизира.
След това, като те срещне, така се облещва пред тебе, че ти не можеш да я видиш – предреши се, съвсем друга се яви пред тебе.
После, като те срещне някъде, пак е много хубаво. После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш да я познаеш. После пак се дегизира, яви се пред тебе много хубава и ти ѝ казваш: Направиха ме много нещастен. Кой те направи нещастен? Та казвам на вас: Доведете ми я!
към втори вариант >>
2.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи?
Обаче идват двама техни приятели и единият пита богатия: "Аз ще те освободя от затвора, но какво ще направиш със своите букаи? " Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкер, той ще намери отново затвора. Но ако каже: "Като изляза от затвора ще продам букаите и колкото пари взема ще ги дам на бедните" - въпросът с него е разрешен. Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи.
Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи?
" Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви.
към беседата >>
Питам: защо са на Господа тия поклони?
Даже ония напреднали същества, които измениха на своето първоначално състояние, и помислиха, че могат без Бога, изгубиха туй първично състояние. Първите хора от Рая искаха да живеят самостоятелно вън от Бога, да бъдат като Него самостоятелни - това беше изкушение, оттам дойде голямото нещастие в света. Ние искаме да се върнем при Бога, но по търговски начин. Ние искаме Господ да ни стане един слуга, каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него.
Питам: защо са на Господа тия поклони?
Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така.
към беседата >>
Какво ще кажете ?
Ако аз не постъпя спрямо него както спрямо себе си, тогава моята любов не е съвършена. Ще каже някой, че на мен Господ не ми говорел. Хубаво, аз ви казвам: аз съм роден от Господа. Ако така говорим, всинца сме родени от Господа, но има от нас и дваж родени. Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден.
Какво ще кажете ?
Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората?
към беседата >>
" Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора.
" Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкер, той ще намери отново затвора. Но ако каже: "Като изляза от затвора ще продам букаите и колкото пари взема ще ги дам на бедните" - въпросът с него е разрешен. Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи. Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи?
" Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора.
Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви. Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш?
Първите хора от Рая искаха да живеят самостоятелно вън от Бога, да бъдат като Него самостоятелни - това беше изкушение, оттам дойде голямото нещастие в света. Ние искаме да се върнем при Бога, но по търговски начин. Ние искаме Господ да ни стане един слуга, каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Питам: защо са на Господа тия поклони?
Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш?
Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин.
към беседата >>
Те са непонятни работи.
Ще каже някой, че на мен Господ не ми говорел. Хубаво, аз ви казвам: аз съм роден от Господа. Ако така говорим, всинца сме родени от Господа, но има от нас и дваж родени. Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден. Какво ще кажете ?
Те са непонятни работи.
Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо.
към беседата >>
Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса.
Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкер, той ще намери отново затвора. Но ако каже: "Като изляза от затвора ще продам букаите и колкото пари взема ще ги дам на бедните" - въпросът с него е разрешен. Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи. Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи? " Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора.
Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса.
Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви. Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи?
Ние искаме да се върнем при Бога, но по търговски начин. Ние искаме Господ да ни стане един слуга, каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Питам: защо са на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш?
Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи?
Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това.
към беседата >>
Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник.
Хубаво, аз ви казвам: аз съм роден от Господа. Ако така говорим, всинца сме родени от Господа, но има от нас и дваж родени. Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден. Какво ще кажете ? Те са непонятни работи.
Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник.
Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък?
към беседата >>
Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните.
Но ако каже: "Като изляза от затвора ще продам букаите и колкото пари взема ще ги дам на бедните" - въпросът с него е разрешен. Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи. Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи? " Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса.
Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните.
Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви. Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Кой баща и коя майка ще искат такова дете?
Ние искаме Господ да ни стане един слуга, каквото пожелаем, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Питам: защо са на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи?
Кой баща и коя майка ще искат такова дете?
Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние.
към беседата >>
Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята.
Ако така говорим, всинца сме родени от Господа, но има от нас и дваж родени. Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден. Какво ще кажете ? Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник.
Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята.
Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си.
към беседата >>
Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може.
Този богатият разрешава въпроса - той раздава парите и отива да работи. Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи? " Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните.
Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може.
Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви. Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи?
Ще Го почитаме, и ще се молим, но каквото поискаме, Той трябва да го направи; ако не го направи, тогава не вярваме в Него. Питам: защо са на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете?
Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи?
Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз?
към беседата >>
Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него.
Ти си веднъж роден, аз съм дваж роден. Какво ще кажете ? Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята.
Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него.
Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем.
към беседата >>
Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви.
Идва приятелят при другия, с железните букаи, казва: "Аз ще те освободя, но какво ще направиш със своите букаи? " Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може.
Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви.
Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Не е така.
Питам: защо са на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи?
Не е така.
Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това.
към беседата >>
Защо се опълчват хората?
Какво ще кажете ? Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него.
Защо се опълчват хората?
Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем.
към беседата >>
Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
" Ако каже, че ще направи оръжия, повече да се бият хората, той пак ще намери затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрешил въпроса. Желязото трябва да оре земята, златото - да помага на бедните. Преведете вие тези символа Ще кажете: "Парички да има." Съгласен съм, без пари не може. Един свещеник ми каза: "Без пари и умрял човек не се погребва, не му се четат молитви.
Много лесно се четат, когато има пари, колкото повече дават, по-лесно се четат молитви."
към беседата >>
Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин.
Защо ти е едно дете, което ще ти заповядва това да правиш и онова да правиш? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така.
Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин.
Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света.
към беседата >>
Аз да ви кажа защо.
Те са непонятни работи. Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората?
Аз да ви кажа защо.
Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък.
към беседата >>
Знание, трябва на хората.
Знание, трябва на хората.
Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните.
към беседата >>
Вие, които ме слушате, приемате това.
Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповядва от сутрин до вечер, да иска да се изпълняват неговите капризи? Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин.
Вие, които ме слушате, приемате това.
Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово.
към беседата >>
Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък?
Хората ни залъгват в сегашния живот, че ние умираме в страдания, турят паметник. Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо.
Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък?
Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея.
към беседата >>
Знание, което да облекчи страданията на бедните.
Знание, трябва на хората.
Знание, което да облекчи страданията на бедните.
Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
към беседата >>
Но както и да е, светът не го създадохме ние.
Кой баща и коя майка ще искат такова дете? Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това.
Но както и да е, светът не го създадохме ние.
Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката.
към беседата >>
Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си.
Но ние не знаем защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък?
Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си.
Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло.
към беседата >>
Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи.
Знание, трябва на хората. Знание, което да облекчи страданията на бедните.
Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи.
Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса.
към беседата >>
Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз?
Или кой учител ще иска да има ученици, които да учат каквото те искат, те да му диктуват какво трябва да направи? Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние.
Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз?
Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика?
към беседата >>
Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем.
Ако рече някой да каже истината, всички ще се опълчат против него. Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си.
Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем.
Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат.
към беседата >>
Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг.
Знание, трябва на хората. Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи.
Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг.
Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат.
към беседата >>
Всеки един от вас да каже това.
Не е така. Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз?
Всеки един от вас да каже това.
Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат.
към беседата >>
Но трябва да я кажем.
Защо се опълчват хората? Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем.
Но трябва да я кажем.
Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища.
към беседата >>
Неразбирането на съвременните богати е създало ада.
Знание, трябва на хората. Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг.
Неразбирането на съвременните богати е създало ада.
Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът.
към беседата >>
Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света.
Ние не създадохме света, светът е създаден по един определен начин. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това.
Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света.
Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така?
към беседата >>
Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък.
Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем.
Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък.
Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове.
към беседата >>
Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните.
Знание, трябва на хората. Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада.
Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните.
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно.
към беседата >>
Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово.
Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света.
Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово.
Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат.
към беседата >>
Но да ви представя моята идея.
Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък.
Но да ви представя моята идея.
20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод.
към беседата >>
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните.
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша.
към беседата >>
Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката.
Но както и да е, светът не го създадохме ние. Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово.
Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката.
Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава.
към беседата >>
20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло.
Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея.
20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло.
Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл?
към беседата >>
Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса.
Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса.
Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията.
към беседата >>
Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика?
Ти искаш, имаш претенции, но запитай се: какво съм създал аз? Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката.
Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика?
Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене.
към беседата >>
Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат.
Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло.
Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат.
Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл.
към беседата >>
Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат.
Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса.
Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат.
Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука.
към беседата >>
Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат.
Всеки един от вас да каже това. Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика?
Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат.
Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее.
към беседата >>
Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища.
Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат.
Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища.
20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така?
към беседата >>
Така седи въпросът.
Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат.
Така седи въпросът.
Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Кой може да свири така?
Не да се обезсърчиш, но да признаеш какво си създал в света. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат.
Кой може да свири така?
Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш.
към беседата >>
20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове.
Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища.
20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове.
Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво.
към беседата >>
Така трябва, това не е произволно.
Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните. Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът.
Така трябва, това не е произволно.
Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат.
Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора са работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така?
Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат.
Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш.
към беседата >>
Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод.
Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове.
Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод.
Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята.
към беседата >>
Той е един акт, трябва да се разреша.
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него! Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно.
Той е един акт, трябва да се разреша.
Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава.
Вземете музиката: вие сте музикант; но всичко, което имате е наготово, свирите и пеете наготово, лично нищо не сте допринесъл за музиката. Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат.
Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава.
Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага.
към беседата >>
Има ли тогава смисъл?
20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод.
Има ли тогава смисъл?
Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята. Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Ние седим и се оплакваме от сиромашията.
Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша.
Ние седим и се оплакваме от сиромашията.
Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука. Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Това е музика, това е пеене.
Имате големи претенции, казвате: "Аз разбирам от музика." Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава.
Това е музика, това е пеене.
Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш.
към беседата >>
Има смисъл.
Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл?
Има смисъл.
Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята. Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука.
Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията.
Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука.
Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее.
Аз казвам, че разбирам от музика, ако когато засвиря, дърветата започнат да играят, или когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене.
Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее.
Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири.
към беседата >>
Ама как може да се оженят така?
Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл.
Ама как може да се оженят така?
Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята. Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Това са елементи, с които човек трябва да борави.
Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша. Ние седим и се оплакваме от сиромашията. Сиромашията е цяла наука, богатството е цяла наука, страданието това е наука; радостта това е наука.
Това са елементи, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Запей му една песен, а не да му викнеш.
Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее.
Запей му една песен, а не да му викнеш.
Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво.
20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така?
Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво.
Момата ще бъде долу в земята. Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Да кажем, ти си лош човек.
Да кажем, ти си лош човек.
Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре.
към беседата >>
Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш.
Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш.
Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш.
Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Момата ще бъде долу в земята.
Казвам: това е едно дърво, за което се ожениха тези 20 красиви моми и сега ражда плод. Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво.
Момата ще бъде долу в земята.
Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Лошевината в какво седи?
Да кажем, ти си лош човек.
Лошевината в какво седи?
Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така.
към беседата >>
Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага.
Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш.
Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага.
Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Това е една дълбока философия на живота.
Има ли тогава смисъл? Има смисъл. Ама как може да се оженят така? Тогава и 20 момци може да се оженят за една мома, пак ще бъдат дърво. Момата ще бъде долу в земята.
Това е една дълбока философия на живота.
към беседата >>
Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш.
Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи?
Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш.
Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле.
към беседата >>
Пък ти не пееш.
Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага.
Пък ти не пееш.
И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота.
Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии.
към беседата >>
Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците.
Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш.
Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците.
Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде.
към беседата >>
И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири.
Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш.
И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири.
Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Това не е любов.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота.
Това не е любов.
Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии.
към беседата >>
Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството!
Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците.
Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството!
Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш.
към беседата >>
Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири.
Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Човек трябва да бъде готов да жертва.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота. Това не е любов.
Човек трябва да бъде готов да жертва.
Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията.
към беседата >>
Но някой казва: "Не ми се мре.
Да кажем, ти си лош човек. Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството!
Но някой казва: "Не ми се мре.
Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство.
към беседата >>
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ?
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ?
За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го.
към беседата >>
Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота. Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва.
Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото.
Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная.
към беседата >>
Не е така.
Лошевината в какво седи? Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре.
Не е така.
Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре.
към беседата >>
За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи.
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ?
За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи.
Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има.
към беседата >>
Между светии всички може да живеят лесно.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота. Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото.
Между светии всички може да живеят лесно.
Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха.
към беседата >>
Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле.
Ония сили, които Бог ти ги е дал, не знаеш как да ги употребиш. Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така.
Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле.
Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена.
към беседата >>
Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях.
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ? За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи.
Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях.
Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва!
към беседата >>
Вие всички сте светии.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбираш живота. Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно.
Вие всички сте светии.
Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба.
към беседата >>
Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде.
Може да идеш на бойното поле да се биеш, може да биеш учениците като учител, може да гониш зайците. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле.
Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде.
Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар.
към беседата >>
Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е".
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ? За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях.
Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е".
В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел.
към беседата >>
Вие искате да ме измамите, че не сте светии.
Това не е любов. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии.
Вие искате да ме измамите, че не сте светии.
Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина.
към беседата >>
Сега искаш не искаш, трябва да умреш.
Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде.
Сега искаш не искаш, трябва да умреш.
Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения.
към беседата >>
В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го?
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ? За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е".
В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го?
Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата.
към беседата >>
Светии сте, само че не проявявате светията.
Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии.
Светии сте, само че не проявявате светията.
Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили.
към беседата >>
Това не е геройство.
Но някой казва: "Не ми се мре. Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш.
Това не е геройство.
Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство.
към беседата >>
Вие може да питате аз виждал ли съм го.
Вие сега казвате: "Господ всичко ще оправи." Как ще поправи Господ света, я ми кажете ? За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го?
Вие може да питате аз виждал ли съм го.
Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си.
към беседата >>
Аз ви зная.
Не да напусне живота, а във всичките противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията.
Аз ви зная.
За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене.
към беседата >>
Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре.
Не е така. Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство.
Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре.
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство?
към беседата >>
Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има.
За да поправи света, трябва да прати своите ангели с техните арфи. Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го.
Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има.
Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света?
към беседата >>
За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха.
Между светии всички може да живеят лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная.
За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха.
Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде?
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена.
Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре.
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена.
Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот.
към беседата >>
Музика трябва!
Като дойде един такъв ангел в къщи, където се скарали мъжът с жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведат, започнат да плачат, казват: "Съгрешихме." Ангелът свири, прегърнат се двамата докато е той при тях. Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има.
Музика трябва!
Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири.
към беседата >>
Някой път аз закачам някоя баба.
Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха.
Някой път аз закачам някоя баба.
Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота.
към беседата >>
Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар.
Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена.
Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар.
Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе.
към беседата >>
Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел.
Като замине ангелът мъжът казва: "Не е тази, която търсих в живота"; като дойде ангелът, казва: "Тази е". В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва!
Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел.
Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен.
към беседата >>
Искам да ви изнеса една истина.
Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба.
Искам да ви изнеса една истина.
Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно.
към беседата >>
Аз не разбирам богат човек натоварения.
Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар.
Аз не разбирам богат човек натоварения.
Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос.
към беседата >>
Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата.
В света във всяка една къща непременно има един ангел, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел.
Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата.
Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош.
към беседата >>
Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили.
Светии сте, само че не проявявате светията. Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина.
Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили.
Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов.
към беседата >>
Човек трябва сам да течели това богатство.
Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения.
Човек трябва сам да течели това богатство.
Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие.
към беседата >>
Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си.
Вие може да питате аз виждал ли съм го. Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата.
Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си.
Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре.
към беседата >>
Може да имате вяра в мене.
Аз ви зная. За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили.
Може да имате вяра в мене.
"Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений.
към беседата >>
Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство?
Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре. Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство.
Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство?
Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство.
към беседата >>
Що е красотата в света?
Във всяка една къща любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си.
Що е красотата в света?
Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!
към беседата >>
"Синко, казва, дали това може да бъде?
За пример, някой път седи при мене някоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене.
"Синко, казва, дали това може да бъде?
" Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света.
към беседата >>
Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот.
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство?
Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот.
Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш.
към беседата >>
Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири.
Музика трябва! Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света?
Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири.
Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем.
към беседата >>
" Че това е именно в живота.
Някой път аз закачам някоя баба. Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде?
" Че това е именно в живота.
Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия.
към беседата >>
Туй богатство не е за тебе.
Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот.
Туй богатство не е за тебе.
Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори.
към беседата >>
Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен.
Да обичаш някого, значи да го виждаш като ангел. Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири.
Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен.
Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история.
към беседата >>
Две души може да се слеят в едно.
Искам да ви изнеса една истина. Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота.
Две души може да се слеят в едно.
Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител.
към беседата >>
Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос.
Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе.
Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос.
То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.
към беседата >>
Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош.
Често той се проявява не само като ангел, но важното е да влага във всичко изкуство, красота и да пръска навред красотата. Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен.
Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош.
Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал.
към беседата >>
Че това е любов.
Една баба казва: "Дотегна ми животът, много съм лъгана." Казвам: "Сега бабо, представи си, че Господ те направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена с пръстени, а аз съм царски син." Бабата току се поухили. Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно.
Че това е любов.
Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена.
към беседата >>
То не е щастие.
Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос.
То не е щастие.
Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота.
към беседата >>
Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре.
Този когото обичаш, той има Божествена дарба в себе си. Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош.
Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре.
Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот.
към беседата >>
Когато две души се слеят в едно, ражда се гений.
Може да имате вяра в мене. "Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов.
Когато две души се слеят в едно, ражда се гений.
Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му.
към беседата >>
Щастието седи в разумното употребление на туй богатство.
Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие.
Щастието седи в разумното употребление на туй богатство.
Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието.
към беседата >>
Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!
Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре.
Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!
" Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания.
към беседата >>
Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света.
"Синко, казва, дали това може да бъде? " Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений.
Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света.
Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество.
към беседата >>
Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш.
Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот. Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство.
Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш.
Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието. Ще кажете: как така?
към беседата >>
" Но най-първо ние се срамуваме да пеем.
Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!
" Но най-първо ние се срамуваме да пеем.
Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие.
към беседата >>
Като се слеят три души заедно, образуват светия.
" Че това е именно в живота. Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света.
Като се слеят три души заедно, образуват светия.
Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение.
към беседата >>
Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори.
Туй богатство не е за тебе. Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш.
Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори.
Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието. Ще кажете: как така?
към беседата >>
Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история.
Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем.
Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история.
А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее.
към беседата >>
Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител.
Две души може да се слеят в едно. Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия.
Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител.
Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има.
към беседата >>
Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.
Ти имаш богатство - то е разрешаване на един духовен въпрос. То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори.
Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.
Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието. Ще кажете: как така?
към беседата >>
А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал.
Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история.
А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал.
Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?
към беседата >>
Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена.
Че това е любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител.
Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена.
Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има. Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота.
То не е щастие. Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава.
Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота.
Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието. Ще кажете: как така?
към беседата >>
Случката е из американския живот.
Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре. Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал.
Случката е из американския живот.
Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил.
към беседата >>
Любовта в света е потребна за спасението му.
Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена.
Любовта в света е потребна за спасението му.
Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има. Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието.
Щастието седи в разумното употребление на туй богатство. Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота.
Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието.
Ще кажете: как така?
към беседата >>
Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания.
Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа! " Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот.
Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания.
Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви.
към беседата >>
Любовта е само, която иде спаси човечество.
Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му.
Любовта е само, която иде спаси човечество.
Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има. Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
Ще кажете: как така?
Ако разбираш закона на богатството, трябва да имаш знание; ако имаш знание, трябва да имаш мъдрост, да знаеш как да го употребиш. Зад мъдростта трябва да седи онази любов, с която сърцето ти трябва да се отвори. Казвам, законът е такъв: в богатството животът всякога се съкращава, в сиромашията животът се продължава. Следователно, сиромашията съществува като благоприятно условие на живота. Богатството пък на всеки един човек зависи от страданието.
Ще кажете: как така?
към беседата >>
Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие.
" Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания.
Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие.
Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят.
към беседата >>
Това е новото Учение.
Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество.
Това е новото Учение.
Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има. Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво.
От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените.
към беседата >>
Върнало се момчето, пее.
Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие.
Върнало се момчето, пее.
Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога!
към беседата >>
Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има.
Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение.
Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има.
Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
От здравината на корените зависи здравината на клонищата.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво.
От здравината на корените зависи здравината на клонищата.
Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството.
към беседата >>
Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?
А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее.
Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?
" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил!
към беседата >>
Всичките ще ги научи Господ.
Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, образувана цялата вселена. Любовта в света е потребна за спасението му. Любовта е само, която иде спаси човечество. Това е новото Учение. Като дойде Любовта, хляб ще има, свобода ще има.
Всичките ще ги научи Господ.
към беседата >>
Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво. От здравината на корените зависи здравината на клонищата.
Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите.
Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога.
към беседата >>
" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил.
Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш?
" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил.
Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси.
към беседата >>
Идете, известете на моите ученици, нека идат да научат всичките народи на това Учение на Любовта.
Идете, известете на моите ученици, нека идат да научат всичките народи на това Учение на Любовта.
към беседата >>
Сочността на клонищата зависи от сочността на корените.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво. От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите.
Сочността на клонищата зависи от сочността на корените.
Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание.
към беседата >>
Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви.
Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания. Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил.
Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви.
"Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо.
към беседата >>
Най-първо започват корените, после клонищата.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво. От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените.
Най-първо започват корените, после клонищата.
В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание?
към беседата >>
"Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят.
Там богомолците обичат да пеят, всеки се показва такъв какъвто е, няма лицеприятие. Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви.
"Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят.
Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей!
към беседата >>
В живота най-първо излизат корените.
Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и корените на едно дърво. От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата.
В живота най-първо излизат корените.
Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте.
към беседата >>
Пей, дай хвала на Бога!
Върнало се момчето, пее. Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят.
Пей, дай хвала на Бога!
Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш?
към беседата >>
Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството.
От здравината на корените зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените.
Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството.
Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте. От какво се събуди този човек?
към беседата >>
Пей, че днес Бог се е проявил!
Казва на баща си, стар консерватор: "Татко, защо не пееш? " "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога!
Пей, че днес Бог се е проявил!
Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие!
към беседата >>
Ние ще оставим сега идеята за Бога.
Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията с корените, на богатството с клоните, не разбирате правилно въпросите. Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството.
Ние ще оставим сега идеята за Бога.
Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте. От какво се събуди този човек?
към беседата >>
Публика не търси.
" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил!
Публика не търси.
Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят.
към беседата >>
Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание.
Сочността на клонищата зависи от сочността на корените. Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога.
Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание.
Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте. От какво се събуди този човек?
към беседата >>
Публиката е посторонно нещо.
Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси.
Публиката е посторонно нещо.
Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят.
към беседата >>
Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание?
Най-първо започват корените, после клонищата. В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание.
Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание?
Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте. От какво се събуди този човек?
към беседата >>
Дойде ти наум на пътя да пееш - пей!
"Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо.
Дойде ти наум на пътя да пееш - пей!
"Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек.
към беседата >>
Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте.
В живота най-първо излизат корените. Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание?
Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте.
От какво се събуди този човек?
към беседата >>
"Какво правиш?
Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей!
"Какво правиш?
" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба.
към беседата >>
От какво се събуди този човек?
Най-първо съществува сиромашията в света, най-първо съществува невежеството. Ние ще оставим сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъж като философ, невежа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нещо, и след колко години дойде вашето съзнание? Де бяхте тогава, вие не си задавате въпроса, откъде сте дошли и как се събудихте.
От какво се събуди този човек?
към беседата >>
" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие!
Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш?
" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие!
Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни.
към беседата >>
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират.
Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл.
към беседата >>
Че какво има, нека се смеят.
Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие!
Че какво има, нека се смеят.
Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението.
към беседата >>
Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират.
Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага.
Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън.
към беседата >>
Аз ще пея, те да се смеят.
Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят.
Аз ще пея, те да се смеят.
Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум.
към беседата >>
Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага.
Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си.
Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек.
към беседата >>
Убеждение трябва да има човек.
Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят.
Убеждение трябва да има човек.
Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър".
към беседата >>
Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си.
Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън.
Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ.
към беседата >>
Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба.
"Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек.
Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба.
Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива.
към беседата >>
Трябва този трън да го извадиш.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън.
Трябва този трън да го извадиш.
Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада.
към беседата >>
Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни.
" "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба.
Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни.
Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?
към беседата >>
Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш.
Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл.
Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада.
към беседата >>
Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението.
Че какво има, нека се смеят. Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни.
Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението.
Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл".
към беседата >>
Нека съществуват лошите мисли отвън.
Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл.
Нека съществуват лошите мисли отвън.
Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада.
към беседата >>
Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум.
Аз ще пея, те да се смеят. Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението.
Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум.
Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл?
към беседата >>
Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек.
Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън.
Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек.
Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада?
към беседата >>
Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър".
Убеждение трябва да има човек. Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум.
Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър".
- Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ.
Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек.
Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ.
За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета.
към беседата >>
- Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива.
Онзи, който има туй убеждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър".
- Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива.
Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада.
Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ.
За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада.
Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел.
към беседата >>
Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?
Не искате да ви се смеят, защото сте тщеславни. Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива.
Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?
" Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада.
Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада.
Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада.
Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов.
към беседата >>
" Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл".
Казва някой: "Аз мога да направя това." Можеш, ако имаш вдъхновението. Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене?
" Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл".
Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл? Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
Той и сега е в ада.
Нека съществуват лошите мисли отвън. Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада.
Той и сега е в ада.
Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада.
към беседата >>
Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл?
Ако дойде в тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъл, приеми я в твоя ум. Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл".
Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл?
Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
Кой от вас не е ходил в ада?
Щом една мисъл може да наруши спокойствието на твоя ум, ти си слаб човек, ти си убоден от тръна; щом едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърце, ти си убоден; щом една постъпка може да наруши решимостта на твоята воля, ти си слаб човек. Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада.
Кой от вас не е ходил в ада?
После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там.
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример.
Дойде в ума ти нещо възвишено: "Не живей както досега си живял, бъди малко по-добър". - Ти почваш да спориш със себе си, казваш: "Условията са такива. Ако откажа съвета, който ти ми даваш, какво ще стане с мене? " Днес реагираш, утре реагираш, и туй същество от невидимия свят се оттегли; и ти кажеш: "Животът няма смисъл". Когато дойде тази фаза, кажи: "Дошъл е Учителят." Кой е дошъл?
Сега ще ви приведа друг пример.
към беседата >>
После, искаш да бъдеш в небета.
Някой казва: "Бог ще оправи работите." Оправя ги Господ. За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада?
После, искаш да бъдеш в небета.
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там.
към беседата >>
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато.
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато.
Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите? " "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос.
към беседата >>
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел.
За глупавите, за невежите, за упоритите, за своенравните, за онези, които не искат да изпълнят Божия закон - те са създали ада. Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета.
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел.
Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите?
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато.
Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите?
" "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде?
към беседата >>
Небето е място на любов.
Някой мисли, че като умре човек ще иде в ада. Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел.
Небето е място на любов.
Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
" "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа.
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите?
" "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа.
След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята.
към беседата >>
Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада.
Той и сега е в ада. Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов.
Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада.
Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
След два часа параходът ще потъне!
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите? " "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа.
След два часа параходът ще потъне!
" Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Когато всички те обичат в къщи, небето е там.
Кой от вас не е ходил в ада? После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада.
Когато всички те обичат в къщи, небето е там.
Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
" Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва.
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите? " "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне!
" Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва.
Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Когато те мразят в къщи, адът е там.
После, искаш да бъдеш в небета. Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там.
Когато те мразят в къщи, адът е там.
Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
Ти седиш, разрешаваш един въпрос.
В един американски параход двама американци се карат за една голяма торба злато. Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите? " "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва.
Ти седиш, разрешаваш един въпрос.
Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
Щом си добър, щом имаш светли, хубави мисли и желания, ти си в небето - ти си радостен, весел. Небето е място на любов. Щеш имаш едного да любиш, ти си на небето, като няма кого да любиш, ти си в ада. Когато всички те обичат в къщи, небето е там. Когато те мразят в къщи, адът е там.
Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.
към беседата >>
Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде?
Влиза един от капитаните и казва: "Какво правите? " "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос.
Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде?
Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята. Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен.
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен.
Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича?
към беседата >>
Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята.
" "Не можем да се разберем за парите, кому принадлежат," "Параходът потъва, господа. След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде?
Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята.
Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Въпросът не е правилно поставен.
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен.
Въпросът не е правилно поставен.
Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него?
към беседата >>
Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
След два часа параходът ще потъне! " Те решават въпроса за кесията, кой да вземе парите, а параходът потъва. Ти седиш, разрешаваш един въпрос. Ако дойдат да кажат, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питам тогава, всичкото недоволство къде ще иде? Нали преди 20 година мина Халеевата комета, изплашиха се хората, че може да засегне земята.
Откакто мина и земята хаир не видя, всичките тия раздори настанаха.
към беседата >>
Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде.
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен. Въпросът не е правилно поставен.
Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде.
Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича.
към беседата >>
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне.
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне.
Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така.
към беседата >>
Ние вървим по един крив път на разбиране.
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен. Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде.
Ние вървим по един крив път на разбиране.
Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата?
към беседата >>
Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били.
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне.
Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били.
Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш".
към беседата >>
Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме.
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен. Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране.
Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме.
Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си?
към беседата >>
Казвате: старост.
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били.
Казвате: старост.
Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание.
към беседата >>
Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича?
Има една истина, но въпросът за истината не може да се разреши така както е турен. Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме.
Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича?
Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е старостта?
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост.
Знаете ли какво нещо е старостта?
То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието.
към беседата >>
Кое трябва да обича в него?
Въпросът не е правилно поставен. Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича?
Кое трябва да обича в него?
Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека.
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта?
То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека.
Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот.
към беседата >>
Или момата очаква момъкът да я обича.
Ние в света очакваме една свобода, но тази свобода няма да дойде. Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него?
Или момата очаква момъкът да я обича.
Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така.
Но иде друго в света: дъщерята, която е мъртва, ще оживее; синът, който бил мъртъв, ще оживее; всички твои приятели ще оживеят, ще дойдат; онова знание, което си загубил, ще се завърне. Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека.
Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така.
Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят.
към беседата >>
Кое момъкът трябва да обича в момата?
Ние вървим по един крив път на разбиране. Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича.
Кое момъкът трябва да обича в момата?
Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
Казват: "Ти, синко, ще остарееш".
Всичкият този свят ще се изпълни с живота, който трябва да се завърне, да се завърне в онова положение, в което някога сме били. Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така.
Казват: "Ти, синко, ще остарееш".
Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение.
към беседата >>
Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си?
Свободата в света няма да дойде по този начин, както ние очакваме. Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата?
Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си?
Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания. В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание.
Казвате: старост. Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш".
Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание.
Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били.
към беседата >>
Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания.
Вземете младия момък, който очаква една мома да го обича; какво му дава повод да мисли, че тя ще го обича? Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си?
Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания.
В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието.
Знаете ли какво нещо е старостта? То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание.
Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието.
Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност.
към беседата >>
В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
Кое трябва да обича в него? Или момата очаква момъкът да я обича. Кое момъкът трябва да обича в момата? Синът очаква бащата да го обича; майката очаква синът да я обича, но кое до му даде повод да обича майка си? Аз вземам общо, не вземам ония криви разбирания.
В живота на съвременното семейство не се разбира един основен закон.
към беседата >>
Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот.
То е натрупване на излишен материал върху човешката душа, върху онова, което съществуваше изначално в човека. Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието.
Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот.
Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай".
към беседата >>
"Радостното известие".
"Радостното известие".
За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа.
към беседата >>
Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят.
Дядо ти, прадядо ти казват: "остаряхме"; баба ти, прабаба ти казват: "остаряхме"; хиляди поколения казват "остаряхме, остаряхме" - и ти започваш да мислиш така. Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот.
Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят.
Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние.
към беседата >>
За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде.
"Радостното известие".
За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде.
Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята.
към беседата >>
Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение.
Казват: "Ти, синко, ще остарееш". Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят.
Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение.
Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения.
към беседата >>
Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде.
"Радостното известие". За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде.
Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде.
Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята.
към беседата >>
Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били.
Най-после и ти казваш: "остарях", - ако не можеш да се справиш с всичките тия поколения, с това знание. Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение.
Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били.
Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса?
към беседата >>
Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е.
"Радостното известие". За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде.
Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е.
Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила.
към беседата >>
Вие се усъмнявате в тая реалност.
Най-първо ние трябва да се убедим, че в Любовта седи безсмъртието. Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били.
Вие се усъмнявате в тая реалност.
Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие.
към беседата >>
Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен.
"Радостното известие". За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е.
Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен.
Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив.
към беседата >>
Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай".
Дойдеш ли до положението да се зароди в теб онзи чаровен момент - да почувствуваш какво нещо е Любовта, един момент да преживееш само в нея ти е достатъчно за цял живот. Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност.
Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай".
Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови.
към беседата >>
Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа.
"Радостното известие". За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен.
Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа.
В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща.
към беседата >>
Умните работи са, от които остаряваме ние.
Вие сте го преживявали, няма някой от вас - аз говоря една истина, - който да не го е преживявал само за няколко минути, когато е бил готов да се примири с целия свят. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай".
Умните работи са, от които остаряваме ние.
Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
към беседата >>
В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята.
За да дойде Христос, да възкръсне, радостната вест трябва да се разпространи навсякъде, трябва да не остане място, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа.
В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята.
Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря.
към беседата >>
Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения.
Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние.
Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения.
Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го.
към беседата >>
Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята.
Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята.
Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята.
Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват.
към беседата >>
Кое е онова, което разрешава въпроса?
Не, тя е била самата реалност, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения.
Кое е онова, което разрешава въпроса?
Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност.
към беседата >>
Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила.
Никоя жена, никоя мома не се жени за момък кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята.
Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила.
Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен.
към беседата >>
Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие.
Вие се усъмнявате в тая реалност. Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса?
Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие.
Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал.
към беседата >>
Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив.
Онзи, за когото се жени, той е нейният възлюбен. Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила.
Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив.
Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи.
към беседата >>
Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови.
Бащата казва: "Ти с тия глупави работи не се занимавай". Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие.
Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови.
Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал.
към беседата >>
Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща.
Туй е моето мнение, аз ще ви го докажа. В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив.
Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща.
И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина.
към беседата >>
Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
Умните работи са, от които остаряваме ние. Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови.
Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал.
към беседата >>
И бащата прегръща своята дъщеря.
В дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща.
И бащата прегръща своята дъщеря.
И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава".
към беседата >>
Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го.
Умните работи са, от крито идат всички караници, спорове, недоразумения. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам.
Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го.
Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност. Христос е възкръснал.
към беседата >>
И двамата се радват.
Неговата възлюбена, заради която той се е оженил, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря.
И двамата се радват.
Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина.
към беседата >>
Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност.
Кое е онова, което разрешава въпроса? Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го.
Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност.
Христос е възкръснал.
към беседата >>
Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен.
Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват.
Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен.
Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота.
към беседата >>
Христос е възкръснал.
Животът в нас на какво се е обърнал - на едно вътрешно нещастие. Да оставим външните препятствия, едно вътрешно нещастие постоянно ни трови. Казва някой: "Има един друг свят." Казва един старец: Знаеш, синко, тъмно е, нищо не виждам. Казват, че има друг свят, но аз не зная има ли го, няма ли го. Сега, въпросът за оня свят е въпрос за една опитност.
Христос е възкръснал.
към беседата >>
Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи.
Тя го прегръща, макар да знае, че нейният мъж е ревнив. Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен.
Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи.
Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува.
към беседата >>
Този е един от философските въпроси.
Този е един от философските въпроси.
Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота.
към беседата >>
Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина.
Ако прегърне някой мъж отвън, ще има скандал, но тъй като нейният възлюбен е дошъл в едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи.
Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина.
Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов.
към беседата >>
Възкръснал е, нищо повече.
Този е един от философските въпроси.
Възкръснал е, нищо повече.
Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората.
към беседата >>
Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава".
И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина.
Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава".
Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста.
към беседата >>
Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта.
Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече.
Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта.
След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия.
към беседата >>
Но той се пази от сина.
И двамата се радват. Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава".
Но той се пази от сина.
Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат.
към беседата >>
След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа.
Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта.
След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа.
И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате дълбочината на живота.
Когато се родят една дъщеря и един син, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбен. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина.
Вие трябва да разбирате дълбочината на живота.
Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо.
към беседата >>
И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога.
Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа.
И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога.
Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то. Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува.
Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на ръце, при сърцето си го държи. Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота.
Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува.
Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо. Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота.
Този е един от философските въпроси. Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога.
Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота.
Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то. Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Така и между сестра и брат има взаимна любов.
Някой път, ако се случи бащата да обича сина повече, аз зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува.
Така и между сестра и брат има взаимна любов.
Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо. Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
Не тъй, както са го кръстили хората.
Възкръснал е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота.
Не тъй, както са го кръстили хората.
Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то. Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста.
Като види снахата трепери, казва: "Много е хубава". Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов.
Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста.
Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо. Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия.
Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човек от ограниченията на смъртта. След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората.
Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия.
Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то. Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Децата ще заставят родителите да се обичат.
Но той се пази от сина. Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста.
Децата ще заставят родителите да се обичат.
Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо. Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то.
След като се връща Христос, казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Който слуша това учение, който е мой ученик, той върви по този път на Христа. И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия.
Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то.
Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо.
Вие трябва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат.
Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо.
Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
И бъдещите наши учения може да ги уредим според любовта, която имаме към Бога. Във всинца ни трябва да поставим идеята да имаме отношения към Този, Който ни е дал живота. Не тъй, както са го кръстили хората. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, аз апелирам към него, не към вашите понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рядко идва то.
Дръжте се за туй вътрешно разбиране.
към беседата >>
Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсим щастието там, дето не съществува. Така и между сестра и брат има взаимна любов. Ако в един дом имате две деца, син и дъщеря, които се обичат, ако тяхната любов е чиста, непременно и любовта между майката и бащата ще бъде чиста. Децата ще заставят родителите да се обичат. Ако братът и сестрата не се обичат,зная, че между мъжа и жената има нещо.
Аз не зная дали има някакво изключение от това правило.
към беседата >>
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича.
Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат.
към беседата >>
Та казвам: във всеки един дом, преди да се оженят, хората трябва да се молят на Бога.
Та казвам: във всеки един дом, преди да се оженят, хората трябва да се молят на Бога.
Въпросът е сега като се оженят, дали по-напред да се роди мъжко дете или женско. Най-първо в света се роди мъжко - Адам беше първото дете, което се роди в Божествената фамилия, Ева беше второто дете, което се роди - сестрата.
към беседата >>
Няма някой от вас, който да не иска да го обичат.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича.
Няма някой от вас, който да не иска да го обичат.
Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича.
към беседата >>
Въпросът е сега като се оженят, дали по-напред да се роди мъжко дете или женско.
Та казвам: във всеки един дом, преди да се оженят, хората трябва да се молят на Бога.
Въпросът е сега като се оженят, дали по-напред да се роди мъжко дете или женско.
Най-първо в света се роди мъжко - Адам беше първото дете, което се роди в Божествената фамилия, Ева беше второто дете, което се роди - сестрата.
към беседата >>
Свещено право е да искате да ви обичат.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича. Няма някой от вас, който да не иска да го обичат.
Свещено право е да искате да ви обичат.
Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот.
към беседата >>
Най-първо в света се роди мъжко - Адам беше първото дете, което се роди в Божествената фамилия, Ева беше второто дете, което се роди - сестрата.
Та казвам: във всеки един дом, преди да се оженят, хората трябва да се молят на Бога. Въпросът е сега като се оженят, дали по-напред да се роди мъжко дете или женско.
Най-първо в света се роди мъжко - Адам беше първото дете, което се роди в Божествената фамилия, Ева беше второто дете, което се роди - сестрата.
към беседата >>
Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича. Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат.
Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича.
Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича?
към беседата >>
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам.
Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът.
към беседата >>
Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича. Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича.
Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича.
Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме.
към беседата >>
Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам.
Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна.
Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати.
към беседата >>
Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат.
На всинца в душата ви има едно - вие търсите някой да ви обича. Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича.
Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат.
Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич.
към беседата >>
Цели 21 години той я носил на гърба си.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна.
Цели 21 години той я носил на гърба си.
Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете.
към беседата >>
Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича.
Няма някой от вас, който да не иска да го обичат. Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат.
Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича.
На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява.
към беседата >>
Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си.
Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка.
Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето.
към беседата >>
На тази обич ние дължим сегашния живот.
Свещено право е да искате да ви обичат. Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича.
На тази обич ние дължим сегашния живот.
Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка.
Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание.
Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко.
към беседата >>
Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича?
Трябва да признаем, че трябва да има някой да ни обича. Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот.
Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича?
И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът.
Има един еврейски мит, който кабалистически няма да ви разяснявам. Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание.
Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът.
Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето.
към беседата >>
И ние трябва да го обичаме.
Понеже ние живеем, значи има някой да ни обича. Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича?
И ние трябва да го обичаме.
Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати.
Този мит поддържа, че жената се е образувала на гърба на мъжа, и Адам дълго време я носил на гърба си; и колкото и да искал да я види, все не можел, била с лицето обърната на обратната страна. Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът.
Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати.
Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Обичта ражда обич.
Без любов не можем да живеем; без огън дървата не могат да горят, без светлина растенията не могат да растат, без вода реките не могат да текат. Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме.
Обичта ражда обич.
Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява. Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Защото в дадения случай волята играе роля на дете.
Цели 21 години той я носил на гърба си. Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати.
Защото в дадения случай волята играе роля на дете.
Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен.
към беседата >>
Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява.
Знанието, което имаме, животът, който се проявява в нас - всичко това е, защото има някой, който да ни обича. На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич.
Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява.
Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето.
Господ един ден го приспал и там дето били споени, скъсал тая нишка. Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете.
Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето.
Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен.
към беседата >>
Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
На тази обич ние дължим сегашния живот. Питам: какви трябва да бъдат нашите отношения към Този, Който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. Ако ние се научим да обичаме Този, Който пръв ни обича, тогава нашата любов към окръжаващите по един естествен път ще се проява.
Ако любовта ни към Бога е правилна, и любовта ни към нашите ближни ще бъде правилна; ако любовта ни към Бога е неправилна, и към ближните ни няма да бъде.
към беседата >>
Казват, че човек чрез волята прави всичко.
Адам, като я видял, зарадвал се и рекъл: "21 години те носих, но не съжалявам, струва си." Това е едно еврейско предание. Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето.
Казват, че човек чрез волята прави всичко.
И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете.
към беседата >>
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича!
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича!
Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера.
към беседата >>
И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето.
Сега ще оставим другото противоречие, от онова неразбиране, което се заражда между хората в света, поради което се разрушава домът. Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко.
И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето.
Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете.
към беседата >>
Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора.
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича!
Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора.
Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани!
към беседата >>
Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл.
Ако се зароди спор между ума ти и твоето сърце, веднага твоят дом, твоята воля ще се осакати. Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето.
Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл.
Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има.
към беседата >>
Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света.
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора.
Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света.
Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха.
към беседата >>
Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен.
Защото в дадения случай волята играе роля на дете. Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл.
Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен.
Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели.
към беседата >>
Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия.
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света.
Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия.
Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се.
към беседата >>
Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен.
Сърцето е майката, умът е бащата, волята е детето. Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен.
Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен.
И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели. Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
Тогава откъде ще дойде спасението?
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия.
Тогава откъде ще дойде спасението?
Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора".
към беседата >>
И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете.
Казват, че човек чрез волята прави всичко. И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен.
И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете.
Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели. Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
Ние вече в Евангелието имаме няколко примера.
Казвам една радостна вест: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението?
Ние вече в Евангелието имаме няколко примера.
Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си?
към беседата >>
Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете.
И в живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощен, работи, майката е мощна, всички работи вършат в името на детето. Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете.
Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете.
И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели. Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани!
Този, който ви обича, може да ви извади от златния ковчег; този, който ви обича, може да ви извади от затвора. Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера.
Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани!
" и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене".
към беседата >>
И обратна посока има.
Там дето няма деца казват, че животът няма никакъв смисъл. Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете.
И обратна посока има.
Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели. Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
" и като бутна веригите, те паднаха.
Този, който ви обича, може да ви извади от сиромашията, болестите и всичките недъзи, които имате в света. Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани!
" и като бутна веригите, те паднаха.
Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите.
към беседата >>
Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели.
Но всеки един човек ражда, тъй е направен светът, че никой в света не е бездетен. Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има.
Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели.
Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
Като дойдоха при вратите, отвориха се.
Той е в сила да ви извади от всяка мъчнотия. Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха.
Като дойдоха при вратите, отвориха се.
Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли.
към беседата >>
Следователно от хората зависи, от техните мисли.
Всеки човек, който не иска да люби, той е бездетен; всеки човек, който не обича истината, той е бездетен. И тогава казвам: всеки един, който обича любовта и търси любовта, той не е бездетен, в този дом има дете. Всеки един, който обича, който е добродетелен, в дома му се е родило дете. И обратна посока има. Във втория род по наследство престъпленията раждат деца на престъпление, любовта ражда деца на добродетели.
Следователно от хората зависи, от техните мисли.
към беседата >>
Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора".
Тогава откъде ще дойде спасението? Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се.
Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора".
Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят?
към беседата >>
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си.
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си.
Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие.
към беседата >>
Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си?
Ние вече в Евангелието имаме няколко примера. Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора".
Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си?
Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи.
към беседата >>
Не е в многото, в малкото е скрито богатството.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството.
Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност.
към беседата >>
Това е създало злото в света.
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си.
Това е създало злото в света.
Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш.
към беседата >>
Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене".
Апостол Петър имаше железни вериги; като дойде ангелът, каза: "стани! " и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си?
Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене".
Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас.
към беседата >>
Не е в богатството, в сиромашията е животът.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството.
Не е в богатството, в сиромашията е животът.
Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия.
към беседата >>
Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало?
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света.
Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало?
Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува.
към беседата >>
Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите.
" и като бутна веригите, те паднаха. Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене".
Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите.
Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва.
към беседата >>
Не е в здравето, в болестта е животът.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството. Не е в богатството, в сиромашията е животът.
Не е в здравето, в болестта е животът.
Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота.
към беседата >>
Дърво ще станете.
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало?
Дърво ще станете.
Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност.
към беседата >>
Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли.
Като дойдоха при вратите, отвориха се. Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите.
Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли.
Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад.
към беседата >>
Контрастите трябва да се разбират.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството. Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът.
Контрастите трябва да се разбират.
Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква?
към беседата >>
Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си.
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете.
Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си.
Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата.
към беседата >>
Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят?
Казва му ангелът: "Иди сега и не се връщай в затвора". Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли.
Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят?
Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие.
към беседата >>
Трябва едно ново разбиране, една нова философия.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството. Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират.
Трябва едно ново разбиране, една нова философия.
Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота.
към беседата >>
Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие.
Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си.
Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие.
Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи.
Дойдеш до едно отчаяние в живота, мислиш, че няма смисъл да живееш - защо не опиташ вярата си? Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят?
Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи.
Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед.
към беседата >>
Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност.
Не е в многото, в малкото е скрито богатството. Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия.
Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност.
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш.
Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие.
Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш.
Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас.
Някой дойде при мен, казва: "Учителю, помоли се за мене". Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи.
Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас.
Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта?
към беседата >>
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия.
Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност.
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия.
Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава.
към беседата >>
Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува.
Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш.
Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува.
Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва.
Аз съм майстор, аз зная да се моля, но и вие трябва да се научите. Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас.
Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва.
Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите.
към беседата >>
Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота.
Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия.
Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота.
Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не.
към беседата >>
Ще те интересува само твоята личност.
Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува.
Ще те интересува само твоята личност.
Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад.
Мога да помогна някому, но въпросът седи в туй, че той самият трябва да знае да се моли. Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва.
Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад.
При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.
към беседата >>
Защо човек трябва да се оплаква?
Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота.
Защо човек трябва да се оплаква?
И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите.
към беседата >>
Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата.
Най-първо кракът, коляното, ръцете, живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност.
Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата.
Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие.
Защото един учител като предаде една лекция на учениците, ако те не залягат да я изучат, как ще знаят? Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад.
При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие.
Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати.
към беседата >>
И здравето, и болестта са резултат на живота.
Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква?
И здравето, и болестта са резултат на живота.
Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта.
към беседата >>
Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата.
Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
към беседата >>
Ти чакаш някой мил поглед.
Учителят нищо няма да научи от лекцията, но ученикът ще научи. Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие.
Ти чакаш някой мил поглед.
Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите.
към беседата >>
Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл.
Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност. Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота.
Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл.
Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки.
към беседата >>
Сега, въпросът седи другояче.
Сега, въпросът седи другояче.
В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта.
към беседата >>
Къде търсиш любовта?
Казвам: всички трябва да бъдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любов, която идва във вас. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед.
Къде търсиш любовта?
Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи.
към беседата >>
Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава.
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл.
Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава.
Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек.
към беседата >>
В света смъртта е привидна.
Сега, въпросът седи другояче.
В света смъртта е привидна.
Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш.
към беседата >>
Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите.
Ние сме се превърнали на камъни, тази Любов се пръска, не може да проникне в нас и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта?
Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите.
Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът?
към беседата >>
Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не.
Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава.
Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не.
Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му?
към беседата >>
Смъртта е лишаване от граждански права.
Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна.
Смъртта е лишаване от граждански права.
Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага.
към беседата >>
Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.
Ние при това богатство, което имаме, умираме от глад. При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите.
Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.
Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат.
към беседата >>
Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите.
Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не.
Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите.
Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен.
към беседата >>
Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности.
Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права.
Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности.
Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности.
към беседата >>
Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати.
При голямата Любов, която съществува в света, умираме от безлюбие. Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.
Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати.
Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой.
към беседата >>
Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта.
И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите.
Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта.
И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки.
към беседата >>
Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш.
Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности.
Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш.
То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш.
към беседата >>
Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите.
Ти чакаш някой мил поглед. Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати.
Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите.
Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам.
към беседата >>
И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки.
Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта.
И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки.
Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни.
към беседата >>
То е смъртта.
Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш.
То е смъртта.
Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши?
към беседата >>
Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи.
Къде търсиш любовта? Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите.
Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи.
Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен.
към беседата >>
Ние казваме: той е здрав човек.
Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава. Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки.
Ние казваме: той е здрав човек.
Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек.
към беседата >>
Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш.
В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта.
Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш.
Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде?
към беседата >>
Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът?
Ще ви държа някой път една лекция, какво трябва да правите. Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи.
Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът?
Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува.
към беседата >>
Но от какво качество е здравето му?
Има също една норма, едно тегло на нормалното здраве и от това дали се увеличава или се намалява, знаем човек здрав ли е или не. Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек.
Но от какво качество е здравето му?
Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа.
към беседата >>
Животът носи най-добрите блага.
Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш.
Животът носи най-добрите блага.
Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат.
Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш. Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът?
Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат.
Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш.
към беседата >>
Или казваме: той е болен.
Ако теглото на човека е под тази норма, започват болестите. Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му?
Или казваме: той е болен.
Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа.
към беседата >>
Ти в живота имаш всичките възможности.
Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага.
Ти в живота имаш всичките възможности.
Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Някой казва, че бил герой.
Щом сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат.
Някой казва, че бил герой.
Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома.
към беседата >>
Каква е специфичната болест, трябва да има мерки.
Всяка болест има специфични мерки, по теглото може да се знае болестта. И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен.
Каква е специфичната болест, трябва да има мерки.
Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат.
към беседата >>
Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш.
Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш. То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности.
Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш.
Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Геройство вън от Любовта не признавам.
Ще се опретнете, ще плюете на ръцете си да работите. Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой.
Геройство вън от Любовта не признавам.
Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание.
към беседата >>
Тия мерки са необходими, те са важни.
И здравето си има мерки; здравето не е от едно качество, то е от разни качества, всяко здраве има различни мерки. Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки.
Тия мерки са необходими, те са важни.
Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат.
към беседата >>
Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши?
То е смъртта. Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш.
Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши?
Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Някой ще каже, че бил свободен.
Мъжът, щом не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паниците, да измете къщата, да каже: "Каквото заповядваш, това ще направя." И каквото му заповяда с всичкото смирение да го направи. Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам.
Някой ще каже, че бил свободен.
Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория.
към беседата >>
Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек.
Ние казваме: той е здрав човек. Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни.
Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек.
Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде?
Животът е да придобиеш своите граждански права и да можеш да се проявиш. Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши?
Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде?
Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Вън от Любовта никаква свобода не съществува.
Друг може да каже: "Аз като работя така, ще ми падне престижа." Какво ще ти падне престижът? Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен.
Вън от Любовта никаква свобода не съществува.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание.
към беседата >>
Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа.
Но от какво качество е здравето му? Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек.
Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа.
Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
Животът носи най-добрите блага. Ти в живота имаш всичките възможности. Ако можеш да обикнеш Този, Който ти е дал тоя живот, ти по права линия можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Питам: за в бъдеще как би се създал домът, та любовта между хората да се не наруши? Или, любовта в семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици как ще се създаде?
Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободен.
към беседата >>
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш.
Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне; ако любиш, твоите ценни книжа ще се повдигнат. Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш.
Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях.
към беседата >>
Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа.
Или казваме: той е болен. Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа.
Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа.
Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат.
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат.
Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка.
към беседата >>
Туй за мен е една аксиома.
Някой казва, че бил герой. Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш.
Туй за мен е една аксиома.
Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях. Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
Казват: той е богат.
Каква е специфичната болест, трябва да има мерки. Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа.
Казват: той е богат.
Но той не знае защо е богат. Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
Обаче те проповядваха какво учение?
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат.
Обаче те проповядваха какво учение?
Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Съществуват анормални неща, но има и истинско знание.
Геройство вън от Любовта не признавам. Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома.
Съществуват анормални неща, но има и истинско знание.
Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях. Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
Но той не знае защо е богат.
Тия мерки са необходими, те са важни. Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат.
Но той не знае защо е богат.
Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
Сега са основали една църква, която е за малцинството.
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат. Обаче те проповядваха какво учение?
Сега са основали една църква, която е за малцинството.
Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Аз съм срещал хора от едната и от другата категория.
Някой ще каже, че бил свободен. Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание.
Аз съм срещал хора от едната и от другата категория.
Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях. Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
Защото ако знаеш мерките, тежестите, ти си учен човек. Ако не знаеш мерките, и да си здрав, ти си невежа. Ти чувстваш, че си здрав, но не знаеш защо си здрав; боледуваш, не знаеш защо боледуваш - ти си първокачествен невежа. Казват: той е богат. Но той не знае защо е богат.
Сиромах е - не знае защо е сиромах; учен е - не знае защо е учен; невежа е - не знае защо е невежа; лош е - не знае защо е лош; добър е - не знае защо е добър.
към беседата >>
Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли.
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат. Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството.
Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли.
Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание.
Вън от Любовта никаква свобода не съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория.
Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание.
Любовта седи вътре в тях. Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести.
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва.
към беседата >>
Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си.
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат. Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли.
Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си.
Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Любовта седи вътре в тях.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да проявиш. Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание.
Любовта седи вътре в тях.
Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести.
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия.
В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят.
към беседата >>
Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка.
"Идете и кажете на моите ученици." Този ред на нещата мина, старият ред мина - "идете и научете ги на новото учение." Християнството трябваше да се проповядва, всичките проповедници трябваше да го научат. Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си.
Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка.
Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
Туй за мен е една аксиома. Съществуват анормални неща, но има и истинско знание. Аз съм срещал хора от едната и от другата категория. Има хора, на които сърцето е запалено, имат знание. Любовта седи вътре в тях.
Аз съм срещал богати хора, на които сърцата са запалени от любов, готови са хората, изработени са вече.
към беседата >>
В единия и в другия случай човек се различава.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия.
В единия и в другия случай човек се различава.
Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
към беседата >>
Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
Обаче те проповядваха какво учение? Сега са основали една църква, която е за малцинството. Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка.
Това не е смисъл на живота, това не е християнство?
към беседата >>
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си.
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си.
Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона". Тя казва: "Защо ме безпокоите с това? " Ще кажете, колко е глупава. Не зная.
към беседата >>
Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава.
Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва.
А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл.
към беседата >>
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво!
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво!
Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя? " Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша?
към беседата >>
Една американка го последвала, и тя раздала имането си.
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си.
Една американка го последвала, и тя раздала имането си.
Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона". Тя казва: "Защо ме безпокоите с това? " Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа?
към беседата >>
А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва.
А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва.
Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек?
към беседата >>
Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш.
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво!
Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш.
Казва: "Какво трябва да правя? " Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша? " - За да познаеш силата си.
към беседата >>
Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона".
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си.
Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона".
Тя казва: "Защо ме безпокоите с това? " Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатия цар.
към беседата >>
Единият се запалва, другият изгасва.
Та казвам: най-хубавото нещо е да се извести. "Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва.
Единият се запалва, другият изгасва.
Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли.
към беседата >>
Казва: "Какво трябва да правя?
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш.
Казва: "Какво трябва да правя?
" Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша? " - За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят.
към беседата >>
Тя казва: "Защо ме безпокоите с това?
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона".
Тя казва: "Защо ме безпокоите с това?
" Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатия цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ - разбирам обич не външно - той във вас да вижда светъл ангел в небето, да има за вас от най-хубавите, възвишени мисли - туй е повече от всяко богатство, то е животът!
към беседата >>
Скръбните хора горят, радостните не горят.
"Известете на учениците." Известието е от разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва.
Скръбните хора горят, радостните не горят.
Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си. "Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата?
към беседата >>
" Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво".
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя?
" Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво".
Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша? " - За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят. Дайте ми един човек, който не е грешен.
към беседата >>
" Ще кажете, колко е глупава.
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона". Тя казва: "Защо ме безпокоите с това?
" Ще кажете, колко е глупава.
Не зная. Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатия цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ - разбирам обич не външно - той във вас да вижда светъл ангел в небето, да има за вас от най-хубавите, възвишени мисли - туй е повече от всяко богатство, то е животът! Вие въздишате за небето - това е то небето.
към беседата >>
Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
В единия и в другия случай човек се различава. Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят.
Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
"Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл. Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата? Ще мислиш само за него.
към беседата >>
Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен.
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя? " Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво".
Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен.
Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша? " - За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят. Дайте ми един човек, който не е грешен. Отде се пръкна грехът в райската градина?
към беседата >>
Не зная.
Наскоро, преди години, един американец раздава всичкия си имот на бедните, отишъл да живее по друг начин, с труд да изкарва хляба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиват и й съобщават: "Голямо наследство имате, от 15-20 милиона". Тя казва: "Защо ме безпокоите с това? " Ще кажете, колко е глупава.
Не зная.
Какво по-голямо богатство от съкровището на една душа? Ако имаш един човек, който да те обича, ти струваш повече, отколкото най-богатия цар. Ако имаш един човек, на който във всички случаи на живота си да разчиташ - разбирам обич не външно - той във вас да вижда светъл ангел в небето, да има за вас от най-хубавите, възвишени мисли - туй е повече от всяко богатство, то е животът! Вие въздишате за небето - това е то небето.
към беседата >>
"Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл.
Радостният човек прилича на свещ, най-първо не гори, но като му кажат радостната вест, той веднага светне, свещта се запалва. А скръбният човек е горяща свещ, грее, и като му кажат скръбната вест, той изгасва. Единият се запалва, другият изгасва. Скръбните хора горят, радостните не горят. Всеки радостен човек като му кажат скръбта, съвсем изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледът му става мътен, главата си навежда, не е така бодър, върви като пияница, вкъщи е неразположен, не може да говори, не е в духа си.
"Оставете ме, казва, на спокойствие, искам да размишлявам." Каква мисъл има, той няма никаква мисъл.
Каква е мисълта на скръбния човек? Някой казва, че в скръбта човек мисли. Какво ще мислиш, когато ти се забие някой трън в петата? Ще мислиш само за него. Ходиш, не можеш да извадиш тръна, мислиш за тръна.
към беседата >>
Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша?
Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя? " Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен.
Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша?
" - За да познаеш силата си. Ние предполагаме, че има безгрешен свят. Дайте ми един човек, който не е грешен. Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях.
към беседата >>
НАГОРЕ