НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1667
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1667
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Как да ви представя това?
Как да ви представя това?
Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря.
към беседата >>
Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг.
Същият закон важи и за отношенията един към друг.
Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг.
Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло. Казвам: Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.
към беседата >>
Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата.
Представете си, че тук имате една такава линия AB.
Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата.
През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга.
към беседата >>
Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето.
Как да ви представя това?
Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето.
Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас.
към беседата >>
Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло.
Същият закон важи и за отношенията един към друг. Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг.
Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло.
Казвам: Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.
към беседата >>
През тази жица минава енергия, която нас ни трябва.
Представете си, че тук имате една такава линия AB. Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата.
През тази жица минава енергия, която нас ни трябва.
От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока.
към беседата >>
Отивате, вие сте гладен.
Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето.
Отивате, вие сте гладен.
Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш.
към беседата >>
Казвам: Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.
Същият закон важи и за отношенията един към друг. Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло.
Казвам: Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.
към беседата >>
От A минава към B.
Представете си, че тук имате една такава линия AB. Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата. През тази жица минава енергия, която нас ни трябва.
От A минава към B.
C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща.
към беседата >>
Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре.
Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен.
Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре.
Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш.
към беседата >>
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам.
Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам.
към беседата >>
C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев.
Представете си, че тук имате една такава линия AB. Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата. През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B.
C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев.
Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право!
към беседата >>
Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили.
Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре.
Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили.
Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна.
към беседата >>
Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам.
Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение.
Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има.
към беседата >>
Между B и И са наредени всичките изгревяни.
Представете си, че тук имате една такава линия AB. Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата. През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев.
Между B и И са наредени всичките изгревяни.
Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока.
към беседата >>
Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря.
Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили.
Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря.
Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха.
към беседата >>
Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение.
Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал.
Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият.
към беседата >>
Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга.
Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата. През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни.
Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга.
Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката?
към беседата >>
Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас.
Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря.
Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас.
Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал.
Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата.
Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето.
към беседата >>
Понеже сте неизправни, прекъсват тока.
През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга.
Понеже сте неизправни, прекъсват тока.
Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията.
към беседата >>
Като вървиш, разположен се усещаш.
Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас.
Като вървиш, разположен се усещаш.
Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата.
Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите.
Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща.
От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока.
Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща.
Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения.
към беседата >>
Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш.
Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш.
Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш.
Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам.
Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите.
Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам.
После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
Как тъй, те нямат право!
C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща.
Как тъй, те нямат право!
“ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна.
Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш.
Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна.
Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има.
Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам.
После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има.
Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
“ Нямат право, но имат право да прекъсват тока.
Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право!
“ Нямат право, но имат право да прекъсват тока.
Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха.
Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна.
Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха.
Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият.
Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има.
Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият.
Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
Къде е погрешката?
Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока.
Къде е погрешката?
На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха.
Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.
към беседата >>
Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето.
Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият.
Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето.
Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията.
Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката?
На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията.
Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен.
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен.
Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш.
към беседата >>
Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето.
Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.
към беседата >>
Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения.
Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията.
Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения.
Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом?
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен.
Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом?
– „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина.
към беседата >>
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл.
Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете.
към беседата >>
Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
Как тъй, те нямат право! “ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения.
Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.
към беседата >>
– „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш.
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом?
– „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш.
Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не?
към беседата >>
Няма нищо безсмислено.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл.
Няма нищо безсмислено.
Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин.
към беседата >>
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано.
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано.
Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш?
към беседата >>
Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш.
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш.
Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш.
Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не.
към беседата >>
Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл. Няма нищо безсмислено.
Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете.
Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му.
към беседата >>
Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш.
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано.
Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш.
Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става.
към беседата >>
Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш.
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш.
Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш.
Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Защото туй дете пише, но е само от друг свят.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл. Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете.
Защото туй дете пише, но е само от друг свят.
Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер.
към беседата >>
Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие.
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано. Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш.
Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие.
Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът.
към беседата >>
Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш.
Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш.
Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш.
За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл. Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят.
Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише.
Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“.
към беседата >>
Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие.
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано. Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие.
Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие.
Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това.
към беседата >>
За да виждаш, трябва светлина.
Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш.
За да виждаш, трябва светлина.
Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете.
Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл. Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише.
Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете.
Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така.
към беседата >>
Искаш да заколиш кокошка – не иска.
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано. Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие.
Искаш да заколиш кокошка – не иска.
Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи.
към беседата >>
Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не?
– „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина.
Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не?
От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин.
Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете.
Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин.
Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано. Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска.
Какво ще правиш?
Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия.
към беседата >>
От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не.
Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не?
От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не.
От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му.
Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин.
Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му.
Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко.
към беседата >>
Там далавера не става.
Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш?
Там далавера не става.
Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва.
към беседата >>
От човека зависи да живее или да умре.
Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не.
От човека зависи да живее или да умре.
към беседата >>
Всяко драскане съответствува на неговия характер.
Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му.
Всяко драскане съответствува на неговия характер.
Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост.
към беседата >>
Казвам: Може да се обвини инкасаторът.
Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става.
Казвам: Може да се обвини инкасаторът.
Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата.
към беседата >>
Че, ние имаме първия закон.
Че, ние имаме първия закон.
Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде.
към беседата >>
Някой казва: „Драскотини“.
Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер.
Някой казва: „Драскотини“.
Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания.
към беседата >>
Не само това.
Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът.
Не само това.
Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги.
към беседата >>
Имаме първия човек.
Че, ние имаме първия закон.
Имаме първия човек.
Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи.
към беседата >>
Не е така.
Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“.
Не е така.
В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави.
към беседата >>
Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи.
Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това.
Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи.
Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева.
към беседата >>
Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял.
Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек.
Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял.
Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво?
към беседата >>
В тия драскотини се показва характерът.
Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така.
В тия драскотини се показва характерът.
То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места.
към беседата >>
Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия.
Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи.
Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия.
Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят.
към беседата >>
Ами че всички вие правите същото.
Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял.
Ами че всички вие правите същото.
Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол.
към беседата >>
То драска, тънки са линиите – това дете е меко.
Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът.
То драска, тънки са линиите – това дете е меко.
Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места. Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва.
Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия.
Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва.
Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина.
към беседата >>
Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни.
Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото.
Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни.
И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак.
към беседата >>
Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост.
Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко.
Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост.
Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места. Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
Ама няма ги никъде 1000 киловата.
Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва.
Ама няма ги никъде 1000 киловата.
В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията.
към беседата >>
И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде.
Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни.
И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде.
И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него.
към беседата >>
Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания.
Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост.
Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания.
Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места. Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги.
Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата.
В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги.
А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее.
към беседата >>
И при това искате да бъдете щастливи.
Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде.
И при това искате да бъдете щастливи.
Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията.
към беседата >>
Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави.
Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания.
Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави.
Влияе се от много места. Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
А 1000 киловата струват 7000 лева.
Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги.
А 1000 киловата струват 7000 лева.
Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил.
към беседата >>
Какво почувствува Адам, като яде от това дърво?
Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи.
Какво почувствува Адам, като яде от това дърво?
Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън.
към беседата >>
Влияе се от много места.
В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави.
Влияе се от много места.
Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
Сега търсят къде ще ги намерят.
Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева.
Сега търсят къде ще ги намерят.
По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее.
към беседата >>
Почувствува, че е гол.
Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво?
Почувствува, че е гол.
Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън.
към беседата >>
Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места.
Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.
към беседата >>
По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина.
Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят.
По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина.
Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка.
към беседата >>
Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак.
Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол.
Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак.
Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди.
към беседата >>
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства.
Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Казвам: Някой си турил ютията.
Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина.
Казвам: Някой си турил ютията.
Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря.
към беседата >>
Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него.
И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак.
Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него.
Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди. То е метод.
към беседата >>
Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства.
Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля.
Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Пак потъмнее.
В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията.
Пак потъмнее.
Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи.
към беседата >>
Взе му някой мантията.
И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него.
Взе му някой мантията.
В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди. То е метод.
към беседата >>
Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля.
Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум.
Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Този си заварява вода, чайника си турил.
А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее.
Този си заварява вода, чайника си турил.
Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване?
към беседата >>
В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън.
Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията.
В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън.
Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди. То е метод.
към беседата >>
Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум.
Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята.
Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Пак потъмнее.
Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил.
Пак потъмнее.
Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде.
към беседата >>
Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън.
Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън.
Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън.
Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди. То е метод.
към беседата >>
Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята.
Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии.
Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Зимно време е, някой има печка.
По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее.
Зимно време е, някой има печка.
Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията.
към беседата >>
Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди.
Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън.
Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди.
То е метод.
към беседата >>
Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии.
Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.
към беседата >>
Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря.
Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка.
Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря.
Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива?
към беседата >>
То е метод.
Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди.
То е метод.
към беседата >>
Пазете се да не направите следната погрешка.
Пазете се да не направите следната погрешка.
В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол.
към беседата >>
Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи.
Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря.
Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи.
Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките.
към беседата >>
Но в природата съществува същото.
Но в природата съществува същото.
Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл?
към беседата >>
В един дом имало свекърва, зълва и снаха.
Пазете се да не направите следната погрешка.
В един дом имало свекърва, зълва и снаха.
Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба.
към беседата >>
Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване?
Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи.
Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване?
Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера.
към беседата >>
Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти.
Но в природата съществува същото.
Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти.
Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените.
към беседата >>
Варили боб.
Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха.
Варили боб.
Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде.
Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване?
Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде.
Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш?
към беседата >>
Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят.
Но в природата съществува същото. Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти.
Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят.
Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран.
към беседата >>
Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба.
Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб.
Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба.
Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
Изчезнала енергията.
Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде.
Изчезнала енергията.
Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш? Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
Какво значи „другия свят“?
Но в природата съществува същото. Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят.
Какво значи „другия свят“?
Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия.
към беседата >>
Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба.
Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба.
Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба.
Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
Къде отива?
Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията.
Къде отива?
В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш? Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света.
Но в природата съществува същото. Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“?
Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света.
Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата.
към беседата >>
Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол.
Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба.
Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол.
Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките.
Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива?
В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките.
После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш? Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
Тогава казва: „Къде отишъл?
Но в природата съществува същото. Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света.
Тогава казва: „Къде отишъл?
“ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата.
към беседата >>
Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба.
В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол.
Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба.
Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера.
Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките.
После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера.
Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш? Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
“ Между уволнените.
Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл?
“ Между уволнените.
Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици.
към беседата >>
Зълвата и снахата да не солят.
Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба.
Зълвата и снахата да не солят.
към беседата >>
Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш?
Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера.
Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш?
Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран.
Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените.
Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран.
Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш.
към беседата >>
Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш?
Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“
към беседата >>
Нямаш пенсия.
Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран.
Нямаш пенсия.
Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш.
към беседата >>
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви.
Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече. Горил сине горил, ще плащаш. Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
Като имаш пенсия, добре си свършил работата.
Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия.
Като имаш пенсия, добре си свършил работата.
Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш. Какво ще правиш?
към беседата >>
Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви.
Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече.
Горил сине горил, ще плащаш. Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
Без пенсия, не си свършил добре работата.
Тогава казва: „Къде отишъл? “ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата.
Без пенсия, не си свършил добре работата.
Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш. Какво ще правиш?
към беседата >>
Горил сине горил, ще плащаш.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви. Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече.
Горил сине горил, ще плащаш.
Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
Пък имаш доста навици.
“ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата.
Пък имаш доста навици.
Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш. Какво ще правиш?
към беседата >>
Ялне ял, три и половина.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви. Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече. Горил сине горил, ще плащаш.
Ялне ял, три и половина.
Човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
Искаш да пушиш – пари нямаш.
Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици.
Искаш да пушиш – пари нямаш.
Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш. Какво ще правиш?
към беседата >>
Човек трябва да бъде умен.
Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви. Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече. Горил сине горил, ще плащаш. Ялне ял, три и половина.
Човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш.
Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш.
Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш.
Какво ще правиш?
към беседата >>
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него.
Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва?
към беседата >>
Какво ще правиш?
Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш.
Какво ще правиш?
към беседата >>
Яде, храни се.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него.
Яде, храни се.
Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща.
към беседата >>
Сега, слушайте ме хубаво.
Сега, слушайте ме хубаво.
Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е?
към беседата >>
Ял той част от пиле. Плаща.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се.
Ял той част от пиле. Плаща.
Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен.
към беседата >>
Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки.
Сега, слушайте ме хубаво.
Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки.
Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как!
към беседата >>
Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща.
Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата.
към беседата >>
Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам.
Сега, слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки.
Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам.
Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва.
към беседата >>
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я.
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво.
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я.
„Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
към беседата >>
Как зная?
Сега, слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам.
Как зная?
Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
„Колко струва?
Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я.
„Колко струва?
“ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката.
към беседата >>
Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина.
Сега, слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная?
Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина.
Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
“ – туря кокошката в чантата и плаща.
Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва?
“ – туря кокошката в чантата и плаща.
Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен.
към беседата >>
Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е?
Сега, слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина.
Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е?
“ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
Доста съобразителен.
Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща.
Доста съобразителен.
След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите.
към беседата >>
“ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как!
Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е?
“ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как!
– казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
След туй се спогажда с чантата.
Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен.
След туй се спогажда с чантата.
Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
– казва.
Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как!
– казва.
– Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата.
Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
– Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва.
– Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“
към беседата >>
Той сам се разправя с кокошката.
„Колко струва? “ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка.
Той сам се разправя с кокошката.
Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи.
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи.
Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се! “, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
към беседата >>
Човек трябва да бъде доста умен.
“ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката.
Човек трябва да бъде доста умен.
По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото.
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи.
Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото.
Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се! “, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
към беседата >>
По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите.
Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен.
По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите.
Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен.
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото.
Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен.
Като ти кажат: „Спри се! “, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
към беседата >>
Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите.
Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.
към беседата >>
Като ти кажат: „Спри се!
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен.
Като ти кажат: „Спри се!
“, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
към беседата >>
Човек трябва да знае как да мисли.
Човек трябва да знае как да мисли.
По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“.
към беседата >>
“, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се!
“, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
към беседата >>
По някой път ние търсим причините за злото в света.
Човек трябва да знае как да мисли.
По някой път ние търсим причините за злото в света.
Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“?
към беседата >>
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време.
Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа.
към беседата >>
Злото всякога произтича от доброто, което не е направено.
Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света.
Злото всякога произтича от доброто, което не е направено.
Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“.
към беседата >>
Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време.
Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода.
Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи.
към беседата >>
Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек?
Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено.
Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек?
Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може.
към беседата >>
Аз искам да ви представя законите на природата какви са.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода.
Аз искам да ви представя законите на природата какви са.
Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред.
към беседата >>
Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек.
Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек?
Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек.
Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро?
към беседата >>
Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са.
Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка.
Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил.
към беседата >>
Става: „добър човек е“.
Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек.
Става: „добър човек е“.
Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър.
към беседата >>
Всичките погрешки в света стават от незнание.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка.
Всичките погрешки в света стават от незнание.
Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим.
към беседата >>
Защо туряш пред доброто „не“?
По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“.
Защо туряш пред доброто „не“?
Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре.
към беседата >>
Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа.
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание.
Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа.
Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим. Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Казвате: „не добро“.
Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“?
Казвате: „не добро“.
Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място.
към беседата >>
Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи.
Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа.
Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи.
Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим. Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Без „не“ може.
Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“.
Без „не“ може.
Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място. Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред.
Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи.
Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред.
Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим. Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Туй, което е добро, може ли да бъде недобро?
Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може.
Туй, което е добро, може ли да бъде недобро?
Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място. Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил.
Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред.
Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил.
Влиза жена ми, вижда – дига се дим. Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър.
Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро?
Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър.
Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място. Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Влиза жена ми, вижда – дига се дим.
Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил.
Влиза жена ми, вижда – дига се дим.
Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре.
Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър.
Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре.
Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място. Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим.
Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“
към беседата >>
Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място.
Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре.
Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място.
Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта.
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта.
Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там.
към беседата >>
Да се свърши една работа, значи да се мисли.
Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място.
Да се свърши една работа, значи да се мисли.
към беседата >>
Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане?
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта.
Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане?
Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ?
към беседата >>
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш.
Ще те считат за смахнат. Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние. То са външни неща.
към беседата >>
Ще ти хвръкне къщата.
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта. Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане?
Ще ти хвръкне къщата.
Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ? “ Чудни сте вие.
към беседата >>
Ще те считат за смахнат.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш.
Ще те считат за смахнат.
Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние. То са външни неща.
към беседата >>
Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта.
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта. Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата.
Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта.
„Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ? “ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ.
към беседата >>
Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат.
Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат.
Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние. То са външни неща.
към беседата >>
„Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта.
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта. Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта.
„Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта.
Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ? “ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме.
към беседата >>
Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат. Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат.
Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат.
Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние. То са външни неща.
към беседата >>
Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там.
Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта. Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта.
Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там.
Значи казва: „Какво нещо е Господ? “ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме.
към беседата >>
Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат. Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат.
Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние.
То са външни неща.
към беседата >>
Значи казва: „Какво нещо е Господ?
Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там.
Значи казва: „Какво нещо е Господ?
“ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме. Не го виждаш, но с тази сила ти си в съприкосновение.
към беседата >>
То са външни неща.
Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат. Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние.
То са външни неща.
към беседата >>
“ Чудни сте вие.
Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ?
“ Чудни сте вие.
Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме. Не го виждаш, но с тази сила ти си в съприкосновение. Един сляп човек не може да види огъня, но слепият човек може да усети топлината на огъня, усеща, че влиза нещо в ръката.
към беседата >>
Питам: Ако ти не може да поставиш една мисъл на нейното място, ако едно чувство не може да поставиш на неговото място и ако една постъпка не може да поставиш на нейното място, ти не знаеш.
Питам: Ако ти не може да поставиш една мисъл на нейното място, ако едно чувство не може да поставиш на неговото място и ако една постъпка не може да поставиш на нейното място, ти не знаеш.
Ако може да ги поставиш на място, то е цяла наука, то е композиране. Не е лесна работа да поставиш една мисъл на нейното място. Много мъчно е да поставиш едно желание на неговото място. Не само да го поставиш на място, но има един ритъм. Какво отношение съществува между мислите и чувствата и постъпките?
към беседата >>
Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ.
Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ? “ Чудни сте вие.
Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ.
Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме. Не го виждаш, но с тази сила ти си в съприкосновение. Един сляп човек не може да види огъня, но слепият човек може да усети топлината на огъня, усеща, че влиза нещо в ръката. Като отворим очите, виждаме светлината и тази светлина е, която ме свързва с Божественото начало.
към беседата >>
2.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка.
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така. Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината? Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя?
Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка.
Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие.
към беседата >>
Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца.
Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем.
Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца.
Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
Представете си в отделенията, нали сте били ученици?
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така. Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината? Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка.
Представете си в отделенията, нали сте били ученици?
Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката.
към беседата >>
Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца.
Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши.
Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината? Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици?
Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши.
В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош?
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош?
След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара. Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега? “ Ще си създадеш друго нещастие. Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър. Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика.
Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши.
В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика.
По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича.
към беседата >>
След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара.
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош?
След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара.
Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега? “ Ще си създадеш друго нещастие. Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър. Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
По някой път, като го удари, го помилва.
Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика.
По някой път, като го удари, го помилва.
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става.
към беседата >>
Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега?
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош? След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара.
Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега?
“ Ще си създадеш друго нещастие. Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър. Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие.
Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва.
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие.
Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата?
към беседата >>
“ Ще си създадеш друго нещастие.
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош? След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара. Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега?
“ Ще си създадеш друго нещастие.
Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър. Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
Най-първо, не иска да си даде ръката.
Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие.
Най-първо, не иска да си даде ръката.
Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода.
към беседата >>
Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър.
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош? След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара. Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега? “ Ще си създадеш друго нещастие.
Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър.
Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
Погледнеш, от очите потекат извори.
Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката.
Погледнеш, от очите потекат извори.
Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят.
към беседата >>
Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
Кое е по-хубаво: да кажеш колко си добър или колко си лош? След като те обере някой, да му кажеш: „Колко си добър, защото ми олекна.“ Ти носиш една чанта от двайсет и пет килограма на гърба си, сто километра има да пътуваш, среща те някой, взима ти товара. Казваш: „Колко си добър.“ Сега ще кажеш: „Мене ми е по-леко.“ Ти тръгнеш по пътя, казваш: „Обраха ме, какво ще правя сега? “ Ще си създадеш друго нещастие. Кажи на този, който те обрал: „Колко си добър.
Колко си услужлив.“ Така лесно се говори философски, но след като снемат и ти вземат раницата, много мъчно е да кажеш: колко си добър.
към беседата >>
Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича.
В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори.
Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича.
Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече.
към беседата >>
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат.
То е на сцената. Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо.
към беседата >>
Ученикът човек става.
По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича.
Ученикът човек става.
Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе.
към беседата >>
То е на сцената.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат.
То е на сцената.
Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам?
към беседата >>
Как се нарича тази наука за водата?
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става.
Как се нарича тази наука за водата?
Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука.
към беседата >>
Обижда го някой, но той със смирение издържа.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат. То е на сцената.
Обижда го някой, но той със смирение издържа.
В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те.
към беседата >>
Учителят хидролог става, намира вода.
Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата?
Учителят хидролог става, намира вода.
Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката.
към беседата >>
В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат. То е на сцената. Обижда го някой, но той със смирение издържа.
В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата.
Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора.
към беседата >>
Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят.
Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода.
Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят.
Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не?
към беседата >>
Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат. То е на сцената. Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата.
Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля.
Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята.
към беседата >>
Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече.
Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят.
Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече.
Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
към беседата >>
Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо.
Когато сте на представление, има места, дето хората не се обиждат. То е на сцената. Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля.
Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо.
Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват.
към беседата >>
Казва му: „Вода има в тебе.
Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече.
Казва му: „Вода има в тебе.
Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо. Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
Казват: „Не те ли е срам?
То е на сцената. Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо.
Казват: „Не те ли е срам?
“ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената?
към беседата >>
Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука.
Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе.
Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука.
Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо. Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
“ Съдят те.
Обижда го някой, но той със смирение издържа. В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам?
“ Съдят те.
Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет.
към беседата >>
Казва: „Дай си ръката.
Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука.
Казва: „Дай си ръката.
Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо. Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
Ти седиш, носиш позора.
В туй отношение защо човек да не може като актьор да каже: тъй е писано в драмата. Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те.
Ти седиш, носиш позора.
Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни.
към беседата >>
Ти човек ще станеш или не?
Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката.
Ти човек ще станеш или не?
“ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо. Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята.
Тази драма така са я написали, ти играеш същата роля. Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора.
Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята.
Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение.
към беседата >>
“ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не?
“ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват.
Ти играеш ролята на един крадец, откраднал си нещо. Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята.
Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват.
Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият.
към беседата >>
Градинарството не може да се развие.“
Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
Градинарството не може да се развие.“
към беседата >>
Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената?
Казват: „Не те ли е срам? “ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват.
Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената?
Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш.
към беседата >>
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство.
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство.
Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич.
към беседата >>
Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет.
“ Съдят те. Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената?
Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет.
Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно.
към беседата >>
Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари?
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство.
Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари?
Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел.
към беседата >>
Има и такива роли незавидни.
Ти седиш, носиш позора. Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет.
Има и такива роли незавидни.
Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш.
към беседата >>
Хубаво тогава.
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство. Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари?
Хубаво тогава.
Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде?
към беседата >>
Онези актьори на сцената се намират в трудно положение.
Всичките хора като правят представление, другите им ръкопляскат на сцената, че хубаво са изиграли ролята. Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни.
Онези актьори на сцената се намират в трудно положение.
Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш.
към беседата >>
Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето?
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство. Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава.
Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето?
На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде? Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият.
Ролята е хубаво изиграна, ти съзнаваш, че не си престъпник, но играеш ролята на престъпник, за да дадеш един урок на другите, за да знаят как трябва да постъпват. Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение.
Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият.
Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв.
към беседата >>
На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя.
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство. Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето?
На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя.
Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде? Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да умреш.
Някои от вас играли ли сте някакви роли на сцената? Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият.
Трябва да знаеш как да умреш.
Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял.
към беседата >>
Тия материи се обичат, привличат се от обич.
Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство. Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя.
Тия материи се обичат, привличат се от обич.
Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде? Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно.
Всичките искат да играят такива хубави роли, ролята например на един цар или на някоя царица, на някой съдия, философ, на някой поет. Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш.
Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно.
Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял. Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел.
Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич.
Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел.
Откъде накъде? Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Като го мушнат, потече кръв, паднеш.
Има и такива роли незавидни. Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно.
Като го мушнат, потече кръв, паднеш.
Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял. Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
Откъде накъде?
Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел.
Откъде накъде?
Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Хубаво трябва да го представиш.
Онези актьори на сцената се намират в трудно положение. Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш.
Хубаво трябва да го представиш.
Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял. Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде?
Ако можеш да повярваш, че ударът на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
към беседата >>
Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв.
Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш.
Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв.
Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял. Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример.
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример.
Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава. Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне. Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече.
към беседата >>
Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял.
Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв.
Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял.
Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава.
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример.
Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава.
Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне. Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече.
към беседата >>
Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял.
Като станеш от сцената, пак си възкръснал.
към беседата >>
Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне.
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример. Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава.
Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне.
Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече.
към беседата >>
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа.
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа.
Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата. Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва. Ставали са инциденти. Много актьори са убивани така на сцената.
към беседата >>
Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече.
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример. Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава. Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне.
Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече.
към беседата >>
Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата.
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа.
Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата.
Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва. Ставали са инциденти. Много актьори са убивани така на сцената.
към беседата >>
Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки.
Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки.
Докогато има мушкане и няма нищо турено в джоба, погрешките не се забравят. Този грък дава много добър пример. Ще изпъди просяка, после ще му даде.
към беседата >>
Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва.
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа. Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата.
Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва.
Ставали са инциденти. Много актьори са убивани така на сцената.
към беседата >>
Докогато има мушкане и няма нищо турено в джоба, погрешките не се забравят.
Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки.
Докогато има мушкане и няма нищо турено в джоба, погрешките не се забравят.
Този грък дава много добър пример. Ще изпъди просяка, после ще му даде.
към беседата >>
Ставали са инциденти.
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа. Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата. Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва.
Ставали са инциденти.
Много актьори са убивани така на сцената.
към беседата >>
Този грък дава много добър пример.
Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки. Докогато има мушкане и няма нищо турено в джоба, погрешките не се забравят.
Този грък дава много добър пример.
Ще изпъди просяка, после ще му даде.
към беседата >>
Много актьори са убивани така на сцената.
Та казвам, когато ви мушнат във вашите гумени дрехи, не мислете, че е много сериозна работа. Двама актьори играят в Америка, единият се разгорещил, другият казва: „Внимавай, като мушкаш, да мушнеш гумената дреха, да не мушнеш другата. Внимавай, че си се разгорещил, да не ме мушнеш.“ Така се предпазва. Ставали са инциденти.
Много актьори са убивани така на сцената.
към беседата >>
Ще изпъди просяка, после ще му даде.
Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки. Докогато има мушкане и няма нищо турено в джоба, погрешките не се забравят. Този грък дава много добър пример.
Ще изпъди просяка, после ще му даде.
към беседата >>
Често и вие като актьори малко по-навътре мушнете, и после се извинявате.
Често и вие като актьори малко по-навътре мушнете, и после се извинявате.
Трябва да бъде майстор човек да мушка само гумената дреха. Като мушнеш, да се свърши въпросът.
към беседата >>
Вие как посрещате просяците?
Вие как посрещате просяците?
Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева. Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го.
към беседата >>
Трябва да бъде майстор човек да мушка само гумената дреха.
Често и вие като актьори малко по-навътре мушнете, и после се извинявате.
Трябва да бъде майстор човек да мушка само гумената дреха.
Като мушнеш, да се свърши въпросът.
към беседата >>
Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева.
Вие как посрещате просяците?
Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева.
Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор.
към беседата >>
Като мушнеш, да се свърши въпросът.
Често и вие като актьори малко по-навътре мушнете, и после се извинявате. Трябва да бъде майстор човек да мушка само гумената дреха.
Като мушнеш, да се свърши въпросът.
към беседата >>
Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават.
Вие как посрещате просяците? Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева.
Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават.
Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения.
към беседата >>
Мислете защо Господ ви е дал главата.
Мислете защо Господ ви е дал главата.
Мислете защо Господ ви е дал сърцето. Мислете защо Господ ви е дал волята. Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва. То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
към беседата >>
Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава.
Вие как посрещате просяците? Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева. Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават.
Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава.
Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил.
към беседата >>
Мислете защо Господ ви е дал сърцето.
Мислете защо Господ ви е дал главата.
Мислете защо Господ ви е дал сърцето.
Мислете защо Господ ви е дал волята. Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва. То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
към беседата >>
Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш.
Вие как посрещате просяците? Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева. Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава.
Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш.
Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева.
към беседата >>
Мислете защо Господ ви е дал волята.
Мислете защо Господ ви е дал главата. Мислете защо Господ ви е дал сърцето.
Мислете защо Господ ви е дал волята.
Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва. То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
към беседата >>
Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го.
Вие как посрещате просяците? Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева. Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш.
Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го.
А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва.
Мислете защо Господ ви е дал главата. Мислете защо Господ ви е дал сърцето. Мислете защо Господ ви е дал волята.
Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва.
То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
към беседата >>
А пък ти бъркаш и правиш избор.
Бръкнеш в джоба си и набуташ една петолевка, но от тези сребърните, които сега струват двайсет и пет лева. Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го.
А пък ти бъркаш и правиш избор.
После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде.
към беседата >>
То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
Мислете защо Господ ви е дал главата. Мислете защо Господ ви е дал сърцето. Мислете защо Господ ви е дал волята. Няма по-хубаво нещо да знаеш да държиш главата си така, както трябва, да управляваш сърцето както трябва и да използваш волята както трябва.
То са най-хубавите неща в живота на един ученик.
към беседата >>
После правиш разни съображения.
Като хванеш двайсет и петте лева, не ти се дават. Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор.
После правиш разни съображения.
Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият.
към беседата >>
Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил.
Бръкнеш, напипаш десет лева, и то не ти се дава. Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения.
Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил.
Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият. Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали.
към беседата >>
Бръкне то в джоба – вижда сто лева.
Напипаш два лева, напипаш един лев и най-после, като пипаш, половин лев извадиш и дадеш. Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил.
Бръкне то в джоба – вижда сто лева.
Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият. Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали. Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Бръкне – петдесет лева, и него остави.
Като бръкнеш, каквото хванеш, дай го. А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева.
Бръкне – петдесет лева, и него остави.
Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият. Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали. Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Като намери един лев, ще ти даде.
А пък ти бъркаш и правиш избор. После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави.
Като намери един лев, ще ти даде.
Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият. Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали. Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият.
После правиш разни съображения. Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде.
Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият.
Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали. Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали.
Тъй както правиш, и всичките същества, които те срещат и които ти помагат, и те правят същото, каквото ти си направил. Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият.
Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали.
Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Ти намираш, че няма никаква щедрост.
Бръкне то в джоба – вижда сто лева. Бръкне – петдесет лева, и него остави. Като намери един лев, ще ти даде. Казвате: „Много скържав човек е този богаташ.“ И ти си същият. Едно време ти бръкна в джоба си и даде половин лев, сега половин лев повече са ти дали.
Ти намираш, че няма никаква щедрост.
към беседата >>
Казвам, човек в своите постъпки, когато постъпва, трябва да бъде щедър, не разточителен.
Казвам, човек в своите постъпки, когато постъпва, трябва да бъде щедър, не разточителен.
Щедрост, значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
към беседата >>
Щедрост, значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен.
Казвам, човек в своите постъпки, когато постъпва, трябва да бъде щедър, не разточителен.
Щедрост, значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен.
Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
към беседата >>
Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
Казвам, човек в своите постъпки, когато постъпва, трябва да бъде щедър, не разточителен. Щедрост, значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен.
Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
към беседата >>
Имате такава дума: не е трезвен.
Имате такава дума: не е трезвен.
Отделите не е, става трезвен. Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните?
към беседата >>
Отделите не е, става трезвен.
Имате такава дума: не е трезвен.
Отделите не е, става трезвен.
Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал.
към беседата >>
Имате не е пияница.
Имате такава дума: не е трезвен. Отделите не е, става трезвен.
Имате не е пияница.
Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно.
към беседата >>
Отделите не е, става пияница.
Имате такава дума: не е трезвен. Отделите не е, става трезвен. Имате не е пияница.
Отделите не е, става пияница.
Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата?
към беседата >>
Та знаете ли на какво мяза туй?
Имате такава дума: не е трезвен. Отделите не е, става трезвен. Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница.
Та знаете ли на какво мяза туй?
Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре.
към беседата >>
Как ще обясните?
Имате такава дума: не е трезвен. Отделите не е, става трезвен. Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй?
Как ще обясните?
Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни.
към беседата >>
Да извадите един морал.
Отделите не е, става трезвен. Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните?
Да извадите един морал.
Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото.
към беседата >>
Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно.
Имате не е пияница. Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал.
Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно.
Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър.
към беседата >>
Каква е разликата?
Отделите не е, става пияница. Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно.
Каква е разликата?
Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош.
към беседата >>
Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре.
Та знаете ли на какво мяза туй? Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата?
Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре.
Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър.
към беседата >>
Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни.
Как ще обясните? Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре.
Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни.
Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава.
към беседата >>
Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото.
Да извадите един морал. Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни.
Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото.
Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто.
към беседата >>
Като изтриеш калта на не е добър, става добър.
Не е добър – не е лош, не е лош е позлатено, не е добър е окаляно. Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото.
Като изтриеш калта на не е добър, става добър.
Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте.
към беседата >>
Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош.
Каква е разликата? Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър.
Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош.
На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото.
към беседата >>
На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър.
Позлатеното се изтрива, а калта като премахнеш, виждаш, че злато остава вътре. Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош.
На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър.
В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото.
към беседата >>
В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава.
Значи позлатените работи са лоши, а окаляните работи са златни. Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър.
В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава.
Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото. Не го бутайте.
към беседата >>
Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто.
Като изтриеш позлатеното, остава лошо; като измиеш окаляното, остава златото. Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава.
Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто.
Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото. Не го бутайте. Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте.
Като изтриеш калта на не е добър, става добър. Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто.
Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте.
Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото. Не го бутайте. Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото.
Като изтриеш не е на не е лош, изтриваш позлатеното, остава лош. На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте.
Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото.
Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото. Не го бутайте. Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото.
На не е добър като изтриеш не е, като измиеш калта, става добър. В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото.
Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото.
Не го бутайте. Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Не го бутайте.
В единия случай позлатеното като изтриеш, лош остава. Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото.
Не го бутайте.
Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Позлатеното хич не обича да го търкаш.
Като махнеш окаляното от доброто, остава доброто. Сега окаляните работи чистете, пък позлатените не ги изтривайте. Някой път вие позлатеното много го търкате и остава лошото. Имате крива постъпка, речете да го изчистите, като речете да го изчистите, остава лошото. Не го бутайте.
Позлатеното хич не обича да го търкаш.
към беседата >>
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому.
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому.
Но ако пресушите извора, каква полза ще направите? Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека?
към беседата >>
Но ако пресушите извора, каква полза ще направите?
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому.
Но ако пресушите извора, каква полза ще направите?
Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си.
към беседата >>
Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка?
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому. Но ако пресушите извора, каква полза ще направите?
Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка?
Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си.
към беседата >>
Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош?
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому. Но ако пресушите извора, каква полза ще направите? Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка?
Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош?
Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си.
към беседата >>
Лошавината в човека конкретно в какво седи?
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому. Но ако пресушите извора, каква полза ще направите? Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош?
Лошавината в човека конкретно в какво седи?
И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош.
към беседата >>
И в какво седи добрината на човека?
Като пресушите някой извор или някоя река, на реката ако пресушите коритото, може да направите полза някому. Но ако пресушите извора, каква полза ще направите? Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи?
И в какво седи добрината на човека?
Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър.
към беседата >>
Не е добър показва, че крие добрината си.
Но ако пресушите извора, каква полза ще направите? Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека?
Не е добър показва, че крие добрината си.
Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър.
към беседата >>
Който не е добър, крие добрината си.
Казвам, опитвали ли сте вие да поправите някоя ваша погрешка? Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си.
Който не е добър, крие добрината си.
Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош.
към беседата >>
Който не е лош, той крие лошавината си.
Кое е по-добро да кажеш: не е добър или не е лош? Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си.
Който не е лош, той крие лошавината си.
Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус.
към беседата >>
Този, който крие добрината си, става лош.
Лошавината в човека конкретно в какво седи? И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си.
Този, който крие добрината си, става лош.
Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус.
към беседата >>
Другият, който крие лошавината си, става добър.
И в какво седи добрината на човека? Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош.
Другият, който крие лошавината си, става добър.
Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се.
към беседата >>
Лошият, като крие лошавината си, става добър.
Не е добър показва, че крие добрината си. Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър.
Лошият, като крие лошавината си, става добър.
Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава.
към беседата >>
Добрият, като крие добрината си, става лош.
Който не е добър, крие добрината си. Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър.
Добрият, като крие добрината си, става лош.
Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки.
към беседата >>
Тогава имате плюс и минус.
Който не е лош, той крие лошавината си. Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош.
Тогава имате плюс и минус.
Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата.
към беседата >>
Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус.
Този, който крие добрината си, става лош. Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус.
Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус.
Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест.
към беседата >>
Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се.
Другият, който крие лошавината си, става добър. Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус.
Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се.
Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята.
към беседата >>
Лошият всякога взема, добрият всякога дава.
Лошият, като крие лошавината си, става добър. Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се.
Лошият всякога взема, добрият всякога дава.
Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки.
към беседата >>
Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки.
Добрият, като крие добрината си, става лош. Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава.
Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки.
Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки. Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената.
към беседата >>
Конкретно разсъждавам върху нещата.
Тогава имате плюс и минус. Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки.
Конкретно разсъждавам върху нещата.
Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки. Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената. Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест.
Минусът е добър, ти като дадеш, то е минус. Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата.
Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест.
Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки. Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената. Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
Такава е идеята.
Лошият, той взема всякога, той е плюс, увеличава се. Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест.
Такава е идеята.
При лошия нещата стават по-тежки. Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената. Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
При лошия нещата стават по-тежки.
Лошият всякога взема, добрият всякога дава. Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята.
При лошия нещата стават по-тежки.
Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената. Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената.
Значи добрите неща са винаги по-леки, лошите неща са винаги по-тежки. Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки.
Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената.
Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
Конкретно разсъждавам върху нещата. Лошият е, който всякога се увеличава в своята тежест. Такава е идеята. При лошия нещата стават по-тежки. Ако туриш двайсет и пет килограма на гърба и има да вървиш сто километра, ще те болят рамената.
Ако ти снемат тази раница, турят ти на гърба не сто, но един килограм, ти вървиш и ти е приятно.
към беседата >>
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота.
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота.
Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо. Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро.
към беседата >>
Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо.
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота.
Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо.
Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри.
към беседата >>
Всяко нещо, което улекчава живота, е добро.
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота. Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо.
Всяко нещо, което улекчава живота, е добро.
И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е.
към беседата >>
И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате.
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота. Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо. Всяко нещо, което улекчава живота, е добро.
И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате.
Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица.
към беседата >>
Казва: какво нещо е добрата постъпка?
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота. Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо. Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате.
Казва: какво нещо е добрата постъпка?
Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки.
към беседата >>
Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро.
Тъй щото всякога лошите работи отегчават живота. Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо. Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка?
Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро.
А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е.
към беседата >>
А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри.
Всяко нещо, което отегчава живота, е лошо. Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро.
А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри.
Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват.
към беседата >>
Опарил си се някъде, казваш: за добро е.
Всяко нещо, което улекчава живота, е добро. И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри.
Опарил си се някъде, казваш: за добро е.
Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват. Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки.
към беседата >>
Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица.
И следователно в приложението на живота вие, като мислите, с вашите мисли, с вашите чувства и с вашите постъпки или улекчавате живота, или го отегчавате. Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е.
Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица.
Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват. Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки. Те са, които съграждат.
към беседата >>
Говоря за малките погрешки.
Казва: какво нещо е добрата постъпка? Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица.
Говоря за малките погрешки.
Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват. Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки. Те са, които съграждат.
към беседата >>
Опарил си се, казваш: за добро е.
Конкретно ония мисли, ония чувства и ония постъпки, с които ние правим нещата по-тежки в себе си, то не е добро. А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки.
Опарил си се, казваш: за добро е.
В живота всякога туряйте мисли, които олекват. Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки. Те са, които съграждат.
към беседата >>
В живота всякога туряйте мисли, които олекват.
А пък ония постъпки, ония чувства и ония мисли, с които нещата олекват, правим ги да бъдат леки, са добри. Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е.
В живота всякога туряйте мисли, които олекват.
Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки. Те са, които съграждат.
към беседата >>
Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки.
Опарил си се някъде, казваш: за добро е. Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват.
Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки.
Те са, които съграждат.
към беседата >>
Те са, които съграждат.
Няма да се мине дълго, тази опарена кожица ще се обели, ще дойде нова кожица. Говоря за малките погрешки. Опарил си се, казваш: за добро е. В живота всякога туряйте мисли, които олекват. Всякога внасяйте добри мисли, добри желания и добри постъпки.
Те са, които съграждат.
към беседата >>
Вземете, тук имате два носа.
Вземете, тук имате два носа.
Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра. Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум.
към беседата >>
Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра.
Вземете, тук имате два носа.
Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра.
Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има.
към беседата >>
Ти ще кажеш, че този човек не е умен.
Вземете, тук имате два носа. Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра.
Ти ще кажеш, че този човек не е умен.
Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката.
към беседата >>
Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар.
Вземете, тук имате два носа. Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра. Ти ще кажеш, че този човек не е умен.
Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар.
Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш?
към беседата >>
Всички умни хора се товарят.
Вземете, тук имате два носа. Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра. Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар.
Всички умни хора се товарят.
Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си.
към беседата >>
Да допуснем, че имаш критичен ум.
Вземете, тук имате два носа. Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра. Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят.
Да допуснем, че имаш критичен ум.
Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си. Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил?
към беседата >>
Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има.
Единият е дълъг повече от шест сантиметра, другият е едва два сантиметра. Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум.
Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има.
Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си. Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил? Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката.
Ти ще кажеш, че този човек не е умен. Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има.
Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката.
Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си. Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил? Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш?
Тази линия показва, че в дадения момент този човек е умен, но този умният човек събирал товар. Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката.
Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш?
Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си. Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил? Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си.
Всички умни хора се товарят. Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш?
Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си.
Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил? Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил?
Да допуснем, че имаш критичен ум. Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си.
Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил?
Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Ще създаде своето нещастие.
Ходиш, търсиш погрешките на хората, целия ден ходиш и гледаш кой какви недъзи има. Навсякъде патологически работи виждаш: че очите не са намясто, че брадата, че краката. Питам, след като двайсет години си се занимавал с криминална психология, какво добиваш? Ако имаш друга философия, ще създадеш цяло нещастие за себе си. Че то е все същото един човек двайсет години да е клал добичета – днес коли един вол, утре заколи друго, двайсет години като клал добитък, какво е добил?
Ще създаде своето нещастие.
към беседата >>
Мен ми разправяха в България за един пример.
Мен ми разправяха в България за един пример.
Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца. Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа.
към беседата >>
Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца.
Мен ми разправяха в България за един пример.
Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца.
Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа. Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата.
към беседата >>
Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче.
Мен ми разправяха в България за един пример. Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца.
Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче.
Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа. Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата. Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива.
Мен ми разправяха в България за един пример. Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца. Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче.
Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива.
Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа. Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата. Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже.
Мен ми разправяха в България за един пример. Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца. Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива.
Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже.
Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа. Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата. Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа.
Мен ми разправяха в България за един пример. Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца. Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже.
Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа.
Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата. Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата.
Един касапин двайсет–двайсет и пет години се занимавал с клане, забогатял, оженил се, раждат му се три деца. Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа.
Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата.
Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Това е последствие на касаплъка.
Едното било на дванайсет години – аз ги турям така – другото на осем години и третото – едно малко кърмаче. Един ден най-голямото дете казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли овците.“ Братчето му не знае, отива. Голямото взима ножа и отрязва гърлото на братчето си, за да му покаже. Като видяло кръвта, то се уплашило, носи ножа и като тичало, пада и се натъква на ножа. Майката чува че става нещо, тя пък къпала малкото дете, оставила го в коритото, за да види и в това време малкото дете се удавило във водата.
Това е последствие на касаплъка.
към беседата >>
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш.
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш.
Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре. Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре.
към беседата >>
Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре.
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш.
Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре.
Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре.
към беседата >>
Какво трябва да правиш тогава?
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш. Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре.
Какво трябва да правиш тогава?
Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е.
към беседата >>
Ще туриш главата си да мислиш право.
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш. Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре. Какво трябва да правиш тогава?
Ще туриш главата си да мислиш право.
Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре?
към беседата >>
Ще туриш сърцето си да върши работата си добре.
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш. Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре. Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право.
Ще туриш сърцето си да върши работата си добре.
Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре.
към беседата >>
Ще туриш волята си, и тя да служи добре.
Казвам, онова, което ти придобиеш от лошия живот, ти от него полза няма да добиеш. Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре. Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре.
Ще туриш волята си, и тя да служи добре.
Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости.
към беседата >>
Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре.
Ти не туряш в главата си една Божествена работа, не туряш главата си да мисли добре. Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре.
Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре.
Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде.
към беседата >>
Първото нещо е.
Какво трябва да правиш тогава? Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре.
Първото нещо е.
Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости.
към беседата >>
Някой казва: „Как да мисля добре?
Ще туриш главата си да мислиш право. Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е.
Някой казва: „Как да мисля добре?
“ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи.
към беседата >>
“ Най-първо, ще се научиш да говориш добре.
Ще туриш сърцето си да върши работата си добре. Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре?
“ Най-първо, ще се научиш да говориш добре.
Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината.
към беседата >>
Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости.
Ще туриш волята си, и тя да служи добре. Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре.
Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости.
Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи.
към беседата >>
Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде.
Волята ти трябва да служи, сърцето ти трябва да върши и главата ти да мисли добре. Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости.
Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде.
Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе?
към беседата >>
Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости.
Първото нещо е. Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде.
Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости.
Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши.
към беседата >>
Това са лъжи, бели лъжи.
Някой казва: „Как да мисля добре? “ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости.
Това са лъжи, бели лъжи.
Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек.
към беседата >>
Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината.
“ Най-първо, ще се научиш да говориш добре. Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи.
Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината.
„Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света?
към беседата >>
„Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи.
Ти казваш на себе си: „От мене човек няма да стане.“ Не говори такива глупости. Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината.
„Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи.
При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е?
към беседата >>
При такава една философия какво може да излезе?
Ти виждаш времето облачно, казваш: „Лошо време.“ Не говори такива глупости, времето лошо не може да бъде. Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи.
При такава една философия какво може да излезе?
Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите?
към беседата >>
Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши.
Казва: „Слънцето не грее.“ Не говори такива глупости. Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе?
Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши.
Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк?
към беседата >>
Оставаш само ти добър човек.
Това са лъжи, бели лъжи. Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши.
Оставаш само ти добър човек.
Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено.
към беседата >>
Откъде се взе само един добър човек в света?
Казва: „Не грее слънцето.“ Не говориш истината. „Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек.
Откъде се взе само един добър човек в света?
Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени.
към беседата >>
Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е?
„Няма добър човек на земята.“ Не говори такива лъжи. При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света?
Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е?
Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено.
към беседата >>
Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите?
При такава една философия какво може да излезе? Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е?
Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите?
Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото.
към беседата >>
Знаете ли колко дела има заведени против този вълк?
Слънцето не греело, облаците са лоши, вятър духало, всичките хора лоши. Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите?
Знаете ли колко дела има заведени против този вълк?
Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено.
към беседата >>
Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено.
Оставаш само ти добър човек. Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк?
Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено.
Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят.
към беседата >>
Сто овци като изяде, сто дела има заведени.
Откъде се взе само един добър човек в света? Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено.
Сто овци като изяде, сто дела има заведени.
Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища.
към беседата >>
Направиш една лоша постъпка, дело има заведено.
Ами че онова вълче, което мисли, че е добро, баща му добър ли е? Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени.
Направиш една лоша постъпка, дело има заведено.
Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път.
към беседата >>
Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото.
Че баща му, преди да го отхрани, колко овци извади от кошарите? Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено.
Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото.
Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд.
към беседата >>
Направиш едно добро, пак има дело заведено.
Знаете ли колко дела има заведени против този вълк? Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото.
Направиш едно добро, пак има дело заведено.
Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд.
към беседата >>
Ще те възнаградят.
Всеки вълк, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено. Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено.
Ще те възнаградят.
Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд.
към беседата >>
Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища.
Сто овци като изяде, сто дела има заведени. Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят.
Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища.
Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд.
към беседата >>
Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път.
Направиш една лоша постъпка, дело има заведено. Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища.
Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път.
Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години.
към беседата >>
Делото може да е в окръжния съд.
Ще дойде един ден, веднага ще се завежда делото. Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път.
Делото може да е в окръжния съд.
Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години. А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши.
към беседата >>
Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд.
Направиш едно добро, пак има дело заведено. Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд.
Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд.
Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години. А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши. Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд.
Ще те възнаградят. Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд.
Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд.
Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години. А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши. Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд.
Веднага се завеждат делата, но делото може да се насрочи в разни съдилища. Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд.
Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд.
В окръжния съд може да е две години. А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши. Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
В окръжния съд може да е две години.
Може делото да е в мировото съдилище, скоро се свършва по някой път. Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд.
В окръжния съд може да е две години.
А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши. Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши.
Делото може да е в окръжния съд. Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години.
А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши.
Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
Делото може да е в апелативния съд, някой път може да е в касационния съд. Ако то се бави пет–десет години, може да е в касационния съд. Ако се бави пет години, може да е в апелативния съд. В окръжния съд може да е две години. А в мировото съдилище може и по-скоро да свърши.
Между себе си като се разправяте, ежедневно стават тия работи.
към беседата >>
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират.
Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират. Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват.
към беседата >>
Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират.
Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират.
Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват. Мирово съдилище.
към беседата >>
Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират. Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират.
Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат.
После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват. Мирово съдилище. Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
После се хванат за ръцете, поздравят се.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират. Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират. Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат.
После се хванат за ръцете, поздравят се.
Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват. Мирово съдилище. Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират. Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират. Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се.
Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява.
Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват. Мирово съдилище. Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват.
Англичаните, като се обидят, имат обичай да се боксират. Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират. Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява.
Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват.
Мирово съдилище. Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
Мирово съдилище.
Те не дават заявление да се съдят, но и двамата започват да се боксират. Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват.
Мирово съдилище.
Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
Набият се хубаво, потече кръв, шапките паднат. После се хванат за ръцете, поздравят се. Казва: „Извинете.“ Другият, и той се извинява. Като се набият, после се ръкуват, поздравяват се и се примиряват. Мирово съдилище.
Вкъщи туй нали го знаете, нали се дуелирате?
към беседата >>
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца.
Едното на две години и половина. На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат.
към беседата >>
Едното на две години и половина.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца.
Едното на две години и половина.
На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор.
към беседата >>
На едното дали една ябълка.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца. Едното на две години и половина.
На едното дали една ябълка.
Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката.
към беседата >>
Другото, което е на две години, го гледа.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца. Едното на две години и половина. На едното дали една ябълка.
Другото, което е на две години, го гледа.
Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката.
към беседата >>
Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца. Едното на две години и половина. На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа.
Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче.
Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите.
към беседата >>
Казвам: и двамата хора ще станат.
Аз веднъж гледах две деца в две колички, малки деца. Едното на две години и половина. На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче.
Казвам: и двамата хора ще станат.
Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек.
към беседата >>
Аз сега тълкувам, аз съм коментатор.
Едното на две години и половина. На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат.
Аз сега тълкувам, аз съм коментатор.
Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример.
към беседата >>
Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката.
На едното дали една ябълка. Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор.
Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката.
Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото.
към беседата >>
Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката.
Другото, което е на две години, го гледа. Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката.
Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката.
При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките.
към беседата >>
При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите.
Хвана го за косата, разтърси му главата, и пак му взе ябълката, и другото взе да плаче. Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката.
При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите.
Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги.
към беседата >>
Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек.
Казвам: и двамата хора ще станат. Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите.
Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек.
Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата.
към беседата >>
Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример.
Аз сега тълкувам, аз съм коментатор. Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек.
Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример.
Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него.
към беседата >>
Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото.
Казвате: „Тази ябълка ти я дадоха, знаеш как да я изядеш.“ Мисли другото и като поседя, казва: „Като я взе, знаеш какви ще бъдат последиците.“ Раздруса го хубаво и му взе ябълката. Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример.
Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото.
Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него. Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите.
към беседата >>
Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките.
Вие сега ще питате при кого ще остане ябълката. При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото.
Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките.
Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него. Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите. Малките могат без тях.
към беседата >>
Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги.
При когото и да е останала, резултатите ще бъдат същите. Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките.
Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги.
Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него. Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите. Малките могат без тях.
към беседата >>
Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата.
Онзи, който даде ябълката, не беше умен човек. Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги.
Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата.
Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него. Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите. Малките могат без тях.
към беседата >>
Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него.
Но туй стана заради вас, аз да видя, да ви дам този пример. Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата.
Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него.
Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите. Малките могат без тях.
към беседата >>
Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите.
Той трябваше да тури количките надалеч едно от друго, че да не може едното дете да вземе ябълката на другото. Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него.
Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите.
Малките могат без тях.
към беседата >>
Малките могат без тях.
Трябваше да тури на четири–пет метра разстояние количките. Онзи турил количките една до друга, съблазняват се, изкушава ги. Другото казва: „То не е за тебе, за мене е.“ Хваща го за главата, разтърсва го за косата. Онова на двете години мисли, че онова си е позволило нещо, което не е за него. Големите хора всякога казват: „Това на тебе не прилича, на мене.“ Хубавото ядене, хубавите дрехи са на умните хора, на големите.
Малките могат без тях.
към беседата >>
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява.
Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари.
към беседата >>
Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява.
Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде.
А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна.
към беседата >>
А пък този късия нос е глупав.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява. Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде.
А пък този късия нос е глупав.
Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво.
към беседата >>
Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява. Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав.
Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят.
Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка.
към беседата >>
Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява. Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят.
Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко.
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята.
към беседата >>
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява. Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко.
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари.
Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение.
към беседата >>
Умният има и добрата страна.
Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари.
Умният има и добрата страна.
Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение. С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво.
А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна.
Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво.
Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение. С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка.
Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво.
Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка.
Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение. С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята.
Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко. Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка.
Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята.
Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение. С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение.
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те удари. Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята.
Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение.
С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение.
С една кутия може да направиш една илюминация в селото.
към беседата >>
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията.
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията.
Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно. Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали?
към беседата >>
Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно.
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията.
Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно.
Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане?
към беседата >>
Човек, най-първо, се ражда тънко въже, после става дебело въже.
Човек, най-първо, се ражда тънко въже, после става дебело въже.
Като стане дебело въже, остарее. Най-първо, човек е една малка добродетел, после става голяма.
към беседата >>
Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени.
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията. Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно.
Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени.
Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед.
към беседата >>
Като стане дебело въже, остарее.
Човек, най-първо, се ражда тънко въже, после става дебело въже.
Като стане дебело въже, остарее.
Най-първо, човек е една малка добродетел, после става голяма.
към беседата >>
Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво.
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията. Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно. Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени.
Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво.
Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви.
към беседата >>
Най-първо, човек е една малка добродетел, после става голяма.
Човек, най-първо, се ражда тънко въже, после става дебело въже. Като стане дебело въже, остарее.
Най-първо, човек е една малка добродетел, после става голяма.
към беседата >>
Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи.
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията. Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно. Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво.
Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи.
Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре?
към беседата >>
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия?
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия?
Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите? Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали?
Казвам, сега в живота хората са дошли и правят погрешки от незнание, не знаят последствията. Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно. Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи.
Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали?
Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата.
към беседата >>
Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите?
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия?
Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите?
Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат.
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Но човек, да се учи, трябва да знае законите на своята мисъл, как да мисли правилно. Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали?
Кое е за предпочитане?
Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви.
към беседата >>
Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили?
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия? Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите?
Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили?
Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него.
към беседата >>
Богатият е съблечен гол и намазан с мед.
Има желания, които не са естествени, има мисли, които не са естествени, има и постъпки, които не са естествени. Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане?
Богатият е съблечен гол и намазан с мед.
Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба.
към беседата >>
Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат.
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия? Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите? Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили?
Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат.
Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат?
към беседата >>
Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви.
Представете си, че вас ви съблекат гол и ви намажат с мед и ви свържат за едно дърво. Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед.
Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви.
Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите.
към беседата >>
Там ще свършите.
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия? Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите? Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат.
Там ще свършите.
Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат? Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него.
към беседата >>
Кое е по-добре?
Или представете си, че като ви съблекат гол, ви облекат със скъсани дрехи. Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви.
Кое е по-добре?
Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде.
към беседата >>
Много малко може да кажете за нея.
Вие размишлявали ли сте по някой път върху философията на една кибритена кутия, върху съдържанието на една кибритена кутия? Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите? Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите.
Много малко може да кажете за нея.
Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат? Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него. Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
Така аз разглеждам работата.
Кое е по-хубаво: да те съблекат гол и да те намажат с мед или да те съблекат гол и да те облекат в някои парцали? Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре?
Така аз разглеждам работата.
Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко.
към беседата >>
Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат.
Много пъти вие разглеждате някой философски въпрос, но ако ви дам една тема, „Кибритената кутия“, какво може да ми разправите? Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея.
Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат.
Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат? Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него. Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви.
Кое е за предпочитане? Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата.
Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви.
И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие.
към беседата >>
Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него.
Ако трябва да направите една лекция, какво бихте направили? Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат.
Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него.
Ако я нямаше, с какво ще те мъчат? Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него. Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
И двамата имат същата съдба.
Богатият е съблечен гол и намазан с мед. Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви.
И двамата имат същата съдба.
На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките.
към беседата >>
Ако я нямаше, с какво ще те мъчат?
Най-първо, ще говорите от какво е направена кутията, после – от какво са направени клечките и за какво служат. Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него.
Ако я нямаше, с какво ще те мъчат?
Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него. Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите.
Сиромахът е съблечен гол и облечен с парцали, пуснат е свободен да върви. Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба.
На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите.
Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи.
към беседата >>
Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него.
Там ще свършите. Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат?
Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него.
Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде.
Кое е по-добре? Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите.
Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде.
Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед.
към беседата >>
Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
Много малко може да кажете за нея. Но тия миролюбивите клечки, които по естество са миролюбиви, расли са някъде в гората, може човеколюбивият човек да ги вземе и да ги направи много лоши клечки – и добро да вършат, и зло да вършат. Ами че с една кибритена клечка ще запалят огън, ще те опекат на него. Ако я нямаше, с какво ще те мъчат? Тъй с кибритената клечка запалят огъня, накладат го, пак ще те опекат на него.
Питам, кой е виноват, когато кибритената клечка прави престъпление?
към беседата >>
Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко.
Така аз разглеждам работата. Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде.
Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко.
Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи.
към беседата >>
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър.
Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката. Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него.
към беседата >>
Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие.
Богатият е с мед намазан и е свързан, сиромахът – облечен с парцали и свободен пуснат да върви. И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко.
Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие.
Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така.
към беседата >>
Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър.
Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката.
Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно.
към беседата >>
Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките.
И двамата имат същата съдба. На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие.
Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките.
Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма.
към беседата >>
Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър. Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката.
Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня.
Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен.
към беседата >>
Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи.
На единия са взети дрехите и на другия са взети дрехите. Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките.
Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи.
И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така.
към беседата >>
Злото в огъня е вече предпазено.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър. Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката. Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня.
Злото в огъня е вече предпазено.
То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо.
към беседата >>
И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед.
Но единият, който е намазан с мед, има какво да яде. Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи.
И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед.
То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек.
към беседата >>
То е едно зло, но вие го намирате за уместно.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър. Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката. Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено.
То е едно зло, но вие го намирате за уместно.
Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши.
към беседата >>
То са философски работи.
Като се намери в голяма нужда, ще си близне малко. Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед.
То са философски работи.
Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има.
към беседата >>
Но уместно е, ако сте далеч от него.
Казвам, всеки човек може на най-хубавата дума да ѝ тури една главичка, както кибритената клечка, и да направи думата добър – турите пред думата не е и става – не е добър. Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката. Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно.
Но уместно е, ако сте далеч от него.
Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош.
към беседата >>
Вие не разсъждавате така.
Богатият ще си близне от меда, но понеже от меда по гърба не може да си близне, но само по рамената и ръката малко, защото е свързан, тук-там близне, и това е неговото щастие. Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи.
Вие не разсъждавате така.
Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен.
към беседата >>
Ако сте близо, няма да е уместно.
Туй, което не е добро, то е клечката, която е миролюбива, туй не е е главичката. Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него.
Ако сте близо, няма да е уместно.
Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош.
към беседата >>
Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма.
Бедният, като върви със скъсани дрехи, няма никакъв мед намазан, гледа дупките. Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така.
Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма.
Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване?
към беседата >>
Някои казват, че огънят е много полезен.
Като драснете, запали се тази главичка, ще запалите огъня. Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно.
Някои казват, че огънят е много полезен.
Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош.
към беседата >>
Аз разсъждавам така.
Но в живота за предпочитане е положението на бедния, който е свободен да ходи. И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма.
Аз разсъждавам така.
Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат.
към беседата >>
Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо.
Злото в огъня е вече предпазено. То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен.
Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо.
Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош?
към беседата >>
Вие казвате: „Блазе му на богатия човек.
И той има неприятности, но положението на богатия, който ближе от рамената си мед, е по-лошо, че ако го нападнат тия хапливите мухи, те, като изядат меда, ще започнат да изваждат вътрешния мед. То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така.
Вие казвате: „Блазе му на богатия човек.
Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам.
към беседата >>
Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши.
То е едно зло, но вие го намирате за уместно. Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо.
Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши.
После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна?
към беседата >>
Къща има.
То са философски работи. Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек.
Къща има.
Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази.
към беседата >>
После имаме думата лош.
Но уместно е, ако сте далеч от него. Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши.
После имаме думата лош.
Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна?
към беседата >>
Виж колко хубаво е облечен.
Вие не разсъждавате така. Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има.
Виж колко хубаво е облечен.
Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп.
към беседата >>
Като турите пред нея не е, става не е лош.
Ако сте близо, няма да е уместно. Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош.
Като турите пред нея не е, става не е лош.
Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош.
към беседата >>
Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване?
Във вашия ум ни най-малко тази идея я няма. Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен.
Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване?
Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство?
към беседата >>
Имате не е добър и не е лош.
Някои казват, че огънят е много полезен. Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош.
Имате не е добър и не е лош.
В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър.
към беседата >>
Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат.
Аз разсъждавам така. Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване?
Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат.
Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек.
към беседата >>
В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош?
Полезен е отдалече на един метър, на два метра, но близо при него, като туриш ръката, ще видиш, че е много лошо. Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош.
В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош?
Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание.
към беседата >>
Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам.
Вие казвате: „Блазе му на богатия човек. Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат.
Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам.
В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота.
към беседата >>
Коя дума е тук положителна?
Има много работи, които отдалече са много добри, а отблизо са много лоши. После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош?
Коя дума е тук положителна?
Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо.
към беседата >>
В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази.
Къща има. Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам.
В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази.
Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота. То е лошата страна, но има и добра страна.
към беседата >>
Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна?
После имаме думата лош. Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна?
Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна?
Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна.
към беседата >>
Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп.
Виж колко хубаво е облечен. Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази.
Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп.
Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота. То е лошата страна, но има и добра страна. Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
Значи, ако махнем не е при лош, става лош.
Като турите пред нея не е, става не е лош. Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна?
Значи, ако махнем не е при лош, става лош.
Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна.
към беседата >>
Защо ти е такова богатство?
Как е намазан с мед.“ Но колко струва това намазване? Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп.
Защо ти е такова богатство?
Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота. То е лошата страна, но има и добра страна. Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
Ако махнем при не е добър не е, става добър.
Имате не е добър и не е лош. В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош.
Ако махнем при не е добър не е, става добър.
Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна. Като махнем не е от не е добър, думата става положителна.
към беседата >>
Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек.
Да се поставите сега в положението на сегашните американски милионери, които са в Америка – при сегашните апаши, които съществуват, какъв страх имат. Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство?
Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек.
И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота. То е лошата страна, но има и добра страна. Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание.
В дадения случай каква е разликата между не е добър и не е лош? Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър.
Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание.
А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна. Като махнем не е от не е добър, думата става положителна. Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота.
Всеки богаташ има по десет души детективи да го пазят, десет души гавази ги наричам. В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек.
И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота.
То е лошата страна, но има и добра страна. Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо.
Коя дума е тук положителна? Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание.
А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо.
Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна. Като махнем не е от не е добър, думата става положителна. Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
То е лошата страна, но има и добра страна.
В турско време българите, като тръгнат, ще хванат един гавазин – българинът върви напред, гавазинът отподире, да го пази. Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота.
То е лошата страна, но има и добра страна.
Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
Като стане не е лош, думата става положителна.
Не е добър ли е положителна, или не е лош е положителна? Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо.
Като стане не е лош, думата става положителна.
Като турим не е при добър, думата става отрицателна. Като махнем не е от не е добър, думата става положителна. Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
Сега в Америка по десет души ги пазят, да не задигнат жена му или децата му, защото, ако ги задигнат, искат голям откуп. Защо ти е такова богатство? Остави, че ще го задигнат, но целия ден стоиш нащрек. И то си има хубавата страна, но то е само един вид на живота. То е лошата страна, но има и добра страна.
Докато хората дойдат до онова – правото, разбиране.
към беседата >>
Като турим не е при добър, думата става отрицателна.
Значи, ако махнем не е при лош, става лош. Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна.
Като турим не е при добър, думата става отрицателна.
Като махнем не е от не е добър, думата става положителна. Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
В какво седи богатството на човека?
В какво седи богатството на човека?
Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум. Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек.
към беседата >>
Като махнем не е от не е добър, думата става положителна.
Ако махнем при не е добър не е, става добър. Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна.
Като махнем не е от не е добър, думата става положителна.
Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум.
В какво седи богатството на човека?
Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум.
Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем.
към беседата >>
Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
Като турим при думата добър не е, думата добива друго съдържание. А пък като турим не е при лош, значи лошото придобива нещо. Като стане не е лош, думата става положителна. Като турим не е при добър, думата става отрицателна. Като махнем не е от не е добър, думата става положителна.
Като махнем не е от не е лош, думата става отрицателна.
към беседата >>
Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце.
В какво седи богатството на човека? Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум.
Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце.
Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца.
към беседата >>
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така.
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така.
Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината? Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици?
към беседата >>
Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки.
В какво седи богатството на човека? Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум. Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце.
Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки.
А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца. Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината?
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така.
Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината?
Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я. Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши.
към беседата >>
А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен.
В какво седи богатството на човека? Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум. Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки.
А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен.
Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек. Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца. Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я.
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така. Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината?
Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я.
Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика.
към беседата >>
Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек.
В какво седи богатството на човека? Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум. Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен.
Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек.
Има една сиромашия, която не трябва да желаем. Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца. Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя?
Сега във вас се заражда мисълта, защо е така. Аз ще ви запитам: защо шивачките надупчват дрехите с машината? Мислите ли, че е едно благодеяние, като турите оная дреха на машината и започнеш: трака-трака, надупчиш я.
Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя?
Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва.
към беседата >>
Има една сиромашия, която не трябва да желаем.
Богат е според мене онзи, който знае да се ползва от своя ум. Богат човек според мен е онзи, който може да се ползва от богатството на своето сърце. Според мен богат човек е онзи, който може да се ползва от силата на своите постъпки. А пък в този смисъл, както вие разбирате, всеки човек, който може да се ползва от своя ум, е свободен. Всеки човек, който може да се ползва от богатството на своето сърце, е свободен и който може да се ползва от своите постъпки, е свободен човек.
Има една сиромашия, която не трябва да желаем.
Тогава бедните трябва да се научат да се ползват от своето сърце, Бог е турил спасението в техните сърца. Щом си станал богат, трябва да се ползваш от своето богатство.
към беседата >>
3.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Така се е явила и расовата борба.
Когато дойде любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло.
Така се е явила и расовата борба.
Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено.
към беседата >>
Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват.
Когато дойде любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба.
Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват.
Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена.
към беседата >>
Казват, че тя е най-благородната раса.
Когато дойде любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват.
Казват, че тя е най-благородната раса.
Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето.
към беседата >>
Къде е мястото на тази раса в човека?
Когато дойде любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса.
Къде е мястото на тази раса в човека?
Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите?
към беседата >>
Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха.
Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека?
Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха.
Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено.
Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха.
Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено.
Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
Значи семитската раса е била покварена.
Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено.
Значи семитската раса е била покварена.
Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето.
Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена.
Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето.
Питат къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
Питат къде са евреите?
Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето.
Питат къде са евреите?
В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
В сърцето.
Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската – в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите?
В сърцето.
Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят – пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето.
Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски.
към беседата >>
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения.
Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките.
към беседата >>
Аз само нахвърлям известни идеи.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения.
Аз само нахвърлям известни идеи.
Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят.
към беседата >>
Това още не е най-същественото.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения. Аз само нахвърлям известни идеи.
Това още не е най-същественото.
Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел.
към беседата >>
Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения. Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото.
Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила.
Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл.
към беседата >>
Стомахът е динамото в човека.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения. Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила.
Стомахът е динамото в човека.
Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата.
към беседата >>
Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките.
Сега аз не ви заставям да приемете тези твърдения. Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека.
Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките.
Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове.
към беседата >>
Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят.
Аз само нахвърлям известни идеи. Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките.
Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят.
Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен.
към беседата >>
Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел.
Това още не е най-същественото. Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят.
Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел.
Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може.
към беседата >>
Такъв живот няма смисъл.
Според мене главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето – за да възприема Божествената топлина, а стомахът – за да възприема Божествената сила. Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел.
Такъв живот няма смисъл.
Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват.
към беседата >>
Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата.
Стомахът е динамото в човека. Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл.
Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата.
Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели.
към беседата >>
Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове.
Светлината е условие за придобиване на знанието, топлината – условие за чувствата, а силата – за постъпките. Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата.
Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове.
Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели. Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Някои мислят, че само умственият свят е важен.
Следователно, ако ти нямаш топлина, чувствата ти няма да се проявят. Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове.
Някои мислят, че само умственият свят е важен.
Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели. Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може.
Живот без чувства, това е една пустиня, пълна с прах и пепел. Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен.
Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може.
Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели. Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват.
Такъв живот няма смисъл. Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може.
Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват.
Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели. Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели.
Онова, което ни радва на Земята, това са чувствата. Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват.
Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели.
Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
Това е свят, който е насаден с различни цветя и плодове. Някои мислят, че само умственият свят е важен. Мисълта е най-красивото нещо в света, но и без чувства не може. Мисъл без чувства, но и чувства без мисъл, нищо не струват. Ако видите една мисъл, едно чувство и една постъпка в духовния свят, те са като ангели.
Значи, три ангела има в човека: единият ангел е в главата, другият – в сърцето, а третият – в стомаха, той го регулира, като някой огняр.
към беседата >>
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така?
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така?
Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат? “ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел.
към беседата >>
Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат?
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така?
Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат?
“ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване.
към беседата >>
“ Направете вие един такъв свят.
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така? Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат?
“ Направете вие един такъв свят.
Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви.
към беседата >>
Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът.
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така? Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат? “ Направете вие един такъв свят.
Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът.
Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие.
към беседата >>
Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене.
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така? Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат? “ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът.
Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене.
Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел.
Много хора на Земята извършват работата на огняри в парахода, но те не са доволни от себе си, от своя живот, и казват: „Защо Господ направи света така? Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат? “ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене.
Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел.
Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване.
Не можа ли да направи един свят, в който хората да не ядат? “ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел.
Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване.
Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Бог е създал света преди още той да се прояви.
“ Направете вие един такъв свят. Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване.
Бог е създал света преди още той да се прояви.
Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Това показва Неговото вечно безкористие.
Дайте вие един план, да покажете как трябва да бъде създаден светът. Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви.
Това показва Неговото вечно безкористие.
Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
Не е достатъчно само да говорите, но дайте вие един план, да видим как можете да създадете човека, без да има нужда от ядене. Психологически въпросът се свежда към следното: ти [не] можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие.
Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни.
към беседата >>
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме?
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме?
“ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно.
към беседата >>
“ Той се интересува от това дали вие живеете.
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме?
“ Той се интересува от това дали вие живеете.
Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях.
към беседата >>
Като страдате, вие живеете.
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме? “ Той се интересува от това дали вие живеете.
Като страдате, вие живеете.
Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях.
към беседата >>
Следователно Бог се радва, че живеете.
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме? “ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете.
Следователно Бог се радва, че живеете.
Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти.
към беседата >>
Бог се радва и като страдате, и като се радвате.
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме? “ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете.
Бог се радва и като страдате, и като се радвате.
И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат.
към беседата >>
И за едното, и за другото Му е приятно.
Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме? “ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате.
И за едното, и за другото Му е приятно.
Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят.
към беседата >>
Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях.
“ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно.
Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях.
Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората.
към беседата >>
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е.
Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно.
към беседата >>
Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях.
Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях.
Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях.
Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове.
към беседата >>
Вие не разбирате какво нещо е животът.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е.
Вие не разбирате какво нещо е животът.
Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат.
към беседата >>
Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти.
Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях.
Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти.
Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят.
към беседата >>
Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът.
Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде.
Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат.
Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти.
Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат.
Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това?
към беседата >>
Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде.
Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме.
Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят.
И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат.
Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят.
Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това? “
към беседата >>
Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме.
Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват.
Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората.
Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят.
Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората.
Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това? “
към беседата >>
Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно.
Ние се движим в един свят, който още не е установен, преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват.
Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно.
И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат. И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове.
Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората.
Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове.
Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това? “
към беседата >>
И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат.
Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно.
И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат.
И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят.
Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове.
Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят.
Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това? “
към беседата >>
И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което днес имат.
И всички нещастия в света произтичат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота, както в религиозния, така и в научния.
към беседата >>
Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това?
Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят.
Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това?
“
към беседата >>
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва.
Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека.
към беседата >>
“
Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят. Засега даже и духовният свят не е достъпен за хората. Той е разделен на два лагера: в единия лагер живеят тъмни, лоши духове, а в другия – светли, добри духове. Те се гледат отдалеч, приказват си, но на гости не си ходят. Понякога правят изключение, пущат някой дух от единия лагер в другия, но като постои там една седмица, казва: „Не е за мене тук, ще си отида.“ Казвате: „Възможно ли е това?
“
към беседата >>
Вземете, запример, понятието на хората за Бога.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва.
Вземете, запример, понятието на хората за Бога.
Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза.
към беседата >>
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример.
Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа.
към беседата >>
Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва. Вземете, запример, понятието на хората за Бога.
Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило.
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани.
към беседата >>
Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример.
Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво.
Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила.
към беседата >>
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва. Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило.
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли.
Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо.
към беседата >>
Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример. Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво.
Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали.
Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал.
към беседата >>
Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва. Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли.
Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение.
Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Апашът си казвал: „Това място е за мене.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример. Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали.
Апашът си казвал: „Това място е за мене.
Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал.
към беседата >>
Това е заблуждение, което седи вън от човека.
Във всички науки, във всички религии има нещо, което липсва. Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение.
Това е заблуждение, което седи вън от човека.
Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример. Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене.
Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати.
Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи.
към беседата >>
Аз го наричам психологическа хипноза.
Вземете, запример, понятието на хората за Бога. Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека.
Аз го наричам психологическа хипноза.
Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Влязъл проповедникът и започнал своята беседа.
За обяснение на тази идея, ще ви приведа един пример. Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати.
Влязъл проповедникът и започнал своята беседа.
Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи. Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
Значи, хората са хипнотизирани.
Вземете човека, това разумно същество – на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза.
Значи, хората са хипнотизирани.
Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила.
Един английски апаш чул, че имало един проповедник, който проповядвал много хубаво. Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа.
Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила.
Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи. Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо.
Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол и на него се моли. Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани.
Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо.
Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал.
Слушателите му се увличали от неговите проповеди и се захласвали. Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила.
Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал.
Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи. Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
Ето, тези разумни същества, хората, като се яви някой велик и гениален човек, докато е жив, те го гонят, изтезават; като умрат, те започват да се кланят на костите им и да очакват от тия кости някакво спасение. Това е заблуждение, което седи вън от човека. Аз го наричам психологическа хипноза. Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо.
Срещате някого – върви като замаян и казва: „Пари искам, богатство искам, знание, сила искам.“
към беседата >>
Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал.
Апашът си казвал: „Това място е за мене. Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал.
Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал.
Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи. Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство.
В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство.
Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва! “ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.
към беседата >>
Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи.
Ще отида там и когато те се захласнат, ще бръкна в джобовете им и ще си измъкна една голяма сума.“ Той отишъл в църквата, дето проповедникът държал своите проповеди и заел едно удобно място, все около богати. Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал.
Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи.
Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода.
В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство.
Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода.
По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва! “ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.
към беседата >>
Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
Влязъл проповедникът и започнал своята беседа. Той чакал момента слушателите да се захласнат и си казвал: „Ето, в този момент ще пристъпя към своята работа“, но неусетно и той се увлякъл в проповедта, захласнал се и не забелязал как проповедта се свършила. Когато започнали всички да излизат, той си казал: „Този дявол ме накара и мене да се захласна, но втори път няма да му отстъпя.“ Отишъл втори път на църквата и пак се захласнал. Той продължавал да отива още няколко пъти, все с надежда, че ще се противопостави на дявола, който го захласвал. Но като се убедил, че не може, най-после казал: „Няма повече да ходя на тези проповеди, не ме интересуват тези работи.
Те по-скоро ще станат причина да си изгубя занаята.“
към беседата >>
По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва!
В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода.
По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва!
“ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.
към беседата >>
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята.
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята.
Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие.
към беседата >>
“ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.
В Америка един апаш често си казвал: „Човек, за да стане човек, непременно трябва да обере някой голям богаташ.“ Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се зарадвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: „Параходът потъва!
“ Докато апашът си мислил, че всичко наредил, параходът потънал и парите потънали.
към беседата >>
Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби.
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята.
Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби.
Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания.
към беседата >>
Много хора мязат на този апаш.
Много хора мязат на този апаш.
Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва.
към беседата >>
Това хора ли са?
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята. Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби.
Това хора ли са?
Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали.
Много хора мязат на този апаш.
Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали.
Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува.
към беседата >>
Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им.
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята. Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са?
Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им.
Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости.
към беседата >>
Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“.
Много хора мязат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали.
Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“.
Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества.
към беседата >>
Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания.
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята. Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им.
Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания.
Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни.
към беседата >>
Те са от няколко етажи.
Много хора мязат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“.
Те са от няколко етажи.
Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така.
към беседата >>
Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие.
Има лоши хора в света, които се страхуват да не си изгубят занаята. Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания.
Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие.
Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване.
Много хора мязат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи.
Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване.
Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си.
към беседата >>
Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания.
Те казват: „Ако посещаваме такива проповеди, ние ще изгубим своята самостоятелност, ще станем като баби. Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие.
Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания.
И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва.
Много хора мязат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване.
Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва.
Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух.
към беседата >>
И след всичко това искат да бъдат щастливи.
Това хора ли са? Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания.
И след всичко това искат да бъдат щастливи.
Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува.
Те мислят, че всичко са наредили и им остава да живеят, а виждат, че са се лъгали. Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва.
Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува.
И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух. Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости.
Да се захласват от една проповед.“ Прави са тия хора, такива са разбиранията им. Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи.
Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости.
Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества.
Вижте какво представят тези големи параходи, които американците наричат „дрендаят“. Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува.
И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества.
И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух. Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни.
Те искат да бъдат силни, но не знаят, че тези силни хора сами си причиняват страдания. Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости.
Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни.
Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
И после хората се чудят защо става така.
Те са от няколко етажи. Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества.
И после хората се чудят защо става така.
И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух. Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
Такъв е Божественият закон.
Някой се отчае, току вземе нож, иска да се самоубие. Без да знаят, хората със своите мисли си причиняват едни на други страдания. И след всичко това искат да бъдат щастливи. Мислете добре, за да приемат вашите добри мисли и близките ви, и така да си правите един на други добро, а не пакости. Ако мислиш добре, добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни.
Такъв е Божественият закон.
към беседата >>
И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си.
Като ги погледнете, виждате, как величествено се движат по морето, страх да те хване. Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така.
И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си.
Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух. Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик.
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик.
Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример.
към беседата >>
Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух.
Обаче като се сражават помежду си, виждате, че се наклонил на една или на друга страна и постепенно потъва. Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си.
Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух.
Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек.
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик.
Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек.
То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек.
към беседата >>
Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
Някой път го раняват само и виждате как се връща като някой ранен войник, който отива да се лекува. И след това трябва да се правят превръзки на раните, които са причинени на тия големи същества. И после хората се чудят защо става така. И за мене е чудно защо хората носят цилиндри на главата си. Не съм против цилиндрите, хубаво нещо са те, защото под главата има доста въздух, а главата се нуждае от въздух.
Цилиндрите са по-добри от смачканите шапки.
към беседата >>
То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго.
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек.
То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго.
Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода.
към беседата >>
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно.
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно.
Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум.
към беседата >>
Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото.
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго.
Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото.
Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух.
към беседата >>
Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила?
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно.
Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила?
Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш.
към беседата >>
Как може така?
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото.
Как може така?
Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята.
към беседата >>
Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна.
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно. Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила?
Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна.
Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича.
към беседата >>
Ще ви дам един пример.
Като дойде злото при вас, приемете го като подбудителна сила, като подтик. Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така?
Ще ви дам един пример.
Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене.
към беседата >>
Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система.
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно. Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна.
Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система.
Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли?
към беседата >>
Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек.
Ако то дойде, ще ви каже: „Направи зло на еди-кой си човек.“ Ти ще го изслушаш, но ще направиш точно обратното – ще направиш добро на този човек. То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример.
Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек.
Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода.
към беседата >>
Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно.
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно. Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система.
Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно.
Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря.
към беседата >>
Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода.
То ще ви говори по един начин, а вие – а вие ще вършите друго. Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек.
Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода.
Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари.
към беседата >>
Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум.
Един ден видях една позната госпожа, добре облечена, с хубава рокля, но турила шапката си накриво, надясно. Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно.
Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум.
Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той?
към беседата >>
Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух.
Обаче човек може едновременно да направи и доброто, и злото. Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода.
Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух.
Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода.
към беседата >>
Аз зная какво търсиш.
Казвам: „Ти приличаш на ония български момци, едновремешните, които, като наредят работите си, накривят си шапките надясно.“ – „Какво съм се наредила? Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум.
Аз зная какво търсиш.
Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича.
към беседата >>
Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята.
Как може така? Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух.
Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята.
Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола.
към беседата >>
Ти търсиш някой, който да те обича.
Аз не съм женена, търся някого, да се оженя за него.“ Казах ѝ: „Ти ще се ожениш, но докато носиш шапката си накриво, ще бъдеш нещастна. Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш.
Ти търсиш някой, който да те обича.
Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича.
към беседата >>
Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене.
Ще ви дам един пример. Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята.
Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене.
След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен?
към беседата >>
Има Един, Който те обича.“ – „Така ли?
Трябва да носиш шапката си направо, нито надясно, нито наляво.“ След това ѝ показвам какви петна има по ноктите ѝ и казвам: „Тия петна са признаци на голямо напрежение в нервната ти система. Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича.
Има Един, Който те обича.“ – „Така ли?
Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати.
към беседата >>
След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода.
Представете си, че злото ми нашепва: „Направи зло на този човек. Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене.
След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода.
Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен? Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря.
Докато не измениш мисълта си, тия петна няма да изчезнат.“ Казах ѝ: „Ти имаш хубави заложби в ума си, но не мислиш сериозно. Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли?
Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря.
Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх.
към беседата >>
Той ми благодари.
Излей шишето му.“ Виждам, че срещу мене иде един беден човек, който носи в ръката си шише с вода. Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода.
Той ми благодари.
По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен? Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той?
Ти търсиш другар, за да бъдеш щастлива, но не знаеш, че щастието на човека зависи от неговия ум. Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря.
Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той?
“ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си.
към беседата >>
По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода.
Тогава аз изпълнявам желанието на лошия дух. Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари.
По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода.
Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен? Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
“ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича.
Аз зная какво търсиш. Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той?
“ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича.
Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана.
към беседата >>
Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола.
Взимам шишето на бедния човек, отварям го и го изливам на земята. Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода.
Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола.
Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен? Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
Ти седиш много далеч от Този, Който те обича.
Ти търсиш някой, който да те обича. Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича.
Ти седиш много далеч от Този, Който те обича.
Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана. Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен?
Той се чуди какво правя и остава недоволен и оскърбен от мене. След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола.
Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен?
Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
Твоите чувства са много потиснати.
Има Един, Който те обича.“ – „Така ли? Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича.
Твоите чувства са много потиснати.
Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана. Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
След това му казвам: „Ела сега с мене.“ Завеждам го при близкия хубав извор, измивам шишето му добре и му го давам пълно с чиста, свежа вода. Той ми благодари. По този начин аз изпълних желанието на лошия дух, като излях водата на бедния човек, но изпълних желанието и на добрия, като му напълних шишето с чиста, изворна вода и му показах отде може да черпи такава вода. Човек трябва да бъде умен, да знае как да постъпва с дявола. Знаете ли колко е мъчно човек да бъде благодарен?
Опитвали ли сте се да бъдете благодарни?
към беседата >>
Ти имаш голям страх.
Аз го търся от толкоз години, а не мога да го намеря. Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати.
Ти имаш голям страх.
Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана. Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си.
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си.
Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш.
към беседата >>
Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си.
Не съм го срещнала тук, няма го.“ – „Да, Онзи, Който е направил вселената, Той те обича.“ – „Къде е Той? “ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх.
Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си.
Хвърли револверите настрана. Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него.
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си.
Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него.
Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно.
към беседата >>
Хвърли револверите настрана.
“ – „Светлината, която влиза в очите ти, въздухът, който приемаш в дробовете си, прясната вода, която утолява жаждата ти, плодовете, които ядеш – сливи, ябълки, круши, пък и всеки човек, когото срещаш, това е все проявление на Този, Който те обича. Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си.
Хвърли револверите настрана.
Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно.
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си. Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него.
Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно.
Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек.
към беседата >>
Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
Ти седиш много далеч от Този, Който те обича. Твоите чувства са много потиснати. Ти имаш голям страх. Постоянно ходиш с два револвера, нащрек си. Хвърли револверите настрана.
Ако е за оръжия, аз имам повече от тебе, но зная, че и десет да имам, нищо не струвам.“
към беседата >>
Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв?
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си. Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно.
Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв?
“ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него?
към беседата >>
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат.
Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището.
към беседата >>
“ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа?
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си. Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв?
“ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа?
“ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал?
към беседата >>
Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат.
Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали.
Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си.
към беседата >>
“ – „Тогава ще го търпиш.
Един ден иде при мене една дама от благородното софийско общество и ме пита какво да прави с мъжа си. Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа?
“ – „Тогава ще го търпиш.
Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен?
към беседата >>
Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали.
Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило.
Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън?
към беседата >>
Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно.
Казва, че не могла да го търпи, не може да живее с него. Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш.
Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно.
Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр?
към беседата >>
Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило.
Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина.
Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето.
към беседата >>
Все трябва да има поне една добра черта този човек.
Казвам: „Ти трябваше да дойдеш при мене, по-рано, преди да се ожениш, а сега е вече късно. Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно.
Все трябва да има поне една добра черта този човек.
Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза.
към беседата >>
Срещу него излязло голямо, страшно чудовище.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина.
Срещу него излязло голямо, страшно чудовище.
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
към беседата >>
Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него?
Сега ще ти кажа друг съвет.“ – „Какъв? “ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек.
Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него?
“ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта.
към беседата >>
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище.
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището.
Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност.
към беседата >>
“ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал?
“ – „Ще ти кажа да го търпиш.“ – „Ама, не мога.“ – „Тогава ще го напуснеш.“ – „Ами кой ще ме гледа? “ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него?
“ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал?
Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки.
към беседата >>
Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си.
Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището.
Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си.
Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен?
“ – „Тогава ще го търпиш. Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал?
Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен?
Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр.
към беседата >>
Какво показва този сън?
Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си.
Какво показва този сън?
Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр?
Ще намериш една добра черта в характера му и ще му слугуваш беззаветно. Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен?
Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр?
“ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода.
към беседата >>
Това чудовище представя болката на детето.
Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън?
Това чудовище представя болката на детето.
Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
“ – „Ще ти дам една доза.
Все трябва да има поне една добра черта този човек. Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр?
“ – „Ще ти дам една доза.
Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа.
към беседата >>
Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето.
Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
Този цяр е любовта.
Ако няма нещо хубаво в себе си, как се ожени за него? “ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза.
Този цяр е любовта.
Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
към беседата >>
Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност.
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност.
Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
Любовта е цяр срещу всички болки.
“ – „Излъга ме.“ – „Как позна, че те е излъгал? Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта.
Любовта е цяр срещу всички болки.
Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори.
към беседата >>
Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност.
Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла.
към беседата >>
Ето как ще приложиш този цяр.
Я ми го опиши какъв е.“ И тя започва да го описва: „Има дебели вежди, челото му е средно, не е много високо.“ – „Значи, паметлив човек е.“ – „Ръцете му са мускулести.“ – „Много енергичен човек е той.“ – „Как да не е енергичен? Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки.
Ето как ще приложиш този цяр.
Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта.
към беседата >>
Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш.
Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш.
Ако не я разбираш, тя ще те погълне. Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.
към беседата >>
Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода.
Гърбът ми знае това.“ – „Аз имам един цяр, с който можеш да си помогнеш.“ – „Какъв е този цяр? “ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр.
Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода.
И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Ако не я разбираш, тя ще те погълне.
Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш.
Ако не я разбираш, тя ще те погълне.
Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.
към беседата >>
И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа.
“ – „Ще ти дам една доза. Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода.
И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа.
Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.
Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш. Ако не я разбираш, тя ще те погълне.
Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.
към беседата >>
Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа.
Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Сега вие се интересувате коя е тази дама.
Сега вие се интересувате коя е тази дама.
Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат.
към беседата >>
Колкото и да я гори, няма да изгори.
Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
Колкото и да я гори, няма да изгори.
Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Всички вие, нищо повече.
Сега вие се интересувате коя е тази дама.
Всички вие, нищо повече.
Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен.
към беседата >>
Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта.
Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори.
Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта.
Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Кой е този мъж?
Сега вие се интересувате коя е тази дама. Всички вие, нищо повече.
Кой е този мъж?
Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери.
към беседата >>
Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа. Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори. Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта.
Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
Всички вие, нищо повече.
Сега вие се интересувате коя е тази дама. Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж?
Всички вие, нищо повече.
Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване.
към беседата >>
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света.
Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво.
към беседата >>
Аз не намирам, че хората се различават много едни от други.
Сега вие се интересувате коя е тази дама. Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече.
Аз не намирам, че хората се различават много едни от други.
Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен.
към беседата >>
Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света.
Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй.
Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място.
към беседата >>
Всички хора си приличат.
Сега вие се интересувате коя е тази дама. Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други.
Всички хора си приличат.
Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света. Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй.
Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее.
Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има.
към беседата >>
Някой минава за умен.
Всички вие, нищо повече. Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат.
Някой минава за умен.
Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи.
към беседата >>
Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света. Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее.
Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат.
Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях.
към беседата >>
Като те срещне, ще те измери.
Кой е този мъж? Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен.
Като те срещне, ще те измери.
Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине?
към беседата >>
Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света. Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат.
Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат.
В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има.
към беседата >>
Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване.
Всички вие, нищо повече. Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери.
Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване.
Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена.
към беседата >>
В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво.
Сега ние живеем в една епоха, когато Бог действува в света. Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат.
В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво.
В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление.
към беседата >>
Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен.
Аз не намирам, че хората се различават много едни от други. Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване.
Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен.
Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне.
към беседата >>
В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място.
Той прави едно голямо преобразувание в цялата природа, в целия строй. Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво.
В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място.
Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има.
към беседата >>
Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено.
Всички хора си приличат. Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен.
Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено.
Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои.
към беседата >>
Гладни хора няма да има.
Казано е в Писанието, че Слънцето ще потъмнее, звездите ще угаснат, Луната ще потъмнее. Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място.
Гладни хора няма да има.
Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави.
към беседата >>
Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи.
Някой минава за умен. Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено.
Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи.
Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека.
към беседата >>
Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях.
Това показва, че всички онези религиозни, криви вярвания, които хората са имали от хиляди години насам, ще изчезнат, ще си заминат. Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има.
Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях.
И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега.
към беседата >>
Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине?
Като те срещне, ще те измери. Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи.
Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине?
“ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
И жадни хора няма да има.
Всички онези закони и правила, които хората са имали, и те ще си заминат. В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях.
И жадни хора няма да има.
И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско.
към беседата >>
“ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена.
Най-малкото движение, което направиш, той ще го подложи на изследване. Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине?
“ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена.
Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
И жаждата ще бъде забавление.
В света трябва да се внесе нещо ново, нещо хубаво. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има.
И жаждата ще бъде забавление.
И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има.
към беседата >>
Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне.
Каквото кажеш, ще те следи да види доколко си искрен. Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена.
Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне.
Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
И болни хора няма да има.
В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление.
И болни хора няма да има.
Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа.
към беседата >>
Ако се махне преждевременно, то ще се удвои.
Ще следи да види дали в думите ти няма нещо двусмислено. Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне.
Ако се махне преждевременно, то ще се удвои.
Този закон се отнася и до радостта на човека. Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
Всички хора ще бъдат здрави.
Гладни хора няма да има. Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има.
Всички хора ще бъдат здрави.
И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има.
към беседата >>
Този закон се отнася и до радостта на човека.
Когато давам съвет на някой болен, той остава недоволен и казва: „Това са празни думи. Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои.
Този закон се отнася и до радостта на човека.
Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
И няма да се размножават чрезмерно, както сега.
Ако има гладни, гладът ще бъде забавление за тях. И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави.
И няма да се размножават чрезмерно, както сега.
В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място.
към беседата >>
Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
Кажи ми нещо реално.“ Казвам му: „Ще мине.“ – „Как ще мине? “ Този човек е недоволен, защото иска още в дадения момент да мине болката му, но следният момент тя пак ще дойде, и то увеличена. Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека.
Не можеш да увеличиш радостта на човека повече от тази, която в дадения момент има, защото нервната му система не е нагодена да възприеме мощната енергия на голямата радост.
към беседата >>
В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско.
И жадни хора няма да има. И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега.
В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско.
Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си.
към беседата >>
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите.
Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна.
към беседата >>
Слуги няма да има.
И жаждата ще бъде забавление. И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско.
Слуги няма да има.
Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата.
към беседата >>
Някои искат да придобият Божествената любов.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите.
Някои искат да придобият Божествената любов.
Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа.
И болни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има.
Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа.
И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов.
Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта.
Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал.
към беседата >>
И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има.
Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа.
И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има.
Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта.
Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени.
Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала.
към беседата >>
Слугите ще бъдат на почетно място.
И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има.
Слугите ще бъдат на почетно място.
В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
Има хора, които не могат да четат Библията.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени.
Има хора, които не могат да четат Библията.
Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека.
към беседата >>
В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си.
В бъдещия живот във всеки дом ще има само по едно дете, или мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място.
В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си.
Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна.
Тъй щото, страданията не са нищо друго освен известни методи, чрез които нервната система се тонира, за да може да издържа на радостите. Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията.
Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна.
Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб.
към беседата >>
Слугите ще раздават благата.
Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си.
Слугите ще раздават благата.
Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл.
Някои искат да придобият Божествената любов. Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна.
Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл.
За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш.
към беседата >>
Те ще носят благата на хората.
Всички ще се надпреварват кой да свърши някаква работа. И за работата няма да се плаща, както сега, заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават пред слугите си. Слугите ще раздават благата.
Те ще носят благата на хората.
към беседата >>
За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал.
Хиляди години е трябвало те да се каляват, за да може сърцето им да издържа на любовта. Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл.
За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал.
Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат.
към беседата >>
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“.
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“.
Казвате: „Как ще стане това? “ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
към беседата >>
Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала.
Хубаво нещо е любовта, но тя трябва да се цени. Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал.
Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала.
Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си.
към беседата >>
Казвате: „Как ще стане това?
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“.
Казвате: „Как ще стане това?
“ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула.
към беседата >>
Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека.
Има хора, които не могат да четат Библията. Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала.
Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека.
Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава?
към беседата >>
“ Както става с бубата.
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това?
“ Както става с бубата.
В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда.
към беседата >>
Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб.
Като се разболеят, те лежат на нея, турят я под възглавницата си, ту на дясната, ту на лявата страна. Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека.
Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб.
Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде.
към беседата >>
В първо време вие храните бубата с листа.
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това? “ Както става с бубата.
В първо време вие храните бубата с листа.
Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята.
към беседата >>
Значи, потенциал имаш.
Някой казва: „Трябва да имам любов.“ Ти произнасяш думата „любов“, но тя няма никакъв смисъл. За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб.
Значи, потенциал имаш.
Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота.
към беседата >>
Тя постепенно надебелява, става голяма.
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това? “ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа.
Тя постепенно надебелява, става голяма.
Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това?
към беседата >>
Като изядеш един хляб, два ще ти останат.
За да бъде мощна, любовта трябва да има обект, или потенциал. Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш.
Като изядеш един хляб, два ще ти останат.
Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб.
към беседата >>
Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това? “ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма.
Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел.
към беседата >>
Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си.
Най-малката любов трябва да има поне един, два, три, четири, пет, шест, до дванадесет потенциала. Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат.
Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си.
Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш?
към беседата >>
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула.
Казвате: „Как ще стане това? “ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула.
И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси.
към беседата >>
Какво ще ти остане тогава?
Потенциалът е запас, от който зависи щастието на човека. Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си.
Какво ще ти остане тогава?
Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда.
“ Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула.
И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда.
Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана.
към беседата >>
Гладът ще дойде.
Ти вървиш по пътя, торбата ти е пълна с хляб. Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава?
Гладът ще дойде.
Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята.
В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда.
Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята.
Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате.
към беседата >>
Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота.
Значи, потенциал имаш. Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде.
Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота.
Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
Как става това?
Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята.
Как става това?
Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете.
към беседата >>
Трябва ти поне един самун хляб.
Като изядеш един хляб, два ще ти останат. Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота.
Трябва ти поне един самун хляб.
Като изчезне и той, какво ще разбереш? Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
Тази пеперуда е представител на един ангел.
Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор, и току се покатери някъде, започва да преде една нишка. Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това?
Тази пеперуда е представител на един ангел.
Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда.
към беседата >>
Като изчезне и той, какво ще разбереш?
Като изядеш и тях, нищо няма да ти остане – нямаш потенциал, нямаш енергия в себе си. Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб.
Като изчезне и той, какво ще разбереш?
Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси.
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и мисли как да излезе от пашкула. И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел.
Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси.
Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това?
към беседата >>
Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
Какво ще ти остане тогава? Гладът ще дойде. Така ще почувствуваш, че хлябът ти е необходим в живота. Трябва ти поне един самун хляб. Като изчезне и той, какво ще разбереш?
Ще разбереш, че и със самун – лошо, но без самун – по-лошо.
към беседата >>
Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана.
И тази глупава буба един ден излиза във вид на пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси.
Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана.
Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно.
към беседата >>
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората.
Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си.
към беседата >>
Вие не я виждате.
Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с четиридесет–петдесет цвята. Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана.
Вие не я виждате.
Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно. Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората.
Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения.
В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил.
към беседата >>
Това, което се разхожда по света, е ангелско дете.
Как става това? Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате.
Това, което се разхожда по света, е ангелско дете.
Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно. Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения.
В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога.
Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа.
към беседата >>
Вие казвате, че това е пеперуда.
Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете.
Вие казвате, че това е пеперуда.
Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно. Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога.
Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг.
Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому.
към беседата >>
Научно ли е това?
Той е нейният баща, който работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси. Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда.
Научно ли е това?
Това е сто и едно на сто вярно. Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг.
Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле.
Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов.
към беседата >>
Това е сто и едно на сто вярно.
Като свърши дрехата ѝ, той казва: „Хайде, дъще, излез сега да се разходиш.“ Пеперудата е ангелче, скрито вътре в аероплана. Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това?
Това е сто и едно на сто вярно.
Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си.
Сега въпросът е до религиозните вярвания на хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле.
Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си.
Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне.
към беседата >>
Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
Вие не я виждате. Това, което се разхожда по света, е ангелско дете. Вие казвате, че това е пеперуда. Научно ли е това? Това е сто и едно на сто вярно.
Какво разбирате вие под думата „ангелско дете“?
към беседата >>
Ти още нищо не си научил.
Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си.
Ти още нищо не си научил.
Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си.
към беседата >>
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое.
Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава.
към беседата >>
Ти не си се научил още да обичаш Господа.
В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога. Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил.
Ти не си се научил още да обичаш Господа.
Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог.
към беседата >>
Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое.
Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение.
След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги.
към беседата >>
Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому.
Мнозина си представят Бога като човек, който днеска е на един ум, утре – на друг. Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа.
Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому.
Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение.
След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека.
Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората?
към беседата >>
Помощ за помощ върви и любов за любов.
Някои имат слабостта да мислят, че могат да подкупят Господа, да Го залъжат с малко масло, да Му заколят едно теле. Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому.
Помощ за помощ върви и любов за любов.
Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека.
Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа.
От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него.
към беседата >>
Всеки иска да се подигне.
Някой казва: „Чудно нещо, от сутрин до вечер се моля на Господа, но нищо не съм получил.“ Казвам: Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов.
Всеки иска да се подигне.
Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа.
От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората.
Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни.
към беседата >>
Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си.
Ти още нищо не си научил. Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне.
Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си.
Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог. Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава.
Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората.
Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава.
Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба.
към беседата >>
Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог.
Ти не си се научил още да обичаш Господа. Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си.
Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог.
Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
Вие ги впрягате на работа, биете ги.
Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава.
Вие ги впрягате на работа, биете ги.
Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има.
към беседата >>
Той никога не е падал и няма да падне.
Някои се молят, казват: „Господи, помогни ни, гладни сме.“ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. Помощ за помощ върви и любов за любов. Всеки иска да се подигне. Ти не можеш да се подигнеш, докато не подигнеш ближния си. Ако има някой в света, който е подигнат и въздигнат, то е Бог.
Той никога не е падал и няма да падне.
към беседата >>
Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората?
След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги.
Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората?
Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
Значи, има Един в света, Който подига всички.
Значи, има Един в света, Който подига всички.
Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа.
към беседата >>
Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него.
Вдъхна в него после дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората?
Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него.
Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
Сега трябват работници, които да повдигат падналите.
Значи, има Един в света, Който подига всички.
Сега трябват работници, които да повдигат падналите.
Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи.
към беседата >>
Значи има условия да бъдат по-умни.
От човешката раса излизат и пеперудите, и животните, които слизат заедно с хората на Земята, да имат опитност, да видят какво представят хората. Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него.
Значи има условия да бъдат по-умни.
Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
Кои са падналите?
Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите.
Кои са падналите?
Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея.
към беседата >>
Те заеха низка служба.
Някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни.
Те заеха низка служба.
И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има. Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
Които нямат ясна представа за Бога.
Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите?
Които нямат ясна представа за Бога.
Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя.
към беседата >>
И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има.
Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба.
И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има.
Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал?
Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога.
Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал?
“ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора.
към беседата >>
Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
Този дух се усмихне и си мисли: „Много има да пати главата ти.“ Кой стои по-високо: млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи има условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е заел тази низка служба и се ползува от формата, която има.
Но казвам: Има едно създание, което е Божествено.
към беседата >>
“ Този човек казва първата лъжа.
Значи, има Един в света, Който подига всички. Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал?
“ Този човек казва първата лъжа.
Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите.
към беседата >>
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал.
Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш.
към беседата >>
Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи.
Сега трябват работници, които да повдигат падналите. Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа.
Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи.
Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите.
към беседата >>
Това е означено там, в рая, до дървото на живота.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал.
Това е означено там, в рая, до дървото на живота.
Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
към беседата >>
Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея.
Кои са падналите? Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи.
Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея.
Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички.
към беседата >>
Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота.
Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота.
Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш.
към беседата >>
Не съм против боя.
Които нямат ясна представа за Бога. Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея.
Не съм против боя.
Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта.
към беседата >>
Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота.
Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства.
към беседата >>
Аз не съм от тези, мирните хора.
Някои казват: „Как да обичаме Господа, когато нищо не ни е дал? “ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя.
Аз не съм от тези, мирните хора.
Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора.
към беседата >>
В плодните дървета ние имаме образци от тази раса.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
В плодните дървета ние имаме образци от тази раса.
Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен.
към беседата >>
Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите.
“ Този човек казва първата лъжа. Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора.
Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите.
Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци.
към беседата >>
Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това, което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса.
Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш.
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени.
към беседата >>
Мирът е за добрите държави, а не за лошите.
Той има отлична глава, хубави сини очи, хубави ръце, с хубави пръсти, но като не знае как да ги употреби, отива да бие с тях този, онзи. Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите.
Мирът е за добрите държави, а не за лошите.
Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш.
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
Това трябва да го знаят всички.
Ти имаш една отлична ръка, която може навсякъде да носи благословението, а ти ходиш да биеш с нея. Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите.
Това трябва да го знаят всички.
Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек.
към беседата >>
Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш.
Не говоря за дървото за познаване на злото и доброто, но дървото за познаване на живота. Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш.
Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
Сега някои искат любовта.
Не съм против боя. Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички.
Сега някои искат любовта.
И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош.
към беседата >>
Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства.
Това е Божествената раса, за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш.
Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства.
Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора.
Аз не съм от тези, мирните хора. Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта.
И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора.
Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош.
към беседата >>
Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен.
В плодните дървета ние имаме образци от тази раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства.
Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен.
Неговите постъпки са Божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
Лошите хора са пробити грънци.
Казвам: Мирът е за разумните държави, а не за глупавите. Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора.
Лошите хора са пробити грънци.
Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека.
към беседата >>
Неговите постъпки са Божествени.
Като ядеш от тези плодове, ако си болен, веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен.
Неговите постъпки са Божествени.
Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън.
Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци.
Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън.
Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш. Като възприемеш от неговите мисли, ти се просвещаваш. Като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородните чувства. Като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са Божествени.
Ето защо вие трябва да измените начина на живота си.
към беседата >>
Ти не можеш да обичаш лошия човек.
Това трябва да го знаят всички. Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън.
Ти не можеш да обичаш лошия човек.
Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
Казват, че човек за човека е вълк.
Казват, че човек за човека е вълк.
Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича?
към беседата >>
Ако го обичаш, той ще стане по-лош.
Сега някои искат любовта. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек.
Ако го обичаш, той ще стане по-лош.
Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото.
Казват, че човек за човека е вълк.
Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото.
А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си.
към беседата >>
Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош.
И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош.
Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош.
Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра.
Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото.
А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра.
В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота.
към беседата >>
Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека.
Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош.
Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека.
Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
В това дърво е майката, там е и бащата.
Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра.
В това дърво е майката, там е и бащата.
Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив.
към беседата >>
Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън. Ти не можеш да обичаш лошия човек. Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека.
Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към беседата >>
Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си.
Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата.
Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си.
Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот.
към беседата >>
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека.
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека.
Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот.
към беседата >>
Как трябва да я обича?
Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си.
Как трябва да я обича?
Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък.
към беседата >>
Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си.
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека.
Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си.
Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа.
към беседата >>
Както себе си.
Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича?
Както себе си.
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане?
към беседата >>
Как ще обича народа си?
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си.
Как ще обича народа си?
Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни.
към беседата >>
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота.
А в дървото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си.
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота.
към беседата >>
Той Бога не обича, България и българите ще обича.
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си?
Той Бога не обича, България и българите ще обича.
Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни.
към беседата >>
Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив.
В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив.
Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха.
към беседата >>
Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти.
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича.
Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти.
Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът?
към беседата >>
Това е вечният живот.
Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив.
Това е вечният живот.
Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче.
към беседата >>
Който може да се жертвува за Бога, той е патриот.
Сега всички имат желание да развиват националното чувство на човека. Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти.
Който може да се жертвува за Бога, той е патриот.
Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?
към беседата >>
Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък.
Как трябва да я обича? Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот.
Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък.
Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?
към беседата >>
Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа.
Сега и в България казват, че човек трябва да обича народа си. Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот.
Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа.
Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури? “ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
Какво ще стане?
Както себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък.
Какво ще стане?
Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него? “ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце.
към беседата >>
Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни.
Как ще обича народа си? Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа.
Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни.
Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури? “ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота.
Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота. Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане?
Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота.
Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него? “ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни.
Той Бога не обича, България и българите ще обича. Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни.
Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни.
Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури? “ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
Тази е идеята, която е поставена в стиха.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Този, Единия, Който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота.
Тази е идеята, която е поставена в стиха.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него? “ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
Какво нещо е народът?
Според мене всички, които обичат Бога, са добри патриоти. Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни.
Какво нещо е народът?
Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури? “ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче.
Това е вечният живот. Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче.
Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него? “ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?
Който може да се жертвува за Бога, той е патриот. Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът?
Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?
“ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?
Апостол Павел казва какво ще стане със сегашния порядък. Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче.
Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?
“ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
“ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
Който обича Бога, той обича и отечеството си, и обществото, и народа. Мнозина мислят, че онези хора, които любят Бога, са загубени, а онези, които не Го любят, са умни. Точно обратно: онези, които не любят Бога, са загубени, а тези, които Го любят, са умни. Какво нещо е народът? Казвате: „Милият народ.“ „Милият народ“ казвате, а когато дойде някой от града тука, казвате: „Този простак, какво дошъл тук, със скъсаните си потури?
“ Значи в главата на хората седи идеята за „милият народ“, а като видят някого от този народ, казват: „Простак е този човек.“ Много се лъжете, не са простаци те.
към беседата >>
“ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце.
Какво ще стане? Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него?
“ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце.
Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи.
Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината.
към беседата >>
Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
Ще стане това, че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване на доброто и на злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Това е Божественият живот, който е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: „Какво може да стане от него? “ Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце.
Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.
към беседата >>
Запример, българите са шест милиона.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи.
Запример, българите са шест милиона.
Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват.
към беседата >>
Мнозина търсят Господа отвън.
Мнозина търсят Господа отвън.
И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате.
към беседата >>
Тази душа се проявява във всички шест милиона хора.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона.
Тази душа се проявява във всички шест милиона хора.
Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си.
към беседата >>
И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите.
Мнозина търсят Господа отвън.
И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите.
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота.
към беседата >>
Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора.
Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа.
Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“.
към беседата >>
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече.
Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите.
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече.
И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте.
към беседата >>
Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа.
Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце.
Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света.
към беседата >>
И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем.
Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече.
И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем.
Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината.
Има една тъй наречена свободна душа, която се проявява във всички народи. Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце.
Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината.
Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави.
към беседата >>
Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината.
Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем.
Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината.
Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Отдето минава той, всички хора възкръсват.
Запример, българите са шест милиона. Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината.
Отдето минава той, всички хора възкръсват.
Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н.
към беседата >>
Не роптайте против това, което сега имате.
Мнозина търсят Господа отвън. И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината.
Не роптайте против това, което сега имате.
Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си.
Тази душа се проявява във всички шест милиона хора. Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват.
Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си.
Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.
към беседата >>
Вие се оплаквате от живота.
И това не е лошо, но трябва да знаете, че докато не намерите Бога отвътре, в себе си, отвън не можете да Го намерите. Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате.
Вие се оплаквате от живота.
Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Това наричам аз „българин“.
Това означава „българин“ – в който се проявява тази душа. Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си.
Това наричам аз „българин“.
Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.
към беседата >>
Не се оплаквайте.
Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота.
Не се оплаквайте.
Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Един е такъв българин в света.
Казвам: Българин е онзи, който носи светъл ум, топло сърце. Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“.
Един е такъв българин в света.
Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.
към беседата >>
Научете се да се радвате на страданието.
И никой не може да отиде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя.“ Този, който ще ни привлече, и Този, който ще ни покаже пътя, представят дървото на живота, при което трябва да отидем. Христос казва: „Това, което Отец Ме е научил, това ви говоря.“ Значи това, което Той ви е научил, това е истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте.
Научете се да се радвате на страданието.
към беседата >>
Същото може да се каже и за останалите държави.
Или българин е онзи, който носи в ума си знание и светлина, в сърцето си – любов, а в тялото си – истината. Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света.
Същото може да се каже и за останалите държави.
Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н. Един евреин има такъв.
към беседата >>
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого.
Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога.
към беседата >>
Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н.
Отдето минава той, всички хора възкръсват. Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави.
Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н.
Един евреин има такъв.
към беседата >>
Не, аз говоря принципално.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого.
Не, аз говоря принципално.
Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар.
към беседата >>
Един евреин има такъв.
Дето мине той, всички хора излизат вън от гробовете си. Това наричам аз „българин“. Един е такъв българин в света. Същото може да се каже и за останалите държави. Един такъв англичанин има, един германец, един французин, един японец, един китаец, един от Дания, един от Швеция, един от Норвегия, един е във Финландия и т.н.
Един евреин има такъв.
към беседата >>
Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално.
Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога.
Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът.
към беседата >>
Днес всички хора спорят кой стои по-високо.
Днес всички хора спорят кой стои по-високо.
Не е въпросът там. Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз?
към беседата >>
Възрастен е онзи, който е познал Бога.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога.
Възрастен е онзи, който е познал Бога.
Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
към беседата >>
Не е въпросът там.
Днес всички хора спорят кой стои по-високо.
Не е въпросът там.
Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз?
към беседата >>
Стар е онзи, който е познал Бога.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога.
Стар е онзи, който е познал Бога.
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало.
към беседата >>
Другояче седи идеята.
Днес всички хора спорят кой стои по-високо. Не е въпросът там.
Другояче седи идеята.
Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз?
към беседата >>
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога.
Сега, като говоря за плача, вие мислите, че засягам някого. Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога.
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога.
Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти.
към беседата >>
Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора.
Днес всички хора спорят кой стои по-високо. Не е въпросът там. Другояче седи идеята.
Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора.
Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми.
към беседата >>
Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар.
Не, аз говоря принципално. Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога.
Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар.
Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод.
към беседата >>
Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос?
Днес всички хора спорят кой стои по-високо. Не е въпросът там. Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора.
Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос?
Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е.
към беседата >>
Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът.
Младият плаче, значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар.
Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът.
Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее.
към беседата >>
Кракът ще пита: „Дали съм аз?
Днес всички хора спорят кой стои по-високо. Не е въпросът там. Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос?
Кракът ще пита: „Дали съм аз?
“ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм.
към беседата >>
Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът.
Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога.
към беседата >>
“ Ръката ще пита: „Дали съм аз?
Не е въпросът там. Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз?
“ Ръката ще пита: „Дали съм аз?
“ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз?
към беседата >>
Младият представя семето, което е поникнало.
Стар е онзи, който е познал Бога. Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария.
Младият представя семето, което е поникнало.
Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот.
към беседата >>
“ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз?
Другояче седи идеята. Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз?
“ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз?
“ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо?
към беседата >>
Възрастният е цветето, което цъфти.
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало.
Възрастният е цветето, което цъфти.
Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е.
към беседата >>
“ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми.
Аз ви давам обяснение на въпроса дали аз съм по-високо от другите хора. Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз?
“ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми.
Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре.
към беседата >>
Старият е узрелият плод.
Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти.
Старият е узрелият плод.
Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога.
към беседата >>
Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е.
Изобщо трябва ли да се задава такъв въпрос? Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми.
Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е.
пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре. Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее.
Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод.
Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее.
Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
към беседата >>
пори, на всяка пора по един косъм.
Кракът ще пита: „Дали съм аз? “ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е.
пори, на всяка пора по един косъм.
И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре. Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога.
Той няма да има онази старост и немощ и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее.
Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога.
Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне.
към беседата >>
И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз?
“ Ръката ще пита: „Дали съм аз? “ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм.
И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз?
“, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре. Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот.
Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога.
Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот.
Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.
към беседата >>
“, те ли са наистина, които стоят по-високо?
“ Очите, ушите, носът, устата, косите – всички ще питат: „Дали съм аз? “ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз?
“, те ли са наистина, които стоят по-високо?
Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре. Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е.
Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот.
Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е.
ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат.
към беседата >>
Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре.
“ Че, на главата и на брадата на човека има около двеста и петдесет хиляди косми. Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо?
Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре.
Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
ще познаеш Бога.
Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е.
ще познаеш Бога.
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни.
към беседата >>
Когато човек загази, и те ще загазят.
Освен това, човек има на тялото си седем милиона прозорци, т.е. пори, на всяка пора по един косъм. И ако всеки косъм от тия седем милиона косми каже: „Дали съм аз? “, те ли са наистина, които стоят по-високо? Когато състоянието на човека е добро, и на тях ще бъде добре.
Когато човек загази, и те ще загазят.
към беседата >>
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога.
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си?
към беседата >>
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро.
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро.
Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят.
към беседата >>
През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне.
Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване.
През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне.
Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал?
към беседата >>
Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини.
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро.
Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини.
Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това?
към беседата >>
Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.
Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне.
Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.
Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си.
към беседата >>
Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни.
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро. Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини.
Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни.
Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна.
към беседата >>
Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат.
Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.
Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат.
Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си.
към беседата >>
Ами като умреш, това не е ли глупава работа?
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро. Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни.
Ами като умреш, това не е ли глупава работа?
Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме.
към беседата >>
Всички петна, които съществуват, са временни.
ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат.
Всички петна, които съществуват, са временни.
Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието.
към беседата >>
Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е?
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро. Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа?
Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е?
Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме.
към беседата >>
Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си?
И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни.
Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си?
Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят.
Казвам: Във всички трябва да възкръсне идеята за общото добро. Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е?
Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят.
Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание.
към беседата >>
Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал?
През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си?
Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал?
Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Умно ли е това?
Вие имате тази идея в себе си, но някой път излизате от правата посока на живота и казвате: „На млади години бяхме по-умни.“ И сега, вместо да бъдете по-умни, вие започвате да отричате това, което сте правили в младини. Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят.
Умно ли е това?
Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е?
към беседата >>
Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си.
Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал?
Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си.
И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна.
Значи това, което сте правили в младини, било глупаво, а в старини сте по-умни. Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това?
Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна.
Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е? “
към беседата >>
И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си.
Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си.
И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си.
Това е животът на безсмъртието. Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме.
Ами като умреш, това не е ли глупава работа? Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна.
Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме.
Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е? “
към беседата >>
Това е животът на безсмъртието.
Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си.
Това е животът на безсмъртието.
Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме.
Да караш хората да те погребват, да се кланят на костите ти, това много умно ли е? Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме.
Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме.
Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е? “
към беседата >>
Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като рисувал картините си, не се е оцапал? Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в салона, показва картините си. И ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще ги изложим пред хората, да дадат мнението си. Това е животът на безсмъртието.
Тогава всички ще се зарадвате и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога.
към беседата >>
Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание.
Докато си бил жив, никой не ти се е кланял, а като умреш, всички започват да ти се кланят. Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме.
Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание.
Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е? “
към беседата >>
Казвам: Светът се преобразява вече.
Казвам: Светът се преобразява вече.
Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, оживейте. Като чуете гласа Му, възкръснете.
към беседата >>
Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е?
Умно ли е това? Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание.
Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е?
“
към беседата >>
Като чуете гласа Му, станете.
Казвам: Светът се преобразява вече.
Като чуете гласа Му, станете.
Като чуете гласа Му, оживейте. Като чуете гласа Му, възкръснете.
към беседата >>
“
Не казвам, че това е лошо, но аз гледам на добрата страна. Като се кланят на умрелия, хората искат да кажат: „Ние сега те познаваме. Съжаляваме, че като беше между нас, не те познахме. Като дойдеш втори път, ще ти окажем всичкото си уважение и почитание. Сега се кланяме на костите ти.“ Обаче, като дойде втори път на Земята, те пак започват да разискват: „Този ли е същият, или не е?
“
към беседата >>
Като чуете гласа Му, оживейте.
Казвам: Светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете.
Като чуете гласа Му, оживейте.
Като чуете гласа Му, възкръснете.
към беседата >>
За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята.
За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята.
Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха. Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава. Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала. Но да оставим тези работи настрана. Да знаете, че дето е законът, там е Илия.
към беседата >>
Като чуете гласа Му, възкръснете.
Казвам: Светът се преобразява вече. Като чуете гласа Му, станете. Като чуете гласа Му, оживейте.
Като чуете гласа Му, възкръснете.
към беседата >>
Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха.
За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята.
Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха.
Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава. Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала. Но да оставим тези работи настрана. Да знаете, че дето е законът, там е Илия. Дето има дърво, там е Илия.
към беседата >>
Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки.
Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки.
Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните. Елате всички, а не само един.“
към беседата >>
Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава.
За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята. Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха.
Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава.
Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала. Но да оставим тези работи настрана. Да знаете, че дето е законът, там е Илия. Дето има дърво, там е Илия. Дето има Изабела, там е Илия.
към беседата >>
Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните.
Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки.
Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните.
Елате всички, а не само един.“
към беседата >>
Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала.
За пророк Илия беше казано, че ще дойде пак на Земята. Той дойде във форма на Иоан Кръстител, но не го познаха. Някои от вас искат да знаят какво нещо е Иоан, какво означава.
Но за да знаете какво нещо е Иоан, вие трябва да изучавате еврейската кабала.
Но да оставим тези работи настрана. Да знаете, че дето е законът, там е Илия. Дето има дърво, там е Илия. Дето има Изабела, там е Илия. Дето има Ирод, там е Иоан.
към беседата >>
Елате всички, а не само един.“
Когато ви говоря да чуете гласа на Бога, подразбирам да имате известни опитности, известни придобивки. Аз разбирам онзи завършен процес, за който Христос казва: „Елате всички вие и Ме последвайте, да придобиете онова, което съм приготвил за вас, за избраните.
Елате всички, а не само един.“
към беседата >>
НАГОРЕ