НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1153
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1153
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.
Друг е въпросът, ако човек е духовно богат. Щом е духовно богат, той не търси материално богатство. В противен случай той непременно трябва да бъде материално богат. На земята не можеш да ходиш бос и гол - климатическите условия не позволяват това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представлява благоприятно условие.
То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.
към беседата >>
Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език.
Сега вярвам, че ме разбрахте.
Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език.
Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив.
към беседата >>
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си.
Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него.
към беседата >>
Кой човек не разбира, какво означава смъртта?
Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език.
Кой човек не разбира, какво означава смъртта?
Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов?
към беседата >>
Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си.
Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество.
Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания.
към беседата >>
Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата.
Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта?
Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата.
- Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е.
към беседата >>
Ще кажете, че и без учени хора може.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество.
Ще кажете, че и без учени хора може.
Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят?
към беседата >>
- Какво представлява болната жена?
Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата.
- Какво представлява болната жена?
- Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага.
към беседата >>
Не може без учени.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може.
Не може без учени.
Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна.
към беседата >>
- Тя е старият живот, който е на заминаване.
Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена?
- Тя е старият живот, който е на заминаване.
Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага.
към беседата >>
Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени.
Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен.
Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив.
Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване.
Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив.
- Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Той иска всички хора да бъдат като него.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен.
Той иска всички хора да бъдат като него.
Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
- Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов?
Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив.
- Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов?
- Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания.
Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него.
Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания.
Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
- Той трябва да направи ближния си, т.е.
Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов?
- Той трябва да направи ближния си, т.е.
Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят?
Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания.
Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят?
Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
Христос, съучастник в своите блага.
- Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е.
Христос, съучастник в своите блага.
Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна.
Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят?
Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна.
Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага.
- Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага.
Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага.
Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна.
Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.
към беседата >>
Това значи влизане на човека в новия живот.
Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага.
Това значи влизане на човека в новия живот.
към беседата >>
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци.
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци.
Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома.
към беседата >>
Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят.
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци.
Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят.
Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили.
към беседата >>
Това той научил от опит.
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят.
Това той научил от опит.
Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата.
към беседата >>
Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност.
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит.
Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност.
Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай.
към беседата >>
Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно?
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност.
Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно?
Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести.
към беседата >>
Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома.
Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно?
Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома.
- Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци.
към беседата >>
- Не мога, така са ме учили.
Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома.
- Не мога, така са ме учили.
- Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок.
към беседата >>
- Дай на мене колата.
Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили.
- Дай на мене колата.
- Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар.
към беседата >>
- Щом искаш, опитай.
Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата.
- Щом искаш, опитай.
Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести.
Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай.
Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести.
Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци.
Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести.
Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци.
Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок.
- Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци.
Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок.
- Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
- Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар.
- Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок.
- Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар.
Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
Втори път ще зная, как се карат грънци.
- Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар.
Втори път ще зная, как се карат грънци.
към беседата >>
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания.
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания.
Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията?
към беседата >>
Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си.
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания.
Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си.
За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си.
към беседата >>
За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно.
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си.
За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно.
- Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение.
към беседата >>
- Ама аз съм нещастен човек.
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно.
- Ама аз съм нещастен човек.
- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н.
към беседата >>
- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек.
- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.
- Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път?
към беседата >>
- Как ще се освободим от нещастията и страданията?
Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.
- Как ще се освободим от нещастията и страданията?
- Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може.
към беседата >>
- Като научите уроците си.
Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията?
- Като научите уроците си.
Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине.
към беседата >>
Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение.
За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си.
Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение.
Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н.
- Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение.
Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н.
- Не може ли по друг път? - Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
- Не може ли по друг път?
- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н.
- Не може ли по друг път?
- Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
- Не може.
- Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път?
- Не може.
Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
Определено е на човека, по какъв път трябва да мине.
- Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може.
Определено е на човека, по какъв път трябва да мине.
Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път? - Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине.
Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.
към беседата >>
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината.
Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях.
към беседата >>
Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината.
Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях.
Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо.
към беседата >>
Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях.
Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина.
Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното.
към беседата >>
Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина.
Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите.
Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне.
към беседата >>
Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите.
Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия.
Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ.
към беседата >>
Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия.
Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях.
За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо.
Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях.
За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо.
Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
Ангелът му казва едно, той върши точно обратното.
Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите остават в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо.
Ангелът му казва едно, той върши точно обратното.
Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне.
Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното.
Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне.
Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ.
Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне.
Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ.
Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре, като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам да го опиташ.
Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде.
към беседата >>
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина.
Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия.
към беседата >>
Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина.
Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате.
Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият.
към беседата >>
Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате.
Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота.
- Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние.
към беседата >>
- Защо?
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота.
- Защо?
- Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси.
към беседата >>
- Липсва му нещо.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо?
- Липсва му нещо.
Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо.
към беседата >>
Такова е положението и на обикновения човек и на великия.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо.
Такова е положението и на обикновения човек и на великия.
Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон.
към беседата >>
Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият.
Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия.
Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият.
Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние.
Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. - Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият.
Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние.
И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси.
- Защо? - Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние.
И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси.
Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
Между Толстой и Соломон има нещо общо.
- Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси.
Между Толстой и Соломон има нещо общо.
Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
Някои го наричат руския Соломон.
Такова е положението и на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо.
Някои го наричат руския Соломон.
На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон.
На първо време той изправяше грешките по соломоновски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: Мъчно се изправят грешките!
към беседата >>
Питам: Как ще разрешите въпросите си?
Питам: Как ще разрешите въпросите си?
Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа.
към беседата >>
Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос.
Питам: Как ще разрешите въпросите си?
Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос.
Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път.
към беседата >>
Обаче, какво означават думите "отиване при Христос?
Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос.
Обаче, какво означават думите "отиване при Христос?
" Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора.
към беседата >>
" Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос.
Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос?
" Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос.
Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете.
към беседата >>
Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си.
Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос.
Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си.
Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува.
към беседата >>
Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа.
Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си.
Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа.
Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека.
към беседата >>
Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път.
Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа.
Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път.
Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата?
към беседата >>
Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора.
Обаче, какво означават думите "отиване при Христос? " Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път.
Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора.
При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате.
към беседата >>
При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете.
" Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора.
При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете.
Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума.
към беседата >>
Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува.
Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете.
Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува.
Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека.
Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува.
Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека.
Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Какво правите, когато събирате числата?
Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека.
Какво правите, когато събирате числата?
Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате.
Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата?
Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате.
Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума.
При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате.
Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума.
Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число - тяхната сума.
Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия.
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия.
- Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е.
към беседата >>
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят.
Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.
към беседата >>
- Защо?
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия.
- Защо?
- Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание.
към беседата >>
Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят.
Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.
Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.
към беседата >>
- Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота.
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия. - Защо?
- Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота.
Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо.
към беседата >>
Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.
Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие.
Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.
към беседата >>
Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си.
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия. - Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота.
Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си.
Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек да яде и да пие.
Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере, какво означава хлябът.
към беседата >>
Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече.
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия. - Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си.
Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече.
Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
"Има време за всяко нещо".
"Има време за всяко нещо".
Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо.
към беседата >>
Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е.
Днес много се проповядва на хората, но, въпреки това, те пак се намират в противоречия. - Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече.
Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е.
с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
Така започва трета глава от Еклисиаст.
"Има време за всяко нещо".
Така започва трета глава от Еклисиаст.
Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите.
към беседата >>
с тяхното съдържание.
- Защо? - Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е.
с тяхното съдържание.
Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
Времето е величина, която има отношение към физическия свят.
"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст.
Времето е величина, която има отношение към физическия свят.
Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи.
към беседата >>
Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо.
- Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание.
Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо.
Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят.
"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят.
Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят.
Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията.
към беседата >>
Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
Например, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат, какво стана с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо.
Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
към беседата >>
Казвате, че времето е лошо или добро.
"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят.
Казвате, че времето е лошо или добро.
Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи.
към беседата >>
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота.
Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат.
към беседата >>
Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо.
"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро.
Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо.
То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Житото, което е било във вас, не е ваша собственост.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота.
Житото, което е било във вас, не е ваша собственост.
Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това?
към беседата >>
То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите.
Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо.
То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите.
Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Вие сами не сте работили за него.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост.
Вие сами не сте работили за него.
Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години?
към беседата >>
Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи.
Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите.
Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи.
Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него.
Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно.
Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество.
към беседата >>
Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията.
Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи.
Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията.
Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно.
Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва.
Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя.
към беседата >>
Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи.
Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията.
Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи.
Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Днес им трябва, днес го взимат.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва.
Днес им трябва, днес го взимат.
Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена.
към беседата >>
Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи.
Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
към беседата >>
Трябва ли да се обезсърчавате от това?
Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат.
Трябва ли да се обезсърчавате от това?
Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо.
към беседата >>
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето".
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето".
(- 1 ст.).
към беседата >>
Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години?
Вие сами не сте работили за него. Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това?
Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години?
По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди.
към беседата >>
(- 1 ст.).
"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето".
(- 1 ст.).
към беседата >>
По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество.
Много хора преди вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години?
По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество.
Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек.
към беседата >>
"Време за раждане и време за умиране".
"Време за раждане и време за умиране".
(- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира.
към беседата >>
Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя.
Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество.
Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя.
Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение.
към беседата >>
(- 2 ст.).
"Време за раждане и време за умиране".
(- 2 ст.).
Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата.
към беседата >>
Житото не може да увеличи вашата цена.
Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя.
Житото не може да увеличи вашата цена.
Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в умирането и в раждането?
"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.).
Има ли нещо лошо в умирането и в раждането?
Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си.
към беседата >>
Чуждото си остава чуждо.
Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена.
Чуждото си остава чуждо.
Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане.
към беседата >>
Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота.
"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането?
Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота.
Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син?
към беседата >>
Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди.
Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо.
Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди.
Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
Човек става слуга - ражда се.
"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота.
Човек става слуга - ражда се.
След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше.
към беседата >>
Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек.
По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди.
Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек.
Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
След време господарят му го уволнява - умира.
"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се.
След време господарят му го уволнява - умира.
Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада.
към беседата >>
Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение.
Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек.
Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение.
Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата.
(- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира.
Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата.
Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила.
към беседата >>
Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат.
Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение.
Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат.
Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си.
Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата.
Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си.
Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил.
към беседата >>
Движението подразбира прилагане.
Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат.
Движението подразбира прилагане.
Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
Не направи ли същото и блудният син?
Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си.
Не направи ли същото и блудният син?
Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти.
към беседата >>
Без прилагане капиталът остава мъртъв.
Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане.
Без прилагане капиталът остава мъртъв.
към беседата >>
Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше.
Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син?
Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше.
Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш.
към беседата >>
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета.
Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя.
към беседата >>
Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада.
След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше.
Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада.
Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си.
към беседата >>
Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета.
Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та.
Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна.
към беседата >>
Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила.
Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада.
Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила.
Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам.
към беседата >>
Сричката "су" на турски означава "вода".
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та.
Сричката "су" на турски означава "вода".
Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота.
към беседата >>
Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил.
Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила.
Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил.
Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота.
към беседата >>
Значи, водата е важна, като носител на живота.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода".
Значи, водата е важна, като носител на живота.
За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота.
към беседата >>
Баща му отговори: Синко, ето дяла ти.
Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил.
Баща му отговори: Синко, ето дяла ти.
Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
За новороденото дете пък млякото е носител на живота.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота.
За новороденото дете пък млякото е носител на живота.
Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та".
към беседата >>
Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш.
Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти.
Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш.
Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
Детето приема наготово млякото, което майката приготвя.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота.
Детето приема наготово млякото, което майката приготвя.
То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та". Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си.
Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш.
Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си.
Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
То не може само да си приготвя храна.
Думата "суета" е образувана от три срички: су-е-та. Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя.
То не може само да си приготвя храна.
Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та". Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам.
Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си.
Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам.
Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота.
Сричката "су" на турски означава "вода". Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна.
Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота.
Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та". Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота.
Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам.
Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота.
Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота.
Значи, водата е важна, като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота.
Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота.
Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та". Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота.
Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
към беседата >>
Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та".
За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота.
Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та".
Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син.
Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат.
към беседата >>
Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката "су" се прибавят и останалите срички "е-та".
Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
към беседата >>
Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син.
Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене.
Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон.
Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н.
към беседата >>
Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене.
Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват.
И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят.
към беседата >>
Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон.
Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите.
Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов.
към беседата >>
И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват.
И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга.
Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно.
към беседата >>
Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите.
Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си.
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини.
към беседата >>
Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга.
Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар.
Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен.
към беседата >>
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си.
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си.
- Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
към беседата >>
Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар.
Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат.
Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга.
към беседата >>
- Защо?
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си.
- Защо?
- Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята.
към беседата >>
Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар.
Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат.
Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар.
Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга.
към беседата >>
- Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо?
- Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н.
На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта.
към беседата >>
Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят.
Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар.
Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят.
Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги.
към беседата >>
На онзи свят има души, които служат на Бог от любов.
Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н.
На онзи свят има души, които служат на Бог от любов.
Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили.
към беседата >>
Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно.
И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят.
Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно.
Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини.
Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов.
Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини.
Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби.
към беседата >>
Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен.
Като го видя, господарят си каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно.
Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен.
Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини.
Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава.
към беседата >>
Ще отида при него и ще му стана слуга.
Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен.
Ще отида при него и ще му стана слуга.
Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
Там учените хора се различават коренно от учените на земята.
- Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
Там учените хора се различават коренно от учените на земята.
Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
към беседата >>
Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга.
Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга.
Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга.
Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
Те носят в себе си положителната наука на любовта.
- Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята.
Те носят в себе си положителната наука на любовта.
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон.
към беседата >>
Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги.
Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга.
Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги.
Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили.
На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта.
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили.
На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета".
към беседата >>
Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги.
Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо.
към беседата >>
На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби.
Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили.
На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби.
Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.
към беседата >>
Ще кажете, че това е било във времето на Христос.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос.
Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне.
към беседата >>
Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава.
Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби.
Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава.
Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
към беседата >>
Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос.
Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес.
И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият.
към беседата >>
Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава.
Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
към беседата >>
И досега още блудният син съществува.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес.
И досега още блудният син съществува.
Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните.
към беседата >>
Това е философията на Соломон.
Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
Това е философията на Соломон.
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си".
към беседата >>
Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува.
Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил.
Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън.
към беседата >>
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета".
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон.
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета".
И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота.
към беседата >>
Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил.
Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре.
Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши.
към беседата >>
И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.
На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета".
И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.
Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света.
към беседата >>
Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре.
Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне.
Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно, как ще ги наречете.
към беседата >>
Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.
Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека.
към беседата >>
Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият.
Това е било и преди Христос и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне.
Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият.
Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно, как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят.
към беседата >>
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления.
към беседата >>
Много хора постъпват като животните.
И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият.
Много хора постъпват като животните.
Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно, как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли.
към беседата >>
Който ме яде, има живот в себе си".
Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Който ме яде, има живот в себе си".
Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга.
към беседата >>
Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън.
Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните.
Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън.
Ще кажете, че това са апаши. Не е важно, как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, че срещате стражари на всяка крачка.
към беседата >>
Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота.
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета". И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си".
Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота.
Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие.
към беседата >>
Ще кажете, че това са апаши.
Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън.
Ще кажете, че това са апаши.
Не е важно, как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, че срещате стражари на всяка крачка. Днес всеки човек е стражар на себе си.
към беседата >>
Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света.
И затова, докато дойде този ден, той си казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота.
Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света.
То заробва и ограничава човека. Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.
към беседата >>
Не е важно, как ще ги наречете.
Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види, какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат навън. Ще кажете, че това са апаши.
Не е важно, как ще ги наречете.
Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, че срещате стражари на всяка крачка. Днес всеки човек е стражар на себе си. Всеки се пази да не го оберат, да не му откраднат нещо.
към беседата >>
То заробва и ограничава човека.
Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Следователно, яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света.
То заробва и ограничава човека.
Гледате, как детето, за да открадне една-две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.
към беседата >>
И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
(втори вариант)
И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре.
И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо! “ И това дете мисли, че е много умно. Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете?
(втори вариант)
Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете.
И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете?
Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко.
към втори вариант >>
И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си. Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате.
И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление.
Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници.
към втори вариант >>
Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка.
(втори вариант)
“ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка.
И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо! “ И това дете мисли, че е много умно. Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
Кажете ми.
(втори вариант)
Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете?
Кажете ми.
Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото.
към втори вариант >>
Това аз наричам втичане.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си. Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление.
Това аз наричам втичане.
В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага.
към втори вариант >>
И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие?
(втори вариант)
А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка.
И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие?
“ И най–после казва: „Научих нещо! “ И това дете мисли, че е много умно. Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета.
(втори вариант)
Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми.
Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета.
Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото.
към втори вариант >>
В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си. Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане.
В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят.
Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага. Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
“ И най–после казва: „Научих нещо!
(втори вариант)
Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие?
“ И най–после казва: „Научих нещо!
“ И това дете мисли, че е много умно. Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
Думата „суета“ не е лоша.
(втори вариант)
Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета.
Думата „суета“ не е лоша.
Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко.
към втори вариант >>
Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си. Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят.
Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо.
Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага. Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
“ И това дете мисли, че е много умно.
(втори вариант)
“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо!
“ И това дете мисли, че е много умно.
Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
Знаете ли какво значи „су“ на турски?
(втори вариант)
Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша.
Знаете ли какво значи „су“ на турски?
„Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече.
към втори вариант >>
Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор.
(втори вариант)
Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо.
Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор.
И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага. Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
(втори вариант)
И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо! “ И това дете мисли, че е много умно.
Хубаво, но казвам, каква работа може да свърши един човек с един буквар.
към втори вариант >>
„Су“ значи вода, значи мляко.
(втори вариант)
И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски?
„Су“ значи вода, значи мляко.
Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета.
към втори вариант >>
И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници.
(втори вариант)
И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор.
И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници.
Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага. Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих).
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих).
И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не.
към втори вариант >>
Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото.
(втори вариант)
Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко.
Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото.
Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета.
към втори вариант >>
Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага.
(втори вариант)
Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници.
Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага.
Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш.
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих).
И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш.
Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен.
към втори вариант >>
Майка ти знае как да образува млякото.
(втори вариант)
Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото.
Майка ти знае как да образува млякото.
Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш.
към втори вариант >>
Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
(втори вариант)
В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор. И всеки от вас трябва да направи другите хора съучастници. Понеже, като направите и другите хора съучастници, ще се увеличат и вашите блага.
Ако не ги направите, вашите блага няма да се увеличат.
към втори вариант >>
Защо го корениш?
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш.
Защо го корениш?
Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания.
към втори вариант >>
Ти хванеш майка си, понасучеш се малко.
(втори вариант)
Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото.
Ти хванеш майка си, понасучеш се малко.
А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш.
към втори вариант >>
Това е една проста философия, което сега трябва да учите.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите.
Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел.
към втори вариант >>
Защото плод не дава на земята.
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш?
Защото плод не дава на земята.
И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението.
към втори вариант >>
А утре майка ти не дава вече.
(втори вариант)
Знаете ли какво значи „су“ на турски? „Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко.
А утре майка ти не дава вече.
Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш. То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите.
Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия.
И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода.
към втори вариант >>
И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон?
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята.
И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон?
“ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?
към втори вариант >>
Тогава става суета.
(втори вариант)
„Су“ значи вода, значи мляко. Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече.
Тогава става суета.
Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш. То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите. Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия.
И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог.
Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“.
към втори вариант >>
“ Не.
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон?
“ Не.
За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22.
към втори вариант >>
Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета.
(втори вариант)
Ти сучеш от майка си, но ти не си се научил как да образуваш млякото. Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета.
Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета.
Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш. То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите. Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог.
Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител.
Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание.
към втори вариант >>
За физическото поле, за физически работи той беше много умен.
(втори вариант)
И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не.
За физическото поле, за физически работи той беше много умен.
Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира.
към втори вариант >>
Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш.
(втори вариант)
Майка ти знае как да образува млякото. Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета.
Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш.
Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш. То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите. Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител.
Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар.
Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем.
към втори вариант >>
Там вече придоби известни познания.
(втори вариант)
Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен.
Там вече придоби известни познания.
И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден.
към втори вариант >>
Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш.
(втори вариант)
Ти хванеш майка си, понасучеш се малко. А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш.
Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш.
То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва да учите. Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар.
Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел.
По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света.
към втори вариант >>
И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението.
(втори вариант)
Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания.
И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението.
И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете.
към втори вариант >>
То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
(втори вариант)
А утре майка ти не дава вече. Тогава става суета. Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета. Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава да сучеш. Тя казва: „Ще се заемеш да работиш, да учиш и да дъвчеш.
То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната си.“
към втори вариант >>
По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода.
(втори вариант)
Не е лесна работа, мъчна работа е тази философия. И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел.
По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода.
Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага.
към втори вариант >>
И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?
(втори вариант)
И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението.
И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?
“ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши.
към втори вариант >>
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да.
Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш.
към втори вариант >>
Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“.
(втори вариант)
И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по себе си ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл да се живее между хората, имало смисъл да се служи на Бог. Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода.
Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“.
Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство.
към втори вариант >>
“ (22.
(втори вариант)
“ Не. За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?
“ (22.
стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш.
към втори вариант >>
Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да.
Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството.
Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи.
към втори вариант >>
Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание.
(втори вариант)
Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“.
Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание.
А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
стих) Сега туй трябва да се разбира.
(втори вариант)
За физическото поле, за физически работи той беше много умен. Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22.
стих) Сега туй трябва да се разбира.
Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват.
към втори вариант >>
Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да. Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството.
Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш.
Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива.
към втори вариант >>
А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем.
(втори вариант)
Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание.
А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем.
Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден.
(втори вариант)
Там вече придоби известни познания. И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира.
Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден.
Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят?
към втори вариант >>
Питат някои в онзи свят какви ще бъдат.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да. Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш.
Питат някои в онзи свят какви ще бъдат.
В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем.
към втори вариант >>
Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света.
(втори вариант)
Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем.
Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света.
Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете.
(втори вариант)
И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма да разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението. И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден.
Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете.
Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми.
към втори вариант >>
В онзи свят българи няма.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да. Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат.
В онзи свят българи няма.
Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев?
към втори вариант >>
Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага.
(втори вариант)
По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света.
Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага.
Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши.
(втори вариант)
И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него? “ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете.
Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши.
Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
Българи на земята колкото искаш.
(втори вариант)
Представете си, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше да притури още: „Има време да станеш християнин и има време да напуснеш християнството.“ Да. Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма.
Българи на земята колкото искаш.
И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света.
към втори вариант >>
Вън от това вие не може да имате никакво познанство.
(втори вариант)
Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага.
Вън от това вие не може да имате никакво познанство.
И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш.
(втори вариант)
“ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши.
Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш.
Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
И англичани, и французи.
(втори вариант)
Има време да станеш българин, има време да напуснеш българството. Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш.
И англичани, и французи.
В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света.
към втори вариант >>
И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
(втори вариант)
Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство.
И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува.
към втори вариант >>
Умираш – тебе те уволняват.
(втори вариант)
стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш.
Умираш – тебе те уволняват.
Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
В онзи свят ги няма такива.
(втори вариант)
Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма да бъдеш. Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи.
В онзи свят ги няма такива.
Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат.
към втори вариант >>
Сега, мисля, че ме разбрахте.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте.
Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате.
към втори вариант >>
Е, какво си разрешил, като те уволнят?
(втори вариант)
Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват.
Е, какво си разрешил, като те уволнят?
Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем.
(втори вариант)
Питат някои в онзи свят какви ще бъдат. В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива.
Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем.
В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади.
към втори вариант >>
Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте.
Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език.
И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде.
към втори вариант >>
Кажете ми.
(втори вариант)
Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят?
Кажете ми.
Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев?
(втори вариант)
В онзи свят българи няма. Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем.
В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев?
Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици.
към втори вариант >>
И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език.
И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му.
Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот.
към втори вариант >>
Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
(втори вариант)
Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми.
Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
към втори вариант >>
Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света.
(втори вариант)
Българи на земята колкото искаш. И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев?
Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света.
И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро?
към втори вариант >>
Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му.
Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине.
Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога?
към втори вариант >>
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш?
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш?
И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна?
към втори вариант >>
И много по–зле живеят, отколкото в света.
(втори вариант)
И англичани, и французи. В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света.
И много по–зле живеят, отколкото в света.
По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем.
към втори вариант >>
Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине.
Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят.
От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме.
към втори вариант >>
И какво ще правиш, след като умреш.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш?
И какво ще правиш, след като умреш.
Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие.
към втори вариант >>
По–зле живеят, понеже не си доядат.
(втори вариант)
В онзи свят ги няма такива. Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света.
По–зле живеят, понеже не си доядат.
Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем. Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
От този стар живот вие страдате.
(втори вариант)
Сега, мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят.
От този стар живот вие страдате.
И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот.
към втори вариант >>
Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш.
Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж.
Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак?
към втори вариант >>
Аз слушам, разправят се двама млади.
(втори вариант)
Сега другото възражение, което Соломон е пропуснал: „Виж в света хората как живеят, а ние как живеем. В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат.
Аз слушам, разправят се двама млади.
Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем. Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде.
(втори вариант)
Ако сте ме разбрали, значи говорих ви на един понятен език. И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате.
И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде.
Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот.
към втори вариант >>
Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж.
Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи.
„Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш.
към втори вариант >>
Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици.
(втори вариант)
В света хората си имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората си имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат си файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев? Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади.
Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици.
Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем. Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
Така ще дойде новият живот.
(втори вариант)
И тогава вие сте онзи селянин, на когото аз говоря за жена му. Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде.
Така ще дойде новият живот.
Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот. Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
„Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи.
„Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна.
Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш.
към втори вариант >>
Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро?
(втори вариант)
Почти хората на физическия Изгрев живеят тъй, както и в света. И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици.
Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро?
Ще остареем. Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
Но кога?
(втори вариант)
Сегашната ми философия е малко по–понятна, понеже ви казвам, че болната ви жена ще замине. Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот.
Но кога?
Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот. Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
Ти какво казваш, мога ли да я напусна?
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми да работя, искам да умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш? И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна.
Ти какво казваш, мога ли да я напусна?
“ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има.
към втори вариант >>
Ще остареем.
(втори вариант)
И много по–зле живеят, отколкото в света. По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро?
Ще остареем.
Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме.
(втори вариант)
Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще си замине за другия свят. От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога?
Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме.
И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот. Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
“ „Можеш да я напуснеш с едно условие.
(втори вариант)
И какво ще правиш, след като умреш. Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна?
“ „Можеш да я напуснеш с едно условие.
Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете.
към втори вариант >>
Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
(втори вариант)
По–зле живеят, понеже не си доядат. Аз слушам, разправят се двама млади. Казва единият: „Дотегна ми да ям сухи корици. Бива– бива, но сух хляб не се яде, мазничко малко.“ Сега другият му казва: „Е, потърпи малко, все ще изгрее нещо добро.“ Казва: „Какво ще изгрее нещо добро? Ще остареем.
Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
към втори вариант >>
И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот.
(втори вариант)
От този стар живот вие страдате. И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме.
И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот.
И той да стане съучастник в нашия живот. Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
Мислиш ли да се жениш пак?
(втори вариант)
Ама казва жената: „Мен ми дотегна този мъж. Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие.
Мислиш ли да се жениш пак?
“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо.
към втори вариант >>
Казвам, това е философията на Соломона.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона.
Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам.
към втори вариант >>
И той да стане съучастник в нашия живот.
(втори вариант)
И ако направите другите хора съучастници на вашите блага, това е вашата нова другарка, новият живот, който ще дойде. Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот.
И той да стане съучастник в нашия живот.
Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш.
(втори вариант)
Седи тук като кюп, не отива да работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи. „Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак?
“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш.
Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо.
към втори вариант >>
Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона.
Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели.
Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето.
към втори вариант >>
Това е правилното разбиране на живота.
(втори вариант)
Така ще дойде новият живот. Но кога? Когато направим съучастници в нашите блага онези, които обичаме. И когато направим Христа съучастник в нашия живот и да влезем в Христовия живот, да станем съучастници в Христовия живот. И той да стане съучастник в нашия живот.
Това е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш.
(втори вариант)
„Или тя, или аз трябва да умрем, за да се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога да живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам да живея с жената, не мога да я търпя, ще я напусна. Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш.
Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш.
Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя!
към втори вариант >>
Прави са.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона. Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели.
Прави са.
Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни.
към втори вариант >>
Ти ще замязаш – един пример има.
(втори вариант)
Ти какво казваш, мога ли да я напусна? “ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш.
Ти ще замязаш – един пример има.
Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар.
към втори вариант >>
Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона. Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са.
Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба.
Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство.
към втори вариант >>
Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете.
(втори вариант)
“ „Можеш да я напуснеш с едно условие. Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има.
Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете.
Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред.
към втори вариант >>
Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона. Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба.
Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам.
И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни.
към втори вариант >>
Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо.
(втори вариант)
Мислиш ли да се жениш пак? “ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете.
Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо.
От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара.
към втори вариант >>
И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам.
(втори вариант)
Казвам, това е философията на Соломона. Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам.
И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам.
И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето.
към втори вариант >>
От княз – при хората близо.
(втори вариант)
“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш да намериш. Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо.
От княз – при хората близо.
Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей.
към втори вариант >>
И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето.
(втори вариант)
Те сега по философията на Соломона, вие още нищо не сте видели. Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам.
И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето.
И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората.
към втори вариант >>
Казва: „Я да се оженя!
(втори вариант)
Ако си решил да се не жениш, можеш да я напуснеш, но ако мислиш да се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш. Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо.
Казва: „Я да се оженя!
“ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние.
към втори вариант >>
И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни.
(втори вариант)
Прави са. Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето.
И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни.
И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове.
към втори вариант >>
“ Като се оженил, като хората барабар.
(втори вариант)
Ти ще замязаш – един пример има. Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя!
“ Като се оженил, като хората барабар.
Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо.
към втори вариант >>
И яденето е донесло всичкото робство.
(втори вариант)
Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и да имаш, единственото благо трябва да остане в яденето, в хляба. Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни.
И яденето е донесло всичкото робство.
В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
към втори вариант >>
Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред.
(втори вариант)
Един турски момък, седял той, казали за него „бей гендес“ – княз на князете. Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар.
Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред.
После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси.
към втори вариант >>
В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни.
(втори вариант)
Яж и пий.“ Но ето аз какво разбирам. И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство.
В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни.
Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници.
към втори вариант >>
После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара.
(втори вариант)
Казва: „Чакай да се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо. От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред.
После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара.
Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали.
към втори вариант >>
Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето.
(втори вариант)
И Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слезналият от небето.“ Тогава разбирам. И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни.
Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето.
Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора.
към втори вариант >>
Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей.
(втори вариант)
От княз – при хората близо. Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара.
Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей.
Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи.
към втори вариант >>
Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората.
(втори вариант)
И Соломон казва – човек трябва да намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето. И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето.
Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората.
Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде.
към втори вариант >>
Туй е едно състояние.
(втори вариант)
Казва: „Я да се оженя! “ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей.
Туй е едно състояние.
Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак.
към втори вариант >>
Аз гледам тия, коитопродават плодове.
(втори вариант)
И в яденето ние сме свободни, без него не сме свободни. И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората.
Аз гледам тия, коитопродават плодове.
Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо.
(втори вариант)
“ Като се оженил, като хората барабар. Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние.
Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо.
Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам.
към втори вариант >>
Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
(втори вариант)
И яденето е донесло всичкото робство. В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове.
Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
Намерил си едно същество, което като тебе и то търси.
(втори вариант)
Значи княз на князете, близо до хората и като хората наред. После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо.
Намерил си едно същество, което като тебе и то търси.
И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака.
към втори вариант >>
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници.
(втори вариант)
В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници.
Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
И двама сте будали.
(втори вариант)
После казал: „Я да напусна жена си.“ И станал елеме маскара. Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси.
И двама сте будали.
Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене.
към втори вариант >>
Той е готов да се скара с всичките хора.
(втори вариант)
Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници.
Той е готов да се скара с всичките хора.
Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи.
(втори вариант)
Ти си напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей. Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали.
Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи.
Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие?
към втори вариант >>
Казва, пари съм дал, иска да ги продаде.
(втори вариант)
Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора.
Казва, пари съм дал, иска да ги продаде.
Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак.
(втори вариант)
Туй е едно състояние. Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи.
Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак.
Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят.
към втори вариант >>
Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
(втори вариант)
Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга. Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници. Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде.
Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може.
към втори вариант >>
Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам.
(втори вариант)
Иска да се сгоди, значи си съзнал, че ти липсва нещо. Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак.
Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам.
Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак.
към втори вариант >>
Де е тогава разрешението на живота?
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота?
Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират.
към втори вариант >>
Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака.
(втори вариант)
Намерил си едно същество, което като тебе и то търси. И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам.
Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака.
И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак. И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени.
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота?
Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени.
Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат.
към втори вариант >>
И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене.
(втори вариант)
И двама сте будали. Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака.
И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене.
Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак. И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо.
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени.
Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо.
Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър?
към втори вариант >>
Питам, де ще бъде тяхното щастие?
(втори вариант)
Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи. Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене.
Питам, де ще бъде тяхното щастие?
Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак. И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
Ти не разбираш живота.
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо.
Ти не разбираш живота.
Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър?
към втори вариант >>
Те мене ще носят.
(втори вариант)
Е, хубаво, допуснете, че тия двамата са моите крака – единият ми е десен и левият крак. Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие?
Те мене ще носят.
Аз ще стъпя на единия, на другия си крак. И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват.
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота.
Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват.
Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош.
към втори вариант >>
Аз ще стъпя на единия, на другия си крак.
(втори вариант)
Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам. Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят.
Аз ще стъпя на единия, на другия си крак.
И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират.
(втори вариант)
Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват.
Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират.
После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания.
към втори вариант >>
И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
(втори вариант)
Сега те седят отдалече, пък искат да се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака. И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене. Питам, де ще бъде тяхното щастие? Те мене ще носят. Аз ще стъпя на единия, на другия си крак.
И после ще кажа – ха, възлюблена сега, ха възлюблений, ха възлюблена и най–после ти все очакваш нещо.
към втори вариант >>
После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат.
(втори вариант)
Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени. Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират.
После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат.
Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания. Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
Туй е физическото разбиране.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране.
Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е.
към втори вариант >>
Питам, с този закон светът станал ли е по–добър?
(втори вариант)
Критиците ще те накълцат на общо основание, ще те направят на нищо. Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат.
Питам, с този закон светът станал ли е по–добър?
От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания. Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
Туй е физическото и няма никакво разрешение.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране.
Туй е физическото и няма никакво разрешение.
На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати.
към втори вариант >>
От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър?
(втори вариант)
Ти не разбираш живота. Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър?
От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър?
В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания. Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
На физическото поле няма никакво разрешение за живот.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране. Туй е физическото и няма никакво разрешение.
На физическото поле няма никакво разрешение за живот.
Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания.
към втори вариант >>
В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош.
(втори вариант)
Ти ще намислиш едно изобретение, за което писателите, критиците ще те възхваляват, но с това твое изобретение хората ще се избиват. Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър?
В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош.
Това са наши схващания. Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
Който търси щастие на земята, тук няма разрешение.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране. Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот.
Който търси щастие на земята, тук няма разрешение.
И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението.
към втори вариант >>
Това са наши схващания.
(втори вариант)
Всички ще те възхваляват, че си открил едно средство за полза на народа си, а с това твое средство хиляди хора ще умират. После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош.
Това са наши схващания.
Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
И който търси здравето на земята, разрешение няма.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране. Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение.
И който търси здравето на земята, разрешение няма.
И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш.
към втори вариант >>
Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
(втори вариант)
После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат. Питам, с този закон светът станал ли е по–добър? От две хиляди години насам се проповядва християнството, но светът станал ли е по–добър? В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош. Това са наши схващания.
Светът си е точно такъв, какъвто си е бил.
към втори вариант >>
И който търси знанието на земята, тук знанието не е.
(втори вариант)
Туй е физическото разбиране. Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма.
И който търси знанието на земята, тук знанието не е.
Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят.
към втори вариант >>
Сега вие имате две състояния.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния.
Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил.
към втори вариант >>
Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати.
(втори вариант)
Туй е физическото и няма никакво разрешение. На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е.
Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати.
Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш.
към втори вариант >>
Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния.
Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака.
Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв.
към втори вариант >>
Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания.
(втори вариант)
На физическото поле няма никакво разрешение за живот. Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати.
Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания.
Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш.
към втори вариант >>
Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния. Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака.
Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви.
Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър.
към втори вариант >>
Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението.
(втори вариант)
Който търси щастие на земята, тук няма разрешение. И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания.
Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението.
След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките.
към втори вариант >>
Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния. Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви.
Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек.
Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри.
към втори вариант >>
След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш.
(втори вариант)
И който търси здравето на земята, разрешение няма. И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението.
След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш.
Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки.
към втори вариант >>
Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния. Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек.
Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост.
Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли.
към втори вариант >>
Умираш, ти отиваш в другия свят.
(втори вариант)
И който търси знанието на земята, тук знанието не е. Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш.
Умираш, ти отиваш в другия свят.
И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал.
към втори вариант >>
Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил.
(втори вариант)
Сега вие имате две състояния. Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост.
Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил.
И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра.
към втори вариант >>
И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш.
(втори вариант)
Ти можеш много да дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати. Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят.
И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш.
Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има?
към втори вариант >>
И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв.
(втори вариант)
Представете си, че както вървите, паднете някъде и си счупите крака. Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил.
И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв.
Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия.
към втори вариант >>
Пак ще ти дадат едно тяло да живееш.
(втори вариант)
Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества, да се види какво си направил, да се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания. Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш.
Пак ще ти дадат едно тяло да живееш.
Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход.
към втори вариант >>
Животът ни не е добър.
(втори вариант)
Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи да заздравее крака ви. Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв.
Животът ни не е добър.
Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не.
към втори вариант >>
Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките.
(втори вариант)
Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще си дадат мнението. След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш.
Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките.
Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало.
към втори вариант >>
Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри.
(втори вариант)
Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек. Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър.
Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри.
В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли.
към втори вариант >>
Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки.
(втори вариант)
След туй един ден ти ще си вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не си постигнал, и ще идеш пак да се учиш. Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките.
Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки.
Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало. Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли.
(втори вариант)
Но представете си, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост. Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри.
В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли.
Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо?
към втори вариант >>
Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал.
(втори вариант)
Умираш, ти отиваш в другия свят. И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки.
Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал.
За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало. Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра.
(втори вариант)
Вие веднага ще забравите доброто, което той ви е направил. И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли.
Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра.
Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте.
към втори вариант >>
За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има?
(втори вариант)
И каквото направиш, ще дойдеш пак на физическия свят, пак ще го изложиш. Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал.
За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има?
Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало. Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия.
(втори вариант)
И понеже в сегашния живот се прави повече зло, повече злини, отколкото добрини, вследствие на това животът ни е такъв. Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра.
Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия.
Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте. Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход.
(втори вариант)
Пак ще ти дадат едно тяло да живееш. Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има?
Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход.
И човешките постъпки и те си имат свое начало. Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не.
(втори вариант)
Животът ни не е добър. Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия.
Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не.
Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте. Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
И човешките постъпки и те си имат свое начало.
(втори вариант)
Но опасността седи в това, човек не може да направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките. Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход.
И човешките постъпки и те си имат свое начало.
Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли.
(втори вариант)
Повече злини се правят сега, повече лоши мисли съществуват, отколкото добри. В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не.
Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли.
Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте. Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
Откъде е започнала човешката мисъл?
(втори вариант)
Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки. Аз не искам да ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал. За мене може да има смисъл, но за вас какъв смисъл може да има? Човешката мисъл си има свой произход, човешките чувства си имат свой произход. И човешките постъпки и те си имат свое начало.
Откъде е започнала човешката мисъл?
към втори вариант >>
Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо?
(втори вариант)
В обръщение съществуват повече лоши мисли, но в запас съществуват повече добри мисли. Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли.
Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо?
Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте. Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох.
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох.
„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му.
към втори вариант >>
Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте.
(втори вариант)
Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в себе си една постоянна вяра. Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо?
Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте.
Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох.
„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.
Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш.
към втори вариант >>
Какво ще ви помогне моето обяснение?
(втори вариант)
Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума си мисълта, да извършите волята Божия. Сега всички вие сте дошли днес да ме слушате, но не сте питали Господ да ме слушате или не. Това е по една наредба, да дойдете на събрание, но не сте питали Господа да дойдете ли. Казвате: „Учителят все ще каже нещо.“ Но като излизате, казвате: „Учителят не дообясни нещата.“ Както и да ви ги обясня, каква полза ще ви допринесе това нещо? Представете си, че ви обяснявам нещата хубаво, но вие нямате пет пари в джоба си, гладен сте.
Какво ще ви помогне моето обяснение?
към втори вариант >>
Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10.
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох. „Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.
Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10.
и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата.
към втори вариант >>
От всичко това можем да извадим следното заключение.
(втори вариант)
От всичко това можем да извадим следното заключение.
В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме? Всички вие сте богати, пък и аз съм богат. Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.
към втори вариант >>
и 11. стих).
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох. „Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10.
и 11. стих).
Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става?
към втори вариант >>
В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме?
(втори вариант)
От всичко това можем да извадим следното заключение.
В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме?
Всички вие сте богати, пък и аз съм богат. Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.
към втори вариант >>
Това е на физическото поле.
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох. „Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих).
Това е на физическото поле.
Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него?
към втори вариант >>
Всички вие сте богати, пък и аз съм богат.
(втори вариант)
От всичко това можем да извадим следното заключение. В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме?
Всички вие сте богати, пък и аз съм богат.
Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.
към втори вариант >>
Всяко нещо е хубаво на времето му.
(втори вариант)
И казвам сега, от Соломона ние може да се ползваме, след като описва всичките работи, дето прочетох. „Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле.
Всяко нещо е хубаво на времето му.
Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих).
към втори вариант >>
Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.
(втори вариант)
От всичко това можем да извадим следното заключение. В една богата американска църква, дето проповядвал един от видните проповедници – Спържен, събрали се един ден богатите вярващи заедно със Спържен и казали: „Братя, да се помолим на Господа да ни посочи някои богати хора, от които да вземем средства да помогнем на нашите бедни.“ Тогава Спържен им казал: „Братя, какво ще се молим на Господа да го изкушаваме? Всички вие сте богати, пък и аз съм богат.
Ето, аз давам такава сума.“ Тогава и другите обещали да дадат по нещо и по такъв начин се събрала една значителна сума.
към втори вариант >>
Здрав си донякъде, после се разболееш.
(втори вариант)
„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му.
Здрав си донякъде, после се разболееш.
Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това?
към втори вариант >>
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати?
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати?
Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва.
към втори вариант >>
Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата.
(втори вариант)
Направи всяко нещо хубаво на времето му“ (10. и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш.
Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата.
Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е.
към втори вариант >>
Средствата са в самите нас.
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати?
Средствата са в самите нас.
Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва.
към втори вариант >>
Навремето си бил хубав, а после какво става?
(втори вариант)
и 11. стих). Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата.
Навремето си бил хубав, а после какво става?
След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е. Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър.
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати? Средствата са в самите нас.
Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър.
Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат?
към втори вариант >>
След като остарее човек, какво става с него?
(втори вариант)
Това е на физическото поле. Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става?
След като остарее човек, какво става с него?
„И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е. Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как?
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати? Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър.
Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как?
Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде.
към втори вариант >>
„И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих).
(втори вариант)
Всяко нещо е хубаво на времето му. Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него?
„И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих).
Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е. Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо.
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати? Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как?
Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо.
Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек.
към втори вариант >>
Че как ще види той това?
(втори вариант)
Здрав си донякъде, после се разболееш. Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих).
Че как ще види той това?
Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е. Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва.
(втори вариант)
Трябва ли да се молим на Господа да ни покаже богати хора, които да ни дадат средства, да помогнем на бедните, когато ние сами сме богати? Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо.
Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва.
И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек. А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е.
(втори вариант)
Красив си в млади години, като остарееш – изгубиш красотата. Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това?
Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е.
Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва.
(втори вариант)
Средствата са в самите нас. Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва.
И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва.
Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек. А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
(втори вариант)
Навремето си бил хубав, а после какво става? След като остарее човек, какво става с него? „И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил“ (11.стих). Че как ще види той това? Той трябва да влезе в духовния свят, в света на чувствата и след туй трябва да влезе в света на мислите, и след туй, като мине в тия трите свята, да влезе в онзи Божествения свят, там да види какво е.
Както го наричат окултистите, да влезе в причинния свят, за да види трите свята, той трябва да ги види, за да види какво съотношение имат тия трите свята.
към втори вариант >>
Как ще се оправи този брат?
(втори вариант)
Ето, и тука между вас има един брат, който е лош, и вие казвате – да се помолим на Господа да го направи добър. Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва.
Как ще се оправи този брат?
Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек. А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност.
Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате.
към втори вариант >>
Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде.
(втори вариант)
Няма какво да се молите на Господа да го направи добър, вие сами можете да го направите добър. Как? Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат?
Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде.
После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек. А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Личността на човека, това представлява физическият свят.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност.
Личността на човека, това представлява физическият свят.
Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми?
към втори вариант >>
После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек.
(втори вариант)
Този брат е съвсем закъсал, той се молил на този брат, на онзи брат, и всички са му казвали, че не могат да му помогнат, че нямат нищо. Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде.
После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек.
А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност. Личността на човека, това представлява физическият свят.
Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле.
Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята?
към втори вариант >>
А вие ще кажете, че не можете да направите това.
(втори вариант)
Е, като нямате, тогава ще си започна стария занаят, ще бръкна тук, ще бръкна там, ще си взема каквото ми трябва. И тогава всички казвате, че този брат обичал да полъгва, да пооткрадва. Как ще се оправи този брат? Направете му дрехи, направете му обуща, купете му шапка, и той ще стане добър, няма да краде. После давайте му най–малко по петстотин лева на месец, и той ще стане честен човек.
А вие ще кажете, че не можете да направите това.
към втори вариант >>
Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност. Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле.
Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как.
Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно.
към втори вариант >>
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях.
Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини.
към втори вариант >>
Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност. Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как.
Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен.
Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното.
към втори вариант >>
Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях.
Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни.
Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро.
към втори вариант >>
Туй трябва да го имате.
(втори вариант)
Та казвам, най–първо на вас ви трябва да се абстрахирате до известна степен от вашата личност. Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен.
Туй трябва да го имате.
Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво.
към втори вариант >>
Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях. Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни.
Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни.
Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите.
към втори вариант >>
Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми?
(втори вариант)
Личността на човека, това представлява физическият свят. Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате.
Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми?
Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш.
към втори вариант >>
Казвам, и аз се намирам на същото положение.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях. Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни.
Казвам, и аз се намирам на същото положение.
Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята?
(втори вариант)
Като личност вие казвате: „Аз съм свободен.“ Вие търсите една свобода на физическото поле. Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми?
Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята?
Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото.
към втори вариант >>
Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях. Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение.
Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини.
Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто.
към втори вариант >>
Казваш, не е здравословно.
(втори вариант)
Ако търсите свобода на физическото поле, да ви кажа как. Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята?
Казваш, не е здравословно.
Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш.
към втори вариант >>
Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини.
(втори вариант)
При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях. Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини.
Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини.
Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому?
към втори вариант >>
Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното.
(втори вариант)
Трябва да бъдете човек е добре устроено тяло, трябва да имате пари, най–малко един приход от петстотин хиляди лева, трябва да имате една къща с четири–пет стаи, кухня, трябва да имате две– три слугини, автомобил трябва да имате и трябва да имате всички модерни придобивки, за да бъдете свободен. Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно.
Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното.
И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете.
към втори вариант >>
Аз пък едва сега се опитвам да правя добро.
(втори вариант)
Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни. Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини.
Аз пък едва сега се опитвам да правя добро.
Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е?
към втори вариант >>
И едното, и другото не е хубаво.
(втори вариант)
Туй трябва да го имате. Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното.
И едното, и другото не е хубаво.
Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят.
към втори вариант >>
Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите.
(втори вариант)
Дойде една сестра и тя ми разправи, че правила много добрини, но хората били непризнателни. Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро.
Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите.
Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто.
към втори вариант >>
Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете: „Нас това не ни трябва.“ Е, какво ви трябва сега на физическото поле, кажете ми? Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво.
Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш.
И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят. Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Аз не съм още направил добро.
(втори вариант)
Казвам, и аз се намирам на същото положение. Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите.
Аз не съм още направил добро.
Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог.
към втори вариант >>
И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото.
(втори вариант)
Какъв смисъл има – ти си бос и ходиш по земята? Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш.
И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото.
Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят. Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Аз имам съвсем друго понятие за доброто.
(втори вариант)
Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини. Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро.
Аз имам съвсем друго понятие за доброто.
Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш.
към втори вариант >>
Ти си вървиш.
(втори вариант)
Казваш, не е здравословно. Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото.
Ти си вървиш.
После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят. Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Питам, какво добро съм направил някому?
(втори вариант)
Смея се, като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини, казвам – чудя се на тия хора, които са правили толкова добрини. Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто.
Питам, какво добро съм направил някому?
Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто.
към втори вариант >>
После тия нечистотии, които полепват по ръцете.
(втори вариант)
Някои не препоръчват това, казват, че босото ходене не било здравословно, а обратното. И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш.
После тия нечистотии, които полепват по ръцете.
Хората в своите кухни се тровят. Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Ако ти дам една дреха, това добро ли е?
(втори вариант)
Аз пък едва сега се опитвам да правя добро. Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому?
Ако ти дам една дреха, това добро ли е?
Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш.
към втори вариант >>
Хората в своите кухни се тровят.
(втори вариант)
И едното, и другото не е хубаво. Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете.
Хората в своите кухни се тровят.
Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Това е само опит за доброто.
(втори вариант)
Аз правя само опит да бъда добър, но още не съм от добрите. Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е?
Това е само опит за доброто.
Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш.
към втори вариант >>
Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
(втори вариант)
Че ти бос като ходиш, ще се натъкнеш на човешките извержения навсякъде, където ходиш. И после трябва да си миеш краката, и после тия извержения проникват по тялото. Ти си вървиш. После тия нечистотии, които полепват по ръцете. Хората в своите кухни се тровят.
Че ти в една клиника, като правиш всичките операции на болните хора, ти се тровиш вътре.
към втори вариант >>
Добро може да прави само Бог.
(втори вариант)
Аз не съм още направил добро. Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто.
Добро може да прави само Бог.
Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък.
към втори вариант >>
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш.
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш.
Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър?
към втори вариант >>
Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш.
(втори вариант)
Аз имам съвсем друго понятие за доброто. Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог.
Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш.
Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега?
към втори вариант >>
Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто.
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш.
Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто.
Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес.
към втори вариант >>
Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто.
(втори вариант)
Питам, какво добро съм направил някому? Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш.
Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто.
Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята?
към втори вариант >>
Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира.
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш. Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто.
Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира.
Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание.
към втори вариант >>
Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш.
(втори вариант)
Ако ти дам една дреха, това добро ли е? Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто.
Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш.
Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята? “ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
Вие правите добро, за да ви платят.
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш. Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира.
Вие правите добро, за да ви платят.
Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо?
към втори вариант >>
Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш.
(втори вариант)
Това е само опит за доброто. Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш.
Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш.
Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята? “ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание.
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш. Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят.
Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание.
За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа.
към втори вариант >>
Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък.
(втори вариант)
Добро може да прави само Бог. Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш.
Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък.
Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята? “ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
За какво съм аз добър?
(втори вариант)
Каквото и да правиш в света, ти се тровиш. Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание.
За какво съм аз добър?
Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята.
към втори вариант >>
Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега?
(втори вариант)
Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет–шейсет години, ядеш само и пиеш. Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък.
Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега?
Какво научи на земята? “ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
Защото има интерес.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз правя добро.“ Аз не зная къде е доброто. Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър?
Защото има интерес.
Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат.
към втори вариант >>
Какво научи на земята?
(втори вариант)
Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто. Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега?
Какво научи на земята?
“ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание.
(втори вариант)
Сега аз не искам да кажа, че туй, което вие разбирате, че вие правите добро, но вие разбирате света, тъй както Соломон го разбира. Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес.
Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание.
Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек.
към втори вариант >>
“ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
(втори вариант)
Той те пита как минаваш на земята, но ти го излъжеш. Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш. Горе лъжеш, долу лъжеш и животът ти става тежък. Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята?
“ „Научих как трябва да се гледа на живота.“
към втори вариант >>
Честен съм. Защо?
(втори вариант)
Вие правите добро, за да ви платят. Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание.
Честен съм. Защо?
Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране.
към втори вариант >>
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече.
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече.
Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал.
към втори вариант >>
Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа.
(втори вариант)
Ти си добър, за да обърнат на тебе внимание. За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо?
Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа.
Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека.
към втори вариант >>
Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо.
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече.
Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо.
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал.
към втори вариант >>
Аз искам да бъда учен на земята.
(втори вариант)
За какво съм аз добър? Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа.
Аз искам да бъда учен на земята.
Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи.
към втори вариант >>
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите.
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо.
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите.
Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат.
(втори вариант)
Защото има интерес. Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята.
Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат.
Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат.
към втори вариант >>
Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той?
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите.
Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той?
Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат. Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек.
(втори вариант)
Ако не съм добър, никой няма да ми обръща внимание. Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат.
Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек.
Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Защо не си внимавал?
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той?
Защо не си внимавал?
Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат. Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране.
(втори вариант)
Честен съм. Защо? Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек.
Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране.
Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Ама и клонът не е внимавал.
(втори вариант)
Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал?
Ама и клонът не е внимавал.
Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат. Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека.
(втори вариант)
Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране.
Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека.
Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал.
(втори вариант)
Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо. Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал.
Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал.
Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат. Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи.
(втори вариант)
Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека.
Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи.
Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат.
(втори вариант)
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми удари една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите. Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал.
Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат.
Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат.
(втори вариант)
Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи.
Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат.
И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
(втори вариант)
Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат.
Това са благочестиви сестри, едната мушне другата и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
И затова тия хора сами си създали работата.
(втори вариант)
Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат.
И затова тия хора сами си създали работата.
към втори вариант >>
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е?
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е?
Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря?
към втори вариант >>
Среща един млад кон един стар кон.
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон.
Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон.
към втори вариант >>
Не, това е човешки порядък.
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е?
Не, това е човешки порядък.
Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите.
към втори вариант >>
Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци.
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон.
Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци.
Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват.
към втори вариант >>
Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък.
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е? Не, това е човешки порядък.
Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък.
И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя.
към втори вариант >>
Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците.
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци.
Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците.
А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво.
към втори вариант >>
И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък.
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е? Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък.
И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък.
Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери.
към втори вариант >>
А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш?
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците.
А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш?
Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е?
към втори вариант >>
Аз мога никак да не ви говоря.
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е? Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък.
Аз мога никак да не ви говоря.
Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде.
към втори вариант >>
Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи!
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш?
Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи!
“ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци?
към втори вариант >>
Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря?
(втори вариант)
Питам, когато хората седнат на една маса да ядат заедно и се мушкат, това Божествено ли е? Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря.
Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря?
Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно.
към втори вариант >>
“ „Е, покажи“ – казва старият кон.
(втори вариант)
Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи!
“ „Е, покажи“ – казва старият кон.
Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна.
към втори вариант >>
Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите.
(втори вариант)
Не, това е човешки порядък. Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря?
Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите.
Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така?
към втори вариант >>
Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват.
(втори вариант)
Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон.
Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват.
Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца.
към втори вариант >>
Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя.
(втори вариант)
Тъй както сте събрани тук, това не е Божествен порядък, това е човешки, ваш порядък. И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите.
Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя.
Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам.
към втори вариант >>
Хваща го господарят и го налага хубаво.
(втори вариант)
Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват.
Хваща го господарят и го налага хубаво.
Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания.
към втори вариант >>
Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери.
(втори вариант)
И така, както сега ви говоря, и това е човешки порядък. Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя.
Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери.
Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват.
към втори вариант >>
Пита го старият кон: „Е, как е?
(втори вариант)
А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво.
Пита го старият кон: „Е, как е?
Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде.
(втори вариант)
Аз мога никак да не ви говоря. Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери.
Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде.
Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя?
към втори вариант >>
Как се карат грънци?
(втори вариант)
Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е?
Как се карат грънци?
“ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
Ако не са добри, няма да ви бъде приятно.
(втори вариант)
Какво ще се ползвате, какво ще спечелите от това, което ви говоря? Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде.
Ако не са добри, няма да ви бъде приятно.
Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете.
към втори вариант >>
“ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна.
(втори вариант)
“ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци?
“ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна.
В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така?
(втори вариант)
Някои от вас ще спечелите, а някои ще изгубите. Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно.
Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така?
“ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат.
към втори вариант >>
В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца.
(втори вариант)
Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна.
В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца.
И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
“ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам.
(втори вариант)
Някои от вас ще утеша, а някои ще наскърбя. Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така?
“ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам.
Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват.
към втори вариант >>
И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания.
(втори вариант)
Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца.
И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания.
Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
Едни се наскърбяват, други се радват.
(втори вариант)
Като привеждам пример за женитбата, някои, които са женени, казват: „Ето какво говори Учителят за женените, за женитбата.“ Вие имате синове, имате и дъщери. Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам.
Едни се наскърбяват, други се радват.
Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат.
към втори вариант >>
Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
(втори вариант)
Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания.
Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво.
към втори вариант >>
Какво да правя?
(втори вариант)
Ако синовете ви са добри и ги хваля, добре ще ви бъде, приятно ще ви бъде. Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват.
Какво да правя?
Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат. Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци.
И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение.
към втори вариант >>
Казвам, ако плачете, изведнъж плачете.
(втори вариант)
Ако не са добри, няма да ви бъде приятно. Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя?
Казвам, ако плачете, изведнъж плачете.
Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат. Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
И сега страдаш.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци.
И сега страдаш.
Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение.
към втори вариант >>
Никой няма право да плаче, когато другите не плачат.
(втори вариант)
Онези от вас, които сте умни и сте си наредили работите, приятно ви е, но ако сте закъсали, ако ви е налегнала сиромашия, ще кажете: „Защо ни се говори така? “ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете.
Никой няма право да плаче, когато другите не плачат.
Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат. Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
Кой е виноват?
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш.
Кой е виноват?
Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал.
към втори вариант >>
Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват.
(втори вариант)
“ Та в дадения случай едни насърчавам, други наскърбявам, обезсърчавам. Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат.
Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват.
Плачете, когато всички хора плачат. Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
Трябва да се превеждат нещата.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват?
Трябва да се превеждат нещата.
И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии.
към втори вариант >>
Плачете, когато всички хора плачат.
(втори вариант)
Едни се наскърбяват, други се радват. Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват.
Плачете, когато всички хора плачат.
Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата.
И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш.
Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем.
към втори вариант >>
Радвайте се с онези хора, които се радват.
(втори вариант)
Какво да правя? Казвам, ако плачете, изведнъж плачете. Никой няма право да плаче, когато другите не плачат. Никой няма право да се радва, когато всички хора не се радват. Плачете, когато всички хора плачат.
Радвайте се с онези хора, които се радват.
към втори вариант >>
Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш.
Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение.
От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем.
към втори вариант >>
Казвам, при сегашното състояние в сегашния си живот не мислете, че ще разрешите някоя ваша задача.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние в сегашния си живот не мислете, че ще разрешите някоя ваша задача.
Една млада сестра ми казва: „Дотегна ми вече „Изгрева“.
към втори вариант >>
От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение.
(втори вариант)
И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение.
От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение.
От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората.
към втори вариант >>
Една млада сестра ми казва: „Дотегна ми вече „Изгрева“.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние в сегашния си живот не мислете, че ще разрешите някоя ваша задача.
Една млада сестра ми казва: „Дотегна ми вече „Изгрева“.
към втори вариант >>
От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал.
(втори вариант)
Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение.
От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал.
Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите.
към втори вариант >>
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“.
Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш.
към втори вариант >>
Сега туй са аналогии.
(втори вариант)
Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал.
Сега туй са аналогии.
Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели.
към втори вариант >>
Възможно е да й е дотегнало.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“.
Възможно е да й е дотегнало.
И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене.
към втори вариант >>
Има неща в живота, които ние трябва да ги минем.
(втори вариант)
И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии.
Има неща в живота, които ние трябва да ги минем.
Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота.
към втори вариант >>
И на мене е дотегнало.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“. Възможно е да й е дотегнало.
И на мене е дотегнало.
На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене. Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Не може по друг път да ги минем.
(втори вариант)
Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение. От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем.
Не може по друг път да ги минем.
Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера.
към втори вариант >>
На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“. Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало.
На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало.
Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене. Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората.
(втори вариант)
От второто отделение ти не можеш да се освободиш, докато не минеш всичкия материал на второто отделение. От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем.
Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората.
Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината.
към втори вариант >>
Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“. Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало.
Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява.
Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене. Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Сега трябва да придобием опитността на ангелите.
(втори вариант)
От третото, четвъртото – докато не свършиш всичкия материал. Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората.
Сега трябва да придобием опитността на ангелите.
Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения.
към втори вариант >>
Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш.
(втори вариант)
Искам да се махна оттук, да не гледам „Изгрева“. Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява.
Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш.
Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене. Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Ние, хората, искаме да станем ангели.
(втори вариант)
Сега туй са аналогии. Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите.
Ние, хората, искаме да станем ангели.
Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях.
към втори вариант >>
Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене.
(втори вариант)
Възможно е да й е дотегнало. И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш.
Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене.
Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Ангелите едва са почнали да разбират живота.
(втори вариант)
Има неща в живота, които ние трябва да ги минем. Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели.
Ангелите едва са почнали да разбират живота.
Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са.
към втори вариант >>
Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
(втори вариант)
И на мене е дотегнало. На нея веднъж е дотегнало, на мене два пъти е дотегнало. Слънцето изгрява, но ако в тебе нищо не изгрява. Едни печелят, но ако ти нищо не печелиш. Това ме интересува мене дотолкова, доколкото аз мога да участвам в известно благо, това е благо за мене.
Във всяко едно благо в света трябва да има един малък микроскопически дял и заради мене, за да се радвам на нещата.
към втори вариант >>
Те едва са почнали и се разделили на два лагера.
(втори вариант)
Не може по друг път да ги минем. Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота.
Те едва са почнали и се разделили на два лагера.
Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено.
към втори вариант >>
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия.
На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки.
към втори вариант >>
Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината.
(втори вариант)
Ние сме минали по пътя на животните, то е едно отделение, влезли сме в пътя на хората. Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера.
Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината.
И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е.
към втори вариант >>
На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия.
На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная.
В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя.
към втори вариант >>
И в тях строго са определени две убеждения.
(втори вариант)
Сега трябва да придобием опитността на ангелите. Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината.
И в тях строго са определени две убеждения.
Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях.
към втори вариант >>
В някои неща някои от вас знаят повече от мене.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия. На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная.
В някои неща някои от вас знаят повече от мене.
В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил.
към втори вариант >>
Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях.
(втори вариант)
Ние, хората, искаме да станем ангели. Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения.
Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях.
Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно.
към втори вариант >>
В някои неща аз съм голям профан.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия. На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене.
В някои неща аз съм голям профан.
Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя.
към втори вариант >>
Два лагера са.
(втори вариант)
Ангелите едва са почнали да разбират живота. Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях.
Два лагера са.
И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина.
към втори вариант >>
Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия. На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан.
Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан.
После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил.
към втори вариант >>
И в тях е строго определено.
(втори вариант)
Те едва са почнали и се разделили на два лагера. Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са.
И в тях е строго определено.
Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите.
към втори вариант >>
После да ушия нещо, не ми иде отръки.
(втори вариант)
Казвам сега, ни най–малко не искам да ви уча, понеже, ако река да ви уча, нищо няма да придобия. На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан.
После да ушия нещо, не ми иде отръки.
Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето.
към втори вариант >>
Едните живеят в тъмнина, т.е.
(втори вариант)
Единият лагер е на тъмнината, а другият лагер са ангели на светлината. И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено.
Едните живеят в тъмнина, т.е.
не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората.
към втори вариант >>
Обуща не мога да си направя.
(втори вариант)
На земята вие знаете толкова, колкото и аз зная. В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки.
Обуща не мога да си направя.
Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода.
към втори вариант >>
не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях.
(втори вариант)
И в тях строго са определени две убеждения. Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е.
не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях.
Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те.
към втори вариант >>
Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил.
(втори вариант)
В някои неща някои от вас знаят повече от мене. В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя.
Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил.
Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа.
към втори вариант >>
Отвън е светло, но вътре е тъмно.
(втори вариант)
Едните казват: „Всяко добро първо трябва да бъде добро за тебе, после за другите.“ А другите казват тъй: „Всяко добро трябва да бъде добро за другите, а после за тебе.“ Това е разликата в тях. Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях.
Отвън е светло, но вътре е тъмно.
А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората.
към втори вариант >>
Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя.
(втори вариант)
В някои неща аз съм голям профан. Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил.
Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя.
Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная.
към втори вариант >>
А другите живеят в постоянна светлина.
(втори вариант)
Два лагера са. И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно.
А другите живеят в постоянна светлина.
Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие.
към втори вариант >>
Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил.
(втори вариант)
Аз запример чорапи не мога да плета, дантели не мога да плета, там съм профан. После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя.
Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил.
Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво.
към втори вариант >>
Светлината е за окръжающите.
(втори вариант)
И в тях е строго определено. Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина.
Светлината е за окръжающите.
А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме.
към втори вариант >>
Сега се уча как да правя кафето.
(втори вариант)
После да ушия нещо, не ми иде отръки. Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил.
Сега се уча как да правя кафето.
Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво. Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората.
(втори вариант)
Едните живеят в тъмнина, т.е. не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите.
А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората.
На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят.
към втори вариант >>
Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода.
(втори вариант)
Обуща не мога да си направя. Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето.
Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода.
Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво. Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
На големи изпитания са поставени те.
(втори вариант)
не в тъмнина – в светлина, но тази светлина да е за тях. Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората.
На големи изпитания са поставени те.
Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа.
към втори вариант >>
Ако е за учение – и там има много работа.
(втори вариант)
Баница не мога да си наточа, не ми дохожда наум, не съм се научил. Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода.
Ако е за учение – и там има много работа.
Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво. Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал.
Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му.
към втори вариант >>
Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората.
(втори вариант)
Отвън е светло, но вътре е тъмно. А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те.
Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората.
И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея.
към втори вариант >>
Както виждате, от ученията на земята много работи не зная.
(втори вариант)
Както виждате, толкова прости работи не мога да ги направя. Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа.
Както виждате, от ученията на земята много работи не зная.
И да копая, не зная хубаво. Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал.
Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят.
Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене.
към втори вариант >>
И виждат едно голямо противоречие.
(втори вариант)
А другите живеят в постоянна светлина. Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората.
И виждат едно голямо противоречие.
Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго.
към втори вариант >>
И да копая, не зная хубаво.
(втори вариант)
Мляко с кафе, ако река, мога да смеся, туй съм научил. Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная.
И да копая, не зная хубаво.
Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
Всичко туй е все за физическото поле.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал. Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят.
Всичко туй е все за физическото поле.
От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене.
към втори вариант >>
Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме.
(втори вариант)
Светлината е за окръжающите. А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие.
Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме.
И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго.
към втори вариант >>
Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
(втори вариант)
Сега се уча как да правя кафето. Показвали са ми тъй, донякъде зная: една лъжичка кафе на двеста–двеста и петдесет грама вода. Ако е за учение – и там има много работа. Както виждате, от ученията на земята много работи не зная. И да копая, не зная хубаво.
Аз съм се опитвал някой път да копая, но след като съм копал половин–един час, заболяваше ме кръстът, казвам: „Тежка работа е тази.“
към втори вариант >>
От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал. Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле.
От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите.
И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене. Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
И искат да научат хората как трябва да живеят.
(втори вариант)
А някой път добрите ангели слизат на земята и доста си имат пакости с хората. На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме.
И искат да научат хората как трябва да живеят.
И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде.
към втори вариант >>
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност.
„Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде.
към втори вариант >>
И уплел се е в своите чувства.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал. Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите.
И уплел се е в своите чувства.
Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене. Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа.
(втори вариант)
На големи изпитания са поставени те. Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят.
И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа.
И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо.
към втори вариант >>
„Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност.
„Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа.
Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко.
към втори вариант >>
Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му.
(втори вариант)
В прочетената трета глава онзи, който не разбира, ще мисли, че Соломон е казал много работи, но той е засегнал, само една трета е казал. Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства.
Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му.
Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене. Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
И той се намери в голяма беда с нея.
(втори вариант)
Някой път те, като са на небето, гледат как живеят хората. И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа.
И той се намери в голяма беда с нея.
Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята?
към втори вариант >>
Разбрах, че не е като моята работа.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност. „Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа.
Разбрах, че не е като моята работа.
Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам.
към втори вариант >>
Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене.
(втори вариант)
Той се е спрял само на една трета, защото, каквото говори той, е все за физическия свят. Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му.
Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене.
Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене. Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
Той казва едно, тя върши друго.
(втори вариант)
И виждат едно голямо противоречие. Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея.
Той казва едно, тя върши друго.
Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност?
към втори вариант >>
Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност. „Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа.
Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш.
Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт.
към втори вариант >>
Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене.
(втори вариант)
Всичко туй е все за физическото поле. От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене.
Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене.
Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
Той каже едно, тя върши друго.
(втори вариант)
Те не съзнават живота, тъй както ние го съзнаваме. И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго.
Той каже едно, тя върши друго.
И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал.
към втори вариант >>
Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност. „Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш.
Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил.
Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва.
към втори вариант >>
Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
(втори вариант)
От единия край на тази глава, каквото става, е все тук, на земята, а той мисли, че уж е проникнал някъде надълбоко и разбира работите. И уплел се е в своите чувства. Не работи умът му тук, а уплело се е сърцето му. Ходил, ходил братът, най–после казва: „Да си дояде и допие човекът.“ Това направил Господ, онова направил Господ, но да се понаяде човек и попие, всичкият смисъл е в ядене и пиене. Но Соломон най– първо не разбира какво нещо е ядене.
Той трябваше да дойде във времето на Христа, да му каже какво нещо е хлябът.
към втори вариант >>
И после целият живот отиде.
(втори вариант)
И искат да научат хората как трябва да живеят. И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго.
И после целият живот отиде.
И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност?
към втори вариант >>
Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност. „Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил.
Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде.
Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят.
към втори вариант >>
Казва, че има за всяко нещо време.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време.
Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш.
към втори вариант >>
И той се намери в чудо.
(втори вариант)
И някой път Господ изпраща един добър ангел да извади някоя грешна душа. И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде.
И той се намери в чудо.
И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност? “, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет.
към втори вариант >>
Учител съм, столарство зная, цигуларство малко.
(втори вариант)
„Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде.
Учител съм, столарство зная, цигуларство малко.
Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят. По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време.
Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето.
Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил.
към втори вариант >>
И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята?
(втори вариант)
И той се намери в голяма беда с нея. Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо.
И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята?
Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност? “, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет. Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам.
(втори вариант)
Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко.
Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам.
Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят. По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Времето не може да бъде лошо.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време. Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето.
Времето не може да бъде лошо.
Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо.
към втори вариант >>
Каква е твоята опитност?
(втори вариант)
Той казва едно, тя върши друго. Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята?
Каква е твоята опитност?
“ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност? “, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет. Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
Страх ме е да дам един концерт.
(втори вариант)
Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам.
Страх ме е да дам един концерт.
Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят. По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време. Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо.
Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова.
Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи.
към втори вариант >>
“ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал.
(втори вариант)
Той каже едно, тя върши друго. И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност?
“ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал.
Там като попитате: „Каква е твоята опитност? “, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет. Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
Зная да пея, но още не пея както трябва.
(втори вариант)
Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт.
Зная да пея, но още не пея както трябва.
Има хора, които пеят и свирят. По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Нищо не е направило времето.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време. Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова.
Нищо не е направило времето.
Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро.
към втори вариант >>
Там като попитате: „Каква е твоята опитност?
(втори вариант)
И после целият живот отиде. И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал.
Там като попитате: „Каква е твоята опитност?
“, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет. Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
Има хора, които пеят и свирят.
(втори вариант)
Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде. Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва.
Има хора, които пеят и свирят.
По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш.
(втори вариант)
Казва, че има за всяко нещо време. Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето.
Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш.
Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества.
към втори вариант >>
“, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет.
(втори вариант)
И той се намери в чудо. И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност?
“, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет.
Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
По някой път вие сте по– щастливи.
(втори вариант)
Учител съм, столарство зная, цигуларство малко. Запример аз свиря хубаво, но още хляба не мога да изкарвам. Страх ме е да дам един концерт. Зная да пея, но още не пея както трябва. Има хора, които пеят и свирят.
По някой път вие сте по– щастливи.
към втори вариант >>
Тя хроникира само това, което си направил.
(втори вариант)
Времето е за физическия свят и казват – лошо е времето. Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш.
Тя хроникира само това, което си направил.
Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих).
към втори вариант >>
Казва: „Ще вземеш моето място.“
(втори вариант)
И като се върне ангелът, питат го: „Как прекара на земята? Каква е твоята опитност? “ Той казва: „Слезте да видите.“ Сам му показва пътя, откъде е слезнал. Там като попитате: „Каква е твоята опитност? “, той каже: „Слез.“ А то е: купи ми билет.
Казва: „Ще вземеш моето място.“
към втори вариант >>
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра.
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра.
Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски.
към втори вариант >>
Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо.
(втори вариант)
Времето не може да бъде лошо. Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил.
Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо.
Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят.
към втори вариант >>
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина.
Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота.
към втори вариант >>
Какво ще кажете?
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра.
Какво ще кажете?
Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме?
към втори вариант >>
Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи.
(втори вариант)
Времето само хроникира нещата, които стават, а хората казват, че времето направило това и онова. Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо.
Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи.
Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Това са само обяснения.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина.
Това са само обяснения.
Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой.
към втори вариант >>
Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме.
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра. Какво ще кажете?
Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме.
Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда.
към втори вариант >>
Следователно казваш, че времето е лошо или добро.
(втори вариант)
Нищо не е направило времето. Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи.
Следователно казваш, че времето е лошо или добро.
Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина. Това са само обяснения.
Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно.
Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие.
към втори вариант >>
Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа.
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра. Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме.
Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа.
Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере.
към втори вариант >>
Ти тургаш качества на времето, които са твои качества.
(втори вариант)
Времето само бележи работите – че си направил някоя пакост, но фотографията не го измисли това нещо от само себе си, нито те накара тя да го направиш. Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро.
Ти тургаш качества на времето, които са твои качества.
„И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Женен си, мъж имаш, деца имаш.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина. Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно.
Женен си, мъж имаш, деца имаш.
Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли.
към втори вариант >>
Казвам, прави са, много философска работа е.
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра. Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа.
Казвам, прави са, много философска работа е.
Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това?
към втори вариант >>
„И срок за всяка работа под небето“ (1. стих).
(втори вариант)
Тя хроникира само това, което си направил. Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества.
„И срок за всяка работа под небето“ (1. стих).
То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина. Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш.
Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва.
Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат.
към втори вариант >>
Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски.
(втори вариант)
Дойде една сестра, казва: „Като излеза в света, аз тъй ще кажа, иначе ще кажа.“ Много смела е тази сестра. Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е.
Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски.
Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро.
към втори вариант >>
То е физическият свят.
(втори вариант)
Някой казва: „Лошо време.“ Времето е нито лошо, нито добро, а ти си накарал времето да стане добро и лошо. Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих).
То е физическият свят.
„Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Ходиш ти и не си доволен от живота.
(втори вариант)
Но в туй, което ви казвам, не седи цялата истина. Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва.
Ходиш ти и не си доволен от живота.
Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон.
към втори вариант >>
Питам този човек: „Ти разбра ли ме?
(втори вариант)
Какво ще кажете? Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски.
Питам този човек: „Ти разбра ли ме?
“ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре.
към втори вариант >>
„Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
(втори вариант)
Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят.
„Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>
Че вземете положението на Толстой.
(втори вариант)
Това са само обяснения. Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота.
Че вземете положението на Толстой.
Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса.
към втори вариант >>
“ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда.
(втори вариант)
Ще излезете да говорите един, два, три, четири пъти и след това хората ще кажат: „Кажи нещо ново.“ Аз веднъж държах една беседа и ми казаха: „Не ви разбрахме. Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме?
“ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда.
Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него.
към втори вариант >>
ражда?
(втори вариант)
ражда?
Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото?
към втори вариант >>
Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие.
(втори вариант)
Да кажем, тук, на земята, си, тъжно ти е, скръбно ти е, има нещо – тъжен си вътре, нещо не ти е приятно. Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой.
Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие.
Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение?
към втори вариант >>
Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере.
(втори вариант)
Много философска, много висока работа беше.“ Селяните казват, че била много философска работа. Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда.
Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере.
Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия.
към втори вариант >>
Поставиш се слуга – раждаш се.
(втори вариант)
ражда?
Поставиш се слуга – раждаш се.
Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването.
към втори вариант >>
Той мисли, мисли.
(втори вариант)
Женен си, мъж имаш, деца имаш. Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие.
Той мисли, мисли.
И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи.
към втори вариант >>
Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това?
(втори вариант)
Казвам, прави са, много философска работа е. Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере.
Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това?
“ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи.
към втори вариант >>
Хубаво е.
(втори вариант)
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се.
Хубаво е.
Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото?
към втори вариант >>
И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат.
(втори вариант)
Учен си, свършил си университет, положение, пари имаш, всичко, но има нещо, което ти липсва. Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли.
И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат.
И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка.
към втори вариант >>
“ „Скоро.
(втори вариант)
Казвам, елате сега, ще ви говоря разбрани работи, които не са философски. Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това?
“ „Скоро.
Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам.
към втори вариант >>
Уволни те господарят ти – отиваш при баща си.
(втори вариант)
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е.
Уволни те господарят ти – отиваш при баща си.
Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
И аз наричам Толстоя руският Соломон.
(втори вариант)
Ходиш ти и не си доволен от живота. Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат.
И аз наричам Толстоя руският Соломон.
И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена.
към втори вариант >>
Тогава ще се наредиш добре.
(втори вариант)
Питам този човек: „Ти разбра ли ме? “ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро.
Тогава ще се наредиш добре.
Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли?
към втори вариант >>
Умиране е това.
(втори вариант)
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си.
Умиране е това.
Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
И Толстой не разреши въпроса.
(втори вариант)
Че вземете положението на Толстой. Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон.
И Толстой не разреши въпроса.
Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира.
към втори вариант >>
Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него.
(втори вариант)
“ „Не те разбрах.“ „Сега ще ти говоря за неща, които можеш да разбереш.“ „Малко съм научил този занаят.“ Казвам: „Ти много си закъсал в живота, малко ниви имаш, нямаш никакви приходи, жена ти е много хилава, много страда. Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре.
Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него.
„Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ.
към втори вариант >>
Де е злото?
(втори вариант)
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това.
Де е злото?
Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
Кое е неговото последно съчинение?
(втори вариант)
Той, като описва своя живот, най–после идва на идеята, иска да се самоубие. Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса.
Кое е неговото последно съчинение?
Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него.
към втори вариант >>
„Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия.
(втори вариант)
Много си похарчил за нея.“ „Да, тя е хилава, болна е.“ Казвам: „Господ скоро ще я прибере. Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него.
„Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия.
А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се.
към втори вариант >>
Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването.
(втори вариант)
Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото?
Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването.
Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи.
(втори вариант)
Той мисли, мисли. И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение?
Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи.
И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него. Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
А тъй да ми разправяш отвлечени работи.
(втори вариант)
Ще ти даде една богата, здрава жена.“ „Скоро ли ще бъде това? “ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия.
А тъй да ми разправяш отвлечени работи.
Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца?
към втори вариант >>
Сега де е лошото?
(втори вариант)
Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването.
Сега де е лошото?
Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка.
(втори вариант)
И Толстой, и Соломон си мязат, философията на Толстой и Соломона си мязат. И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи.
И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка.
Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него. Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Това поне ще го опитам.
(втори вариант)
“ „Скоро. Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи.
Това поне ще го опитам.
Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай!
към втори вариант >>
Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
(втори вариант)
Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото?
Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>
Тя остава непоправена.
(втори вариант)
И аз наричам Толстоя руският Соломон. И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка.
Тя остава непоправена.
И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него. Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Тя ще дойде ли?
(втори вариант)
Тогава ще се наредиш добре. Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам.
Тя ще дойде ли?
Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай! “ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне.
към втори вариант >>
И Соломон не е довидял работите, които Христос дава.
(втори вариант)
И Соломон не е довидял работите, които Христос дава.
Че онзи младият син на богатия баща искал да изучи света и казва:
към втори вариант >>
И там героят, като стига до едно място, и спира.
(втори вариант)
И Толстой не разреши въпроса. Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена.
И там героят, като стига до едно място, и спира.
Във „Възкресение“ героинята се отказва от него. Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ.
(втори вариант)
Къща ще имаш, волове ще имаш, всичко в изобилие.“ „Ако стане туй, което ми разправяш, ще ти донеса един куркой.“ Значи разбрани работи са тези за него. „Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли?
Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ.
Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай! “ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне. А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
Че онзи младият син на богатия баща искал да изучи света и казва:
(втори вариант)
И Соломон не е довидял работите, които Христос дава.
Че онзи младият син на богатия баща искал да изучи света и казва:
към втори вариант >>
Във „Възкресение“ героинята се отказва от него.
(втори вариант)
Кое е неговото последно съчинение? Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира.
Във „Възкресение“ героинята се отказва от него.
Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се.
(втори вариант)
„Ама туй, да не ми разправяш само така.“ „Не, след три години ще стане.“ „Сега вече съм малко спокоен, това го разбирам, това е философия. А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ.
Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се.
Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай! “ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне. А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе.
Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това.
към втори вариант >>
Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
(втори вариант)
Във „Възкресение“ Толстой иска да докаже, мъчи се да докаже направена една погрешка, по соломоновски начин иска той да я поправи. И след като я поправи във „Възкресение“, показва, че мъчно се поправя една погрешка. Тя остава непоправена. И там героят, като стига до едно място, и спира. Във „Възкресение“ героинята се отказва от него.
Тя казва: „Аз не искам да имам работа с теб.“ И въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца?
(втори вариант)
А тъй да ми разправяш отвлечени работи. Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се.
Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца?
“ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай! “ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне. А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
Тук не печеля.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе.
Тук не печеля.
Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка.
към втори вариант >>
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй?
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй?
Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще.
към втори вариант >>
“ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай!
(втори вариант)
Това поне ще го опитам. Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца?
“ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай!
“ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне. А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе. Тук не печеля.
Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство.
И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка.
към втори вариант >>
Но как ще го разрешите?
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй?
Но как ще го разрешите?
Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа.
към втори вариант >>
“ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне.
(втори вариант)
Тя ще дойде ли? Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай!
“ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне.
А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе. Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство.
И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива.
Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете.
към втори вариант >>
Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса?
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй? Но как ще го разрешите?
Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса?
Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето.
към втори вариант >>
А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
(втори вариант)
Тази ми жена се измъчи горката, нека я прибере Господ. Добра е, много добра, но нека я прибере Господ, измъчи се. Ела сега да видиш жена ми.“ „Не, през прозореца само ще я видя.“ „Защо през прозореца? “ „Защото, ако вляза вътре, тя ще оздравее.“ „Не казвай! “ „Ако вляза вътре, то онова, което досега съм казал, няма да се сбъдне.
А тъй само през прозореца ще я погледна.“ „Е, хубаво тогава.“
към втори вариант >>
Казва на баща си, че отива в света да слугува.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе. Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива.
Казва на баща си, че отива в света да слугува.
А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син.
към втори вариант >>
Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа.
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй? Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса?
Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа.
Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там?
към втори вариант >>
Казвате, тъй не се проповядва.
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва.
Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя?
към втори вариант >>
А той не отива за това.
(втори вариант)
„Татко, дай ми дела, който ми се пада, туй, което имам при тебе. Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува.
А той не отива за това.
А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна.
към втори вариант >>
Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа.
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй? Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа.
Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа.
Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете.
към втори вариант >>
Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце.
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва.
Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце.
Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си.
към втори вариант >>
А като Соломон отива и повтаря същата погрешка.
(втори вариант)
Тук не печеля. Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това.
А като Соломон отива и повтаря същата погрешка.
Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий.
към втори вариант >>
Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще.
(втори вариант)
Е, хубаво, вие си мислите, като идете при Христа, ще разрешите въпроса, нали тъй? Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа.
Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще.
Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали.
към втори вариант >>
Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца.
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва. Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце.
Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца.
Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея?
към втори вариант >>
Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка.
(втори вариант)
Дай ми да ида в света, знания ще добия и богатство. И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка.
Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка.
Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият.
към втори вариант >>
Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа.
(втори вариант)
Но как ще го разрешите? Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще.
Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа.
То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете.
към втори вариант >>
Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил?
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва. Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца.
Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил?
И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си.
към втори вариант >>
Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете.
(втори вариант)
И като се върна при тебе, тогава ще ме видиш какво ще придобия.“ И баща му казва: „Хубаво, синко, иди.“ Дава му дела, който му се пада, и той отива. Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка.
Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете.
Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават.
към втори вариант >>
То е вече бъдещето.
(втори вариант)
Ако вие нямате онова разположение на Христа, как ще разрешите въпроса? Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа.
То е вече бъдещето.
Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват.
към втори вариант >>
И какво от това ще се сбъдне?
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва. Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил?
И какво от това ще се сбъдне?
Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея?
към втори вариант >>
Че вие правите тъй, както блудният син.
(втори вариант)
Казва на баща си, че отива в света да слугува. А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете.
Че вие правите тъй, както блудният син.
Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя.
към втори вариант >>
Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там?
(втори вариант)
Ако идете при Христа, най–първо Христос ще ви прати на работа. Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето.
Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там?
Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува.
към втори вариант >>
Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя?
(втори вариант)
Казвате, тъй не се проповядва. Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне?
Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя?
Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия.
към втори вариант >>
Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна.
(втори вариант)
А той не отива за това. А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син.
Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна.
Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани.
към втори вариант >>
Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете.
(втори вариант)
Там има такива работи, ще ви прати при най–мъчна работа. Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там?
Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете.
Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране.
към втори вариант >>
Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си.
(втори вариант)
Аз, като давам този пример, аз влизам дълбоко в човека, виждам какво нещо е човешкото сърце. Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя?
Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си.
Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира.
към втори вариант >>
Втория стадий.
(втори вариант)
А като Соломон отива и повтаря същата погрешка. Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна.
Втория стадий.
И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе.
към втори вариант >>
Да кажат, че сте го разбрали.
(втори вариант)
Вие мислите както посланията са писани: „Ще бъдем едно с Христа.“ Но то е за бъдеще. Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете.
Да кажат, че сте го разбрали.
Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея?
към втори вариант >>
Но ако аз съм на негово място, как ще живея?
(втори вариант)
Това са физически разбирания, това са неща, които постоянно вълнуват човешките сърца. Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си.
Но ако аз съм на негово място, как ще живея?
Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре?
към втори вариант >>
И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият.
(втори вариант)
Казва: „Чакай по–напред да ида да се понаям и попия, преди да отида да слугувам на господаря си.“ Сега вие всички правите същата погрешка. Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий.
И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият.
Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги.
към втори вариант >>
Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете.
(втори вариант)
Казвам, ще бъдем грабнати във въздуха и ще бъдем едно с Христа. То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали.
Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете.
Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате.
към втори вариант >>
Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си.
(втори вариант)
Седя по някой път, говоря ви понякога и след като ви говоря, давам си отчет и казвам – ти говориш на тези хора, това казваш, онова казваш, но какво от това си спечелил? И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея?
Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си.
Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре? Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават.
(втори вариант)
Сутрин, като станете, не си свършвате работата, а най–първо мислите да ядете и да пиете. Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият.
Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават.
По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги. Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват.
(втори вариант)
То е вече бъдещето. Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете.
Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват.
И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос?
към втори вариант >>
Но ако аз съм на нейно място, как ще живея?
(втори вариант)
И какво от това ще се сбъдне? Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си.
Но ако аз съм на нейно място, как ще живея?
Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре? Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя.
(втори вариант)
Че вие правите тъй, както блудният син. Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават.
По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя.
Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги. Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува.
(втори вариант)
Но ако днес умрете, при Христа какво ще правите там? Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват.
И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува.
То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате.
към втори вариант >>
Това не е философия.
(втори вариант)
Ако аз съм на тяхното място, какво ще направя? Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея?
Това не е философия.
При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре? Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани.
(втори вариант)
Казвате: „Чакай да се понаям и да си попия малко.“ И като нямаше какво да яде и да пие, тогава отиде и се представи слуга на един богат господар, който нито го погледна какъв му е халът, казва: „Едва за свинете го бива.“ И каза: „Той е от тия, че и от рожковите да не му давате да яде.“ Най–после Христос представя и другата страна на живота, тежката страна. Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя.
Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани.
Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги. Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
То е вашето разбиране.
(втори вариант)
Вие мислите най–първо да прегърнете Христа и да го целунете. Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува.
То е вашето разбиране.
Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят.
към втори вариант >>
При дадените условия тя живее, тъй както разбира.
(втори вариант)
Казвам на някой брат, че не живее добре с жена си. Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия.
При дадените условия тя живее, тъй както разбира.
Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре? Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе.
(втори вариант)
Втория стадий. И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани.
Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе.
Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги. Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
Каква ще бъде вашата идея?
(втори вариант)
Да кажат, че сте го разбрали. Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране.
Каква ще бъде вашата идея?
Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете.
към втори вариант >>
Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре?
(втори вариант)
Но ако аз съм на негово място, как ще живея? Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира.
Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре?
Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги.
(втори вариант)
И като видя това, казва: „Разбирам, тук и рожкови няма, а при баща ми като работеха, всичките слуги имаха какво да ядат и пият. Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе.
Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги.
Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате.
(втори вариант)
Ама, че вие тогава ще се разболеете при Христа, защото, след като го прегърнете, ще се разболеете. Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея?
Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате.
Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого.
към втори вариант >>
Не е така лесна работа.
(втори вариант)
Казвам на една сестра, че не живее с мъжа си. Но ако аз съм на нейно място, как ще живея? Това не е философия. При дадените условия тя живее, тъй както разбира. Но ако аз съм на нейното място, мога ли да живея по–добре?
Не е така лесна работа.
към втори вариант >>
Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
(втори вариант)
Там всякога имах да ям и да пия, а тук и като работиш, не ти дават. По–добре да се върна при баща си, да му стана слуга, отколкото при този господар да остана и да му паса свинете.“ При баща си той имаше много хубава шапка, дрехи, накичени с цветя. Обущата ги няма, шапката на двайсет места скъсана, дрехите – окъсани. Връща се при баща си и казва: „Татко, съгреших и пред небето, и пред тебе. Не съм достоен да бъда твой син, но направи ме да бъда като един от твоите слуги.
Туй, което научих от света, и тук е лошо, и при тебе намирах много кусур, тук е лошо, но в света оттатък е още по–лошо.
към втори вариант >>
Защо ви е такъв Христос?
(втори вариант)
Че ще дойде друга сестра, трета, четвърта и всички го целуват тъй, по вашему, и ще видите един ден – хиляди го целуват. И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате.
Защо ви е такъв Христос?
След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги.
към втори вариант >>
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе?
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе?
“ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него.
към втори вариант >>
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил.
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил.
Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е?
към втори вариант >>
След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате.
(втори вариант)
И ще кажете – то тази работа, този го целува, онзи го целува. То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос?
След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате.
А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа.
към втори вариант >>
“ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят?
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе?
“ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят?
Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам.
към втори вариант >>
Не се е изменил.
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил.
Не се е изменил.
На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо.
към втори вариант >>
А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят.
(втори вариант)
То е вашето разбиране. Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате.
А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят.
И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате.
към втори вариант >>
Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално.
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе? “ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят?
Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално.
Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор.
към втори вариант >>
На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил.
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил. Не се е изменил.
На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил.
Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо. И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете.
(втори вариант)
Каква ще бъде вашата идея? Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят.
И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете.
Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор.
към втори вариант >>
Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам.
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе? “ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално.
Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам.
Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него.
към втори вариант >>
Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга.
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил. Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил.
Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга.
И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо. И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого.
(втори вариант)
Че вие имате един Христос съвсем, че вие такъв Христос с хиляди ги имате. Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете.
Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого.
А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор. Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Това аз наричам човещина.
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе? “ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам.
Това аз наричам човещина.
Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага.
към втори вариант >>
И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка.
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил. Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга.
И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка.
И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо. И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги.
(втори вариант)
Защо ви е такъв Христос? След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого.
А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги.
Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор. Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него.
(втори вариант)
Често и мене ми казват: „Как търпиш тези около тебе? “ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина.
Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него.
Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил.
към втори вариант >>
И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е?
(втори вариант)
Сега не мислете, че животът от Соломон досега се е изменил. Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка.
И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е?
Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо. И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
Вие в аритметиката имате сто числа.
(втори вариант)
След като се ожените, ето вашия Христос, целувайте си го колкото искате. А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги.
Вие в аритметиката имате сто числа.
Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор. Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Това аз разбирам.
(втори вариант)
“ Казвам: „Аз пък се чудя как те ме търпят.“ Това ме интересува от мое гледище, не как аз ги търпя, но как те ме търпят? Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него.
Това аз разбирам.
Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил. Не да ви
към втори вариант >>
Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо.
(втори вариант)
Не се е изменил. На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е?
Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо.
И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
Тургате знака, събирате.
(втори вариант)
А вие сега ще си образувате един нов Христос в другия свят. И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа.
Тургате знака, събирате.
След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор. Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор.
(втори вариант)
Тъй, разправям ви неща, които са само забавления, нямат нищо реално. Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам.
Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор.
Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил. Не да ви
към втори вариант >>
И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
(втори вариант)
На физическото поле постоянни промени, промените постоянно стават, но светът не се е изменил. Едно животно гледа навсякъде, като се отвори къщата, да влезне, да задигне нещо и хайде навънка да избяга. И човекът, и той мяза на животните, и той, като влезе в къщата, ще поседи на стола, ще се поогледа, ще хвърли поглед наляво и надясно и като вземе нещо, и той ще излезе навънка. И питам, та цялото управление, което ние имаме, какво е? Кой в каквато къща е влязъл, все е задигнал нещо.
И стражарите ще го хванат, туй, което сме задигнали, да го повърнем.
към втори вариант >>
След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор.
(втори вариант)
И ще покажете най–възвишената идея, ще го целунете. Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате.
След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор.
Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него.
(втори вариант)
Аз трябва да ви направя съучастници на благата, в които и аз участвам. Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор.
Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него.
Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил. Не да ви
към втори вариант >>
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение.
И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот.
към втори вариант >>
Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
(втори вариант)
Но ако влезнете, вие трябва да съедините целия свят в едно и да мислите, че в света има само един мъж и една жена, другите хора ги няма наоколо, никого. А всичкото туй множество и тути кванти, няма ги. Вие в аритметиката имате сто числа. Тургате знака, събирате. След като ги съберете стоте числа на едно място, вие имате един сбор.
Общият сбор съществува, а отделните тия числа, стоте поотделно – те престават да съществуват.
към втори вариант >>
Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага.
(втори вариант)
Това аз наричам човещина. Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него.
Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага.
Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил. Не да ви
към втори вариант >>
И светът в туй състояние е една болница.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение.
И светът в туй състояние е една болница.
Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава.
към втори вариант >>
Или да ви дам друго изяснение.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение.
Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие.
към втори вариант >>
Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил.
(втори вариант)
Онова благо, в което аз живея, трябва да ви направи съучастници на него. Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага.
Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил.
Не да ви
към втори вариант >>
Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение. И светът в туй състояние е една болница.
Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света.
И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън.
към втори вариант >>
Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение.
Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала.
Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка.
към втори вариант >>
Не да ви
(втори вариант)
Това аз разбирам. Например ходил съм на един извор, пил съм вода от него, зная де е този извор. Ако някога и вие сте жадни, трябва да ви заведа на този извор и вие да пиете вода от него. Та и в живота всички трябва да направим хората съучастници на Божиите блага. Това аз наричам добро: в даден случай да ви направя съучастници на моето благо, което аз съм намерил.
Не да ви
към втори вариант >>
И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение. И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света.
И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има.
И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това.
към втори вариант >>
Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение. Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала.
Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н.
– това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо.
към втори вариант >>
направя съучастници на моите страдания, аз това изключвам, но на благата, които аз имам, на тях да ви направя съучастници.
(втори вариант)
направя съучастници на моите страдания, аз това изключвам, но на благата, които аз имам, на тях да ви направя съучастници.
И след това и вие да ме направите съучастник на благата, които имате.
към втори вариант >>
И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение. И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има.
И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги.
Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници?
към втори вариант >>
– това са личности.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение. Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н.
– това са личности.
Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота.
към втори вариант >>
И след това и вие да ме направите съучастник на благата, които имате.
(втори вариант)
направя съучастници на моите страдания, аз това изключвам, но на благата, които аз имам, на тях да ви направя съучастници.
И след това и вие да ме направите съучастник на благата, които имате.
към втори вариант >>
Но това е за онзи здравословния живот.
(втори вариант)
Сега от туй, което става в света, вие не може да извадите едно заключение. И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги.
Но това е за онзи здравословния живот.
Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо.
към втори вариант >>
Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение. Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности.
Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала.
Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка.
към втори вариант >>
Това е втората стъпка, за която Соломон говори.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори.
Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш.
към втори вариант >>
Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава.
(втори вариант)
И светът в туй състояние е една болница. Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот.
Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава.
Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма.
към втори вариант >>
Това сте вие.
(втори вариант)
Или да ви дам друго изяснение. Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала.
Това сте вие.
И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите?
към втори вариант >>
Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори.
Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота.
Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш. Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън.
(втори вариант)
Следователно от тази болница и от тия кревати, и от това лекуване вие не може да извадите заключение за това, което е вънка от света. И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава.
Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън.
В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги.
към втори вариант >>
И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка.
(втори вариант)
Представете си, че вие имате жито, разделено в сто чувала. Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие.
И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка.
Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле.
към втори вариант >>
Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори. Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота.
Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага.
На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш. Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
В дадения случай не може без това.
(втори вариант)
И в дадения случай казвате: „Не може без тази болница.“ И по–хубаво нещо за тия болните хора от болницата няма, и по–хубав порядък от този, който имате сега, не може да има. И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън.
В дадения случай не може без това.
Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни.
към втори вариант >>
Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо.
(втори вариант)
Първият чувал, вторият чувал, третият, т.н. – това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка.
Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо.
Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал.
към втори вариант >>
На благата, които са във вас, които имате.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори. Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага.
На благата, които са във вас, които имате.
Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш. Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
Питате, не може ли без болници?
(втори вариант)
И вие искате един свят без болници, без легла, без лекари, без болни и без слуги. Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това.
Питате, не може ли без болници?
При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има.
към втори вариант >>
Противоречия са това в живота.
(втори вариант)
– това са личности. Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо.
Противоречия са това в живота.
Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето.
към втори вариант >>
Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори. Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате.
Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си.
Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш. Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
При туй състояние болницата е най–хубавото нещо.
(втори вариант)
Но това е за онзи здравословния живот. Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници?
При туй състояние болницата е най–хубавото нещо.
По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има. Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка.
(втори вариант)
Но дойде един господин, отвори чувала, изсипе го в житницата, чувала хвърли, казва: „Този чувал не трябва.“ Вземе втория, изсипе житото в житницата, хвърли чувала. Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота.
Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка.
Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш.
(втори вариант)
Това е втората стъпка, за която Соломон говори. Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си.
Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш.
Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
По–хубаво нещо за болния от болницата няма.
(втори вариант)
Но дотогава, докато има болни, ще има и болници, ще има сестри милосърдни, и какво няма тогава. Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо.
По–хубаво нещо за болния от болницата няма.
По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има. Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Какво ще кажат чувалите?
(втори вариант)
Това сте вие. И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка.
Какво ще кажат чувалите?
Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе. И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
(втори вариант)
Като напуснете физическия живот, вие ще влезете във втората стъпка, да разберете живота. Втората стъпка в разбирането на живота е да направите окръжающите, с които живеете, съучастници на своите блага. На благата, които са във вас, които имате. Това подразбира законът, да обичаш другите хора както себе си. Ако ти не можеш да направиш един човек съучастник на твоето благо, ти не можеш да го обичаш.
Иначе каквото и да говориш за любовта, ти трябва да направиш този човек съучастник на онова благо, в което ти живееш.
към втори вариант >>
По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги.
(втори вариант)
Вие трябва съвършено да излезнете из болницата навън. В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма.
По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги.
Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има. Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле.
(втори вариант)
И най–после всичкото жито дойде на едно място, а стоте чувала са отвънка. Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите?
Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле.
Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе. И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
Само така можеш да проявиш любовта си.
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си.
И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането.
към втори вариант >>
Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни.
(втори вариант)
В дадения случай не може без това. Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги.
Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни.
А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има. Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Вие сте един изпразнен чувал.
(втори вариант)
Питам сега, в дадения случай ние не разрешаваме нищо. Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле.
Вие сте един изпразнен чувал.
Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе. И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше.
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си.
И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше.
И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо.
към втори вариант >>
А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има.
(втори вариант)
Питате, не може ли без болници? При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни.
А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има.
Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Съдържанието е взето.
(втори вариант)
Противоречия са това в живота. Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал.
Съдържанието е взето.
Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе. И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее.
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си. И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше.
И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее.
Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него.
към втори вариант >>
Какво ще има тогава?
(втори вариант)
При туй състояние болницата е най–хубавото нещо. По–хубаво нещо за болния от болницата няма. По някой път вие искате да имате един свят без лекарства и без слуги. Дотогава, докато има болни хора, слуги ще има, и сестри ще има милосърдни. А като престанат болните, сестри милосърдни няма да има.
Какво ще има тогава?
към втори вариант >>
Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе.
(втори вариант)
Житото е събрано на едно място, а чувалите са отвънка. Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето.
Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе.
И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
Това е християнството.
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си. И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее.
Това е християнството.
Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света.
към втори вариант >>
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам?
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам?
А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!
към втори вариант >>
И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
(втори вариант)
Какво ще кажат чувалите? Та казвам, по някой път, когато вие се обезсърчите, помнете, че вие сте на физическото поле. Вие сте един изпразнен чувал. Съдържанието е взето. Житото, което е било във вас, за което вие не сте се трудили, нито сте работили, нито е ваша придобивка, но някой добър човек го е турил временно във вас, и после дойде и си го вземе.
И вие кажете: „Няма нищо.“ Щом се пълните и изпразняте, вие се интересувате от чужди работи.
към втори вариант >>
Казвате – как ще се обърнат хората?
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си. И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството.
Казвате – как ще се обърнат хората?
Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш.
към втори вариант >>
А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб?
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам?
А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб?
И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят.
към втори вариант >>
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете?
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете?
Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете.
към втори вариант >>
Оставете обръщането.
(втори вариант)
Само така можеш да проявиш любовта си. И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората?
Оставете обръщането.
Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене.
към втори вариант >>
И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб?
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб?
И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб?
Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“.
към втори вариант >>
Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие?
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете?
Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие?
Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете.
към втори вариант >>
Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо.
(втори вариант)
И когато Христос слезе на земята от невидимия свят, той искаше да направи хората съучастници в онова благо, в което той живееше. И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането.
Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо.
Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене. Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме?
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб?
Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме?
“ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
към втори вариант >>
Никаква полза.
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете? Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие?
Никаква полза.
Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде.
към втори вариант >>
Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него.
(втори вариант)
И от две хиляди години насам Христос се мъчи не да обърне хората, но да ги направи съучастници в благото, в което той живее. Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо.
Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него.
Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене. Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
“ На тебе ти е много добре.
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме?
“ На тебе ти е много добре.
И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре.
към втори вариант >>
Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите.
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете? Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза.
Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите.
Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете.
към втори вариант >>
Това е великото в света.
(втори вариант)
Това е християнството. Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него.
Това е великото в света.
Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене. Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре.
И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!
“ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
към втори вариант >>
Вие по–добри чували нямате.
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете? Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите.
Вие по–добри чували нямате.
Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете?
към втори вариант >>
Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш.
(втори вариант)
Казвате – как ще се обърнат хората? Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света.
Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш.
Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене. Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
“ Един умрял го носят.
(втори вариант)
А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!
“ Един умрял го носят.
А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка.
към втори вариант >>
Ако сте от зебло, все зебло ще си останете.
(втори вариант)
Питам, ако житото седи във вас, какво ще придобиете? Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате.
Ако сте от зебло, все зебло ще си останете.
Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми.
към втори вариант >>
Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене.
(втори вариант)
Оставете обръщането. Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш.
Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене.
Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“.
(втори вариант)
И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят.
А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“.
Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие?
към втори вариант >>
Ако сте от коноп, от коноп ще останете.
(втори вариант)
Ако това жито седи сто години във вас, каква полза ще придобиете вие? Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете.
Ако сте от коноп, от коноп ще останете.
Житото стойност няма да ви предаде. Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета.
към втори вариант >>
Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
(втори вариант)
Стремете се сега поне всеки от вас да направи другите съучастници на онова благо, което вие имате в себе си, колкото и да е малко, колкото и да е микроскопическо това благо. Колкото и да е малко вашето благо, не мислете за това, направете и другите хора съучастници в него. Това е великото в света. Единственото нещо, което е казал Соломон, то е да ядеш и да пиеш. Когато направиш един човек в твоето благо, ти имаш вече един добър обяд, една хубава закуска, една хубава вечеря – едно добро ядене.
Щом направиш съучастник един човек, ти ще имаш едно добро ядене.
към втори вариант >>
Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
(втори вариант)
Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“.
Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо!
към втори вариант >>
Житото стойност няма да ви предаде.
(втори вариант)
Никаква полза. Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете.
Житото стойност няма да ви предаде.
Вие чувал ще си останете. И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша.
към втори вариант >>
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си.
Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате. И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо.
към втори вариант >>
“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре.
(втори вариант)
“ На тебе ти е много добре. И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий! “ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий!
“, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре.
И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение. Като се върне, току казва буквите на майка си, на баща си: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка. И току пише това дете, разправя: „Знаете ли вие? “ И най–после казва: „Научих нещо! “ И това дете мисли, че е много умно.
към втори вариант >>
Вие чувал ще си останете.
(втори вариант)
Не е ли по–добре това жито да излезне на нивата, отколкото вие да го държите. Вие по–добри чували нямате. Ако сте от зебло, все зебло ще си останете. Ако сте от коноп, от коноп ще останете. Житото стойност няма да ви предаде.
Вие чувал ще си останете.
И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете? Кажете ми. Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ не е лоша. Знаете ли какво значи „су“ на турски?
към втори вариант >>
Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате.
(втори вариант)
Сега аз не казвам да се отворите, да приемете хората в себе си.
Разберете ме, аз казвам да направите другите хора съучастници на малките блага, които вие имате.
И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може да ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление. Това аз наричам втичане. В невидимия свят трябва да се отвори един път, чрез който да дойде туй благо от Божествения свят. Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва да направим другите хора съучастници на това благо. Колкото и да е малко това благо, то е един малък извор.
към втори вариант >>
2.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре.
Има неща, които липсват на предсказанията. Някой предсказания не са направени както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят.
Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре.
Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице.
към беседата >>
Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя.
Колко вярващи ще се намерят, които биха издържали в ръцете на един такъв доктор хирург? Аз зная още един такъв пример, за една наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин, не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията?
Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя.
Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия.
към беседата >>
Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими.
Някой предсказания не са направени както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре.
Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими.
Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат всички българи.
Аз зная още един такъв пример, за една наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин, не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя.
Такива трябва да бъдат всички българи.
Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия.
към беседата >>
Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно.
Има неща в природата, които са точно определени. Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими.
Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно.
Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава.
към беседата >>
Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург.
А за този българин, не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи.
Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург.
Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов!
към беседата >>
Тези максими не могат да се кажат на хората.
Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно.
Тези максими не могат да се кажат на хората.
Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава.
към беседата >>
Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече?
Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург.
Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече?
Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят.
към беседата >>
Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо?
Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората.
Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо?
– Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат.
към беседата >>
Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете?
Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече?
Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете?
При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше.
към беседата >>
– Максимите ги няма на това лице.
Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо?
– Максимите ги няма на това лице.
Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота.
към беседата >>
При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия.
Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете?
При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия.
Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин!
към беседата >>
Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение.
Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице.
Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение.
Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни.
към беседата >>
Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия.
Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия.
Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия.
Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив.
към беседата >>
Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава.
Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение.
Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава.
Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов!
Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия.
Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов!
И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял.
към беседата >>
Това равенство, което съществува също се нарушава.
Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава.
Това равенство, което съществува също се нарушава.
И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят?
към беседата >>
И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят.
Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов!
И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят.
Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания.
към беседата >>
И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат.
Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава.
И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат.
Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето.
към беседата >>
Този българин имаше нещо, на което уповаваше.
Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят.
Този българин имаше нещо, на което уповаваше.
Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам.
към беседата >>
Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота.
– Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат.
Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота.
При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали.
към беседата >>
Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин!
При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше.
Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин!
Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи.
към беседата >>
При това положение сполуките ще бъдат различни.
Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота.
При това положение сполуките ще бъдат различни.
В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия?
към беседата >>
Казва се, че Бог е дълготърпелив.
Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин!
Казва се, че Бог е дълготърпелив.
И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох!
към беседата >>
В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните.
Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни.
В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните.
Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено.
към беседата >>
И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял.
Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив.
И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял.
Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко.
към беседата >>
Какво може да се постигне в един неорганизиран свят?
Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните.
Какво може да се постигне в един неорганизиран свят?
– Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната.
към беседата >>
Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания.
И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял.
Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания.
Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание.
към беседата >>
– Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето.
И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят?
– Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето.
Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане.
към беседата >>
Толкова хора страдат, и аз мога да страдам.
Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания.
Толкова хора страдат, и аз мога да страдам.
Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате?
към беседата >>
Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали.
Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето.
Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали.
Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят.
към беседата >>
Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи.
Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам.
Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи.
Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие.
към беседата >>
Какво ще остане от вашата поезия?
При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали.
Какво ще остане от вашата поезия?
Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава?
към беседата >>
Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох!
Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи.
Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох!
Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм.
към беседата >>
Всичко това ще бъде пометено.
В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия?
Всичко това ще бъде пометено.
Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек.
към беседата >>
Без упойка ще понеса всичко.
И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох!
Без упойка ще понеса всичко.
И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш!
към беседата >>
Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната.
Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено.
Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната.
На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак.
към беседата >>
И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание.
Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко.
И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание.
И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок!
към беседата >>
На брега нищо не може да остане.
– Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната.
На брега нищо не може да остане.
Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници?
към беседата >>
И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате?
Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание.
И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате?
– Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин.
към беседата >>
Това е един променлив свят.
Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане.
Това е един променлив свят.
На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л.
към беседата >>
– Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие.
Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате?
– Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие.
Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините.
към беседата >>
На какво може човек да уповава?
Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят.
На какво може човек да уповава?
Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра!
към беседата >>
Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм.
Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие.
Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм.
Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата.
към беседата >>
Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек.
Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава?
Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек.
Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе?
към беседата >>
Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш!
Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм.
Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш!
Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави?
към беседата >>
Казват: Този човек е голям юнак.
Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек.
Казват: Този човек е голям юнак.
– Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.
към беседата >>
Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок!
И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш!
Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок!
Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва.
към беседата >>
– Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници?
На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак.
– Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници?
Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора.
към беседата >>
Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин.
И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок!
Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин.
След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба.
към беседата >>
Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л.
Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници?
Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л.
Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора.
към беседата >>
След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините.
– Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин.
След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините.
Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре.
към беседата >>
Казвате: Трябва да има човек вяра!
На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л.
Казвате: Трябва да има човек вяра!
– Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора.
към беседата >>
Благодаря ви за услугата.
Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините.
Благодаря ви за услугата.
Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете.
към беседата >>
– Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе?
Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра!
– Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе?
Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра.
към беседата >>
Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави?
Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата.
Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави?
Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи.
към беседата >>
Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.
Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе?
Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.
Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.
към беседата >>
Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва.
Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави?
Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва.
Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път.
към беседата >>
Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора.
– Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.
Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора.
Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина.
към беседата >>
Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба.
Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва.
Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба.
Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим.
към беседата >>
Вярата не е достояние на обикновените хора.
Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора.
Вярата не е достояние на обикновените хора.
Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра.
към беседата >>
Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре.
След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба.
Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре.
Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота.
към беседата >>
Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора.
Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора.
Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора.
Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини.
към беседата >>
Навсякъде все оплаквания ще срещнете.
Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре.
Навсякъде все оплаквания ще срещнете.
Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне.
към беседата >>
Само те могат да имат вяра.
– Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора.
Само те могат да имат вяра.
Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание.
към беседата >>
Това не е една статистика, но това са наши възгледи.
Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете.
Това не е една статистика, но това са наши възгледи.
Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните.
към беседата >>
Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.
Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра.
Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.
Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание.
към беседата >>
Ние вървим по един научен път.
Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи.
Ние вървим по един научен път.
Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея.
към беседата >>
Така седи самата истина.
Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора.
Така седи самата истина.
Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата.
към беседата >>
Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим.
Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път.
Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим.
Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение?
към беседата >>
Някой казват, че имат голяма вяра.
Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина.
Някой казват, че имат голяма вяра.
Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек?
към беседата >>
Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота.
Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим.
Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота.
Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете.
към беседата >>
Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини.
Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра.
Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини.
Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
към беседата >>
Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне.
Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота.
Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне.
Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>
Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание.
Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини.
Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание.
Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург.
към беседата >>
Вътрешните противоречия в живота са най-страшните.
Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне.
Вътрешните противоречия в живота са най-страшните.
Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка.
към беседата >>
Истинската вяра носи след себе си знание.
Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание.
Истинската вяра носи след себе си знание.
Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо?
към беседата >>
Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея.
Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните.
Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея.
Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар.
към беседата >>
Вярващият знае нещата.
Така седи самата истина. Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание.
Вярващият знае нещата.
В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко.
към беседата >>
Знаете ли колко е тежко това положение?
Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея.
Знаете ли колко е тежко това положение?
Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга.
към беседата >>
В какво вярва човек?
Някой казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата.
В какво вярва човек?
– Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам.
към беседата >>
Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете.
Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение?
Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете.
Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела.
към беседата >>
– Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек?
– Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете.
Какво ще бъде вашето положение?
Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята.
към беседата >>
Аз съм един хирург.
Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности.
Аз съм един хирург.
До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции.
към беседата >>
Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка.
Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение?
Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка.
В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време.
към беседата >>
До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо?
Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург.
До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо?
– Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области.
към беседата >>
В един голям хотел избухнал пожар.
Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка.
В един голям хотел избухнал пожар.
Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат.
към беседата >>
– Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко.
Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо?
– Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко.
Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни.
към беседата >>
Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга.
Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар.
Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга.
По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу.
към беседата >>
Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам.
В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко.
Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам.
След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален.
към беседата >>
По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела.
Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга.
По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела.
Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му.
към беседата >>
След това зашивам и работите излизат сполучливи.
– Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам.
След това зашивам и работите излизат сполучливи.
Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо?
към беседата >>
Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята.
Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела.
Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята.
Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела.
към беседата >>
Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции.
Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи.
Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции.
Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите.
към беседата >>
Така седял той известно време.
Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята.
Така седял той известно време.
Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение.
към беседата >>
Така трябва да бъдете във всички области.
До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции.
Така трябва да бъдете във всички области.
Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма.
към беседата >>
Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат.
В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време.
Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат.
Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише.
към беседата >>
Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни.
– Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области.
Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни.
За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен.
към беседата >>
Стохилядна публика го гледала отдолу.
Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат.
Стохилядна публика го гледала отдолу.
Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва.
към беседата >>
За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален.
Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни.
За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален.
Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество.
към беседата >>
Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му.
По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу.
Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му.
Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете.
към беседата >>
Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо?
След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален.
Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо?
– Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека.
към беседата >>
Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела.
Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му.
Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела.
Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия.
към беседата >>
– Казват, че страхът е произвел религиите.
Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо?
– Казват, че страхът е произвел религиите.
Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави.
към беседата >>
Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение.
Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела.
Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение.
Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират.
към беседата >>
Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма.
Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите.
Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма.
Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата.
към беседата >>
Иначе то не може да се опише.
Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение.
Иначе то не може да се опише.
Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем.
към беседата >>
Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен.
Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма.
Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен.
Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене.
към беседата >>
Това е едно безизходно положение, особено което не се описва.
Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише.
Това е едно безизходно положение, особено което не се описва.
Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща.
към беседата >>
Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество.
За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен.
Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество.
Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил.
към беседата >>
Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете.
Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва.
Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете.
Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне.
към беседата >>
Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека.
Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество.
Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека.
Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора.
към беседата >>
Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия.
Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете.
Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия.
Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек.
към беседата >>
Един ден заекът отивал да се дави.
– Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека.
Един ден заекът отивал да се дави.
Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата.
към беседата >>
Реалното е туй, което всички разбират.
Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия.
Реалното е туй, което всички разбират.
Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота.
към беседата >>
Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата.
Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави.
Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата.
Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха.
към беседата >>
Има нещо разумно в света, в което всички живеем.
Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират.
Има нещо разумно в света, в което всички живеем.
Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи!
към беседата >>
Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене.
Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата.
Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене.
И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение.
към беседата >>
Това разумното ни обгръща.
Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем.
Това разумното ни обгръща.
Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение.
към беседата >>
И така той се насърчил.
Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене.
И така той се насърчил.
Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.
към беседата >>
Има една разумност в света, която постоянно ти шепне.
Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща.
Има една разумност в света, която постоянно ти шепне.
Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене.
към беседата >>
Не, страхът не е качество на религиозните хора.
Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил.
Не, страхът не е качество на религиозните хора.
Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо.
към беседата >>
Има нещо разумно, което обгръща всеки човек.
Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне.
Има нещо разумно, което обгръща всеки човек.
И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път.
към беседата >>
Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата.
Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора.
Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата.
Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво?
към беседата >>
И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота.
Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек.
И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота.
При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си.
към беседата >>
Страхът се е явил с греха.
Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата.
Страхът се е явил с греха.
Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта.
към беседата >>
При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи!
Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота.
При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи!
И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение.
Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха.
Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение.
Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта.
към беседата >>
И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение.
Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи!
И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение.
Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.
И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение.
Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.
Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата.
към беседата >>
Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене.
Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение.
Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене.
В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо.
Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.
Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо.
– С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън.
към беседата >>
В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път.
Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене.
В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път.
Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
– С какво?
Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо.
– С какво?
– Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш?
към беседата >>
Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си.
И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път.
Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си.
Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
– Казано е, че страхът е начало на мъдростта.
Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво?
– Казано е, че страхът е начало на мъдростта.
Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа.
към беседата >>
Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си.
Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
към беседата >>
Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта.
Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта.
Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта.
Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си?
към беседата >>
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие.
Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени.
към беседата >>
Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата.
Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта.
Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата.
Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия.
към беседата >>
Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие.
Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани.
Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“.
към беседата >>
Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън.
Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата.
Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън.
Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо?
към беседата >>
Отец ваш знае от какво имате нужда“.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани.
Отец ваш знае от какво имате нужда“.
Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате?
към беседата >>
Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш?
– С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън.
Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш?
Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо? – Защото змията има друг интерес.
към беседата >>
Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“.
Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда.
Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля.
към беседата >>
Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа.
– Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш?
Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа.
Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне.
към беседата >>
Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда.
Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне.
И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка!
към беседата >>
Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си?
Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа.
Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си?
– Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек.
към беседата >>
И после казва: „Космите на главата ви са преброени.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне.
И после казва: „Космите на главата ви са преброени.
Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението.
към беседата >>
– Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия.
Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си?
– Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия.
– Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек и той мисли само за себе си.
към беседата >>
Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“.
Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени.
Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“.
Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: Господ с нас ли ще се занимава?
към беседата >>
– Защо?
Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия.
– Защо?
– Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек и той мисли само за себе си.
към беседата >>
Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате?
Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“.
Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате?
Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: Господ с нас ли ще се занимава? Това показва, че имате особено мнение.
към беседата >>
– Защото змията има друг интерес.
Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо?
– Защото змията има друг интерес.
Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек и той мисли само за себе си.
към беседата >>
Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля.
Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате?
Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля.
С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: Господ с нас ли ще се занимава? Това показва, че имате особено мнение. – С тебе ли ще се занимава?
към беседата >>
НАГОРЕ