НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1085
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1085
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш и ще ги заведеш на върха и ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук.“ Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат!
Във време на война, ако имате най-силната мисъл, войници ако биха се напълнили с въшки, може да се мажат с мас. Това не е лошо. Но при въшките ти ще развиваш своята мисъл. На тия въшки ще внушиш Да излязат от тялото ти. Ще мислиш час, два, три, четири, докато тия въшки почнат да скачат една по една, но няма да ги убиваш.
Ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш и ще ги заведеш на върха и ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук.“ Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат!
Ти може да платиш някой да ги занесе горе, но ти ще ги занесеш. Въшките, които ти си накарал със своята мисъл да си идат, ти ще ги занесеш.
към беседата >>
Че кои са били причините?
Майки плачат, млади моми плачат, млади момци плачат, държавници плачат, проповедници плачат, свещеници плачат, религиозни хора плачат. Че хората не са религиозни. Защо не са религиозни? Кой е крив за това? Тогава търсят някакви причини.
Че кои са били причините?
Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята.
към беседата >>
Ти може да платиш някой да ги занесе горе, но ти ще ги занесеш.
Това не е лошо. Но при въшките ти ще развиваш своята мисъл. На тия въшки ще внушиш Да излязат от тялото ти. Ще мислиш час, два, три, четири, докато тия въшки почнат да скачат една по една, но няма да ги убиваш. Ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш и ще ги заведеш на върха и ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук.“ Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат!
Ти може да платиш някой да ги занесе горе, но ти ще ги занесеш.
Въшките, които ти си накарал със своята мисъл да си идат, ти ще ги занесеш.
към беседата >>
Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно.
Че хората не са религиозни. Защо не са религиозни? Кой е крив за това? Тогава търсят някакви причини. Че кои са били причините?
Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно.
Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва.
към беседата >>
Въшките, които ти си накарал със своята мисъл да си идат, ти ще ги занесеш.
Но при въшките ти ще развиваш своята мисъл. На тия въшки ще внушиш Да излязат от тялото ти. Ще мислиш час, два, три, четири, докато тия въшки почнат да скачат една по една, но няма да ги убиваш. Ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш и ще ги заведеш на върха и ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук.“ Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат! Ти може да платиш някой да ги занесе горе, но ти ще ги занесеш.
Въшките, които ти си накарал със своята мисъл да си идат, ти ще ги занесеш.
към беседата >>
Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно.
Защо не са религиозни? Кой е крив за това? Тогава търсят някакви причини. Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно.
Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно.
За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии.
към беседата >>
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган.
Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите.
към беседата >>
За всичко Слънцето е виновно.
Кой е крив за това? Тогава търсят някакви причини. Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно.
За всичко Слънцето е виновно.
Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд.
към беседата >>
Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган.
Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг.
Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични.
към беседата >>
Намерете го и го съдете.
Тогава търсят някакви причини. Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно.
Намерете го и го съдете.
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди?
към беседата >>
Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг.
Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш.
То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични. Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята.
Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете.
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята.
Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки.
към беседата >>
То е въпрос на знание.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш.
То е въпрос на знание.
Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични. Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва.
Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята.
Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва.
Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките.
към беседата >>
Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание.
Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си.
Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични. Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии.
Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва.
Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии.
Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки.
към беседата >>
Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите.
Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си.
Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите.
Че въшките са много флегматични. Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд.
За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии.
Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд.
Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват.
към беседата >>
Че въшките са много флегматични.
Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите.
Че въшките са много флегматични.
Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Кой ще го съди?
Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд.
Кой ще го съди?
Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво!
към беседата >>
Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични.
Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.
към беседата >>
Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки.
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди?
Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки.
Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение!
към беседата >>
Разправяше един американец.
Разправяше един американец.
Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници.
към беседата >>
Отивали няколко котараци да ядат мишките.
Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки.
Отивали няколко котараци да ядат мишките.
Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца?
към беседата >>
Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите.
Разправяше един американец.
Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите.
Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек?
към беседата >>
Всеки ден се изпояждали по няколко мишки.
Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките.
Всеки ден се изпояждали по няколко мишки.
Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме?
към беседата >>
Казват му: „Не ни забавлявай!
Разправяше един американец. Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите.
Казват му: „Не ни забавлявай!
“ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може.
към беседата >>
Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват.
Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки.
Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват.
Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме? “
към беседата >>
“ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи.
Разправяше един американец. Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай!
“ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи.
Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат.
към беседата >>
Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво!
Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват.
Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво!
Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме? “
към беседата >>
Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони.
Разправяше един американец. Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи.
Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони.
Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо.
към беседата >>
Дойде времето на нашето спасение!
Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво!
Дойде времето на нашето спасение!
“ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме? “
към беседата >>
Едни от тия бълхи вървят като войници.
Разправяше един американец. Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони.
Едни от тия бълхи вървят като войници.
Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
“ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца?
Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение!
“ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца?
Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме? “
към беседата >>
Как ги е научил този човек?
Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници.
Как ги е научил този човек?
Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме?
Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца?
Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме?
“
към беседата >>
Показва, че може.
Казват му: „Не ни забавлявай! “ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек?
Показва, че може.
Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
“
Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение! “ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме?
“
към беседата >>
Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат.
“ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може.
Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат.
Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме?
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме?
Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира?
към беседата >>
Това бе най-мъчното нещо.
Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат.
Това бе най-мъчното нещо.
Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш?
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме?
Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш?
Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
Това е една наследствена черта на техния род.“
Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо.
Това е една наследствена черта на техния род.“
към беседата >>
Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим.
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме? Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш?
Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим.
Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него.
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него.
Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи. Като го бутне с ръката си, на парчета става. Нашият приятел го пита: „Как го правите? “ – „Това е наследство.“
към беседата >>
Съгласен съм, нямам нищо против това.
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме? Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим.
Съгласен съм, нямам нищо против това.
Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи.
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него.
Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи.
Като го бутне с ръката си, на парчета става. Нашият приятел го пита: „Как го правите? “ – „Това е наследство.“
към беседата >>
Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос.
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме? Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това.
Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос.
Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
Като го бутне с ръката си, на парчета става.
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него. Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи.
Като го бутне с ръката си, на парчета става.
Нашият приятел го пита: „Как го правите? “ – „Това е наследство.“
към беседата >>
Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира?
Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме? Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос.
Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира?
Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
Нашият приятел го пита: „Как го правите?
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него. Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи. Като го бутне с ръката си, на парчета става.
Нашият приятел го пита: „Как го правите?
“ – „Това е наследство.“
към беседата >>
Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира?
Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.
към беседата >>
“ – „Това е наследство.“
Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него. Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи. Като го бутне с ръката си, на парчета става. Нашият приятел го пита: „Как го правите?
“ – „Това е наследство.“
към беседата >>
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене?
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене?
Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то?
към беседата >>
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият.
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият.
Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите?
към беседата >>
Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна?
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене?
Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна?
Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш.
към беседата >>
Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва.
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият.
Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва.
Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите?
към беседата >>
Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай!
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна?
Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай!
“ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж.
към беседата >>
Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия.
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва.
Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия.
Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво?
към беседата >>
“ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти.
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай!
“ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти.
Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай.
към беседата >>
Ако видим природата, ние ще се уплашим.
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия.
Ако видим природата, ние ще се уплашим.
Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим.
към беседата >>
Яж само това, което законът позволява.
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти.
Яж само това, което законът позволява.
А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го.
към беседата >>
Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш.
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим.
Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш.
Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество.
към беседата >>
А кое е то?
Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява.
А кое е то?
Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е?
към беседата >>
Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите?
Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш.
Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите?
Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши.
към беседата >>
Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш.
Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то?
Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш.
Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре!
към беседата >>
Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите?
Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите?
Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите?
Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има.
към беседата >>
Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж.
Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай! “ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш.
Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж.
Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре! “ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората.
към беседата >>
Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво?
Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите?
Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво?
Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята.
към беседата >>
Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай.
“ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж.
Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай.
Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре! “ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.
към беседата >>
Много страшни работи ще видим.
Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво?
Много страшни работи ще видим.
Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход.
към беседата >>
Ако не хвърля сянка, изяж го.
Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай.
Ако не хвърля сянка, изяж го.
Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре! “ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.
към беседата >>
Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество.
Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим.
Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество.
Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани.
към беседата >>
Ще кажете: „Че, туй [ли] е?
А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го.
Ще кажете: „Че, туй [ли] е?
“ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре! “ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.
към беседата >>
Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши.
Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество.
Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши.
Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята?
към беседата >>
“ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре!
Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е?
“ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре!
“ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.
към беседата >>
Засега може би 50–60 вулкана има.
Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши.
Засега може би 50–60 вулкана има.
Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
“ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората.
Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре!
“ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората.
Разбирайте нещата.
към беседата >>
Аз ги наричам комини на Земята.
Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има.
Аз ги наричам комини на Земята.
Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
Разбирайте нещата.
Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е? “ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре! “ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората.
Разбирайте нещата.
към беседата >>
Понеже нашата Земя върви като един параход.
Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята.
Понеже нашата Земя върви като един параход.
И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против.
Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада.
към беседата >>
И в морето има, те са повече вулкани.
Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход.
И в морето има, те са повече вулкани.
Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против.
Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината.
Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде.
към беседата >>
Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята?
Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани.
Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята?
Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против. Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината.
Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила.
Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме.
към беседата >>
Той се дължи пак на разумни същества.
Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята?
Той се дължи пак на разумни същества.
към беседата >>
Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против. Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила.
Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него.
Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив.
към беседата >>
Това е само твърдение, трябва да се докаже.
Това е само твърдение, трябва да се докаже.
Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното.
към беседата >>
Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против. Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него.
Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление.
Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба?
към беседата >>
Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже?
Това е само твърдение, трябва да се докаже.
Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже?
Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън?
към беседата >>
Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада.
Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против. Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление.
Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада.
Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана.
към беседата >>
Че огънят сам по себе си гори.
Това е само твърдение, трябва да се докаже. Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже?
Че огънят сам по себе си гори.
Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят.
към беседата >>
Една дажба има, която Слънцето има да ми даде.
Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада.
Една дажба има, която Слънцето има да ми даде.
Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата!
към беседата >>
Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене.
Това е само твърдение, трябва да се докаже. Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори.
Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене.
Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят. И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Трябва да изляза точно навреме.
Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде.
Трябва да изляза точно навреме.
Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе.
към беседата >>
Кой е първият [подтик], с който огънят гори?
Това е само твърдение, трябва да се докаже. Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене.
Кой е първият [подтик], с който огънят гори?
То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят. И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив.
Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме.
Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив.
Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците.
към беседата >>
То е разумното.
Това е само твърдение, трябва да се докаже. Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори?
То е разумното.
Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят. И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба?
Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив.
Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба?
Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден.
към беседата >>
Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън?
Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното.
Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън?
Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят. И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Всички се потриват под юргана.
Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба?
Всички се потриват под юргана.
Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото.
към беседата >>
Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят.
Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън?
Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят.
И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата!
Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана.
Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата!
Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците.
към беседата >>
И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят.
И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.
към беседата >>
Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе.
Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата!
Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе.
А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците. Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея.
В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува.
към беседата >>
А през деня каквото се взима, то е триците.
Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе.
А през деня каквото се взима, то е триците.
А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците. Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея.
В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони.
Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът.
към беседата >>
А същественото е, което ти помага за през целия ден.
Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците.
А същественото е, което ти помага за през целия ден.
То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците. Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
Въпрос е какво ще стане с тия културни народи.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони.
Въпрос е какво ще стане с тия културни народи.
Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота.
към беседата >>
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо.
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо.
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: Това знание ли е? После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота. Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
То е същественото.
Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден.
То е същественото.
През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците. Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи.
Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим.
Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят.
към беседата >>
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо.
Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: Това знание ли е? После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота. Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците.
Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото.
През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците.
Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим.
Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си.
Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение.
към беседата >>
Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят.
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно.
Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят.
Питам: Това знание ли е? После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота. Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците.
Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува.
Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си.
Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува.
Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
Питам: Това знание ли е?
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят.
Питам: Това знание ли е?
После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота. Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
Питам: Колко хора има, които вярват в това?
Питам: Колко хора има, които вярват в това?
Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката.
към беседата >>
Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът.
В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува.
Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът.
Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота.
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: Това знание ли е?
После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота.
Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват?
Питам: Колко хора има, които вярват в това?
Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват?
Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги.
към беседата >>
Смъртта за нас е само сянка на живота.
Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът.
Смъртта за нас е само сянка на живота.
Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: Това знание ли е? После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота.
Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.
към беседата >>
Ние търсим живота там, дето го няма.
Питам: Колко хора има, които вярват в това? Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват?
Ние търсим живота там, дето го няма.
Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот!
към беседата >>
Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят.
Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота.
Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят.
Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво.
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво.
Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене?
към беседата >>
Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот?
Питам: Колко хора има, които вярват в това? Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма.
Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот?
Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете?
към беседата >>
Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение.
Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят.
Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение.
Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
Съгласен съм, че човек трябва да яде.
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво.
Съгласен съм, че човек трябва да яде.
Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия.
към беседата >>
Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде!
Питам: Колко хора има, които вярват в това? Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот?
Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде!
“ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го?
към беседата >>
Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение.
Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.
към беседата >>
Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш?
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво. Съгласен съм, че човек трябва да яде.
Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш?
Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия?
към беседата >>
“ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката.
Питам: Колко хора има, които вярват в това? Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде!
“ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката.
Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота.
към беседата >>
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание.
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна.
към беседата >>
Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура?
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво. Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш?
Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура?
Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата.
към беседата >>
Хванеш картошките, житото, изядеш ги.
Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката.
Хванеш картошките, житото, изядеш ги.
Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате.
към беседата >>
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание.
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания.
Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома.
към беседата >>
Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата.
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво. Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура?
Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата.
Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи.
към беседата >>
Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот!
Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги.
Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот!
“ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило.
към беседата >>
Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание. Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания.
Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат.
Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство.
към беседата >>
Как ще ядете това ядене?
Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво. Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата.
Как ще ядете това ядене?
Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата.
към беседата >>
“ Че, кога ни дава живот, я кажете?
Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот!
“ Че, кога ни дава живот, я кажете?
Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш.
към беседата >>
Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание. Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат.
Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения.
Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство. Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Значи, за да ядеш, изискват се известни условия.
Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене?
Значи, за да ядеш, изискват се известни условия.
Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден.
към беседата >>
Когато вие ядохте житото, питахте ли го?
Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде! “ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете?
Когато вие ядохте житото, питахте ли го?
Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш.
към беседата >>
Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание. Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения.
Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи.
Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство. Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Как ще се създадат тези условия?
Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия.
Как ще се създадат тези условия?
Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят.
към беседата >>
Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота.
“ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го?
Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота.
Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш.
към беседата >>
Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна.
Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание. Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи.
Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна.
Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство. Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Ние считаме, че това е в реда на нещата.
Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия?
Ние считаме, че това е в реда на нещата.
Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден.
към беседата >>
Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате.
Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота.
Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате.
Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната.
към беседата >>
Туй е една аксиома.
Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна.
Туй е една аксиома.
Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство. Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи.
Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата.
Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи.
Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат.
към беседата >>
Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило.
Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот! “ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате.
Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило.
То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално.
към беседата >>
Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство.
Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома.
Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство.
Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата.
Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи.
Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата.
При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората.
към беседата >>
То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш.
“ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило.
То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш.
Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете.
към беседата >>
Тя е гръцка дума.
Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство.
Тя е гръцка дума.
към беседата >>
При това виждаме, че целият свят е уреден.
Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата.
При това виждаме, че целият свят е уреден.
Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи?
към беседата >>
Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш.
Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш.
Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш.
Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение.
към беседата >>
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон.
Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа.
към беседата >>
Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят.
Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден.
Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят.
Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат.
към беседата >>
Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш.
Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш.
Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш.
Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена.
към беседата >>
Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон.
Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът.
Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос.
към беседата >>
Човешкият свят ни най-малко не е уреден.
Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят.
Човешкият свят ни най-малко не е уреден.
Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици.
към беседата >>
Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната.
Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш.
Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната.
Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена.
към беседата >>
Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът.
Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата.
Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът.
към беседата >>
Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат.
Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден.
Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат.
Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Това е буквално.
Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната.
Това е буквално.
Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена.
към беседата >>
Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата.
Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение.
Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен.
към беседата >>
Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората.
Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат.
Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората.
Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете.
То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално.
Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете.
Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена.
към беседата >>
Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение.
Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите.
На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст.
към беседата >>
Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи?
При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората.
Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи?
Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение.
Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете.
Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение.
Това е хигиена.
към беседата >>
На туй основание, запример, вземат и носа.
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите.
На туй основание, запример, вземат и носа.
Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава.
към беседата >>
Вие може да не ги виждате, но те се изливат.
Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи?
Вие може да не ги виждате, но те се изливат.
Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Това е хигиена.
Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение.
Това е хигиена.
към беседата >>
Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос.
Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа.
Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос.
Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света.
към беседата >>
Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици.
Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат.
Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици.
Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории.
Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна.
към беседата >>
Носът, това е човекът.
Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос.
Носът, това е човекът.
На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света. И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Сметнете да видите колко правят.
Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици.
Сметнете да видите колко правят.
към беседата >>
Нямам нищо против калориите.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории.
Нямам нищо против калориите.
Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе.
към беседата >>
На сегашния човек носът е отделен.
Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът.
На сегашния човек носът е отделен.
Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света. И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Сега въпросът не е за сълзите.
Сега въпросът не е за сълзите.
Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме?
към беседата >>
Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите.
Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна.
Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило.
към беседата >>
Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст.
Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен.
Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст.
Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света. И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Сълзите са съставени от вода.
Сега въпросът не е за сълзите.
Сълзите са съставени от вода.
Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“?
към беседата >>
Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна.
Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение.
Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
Нос има само човекът отделен и по това се отличава.
На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст.
Нос има само човекът отделен и по това се отличава.
Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света. И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Казваме, че някой плаче.
Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода.
Казваме, че някой плаче.
Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората?
към беседата >>
Всичките животни се ръководят от това правило.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение.
Всичките животни се ръководят от това правило.
Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света.
Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава.
Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света.
И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Какво чудно има в това, че някой човек плаче?
Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче.
Какво чудно има в това, че някой човек плаче?
Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб.
към беседата >>
Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна.
Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило.
Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна.
Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
И ако вие бихте разбрали…
Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света.
И ако вие бихте разбрали…
към беседата >>
Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче?
Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче?
Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче?
Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме?
към беседата >>
Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе.
Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна.
Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе.
Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос.
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос.
И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение?
към беседата >>
Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме?
Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче?
Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме?
Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш?
към беседата >>
Влечението още не е едно правило.
Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе.
Влечението още не е едно правило.
Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си.
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос.
И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си.
Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си.
към беседата >>
Най-после, какво разбирате под думата „плач“?
Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме?
Най-после, какво разбирате под думата „плач“?
Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите?
към беседата >>
Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило.
Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.
към беседата >>
Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага.
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос. И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си.
Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага.
Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк.
към беседата >>
Защо плачат хората?
Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“?
Защо плачат хората?
Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога.
към беседата >>
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави.
към беседата >>
Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш.
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос. И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага.
Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш.
И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде.
към беседата >>
Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб.
Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората?
Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб.
Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога?
към беседата >>
Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства.
Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна.
Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората.
към беседата >>
И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек.
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос. И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш.
И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек.
Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва.
към беседата >>
Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме?
Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб.
Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме?
Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна.
Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си.
Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение?
Сегашните хора не знаят как да барат своя нос. И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек.
Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение?
Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата.
към беседата >>
Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш?
Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме?
Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш?
Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
Не сега да се плашиш.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си.
Не сега да се плашиш.
Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си.
И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение?
Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си.
Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст.
към беседата >>
Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите?
Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш?
Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите?
Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш.
Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват.
Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Ти ще го правиш широк.
Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си.
Ти ще го правиш широк.
Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите.
към беседата >>
Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога.
Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите?
Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога.
Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват.
Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави.
В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Широк не трябва да бъде.
Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк.
Широк не трябва да бъде.
Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите.
към беседата >>
Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога?
Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога.
Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога?
Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
В това седи новата култура на хората.
Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави.
В това седи новата култура на хората.
За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Ти ще го направиш дълъг колкото трябва.
И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде.
Ти ще го направиш дълъг колкото трябва.
Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони.
към беседата >>
Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога?
Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората.
За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.
към беседата >>
Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата.
Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва.
Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата.
Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл.
към беседата >>
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота.
Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни.
към беседата >>
После, вие си гледате лицето.
После, вие си гледате лицето.
Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице?
към беседата >>
Дебелината на врата има отношение към целия ръст.
Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата.
Дебелината на врата има отношение към целия ръст.
Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа.
към беседата >>
Запример казват за някого, че е добър бактериолог.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота.
Запример казват за някого, че е добър бактериолог.
Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили.
към беседата >>
Кое е онова, което определя вашето лице?
После, вие си гледате лицето.
Кое е онова, което определя вашето лице?
Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи?
към беседата >>
Има математически отношения между носа и пръстите.
Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст.
Има математически отношения между носа и пръстите.
Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система.
към беседата >>
Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог.
Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп.
Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества?
към беседата >>
Вие обичате най-първо очите, лицето си.
После, вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице?
Вие обичате най-първо очите, лицето си.
Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши?
към беседата >>
Аз не искам да говоря за детайлите.
Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите.
Аз не искам да говоря за детайлите.
Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна.
към беседата >>
Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп.
Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина.
И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци.
към беседата >>
Защото у всички хора лицата им се различават.
После, вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си.
Защото у всички хора лицата им се различават.
Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга?
към беседата >>
Природата е работила и постоянно работи по известни закони.
Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите.
Природата е работила и постоянно работи по известни закони.
Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
И тогава учените пишат цели томове за тях.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина.
И тогава учените пишат цели томове за тях.
Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм.
към беседата >>
Няма две лица еднакви.
После, вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават.
Няма две лица еднакви.
Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето.
към беседата >>
Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл.
Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони.
Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл.
Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни.
После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях.
Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни.
А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават.
към беседата >>
Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице?
После, вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви.
Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице?
Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно.
към беседата >>
Мисълта на човека постоянно иде чрез носа.
Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл.
Мисълта на човека постоянно иде чрез носа.
И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили.
Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни.
А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили.
В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества.
към беседата >>
Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи?
Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице?
Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи?
Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние.
към беседата >>
И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система.
Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа.
И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система.
Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
В какво седи опасността от тия същества?
Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили.
В какво седи опасността от тия същества?
Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии.
към беседата >>
Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши?
Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи?
Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши?
Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш?
към беседата >>
Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна.
Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система.
Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна.
Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци.
Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества?
Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци.
Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него.
към беседата >>
Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга?
Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши?
Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга?
После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят?
към беседата >>
Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна.
Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.
към беседата >>
Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм.
И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци.
Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм.
Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората.
към беседата >>
После, цветът на лицето.
Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга?
После, цветът на лицето.
Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка.
към беседата >>
Казваме: „Ти трябва да живееш добре!
Казваме: „Ти трябва да живееш добре!
“ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице.
към беседата >>
Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават.
Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм.
Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават.
Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!
към беседата >>
Ще кажете, че това е безпредметно.
Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето.
Ще кажете, че това е безпредметно.
Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка. Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
“ Ама как ще живееш добре?
Казваме: „Ти трябва да живееш добре!
“ Ама как ще живееш добре?
Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката.
към беседата >>
Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества.
А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават.
Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества.
Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос.
към беседата >>
Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние.
Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно.
Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние.
Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка. Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш.
Казваме: „Ти трябва да живееш добре! “ Ама как ще живееш добре?
Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш.
Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще.
към беседата >>
Дето ходят, те оставят своите нечистотии.
В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества.
Дето ходят, те оставят своите нечистотии.
Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това?
към беседата >>
Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш?
Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние.
Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш?
Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка. Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка.
Казваме: „Ти трябва да живееш добре! “ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш.
Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка.
Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос.
към беседата >>
Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него.
Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии.
Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него.
Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли?
към беседата >>
Кой е сега здравословният цвят?
Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш?
Кой е сега здравословният цвят?
Това ще остане за друга една сказка. Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
Моми и момци имат такива копринени кърпи.
Казваме: „Ти трябва да живееш добре! “ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка.
Моми и момци имат такива копринени кърпи.
Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там.
към беседата >>
Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората.
Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него.
Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората.
Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори.
към беседата >>
Това ще остане за друга една сказка.
После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят?
Това ще остане за друга една сказка.
Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице.
Казваме: „Ти трябва да живееш добре! “ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи.
Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице.
Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!
Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората.
Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!
“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен.
към беседата >>
Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка.
Ще ви говоря за анормални и нормални краски.
към беседата >>
Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката.
“ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице.
Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката.
После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос.
Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!
“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос.
Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават.
към беседата >>
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира.
Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана.
към беседата >>
После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще.
Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката.
После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще.
На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това?
Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос.
Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това?
Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира.
Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето.
Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели.
към беседата >>
На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос.
Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще.
На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос.
Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
Куршумът говори ли?
Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това?
Куршумът говори ли?
Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира. Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето.
Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето.
Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани.
към беседата >>
Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там.
Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос.
Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там.
Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
Не, куршумът нищо не говори.
Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли?
Не, куршумът нищо не говори.
Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Това са хора заинтересовани.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира. Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето.
Това са хора заинтересовани.
Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината.
към беседата >>
Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там.
Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.
към беседата >>
Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен.
Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори.
Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен.
На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Материалистите и религиозните хора са заинтересовани.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира. Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани.
Материалистите и религиозните хора са заинтересовани.
Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата!
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата!
“ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука.
към беседата >>
На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават.
“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен.
На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават.
То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Аз ги оставям настрана.
Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира. Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани.
Аз ги оставям настрана.
Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща.
към беседата >>
“ И да ви ги кажа, няма да ме разберете.
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата!
“ И да ви ги кажа, няма да ме разберете.
И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал.
към беседата >>
То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават.
То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.
към беседата >>
Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели.
Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана.
Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели.
Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората?
към беседата >>
И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще!
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата! “ И да ви ги кажа, няма да ме разберете.
И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще!
“ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам.
към беседата >>
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението?
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението?
Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове.
към беседата >>
Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани.
Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели.
Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани.
Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си.
към беседата >>
“ Пък то не е въпрос сега.
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата! “ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще!
“ Пък то не е въпрос сега.
Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа.
към беседата >>
Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението?
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението?
Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението?
Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове?
към беседата >>
Ние искаме да знаем истината.
Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани.
Ние искаме да знаем истината.
Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете.
към беседата >>
Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен.
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата! “ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега.
Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен.
Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави.
към беседата >>
Ни най-малко!
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението?
Ни най-малко!
Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг.
към беседата >>
Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме.
Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината.
Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме.
Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си?
към беседата >>
Това е наука.
Сега вие ще кажете: „Кажете правилата! “ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен.
Това е наука.
Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос.
към беседата >>
Те са създадени от хората.
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко!
Те са създадени от хората.
Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща.
Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме.
Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща.
Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място.
към беседата >>
Една наука, която аз съм изучавал.
“ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука.
Една наука, която аз съм изучавал.
Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората.
към беседата >>
Има си причина за това.
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората.
Има си причина за това.
Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората?
Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща.
Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората?
Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти.
към беседата >>
Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам.
И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще! “ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал.
Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам.
В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето.
към беседата >>
Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове.
Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това.
Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове.
Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
Аз трябва да мязам на баща си и на майка си.
Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората?
Аз трябва да мязам на баща си и на майка си.
Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две.
към беседата >>
В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа.
“ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам.
В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа.
С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва.
към беседата >>
Отде дойдоха тези врагове?
Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове.
Отде дойдоха тези врагове?
Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете.
Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си.
Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете.
По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си.
към беседата >>
С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави.
Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа.
С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави.
Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат.
към беседата >>
Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг.
Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове?
Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг.
Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
По какво ще мязам на майка си?
Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете.
По какво ще мязам на майка си?
Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш.
към беседата >>
Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос.
Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави.
Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос.
В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос].
към беседата >>
Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг.
Отде влезе този принцип, омразата, между хората?
към беседата >>
Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място.
Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си?
Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място.
Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал?
към беседата >>
В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората.
Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос.
В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората.
Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите.
Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас.
към беседата >>
Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти.
Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място.
Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти.
Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му.
към беседата >>
Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето.
Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората.
Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето.
Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите.
Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат.
Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас.
към беседата >>
Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две.
Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти.
Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две.
Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той.
към беседата >>
Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва.
В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето.
Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва.
Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат.
Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши.
Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш.
към беседата >>
Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си.
Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две.
Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си.
Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той. Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Като си погледне носа, всичките неща изчезнат.
С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва.
Като си погледне носа, всичките неща изчезнат.
Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши.
Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши.
Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека.
към беседата >>
Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш.
По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си.
Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш.
Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той. Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос].
Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат.
Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос].
Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Това трябва да знаете.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши.
Това трябва да знаете.
Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш.
към беседата >>
Тогава откъде си познал?
Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш.
Тогава откъде си познал?
После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той. Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Няма защо да се обезсърчавате.
В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос].
Няма защо да се обезсърчавате.
Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас.
Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете.
Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас.
Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще.
към беседата >>
После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му.
Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал?
После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му.
Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той. Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате.
Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.
към беседата >>
Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас.
Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас.
Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас.
Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш.
към беседата >>
Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той.
Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му.
Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той.
Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш.
Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас.
Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш.
Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
Той си мърда очите като баща си.
Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той.
Той си мърда очите като баща си.
към беседата >>
Има такива въпроси в живота на човека.
Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш.
Има такива въпроси в живота на човека.
При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си.
Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни.
към беседата >>
При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш.
Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека.
При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш.
Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
Важно е да знаеш по коя линия вървиш.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си.
Важно е да знаеш по коя линия вървиш.
Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност?
към беседата >>
Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще.
Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш.
Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще.
Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш.
Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие.
Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него.
към беседата >>
Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш.
Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще.
Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш.
Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие.
Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си.
Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй.
към беседата >>
Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш.
Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.
към беседата >>
Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си.
Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си.
Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо е така?
Ще кажете: „Защо е така?
“ Защото не е така. Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло.
към беседата >>
Те искат да бъдат самостоятелни.
По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си.
Те искат да бъдат самостоятелни.
В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща.
към беседата >>
“ Защото не е така.
Ще кажете: „Защо е така?
“ Защото не е така.
Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло?
към беседата >>
В какво седи тази самостоятелност?
Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни.
В какво седи тази самостоятелност?
Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска.
към беседата >>
Защо не е така?
Ще кажете: „Защо е така? “ Защото не е така.
Защо не е така?
Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно.
към беседата >>
Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него.
Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност?
Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него.
Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска. Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защото е така.
Ще кажете: „Защо е така? “ Защото не е така. Защо не е така?
Защото е така.
Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин.
към беседата >>
Няма никаква философия в туй.
Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него.
Няма никаква философия в туй.
Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска. Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защо е тъмно?
Ще кажете: „Защо е така? “ Защото не е така. Защо не е така? Защото е така.
Защо е тъмно?
Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви.
към беседата >>
Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка.
Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй.
Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка.
Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска. Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защото не е светло.
Ще кажете: „Защо е така? “ Защото не е така. Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно?
Защото не е светло.
Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина.
към беседата >>
Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща.
Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка.
Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща.
Старият баща не струва, млад баща иска. Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защо не е светло?
“ Защото не е така. Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло.
Защо не е светло?
Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина.
към беседата >>
Старият баща не струва, млад баща иска.
В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща.
Старият баща не струва, млад баща иска.
Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защото не е тъмно.
Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло?
Защото не е тъмно.
Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него.
към беседата >>
Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска.
Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Това са разсъждения по един начин.
Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно.
Това са разсъждения по един начин.
В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение.
към беседата >>
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта?
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта?
Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш.
към беседата >>
В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви.
Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин.
В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви.
Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения.
към беседата >>
Младостта, значи, е произлязла от един факт.
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта?
Младостта, значи, е произлязла от един факт.
Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва.
към беседата >>
Това наричам светлина.
Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви.
Това наричам светлина.
А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте.
към беседата >>
Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот.
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта, значи, е произлязла от един факт.
Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот.
Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат.
към беседата >>
А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина.
Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина.
А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина.
И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината.
към беседата >>
Веднъж си го видял и си се подмладил.
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот.
Веднъж си го видял и си се подмладил.
А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва.
към беседата >>
И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него.
Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина.
И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него.
Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно.
към беседата >>
А защо остаряваш?
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил.
А защо остаряваш?
Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види.
към беседата >>
Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение.
Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него.
Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение.
Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно?
към беседата >>
Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш.
На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш?
Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш.
Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза.
към беседата >>
Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения.
В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение.
Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения.
Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят.
към беседата >>
Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва.
Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш.
Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва.
И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали.
към беседата >>
Това е ваша работа, свободни сте.
Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения.
Това е ваша работа, свободни сте.
Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре.
към беседата >>
И тебе ще изпращат.
Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва.
И тебе ще изпращат.
Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има.
към беседата >>
Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината.
А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте.
Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината.
Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват.
към беседата >>
Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва.
Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат.
Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва.
И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал.
към беседата >>
Сега и това не е важно.
И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината.
Сега и това не е важно.
В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина.
към беседата >>
И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види.
А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва.
И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види.
Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага.
към беседата >>
В какво отношение не е важно?
Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно.
В какво отношение не е важно?
Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината.
към беседата >>
Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза.
Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види.
Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза.
Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна.
към беседата >>
Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят.
Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно?
Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят.
Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината. Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали.
Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза.
Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали.
Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа.
към беседата >>
Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре.
Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят.
Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре.
Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината. Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има.
И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали.
Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има.
Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде.
към беседата >>
Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват.
Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре.
Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват.
Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината. Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал.
Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има.
Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал.
Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам.
към беседата >>
Това показва именно, че нямат вътрешна светлина.
Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват.
Това показва именно, че нямат вътрешна светлина.
Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината. Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Каквото иска Христос, нищо не се прилага.
И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал.
Каквото иска Христос, нищо не се прилага.
Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам. Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината.
В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина.
Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината.
Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна.
Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага.
Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна.
Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам. Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината.
Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.
към беседата >>
Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа.
Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна.
Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа.
Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам. Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят?
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят?
Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне.
към беседата >>
Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде.
Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа.
Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде.
Ако светлината е ясна, хубава, разбирам. Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят.
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят?
Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят.
В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна.
към беседата >>
Ако светлината е ясна, хубава, разбирам.
Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде.
Ако светлината е ясна, хубава, разбирам.
Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение.
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят.
В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение.
Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна.
към беседата >>
Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам.
Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.
към беседата >>
Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори.
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение.
Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори.
Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно.
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно.
Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят.
към беседата >>
Горението може да бъде и от физически характер, т.е.
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори.
Горението може да бъде и от физически характер, т.е.
само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси.
към беседата >>
Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален.
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно.
Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален.
Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят.
към беседата >>
само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне.
„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е.
само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне.
А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея.
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален.
Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея.
В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно.
към беседата >>
А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна.
Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне.
А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна.
Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
В старо време са казвали, че всичко е ум.
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея.
В старо време са казвали, че всичко е ум.
Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят.
към беседата >>
Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна.
В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна.
Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна.
Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
Какво нещо е умът?
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум.
Какво нещо е умът?
Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън.
Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна.
Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън.
В него няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
Външната страна на ума, това е материалният свят.
Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът?
Външната страна на ума, това е материалният свят.
Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
В него няма никакви примеси.
Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън.
В него няма никакви примеси.
Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
Образът на ума, това е материалният свят.
Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят.
Образът на ума, това е материалният свят.
В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси.
Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.
към беседата >>
В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно.
Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят.
В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно.
Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта.
Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот.
към беседата >>
Обликът на този ум е материалният свят.
В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно.
Обликът на този ум е материалният свят.
Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
Това е един въпрос, който трябва да се докаже.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта.
Това е един въпрос, който трябва да се докаже.
А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси.
към беседата >>
Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят.
Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.
към беседата >>
А за да се докаже, изисква се време.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже.
А за да се докаже, изисква се време.
Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла.
Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената.
към беседата >>
Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време.
Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса.
Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
Това е твърдение на хората, понеже те остаряват.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла.
Това е твърдение на хората, понеже те остаряват.
Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя.
към беседата >>
Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса.
Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни.
Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
Има една вселена в света, която никога не остарява.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват.
Има една вселена в света, която никога не остарява.
Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея.
към беседата >>
Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот.
Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни.
Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот.
Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
Има едно обличане на вселената.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява.
Има едно обличане на вселената.
И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това?
към беседата >>
Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси.
Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот.
Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси.
Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената.
И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича.
Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място.
към беседата >>
Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси.
Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.
към беседата >>
Но това е до външната страна на вселената.
Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича.
Но това е до външната страна на вселената.
А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието.
към беседата >>
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни.
В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава.
към беседата >>
А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя.
Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената.
А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя.
Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви.
към беседата >>
В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни.
В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат.
Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон.
към беседата >>
Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея.
Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя.
Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея.
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат.
Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества.
Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни.
към беседата >>
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това?
Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея.
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това?
Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
към беседата >>
Следователно паралелните линии са проява на разумния живот.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества.
Следователно паралелните линии са проява на разумния живот.
Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос.
към беседата >>
Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място.
И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това?
Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място.
„От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш.
към беседата >>
Това е второстепенен въпрос.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот.
Това е второстепенен въпрос.
С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни.
към беседата >>
„От смърт в живот“ – казва Писанието.
Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място.
„От смърт в живот“ – казва Писанието.
Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото?
към беседата >>
С него съвременната наука не се занимава.
Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос.
С него съвременната наука не се занимава.
Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите.
към беседата >>
Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви.
А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието.
Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви.
По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта?
към беседата >>
Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон.
В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава.
Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон.
Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър.
към беседата >>
По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание.
Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви.
По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание.
Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта.
към беседата >>
Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни.
Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон.
Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни.
Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош.
към беседата >>
Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание.
Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта.
към беседата >>
Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос.
Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни.
Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос.
Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това?
към беседата >>
Сега си се вцепенил, не може да мръднеш.
Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
Сега си се вцепенил, не може да мръднеш.
Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста.
към беседата >>
Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни.
Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос.
Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни.
Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е.
към беседата >>
Питам: Какво те ползува всичко това в миналото?
„От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш.
Питам: Какво те ползува всичко това в миналото?
Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва.
към беседата >>
Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите.
С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни.
Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите.
Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието.
към беседата >>
Какво е смъртта?
Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото?
Какво е смъртта?
Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота.
към беседата >>
Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър.
Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите.
Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър.
Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро.
към беседата >>
Туй е смъртта.
По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта?
Туй е смъртта.
Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
Щом се изгуби тази паралелност, той става лош.
Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър.
Щом се изгуби тази паралелност, той става лош.
Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта.
Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта.
Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта.
Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
Какво подразбира това?
Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош.
Какво подразбира това?
Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос. Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
Това са два контраста.
Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта.
Това са два контраста.
Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е.
Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това?
Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е.
не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос. Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва.
Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста.
Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва.
Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
не е в съгласие със законите на битието.
Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е.
не е в съгласие със законите на битието.
Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос. Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота.
Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва.
Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота.
И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
Следователно този човек не го очаква нищо добро.
Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието.
Следователно този човек не го очаква нищо добро.
Дали той знае това или не, то е друг въпрос. Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота.
И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].
към беседата >>
Дали той знае това или не, то е друг въпрос.
Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро.
Дали той знае това или не, то е друг въпрос.
Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра.
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра.
Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как?
към беседата >>
Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос.
Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.
към беседата >>
Вярата ви, както виждам, не е много голяма.
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра.
Вярата ви, както виждам, не е много голяма.
Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете.
към беседата >>
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека.
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека.
Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска. Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата. Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси. Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
към беседата >>
Аз бих опитал вашата вяра сега.
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра. Вярата ви, както виждам, не е много голяма.
Аз бих опитал вашата вяра сега.
Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно!
към беседата >>
Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска.
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека.
Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска.
Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата. Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси. Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
към беседата >>
Ако ви опитам, не зная дали може да издържите.
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра. Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега.
Ако ви опитам, не зная дали може да издържите.
Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината.
към беседата >>
Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата.
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека. Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска.
Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата.
Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси. Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
към беседата >>
Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева!
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра. Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите.
Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева!
“ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си.
към беседата >>
Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси.
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека. Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска. Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата.
Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси.
Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
към беседата >>
“ – „Как?
Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра. Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева!
“ – „Как?
– ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева.
към беседата >>
Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека. Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска. Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата. Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси.
Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.
към беседата >>
– ще кажете.
Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как?
– ще кажете.
– Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари.
към беседата >>
Та, нещастията на хората днес се дължат на това, че те са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме.
Та, нещастията на хората днес се дължат на това, че те са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме.
Те са мислели, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може. По-добре иди да си вземеш това, което ти трябва, а после ще правиш прическата си.
към беседата >>
– Това е погрешно!
Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете.
– Това е погрешно!
“ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари?
към беседата >>
Те са мислели, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може.
Та, нещастията на хората днес се дължат на това, че те са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме.
Те са мислели, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може.
По-добре иди да си вземеш това, което ти трябва, а после ще правиш прическата си.
към беседата >>
“ Не, не говорите истината.
Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно!
“ Не, не говорите истината.
Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях.
към беседата >>
По-добре иди да си вземеш това, което ти трябва, а после ще правиш прическата си.
Та, нещастията на хората днес се дължат на това, че те са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме. Те са мислели, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може.
По-добре иди да си вземеш това, което ти трябва, а после ще правиш прическата си.
към беседата >>
Аз сега задавам въпроса на себе си.
Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева! “ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината.
Аз сега задавам въпроса на себе си.
Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая.
към беседата >>
Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид.
Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид.
Ние искаме да знаем какво иде в живота ни. Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи. И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите. Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос.
към беседата >>
Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева.
“ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си.
Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева.
Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая.
към беседата >>
Ние искаме да знаем какво иде в живота ни.
Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид.
Ние искаме да знаем какво иде в живота ни.
Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи. И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите. Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос. Аз не съм против доказването на нещата, нито против отричането им.
към беседата >>
Аз ни най-малко не се нуждая от пари.
– ще кажете. – Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева.
Аз ни най-малко не се нуждая от пари.
Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Моята философия е тази.
към беседата >>
Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи.
Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид. Ние искаме да знаем какво иде в живота ни.
Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи.
И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите. Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос. Аз не съм против доказването на нещата, нито против отричането им. Нещата могат да се доказват, а могат и да се отричат, но много недоказани неща си остават недоказани и много отречени неща си остават истинни.
към беседата >>
Защо не се нуждая от пари?
– Това е погрешно! “ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари.
Защо не се нуждая от пари?
Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Моята философия е тази. Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам.
към беседата >>
И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите.
Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид. Ние искаме да знаем какво иде в живота ни. Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи.
И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите.
Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос. Аз не съм против доказването на нещата, нито против отричането им. Нещата могат да се доказват, а могат и да се отричат, но много недоказани неща си остават недоказани и много отречени неща си остават истинни. Всичко това нищо не значи.
към беседата >>
Защото другите хора се нуждаят от тях.
“ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари?
Защото другите хора се нуждаят от тях.
Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Моята философия е тази. Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам. Това е един контраст.
към беседата >>
2.
Път за постижение
,
ООК
, София, 2.5.1934г.,
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той?
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той?
Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави.
към беседата >>
Има нещо, което той не е предвидил.
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той?
Има нещо, което той не е предвидил.
И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря.
към беседата >>
И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е?
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил.
И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е?
Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват.
към беседата >>
Има нещо, което липсва.
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е?
Има нещо, което липсва.
Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест.
към беседата >>
Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър.
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва.
Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър.
И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете.
към беседата >>
И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави.
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър.
И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави.
Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете.
към беседата >>
Някой път овцете излекуват овчаря.
Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави.
Някой път овцете излекуват овчаря.
Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват.
И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря.
Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват.
Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест.
Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват.
Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест.
И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете.
Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест.
И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете.
Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете.
И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете.
Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете.
И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете.
И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
към беседата >>
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща.
Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща.
Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния.
Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния.
Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести.
И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
И той е много опасен, той е най-голямата отрова.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести.
И той е много опасен, той е най-голямата отрова.
Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова.
Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот.
Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
Това е сега само едно твърдение.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот.
Това е сега само едно твърдение.
към беседата >>
Вие може да мислите какъв е този живот.
Вие може да мислите какъв е този живот.
По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара.
към беседата >>
По-добре да не мислите за него.
Вие може да мислите какъв е този живот.
По-добре да не мислите за него.
Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари.
към беседата >>
Какъв може да бъде живота на един вълк?
Вие може да мислите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него.
Какъв може да бъде живота на един вълк?
За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети.
към беседата >>
За какво мисли вълка?
Вие може да мислите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк?
За какво мисли вълка?
От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция.
към беседата >>
От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите.
Вие може да мислите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка?
От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите.
В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера.
към беседата >>
В Симеоново има някоя кошара.
Вие може да мислите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите.
В Симеоново има някоя кошара.
В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля.
към беседата >>
В Драгалевци има някои кошари.
По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара.
В Драгалевци има някои кошари.
Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения.
към беседата >>
Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети.
Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари.
Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети.
И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк.
към беседата >>
И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция.
За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети.
И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция.
После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк.
към беседата >>
После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера.
От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция.
После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера.
Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк.
към беседата >>
Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля.
В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера.
Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля.
Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ?
към беседата >>
Това са човешки разсъждения.
В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля.
Това са човешки разсъждения.
Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки.
към беседата >>
Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк.
Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения.
Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк.
Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача.
към беседата >>
Сега какво ни интересува нас един вълк.
И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк.
Сега какво ни интересува нас един вълк.
Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота!
към беседата >>
Какво ще ни интересува характера на един вълк.
После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк.
Какво ще ни интересува характера на един вълк.
Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя?
към беседата >>
Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ?
Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк.
Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ?
Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава!
към беседата >>
Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки.
Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ?
Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки.
Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна.
към беседата >>
Понякой път и въшката се докача.
Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки.
Понякой път и въшката се докача.
Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения.
към беседата >>
Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота!
Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача.
Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота!
Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката?
към беседата >>
Какво да правя?
Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота!
Какво да правя?
“ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия.
към беседата >>
“ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава!
Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента ѝ? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя?
“ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава!
Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви?
към беседата >>
Тя не е толкова мазна.
Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава!
Тя не е толкова мазна.
Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви.
към беседата >>
Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения.
Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна.
Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения.
Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние?
към беседата >>
Мисли ли така въшката?
Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения.
Мисли ли така въшката?
Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде.
към беседата >>
Вий сега се занимавате с философия.
Какво да правя? “ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката?
Вий сега се занимавате с философия.
Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил?
към беседата >>
Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви?
“ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия.
Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви?
Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Къде се губи съзнанието ви.
Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви?
Къде се губи съзнанието ви.
Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние?
Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви.
Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние?
Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде.
Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние?
Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде.
Как така си ходил и не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Как така си ходил и не си запомнил?
Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде.
Как така си ходил и не си запомнил?
Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил?
Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
към беседата >>
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш?
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш?
В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание.
към беседата >>
В какво седи познанието?
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш?
В какво седи познанието?
За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека.
към беседата >>
За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера.
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието?
За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера.
По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание.
към беседата >>
По какво се отличава един човек от едно животно.
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера.
По какво се отличава един човек от едно животно.
Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите?
към беседата >>
Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно?
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно.
Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно?
– В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание.
към беседата >>
– В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание.
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно?
– В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание.
Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание.
към беседата >>
Самосъзнанието е специфично за човека.
В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание.
Самосъзнанието е специфично за човека.
Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието.
към беседата >>
Животните имат съзнание.
За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека.
Животните имат съзнание.
По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е.
към беседата >>
По какво се отличават ангелите?
По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание.
По какво се отличават ангелите?
В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.
към беседата >>
В тях има свръхсъзнание.
Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите?
В тях има свръхсъзнание.
На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда.
към беседата >>
На ангелите е непонятно нашето самосъзнание.
– В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание.
На ангелите е непонятно нашето самосъзнание.
Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен.
към беседата >>
Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието.
Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание.
Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието.
Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу.
към беседата >>
Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е.
Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието.
Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е.
Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен.
към беседата >>
Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.
По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е.
Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.
Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист.
към беседата >>
Никой не те вижда.
В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.
Никой не те вижда.
Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма.
към беседата >>
Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен.
На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда.
Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен.
Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари?
към беседата >>
Гледаш нагоре и надолу.
Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен.
Гледаш нагоре и надолу.
На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой?
към беседата >>
На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен.
Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу.
На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен.
Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата.
към беседата >>
Той е специалист.
Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен.
Той е специалист.
Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката.
към беседата >>
Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма.
Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист.
Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма.
И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!
към беседата >>
И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари?
Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма.
И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари?
Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава.
към беседата >>
Да не е бръкнал някой?
Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари?
Да не е бръкнал някой?
“ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие.
към беседата >>
“ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата.
На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой?
“ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата.
А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи.
към беседата >>
А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката.
Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата.
А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката.
И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?
към беседата >>
И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!
Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката.
И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!
“ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш!
към беседата >>
“ И той започва да наблюдава.
И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!
“ И той започва да наблюдава.
Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението.
към беседата >>
Трепери ти сърцето, че той ще те открие.
Да не е бръкнал някой? “ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава.
Трепери ти сърцето, че той ще те открие.
И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат.
към беседата >>
И съзнанието ти те мъчи.
“ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие.
И съзнанието ти те мъчи.
И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба.
към беседата >>
И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?
А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи.
И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?
“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни.
към беседата >>
“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш!
И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха! “ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?
“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш!
Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление.
към беседата >>
Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението.
“ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш!
Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението.
Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление.
към беседата >>
Парите не се ядат.
Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението.
Парите не се ядат.
Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш.
към беседата >>
Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба.
И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат.
Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба.
Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие.
към беседата >>
Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни.
И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата? “ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба.
Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни.
Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?
към беседата >>
Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление.
“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни.
Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление.
В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш.
към беседата >>
В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление.
Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление.
В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление.
Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление.
към беседата >>
Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш.
Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление.
Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш.
И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си.
към беседата >>
И това носи едно лошо последствие.
Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш.
И това носи едно лошо последствие.
Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си.
към беседата >>
Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?
Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие.
Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?
“ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
“ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш.
Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?
“ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш.
А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление.
В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш.
А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление.
Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си.
Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление.
Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си.
Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си.
И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си.
Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си.
Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям? “ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си.
Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
към беседата >>
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света.
В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си.
към беседата >>
В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света.
В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон.
И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва.
към беседата >>
И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон.
И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило.
То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило.
То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече.
Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече.
Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма.
И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма.
И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си.
Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
Толкова ти трябва.
В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си.
Толкова ти трябва.
И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва.
И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
към беседата >>
Казвам сега, как ще разберете това?
Казвам сега, как ще разберете това?
Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма?
Казвам сега, как ще разберете това?
Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма?
Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години.
към беседата >>
Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години.
Казвам сега, как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма?
Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години.
Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години.
към беседата >>
Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година.
Казвам сега, как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години.
Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година.
Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е?
Казвам сега, как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година.
Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е?
Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
Това не може да си представи човек.
Казвам сега, как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е?
Това не може да си представи човек.
Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години.
Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек.
Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години.
За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години.
Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години.
За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години.
Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват ѝ 6 милиарди светлинни години.
Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
към беседата >>
Светлината има и други свойства.
Светлината има и други свойства.
Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли.
към беседата >>
Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно.
Светлината има и други свойства.
Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно.
Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека.
към беседата >>
Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината.
Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно.
Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината.
Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени.
към беседата >>
Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва.
Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината.
Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва.
Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света.
към беседата >>
Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли.
Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва.
Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли.
Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие.
към беседата >>
Човешкият ум без светлина не може да мисли.
Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли.
Човешкият ум без светлина не може да мисли.
Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът.
към беседата >>
Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека.
Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли.
Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека.
Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце.
към беседата >>
Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени.
Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека.
Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени.
Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай.
към беседата >>
Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света.
Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени.
Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света.
Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата.
към беседата >>
Искал той да види какво е Божието величие.
Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света.
Искал той да види какво е Божието величие.
И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена.
към беседата >>
И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът.
Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие.
И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът.
Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа?
към беседата >>
Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце.
Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът.
Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце.
Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма!
към беседата >>
Човешкото му сърце не бутай.
Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце.
Човешкото му сърце не бутай.
Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята.
към беседата >>
Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата.
Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай.
Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата.
Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене.
към беседата >>
Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена.
Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата.
Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена.
Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа.
към беседата >>
Той пита: „Няма ли край тази работа?
И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена.
Той пита: „Няма ли край тази работа?
“ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той.
към беседата >>
“ – „Няма!
Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа?
“ – „Няма!
“ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той. Няма онова, този свят.
към беседата >>
“ – „Я ме върни на земята.
Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма!
“ – „Я ме върни на земята.
Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той. Няма онова, този свят.
към беседата >>
Тази работа е непоносима за мене.
Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята.
Тази работа е непоносима за мене.
Не мога да издържа. Страшно е“, казва той. Няма онова, този свят.
към беседата >>
Не мога да издържа.
Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене.
Не мога да издържа.
Страшно е“, казва той. Няма онова, този свят.
към беседата >>
Страшно е“, казва той.
Той пита: „Няма ли край тази работа? “ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа.
Страшно е“, казва той.
Няма онова, този свят.
към беседата >>
Няма онова, този свят.
“ – „Няма! “ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той.
Няма онова, този свят.
към беседата >>
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ.
Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение.
към беседата >>
Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ.
Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне.
Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила.
към беседата >>
Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ. Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне.
Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният.
И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество.
към беседата >>
И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ. Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният.
И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се.
Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма.
към беседата >>
Казваш: „Не съм аз много грешен.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ. Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се.
Казваш: „Не съм аз много грешен.
Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма.
към беседата >>
Нямах намерение.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ. Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен.
Нямах намерение.
Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма.
към беседата >>
Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила.
Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение.
Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила.
То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина.
към беседата >>
То е както сегашното електричество.
Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила.
То е както сегашното електричество.
Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си.
към беседата >>
Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма.
И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество.
Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма.
Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш.
към беседата >>
Но тогава ток няма, светлина няма.
Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма.
Но тогава ток няма, светлина няма.
Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира.
към беседата >>
Знаеш нещата, философ си но ток няма.
Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма.
Знаеш нещата, философ си но ток няма.
Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това.
към беседата >>
Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина.
Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма.
Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина.
За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия.
към беседата >>
За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си.
То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина.
За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си.
Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да се извиняваш.
Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си.
Трябва да знаеш как да се извиняваш.
Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това.
към беседата >>
Някой път друг трябва да инсталира.
Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш.
Някой път друг трябва да инсталира.
Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш.
към беседата >>
Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това.
Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира.
Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това.
Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката.
към беседата >>
Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия.
Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това.
Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия.
Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец.
към беседата >>
Един музикант ще инсталира нещо по музика.
За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия.
Един музикант ще инсталира нещо по музика.
Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори.
към беседата >>
Ще се учи човек на това.
Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика.
Ще се учи човек на това.
Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така.
към беседата >>
Например ти не знаеш как да пееш.
Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това.
Например ти не знаеш как да пееш.
Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката.
Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш.
Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката.
Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец.
Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката.
Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец.
Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори.
Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец.
Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори.
Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Той пее така.
Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори.
Той пее така.
Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така.
Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
към беседата >>
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн.
На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика.
към беседата >>
На скоро даде концерт.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн.
На скоро даде концерт.
Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства.
към беседата >>
Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт.
Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите.
Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика.
към беседата >>
Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите.
Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва.
Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!
към беседата >>
Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва.
Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката.
Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света.
към беседата >>
Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката.
Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика.
Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света.
към беседата >>
Аз не зная как той чувства.
На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика.
Аз не зная как той чувства.
Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става.
към беседата >>
Не е лоша тази динамика.
Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства.
Не е лоша тази динамика.
То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира.
към беседата >>
То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!
Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика.
То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!
“ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира. Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
“ Той си мисли, че ще оправи света.
Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!
“ Той си мисли, че ще оправи света.
Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира. Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
Така не се оправя света.
Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света.
Така не се оправя света.
Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира. Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
Може да нахукаш някого, но с това нищо не става.
Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света.
Може да нахукаш някого, но с това нищо не става.
А някому можеш да говориш тихо и той разбира. Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
А някому можеш да говориш тихо и той разбира.
Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става.
А някому можеш да говориш тихо и той разбира.
Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей! “ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира.
Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
към беседата >>
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек.
Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек.
Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш.
Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Божественото идва в тях и в тебе.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш.
Божественото идва в тях и в тебе.
Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Има една обикновена дума – здраве.
Има една обикновена дума – здраве.
Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии.
към беседата >>
Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе.
Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика.
Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Ние казваме за някой предмет, че е здрав.
Има една обикновена дума – здраве.
Ние казваме за някой предмет, че е здрав.
Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато.
към беседата >>
Иначе, това е обикновено пеене.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика.
Иначе, това е обикновено пеене.
Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса.
Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав.
Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса.
Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато.
към беседата >>
Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене.
Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
към беседата >>
Когато се къса, казваме че въжето е слабо.
Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса.
Когато се къса, казваме че въжето е слабо.
Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза.
към беседата >>
Сега някой пита: „Как трябва да стане това?
Сега някой пита: „Как трябва да стане това?
“ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава.
към беседата >>
Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го.
Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо.
Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го.
Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли.
към беседата >>
“ Аз да ви кажа как да стане.
Сега някой пита: „Как трябва да стане това?
“ Аз да ви кажа как да стане.
Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава.
към беседата >>
Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии.
Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го.
Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии.
Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто.
към беседата >>
Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса?
Сега някой пита: „Как трябва да стане това? “ Аз да ви кажа как да стане.
Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса?
Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно.
към беседата >>
Има неща там, които ни най-малко не са злато.
Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии.
Има неща там, които ни най-малко не са злато.
Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават.
към беседата >>
Във врялата вода се топи бърже.
Сега някой пита: „Как трябва да стане това? “ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса?
Във врялата вода се топи бърже.
Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам.
към беседата >>
Много камъчета има, които минават за злато.
Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато.
Много камъчета има, които минават за злато.
Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато.
към беседата >>
Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи?
Сега някой пита: „Как трябва да стане това? “ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже.
Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи?
Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника.
към беседата >>
Трябва да се чисти, както ориза.
Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато.
Трябва да се чисти, както ориза.
Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност.
към беседата >>
Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава.
Сега някой пита: „Как трябва да стане това? “ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи?
Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава.
А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно.
към беседата >>
Една четвърт трябва да се изхвърли.
Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза.
Една четвърт трябва да се изхвърли.
И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува.
към беседата >>
А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава.
“ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава.
А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава.
При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно.
към беседата >>
И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто.
Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли.
И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто.
Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е.
към беседата >>
При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно.
Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава.
При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно.
Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно.
към беседата >>
Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават.
Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто.
Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават.
Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение.
към беседата >>
Това е един факт, който аз знам.
Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно.
Това е един факт, който аз знам.
Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно.
към беседата >>
Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато.
Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават.
Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато.
В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре.
към беседата >>
Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника.
Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам.
Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника.
Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават.
към беседата >>
В окултната наука има една голяма опасност.
Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато.
В окултната наука има една голяма опасност.
Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата.
към беседата >>
Това не е така произволно.
Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника.
Това не е така произволно.
При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Опасността много ясно съществува.
Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност.
Опасността много ясно съществува.
Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири.
към беседата >>
При умните, при добрите хора работите стават лесно.
А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно.
При умните, при добрите хора работите стават лесно.
При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е.
И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува.
Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е.
Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4.
към беседата >>
При лошите хора, работите стават мъчно.
При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно.
При лошите хора, работите стават мъчно.
Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Във всичките има едно чувство на самомнение.
Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е.
Във всичките има едно чувство на самомнение.
Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири.
към беседата >>
Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно.
Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно.
Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно.
Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Той мисли, че това, което знае, го знае много добре.
Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение.
Той мисли, че това, което знае, го знае много добре.
Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома.
към беседата >>
Дойде един лош човек и работите ви не стават.
Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно.
Дойде един лош човек и работите ви не стават.
То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата.
В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре.
Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата.
Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома.
към беседата >>
То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават.
То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
към беседата >>
Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири.
Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата.
Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири.
Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание.
към беседата >>
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е?
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е?
Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта.
към беседата >>
Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4.
Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири.
Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4.
Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос.
към беседата >>
Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е?
Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно.
Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо.
към беседата >>
Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири.
Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4.
Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири.
В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома.
към беседата >>
Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно.
Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш.
Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания.
към беседата >>
В какво седи тази аксиома.
Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири.
В какво седи тази аксиома.
Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш.
Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта.
Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво.
към беседата >>
Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома.
Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома.
Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома.
Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината.
към беседата >>
Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта.
Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения.
Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо.
към беседата >>
Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание.
Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома.
Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание.
Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“.
към беседата >>
Затова е потребна любовта.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения.
Затова е потребна любовта.
Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи.
към беседата >>
Това е доста дълбок въпрос.
Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание.
Това е доста дълбок въпрос.
Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме.
към беседата >>
Любовта е потребна, за да постигнеш нещо.
Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта.
Любовта е потребна, за да постигнеш нещо.
Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени.
към беседата >>
Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома.
Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос.
Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома.
За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект.
към беседата >>
Имаш някои скрити желания.
Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо.
Имаш някои скрити желания.
Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие.
към беседата >>
За нещо казваш, че е истина.
В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома.
За нещо казваш, че е истина.
Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
Това е хубаво.
Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания.
Това е хубаво.
Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения.
към беседата >>
Ний обикновено разбираме истината.
Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина.
Ний обикновено разбираме истината.
Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
Не е лошо.
Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво.
Не е лошо.
Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви.
към беседата >>
Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“.
Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината.
Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“.
Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
Всяка една душа има свои стремежи.
Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо.
Всяка една душа има свои стремежи.
Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот?
към беседата >>
Коя е мярката, с която ги познаваме.
Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“.
Коя е мярката, с която ги познаваме.
Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
Те са Божествени.
Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи.
Те са Божествени.
За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас.
към беседата >>
Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект.
Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме.
Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект.
Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие.
Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени.
За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие.
Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?
към беседата >>
Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект.
Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
към беседата >>
Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения.
Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие.
Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения.
А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре.
към беседата >>
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения.
Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно.
към беседата >>
А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви.
Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения.
А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви.
Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения.
Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия.
Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно.
към беседата >>
Защо ти е такъв живот?
Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви.
Защо ти е такъв живот?
Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия.
Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия.
От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен.
към беседата >>
Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас.
Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот?
Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас.
Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
От къде се поражда тя.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия.
От къде се поражда тя.
Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца.
към беседата >>
Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?
За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас.
Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
Някой път той е неразположен.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя.
Някой път той е неразположен.
Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен.
към беседата >>
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре.
Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре.
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен.
Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно.
Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца.
към беседата >>
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре.
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
към беседата >>
Но че всякога е неразположен и това не е верно.
Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно.
Но че всякога е неразположен и това не е верно.
Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си.
към беседата >>
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря.
И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка.
към беседата >>
Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен.
Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно.
Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен.
Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега?
към беседата >>
И обикновената радост си има произход.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря.
И обикновената радост си има произход.
Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
към беседата >>
Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца.
От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен.
Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца.
Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго.
към беседата >>
Но има една особена радост, която задържа за себе си.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход.
Но има една особена радост, която задържа за себе си.
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
към беседата >>
Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен.
Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца.
Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен.
Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк.
към беседата >>
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си.
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост.
към беседата >>
Той ни най-малко не мисли, че е изял овца.
Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен.
Той ни най-малко не мисли, че е изял овца.
От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика.
към беседата >>
Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш.
Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство.
към беседата >>
От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си.
Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца.
От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си.
Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика. За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
Нека си излиза навънка.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш.
Нека си излиза навънка.
Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени.
към беседата >>
Какво съждение можем да направим сега?
Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си.
Какво съждение можем да направим сега?
Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика. За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка.
Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе.
към беседата >>
Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго.
Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега?
Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго.
Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика. За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен!
към беседата >>
Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк.
Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго.
Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк.
Каква грамадна разлика. За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост.
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост.
А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема.
към беседата >>
Каква грамадна разлика.
Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк.
Каква грамадна разлика.
За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
А пък това състояние е най-голямото богатство.
Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост.
А пък това състояние е най-голямото богатство.
С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема. И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика.
За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
към беседата >>
С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени.
Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство.
С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени.
А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема. И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
Но сега въпросът е: в какво седи красотата?
Но сега въпросът е: в какво седи красотата?
Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка.
към беседата >>
А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе.
Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени.
А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе.
Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема. И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата?
Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста.
Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен!
Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе.
Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен!
“ И не те приема. И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
Какво се разбира под това.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста.
Какво се разбира под това.
Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
“ И не те приема.
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен!
“ И не те приема.
И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това.
Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто.
Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
И ти казваш тогава, че живота не струва.
А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема.
И ти казваш тогава, че живота не струва.
към беседата >>
Или за една постъпка казваш, че не е добра.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто.
Или за една постъпка казваш, че не е добра.
В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
Та казвам, Любовта е път за постижение на това, което желаеш.
Та казвам, Любовта е път за постижение на това, което желаеш.
към беседата >>
В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра.
В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка.
Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
Ти казваш: „Да се обичаме!
Ти казваш: „Да се обичаме!
“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме! “ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос.
към беседата >>
Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка.
Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
към беседата >>
“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме!
Ти казваш: „Да се обичаме!
“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме!
“ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят!
към беседата >>
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти.
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти.
Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата?
към беседата >>
“ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните.
Ти казваш: „Да се обичаме! “ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме!
“ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните.
Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка.
към беседата >>
Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син.
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти.
Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син.
Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син?
към беседата >>
Вие страдали ли сте от любовни рани?
Ти казваш: „Да се обичаме! “ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме! “ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните.
Вие страдали ли сте от любовни рани?
Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат.
към беседата >>
Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул.
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син.
Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул.
И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв.
към беседата >>
Има любовни рани.
Ти казваш: „Да се обичаме! “ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме! “ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани?
Има любовни рани.
Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20.
към беседата >>
И на друго место е синът на един овчар.
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул.
И на друго место е синът на един овчар.
Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се.
към беседата >>
Ти като се влюбиш, това е друг въпрос.
Ти казваш: „Да се обичаме! “ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме! “ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани.
Ти като се влюбиш, това е друг въпрос.
Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40.
към беседата >>
Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син.
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар.
Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син.
В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика.
към беседата >>
Но когато в тебе се влюбят!
“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме! “ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос.
Но когато в тебе се влюбят!
Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях.
към беседата >>
В какво седи разликата?
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син.
В какво седи разликата?
Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие?
към беседата >>
Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка.
“ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят!
Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка.
Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората.
към беседата >>
Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син?
Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата?
Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син?
Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско.
към беседата >>
Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат.
Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка.
Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат.
Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа.
към беседата >>
Има ли съществена разлика между тяхната кръв.
Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син?
Има ли съществена разлика между тяхната кръв.
Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза.
към беседата >>
Десетина изхвърлиш, а дойдат 20.
Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат.
Десетина изхвърлиш, а дойдат 20.
Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов.
към беседата >>
Има разбира се.
И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв.
Има разбира се.
Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско.
към беседата >>
Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40.
Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20.
Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40.
Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага.
към беседата >>
Трябва да има един философски ум, за да направите разлика.
Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се.
Трябва да има един философски ум, за да направите разлика.
В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза.
към беседата >>
Трябва да бягаш от тях.
Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40.
Трябва да бягаш от тях.
Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
В какво седи това различие?
В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика.
В какво седи това различие?
Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря.
към беседата >>
Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората.
Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях.
Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората.
Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско.
Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие?
Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско.
Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе.
към беседата >>
Неразбраната любов на хората е страшна работа.
Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората.
Неразбраната любов на хората е страшна работа.
Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
Онзи, който мисли, че е по-високо е княза.
Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско.
Онзи, който мисли, че е по-високо е княза.
А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари.
към беседата >>
Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов.
Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа.
Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов.
Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
А овчарят е по-ниско.
Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза.
А овчарят е по-ниско.
В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари. Разместени са.
към беседата >>
Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага.
Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов.
Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага.
При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза.
Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско.
В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза.
И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари. Разместени са.
към беседата >>
При такава любов плюй на петите си и бягай.
Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага.
При такава любов плюй на петите си и бягай.
към беседата >>
И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря.
В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза.
И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря.
Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари. Разместени са.
към беседата >>
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен.
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен.
Миналата сряда имахме един опит. Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този. Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
към беседата >>
Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе.
Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря.
Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе.
А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари. Разместени са.
към беседата >>
Миналата сряда имахме един опит.
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен.
Миналата сряда имахме един опит.
Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този. Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
към беседата >>
А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари.
Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе.
А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари.
Разместени са.
към беседата >>
Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този.
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен. Миналата сряда имахме един опит.
Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този.
Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
към беседата >>
Разместени са.
А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари.
Разместени са.
към беседата >>
Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен. Миналата сряда имахме един опит. Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този.
Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
към беседата >>
В кръвта има някое различие.
В кръвта има някое различие.
В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз. А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу. Той казва: „Какво мога да направя? “ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити.
В кръвта има някое различие.
В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити.
Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз. А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу. Той казва: „Какво мога да направя? “ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз.
В кръвта има някое различие. В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити.
Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз.
А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу. Той казва: „Какво мога да направя? “ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу.
В кръвта има някое различие. В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз.
А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу.
Той казва: „Какво мога да направя? “ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
Той казва: „Какво мога да направя?
В кръвта има някое различие. В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз. А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу.
Той казва: „Какво мога да направя?
“ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
“ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
В кръвта има някое различие. В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз. А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу. Той казва: „Какво мога да направя?
“ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
към беседата >>
3.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
За един инженер кой е правият път?
Думата „лениви" може да се замени с „човече". Кой да отиде при мравката? Кой е правият път? Бих ви загатнал да напишете кой е правият път. Поетически кой е правият път?
За един инженер кой е правият път?
Най-късият път е правата линия. Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите?
към беседата >>
Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят.
Да ви представя какво разбирам под думата реалност. Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може да я облечете в по-строгата научна форма, да й турите форма, каквато искате. Представете си, че един благодетел ви носи един чувал брашно. Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя.
Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят.
Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н. След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата."
към беседата >>
Най-късият път е правата линия.
Кой да отиде при мравката? Кой е правият път? Бих ви загатнал да напишете кой е правият път. Поетически кой е правият път? За един инженер кой е правият път?
Най-късият път е правата линия.
Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори.
към беседата >>
Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н.
Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може да я облечете в по-строгата научна форма, да й турите форма, каквато искате. Представете си, че един благодетел ви носи един чувал брашно. Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя. Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят.
Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н.
След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата."
към беседата >>
Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище.
Кой е правият път? Бих ви загатнал да напишете кой е правият път. Поетически кой е правият път? За един инженер кой е правият път? Най-късият път е правата линия.
Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище.
Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек?
към беседата >>
След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата.
Представете си, че един благодетел ви носи един чувал брашно. Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя. Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят. Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н.
След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата.
Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата."
към беседата >>
Сега другото положение.
Бих ви загатнал да напишете кой е правият път. Поетически кой е правият път? За един инженер кой е правият път? Най-късият път е правата линия. Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище.
Сега другото положение.
От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това?
към беседата >>
Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се.
Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя. Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят. Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н. След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата.
Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се.
Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата."
към беседата >>
От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората?
Поетически кой е правият път? За един инженер кой е правият път? Най-късият път е правата линия. Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение.
От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората?
На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това?
към беседата >>
Много хубаво брашно съм донесъл.
Ето как аз ще направя. Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят. Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н. След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се.
Много хубаво брашно съм донесъл.
Хубаво източи баницата."
към беседата >>
На какво се дължат мъчнотиите?
За един инженер кой е правият път? Най-късият път е правата линия. Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората?
На какво се дължат мъчнотиите?
Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел.
към беседата >>
Хубаво източи баницата."
Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят. Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н. След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл.
Хубаво източи баницата."
към беседата >>
Могат да се дадат много отговори.
Най-късият път е правата линия. Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите?
Могат да се дадат много отговори.
Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са?
към беседата >>
Та сега ви пожелавам, като ви донесат брашно, да си наточите баница.
Та сега ви пожелавам, като ви донесат брашно, да си наточите баница.
Законът е: Първо опитвайте и после давайте на другите.
към беседата >>
Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек?
Под прав път се разбира една работа, извършена с най-малко разноски от чисто практическо гледище. Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори.
Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек?
Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън?
към беседата >>
Законът е: Първо опитвайте и после давайте на другите.
Та сега ви пожелавам, като ви донесат брашно, да си наточите баница.
Законът е: Първо опитвайте и после давайте на другите.
към беседата >>
Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това?
Сега другото положение. От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек?
Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това?
Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е?
към беседата >>
Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това?
От какво произтичат съвременните мъчнотии у хората? На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това?
Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това?
От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън.
към беседата >>
От условията на светлината влизаш в един тунел.
На какво се дължат мъчнотиите? Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това?
От условията на светлината влизаш в един тунел.
Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е?
към беседата >>
Това външни или вътрешни условия са?
Могат да се дадат много отговори. Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел.
Това външни или вътрешни условия са?
(Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре?
към беседата >>
(Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън?
Щом се увеличават мъчнотиите или се намаляват, какво заключение може да си извади човек? Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са?
(Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън?
Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е?
към беседата >>
Във физическия свят светлината къде е?
Ако влезеш в един тунел и се намалява светлината, какво означава това? Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън?
Във физическия свят светлината къде е?
- Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е?
към беседата >>
- Вън.
Най-после съвършено може да се изгуби светлината и, ако излизаш от един тунел и се увеличава светлината, какво показва това? От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е?
- Вън.
А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени.
към беседата >>
А в духовния свят къде е?
От условията на светлината влизаш в един тунел. Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън.
А в духовния свят къде е?
(Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени. Вътре са, в майките са.
към беседата >>
(Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре?
Това външни или вътрешни условия са? (Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е?
(Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре?
Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени. Вътре са, в майките са. А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
Пилето, когато е в яйцето, къде е?
(Външни.) Тогава светлината вътре ли е или вън? Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре?
Пилето, когато е в яйцето, къде е?
(Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени. Вътре са, в майките са. А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
(Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е?
Във физическия свят светлината къде е? - Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е?
(Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е?
(Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени. Вътре са, в майките са. А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
(Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени.
- Вън. А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е?
(Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени.
Вътре са, в майките са. А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
Вътре са, в майките са.
А в духовния свят къде е? (Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени.
Вътре са, в майките са.
А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
(Вътре.) Защо на физическия свят светлината е отвън, а в духовният свят е отвътре? Пилето, когато е в яйцето, къде е? (Вътре.) А пък като се излюпи пилето, къде е? (Вън.) Значи всички неща, които са вътре, са неизлюпени. Вътре са, в майките са.
А пък всички неща, които са излюпени, са вън, в движение.
към беседата >>
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира.
Съвременните учени вървят по един неразбран път. Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето.
към беседата >>
Съвременните учени вървят по един неразбран път.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира.
Съвременните учени вървят по един неразбран път.
Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш.
към беседата >>
Хубаво е да бъдеш в яйцето.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира. Съвременните учени вървят по един неразбран път.
Хубаво е да бъдеш в яйцето.
Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво.
към беседата >>
Няма страдание, нямаш нужда от ядене.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира. Съвременните учени вървят по един неразбран път. Хубаво е да бъдеш в яйцето.
Няма страдание, нямаш нужда от ядене.
Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето?
към беседата >>
Но имаш една възможност: яйцето може да се развали.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира. Съвременните учени вървят по един неразбран път. Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене.
Но имаш една възможност: яйцето може да се развали.
Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии.
към беседата >>
Хубаво е да бъдеш извън яйцето.
В съвременната наука съвременното човечество има в съзнанието нещо, което човек не разбира. Съвременните учени вървят по един неразбран път. Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали.
Хубаво е да бъдеш извън яйцето.
Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече?
към беседата >>
Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш.
Съвременните учени вървят по един неразбран път. Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето.
Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш.
Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение.
към беседата >>
Тогаз кое положение е по-хубаво.
Хубаво е да бъдеш в яйцето. Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш.
Тогаз кое положение е по-хубаво.
Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият.
към беседата >>
Вътре в яйцето или вън от яйцето?
Няма страдание, нямаш нужда от ядене. Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво.
Вътре в яйцето или вън от яйцето?
И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка.
към беседата >>
И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии.
Но имаш една възможност: яйцето може да се развали. Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето?
И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии.
Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият?
към беседата >>
Кои мъчнотии са повече?
Хубаво е да бъдеш извън яйцето. Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии.
Кои мъчнотии са повече?
(Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече?
към беседата >>
(Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение.
Но ще бъдеш гладен, жаден, мъчнотии ще имаш. Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече?
(Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение.
Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва.
към беседата >>
Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият.
Тогаз кое положение е по-хубаво. Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение.
Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият.
Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка.
към беседата >>
Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка.
Вътре в яйцето или вън от яйцето? И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият.
Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка.
Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари.
към беседата >>
Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият?
И в яйцето има мъчнотии и извън него има мъчнотии. Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка.
Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият?
Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция.
към беседата >>
Кой страда повече?
Кои мъчнотии са повече? (Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият?
Кой страда повече?
Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание.
към беседата >>
Бият го, но той нищо не казва.
(Вътрешните.) Добре, допуснете сега друго едно изяснение. Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече?
Бият го, но той нищо не казва.
Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието.
към беседата >>
Не чувствува никаква болка.
Допуснете, че един човек го бият, но той няма съзнание, не чувствува болка, колкото и да го бият. Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва.
Не чувствува никаква болка.
Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието. Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка?
към беседата >>
Това го правят съвременните лекари.
Другите могат да го съжаляват, казват: „Убиха този човек." Но той не чувствува болка. Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка.
Това го правят съвременните лекари.
Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието. Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка? (Анестезия.)
към беседата >>
Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция.
Питам тогава: Кой е пострадал - когото бият или който гледа, че бият? Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари.
Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция.
Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието. Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка? (Анестезия.)
към беседата >>
Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание.
Кой страда повече? Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция.
Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание.
Но няма го съзнанието. Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка? (Анестезия.)
към беседата >>
Но няма го съзнанието.
Бият го, но той нищо не казва. Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание.
Но няма го съзнанието.
Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка? (Анестезия.)
към беседата >>
Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка?
Не чувствува никаква болка. Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието.
Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка?
(Анестезия.)
към беседата >>
(Анестезия.)
Това го правят съвременните лекари. Те поднасят едно упоително вещество под носа, правят на човеците операция. Ако съзнанието му беше в тялото, щеше да чувствува голямо страдание. Но няма го съзнанието. Как се нарича това състояние, когато човек не чувствува болка?
(Анестезия.)
към беседата >>
Човек минава в своето развитие във втора фаза.
Човек минава в своето развитие във втора фаза.
Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало. Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество.
към беседата >>
Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало.
Човек минава в своето развитие във втора фаза.
Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало.
Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу.
към беседата >>
Значи човек минава в областта на космическия астрален свят.
Човек минава в своето развитие във втора фаза. Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало.
Значи човек минава в областта на космическия астрален свят.
Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя.
към беседата >>
Цялото човечество е загазило в някои мочурляци.
Човек минава в своето развитие във втора фаза. Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало. Значи човек минава в областта на космическия астрален свят.
Цялото човечество е загазило в някои мочурляци.
Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън.
към беседата >>
Изгубило е пътя, мочурляци има доста.
Човек минава в своето развитие във втора фаза. Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало. Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци.
Изгубило е пътя, мочурляци има доста.
Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци.
към беседата >>
Там е загазило цялото човечество.
Човек минава в своето развитие във втора фаза. Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало. Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста.
Там е загазило цялото човечество.
Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание.
към беседата >>
Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу.
Първите 7 години на своя живот човечеството е минало, и вторите 7 години човечеството е минало. Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество.
Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу.
И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк.
към беседата >>
И всички търсите пътя.
Значи човек минава в областта на космическия астрален свят. Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу.
И всички търсите пътя.
Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко.
към беседата >>
Търсите един път, по който да излезете навън.
Цялото човечество е загазило в някои мочурляци. Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя.
Търсите един път, по който да излезете навън.
Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли?
към беседата >>
Всичките страдания седят в тези мочурляци.
Изгубило е пътя, мочурляци има доста. Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън.
Всичките страдания седят в тези мочурляци.
Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява.
към беседата >>
Гледаш едно голямо страдание.
Там е загазило цялото човечество. Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци.
Гледаш едно голямо страдание.
Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява.
към беседата >>
Голям мочурляк.
Всички вие се намирате в тези мочурляци - наляво, надясно, направо, нагоре, надолу. И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание.
Голям мочурляк.
Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек.
към беседата >>
Влажни са краката малко.
И всички търсите пътя. Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк.
Влажни са краката малко.
Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл.
към беседата >>
Това обяснение задоволява ли?
Търсите един път, по който да излезете навън. Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко.
Това обяснение задоволява ли?
(Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години.
към беседата >>
(Не.) Не ви задоволява.
Всичките страдания седят в тези мочурляци. Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли?
(Не.) Не ви задоволява.
Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща.
към беседата >>
Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява.
Гледаш едно голямо страдание. Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява.
Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява.
Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден.
към беседата >>
Сега вземам гледището на един съвременен човек.
Голям мочурляк. Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява.
Сега вземам гледището на един съвременен човек.
Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва.
към беседата >>
Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл.
Влажни са краката малко. Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек.
Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл.
Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден.
към беседата >>
Представете си една модерна ученичка на 19 години.
Това обяснение задоволява ли? (Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл.
Представете си една модерна ученичка на 19 години.
По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде.
към беседата >>
По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща.
(Не.) Не ви задоволява. Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години.
По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща.
Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега?
към беседата >>
Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден.
Аз да ви дам обяснение защо не ви задоволява. Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща.
Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден.
Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва?
към беседата >>
Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва.
Сега вземам гледището на един съвременен човек. Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден.
Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва.
Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо.
към беседата >>
Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден.
Той вече до известна степен е влязъл в областта на умствения свят, едва сега е стъпил на границата в света на човешката мисъл. Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва.
Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден.
Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи.
към беседата >>
Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде.
Представете си една модерна ученичка на 19 години. По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден.
Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде.
Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила.
към беседата >>
Где е страданието й сега?
По естество тя има вкус да има хубава шапка, хубави обуща. Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде.
Где е страданието й сега?
Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си.
към беседата >>
Какво й липсва?
Представете си, че тя е от средно съсловие, баща й няма пари, но иде Великден. Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега?
Какво й липсва?
Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега.
към беседата >>
Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо.
Тя си въобразява хубава дреха с колан, лачени обуща и, като излезе навън, да се показва. Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва?
Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо.
Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба.
към беседата >>
Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи.
Радва се, радва се, че ще има нещо за Великден. Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо.
Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи.
Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения.
към беседата >>
Кажете ми какво е изгубила.
Но баща й не може да ги купи и тя е неразположена, не й се яде. Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи.
Кажете ми какво е изгубила.
Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения. Това е свързано с друг един психологически закон.
към беседата >>
Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си.
Где е страданието й сега? Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила.
Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си.
Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения. Това е свързано с друг един психологически закон. Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Кажете ми, какви страдания има тя сега.
Какво й липсва? Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си.
Кажете ми, какви страдания има тя сега.
Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения. Това е свързано с друг един психологически закон. Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Кожата не й дерат от гърба.
Хляб й дават, легло има, има къде да спи, а пък я мъчи нещо. Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега.
Кожата не й дерат от гърба.
Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения. Това е свързано с друг един психологически закон. Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения.
Защото не може да си тури шапката на главата и да се облече с дрехите, които иска, това се мъчи. Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба.
Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения.
Това е свързано с друг един психологически закон. Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Това е свързано с друг един психологически закон.
Кажете ми какво е изгубила. Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения.
Това е свързано с друг един психологически закон.
Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
Тя е изгубила само това, че умствените дрехи, умствената шапка не е могла да ги тури на себе си. Кажете ми, какви страдания има тя сега. Кожата не й дерат от гърба. Казвам, че всички страдания се намират в това, че се дължат на естествени положения. Това е свързано с друг един психологически закон.
Когато човек е влязъл в областта на духовния свят, аз го наричам свят на човешкото сърце.
към беседата >>
Има едно опущение някъде.
Има едно опущение някъде.
Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо.
към беседата >>
Човек е направил едно опущение.
Има едно опущение някъде.
Човек е направил едно опущение.
Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека.
към беседата >>
Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота.
Има едно опущение някъде. Човек е направил едно опущение.
Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота.
Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието.
към беседата >>
Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване.
Има едно опущение някъде. Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота.
Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване.
Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален.
към беседата >>
Не че мислиш.
Има едно опущение някъде. Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване.
Не че мислиш.
Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен.
към беседата >>
Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо.
Има едно опущение някъде. Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш.
Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо.
И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден?
към беседата >>
И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека.
Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо.
И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека.
Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате.
към беседата >>
Хвърля сянка в съзнанието.
Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека.
Хвърля сянка в съзнанието.
Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате.
към беседата >>
Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален.
Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието.
Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален.
Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам!
към беседата >>
Не е лошо това желание да бъдеш силен.
Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален.
Не е лошо това желание да бъдеш силен.
Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е?
към беседата >>
Но за какво може да употребиш тази сила един ден?
Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен.
Но за какво може да употребиш тази сила един ден?
Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш?
към беседата >>
Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате.
И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден?
Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате.
И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш.
към беседата >>
И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате.
Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате.
И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате.
Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата.
към беседата >>
Казвате: „Как така аз да не разбирам!
Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате.
Казвате: „Как така аз да не разбирам!
" Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център.
към беседата >>
" Питам: Тази сила на място ли е?
Не е лошо това желание да бъдеш силен. Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам!
" Питам: Тази сила на място ли е?
Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи?
към беседата >>
Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш?
Но за какво може да употребиш тази сила един ден? Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е?
Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш?
Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него.
към беседата >>
Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш.
Говорите с някого по някой научен въпрос и той ви казва, че вие нищо не разбирате. И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш?
Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш.
Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен.
към беседата >>
Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата.
И вие, без да се аргументирате повече, повярвате му и го набивате. Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш.
Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата.
Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие.
към беседата >>
Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център.
Казвате: „Как така аз да не разбирам! " Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата.
Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център.
Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо.
към беседата >>
Питам сега това трябва ли да се случи?
" Питам: Тази сила на място ли е? Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център.
Питам сега това трябва ли да се случи?
Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне?
към беседата >>
Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него.
Какво иска да каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш? Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи?
Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него.
Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не.
към беседата >>
Знам му характера, аз съм по-умен.
Понеже онзи разговаря философски, ти го набиваш. Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него.
Знам му характера, аз съм по-умен.
Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне.
към беседата >>
Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие.
Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде да туриш нещата. Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен.
Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие.
Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него.
към беседата >>
Казвам му: Ти не знаеш нищо.
Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център. Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие.
Казвам му: Ти не знаеш нищо.
От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече?
към беседата >>
От два метра разстояние той може ли да ме засегне?
Питам сега това трябва ли да се случи? Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо.
От два метра разстояние той може ли да ме засегне?
- Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече.
към беседата >>
- Не.
Някой казва: „Непременно трябва да се случи." Аз седя и се разговарям с него. Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне?
- Не.
Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече. Да има една преграда.
към беседата >>
Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне.
Знам му характера, аз съм по-умен. Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не.
Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне.
За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече. Да има една преграда. Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
За да ме засегне, трябва да съм много близо до него.
Седя на два метра разстояние от него и между нас има едно препятствие. Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне.
За да ме засегне, трябва да съм много близо до него.
При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече. Да има една преграда. Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече?
Казвам му: Ти не знаеш нищо. От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него.
При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече?
- Надалече. Да има една преграда. Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
- Надалече.
От два метра разстояние той може ли да ме засегне? - Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече?
- Надалече.
Да има една преграда. Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
Да има една преграда.
- Не. Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече.
Да има една преграда.
Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
Ще направи движение с ръка, но няма да ме засегне. За да ме засегне, трябва да съм много близо до него. При силния човек наблизо ли трябва да бъдеш или надалече? - Надалече. Да има една преграда.
Като му кажеш „ти не разбираш", да не може да ти направи нищо.
към беседата >>
То е същият закон.
То е същият закон.
В една фабрика се движи едно колело. Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка.
към беседата >>
В една фабрика се движи едно колело.
То е същият закон.
В една фабрика се движи едно колело.
Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение.
към беседата >>
Нали трябва да бъдеш далече от това колело.
То е същият закон. В една фабрика се движи едно колело.
Нали трябва да бъдеш далече от това колело.
Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас.
към беседата >>
Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо.
То е същият закон. В една фабрика се движи едно колело. Нали трябва да бъдеш далече от това колело.
Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо.
Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас?
към беседата >>
Кой ти е дал право да се въртиш?
То е същият закон. В една фабрика се движи едно колело. Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо.
Кой ти е дал право да се въртиш?
" Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия.
към беседата >>
" Това колело ще те смачка.
То е същият закон. В една фабрика се движи едно колело. Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш?
" Това колело ще те смачка.
То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия?
към беседата >>
То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение.
В една фабрика се движи едно колело. Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка.
То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение.
Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение.
към беседата >>
Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас.
Нали трябва да бъдеш далече от това колело. Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение.
Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас.
Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия?
към беседата >>
Какво се постига в първи клас?
Онзи приближава и му казваш: „Ти не разбираш нищо. Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас.
Какво се постига в първи клас?
Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е?
към беседата >>
Или да вземем първия клас на нисшата академия.
Кой ти е дал право да се въртиш? " Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас?
Или да вземем първия клас на нисшата академия.
Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ.
към беседата >>
Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия?
" Това колело ще те смачка. То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия.
Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия?
Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение?
към беседата >>
Това е първото отделение.
То ще ти каже: „Не те пита никой." Сега другото положение. Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия?
Това е първото отделение.
Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука.
към беседата >>
Какво се добива от първия клас на нисшата академия?
Постъпвате, да кажем, в една прогимназия в първи клас. Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение.
Какво се добива от първия клас на нисшата академия?
Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20.
към беседата >>
Единственото знание, което се добива, кое е?
Какво се постига в първи клас? Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия?
Единственото знание, което се добива, кое е?
Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало.
към беседата >>
Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ.
Или да вземем първия клас на нисшата академия. Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е?
Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ.
До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две.
към беседата >>
До колко смятат в първо отделение?
Знаете ли кой е първият клас на нисшата академия? Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ.
До колко смятат в първо отделение?
(До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1.
към беседата >>
(До 20.) Това е голяма наука.
Това е първото отделение. Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение?
(До 20.) Това е голяма наука.
Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10?
към беседата >>
Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20.
Какво се добива от първия клас на нисшата академия? Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука.
Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20.
За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви.
към беседата >>
За мене е важно, че е дадено начало.
Единственото знание, което се добива, кое е? Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20.
За мене е важно, че е дадено начало.
Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил?
към беседата >>
Първо едно и две.
Буквите на човешката писменост и съчетанието им, да може да четеш онова, което са писали, да може да разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко да смяташ. До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало.
Първо едно и две.
Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева?
към беседата >>
Имате числото 1.
До колко смятат в първо отделение? (До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две.
Имате числото 1.
Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева?
към беседата >>
Щом прибавите нулата, нали става 10?
(До 20.) Това е голяма наука. Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1.
Щом прибавите нулата, нали става 10?
- От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева?
към беседата >>
- От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви.
Първата десеторка е начало на живота, 2 десеторки има в 20. За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10?
- От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви.
Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева?
към беседата >>
Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил?
За мене е важно, че е дадено начало. Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви.
Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил?
Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона?
към беседата >>
Или какво би направил с 10 лева?
Първо едно и две. Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил?
Или какво би направил с 10 лева?
Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона?
към беседата >>
Какво би направил с десет хиляди лева?
Имате числото 1. Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева?
Какво би направил с десет хиляди лева?
Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество?
към беседата >>
Какво би направил с десет милиона лева?
Щом прибавите нулата, нали става 10? - От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева?
Какво би направил с десет милиона лева?
Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки.
към беседата >>
Какво би направил с десет милиарда лева?
- От това аз виждам условията, при които единицата може да се прояви. Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева?
Какво би направил с десет милиарда лева?
Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш.
към беседата >>
Какво би направил с десет трилиона?
Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил? Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева?
Какво би направил с десет трилиона?
Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш. После имате 10 лева, после имате десет хиляди.
към беседата >>
Какво би направил с десет квадралиона?
Или какво би направил с 10 лева? Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона?
Какво би направил с десет квадралиона?
Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш. После имате 10 лева, после имате десет хиляди. Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите?
към беседата >>
Докъде може да се спреш с това количество?
Какво би направил с десет хиляди лева? Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона?
Докъде може да се спреш с това количество?
Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш. После имате 10 лева, после имате десет хиляди. Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите? (Могат да ги носят.) Могат да носят, това е външната обстановка.
към беседата >>
Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки.
Какво би направил с десет милиона лева? Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество?
Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки.
Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш. После имате 10 лева, после имате десет хиляди. Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите? (Могат да ги носят.) Могат да носят, това е външната обстановка. За да може да разбираш числото 10, ти трябва да разбираш закона на двойката.
към беседата >>
Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш.
Какво би направил с десет милиарда лева? Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки.
Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш.
После имате 10 лева, после имате десет хиляди. Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите? (Могат да ги носят.) Могат да носят, това е външната обстановка. За да може да разбираш числото 10, ти трябва да разбираш закона на двойката. Движението на двойката не е като движението на единицата.
към беседата >>
После имате 10 лева, после имате десет хиляди.
Какво би направил с десет трилиона? Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш.
После имате 10 лева, после имате десет хиляди.
Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите? (Могат да ги носят.) Могат да носят, това е външната обстановка. За да може да разбираш числото 10, ти трябва да разбираш закона на двойката. Движението на двойката не е като движението на единицата. Всичките части на единицата, ако ги поставите на кръга, еднакво отстоят от центъра, но при двойката имате вече елипса.
към беседата >>
Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите?
Какво би направил с десет квадралиона? Докъде може да се спреш с това количество? Най-първо, да кажем, имаш 10 стотинки. Като ги погледнеш, някъде може да ги туриш. После имате 10 лева, после имате десет хиляди.
Но десет ми лиона златни лева може ли да ги носите?
(Могат да ги носят.) Могат да носят, това е външната обстановка. За да може да разбираш числото 10, ти трябва да разбираш закона на двойката. Движението на двойката не е като движението на единицата. Всичките части на единицата, ако ги поставите на кръга, еднакво отстоят от центъра, но при двойката имате вече елипса. Точките на периферията им не седят на еднакво разстояние от центъра.
към беседата >>
НАГОРЕ