НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1230
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1230
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Знание и чувствителност
,
МОК
, София, 1.11.1935г.,
Колко елемента има геометрията?
Какви са свойствата на точката в геометрията?
Колко елемента има геометрията?
Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб.
към беседата >>
Съзнанието е процес на храненето на човека.
Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието.
Съзнанието е процес на храненето на човека.
Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи.
към беседата >>
Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м].
Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло.
Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м].
Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела.
към беседата >>
Да оставим сега геометриците какво мислят.
Какви са свойствата на точката в геометрията? Колко елемента има геометрията?
Да оставим сега геометриците какво мислят.
Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите?
към беседата >>
Същинският човек се храни чрез своето съзнание.
Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека.
Същинският човек се храни чрез своето съзнание.
Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“.
към беседата >>
Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло.
Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м].
Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло.
Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума.
към беседата >>
Колко елемента има геометрията?
Какви са свойствата на точката в геометрията? Колко елемента има геометрията? Да оставим сега геометриците какво мислят.
Колко елемента има геометрията?
Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат?
към беседата >>
Тъй щото, защо трябва да се учи човек?
Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание.
Тъй щото, защо трябва да се учи човек?
Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание.
към беседата >>
Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува.
Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м]. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло.
Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува.
Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце.
към беседата >>
Точката е един елемент.
Какви са свойствата на точката в геометрията? Колко елемента има геометрията? Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията?
Точката е един елемент.
– /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка.
към беседата >>
Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто.
Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек?
Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто.
Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва.
към беседата >>
Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло.
И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м]. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува.
Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло.
После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел.
към беседата >>
– /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна.
Какви са свойствата на точката в геометрията? Колко елемента има геометрията? Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент.
– /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна.
Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е?
към беседата >>
Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието.
Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто.
Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието.
Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата?
към беседата >>
После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега.
Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м]. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло.
После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега.
Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце.
към беседата >>
Ако квадратът измени своята форма, става един ромб.
Колко елемента има геометрията? Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна.
Ако квадратът измени своята форма, става един ромб.
Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка?
към беседата >>
Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи.
Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието.
Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи.
Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си?
към беседата >>
Сега някои хора мислят, че работят с тия тела.
Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м]. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега.
Сега някои хора мислят, че работят с тия тела.
Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека?
към беседата >>
Какво отношение имат линиите?
Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб.
Какво отношение имат линиите?
Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима.
към беседата >>
Казва: „Мене не ми трябва много знание“.
Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи.
Казва: „Мене не ми трябва много знание“.
Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма.
към беседата >>
Мозъкът е седалище на ума.
Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела.
Мозъкът е седалище на ума.
Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел.
към беседата >>
Границите на тази фигура какво отношение имат?
Колко елемента има геометрията? Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите?
Границите на тази фигура какво отношение имат?
Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима?
към беседата >>
Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание.
Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“.
Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание.
Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма. Войниците носят по колко килограма?
към беседата >>
Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце.
Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, човек тогава боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума.
Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце.
Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката?
към беседата >>
Сега, имате понятието център, имате точка.
Точката е един елемент. – /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат?
Сега, имате понятието център, имате точка.
Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери.
към беседата >>
Ако знанието е товар, вас не ви трябва.
Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание.
Ако знанието е товар, вас не ви трябва.
Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма. Войниците носят по колко килограма? – /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел.
Когато умственото тяло е добре организирано, пък [и] мисълта е хубава, тия двете тела постоянно спомагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце.
Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел.
То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите?
към беседата >>
Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е?
– /Точката, линията, плоскостта и тялото./ – Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка.
Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е?
Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите.
към беседата >>
Колко трябва да тежи най-много раницата?
Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва.
Колко трябва да тежи най-много раницата?
Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма. Войниците носят по колко килограма? – /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
То е астралното сърце, не е физическото сърце.
После помагат на астралното тяло в духовния свят и най-после, умственото тяло, с което работи[м] и сега. Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел.
То е астралното сърце, не е физическото сърце.
Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте.
към беседата >>
Каква е разликата между математическата и геометрическата точка?
Ако квадратът измени своята форма, става един ромб. Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е?
Каква е разликата между математическата и геометрическата точка?
/Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица?
към беседата >>
Колко килограма човек носи свободно на гърба си?
Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата?
Колко килограма човек носи свободно на гърба си?
– 12 килограма. Войниците носят по колко килограма? – /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
Къде е астралното сърце на човека?
Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце.
Къде е астралното сърце на човека?
В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно.
към беседата >>
/Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима.
Какво отношение имат линиите? Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка?
/Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима.
Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим.
към беседата >>
– 12 килограма.
Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си?
– 12 килограма.
Войниците носят по колко килограма? – /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
В симпатичната нервна система или в слънчевия възел.
Мозъкът е седалище на ума. Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека?
В симпатичната нервна система или в слънчевия възел.
Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове.
към беседата >>
Защо е несъизмерима?
Границите на тази фигура какво отношение имат? Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима.
Защо е несъизмерима?
Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим?
към беседата >>
Войниците носят по колко килограма?
Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма.
Войниците носят по колко килограма?
– /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката?
Симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешкото сърце. Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел.
Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката?
Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние.
към беседата >>
Защото няма с какво да се мери.
Сега, имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима?
Защото няма с какво да се мери.
Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо.
към беседата >>
– /„Най-много 40 килограма“./
Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма. Войниците носят по колко килограма?
– /„Най-много 40 килограма“./
към беседата >>
Какво правите?
Казва: „Боли ме сърцето“; подразбират слънчевия възел. То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката?
Какво правите?
Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди.
към беседата >>
Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите.
Математическата точка е безпространствена, геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери.
Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите.
Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка.
към беседата >>
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността?
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността?
Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво.
към беседата >>
Компрес туряте.
То е астралното сърце, не е физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите?
Компрес туряте.
Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна.
към беседата >>
Несъизмерима ли е тази единица?
Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? /Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите.
Несъизмерима ли е тази единица?
Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка. Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност.
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността?
Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност.
Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му.
към беседата >>
Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно.
Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте.
Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно.
Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни.
към беседата >>
Понеже няма друга мярка, с която да я мерим.
/Еднакво се определят – че нямат никакво измерение./ Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица?
Понеже няма друга мярка, с която да я мерим.
Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка. Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
Чувствителността поддържа здравето на човека.
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност.
Чувствителността поддържа здравето на човека.
Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема.
към беседата >>
Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове.
В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно.
Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове.
Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото.
към беседата >>
Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим?
Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим.
Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим?
Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка. Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява.
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека.
Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява.
Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“.
към беседата >>
Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние.
Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде, кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове.
Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние.
Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства.
към беседата >>
Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо.
Защото няма с какво да се мери. Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим?
Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо.
Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка. Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
Казват, че някой станал много чувствителен.
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява.
Казват, че някой станал много чувствителен.
То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“.
към беседата >>
Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди.
Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние.
Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди.
Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието.
към беседата >>
Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка.
Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо.
Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка.
Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
То е хубаво.
Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен.
То е хубаво.
Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето.
към беседата >>
Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна.
Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди.
Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна.
Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието.
към беседата >>
Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
Несъизмерима ли е тази единица? Понеже няма друга мярка, с която да я мерим. Според вас, коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка.
Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, служи като единица.
към беседата >>
Ако човек става безчувствен, намалява се животът му.
Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво.
Ако човек става безчувствен, намалява се животът му.
Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен.
към беседата >>
Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни.
Някой се удари на някой камък, турят му кожа от някое животно. Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна.
Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни.
Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен.
към беседата >>
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга.
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга.
Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата.
към беседата >>
Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема.
Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му.
Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема.
Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата.
към беседата >>
Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото.
Значи, ударът спира всеки един правилен процес на кръвообращението и в капилярните съдове. Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни.
Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото.
Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита.
към беседата >>
Ако са перпендикулярни, какво имате тогава?
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга.
Ако са перпендикулярни, какво имате тогава?
Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са?
към беседата >>
Казвате: „Много чувствителен съм станал“.
Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема.
Казвате: „Много чувствителен съм станал“.
Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа.
към беседата >>
Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства.
Капилярната система играе важна рол[я] в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото.
Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства.
Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме.
към беседата >>
Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува?
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга. Ако са перпендикулярни, какво имате тогава?
Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува?
Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло.
към беседата >>
Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“.
Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“.
Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“.
Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва?
към беседата >>
Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието.
Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства.
Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието.
А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Колко граници има тялото?
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга. Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува?
Колко граници има тялото?
Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата?
към беседата >>
Вие отбелязвате една промяна, която става във времето.
То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“.
Вие отбелязвате една промяна, която става във времето.
Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват.
към беседата >>
А съзнанието се регулира чрез знанието.
Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието.
А съзнанието се регулира чрез знанието.
А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки. Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие.
към беседата >>
Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела.
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга. Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото?
Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела.
Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата? Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Вземете един човек, който е много чувствителен.
Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето.
Вземете един човек, който е много чувствителен.
Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма.
към беседата >>
А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен.
Когато капилярните съдове не функционират правилно [в сърцето], тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието.
А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен.
Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки. Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие. Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Значи разнообразни свойства имат телата.
Сега да допуснем, че имаме четири линии съединени, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга. Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела.
Значи разнообразни свойства имат телата.
Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата? Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Той отбелязва промените, които стават в атмосферата.
Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен.
Той отбелязва промените, които стават в атмосферата.
Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически.
към беседата >>
Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита.
Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, тъй както трябва, човек не е здрав, тогава усеща един упадък на тялото. Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен.
Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита.
Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки. Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие. Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Да кажем, отношенията на две тела какви са?
Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата.
Да кажем, отношенията на две тела какви са?
Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата? Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Най-напред чувствува промените в топлината и студа.
Казвате: „Много чувствителен съм станал“. Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата.
Най-напред чувствува промените в топлината и студа.
Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност.
към беседата >>
Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме.
Първото нещо при здравословното състояние на човека – той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита.
Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме.
Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки. Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие. Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло.
Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са?
Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло.
Какви са свойствата? Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Топлината с какво се отбелязва?
Някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа.
Топлината с какво се отбелязва?
Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни.
към беседата >>
Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки.
Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието. А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме.
Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки.
Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие. Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Какви са свойствата?
Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло.
Какви са свойствата?
Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват.
Вие отбелязвате една промяна, която става във времето. Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва?
Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват.
Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени.
към беседата >>
Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие.
А съзнанието се регулира чрез знанието. А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки.
Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие.
Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Начинът на храненето един и същ ли е ?
Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи разнообразни свойства имат телата. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата?
Начинът на храненето един и същ ли е ?
към беседата >>
Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма.
Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват.
Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма.
При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце.
към беседата >>
Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
А пък, за да регулира своите чувства, непременно той трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен, не болезнено чувствителен, но да се досеща и интуицията на човека да е развита. Някой път ние предчувствуваме – 5, 10, 15 години по-рано може да предчувствуваме. Тия хора, които предчувствуват, вземат предпазителни мерки. Туй, което наричат интуиция, то е предчувствие.
Ти предчувствуваш и избягваш много голяма неприятност.
към беседата >>
Телата нали се увеличават или се намаляват?
Телата нали се увеличават или се намаляват?
Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините?
към беседата >>
При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически.
Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма.
При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически.
Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума.
към беседата >>
Та да ви приведа един пример.
Та да ви приведа един пример.
Какво нещо е чувствителност? Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото.
към беседата >>
Сега да дойдем до чистото механическо гледане.
Телата нали се увеличават или се намаляват?
Сега да дойдем до чистото механическо гледане.
Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото.
към беседата >>
Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност.
Най-напред чувствува промените в топлината и студа. Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически.
Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност.
При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ.
към беседата >>
Какво нещо е чувствителност?
Та да ви приведа един пример.
Какво нещо е чувствителност?
Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“.
към беседата >>
Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването?
Телата нали се увеличават или се намаляват? Сега да дойдем до чистото механическо гледане.
Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването?
Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се.
към беседата >>
При магнетизма ставаме по-свободни.
Топлината с какво се отбелязва? Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност.
При магнетизма ставаме по-свободни.
При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно.
към беседата >>
Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“.
Та да ви приведа един пример. Какво нещо е чувствителност?
Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“.
Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед.
към беседата >>
Чисто геометрически.
Телата нали се увеличават или се намаляват? Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването?
Чисто геометрически.
Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата.
към беседата >>
При електрическото състояние ние сме по-ограничени.
Става разширение, телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни.
При електрическото състояние ние сме по-ограничени.
Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали?
към беседата >>
Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения.
Та да ви приведа един пример. Какво нещо е чувствителност? Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“.
Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения.
Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“.
към беседата >>
Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение.
Телата нали се увеличават или се намаляват? Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически.
Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение.
Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват?
към беседата >>
Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце.
Значи, студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението – с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени.
Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце.
Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина.
към беседата >>
Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш?
Та да ви приведа един пример. Какво нещо е чувствителност? Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения.
Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш?
“ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“.
към беседата >>
Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините?
Телата нали се увеличават или се намаляват? Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение.
Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините?
Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива?
към беседата >>
Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума.
При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – електрически. Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце.
Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума.
Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това.
към беседата >>
“ Бакалин е той в селото.
Та да ви приведа един пример. Какво нещо е чувствителност? Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш?
“ Бакалин е той в селото.
Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“.
към беседата >>
Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото.
Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините?
Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото.
Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина.
към беседата >>
Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ.
Понеже не знаем как да се справим с електричеството, тогава човек чувствува неприятност. При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума.
Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ.
Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна.
към беседата >>
Казва: „На драго сърце“.
Какво нещо е чувствителност? Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото.
Казва: „На драго сърце“.
Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“.
към беседата >>
Когато това тяло се увеличава, приближава се.
Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото.
Когато това тяло се увеличава, приближава се.
То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла.
към беседата >>
Чувствуваш студа, но ти е приятно.
При магнетизма ставаме по-свободни. При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ.
Чувствуваш студа, но ти е приятно.
Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил.
към беседата >>
Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед.
Някой казва тъй: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“.
Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед.
Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя.
към беседата >>
То е едно явление за телата.
Чисто геометрически. Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се.
То е едно явление за телата.
Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава?
към беседата >>
Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали?
При електрическото състояние ние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно.
Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали?
Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл.
към беседата >>
Там има едно облаче, да мине“.
Може би преди 30 години отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед.
Там има едно облаче, да мине“.
Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси.
към беседата >>
Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват?
Телата не са в покой, в природата няма покой, но има движение. Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата.
Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват?
Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става.
към беседата >>
Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина.
Ограничението е по единствената причина, понеже електричеството има функция с човешкия ум, магнетизмът – с човешкото сърце. Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали?
Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина.
Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш?
към беседата >>
Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“.
Казвам на един познат българин: „В туй село можеш ли да ме заведеш? “ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“.
Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“.
Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих.
към беседата >>
Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива?
Следователно, когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват?
Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива?
Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията?
към беседата >>
Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това.
Следствие на това, ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума. Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина.
Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това.
Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш.
към беседата >>
Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“.
“ Бакалин е той в селото. Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“.
Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“.
Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта.
към беседата >>
Повече светлина.
Или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива?
Повече светлина.
Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията?
към беседата >>
Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна.
Един човек, който е господар на своята мисъл, той няма да чувствува студ. Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това.
Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна.
Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания.
към беседата >>
Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“.
Казва: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“.
Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“.
Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч.
към беседата >>
Следователно, става по-светла.
Когато това тяло се увеличава, приближава се. То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина.
Следователно, става по-светла.
Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията.
към беседата >>
Някой казва, че много мислил.
Чувствуваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна.
Някой казва, че много мислил.
Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание.
към беседата >>
Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя.
Казвам му: „След два часа да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“.
Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя.
Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра.
към беседата >>
Пък когато се отдалечава?
То е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла.
Пък когато се отдалечава?
Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически.
към беседата >>
Това не е мисъл.
Нали сте чувствували някога лятно време, когато е много горещо, полъхне ви нещо, приятно е, нали? Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил.
Това не е мисъл.
Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли.
към беседата >>
Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси.
Там има едно облаче, да мине“. Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя.
Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси.
Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш.
към беседата >>
Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става.
Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава?
Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става.
Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма].
към беседата >>
Питам: На колко градуса можеш да издържаш?
Следователно, студът за вас от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл.
Питам: На колко градуса можеш да издържаш?
Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите.
към беседата >>
Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих.
Казва: „Какво те е страх от един облак, ще се качиш на каруцата, купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси.
Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих.
Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете.
към беседата >>
Сега каква е задачата на геометрията?
Запример, ако нашата земя се приближава по-близо до слънцето, какво добива? Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става.
Сега каква е задачата на геометрията?
Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни.
към беседата >>
Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш.
Ако мисълта ви е развита, ще чувствувате това. Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш?
Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш.
Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве.
към беседата >>
Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта.
Казвам: „Ако ме слушаш, да тръгнем след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих.
Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта.
Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста.
към беседата >>
Растенията изучават ли геометрията?
Повече светлина. Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията?
Растенията изучават ли геометрията?
Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата.
към беседата >>
Ти имаш силни чувствувания.
Щом изстивате, започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш.
Ти имаш силни чувствувания.
Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав.
към беседата >>
Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч.
Казва: „Не, два часа да стигнем по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта.
Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч.
На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“.
към беседата >>
Нали са ученици растенията.
Следователно, става по-светла. Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията?
Нали са ученици растенията.
Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията.
към беседата >>
Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание.
Някой казва, че много мислил. Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания.
Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание.
Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота.
към беседата >>
На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра.
Като излязохме, не се мина един час, това облаче се разви и такъв проливен дъжд валя, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч.
На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра.
Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“.
към беседата >>
Само че в техните школи не изучават теоретически.
Пък когато се отдалечава? Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията.
Само че в техните школи не изучават теоретически.
В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят.
към беседата >>
Той чувствува нещо, а казва, че мисли.
Това не е мисъл. Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание.
Той чувствува нещо, а казва, че мисли.
Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си.
към беседата >>
Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш.
Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра.
Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш.
Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“.
към беседата >>
В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма].
Слънцето малко потъмнява, по-тъмно става. Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически.
В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма].
Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества.
към беседата >>
Оставете съвсем другите.
Питам: На колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли.
Оставете съвсем другите.
Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл.
към беседата >>
Ти няма да управляваш конете.
Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих. Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш.
Ти няма да управляваш конете.
Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“.
към беседата >>
Тия неща за тях са непонятни.
Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма].
Тия неща за тях са непонятни.
Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане.
към беседата >>
Чувствуването има отношение към човешкото здраве.
Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите.
Чувствуването има отношение към човешкото здраве.
Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието?
към беседата >>
Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста.
Слизаме там по пътя, имаше дервенти*, поизсушихме се, поизсуши се захарта. Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете.
Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста.
Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“.
към беседата >>
Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата.
Растенията изучават ли геометрията? Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни.
Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата.
Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй?
към беседата >>
Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав.
Ти имаш силни чувствувания. Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве.
Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав.
А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл.
към беседата >>
Ако спрат, ще идем в съседното село“.
Пет часа се измина[ха] и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста.
Ако спрат, ще идем в съседното село“.
Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад.
към беседата >>
Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията.
Нали са ученици растенията. Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата.
Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията.
Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества.
към беседата >>
А пък умът е, който продължава живота.
Много пъти туй, което чувствуват, хората го наричат мисъл, а то е чувствувание. Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав.
А пък умът е, който продължава живота.
Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл?
към беседата >>
Казва: „На коня трябва да му туриш гем“.
На пътя имаше едно дере, водата придошла така много, че заляла моста и го надминава 25 сантиметра. Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“.
Казва: „На коня трябва да му туриш гем“.
Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен.
към беседата >>
Ами нали те строят.
Само че в техните школи не изучават теоретически. В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията.
Ами нали те строят.
Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време.
към беседата >>
Ако човек мисли правилно, продължава живота си.
Той чувствува нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота.
Ако човек мисли правилно, продължава живота си.
Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания.
към беседата >>
Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“.
Казвам му: „Конете сега разбират много повече, отколкото ти знаеш. Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“.
Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“.
Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ!
към беседата >>
Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества.
В природата, в растенията няма теория, всичко е на опит, теоретически разграничения за точката няма, за правата линия [няма]. Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят.
Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества.
Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество.
към беседата >>
Дължината на живота зависи от неговата права мисъл.
Оставете съвсем другите. Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си.
Дължината на живота зависи от неговата права мисъл.
Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад.
към беседата >>
Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“.
Ти няма да управляваш конете. Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“.
Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“.
Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш!
към беседата >>
Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане.
Тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества.
Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане.
Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други.
към беседата >>
Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието?
Чувствуването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл.
Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието?
Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение.
към беседата >>
Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“.
Ще оставиш ти те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“.
Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“.
Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“.
към беседата >>
Как тъй?
Едно растение може да направи една права линия; може да направи квадрат, без да философствува за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане.
Как тъй?
Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен.
към беседата >>
Щастието е обусловено [от] правата мисъл.
Чувствителността увеличава възможностите човек да бъде по-здрав. А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието?
Щастието е обусловено [от] правата мисъл.
Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни.
към беседата >>
Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад.
Ако спрат, ще идем в съседното село“. Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“.
Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад.
Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха.
към беседата >>
Растенията са картина на по-висши същества.
Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията. Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй?
Растенията са картина на по-висши същества.
Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават.
към беседата >>
Знаете ли какво е правата мисъл?
А пък умът е, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл.
Знаете ли какво е правата мисъл?
Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни.
към беседата >>
Конете знаят, че мостът е съборен.
Казва: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад.
Конете знаят, че мостът е съборен.
Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен.
към беседата >>
Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време.
Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества.
Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време.
Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са?
към беседата >>
Правата мисъл е, която не я страх от страдания.
Ако човек мисли правилно, продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл?
Правата мисъл е, която не я страх от страдания.
Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна.
към беседата >>
Ти няма да ги буташ!
Рекох: „Слушай, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен.
Ти няма да ги буташ!
Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста.
към беседата >>
Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество.
Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия.“ Растенията са изложение само на по-висши същества. Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време.
Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество.
Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало?
към беседата >>
Правата мисъл не я страх от глад.
Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания.
Правата мисъл не я страх от глад.
Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде.
към беседата >>
Ще ги оставиш!
Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще оставиш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да буташ конете“. Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ!
Ще ги оставиш!
“ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече.
към беседата >>
Тя има съществувания на други.
Всъщност растенията в света не съществуват, според метафизическото схващане. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество.
Тя има съществувания на други.
То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало.
към беседата >>
Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение.
Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад.
Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение.
Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд.
към беседата >>
“ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“.
Казвам: „Може да идем и двамата на хаджилък“. Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш!
“ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“.
Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават?
към беседата >>
То не е към мен.
Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други.
То не е към мен.
Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат.
към беседата >>
Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни.
Щастието е обусловено [от] правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение.
Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни.
Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш.
към беседата >>
Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха.
Казвам: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“.
Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха.
Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде.
към беседата >>
Метафизиците така разсъждават.
Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен.
Метафизиците така разсъждават.
Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат.
към беседата >>
Той, като диша, се храни.
Знаете ли какво е правата мисъл? Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни.
Той, като диша, се храни.
Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни.
към беседата >>
Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен.
Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха.
Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен.
Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха.
към беседата >>
Прави ли са?
Представете си, че направите един аероплан без да има някой в него, че той да може да хвръкне и хвърчи до известно време. Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават.
Прави ли са?
Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде?
към беседата >>
Той няма да търси храна.
Правата мисъл е, която не я страх от страдания. Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни.
Той няма да търси храна.
Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример?
към беседата >>
Конете ни прекараха правилно през моста.
Ти няма да ги буташ! Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен.
Конете ни прекараха правилно през моста.
Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата.
към беседата >>
Сега, запример, окото на човека само ли е станало?
Или вземете една свещ, тя гори до известно време, вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са?
Сега, запример, окото на човека само ли е станало?
Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото?
към беседата >>
Един адепт от първа степен много рядко яде.
Правата мисъл не я страх от глад. Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна.
Един адепт от първа степен много рядко яде.
Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна.
към беседата >>
Тия коне в дадения случай знаят повече.
Ще ги оставиш! “ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста.
Тия коне в дадения случай знаят повече.
Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът?
към беседата >>
Окото израстнало.
Тя има съществувания на други. То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало?
Окото израстнало.
Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете?
към беседата >>
Той в годината взема един обяд, един материален обяд.
Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде.
Той в годината взема един обяд, един материален обяд.
През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се?
към беседата >>
Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават?
“ Той ги остави и казва: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече.
Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават?
Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не.
към беседата >>
Очите растат.
То не е към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало.
Очите растат.
Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво?
към беседата >>
През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш.
Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд.
През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш.
Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл.
към беседата >>
Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде.
Те, конете дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават?
Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде.
Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред.
към беседата >>
Че и ушите растат, и космите растат.
Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат.
Че и ушите растат, и космите растат.
Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте?
към беседата >>
Чрез въздуха, чрез дишането той се храни.
Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш.
Чрез въздуха, чрез дишането той се храни.
Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали.
към беседата >>
Те и двата коня минаха.
Пък моста не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде.
Те и двата коня минаха.
Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно.
към беседата >>
Растат само къде?
Прави ли са? Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат.
Растат само къде?
Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото?
към беседата >>
Сега ще кажете, защо навождам този пример?
Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни.
Сега ще кажете, защо навождам този пример?
Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден?
към беседата >>
Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата.
Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха.
Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата.
Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го.
към беседата >>
Може ли окото да расте вън от тялото?
Сега, запример, окото на човека само ли е станало? Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде?
Може ли окото да расте вън от тялото?
Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки.
към беседата >>
Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна.
Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример?
Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна.
Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите?
към беседата >>
Тези коне как знаят къде е мостът?
Тия коне в дадения случай знаят повече. Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата.
Тези коне как знаят къде е мостът?
Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон?
към беседата >>
Тогава какво ще кажете?
Окото израстнало. Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото?
Тогава какво ще кажете?
Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее.
към беседата >>
Казвате: „С един сомун живее ли се?
Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна.
Казвате: „С един сомун живее ли се?
“ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек?
към беседата >>
Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не.
Питам: Кое [е] онова чувство, по което познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът?
Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не.
Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста.
към беседата >>
Че окото е част от какво?
Очите растат. Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете?
Че окото е част от какво?
Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят.
към беседата >>
“ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл.
През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се?
“ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл.
Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине?
към беседата >>
Дойде донякъде, не иска да върви напред.
Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не.
Дойде донякъде, не иска да върви напред.
Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека.
към беседата >>
Кракът вън от тялото може ли да расте?
Че и ушите растат, и космите растат. Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво?
Кракът вън от тялото може ли да расте?
Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло.
към беседата >>
Ще ядете по-малко, кризата ще се намали.
Чрез въздуха, чрез дишането той се храни. Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл.
Ще ядете по-малко, кризата ще се намали.
Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине.
към беседата >>
Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно.
Те и двата коня минаха. Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред.
Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно.
Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете.
към беседата >>
Кракът нали е част от тялото?
Растат само къде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте?
Кракът нали е част от тялото?
Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото.
към беседата >>
Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден?
Сега ще кажете, защо навождам този пример? Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали.
Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден?
Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски.
към беседата >>
Спре ли се, върни го.
Казвам тъй: Има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно.
Спре ли се, върни го.
Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят.
към беседата >>
Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки.
Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото?
Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки.
Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее.
към беседата >>
Сега колко харчите?
Понеже минавате през една криза, нямате достатъчно храна. Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден?
Сега колко харчите?
Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10.
към беседата >>
Как знае този кон?
Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го.
Как знае този кон?
В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят. Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
Всяка клетка може самостоятелно да живее.
Тогава какво ще кажете? Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки.
Всяка клетка може самостоятелно да живее.
Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее.
към беседата >>
Колко мислите, че харчи един човек?
Казвате: „С един сомун живее ли се? “ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите?
Колко мислите, че харчи един човек?
С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет.
към беседата >>
В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста.
Като стъпи, той знае дали мостът е здрав или не. Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон?
В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста.
Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят. Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
Съществуват клетките, отделно може да живеят.
Че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее.
Съществуват клетките, отделно може да живеят.
Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло.
към беседата >>
С колко лева може да мине?
“ Казвам: Щом дойде кризата, усилва се вашата мисъл. Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек?
С колко лева може да мине?
– С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно.
към беседата >>
Казвам: Същото е в човека.
Дойде донякъде, не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста.
Казвам: Същото е в човека.
Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят. Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло.
Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят.
Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло.
Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло?
към беседата >>
– С 15 лева може да мине.
Ще ядете по-малко, кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине?
– С 15 лева може да мине.
Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете.
към беседата >>
Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете.
Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно. Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека.
Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете.
Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят. Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото.
Кракът нали е част от тялото? Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло.
Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото.
И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло.
към беседата >>
Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски.
Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине.
Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски.
Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете.
към беседата >>
Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят.
Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете.
Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят.
Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее.
Но тялото е създадено от ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото.
И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее.
Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ?
към беседата >>
Някои имат 15 лева, някои нямат и 10.
Сега колко харчите? Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски.
Някои имат 15 лева, някои нямат и 10.
Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни.
към беседата >>
Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
Как знае този кон? В живота има[т] това чувство, предвижда[т], като че вижда[т] нещата, че няма да може да минат през моста. Казвам: Същото е в човека. Ако някой път ние оставаме, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, да оставим конете да вървят.
Ако се спрат при моста, върни се, ако не се спрат, остави ги, те ще [те] прекарат през моста.
към беседата >>
Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее.
Всяка клетка може самостоятелно да живее. Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее.
Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее.
Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло?
към беседата >>
Някои нямат даже и пет.
Колко мислите, че харчи един човек? С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10.
Някои нямат даже и пет.
Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“.
към беседата >>
Във всяко нещо ние се безпокоим.
Във всяко нещо ние се безпокоим.
Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай.
към беседата >>
Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло.
Съществуват клетките, отделно може да живеят. Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее.
Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло.
От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето.
към беседата >>
Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно.
С колко лева може да мине? – С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет.
Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно.
Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа.
към беседата >>
Безпокойството не е мисъл.
Във всяко нещо ние се безпокоим.
Безпокойството не е мисъл.
Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия.
към беседата >>
От какво е зависимо човешкото тяло?
Но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло.
От какво е зависимо човешкото тяло?
То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго.
към беседата >>
Вие сега се смеете.
– С 15 лева може да мине. Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно.
Вие сега се смеете.
Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва.
към беседата >>
Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото.
Във всяко нещо ние се безпокоим. Безпокойството не е мисъл.
Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото.
Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието.
към беседата >>
То е част от друго тяло.
Краката отделно не могат да съществуват, вън от тялото. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло?
То е част от друго тяло.
Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части.
към беседата >>
Да ви кажа защо се смеете.
Пет лева за един хляб и десет лева за други закуски. Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете.
Да ви кажа защо се смеете.
Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба.
към беседата >>
Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото.
Във всяко нещо ние се безпокоим. Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото.
Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото.
Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате.
към беседата >>
Това друго тяло самостоятелно ли е ?
И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло.
Това друго тяло самостоятелно ли е ?
От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения.
към беседата >>
Понеже считате нещата невъзможни.
Някои имат 15 лева, някои нямат и 10. Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете.
Понеже считате нещата невъзможни.
Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност.
към беседата >>
Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш.
Във всяко нещо ние се безпокоим. Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото.
Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш.
Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го.
към беседата >>
От какво зависи човешкото тяло?
Вън от въздуха не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ?
От какво зависи човешкото тяло?
– /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда.
към беседата >>
Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“.
Някои нямат даже и пет. Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни.
Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“.
Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят.
към беседата >>
Ако си смел, не се колебай.
Във всяко нещо ние се безпокоим. Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш.
Ако си смел, не се колебай.
Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“.
към беседата >>
– /От земята./ Земята е част от слънцето.
Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло?
– /От земята./ Земята е част от слънцето.
Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот.
към беседата >>
Тя е трудна работа.
Да се научим да мислим правилно, не [само] да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно. Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“.
Тя е трудна работа.
В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди?
към беседата >>
Колебанието не е никаква философия.
Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай.
Колебанието не е никаква философия.
Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа!
към беседата >>
Слънцето е част от нещо друго.
От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето.
Слънцето е част от нещо друго.
Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например.
към беседата >>
В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва.
Вие сега се смеете. Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа.
В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва.
Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди.
към беседата >>
Никаква философия няма в колебанието.
Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде е мястото. Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия.
Никаква философия няма в колебанието.
Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай!
към беседата >>
Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части.
То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго.
Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части.
Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил.
към беседата >>
Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба.
Да ви кажа защо се смеете. Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва.
Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба.
Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл.
към беседата >>
Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате.
Ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието.
Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате.
Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни!
към беседата >>
Те са философски разсъждения.
Това друго тяло самостоятелно ли е ? От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части.
Те са философски разсъждения.
Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията.
към беседата >>
Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност.
Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба.
Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност.
Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем.
към беседата >>
Има един момент, наблюдавайте го.
Щом се безпокоиш, считаш невъзможно, върни се назад, ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате.
Има един момент, наблюдавайте го.
Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли.
към беседата >>
Та казвам, в геометрията как се разглежда.
От какво зависи човешкото тяло? – /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения.
Та казвам, в геометрията как се разглежда.
Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен.
към беседата >>
Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят.
Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност.
Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят.
Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това?
към беседата >>
Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“.
Ако си смел, не се колебай. Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го.
Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“.
Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни.
към беседата >>
Ние разглеждаме само физическия живот.
– /От земята./ Земята е част от слънцето. Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда.
Ние разглеждаме само физическия живот.
Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни.
към беседата >>
Кое човек[а] може да разсърди?
Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят.
Кое човек[а] може да разсърди?
Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл.
към беседата >>
Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа!
Колебанието не е никаква философия. Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“.
Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа!
Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви.
към беседата >>
Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например.
Слънцето е част от нещо друго. Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот.
Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например.
Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна.
към беседата >>
Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди.
В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди?
Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди.
Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите.
към беседата >>
Как ще стане, не питай!
Никаква философия няма в колебанието. Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа!
Как ще стане, не питай!
“ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват.
към беседата >>
Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил.
Значи, има един общ организъм в природата, в който всички неща са само части. Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например.
Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил.
Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава?
към беседата >>
Най-силното желание не е мисъл.
Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба. Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди.
Най-силното желание не е мисъл.
Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира.
към беседата >>
“ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни!
Казвам: Има нещо в човека, на което може да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай!
“ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни!
“ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни!
към беседата >>
Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията.
Те са философски разсъждения. Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил.
Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията.
Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него?
към беседата >>
Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем.
Защото сръднята, тя се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл.
Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем.
Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“.
към беседата >>
“ Не му мисли.
Има един момент, наблюдавайте го. Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни!
“ Не му мисли.
Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни!
към беседата >>
Човек се е много ограничил, станал много еднообразен.
Та казвам, в геометрията как се разглежда. Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията.
Човек се е много ограничил, станал много еднообразен.
Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката.
към беседата >>
Мисъл ли е това?
Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем.
Мисъл ли е това?
Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл.
към беседата >>
Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни.
Всякога, когато започваш да учиш, колкото и да е мъчен един въпрос, когато започваш да направиш една работа, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за тебе“. Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли.
Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни.
Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече.
към беседата >>
Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни.
Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен.
Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни.
Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение.
към беседата >>
Вас ви се струва, че е мисъл.
Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това?
Вас ви се струва, че е мисъл.
След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски.
към беседата >>
Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви.
Ако можеш да започнеш тази работа, ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни.
Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви.
Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай!
към беседата >>
Те изучават само външната страна.
Фактически, ние си служим [с геометрията] за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни.
Те изучават само външната страна.
Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно.
към беседата >>
След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите.
Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл.
След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите.
Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“.
към беседата >>
Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват.
Как ще стане, не питай! “ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви.
Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват.
Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай!
към беседата >>
Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава?
Всичко друго, което правим в света, преди човек да е знаел какво е геометрия, той го е построил. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна.
Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава?
Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно.
към беседата >>
Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира.
Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите.
Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира.
Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите.
към беседата >>
Кажат ли ти: „Тръгни!
“ Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя, нещо ти казва: „Тръгни! “ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват.
Кажат ли ти: „Тръгни!
“ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж!
към беседата >>
Колко неща можем да забележим в него?
Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава?
Колко неща можем да забележим в него?
То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно.
към беседата >>
Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“.
Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем. Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира.
Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“.
Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава?
към беседата >>
“ – тръгни!
“ Не му мисли. Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни!
“ – тръгни!
Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж!
към беседата >>
То се движи, [отбелязваме] посоката.
Човек се е много ограничил, станал много еднообразен. Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него?
То се движи, [отбелязваме] посоката.
Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център.
към беседата >>
Това не е мисъл.
Мисъл ли е това? Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“.
Това не е мисъл.
Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание.
към беседата >>
Нищо повече.
Щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни!
Нищо повече.
„Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж!
към беседата >>
Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение.
Запример, ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката.
Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение.
Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек?
към беседата >>
Това са закуски.
Вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл.
Това са закуски.
Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека.
към беседата >>
„Не тръгвай!
Пак мислиш, ако не се раздвоиш, върви. Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече.
„Не тръгвай!
“ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж! “ – Яж!
към беседата >>
Имате тела, които се движат правилно.
Те изучават само външната страна. Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение.
Имате тела, които се движат правилно.
В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи?
към беседата >>
Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“.
След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва, хвръкне всичко, каквото имате, вие започвате да мислите. Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски.
Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“.
Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот.
към беседата >>
“ – Не тръгвай!
Всички хора страдат от едно вътрешно колебание на онова, Божественото, Което показва пътя и философствуват. Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай!
“ – Не тръгвай!
Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж! “ – Яж! „Работи!
към беседата >>
В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно.
Когато се изучава едно тяло физически, човек как може да го изучава? Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно.
В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно.
Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща.
към беседата >>
Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите.
Най-първо чувствувате и си представяте живота такъв приятен, [както] когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“.
Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите.
Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл.
към беседата >>
Ако ти кажат: „Нищо не яж!
Кажат ли ти: „Тръгни! “ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай!
Ако ти кажат: „Нищо не яж!
“ – Не яж! „Яж! “ – Яж! „Работи! “ – Работи.
към беседата >>
Движението на човешкото тяло е много своеобразно.
Колко неща можем да забележим в него? То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно.
Движението на човешкото тяло е много своеобразно.
Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка.
към беседата >>
Като ядеш, ти мислиш ли тогава?
Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – дреха, шапка“. Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите.
Като ядеш, ти мислиш ли тогава?
Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл.
към беседата >>
“ – Не яж!
“ – тръгни! Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж!
“ – Не яж!
„Яж! “ – Яж! „Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай!
към беседата >>
Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център.
То се движи, [отбелязваме] посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно.
Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център.
Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви.
към беседата >>
Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание.
Това не е мисъл. Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава?
Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание.
Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи?
към беседата >>
„Яж!
Нищо повече. „Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж!
„Яж!
“ – Яж! „Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай.
към беседата >>
Около какво се движи човек?
Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, несъобразно е неговото движение. Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център.
Около какво се движи човек?
Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя?
към беседата >>
Чувствителността има отношение към здравето на човека.
Това са закуски. Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание.
Чувствителността има отношение към здравето на човека.
Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал.
към беседата >>
“ – Яж!
„Не тръгвай! “ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж!
“ – Яж!
„Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли.
към беседата >>
Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи?
Имате тела, които се движат правилно. В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек?
Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи?
Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло.
към беседата >>
Мисълта има отношение към нормално продължителния живот.
Вие идете в някой ресторант, кажете: „Дай това, дай от [онова] една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека.
Мисълта има отношение към нормално продължителния живот.
Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ.
към беседата >>
„Работи!
“ – Не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж! “ – Яж!
„Работи!
“ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го.
към беседата >>
Отиде в гимазията, пак се връща.
В небесното пространство слънцето, звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи?
Отиде в гимазията, пак се връща.
След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се.
към беседата >>
Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл.
Като ядете и започвате да плащате, тогава вие започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот.
Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл.
Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ.
към беседата >>
“ – Работи.
Ако ти кажат: „Нищо не яж! “ – Не яж! „Яж! “ – Яж! „Работи!
“ – Работи.
Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам?
към беседата >>
След туй има друга точка.
Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща.
След туй има друга точка.
Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя?
към беседата >>
Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл.
Като ядеш, ти мислиш ли тогава? Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл.
Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл.
Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време.
към беседата >>
Кажат ли ти: „Бягай!
“ – Не яж! „Яж! “ – Яж! „Работи! “ – Работи.
Кажат ли ти: „Бягай!
“ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме.
към беседата >>
Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви.
Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка.
Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви.
Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път?
към беседата >>
Сега ползата от знанието къде седи?
Та казвам сега: Трябва да направите едно различие между една права мисъл и едно право чувствувание. Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл.
Сега ползата от знанието къде седи?
Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен.
към беседата >>
“ – Бягай.
„Яж! “ – Яж! „Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай!
“ – Бягай.
„Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“.
към беседата >>
Как ще му определите пътя?
Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви.
Как ще му определите пътя?
Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път?
към беседата >>
Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал.
Чувствителността има отношение към здравето на човека. Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи?
Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал.
Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи.
към беседата >>
„Мисли“ – Мисли.
“ – Яж! „Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай.
„Мисли“ – Мисли.
Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш?
към беседата >>
Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло.
Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя?
Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло.
То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма.
към беседата >>
Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ.
Мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал.
Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ.
Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ.
към беседата >>
Каквото и да ти кажат, направи го.
„Работи! “ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли.
Каквото и да ти кажат, направи го.
Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш? Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се.
Отиде в гимазията, пак се връща. След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло.
То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се.
Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма. Но то е привидно така.
към беседата >>
Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ.
Щастливият живот [на човека] зависи от неговата мисъл. Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ.
Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ.
Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ.
към беседата >>
Казва: „Как да бягам?
“ – Работи. Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го.
Казва: „Как да бягам?
“ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш? Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
Как ще му определите пътя?
След туй има друга точка. Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се.
Как ще му определите пътя?
Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма. Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път.
към беседата >>
Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време.
Казвам сега: Геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ.
Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време.
Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас?
към беседата >>
“ Някои казват: „Нямаме как да бягаме.
Кажат ли ти: „Бягай! “ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам?
“ Някои казват: „Нямаме как да бягаме.
Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш? Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път?
Той винаги не върви по една права линия, но по начупена линия върви. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя?
Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път?
Как мислите, има ли правилен път? – Няма. Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път. Онези са особености.
към беседата >>
Значи, светът е станал по-умен.
Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време.
Значи, светът е станал по-умен.
Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече.
към беседата >>
Аз не съм научен да бягам“.
“ – Бягай. „Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме.
Аз не съм научен да бягам“.
Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш? Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
Как мислите, има ли правилен път?
Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път?
Как мислите, има ли правилен път?
– Няма. Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път. Онези са особености.
към беседата >>
Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи.
Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен.
Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи.
Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза?
към беседата >>
Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш?
„Мисли“ – Мисли. Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“.
Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш?
Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
– Няма.
Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път?
– Няма.
Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път. Онези са особености.
към беседата >>
Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ.
Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи.
Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ.
Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш.
към беседата >>
Гони те един неприятел, ще бягаш.
Каквото и да ти кажат, направи го. Казва: „Как да бягам? “ Някои казват: „Нямаме как да бягаме. Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота, да те убият, тогава няма ли да бягаш?
Гони те един неприятел, ще бягаш.
към беседата >>
Но то е привидно така.
То вижда, че има голяма несъобразност, човек върви, криволи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма.
Но то е привидно така.
Човек сам по себе си има един определен правилен път. Онези са особености.
към беседата >>
Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ.
Този параход дава точката, на кое място се намира и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ.
Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ.
Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш.
към беседата >>
В човека има скрити сили.
В човека има скрити сили.
Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“.
към беседата >>
Човек сам по себе си има един определен правилен път.
Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма. Но то е привидно така.
Човек сам по себе си има един определен правилен път.
Онези са особености.
към беседата >>
Ако не дадете сигнал, какво става с вас?
Тъй щото, пътниците сега [по-]лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ.
Ако не дадете сигнал, какво става с вас?
Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш.
към беседата >>
Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби.
В човека има скрити сили.
Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби.
Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“.
към беседата >>
Онези са особености.
Тогава, от ваше гледище, има ли човек геометрически правилен път? Как мислите, има ли правилен път? – Няма. Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път.
Онези са особености.
към беседата >>
Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече.
Значи, светът е станал по-умен. Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас?
Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече.
Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш.
към беседата >>
Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам.
В човека има скрити сили. Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби.
Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам.
Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“.
към беседата >>
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение?
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение?
Става едно прекръстосване с орбитата на земята. Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята?
към беседата >>
Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза?
Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза на живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече.
Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза?
– /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш. Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква.
В човека има скрити сили. Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам.
Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква.
Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява.
към беседата >>
Става едно прекръстосване с орбитата на земята.
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение?
Става едно прекръстосване с орбитата на земята.
Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята?
към беседата >>
– /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш.
Сега човечеството във всички тези несгоди на живота учи се да дава сигнал и ще дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза?
– /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш.
Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш. Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Като момък излязох.
В човека има скрити сили. Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква.
Като момък излязох.
Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш.
към беседата >>
Пътят на земята показва, че той е една крива линия.
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на земята.
Пътят на земята показва, че той е една крива линия.
То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята?
към беседата >>
Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш.
Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете сигнал някъде, да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш.
Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш.
Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш. Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“.
В човека има скрити сили. Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох.
Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“.
Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали.
към беседата >>
То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето.
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на земята. Пътят на земята показва, че той е една крива линия.
То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето.
И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината.
към беседата >>
Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш.
Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш.
Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш.
Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш. Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“.
Аз съм привождал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“.
Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“.
Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те.
към беседата >>
И месечината прави движение около слънцето.
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на земята. Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето.
И месечината прави движение около слънцето.
Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват.
към беседата >>
Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш.
Всичките пътници ще идат на дъното на морето, нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш.
Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш.
Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“.
Един свещеник на 80 години, той ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“.
Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“.
Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки.
към беседата >>
Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята?
Запример, кои са особеностите на месечината в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на земята. Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето.
Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята?
Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават.
към беседата >>
Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? – /„Молим се“./ – Това е, да знаеш да приказваш. Ти не може да се молиш, ако не знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувствуваш, да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш.
Да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.
към беседата >>
Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява.
Като паднаха три–четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махла горе с една тиква. Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“.
Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява.
Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят.
към беседата >>
Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята?
Става едно прекръстосване с орбитата на земята. Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята?
Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята?
– /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се?
към беседата >>
Сега, забелязали ли сте?
Сега, забелязали ли сте?
Дойдат три деца при вас. Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари.
към беседата >>
Самовнушението ще го обърнеш.
Като момък излязох. Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява.
Самовнушението ще го обърнеш.
Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли.
към беседата >>
– /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята?
Пътят на земята показва, че той е една крива линия. То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята?
– /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята?
Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели.
към беседата >>
Дойдат три деца при вас.
Сега, забелязали ли сте?
Дойдат три деца при вас.
Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един.
към беседата >>
Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали.
Аз се учудих, като на млади години отидох на два километра далеч, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш.
Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали.
Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината.
То произтича [от това], понеже [месечината] се движи около земята и [със] земята едновременно около слънцето. И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята?
Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината.
Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели.
към беседата >>
Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев.
Сега, забелязали ли сте? Дойдат три деца при вас.
Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев.
Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви?
към беседата >>
Речеш да направиш нещо, стегне те.
Казвам: „Ти не си стар, ти си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали.
Речеш да направиш нещо, стегне те.
Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват.
И месечината прави движение около слънцето. Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината.
Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват.
Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е?
към беседата >>
Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев?
Сега, забелязали ли сте? Дойдат три деца при вас. Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев.
Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев?
Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече.
към беседата >>
Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки.
Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те.
Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки.
Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават.
Ако разглеждаме месечината, която се движи около слънцето, какъв ще бъде пътят на месечината и какъв ще бъде пътят на земята? Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват.
Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават.
Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е? Да допуснем сега трета линия.
към беседата >>
Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви.
Сега, забелязали ли сте? Дойдат три деца при вас. Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев?
Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви.
Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава.
към беседата >>
Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят.
Ти спираш спирачките, затягаш, докато краката престанат да се движат и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки.
Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят.
Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се?
Запример, докато земята направи едно обръщение около слънцето, колко обръщения ще направи месечината около земята? – /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават.
Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се?
Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е? Да допуснем сега трета линия. То са разсъждения.
към беседата >>
Може да допуснем, че не сте имали пари.
Сега, забелязали ли сте? Дойдат три деца при вас. Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви.
Може да допуснем, че не сте имали пари.
Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо.
към беседата >>
Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли.
Самовнушението ще го обърнеш. Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят.
Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли.
Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели.
– /„Дванадесет“./ Тогава ще има голямо разнообразие, туй движение как ще ни се представи от гледището на земята? Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се?
Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели.
Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е? Да допуснем сега трета линия. То са разсъждения.
към беседата >>
Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един.
Дойдат три деца при вас. Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари.
Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един.
Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо.
към беседата >>
Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли.
Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!
към беседата >>
Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели.
Пътят на земята е една спирала, по-малка – пътят на месечината. Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели.
Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели.
Но така ли е? Да допуснем сега трета линия. То са разсъждения.
към беседата >>
Какви са съображенията ви?
Погледнете на едното и му дадете пет лева, на второто дадете два и на третото един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един.
Какви са съображенията ви?
Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически.
към беседата >>
Някой ще каже: „Много страдам“.
Някой ще каже: „Много страдам“.
Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували. Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите?
към беседата >>
Но така ли е?
Да допуснем сега, е в този квадрат двете линии се стесняват. Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели.
Но така ли е?
Да допуснем сега трета линия. То са разсъждения.
към беседата >>
Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече.
Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото два, а на третото един лев? Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви?
Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече.
Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно.
към беседата >>
Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували.
Някой ще каже: „Много страдам“.
Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували.
Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували.
към беседата >>
Да допуснем сега трета линия.
Линиите ВС и АД се приближават, разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е?
Да допуснем сега трета линия.
То са разсъждения.
към беседата >>
Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава.
Децата, по-видимому, еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече.
Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава.
Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари?
към беседата >>
Има много големи страдания.
Някой ще каже: „Много страдам“. Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували.
Има много големи страдания.
Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите.
към беседата >>
То са разсъждения.
Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е? Да допуснем сега трета линия.
То са разсъждения.
към беседата >>
Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо.
Може да допуснем, че не сте имали пари. Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава.
Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо.
Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща.
към беседата >>
Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял.
Някой ще каже: „Много страдам“. Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували. Има много големи страдания.
Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял.
Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив.
към беседата >>
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С].
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С].
Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? – Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо.
Но да допуснем, че сте имали достатъчно пари, но като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два и на третото – един. Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо.
Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо.
Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо.
към беседата >>
Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят.
Някой ще каже: „Много страдам“. Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували. Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял.
Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят.
Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба.
към беседата >>
Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава?
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С].
Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава?
– Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия.
към беседата >>
Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически.
Какви са съображенията ви? Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо.
Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически.
Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка.
към беседата >>
Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите?
Някой ще каже: „Много страдам“. Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували. Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят.
Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите?
Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го.
към беседата >>
– Права линия ще образуват страните.
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С]. Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава?
– Права линия ще образуват страните.
Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат.
към беседата >>
Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно.
Туй дете, на което сте дали повече, то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически.
Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно.
Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован?
към беседата >>
Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували.
Всеки ще мине през най-големи страдания, които не сте сънували. Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите?
Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували.
Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб.
към беседата >>
Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката.
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С]. Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? – Права линия ще образуват страните.
Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката.
Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията?
към беседата >>
Откъде ще вземете повече пари?
Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно.
Откъде ще вземете повече пари?
От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното?
към беседата >>
Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите.
Има много големи страдания. Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували.
Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите.
Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение.
към беседата >>
Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра.
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С]. Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? – Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката.
Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра.
Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии.
към беседата >>
От скъпите неща.
Не мислете, че като идете при един човек и просите, няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари?
От скъпите неща.
Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни.
към беседата >>
Много пъти се случва, че заровят човека жив.
Представете си: един човек умрял, но умрял, недоумрял. Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите.
Много пъти се случва, че заровят човека жив.
Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“.
към беседата >>
Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра.
Представете си, че имате ъгъла [В]А[С]. Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? – Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра.
Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра.
Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага?
към беседата >>
Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо.
Мислите ли, че ако вие нищо не давате, ще ви се даде нещо. Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща.
Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо.
Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста.
към беседата >>
Мине някой, чува – вика човекът в гроба.
Умрял човекът, лекарите констатират, заровят го в земята, жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив.
Мине някой, чува – вика човекът в гроба.
Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там.
към беседата >>
Ще имате една права линия.
Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте тия линии, линиите АВ и АС, щом дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? – Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра.
Ще имате една права линия.
Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници.
към беседата >>
Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка.
Но въпроса нека вземем от чисто търговско гледище, да погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо.
Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка.
Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието.
към беседата >>
Отровят го, човекът примрял, спасяват го.
Представете си, че се намерите в това положение, какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба.
Отровят го, човекът примрял, спасяват го.
Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек.
към беседата >>
Най-първо тия две линии се пресичат.
– Права линия ще образуват страните. Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия.
Най-първо тия две линии се пресичат.
Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права.
към беседата >>
Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован?
Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка.
Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован?
При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат.
към беседата >>
Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб.
Вие ще минете през едно страдание, което не сте сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го.
Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб.
Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек. Молитвата е правата мисъл.
към беседата >>
Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията?
Да премерим сега, колко сантиметра има едната и колко другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат.
Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията?
Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие.
към беседата >>
При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното?
Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован?
При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното?
Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства.
към беседата >>
Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение.
Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото, в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб.
Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение.
„Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек. Молитвата е правата мисъл. Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
Те са граници тия две линии.
Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията?
Те са граници тия две линии.
Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие.
към беседата >>
Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни.
От скъпите неща. Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното?
Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни.
Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце.
към беседата >>
„Искам да се самоубия“.
Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение.
„Искам да се самоубия“.
Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек. Молитвата е правата мисъл. Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
Какво се предполага?
Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия 43 сантиметра. Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии.
Какво се предполага?
Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А.
към беседата >>
Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста.
Да кажем, вие продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни.
Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста.
Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда.
към беседата >>
Вие сте в гроба заровени, викате там.
Мине някой, чува – вика човекът в гроба. Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“.
Вие сте в гроба заровени, викате там.
Ще се моли човек. Молитвата е правата мисъл. Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
Това са две граници.
Ще имате една права линия. Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага?
Това са две граници.
Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат.
към беседата >>
Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието.
Продадете един скъпоценен камък, колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста.
Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието.
А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства.
към беседата >>
Ще се моли човек.
Отровят го, човекът примрял, спасяват го. Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там.
Ще се моли човек.
Молитвата е правата мисъл. Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права.
Най-първо тия две линии се пресичат. Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници.
Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права.
Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава?
към беседата >>
А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат.
Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован? При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието.
А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат.
Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния.
към беседата >>
Молитвата е правата мисъл.
Та и душата, и духът – в човешкото тяло – по някой път са погребани в такъв гроб. Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек.
Молитвата е правата мисъл.
Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
Няма противодействие.
Питам: Тогава какво изменение [е] станало в отношенията? Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права.
Няма противодействие.
В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие.
към беседата >>
Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства.
При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат.
Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства.
Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав.
към беседата >>
Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. „Искам да се самоубия“. Вие сте в гроба заровени, викате там. Ще се моли човек. Молитвата е правата мисъл.
Когато човек мисли право и чувствува право, тогава въпросът е разрешен правилно.
към беседата >>
В тия двата пътя имате едно противодействие.
Те са граници тия две линии. Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие.
В тия двата пътя имате едно противодействие.
Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение?
към беседата >>
Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце.
Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства.
Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце.
Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека.
към беседата >>
Противодействието е в точката А.
Какво се предполага? Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие.
Противодействието е в точката А.
Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А.
към беседата >>
Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда.
Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце.
Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда.
Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека.
към беседата >>
Тия линии се пресичат.
Това са две граници. Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А.
Тия линии се пресичат.
Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка?
към беседата >>
Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства.
Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда.
Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства.
Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот.
към беседата >>
Правата линия по какво се отличава?
Ако имаме само една права линия, какво се предполага, че ти вървиш в една права. Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат.
Правата линия по какво се отличава?
Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия.
към беседата >>
Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния.
А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства.
Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния.
Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието.
към беседата >>
Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие.
Няма противодействие. В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава?
Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие.
Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане.
към беседата >>
Тогава човек не може да бъде здрав.
Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния.
Тогава човек не може да бъде здрав.
Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност.
към беседата >>
Какво трябва да се вземе в съображение?
В тия двата пътя имате едно противодействие. Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие.
Какво трябва да се вземе в съображение?
Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване.
към беседата >>
Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека.
Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав.
Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека.
Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве.
към беседата >>
Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А.
Противодействието е в точката А. Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение?
Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А.
Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи.
към беседата >>
Чистото чувство е здравето на човека.
Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека.
Чистото чувство е здравето на човека.
От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“.
към беседата >>
Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка?
Тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А.
Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка?
Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите?
към беседата >>
От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот.
Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека.
От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот.
Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават.
към беседата >>
Стълкновение, колизия.
Правата линия по какво се отличава? Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка?
Стълкновение, колизия.
При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята.
към беседата >>
Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието.
Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот.
Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието.
Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави.
към беседата >>
При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане.
Че в правата линия нямаме противодействие, а в един ъгъл имаме вече противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия.
При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане.
Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите.
към беседата >>
Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност.
Тогава човек не може да бъде здрав. Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието.
Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност.
Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории.
към беседата >>
Някой път и в самия човек става сблъскване.
Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане.
Някой път и в самия човек става сблъскване.
Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека.
към беседата >>
Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве.
Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност.
Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве.
Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав?
към беседата >>
Двама души имат сблъскване на техните идеи.
Ако две същества тръгнат от две различни точки и те имат отношение в движенията си, и се намират в една плоскост, вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване.
Двама души имат сблъскване на техните идеи.
От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили.
към беседата >>
Казва някой: „Много чувствителен съм станал“.
Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве.
Казва някой: „Много чувствителен съм станал“.
Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете?
към беседата >>
От какво произтича сблъскване на идеите?
Значи, ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: Какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи.
От какво произтича сблъскване на идеите?
Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества.
към беседата >>
Възможностите за здравето се увеличават.
От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“.
Възможностите за здравето се увеличават.
В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“.
към беседата >>
Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята.
Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите?
Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята.
Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж.
към беседата >>
В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави.
Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават.
В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави.
Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече.
към беседата >>
Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите.
При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскане. Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята.
Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите.
Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили.
към беседата >>
Та сега [това] са още теории.
Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави.
Та сега [това] са още теории.
Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание.
към беседата >>
Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека.
Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите.
Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека.
Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим.
към беседата >>
Сега, какви са методите човек да бъде здрав?
Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории.
Сега, какви са методите човек да бъде здрав?
Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание.
към беседата >>
Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили.
Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека.
Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили.
Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята?
към беседата >>
Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете?
Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав?
Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете?
Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи.
към беседата >>
Цялата наша вселена е построена от разумни същества.
От какво произтича сблъскване на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили.
Цялата наша вселена е построена от разумни същества.
Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет?
към беседата >>
Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“.
Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете?
Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“.
Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света.
към беседата >>
Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж.
Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и като се сблъскват, тогава хората падат на земята. Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества.
Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж.
Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега.
към беседата >>
Те са празни думи, нищо повече.
В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави. Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“.
Те са празни думи, нищо повече.
Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре?
към беседата >>
Ние изучаваме това, което те са построили.
Та казвам: Като се изучава физическия свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж.
Ние изучаваме това, което те са построили.
Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете?
към беседата >>
Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание.
Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече.
Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание.
Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре.
към беседата >>
Сега ние може да [си] ги представим.
Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили.
Сега ние може да [си] ги представим.
Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето.
към беседата >>
Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание.
Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание.
Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание.
Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума.
към беседата >>
Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята?
Ние, запример, изучаваме небето, изучаваме звездите, всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим.
Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята?
До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е?
към беседата >>
Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи.
Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание.
Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи.
Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество.
към беседата >>
До коя станция сте взели билет?
Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята?
До коя станция сте взели билет?
– /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий.
към беседата >>
Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света.
Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи.
Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света.
Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес.
към беседата >>
– /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега.
Земята е един резултат, месечината е един резултат, слънцето, всичко това е един резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет?
– /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега.
Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи.
към беседата >>
Как мислите, че действува любовта, навън или навътре?
Те са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света.
Как мислите, че действува любовта, навън или навътре?
Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума.
към беседата >>
Може ли да слезете?
Ние изучаваме това, което те са построили. Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега.
Може ли да слезете?
Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал.
към беседата >>
Любовта действува навътре.
Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре?
Любовта действува навътре.
Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума?
към беседата >>
Има ли някаква гара за слизане до слънцето.
Сега ние може да [си] ги представим. Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете?
Има ли някаква гара за слизане до слънцето.
Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока.
към беседата >>
Мислите, че любовта е качество на ума.
Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре.
Мислите, че любовта е качество на ума.
Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим.
към беседата >>
Най-близката точка коя е?
Имаме една [форма] на земята, която ние сме качили, взели сме един билет, може ли да кажете на коя станция ще ни занесе земята? До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето.
Най-близката точка коя е?
– Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат.
към беседата >>
Тя не е умствено качество.
Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума.
Тя не е умствено качество.
Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието.
към беседата >>
– Венера, Меркурий.
До коя станция сте взели билет? – /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е?
– Венера, Меркурий.
Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата.
към беседата >>
Процесът на любовта не е умствен процес.
Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество.
Процесът на любовта не е умствен процес.
Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал.
към беседата >>
Те са философски работи.
– /„Слънцето“./ – От земята на слънцето не може да слезете сега. Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий.
Те са философски работи.
Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето?
към беседата >>
Вие считате, че знанието е процес на ума.
Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес.
Вие считате, че знанието е процес на ума.
Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес.
към беседата >>
Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал.
Може ли да слезете? Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи.
Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал.
Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали?
към беседата >>
Знанието процес ли е на ума?
Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума.
Знанието процес ли е на ума?
Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно.
към беседата >>
Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока.
Има ли някаква гара за слизане до слънцето. Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал.
Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока.
Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето?
към беседата >>
Сега да оставим.
Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума?
Сега да оставим.
Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре.
към беседата >>
Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат.
Най-близката точка коя е? – Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока.
Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат.
Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето.
към беседата >>
Знанието предшествува съзнанието.
Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим.
Знанието предшествува съзнанието.
Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял.
към беседата >>
Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата.
– Венера, Меркурий. Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат.
Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата.
Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае.
към беседата >>
Знанието е необходимо като един материал.
Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието.
Знанието е необходимо като един материал.
Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява.
към беседата >>
Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето?
Те са философски работи. Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата.
Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето?
Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем.
към беседата >>
Съзнанието е процес.
Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал.
Съзнанието е процес.
Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може.
към беседата >>
Вие нямате данни, нали?
Всичките планети и слънцето не вървят по кръг, ами вървят по един спирал. Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето?
Вие нямате данни, нали?
Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място.
към беседата >>
Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно.
Знанието процес ли е на ума? Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес.
Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно.
Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може.
към беседата >>
Нали земята е излязла от слънцето?
Всички вървят по един спирал, който от центъра се увеличава и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали?
Нали земята е излязла от слънцето?
Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна.
към беседата >>
Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре.
Сега да оставим. Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно.
Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре.
Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш.
към беседата >>
Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето.
Тия тела имат обратни движения, по един спирал слизат. Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето?
Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето.
Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства.
към беседата >>
Някой казва, че от много мислене той се поболял.
Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре.
Някой казва, че от много мислене той се поболял.
Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание.
към беседата >>
Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае.
Тъй, че един ден нашата земя, запример, нейният кръг се увеличава, ще дойде един ден и вие ще се спрете на гарата. Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето.
Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае.
Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък.
към беседата >>
Човек от много мислене не се поболява.
Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял.
Човек от много мислене не се поболява.
От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание.
към беседата >>
Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем.
Ще дойде земята, но след колко милиона години тя ще дойде на гарата на слънцето? Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае.
Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем.
Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“.
към беседата >>
От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може.
Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява.
От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може.
Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите.
към беседата >>
Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място.
Вие нямате данни, нали? Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем.
Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място.
Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене.
към беседата >>
Като учи непотребното, тогава може.
Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може.
Като учи непотребното, тогава може.
Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин.
към беседата >>
Но въпросът има малко философска страна.
Нали земята е излязла от слънцето? Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място.
Но въпросът има малко философска страна.
Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира.
към беседата >>
Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш.
Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може.
Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш.
Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече.
към беседата >>
Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства.
Щом [е] излязла от слънцето, тя пак ще се върне към слънцето. Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна.
Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства.
Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре?
към беседата >>
Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание.
Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш.
Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание.
Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото?
към беседата >>
Най-първо той бил малък.
Вие не знаете, но онзи капитан, който управлява земята, той знае. Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства.
Най-първо той бил малък.
Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло?
към беседата >>
Това не е знание.
Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание.
Това не е знание.
Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия?
към беседата >>
Казва: „Трябва да [се] порасте“.
Капитанът на земята знае, но ние, пътниците не знаем. Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък.
Казва: „Трябва да [се] порасте“.
Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде.
към беседата >>
Както рита един вол, така ще ритат и другите.
От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание.
Както рита един вол, така ще ритат и другите.
Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват?
към беседата >>
Пораства, спре се неговото растене.
Всичките пътници, когато са се качили на земята, знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“.
Пораства, спре се неговото растене.
Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета.
към беседата >>
Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин.
Като учи непотребното, тогава може. Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите.
Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин.
Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път.
към беседата >>
Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира.
Но въпросът има малко философска страна. Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене.
Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира.
Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се.
към беседата >>
Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече.
Ако учите, че като заколиш един вол, как ще рита този вол, ще наблюдаваш. Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин.
Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече.
Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега?
към беседата >>
Къде отива като умре?
Човек на земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се, израства. Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира.
Къде отива като умре?
Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло?
към беседата >>
Тогава, какво остава същественото?
Ако заколиш сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече.
Тогава, какво остава същественото?
Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува?
към беседата >>
Къде отива човешкото тяло?
Най-първо той бил малък. Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре?
Къде отива човешкото тяло?
След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости.
към беседата >>
Връзката. Що е правата линия?
Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото?
Връзката. Що е правата линия?
Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките.
към беседата >>
След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде.
Казва: „Трябва да [се] порасте“. Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло?
След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде.
Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва.
към беседата >>
Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват?
Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия?
Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват?
Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание.
към беседата >>
Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета.
Пораства, спре се неговото растене. Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде.
Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета.
Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя.
към беседата >>
Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път.
Щом заколиш един вол, заколиш втори, и двата ще ритат по един и същ начин. Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват?
Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път.
Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка.
към беседата >>
Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се.
Трябва да се развива умствено – развива се и дойде време, спре неговото растене, спре неговото развитие, остарее и умира. Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета.
Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се.
Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека.
към беседата >>
Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега?
Ти ще четеш колко пъти ще ритат, ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният повече. Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път.
Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега?
Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме?
към беседата >>
Тогава де остава, къде е човешкото тяло?
Къде отива като умре? Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се.
Тогава де остава, къде е човешкото тяло?
Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава.
към беседата >>
Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува?
Тогава, какво остава същественото? Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега?
Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува?
Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център.
към беседата >>
Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости.
Къде отива човешкото тяло? След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло?
Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости.
Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва.
към беседата >>
Та казвам: Ще минете точките.
Връзката. Що е правата линия? Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува?
Та казвам: Ще минете точките.
Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове.
към беседата >>
Привидно ви се струва, че човек се разкапва.
След като умре човек, след 10–15 години не може да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости.
Привидно ви се струва, че човек се разкапва.
Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние?
към беседата >>
Точка наричам това, което няма съзнание.
Да допуснем, на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползуват? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките.
Точка наричам това, което няма съзнание.
Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка.
към беседата >>
Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя.
Ще намерите само остатъци – както в слънчевата система има между Юпитер и Марс, там има една област, пълна с останки от разрушението на една планета. Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва.
Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя.
Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага?
към беседата >>
Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка.
Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание.
Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка.
Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център.
към беседата >>
Има едно [друго] тяло в човека.
Човешкото тяло – след 10, 15, 25, 50, 100 години – разкапва се. Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя.
Има едно [друго] тяло в човека.
Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол.
към беседата >>
Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме?
Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч, какво го ползува сега? Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка.
Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме?
Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате?
към беседата >>
Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава.
Тогава де остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека.
Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава.
Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея?
към беседата >>
Казваме за някого, че станал център.
Или, представете си сега, че на един умрял човек държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти, какво го ползува? Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме?
Казваме за някого, че станал център.
– /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка.
към беседата >>
Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва.
Но всъщност, не се разкапва човешкото тяло, разкапват се неговите кости. Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава.
Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва.
Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се.
към беседата >>
– /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове.
Та казвам: Ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център.
– /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове.
Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира?
към беседата >>
Тогава, как се определя в геометрията това състояние?
Привидно ви се струва, че човек се разкапва. Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва.
Тогава, как се определя в геометрията това състояние?
Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм.
към беседата >>
Вие, ако страдате, сте точка.
Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове.
Вие, ако страдате, сте точка.
А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка.
към беседата >>
Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага?
Онова, което се разкапва в човека, то е грубата материя. Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние?
Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага?
Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца.
към беседата >>
А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център.
Казваме, че той станал център на точки, или, че човек станал точка. Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка.
А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център.
Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш.
към беседата >>
Да кажем, има една буца сол.
Има едно [друго] тяло в човека. Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага?
Да кажем, има една буца сол.
Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта?
към беседата >>
Защо страдате?
Като кажем, че човек станал център, какво подразбираме? Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център.
Защо страдате?
Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него.
към беседата >>
Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея?
Материята като се разруши, като се разруши физическото тяло, другото тяло остава. Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол.
Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея?
Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата.
към беседата >>
Защото сте точка.
Казваме за някого, че станал център. – /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате?
Защото сте точка.
Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат.
към беседата >>
Разтапя се.
Та определям материалистически: Човек, след като престане да живее, да функционира на земята неговото тяло, той се разкапва. Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея?
Разтапя се.
Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя.
към беседата >>
Точката какво подразбира?
– /„Човек, от който зависи деятелността на други хора“./ Сега се мъчите от точки да станете центрове. Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка.
Точката какво подразбира?
Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система.
към беседата >>
Да допуснем, че имате румънска сол един килограм.
Тогава, как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се.
Да допуснем, че имате румънска сол един килограм.
Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло?
към беседата >>
Някъде се отбелязва с точка.
Вие, ако страдате, сте точка. А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира?
Някъде се отбелязва с точка.
Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка.
към беседата >>
Разтапя се във водата голямата буца.
Геометрически как ще го определите, когато едно едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм.
Разтапя се във водата голямата буца.
Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува?
към беседата >>
Доста важно е само точка да бъдеш.
А пък, за да подобрите вашия живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка.
Доста важно е само точка да бъдеш.
Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център.
към беседата >>
Къде е солта?
Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца.
Къде е солта?
Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта?
към беседата >>
Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него.
Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш.
Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него.
Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност.
към беседата >>
Във водата.
Да допуснем, че ако я туриш във вода, какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта?
Във водата.
Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта?
към беседата >>
Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат.
Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него.
Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат.
Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя?
към беседата >>
Тялото на солта се изменя.
Разтапя се. Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата.
Тялото на солта се изменя.
Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо.
към беседата >>
Щом се образува център, образува се вече една система.
Точката какво подразбира? Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат.
Щом се образува център, образува се вече една система.
Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот.
към беседата >>
Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло?
Да допуснем, че имате румънска сол един килограм. Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя.
Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло?
Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете?
към беседата >>
Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка.
Някъде се отбелязва с точка. Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система.
Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка.
Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса.
към беседата >>
Какво ще образува?
Разтапя се във водата голямата буца. Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло?
Какво ще образува?
Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има?
към беседата >>
Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център.
Доста важно е само точка да бъдеш. Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка.
Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център.
Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса.
към беседата >>
Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта?
Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува?
Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта?
Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има?
към беседата >>
Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност.
Защото [в]се таки ще се ориентира някой от него. Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център.
Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност.
На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията.
към беседата >>
Ще се изгуби ли нещо от солта?
Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта?
Ще се изгуби ли нещо от солта?
Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество.
към беседата >>
На какво е израз тя?
Най-добре е да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност.
На какво е израз тя?
[На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът?
към беседата >>
Няма да се изгуби нищо.
Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта?
Няма да се изгуби нищо.
Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има?
към беседата >>
[На] един квадрат в правилния живот.
Щом се образува център, образува се вече една система. Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя?
[На] един квадрат в правилния живот.
Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена?
към беседата >>
Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете?
Ако вземете, че изпарите тази вода, тази сол ще образува ли същото тяло? Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо.
Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете?
Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула?
към беседата >>
Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса.
Може да приложите: вашия ум да го направите център, не да бъде умът ви точка. Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот.
Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса.
Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена?
към беседата >>
Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има?
Какво ще образува? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете?
Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има?
Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена.
към беседата >>
Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса.
Сърцето да не бъде точка, прицелна точка, но сърцето трябва да стане и то център. Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса.
Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса.
Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия?
към беседата >>
Колко молекули има?
Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има?
Колко молекули има?
– /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули.
към беседата >>
Тогава туряте философията.
Следователно, ако вие направите вашия ум център и направите вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса.
Тогава туряте философията.
Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата.
към беседата >>
– /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество.
Ще се изгуби ли нещо от солта? Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има?
– /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество.
Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде животът?
На какво е израз тя? [На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията.
Какъв трябва да бъде животът?
Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима.
към беседата >>
Колко мислите да има в един грам, колко молекули има?
Няма да се изгуби нищо. Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество.
Колко мислите да има в един грам, колко молекули има?
Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго.
към беседата >>
Как ще ги разпределите според годишните времена?
[На] един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът?
Как ще ги разпределите според годишните времена?
Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява?
към беседата >>
Знаят ли в науката колко тежи една молекула?
Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, след като я разтопите, да оставите пак да кристализира, колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има?
Знаят ли в науката колко тежи една молекула?
Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим.
към беседата >>
Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена?
Ъглите на квадрата трябва да имате по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена?
Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена?
Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява?
към беседата >>
Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена.
Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, тя, след като се разтопи, колко молекули има? Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула?
Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена.
Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем.
към беседата >>
Къде ще турите големия син, къде малкия?
Бащата трябва да има 90 градуса, майката трябва да има 90 градуса, [синът – 90 градуса] и дъщерята трябва да има 90 градуса. Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена?
Къде ще турите големия син, къде малкия?
Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента?
към беседата >>
Че той получил едно число 9 с 90 нули.
Колко молекули има? – /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена.
Че той получил едно число 9 с 90 нули.
Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно?
към беседата >>
Имате сфера, имате две точки в сферата.
Тогава туряте философията. Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия?
Имате сфера, имате две точки в сферата.
Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента? Майката пролетта ли представлява или есента?
към беседата >>
Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули.
– /„Безброй“./ – Не са безброй, с брой са, точно определено количество. Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули.
Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули.
Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек?
към беседата >>
Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима.
Какъв трябва да бъде животът? Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата.
Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима.
Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента? Майката пролетта ли представлява или есента? Къде ще ги турите?
към беседата >>
Колко е точно, то е друго.
Колко мислите да има в един грам, колко молекули има? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули.
Колко е точно, то е друго.
Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек? Знанието е потребно.
към беседата >>
Значи, бащата какво представлява?
Как ще ги разпределите според годишните времена? Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима.
Значи, бащата какво представлява?
В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента? Майката пролетта ли представлява или есента? Къде ще ги турите?
към беседата >>
Но ние не можем да си го представим.
Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго.
Но ние не можем да си го представим.
На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек? Знанието е потребно.
към беседата >>
В сферата кое представлява?
Де ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява?
В сферата кое представлява?
Пролетта ли представлява или есента? Майката пролетта ли представлява или есента? Къде ще ги турите?
към беседата >>
На вас ви се струва, че много работи не знаем.
Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим.
На вас ви се струва, че много работи не знаем.
Но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек? Знанието е потребно.
към беседата >>
Пролетта ли представлява или есента?
Къде ще турите големия син, къде малкия? Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява?
Пролетта ли представлява или есента?
Майката пролетта ли представлява или есента? Къде ще ги турите?
към беседата >>
Но кое знаем най-сигурно?
Че той получил едно число 9 с 90 нули. Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем.
Но кое знаем най-сигурно?
Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек? Знанието е потребно.
към беседата >>
Майката пролетта ли представлява или есента?
Имате сфера, имате две точки в сферата. Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента?
Майката пролетта ли представлява или есента?
Къде ще ги турите?
към беседата >>
Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек?
Всичката материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно?
Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек?
Знанието е потребно.
към беседата >>
Къде ще ги турите?
Имате пролет и лято, какво отношение има втората половина: имате есен и зима. Значи, бащата какво представлява? В сферата кое представлява? Пролетта ли представлява или есента? Майката пролетта ли представлява или есента?
Къде ще ги турите?
към беседата >>
Знанието е потребно.
Колко е точно, то е друго. Но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем. Но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек?
Знанието е потребно.
към беседата >>
Да дойдем сега до същественото.
Да дойдем сега до същественото.
Значи, кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията.
към беседата >>
Каква е ползата от знанието?
Каква е ползата от знанието?
Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието.
към беседата >>
Значи, кои бяха добрите страни?
Да дойдем сега до същественото.
Значи, кои бяха добрите страни?
Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце.
към беседата >>
Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието.
Каква е ползата от знанието?
Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието.
Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло.
към беседата >>
Знанието е потребно на съзнанието.
Да дойдем сега до същественото. Значи, кои бяха добрите страни?
Знанието е потребно на съзнанието.
Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека.
към беседата >>
Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения.
Каква е ползата от знанието? Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието.
Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения.
Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло.
към беседата >>
Съзнанието е една основа, върху която умът работи.
Да дойдем сега до същественото. Значи, кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието.
Съзнанието е една основа, върху която умът работи.
Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии.
към беседата >>
Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен.
Каква е ползата от знанието? Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения.
Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен.
Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло.
към беседата >>
Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето?
Да дойдем сега до същественото. Значи, кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи.
Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето?
Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли.
към беседата >>
Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло.
Каква е ползата от знанието? Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен.
Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло.
Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре.
към беседата >>
Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията.
Да дойдем сега до същественото. Значи, кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето?
Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията.
Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление.
към беседата >>
Знанието е процес за очистване на съзнанието.
Каква е ползата от знанието? Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло.
Знанието е процес за очистване на съзнанието.
Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим?
към беседата >>
Страданието е процес на чистене на човешкото сърце.
Значи, кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията.
Страданието е процес на чистене на човешкото сърце.
Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън.
към беседата >>
Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло.
Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието.
Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло.
Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес.
към беседата >>
Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека.
Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце.
Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека.
Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното.
към беседата >>
Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло.
Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло.
Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло.
Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада.
към беседата >>
Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии.
Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека.
Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии.
Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло.
към беседата >>
Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло.
Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло.
Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло.
Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло.
към беседата >>
Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли.
Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии.
Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли.
При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал.
към беседата >>
Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре.
Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло.
Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре.
Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието.
към беседата >>
При яденето всички нечистотии не влизат в употребление.
Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли.
При яденето всички нечистотии не влизат в употребление.
Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло.
към беседата >>
Най-напред, защо трябва да се учим?
Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре.
Най-напред, защо трябва да се учим?
Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека.
към беседата >>
Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън.
Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление.
Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън.
Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното. Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м].
към беседата >>
Учението е процес.
Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло. Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим?
Учението е процес.
Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло. Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание.
към беседата >>
Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното.
Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън.
Следователно, трябва да има една система, която да изхвърля непотребното.
Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при [градене] на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, гради[м]. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло.
към беседата >>
2.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Той се вижда изоставен от всички.
Имате един човек, Който дошъл и очаква едно, а Го сполетява друго. Че Го сполетяват, се вижда, че в страданията Си не е очаквал това. Той идва със светли мисли и идеали, че хората ще приемат Неговото учение. А вижда едно от най-големите разочарования, които човек може да срещне в живота си. И то не един обикновен човек, но един, Който се нарича Син Божий.
Той се вижда изоставен от всички.
към беседата >>
С човешкото може наполовина да разрешиш страданията.
Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество.
С човешкото може наполовина да разрешиш страданията.
Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
към беседата >>
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания.
Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото.
към беседата >>
Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш.
Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията.
Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш.
Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
към беседата >>
Някоя тяхна светла идея мечтаят.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания.
Някоя тяхна светла идея мечтаят.
Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват.
към беседата >>
Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“.
Сега ще направя едно разграничение. Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш.
Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“.
Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
към беседата >>
Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят.
Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край.
Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха.
към беседата >>
Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
Жененият, то е човешкото естество у човека. Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“.
Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
към беседата >>
Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край.
Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа.
За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба.
към беседата >>
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие.
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие.
И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
към беседата >>
За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа.
За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде.
Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат.
към беседата >>
И Божественото е потиснато.
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие.
И Божественото е потиснато.
То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
към беседата >>
Не може с вас да не се случи същото.
И при всичкото това разочарование, хората вървят всякога по същия път и всички все очакват да се постигнат техните желания. Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде.
Не може с вас да не се случи същото.
Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята.
към беседата >>
То господствува над нас, а Божественото е потиснато.
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато.
То господствува над нас, а Божественото е потиснато.
То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
към беседата >>
Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват.
Някоя тяхна светла идея мечтаят. Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото.
Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват.
А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
То е като едно малко дете, няма да стане.
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато.
То е като едно малко дете, няма да стане.
Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
към беседата >>
А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха.
Не забравяйте, че всички ви очаква такъв край. Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват.
А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха.
Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда?
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане.
Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда?
“
към беседата >>
Той седя три деня в гроба.
Вие казвате: „Не ми говори за това, то е за Христа. За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха.
Той седя три деня в гроба.
Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
“
Всички недоволства, които имате в света, тази сръдня, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие. И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда?
“
към беседата >>
Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат.
За нас по-другояче ще бъде.“ Все същото ще бъде. Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба.
Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат.
Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята. Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове.
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове.
Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал?
към беседата >>
Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята.
Не може с вас да не се случи същото. Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат.
Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята.
Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
Те са способни за управление.
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове.
Те са способни за управление.
Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката.
към беседата >>
Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
Те, когато сте на кръста, няма да ви се присмиват. А на Христа, когато беше на кръста, Му се присмиваха. Той седя три деня в гроба. Ти, като влезеш в земята, ще седиш като един герой, ще те тъпчат. Колкото и да се молите, няма да ви извадят из земята.
Даже и вашите близки, които са ви обичали, ще проронят няколко сълзи, ще кажат: „Това заслужаваше.“ Нищо повече.
към беседата >>
Единият отляво, а другият отдясно да бъдат.
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление.
Единият отляво, а другият отдясно да бъдат.
Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове.
към беседата >>
Има една драма в света.
Има една драма в света.
По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има.
към беседата >>
Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам?
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат.
Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам?
“ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам.
към беседата >>
По някой път хората искат да направят път на Истината.
Има една драма в света.
По някой път хората искат да направят път на Истината.
Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
“ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши.
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам?
“ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши.
Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко.
към беседата >>
Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде.
Има една драма в света. По някой път хората искат да направят път на Истината.
Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде.
В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал?
Като дойдоха двама от учениците Христови – те мислеха, че Христос ще стане цар, – и майка им казва: „Имай предвид нашите синове. Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши.
Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал?
Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
В живота може да има драма и трагедия и комедия.
Има една драма в света. По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде.
В живота може да има драма и трагедия и комедия.
Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката.
Те са способни за управление. Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал?
Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката.
Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия.
Има една драма в света. По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия.
Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия.
Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има. Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове.
Единият отляво, а другият отдясно да бъдат. Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката.
Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове.
Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има.
Има една драма в света. По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия.
Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има.
Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
Те ще минат през туй, през което Аз минавам.
Имай ги предвид в Царството Си.“ Христос я попита: „Синовете ти ще може ли да пият чашата, която Аз пия, и кръщението, с което се Аз кръщавам? “ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове.
Те ще минат през туй, през което Аз минавам.
След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
По някой път хората искат да направят път на Истината. Пътят на Истината е драма и трагедия, комедия не може да бъде. В живота може да има драма и трагедия и комедия. Но когато кажеш: път на Истината и живота, там не може да има комедия. Дотогава, докато ти умираш и се раждаш, и трагедия, и драма, и комедия може да има.
Когато престанеш да умираш, трагедията, комедията и драмата ще изчезнат.
към беседата >>
След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко.
“ – „Може, герои са, може да пият чашата, те отдавна са пили чаши. Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам.
След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко.
Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
Хубаво, какво трябва да научи човек?
Хубаво, какво трябва да научи човек?
Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята.
към беседата >>
Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
Пък и може да се кръстят, кой ли не се е кръщавал? Като бръкнеш във водата, кръщаваш се.“ Христос казва: „Чашата, която Аз пия, вие ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но отляво и отдясно на Мене е за онзи, за когото е дадено.“ Тъй казва Христос на майката. Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко.
Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“.
към беседата >>
Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта.
Хубаво, какво трябва да научи човек?
Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта.
Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде?
към беседата >>
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта!
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта!
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне.
към беседата >>
Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив?
Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта.
Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив?
То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение.
към беседата >>
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода.
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта!
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода.
Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече.
към беседата >>
То е най-голямата смърт, която може да те сполети.
Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив?
То е най-голямата смърт, която може да те сполети.
Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца.
към беседата >>
Няма нищо по-горчиво от да се родиш.
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода.
Няма нищо по-горчиво от да се родиш.
Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив.
към беседата >>
Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено.
Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети.
Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено.
Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече.
към беседата >>
Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме.
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш.
Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме.
Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания!
към беседата >>
Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята.
Хубаво, какво трябва да научи човек? Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено.
Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята.
Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива.
към беседата >>
Но детето, като се роди, то заплаква.
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме.
Но детето, като се роди, то заплаква.
То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен.
към беседата >>
Ако всички станете царе, какво ще бъде?
Защото, постижението каквото и да е, всяко постижение на Земята, всяко желание, всеки идеал, постигнат на Земята, е равносилен със смъртта. Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята.
Ако всички станете царе, какво ще бъде?
Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така.
към беседата >>
То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне.
Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта! Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква.
То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне.
Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен.
към беседата >>
Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение.
Който идеал и да постигнеш... Кой е постигнал нещо на Земята, че да бъде щастлив? То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде?
Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение.
Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера.
към беседата >>
Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече.
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята свобода. Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне.
Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече.
Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии.
към беседата >>
Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца.
То е най-голямата смърт, която може да те сполети. Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение.
Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца.
Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе.
към беседата >>
Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив.
Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече.
Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив.
Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас.
към беседата >>
Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече.
Ако постиженията на Земята е наш идеал, всичко е изгубено. Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца.
Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече.
Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
Казва: „Свършиха се всичките страдания!
Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив.
Казва: „Свършиха се всичките страдания!
“ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва.
към беседата >>
Тъй го хване и на общо основание го убива.
Защото представете си, че всичките хора, че всеки иска да стане цар на Земята. Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече.
Тъй го хване и на общо основание го убива.
По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
“ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен.
Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания!
“ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен.
Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци.
към беседата >>
По някой път има едно изключение, не прави така.
Ако всички станете царе, какво ще бъде? Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива.
По някой път има едно изключение, не прави така.
Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
Като умреш, ти тогава си свободен.
То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен.
Като умреш, ти тогава си свободен.
Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера.
Вие ще имате, по възможност, най-голямото постижение. Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така.
Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера.
Или старата, или новата царица трябва да излезе. Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии.
Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече. Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен.
Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии.
Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
Или старата, или новата царица трябва да излезе.
Ако това не вярвате, станете пчелари, за да видите тия, най-видните същества – пчели – царицата, вътре тя снася яйцата, ще видите как тя избива своите деца. Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера.
Или старата, или новата царица трябва да излезе.
Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
Да вярват хората в нас.
Който се ражда на Земята, плаче, че ще страда, а който умира, не плаче, понеже счита се щастлив. Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии.
Да вярват хората в нас.
Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
Ако рече едно от нейните деца да стане царица, веднага го убива, нищо повече. Тъй го хване и на общо основание го убива. По някой път има едно изключение, не прави така. Царицата по някой път се реши да напусне кошера, споразумяват се, казва: „Да нямаме голям спор.“ Ако са две царици, старата царица с всички поданици, колкото има, ще си излезе навън из кошера. Или старата, или новата царица трябва да излезе.
Другояче, ако една не излезе от кошера, една от тях трябва да плати с живота си.
към беседата >>
Този да вярва, онзи да вярва.
Казва: „Свършиха се всичките страдания! “ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас.
Този да вярва, онзи да вярва.
Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци. Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате.
Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат.
към беседата >>
Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци.
“ Дотогава, докато човек се ражда, дотогава, докато човек умира, той не е свободен. Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва.
Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци.
Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате.
Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре.
И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват.
към беседата >>
Казва: Свърши се вече.
Като умреш, ти тогава си свободен. Най-голямата илюзия, в която ние седим – ние чакаме тъй да се домогнем, да станем видни светии. Да вярват хората в нас. Този да вярва, онзи да вярва. Онези, които вярваха в Христа, като Го хванаха, всички се разбягаха като пилци.
Казва: Свърши се вече.
към беседата >>
И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре.
И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си.
И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват.
към беседата >>
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят.
Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат.
към беседата >>
И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си.
И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате.
Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса?
към беседата >>
Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят.
Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти.
Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее.
към беседата >>
Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате.
Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие.
Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача.
към беседата >>
Нищо повече!
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти.
Нищо повече!
И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
към беседата >>
Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат.
Казвам: Във вътрешния живот, сега, влизате в една фаза в живота и трябва да наблюдавате. Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие.
Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат.
Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него.
към беседата >>
И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече!
И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят.
Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си?
към беседата >>
Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват.
Онова щастливо зърно в хамбара, колкото и щастливо да е, което пожелае да се прослави, да излезе вън, в света, непременно трябва да умре. И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат.
Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват.
Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
Там им показа и всички разбраха пътя!
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят.
Там им показа и всички разбраха пътя!
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира.
към беседата >>
Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват.
И ако то не умре, ако не пострада, то не може да расте, не може да има живот в себе си. И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват.
Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват.
Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя!
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат.
Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
към беседата >>
Тогава къде е разрешението на въпроса?
И на Земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате. Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват.
Тогава къде е разрешението на въпроса?
Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
Отива човекът да умре и пее.
Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат.
Отива човекът да умре и пее.
Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил.
към беседата >>
Човек разрешава една голяма задача.
Най-малко два пъти са по-добре страданията, отколкото някое щастие. Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса?
Човек разрешава една голяма задача.
Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него. И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее.
Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
към беседата >>
Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него.
Ако вие сте щастлив, богат човек, всички ви завиждат, материално ще ви завиждат. Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача.
Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него.
И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си?
И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи.
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си?
Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд!
към беседата >>
И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
Ще се явят около вас мнозина, които ще ви ограбват. Ако сте бедняк, сполети ви нещастие, ще се явят някои да ви съжаляват. Тогава къде е разрешението на въпроса? Човек разрешава една голяма задача. Има едно естество и само чрез страданията човек може да се избави от него.
И най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.
към беседата >>
Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира.
Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си?
Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира.
Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...
към беседата >>
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа.
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа.
В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат. Със старите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
към беседата >>
Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира.
Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...
към беседата >>
В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа.
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа.
В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа.
И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат. Със старите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
към беседата >>
Гладен бил.
Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
Гладен бил.
Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...
към беседата >>
И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат.
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа.
И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат.
Със старите разбирания живеят. В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
към беседата >>
Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил.
Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...
към беседата >>
Със старите разбирания живеят.
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат.
Със старите разбирания живеят.
В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
към беседата >>
След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд!
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд!
Като постиш 40 дена...
към беседата >>
В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
И действително, никой в света, няма друг човек в света, който да е страдал като Христа. В историята нямаме друг такъв пример, който е умрял така на кръста позорно и след 2000 години да има такъв успех както Христа. И ако някои правят възражение, съвременните християни още не са възприели християнството, но на езически дух служат. Със старите разбирания живеят.
В човека има едно старо разбиране и се забелязва в човека едно същество на голяма гордост.
към беседата >>
Като постиш 40 дена...
Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд!
Като постиш 40 дена...
към беседата >>
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата.
Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той.
към беседата >>
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия.
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия.
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода! “ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.
към беседата >>
Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата.
Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така.
Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте.
към беседата >>
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода!
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия.
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода!
“ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.
към беседата >>
Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така.
Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш.
Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта.
към беседата >>
“ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение.
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия. Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода!
“ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение.
Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.
към беседата >>
Защото, в който ден ядеш, ще умреш.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш.
Защото, в който ден ядеш, ще умреш.
И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха.
към беседата >>
Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия. Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода! “ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение.
Нищо не се постига, ще се изгуби сражението.
към беседата >>
И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш.
И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание.
Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение.
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение.
Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той.
Когато първият човек се постави на едно изпитание в райската градина, Бог го предупреди – тъй както е казано, то е за децата. Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание.
Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той.
Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат.
към беседата >>
Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез!
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение.
Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез!
“ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието.
към беседата >>
Вие сте много прости, деца сте.
Научно не е обяснено защо и за какво Бог казва така. Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той.
Вие сте много прости, деца сте.
Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?
към беседата >>
“ Ама да има някой.
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез!
“ Ама да има някой.
Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта.
Че Бог му казва просто така: „От плодовете на всички дървета ще ядеш, но от туй дърво няма да ядеш. Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте.
Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта.
И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?
към беседата >>
Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой.
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой.
Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой.
Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
И тогава хората, без да проверят, го послушаха.
Защото, в който ден ядеш, ще умреш. И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта.
И тогава хората, без да проверят, го послушаха.
Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?
към беседата >>
Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре?
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой.
Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре?
Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях.
И ще изгубиш всичко.“ Свършва се въпросът и човек се поставя на едно изпитание. Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха.
Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях.
Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат. Кое се случи сега?
към беседата >>
Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава?
Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре?
Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава?
И във вас ще дойде разочарованието. Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат.
Когато дойде змията, онзи, ученият адепт, каза: „Не сте разбрали заповедта, така не е искал да каже Той. Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях.
Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат.
Кое се случи сега?
към беседата >>
И във вас ще дойде разочарованието.
Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава?
И във вас ще дойде разочарованието.
Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
Кое се случи сега?
Вие сте много прости, деца сте. Той ви каза, че в който ден ядете, като Него ще станете.“ Обърна се заповедта. И тогава хората, без да проверят, го послушаха. Те се обезвериха в Бога и повярваха в другия, който нищо не беше направил за тях. Господ направи райската градина, всичко им даде, а онзи, който дойде да ги излъже, без да е направил нещо за тях, щом им каза първата реч, че ще бъдат като Бога, бяха готови да ядат.
Кое се случи сега?
към беседата >>
Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
“ Ама да има някой. Ни баща ти, ни майка ти е там, ни приятели, никой. Ще кажат: „Я слез, да видим, ти си дошъл да оправиш света.“ Какво ще правиш отгоре? Слушай, отдолу се смеят, какво ще правиш тогава? И във вас ще дойде разочарованието.
Като дойде да умирате, някой път и на вас ще дойде, ще започнете да се съмнявате.
към беседата >>
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла.
Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо.
към беседата >>
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло.
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло.
Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
Че, няма някой от вас, който да не е ял.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла.
Че, няма някой от вас, който да не е ял.
По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви.
към беседата >>
Няма никой около тебе – какво ще правиш?
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло.
Няма никой около тебе – какво ще правиш?
Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
По три пъти на ден ядете.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма някой от вас, който да не е ял.
По три пъти на ден ядете.
Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине.
към беседата >>
Не е така светло.
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш?
Не е така светло.
Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете.
Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво.
Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа.
към беседата >>
Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е.
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло.
Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е.
Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои. Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво.
Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света.
Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат.
към беседата >>
Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои.
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е.
Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои.
Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо.
Вие, запример, все роптаете, защо Ева яла. Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света.
Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо.
Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри.
към беседата >>
Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
Казват за Толстой, когато умирал, казал: „Тъмно е.“ Не е така светло. Няма никой около тебе – какво ще правиш? Не е така светло. Ще минеш през една зона, никой няма около тебе, тъмно е. Ще минете един момент на най-голямо изпитание, ще бъдете големи герои.
Като дойдете там, няма да има никой около теб, ще останеш сам, никакъв брат, ни Учител, всички ще се изгубят.
към беседата >>
Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви.
Че, няма някой от вас, който да не е ял. По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо.
Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви.
Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро.
към беседата >>
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се.
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се.
Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?
към беседата >>
Един ден поне да не мине.
По три пъти на ден ядете. Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви.
Един ден поне да не мине.
Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
Лъжете се вие.
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се.
Лъжете се вие.
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е.
към беседата >>
Някои минават за последователи на Христа.
Сутрин ядете по един плод, на обяд и вечер ядете по един плод от забраненото дърво. Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине.
Някои минават за последователи на Христа.
Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се. Лъжете се вие.
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?
“ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа.
към беседата >>
Тази добрина и животните имат.
Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа.
Тази добрина и животните имат.
И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
“ Няма Го, значи!
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?
“ Няма Го, значи!
Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена.
към беседата >>
И животните са тъй добри.
Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат.
И животните са тъй добри.
Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
Онзи, Който беше в Него, Го няма.
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи!
Онзи, Който беше в Него, Го няма.
И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен.
към беседата >>
Като го нахраниш, и животното е добро.
Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри.
Като го нахраниш, и животното е добро.
Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
И казва: „Защо си Ме оставил?
Вие казвате: „Като умираме, Учителят ще бъде при нас.“ Лъжете се. Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма.
И казва: „Защо си Ме оставил?
“ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече.
към беседата >>
Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа. Тази добрина и животните имат. И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро.
Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
“ Така е.
Лъжете се вие. Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?
“ Така е.
И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите.
към беседата >>
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие.
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие.
При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви.
към беседата >>
И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа.
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него.“ Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил? “ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е.
И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа.
Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз.
към беседата >>
При Бога не може да иде.
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие.
При Бога не може да иде.
Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила.
към беседата >>
Тази работа е неразрешена.
“ Няма Го, значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа.
Тази работа е неразрешена.
Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници.
към беседата >>
Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може.
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие. При Бога не може да иде.
Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може.
В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот.
към беседата >>
Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен.
Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена.
Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен.
Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант.
към беседата >>
В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш.
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие. При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може.
В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш.
Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха.
към беседата >>
Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече.
И казва: „Защо си Ме оставил? “ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен.
Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече.
Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има!
към беседата >>
Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога?
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие. При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш.
Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога?
В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият.
към беседата >>
Има един въпрос в света, който няма да го разрешите.
“ Така е. И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече.
Има един въпрос в света, който няма да го разрешите.
Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.
към беседата >>
В Царството Божие хората не са еднакви.
Сега, не мислете, че с този характер, който човек има... Тъй, както е сега човек, по никой начин не може да влезе в Царството Божие. При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога?
В Царството Божие хората не са еднакви.
Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител.
към беседата >>
Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз.
И след туй римляните... След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите.
Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз.
Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.
към беседата >>
Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила.
При Бога не може да иде. Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви.
Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила.
Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници.
Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз.
Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници.
Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.
към беседата >>
Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот.
Ти може да идеш да живееш при Бога, но да идеш при Бога, не може. В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила.
Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот.
И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант.
Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.“ Един въпрос неразрешен. Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници.
Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант.
Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете.
към беседата >>
И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха.
В Бога може да живееш, но при Него да идеш, не можеш. Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот.
И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха.
Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
Отивате на война, куршуми има!
Казва: „Този въпрос не го разрешавам.“ Нищо повече. Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант.
Отивате на война, куршуми има!
И няма да се върнете.
към беседата >>
Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият.
Че, ако ти не можеш да търпиш брата си, който е цар, искаш да го снемеш от трона, как ще идеш при Бога? В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха.
Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият.
И който надвие, неговата страна се смята за победител. Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
И няма да се върнете.
Има един въпрос в света, който няма да го разрешите. Ще останете сами, никой няма да има при вас тогаз. Понеже, както ви виждам, вие сте с раници, все големи войници. Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има!
И няма да се върнете.
към беседата >>
И който надвие, неговата страна се смята за победител.
В Царството Божие хората не са еднакви. Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият.
И който надвие, неговата страна се смята за победител.
Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква.
Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
Но туй няма да разреши въпроса.
Вътре ще забележиш, че има едно грамадно различие – и по знание, и по сила. Тук, на Земята, за да снемеш някого, трябва да направиш един комплот. И ако речеш в Невидимия свят да направиш един комплот, ти сам трябва да се състезаваш, както Давид с Голиат се състезаваха. Вместо да се бият всичките хора, двама души ще се бият. И който надвие, неговата страна се смята за победител.
Но туй няма да разреши въпроса.
към беседата >>
Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква.
Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде.
Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания?
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания?
“ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има?
към беседата >>
Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде.
Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си.
Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
“ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето?
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания?
“ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето?
Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават?
към беседата >>
Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си.
Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде.
Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
Сутрин като станете, защо се миете?
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания? “ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето?
Сутрин като станете, защо се миете?
Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете?
към беседата >>
Туй да го знаете.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде.
Туй да го знаете.
Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето?
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания? “ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете?
Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето?
Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене.
към беседата >>
Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете.
Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
към беседата >>
Че, не яжте.
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания? “ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето?
Че, не яжте.
Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове.
към беседата >>
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше.
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше.
Казват: „Ти ли си? “ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски? “ – „Ти казваш. Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
към беседата >>
Какво има?
Във вас, във вашия ум седи мисълта: „Защо такива страдания? “ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте.
Какво има?
Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете?
към беседата >>
Казват: „Ти ли си?
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше.
Казват: „Ти ли си?
“ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски? “ – „Ти казваш. Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
към беседата >>
Ами всичките ви дългове защо стават?
“ Аз ще ви запитам: Защо ви е миенето? Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има?
Ами всичките ви дългове защо стават?
Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните.
към беседата >>
“ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски?
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Казват: „Ти ли си?
“ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски?
“ – „Ти казваш. Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
към беседата >>
Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете?
Сутрин като станете, защо се миете? Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават?
Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете?
От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете?
към беседата >>
“ – „Ти казваш.
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Казват: „Ти ли си? “ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски?
“ – „Ти казваш.
Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
към беседата >>
От ядене.
Най-после, може да ви попитам: Защо ви е яденето? Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете?
От ядене.
Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща.
към беседата >>
Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Казват: „Ти ли си? “ – „Безполезно е да казвам кой съм.“ – „Ти цар ли си юдейски? “ – „Ти казваш.
Ако Аз бях цар юдейски, нямаше да Ме предават, но понеже не съм цар, има нещо, за което те искат да Ме обвинят.“
към беседата >>
Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове.
Че, не яжте. Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене.
Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове.
Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете.
към беседата >>
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали.
Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате.
към беседата >>
Защо ви са борчовете?
Какво има? Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове.
Защо ви са борчовете?
Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така.
към беседата >>
Не се лъжете.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали.
Не се лъжете.
Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота.
към беседата >>
Искате да имате къща, да се подслоните.
Ами всичките ви дългове защо стават? Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете?
Искате да имате къща, да се подслоните.
Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си.
към беседата >>
Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете.
Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои.
Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Защо идат борчовете?
Често казвате: „От борчове не може да се освободим.“ От какво произтичат борчовете? От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните.
Защо идат борчовете?
Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял?
към беседата >>
Там ще останете сам.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои.
Там ще останете сам.
И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Защото искате да имате къща.
От ядене. Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете?
Защото искате да имате къща.
Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял?
към беседата >>
И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам.
И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения.
Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете.
Престанете да ядете и няма да имате никакви борчове. Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща.
Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете.
Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
Сега вие, като има един, все се надявате.
Сега примерът е: готви ви се един прием такъв, какъвто не сте виждали. Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения.
Сега вие, като има един, все се надявате.
Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така.
Защо ви са борчовете? Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете.
Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така.
Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота.
Не се лъжете. Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате.
Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота.
Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Но знанието човек го има, той го носи със себе си.
Искате да имате къща, да се подслоните. Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така.
Но знанието човек го има, той го носи със себе си.
Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
Може да ви залъгват, трябва да бъдете герои. Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас, ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота.
Ще почувствуваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
към беседата >>
Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял?
Защо идат борчовете? Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си.
Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял?
И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял? Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото!
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото!
И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога.
към беседата >>
И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял?
Защото искате да имате къща. Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял?
И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял?
Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
И се гответе!
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото!
И се гответе!
След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога!
към беседата >>
Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
Понеже искате знание да добиете, ще идете в някой университет, колегия, ще заборчлеете. Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем.“ Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. Питам: Кой е онзи, който досега е ял, че не е умрял? И кой е онзи, който досега градил къщи и пак не е умрял?
Кой е онзи, който ходил в университета и пак не е умрял?
към беседата >>
След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит.
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе!
След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит.
Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?
към беседата >>
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората.
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората.
Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега?
към беседата >>
Да не би да умре някой от вас мърцина.
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит.
Да не би да умре някой от вас мърцина.
Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени.
към беседата >>
Без страх!
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората.
Без страх!
Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди.
към беседата >>
Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си.
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина.
Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си.
Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете.
към беседата >>
Не е страхът, който разрешава въпроса.
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх!
Не е страхът, който разрешава въпроса.
Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е.
към беседата >>
Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога.
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си.
Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога.
Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
Страхът, то е най-голямата смърт.
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса.
Страхът, то е най-голямата смърт.
Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Само тогава ще видиш Лицето на Бога!
И се гответе! След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога.
Само тогава ще видиш Лицето на Бога!
Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
Това да не правиш, онова да не правиш.
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт.
Това да не правиш, онова да не правиш.
И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това.
към беседата >>
Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?
След година, 2, 3, 4, 5, 10, за вас най-много след 120 години, все ще дойде да се изправите пред този изпит. Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога!
Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?
“ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
И човек казва: „Какво да правя сега?
Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш.
И човек казва: „Какво да правя сега?
“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек?
към беседата >>
“ Тогава ще бъдете задоволени.
Да не би да умре някой от вас мърцина. Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти?
“ Тогава ще бъдете задоволени.
За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди.
Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега?
“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди.
Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите.
към беседата >>
За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете.
Само тогава Христос казва: „Не се допирай до Мене, защото не съм възлязъл до Отца Си.“ След възкресението Си казва, че не е отишъл при Отца Си. Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени.
За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете.
Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е.
Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди.
Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е.
Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий.
към беседата >>
Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
Казва: „Отивам при Отца Моего и Отца вашего.“ Човек като умре, ще отиде пред Лицето на Бога. Само тогава ще видиш Лицето на Бога! Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете.
Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя.
към беседата >>
Другите заповеди са все в отрицателен смисъл.
Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е.
Другите заповеди са все в отрицателен смисъл.
Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце.
към беседата >>
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота.
Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре.
към беседата >>
Да не убиеш, да не крадеш, всичко това.
Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл.
Да не убиеш, да не крадеш, всичко това.
Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш.
към беседата >>
Тогава ще разберете какво нещо е свободата.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота.
Тогава ще разберете какво нещо е свободата.
Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек?
И човек казва: „Какво да правя сега? “ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това.
Какво трябва да прави човек?
На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си.
към беседата >>
Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата.
Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта.
Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество.
към беседата >>
На две плочи бяха написани заповедите.
“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек?
На две плочи бяха написани заповедите.
На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
Да приемем смъртта, за да приемем живота.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта.
Да приемем смъртта, за да приемем живота.
Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха.
към беседата >>
На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий.
Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите.
На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий.
А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота.
Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух.
Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце.
Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий.
А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце.
Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
Това е приемането на Духа вътре.
Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота. Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух.
Това е приемането на Духа вътре.
Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Да имаш един ден, който да осветиш.
Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце.
Да имаш един ден, който да осветиш.
Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
Всички, които повярваха тъй, приеха Духа.
Тогава ще разберете какво нещо е свободата. Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре.
Всички, които повярваха тъй, приеха Духа.
Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Да почиташ баща си и майка си.
Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш.
Да почиташ баща си и майка си.
Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество.
Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа.
Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество.
И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха. Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Подразбира Бога, да почиташ себе си.
На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си.
Подразбира Бога, да почиташ себе си.
към беседата >>
И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха.
Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество.
И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха.
Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите.
Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие.
към беседата >>
Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха.
Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите.
Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете.
И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?
към беседата >>
И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете.
И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете.
Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш.
към беседата >>
Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете.
Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук.
Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия.
към беседата >>
Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук.
Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук.
Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане?
към беседата >>
Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие.
Казвам сега: Ако вие сравните вашето верую, което сега имате, ако сравните сегашните ваши вярвания с онова, което трябва да имате, с което трябва да се освободите – без страдания не може да се освободите. Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук.
Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие.
Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим?
към беседата >>
Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?
Всички искате да минете в света, да се подигнете, велики да станете и без страдания да живеете. И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие.
Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?
“ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим? “ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
“ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш.
И тогава страданията идат в света по два начина: едните ще се наложат, другите доброволно ще ги приемете. Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле?
“ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш.
После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим? “ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
После, Ти минаваш за Месия.
Петър искаше да убеди Христа, че няма защо да страда тук. Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш.
После, Ти минаваш за Месия.
Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим? “ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане?
Казва Му: „Аз с тебе ще дойда, ще напуснем еврейския народ, ще идем на друго място, няма какво да ни гонят тук. Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия.
Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане?
Ние, които Те следваме, какво ще направим? “ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
Ние, които Те следваме, какво ще направим?
Някъде ще ни приемат по-добре.“ Но Христос не прие това, казва: „Ти не ми говориш по Бога, ти търсиш своето удоволствие. Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане?
Ние, които Те следваме, какво ще направим?
“ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
“ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
Ти, Петре, не мислиш по Бога.“ Казва му Петър: „Какво ще стане с нас, ако Тебе разпънат, да не бъде зле? “ Взе Го настрана и Му каза: „Ще се компрометираш. После, Ти минаваш за Месия. Ако Те хванат и Те набият и Те разпънат, с нас какво ще стане? Ние, които Те следваме, какво ще направим?
“ – „Я се махни – казва Христос – оттук, ти не мислиш право.“
към беседата >>
Сега вие се спирате върху апостол Петър.
Сега вие се спирате върху апостол Петър.
Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат.
към беседата >>
Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас.
Сега вие се спирате върху апостол Петър.
Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас.
Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви.
към беседата >>
Пък какво искаш от нас този кръст?
Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас.
Пък какво искаш от нас този кръст?
“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина.
към беседата >>
“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви.
Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст?
“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви.
Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде.
към беседата >>
Какво ще ви каже Христос?
Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви.
Какво ще ви каже Христос?
– „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото.
към беседата >>
– „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат.
Сега вие се спирате върху апостол Петър. Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос?
– „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат.
Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос.
към беседата >>
Тази беля ще дойде до главата ви.
Всеки ден вие се приближавате при Христа, казвате: „Господи, Ти пострада заради нас. Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат.
Тази беля ще дойде до главата ви.
Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава?
към беседата >>
Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина.
Пък какво искаш от нас този кръст? “ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви.
Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина.
И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли?
към беседата >>
И за вас да помоля, пак същото ще бъде.
“ И като се молите, молите да не дойде голямата беля до главата ви. Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина.
И за вас да помоля, пак същото ще бъде.
Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ!
към беседата >>
Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото.
Какво ще ви каже Христос? – „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде.
Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото.
Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий!
към беседата >>
Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос.
– „И Аз се молих, и Мене не послушаха; и за вас да се помоля, пак няма да Ме послушат. Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото.
Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос.
Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен!
към беседата >>
Какво ще правите тогава?
Тази беля ще дойде до главата ви. Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос.
Какво ще правите тогава?
Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се.
към беседата >>
Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли?
Аз се молих за Себе Си: ако е възможно, да мине тази чаша, да стане нещо, но не мина. И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава?
Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли?
Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора.
към беседата >>
Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ!
И за вас да помоля, пак същото ще бъде. Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли?
Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ!
Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек!
към беседата >>
Един Син Божий!
Мене не послушаха, и за вас ще бъде същото. Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ!
Един Син Божий!
“ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек! “
към беседата >>
“ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен!
Тази работа може да се поотложи малко само.“ Тъй ще ви каже Христос. Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий!
“ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен!
Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек! “
към беседата >>
Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се.
Какво ще правите тогава? Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен!
Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се.
Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек! “
към беседата >>
Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора.
Вие тогава ще се разсърдите, ще кажете: „Тъй ли? Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се.
Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора.
Той герой е, този човек! “
към беседата >>
Той герой е, този човек!
Не вярвам вече.“ И пак ще те разпънат тебе [и ще] казват: „Тук един безверник.“ И на кръста като умреш, ще кажат: „Ето един верующ! Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора.
Той герой е, този човек!
“
към беседата >>
“
Един Син Божий! “ И стотникът, като умря Христос, каза... (той не беше свещеник, но един римлянин, неверник, езичник), стотникът каза: „Наистина този човек е праведен! Наистина Този беше Син Божия.“ И Писанието казва, че се били в гърдите някои, като са се връщали, разкайвали са се. Но този стотник се е замислил и казва: „Този човек тъй, както геройски умря“ – римляните, като видеха геройски да умре някой, казваха: „Не е както обикновените хора. Той герой е, този човек!
“
към беседата >>
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате.
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате.
Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега.
към беседата >>
Христос казва: „Ще дойде смъртта.
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате.
Христос казва: „Ще дойде смъртта.
И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават.
към беседата >>
И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит.
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта.
И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит.
И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
И тогава какво ви очаква?
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит.
И тогава какво ви очаква?
Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете.
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква?
Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете.
Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
Това ви оставям сега.
По някой път и вие се молите, като не ви послуша Христос, вие се обезверявате. Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете.
Това ви оставям сега.
Имате два живота, които се различават. Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
Имате два живота, които се различават.
Христос казва: „Ще дойде смъртта. И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега.
Имате два живота, които се различават.
Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
И Мен не послушаха, и за вас ще дойде.“ Като дойде часът, трябва да минете през този изпит. И тогава какво ви очаква? Да бъдете герои, понеже, като умрете, да възкръснете. Това ви оставям сега. Имате два живота, които се различават.
Онези, които разбраха, знаеха Христа преди смъртта; а онези, които Го видяха след смъртта, имаше едно различие в техните възгледи.
към беседата >>
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не.
Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н.
към беседата >>
Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не.
Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе.
Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво.
към беседата >>
Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе.
Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече.
Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране.
към беседата >>
Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече.
Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци.
Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието.
към беседата >>
Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци.
Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй.
Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н.
Та казвам: Ако вие някой път искате да знаете дали ще умрете или не, да ви дам един опит, да видите дали ще умрете или не. Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй.
Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н.
Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
Всичко туй е хубаво.
Ако може един ден да прекарате, без да мине една лоша мисъл през ума ви, от сутринта, откато изгрее Слънцето, докато залезе. Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н.
Всичко туй е хубаво.
То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
То е неразбиране.
Ако мине най-малката лоша мисъл, кандидати сте вече. Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво.
То е неразбиране.
Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието. Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието.
Който и да ви каже, и целият свят да ви казват, всички ще бъдат лъжливи пророци. Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране.
Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието.
Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
Сега отчасти разбираме страданието.
Казват: ами като умрете, хората ще ви погребат, ковчег ще ви вземат, 12 владици, много попове ще ви опеят, всичко туй. Ако си някой окултист, братята ще дойдат, ще държат надгробни речи: „Той беше отличен брат“ и т.н. Всичко туй е хубаво. То е неразбиране. Човек трябва да умре и да възкръсне, за да разбере смисъла на страданието.
Сега отчасти разбираме страданието.
към беседата >>
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство.
Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират.
към беседата >>
Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство.
Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате.
Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
Една война ще водите.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате.
Една война ще водите.
Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш.
към беседата >>
Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите.
Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного.
Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава.
към беседата >>
Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного.
Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане.
Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене.
към беседата >>
Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират.
Та казвам сега: Сега вас ви трябва да придобиете една черта на геройство. Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане.
Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират.
Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме.
към беседата >>
Това не е разрешение на въпроса.
Трябва да знаете, че имате едно сражение, имате да воювате. Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират.
Това не е разрешение на въпроса.
Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта.
към беседата >>
Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш.
Една война ще водите. Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса.
Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш.
Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път.
към беседата >>
Равносилно е тогава.
Там учениците Христови разбираха и взеха два ножа, казват: „Достатъчни са.“ Апостол Петър, като дойде, извади ножа и отсече ухото на едного. Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш.
Равносилно е тогава.
Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път.
към беседата >>
Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене.
Казва Христос: Тази работа с нож няма да стане. Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава.
Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене.
Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота.
към беседата >>
Ние не искаме да умираме.
Защото, като се браним ние, които не искаме да умираме, ще накараме другите хора да умират. Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене.
Ние не искаме да умираме.
Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот.
към беседата >>
Ние не приемаме смъртта.
Това не е разрешение на въпроса. Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме.
Ние не приемаме смъртта.
Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт.
към беседата >>
Тогава и другите ще минат по този път.
Защото ти, който не искаш да умираш, като се браниш [от] противника си, ще го убиеш. Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта.
Тогава и другите ще минат по този път.
И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
И те ще минат по Божия път.
Равносилно е тогава. Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път.
И те ще минат по Божия път.
Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
Човек трябва да мине от смъртта към живота.
Христос казва: Не се разрешава този въпрос с биене. Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път.
Човек трябва да мине от смъртта към живота.
От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
От смърт в живот.
Ние не искаме да умираме. Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота.
От смърт в живот.
Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт. Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт.
Ние не приемаме смъртта. Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот.
Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт.
Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
Пък по този начин придобиване на живота няма.
Тогава и другите ще минат по този път. И те ще минат по Божия път. Човек трябва да мине от смъртта към живота. От смърт в живот. Ако убиеш някого, ти отиваш от живот в смърт.
Пък по този начин придобиване на живота няма.
към беседата >>
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение.
Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи.
към беседата >>
Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение.
Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа.
Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи.
към беседата >>
Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа.
Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво.
Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре.
към беседата >>
Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво.
Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста.
Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма.
към беседата >>
Една вътрешна, духовна борба.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста.
Една вътрешна, духовна борба.
И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях.
към беседата >>
И там Той победи.
Сега, аз не ви препоръчвам едно пасивно търпение. Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба.
И там Той победи.
На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него!
към беседата >>
На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи.
Човек трябва да бъде деятелен, трябва да работи, да издържа. Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи.
На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи.
Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят!
към беседата >>
Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре.
Търпеливият човек бил пасивен, казва, няма какво. Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи.
Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре.
Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди.
към беседата >>
Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма.
Христос на кръста имаше една борба, най-голямото сражение Христос имаше на кръста. Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре.
Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма.
Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има.
към беседата >>
Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях.
Една вътрешна, духовна борба. И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма.
Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях.
Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Нищо не остана от старото в Него!
И там Той победи. На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях.
Нищо не остана от старото в Него!
Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят!
На физическото поле [от]стъпи, но вътре в Себе Си води една война и победи. Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него!
Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят!
Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Той не ги изби, но ги изпъди.
Всичките лоши мисли, които имаше, всичките изкушения, целия ад, който Го нападаше, Той изхвърли вън от Себе Си и не остави никого вътре. Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят!
Той не ги изби, но ги изпъди.
Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има. Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има.
Той като взе камшика в храма, видя, че прекатури парите, но пак си продаваха в храма. Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди.
Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има.
Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Дом разбойнически няма да бъде.“
Христос като взе този камшик вътре, не остави никого, нито един – изпъди ги, нито помен не остана вътре в Него от тях. Нищо не остана от старото в Него! Като вземеш камшика в себе си, всички неканени гости ще ги изхвърлиш във външния свят! Той не ги изби, но ги изпъди. Казва: „Домът Ми ще се нарече Дом за молитва, не за продан, не бакалница, бакалия няма да има.
Дом разбойнически няма да бъде.“
към беседата >>
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял.
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял.
Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре.
към беседата >>
Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия.
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял.
Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия.
То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас.
към беседата >>
То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм.
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял. Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия.
То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм.
Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре.
към беседата >>
Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си.
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял. Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм.
Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си.
Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт.
към беседата >>
Да снемем всичките подозрения.
Сега, като гледам, всички вие имате един надпис, надписът на някои е на гърбовете: „Голям нещастник, 5 пари нямам.“ Гледам, на гърба на някого – 3 дена не е ял. Гледам на друг – не може да търпи, много сприхав, кибритлия. То са надписи, казва: „Да не буташ, кибритлия съм. Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си.
Да снемем всичките подозрения.
Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода.
към беседата >>
НАГОРЕ