НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2004
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
2004
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 24.11.1943г.,
От тия неща всички сме доволни.
(втори вариант)
Ние всякога сме доволни на туй, което любовта донася, което Божията мъдрост дава.
От тия неща всички сме доволни.
Всичкото доволство е там.
към втори вариант >>
Виждате ли една песен?
(втори вариант)
Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате.
Виждате ли една песен?
Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас?
към втори вариант >>
Всичкото доволство е там.
(втори вариант)
Ние всякога сме доволни на туй, което любовта донася, което Божията мъдрост дава. От тия неща всички сме доволни.
Всичкото доволство е там.
към втори вариант >>
Покажат ви „Цвете мило, цвете красно".
(втори вариант)
Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен?
Покажат ви „Цвете мило, цвете красно".
Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал?
към втори вариант >>
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна.
(втори вариант)
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна.
Сутринта валя, после вятър имаше. Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър. Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
към втори вариант >>
Виждате ли вие песента?
(втори вариант)
Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно".
Виждате ли вие песента?
Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал?
към втори вариант >>
Сутринта валя, после вятър имаше.
(втори вариант)
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна.
Сутринта валя, после вятър имаше.
Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър. Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
към втори вариант >>
Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните.
(втори вариант)
Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента?
Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните.
Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър.
(втори вариант)
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна. Сутринта валя, после вятър имаше.
Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър.
Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
към втори вариант >>
Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента.
(втори вариант)
Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните.
Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента.
После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
(втори вариант)
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна. Сутринта валя, после вятър имаше. Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър.
Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
към втори вариант >>
После, много пъти една песен се пее на какъв глас?
(втори вариант)
Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента.
После, много пъти една песен се пее на какъв глас?
Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
Та сега казвам, да си носите добре раниците.
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците.
Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти? " - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал.
към втори вариант >>
Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал?
(втори вариант)
Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас?
Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал?
Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти?
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците.
Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти?
" - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал?
(втори вариант)
Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал?
Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал?
Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
" - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал.
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти?
" - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал.
Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
(втори вариант)
Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал?
Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?
към втори вариант >>
Питам сестрата - и тя свикнала.
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти? " - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал.
Питам сестрата - и тя свикнала.
Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Най-първо казвате: „Иван минава." Казвам: „Иван се спря." Защо се спира Иван?
(втори вариант)
Най-първо казвате: „Иван минава." Казвам: „Иван се спря." Защо се спира Иван?
Очаква да му помогнем нещо. Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване."
към втори вариант >>
Всички свикнали.
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти? " - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала.
Всички свикнали.
Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Очаква да му помогнем нещо.
(втори вариант)
Най-първо казвате: „Иван минава." Казвам: „Иван се спря." Защо се спира Иван?
Очаква да му помогнем нещо.
Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване."
към втори вариант >>
Казвам, само аз не съм свикнал.
(втори вариант)
Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти? " - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали.
Казвам, само аз не съм свикнал.
Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване."
(втори вариант)
Най-първо казвате: „Иван минава." Казвам: „Иван се спря." Защо се спира Иван? Очаква да му помогнем нещо.
Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване."
към втори вариант >>
Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
(втори вариант)
Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти? " - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал.
Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
към втори вариант >>
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея.
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея.
Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание.
към втори вариант >>
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници!
(втори вариант)
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници!
" И вие да свикнете. В живота има мъчнотии. Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
към втори вариант >>
Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли.
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея.
Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли.
Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае.
към втори вариант >>
" И вие да свикнете.
(втори вариант)
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници!
" И вие да свикнете.
В живота има мъчнотии. Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
към втори вариант >>
Съвсем друго нещо имате.
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли.
Съвсем друго нещо имате.
Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем.
към втори вариант >>
В живота има мъчнотии.
(втори вариант)
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници! " И вие да свикнете.
В живота има мъчнотии.
Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
към втори вариант >>
Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо?
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате.
Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо?
Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем.
към втори вариант >>
Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
(втори вариант)
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници! " И вие да свикнете. В живота има мъчнотии.
Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
към втори вариант >>
Да се прехрани, да стане виден.
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо?
Да се прехрани, да стане виден.
Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца.
Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял.
към втори вариант >>
Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание.
(втори вариант)
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден.
Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание.
Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца.
Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе.
Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.
към втори вариант >>
Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае.
(втори вариант)
Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание.
Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае.
А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе.
Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец.
Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.
към втори вариант >>
А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем.
(втори вариант)
Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае.
А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем.
Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец.
Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял.
Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.
към втори вариант >>
Ако не може да любим, видни хора не може да станем.
(втори вариант)
Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем.
Ако не може да любим, видни хора не може да станем.
Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Царят пита защо се е разболял.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял.
Царят пита защо се е разболял.
Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.
към втори вариант >>
Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш.
(втори вариант)
Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем.
Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш.
Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
Паднал малко памук на рамото му и той заболял.
(втори вариант)
Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял.
Паднал малко памук на рамото му и той заболял.
От малки работи заболява.
към втори вариант >>
Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
(втори вариант)
Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш.
Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
към втори вариант >>
От малки работи заболява.
(втори вариант)
Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял.
От малки работи заболява.
към втори вариант >>
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек.
(втори вариант)
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек.
Вие искате да бъдете красиви в живота. Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане. В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
към втори вариант >>
Ако ти заболееш само от една дума, ако ти заболееш само от един поглед, че не те е погледнал, както трябва...
(втори вариант)
Ако ти заболееш само от една дума, ако ти заболееш само от един поглед, че не те е погледнал, както трябва...
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете красиви в живота.
(втори вариант)
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек.
Вие искате да бъдете красиви в живота.
Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане. В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
към втори вариант >>
Мислех, че на „Алеко" има електричество, пък то нямало електричество.
(втори вариант)
Мислех, че на „Алеко" има електричество, пък то нямало електричество.
Дадоха ни една газена лампа - не може да се чете на нея. Доволни останахме.
към втори вариант >>
Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане.
(втори вариант)
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек. Вие искате да бъдете красиви в живота.
Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане.
В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
към втори вариант >>
Дадоха ни една газена лампа - не може да се чете на нея.
(втори вариант)
Мислех, че на „Алеко" има електричество, пък то нямало електричество.
Дадоха ни една газена лампа - не може да се чете на нея.
Доволни останахме.
към втори вариант >>
В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
(втори вариант)
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек. Вие искате да бъдете красиви в живота. Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане.
В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
към втори вариант >>
Доволни останахме.
(втори вариант)
Мислех, че на „Алеко" има електричество, пък то нямало електричество. Дадоха ни една газена лампа - не може да се чете на нея.
Доволни останахме.
към втори вариант >>
Казваме, ние вярваме.
(втори вариант)
Казваме, ние вярваме.
Ако имаме една вяра, ако тази вяра не може да внесе сила в нас, три неща има: или ние не разбираме вярата, или вярата не ни е разбрала, [или] ние не сме я намерили.
към втори вариант >>
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация.
Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение.
към втори вариант >>
Ако имаме една вяра, ако тази вяра не може да внесе сила в нас, три неща има: или ние не разбираме вярата, или вярата не ни е разбрала, [или] ние не сме я намерили.
(втори вариант)
Казваме, ние вярваме.
Ако имаме една вяра, ако тази вяра не може да внесе сила в нас, три неща има: или ние не разбираме вярата, или вярата не ни е разбрала, [или] ние не сме я намерили.
към втори вариант >>
Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация.
Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно.
Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
Казвате: „Вярваме в Христа." Какво вярваш в Христа?
(втори вариант)
Казвате: „Вярваме в Христа." Какво вярваш в Христа?
Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го."
към втори вариант >>
Нямаше други екскурзианти на хижата.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно.
Нямаше други екскурзианти на хижата.
Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил.
(втори вариант)
Казвате: „Вярваме в Христа." Какво вярваш в Христа?
Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил.
И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го."
към втори вариант >>
Питам защо ги няма.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата.
Питам защо ги няма.
Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го."
(втори вариант)
Казвате: „Вярваме в Христа." Какво вярваш в Христа? Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил.
И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го."
към втори вариант >>
Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма.
Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души.
Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
Допуснете, че ще срещате Христа.
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа.
Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение.
(втори вариант)
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души.
Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение.
Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
Като Го видите, какво ще кажете?
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа.
Като Го видите, какво ще кажете?
Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
(втори вариант)
Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение.
Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее.
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете?
Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее.
Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
По някой път добре е другите да бъдат публика.
(втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика.
Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане.
към втори вариант >>
Този професор на земята ние не го искаме.
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее.
Този професор на земята ние не го искаме.
Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти.
(втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика.
Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти.
Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем.
към втори вариант >>
Ти не искаш професора само да те гледа.
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме.
Ти не искаш професора само да те гледа.
И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
Който пее, е на сцената.
(втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти.
Който пее, е на сцената.
Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем. Не обръщайте внимание, няма никой." Като запяхме, много хубаво пяхме.
към втори вариант >>
И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
(втори вариант)
Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа.
И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>
Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво.
(втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената.
Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво.
Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем. Не обръщайте внимание, няма никой." Като запяхме, много хубаво пяхме. Един брат казва: „Като с оркестър, като че орган има." Всичките гласове се чуват хубаво.
към втори вариант >>
2.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
Затварянето на крана е обикновен процес.
Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана.
Затварянето на крана е обикновен процес.
Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
И в двете песни има подем.
Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила.
И в двете песни има подем.
И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto? Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес.
Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
И двете имат темпо allegro.
От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем.
И двете имат темпо allegro.
Каква разлика има между allegro и allegretto? Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума.
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума.
– Колко тежи тая дума? Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист.
към беседата >>
Каква разлика има между allegro и allegretto?
„Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro.
Каква разлика има между allegro и allegretto?
Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
– Колко тежи тая дума?
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума.
– Колко тежи тая дума?
Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек.
към беседата >>
Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
„Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto?
Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
Какво ти казаха?
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума. – Колко тежи тая дума?
Какво ти казаха?
– Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода.
към беседата >>
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”.
Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си.
към беседата >>
– Че съм дивак.
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума. – Колко тежи тая дума? Какво ти казаха?
– Че съм дивак.
– Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така.
към беседата >>
Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”.
Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен.
Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората.
към беседата >>
– Знаеш ли, какво означава тая дума?
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума. – Колко тежи тая дума? Какво ти казаха? – Че съм дивак.
– Знаеш ли, какво означава тая дума?
Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре.
към беседата >>
Даването е завършен процес.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”. Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен.
Даването е завършен процес.
Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината.
към беседата >>
Дивак значи, див, девствен, чист.
Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума. – Колко тежи тая дума? Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума?
Дивак значи, див, девствен, чист.
Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха.
към беседата >>
Песента „Ходи, ходи” е за душата.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”. Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес.
Песента „Ходи, ходи” е за душата.
Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе.
към беседата >>
Дивак означава чист човек.
– Колко тежи тая дума? Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист.
Дивак означава чист човек.
Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта.
към беседата >>
Тя произвежда сила.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”. Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата.
Тя произвежда сила.
Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее.
към беседата >>
Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода.
Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек.
Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода.
Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана.
към беседата >>
Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си.
Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”. Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила.
Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си.
Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее. Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
Не е така.
– Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода.
Не е така.
Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго.
към беседата >>
Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората.
Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си.
Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората.
Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее. Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре.
– Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така.
Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре.
За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш.
към беседата >>
Същото се отнася и до истината.
Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората.
Същото се отнася и до истината.
Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее. Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха.
Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре.
За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха.
Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек.
към беседата >>
Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе.
Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината.
Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе.
Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее. Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта.
Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха.
Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта.
И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен?
към беседата >>
Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее.
Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе.
Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее.
Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
И думата „любов” е оцапана.
Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта.
И думата „любов” е оцапана.
Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа.
към беседата >>
Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее.
Щом узрее, веднага ще я възприемеш.
към беседата >>
Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго.
Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана.
Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго.
Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен.
към беседата >>
Как пее българинът?
Как пее българинът?
Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи. Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия. Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.
към беседата >>
Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш.
Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго.
Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш.
Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие.
към беседата >>
Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи.
Как пее българинът?
Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи.
Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия. Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.
към беседата >>
Казват за някого: Той е свободен човек.
За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш.
Казват за някого: Той е свободен човек.
От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек.
към беседата >>
Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия.
Как пее българинът? Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи.
Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия.
Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.
към беседата >>
От какво е свободен?
Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек.
От какво е свободен?
Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице.
към беседата >>
Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.
Как пее българинът? Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи. Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия.
Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.
към беседата >>
Това значи човек, който не е на работа.
И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен?
Това значи човек, който не е на работа.
Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога.
После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Чиновникът не е свободен.
Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа.
Чиновникът не е свободен.
Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
към беседата >>
После иде любовта към ближния и към себе си.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога.
После иде любовта към ближния и към себе си.
Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие.
Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен.
Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие.
Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен.
към беседата >>
Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си.
Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди.
Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Свободен е само красивият човек.
Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие.
Свободен е само красивият човек.
Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи.
към беседата >>
Любовта разрешава всички въпроси.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди.
Любовта разрешава всички въпроси.
Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Буквата „с” представя човешкото лице.
От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек.
Буквата „с” представя човешкото лице.
Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива.
към беседата >>
Без нея въпросите остават неразрешени.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси.
Без нея въпросите остават неразрешени.
Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака.
Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице.
Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака.
Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива. Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени.
Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.
към беседата >>
Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака.
Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива. Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Без тия неща човек не може да бъде свободен.
Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
Без тия неща човек не може да бъде свободен.
Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива. Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Свободата не е нещо, което може да се купи.
Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен.
Свободата не е нещо, което може да се купи.
Тя се придобива. Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Тя се придобива.
Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи.
Тя се придобива.
Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива.
Тя е резултат на усилена работа върху себе си.
към беседата >>
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам.
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам.
Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш.
към беседата >>
Упражнение за дишане с движение на ръцете.
Упражнение за дишане с движение на ръцете.
към беседата >>
Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш.
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам.
Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш.
Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш.
към беседата >>
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла?
към беседата >>
Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати!
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам. Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш.
Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати!
Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането.
към беседата >>
Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели.
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели.
Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода.
към беседата >>
Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш.
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам. Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати!
Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш.
Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано.
към беседата >>
Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои?
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели.
Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои?
Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата.
към беседата >>
Сега иде процесът на изваждането.
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам. Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш.
Сега иде процесът на изваждането.
Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал.
към беседата >>
Ще я извадите от ума си.
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои?
Ще я извадите от ума си.
Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън.
към беседата >>
Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш.
Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам. Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането.
Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш.
Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо.
към беседата >>
Въпрос е, как ще я извадите.
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си.
Въпрос е, как ще я извадите.
Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън.
към беседата >>
Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш.
Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш.
Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш.
Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната.
към беседата >>
Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла?
Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите.
Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла?
Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя?
към беседата >>
Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането.
Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш.
Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането.
При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си.
към беседата >>
Ще я извадите с вода.
Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла?
Ще я извадите с вода.
Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране.
към беседата >>
При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано.
Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането.
При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано.
Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко.
към беседата >>
Това е метод на природата.
Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода.
Това е метод на природата.
Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака.
към беседата >>
Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал.
Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано.
Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал.
Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш.
към беседата >>
Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън.
Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата.
Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън.
Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо.
към беседата >>
Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо.
Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал.
Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо.
Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности.
към беседата >>
Някога в крака на човека се забива трън.
Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън.
Някога в крака на човека се забива трън.
Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него.
към беседата >>
Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната.
Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо.
Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната.
Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности. Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
Какъв процес е тоя?
Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън.
Какъв процес е тоя?
– Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е.
към беседата >>
Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си.
Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната.
Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си.
Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности. Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
– Събиране.
Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя?
– Събиране.
Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е. трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Човек взима повече, дава по-малко.
При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си.
Човек взима повече, дава по-малко.
Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности. Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
Трънът дава нещо от себе си на крака.
Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране.
Трънът дава нещо от себе си на крака.
Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е. трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Имаш много страдания – плащаш.
Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко.
Имаш много страдания – плащаш.
Чрез страданията придобиваш големи опитности. Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо.
Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака.
Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо.
Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е. трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Чрез страданията придобиваш големи опитности.
Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш.
Чрез страданията придобиваш големи опитности.
Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него.
Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо.
Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него.
Събирането не е станало правилно, т.е. трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Те струват повече от страданието, което си прекарал.
Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности.
Те струват повече от страданието, което си прекарал.
към беседата >>
Събирането не е станало правилно, т.е.
Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него.
Събирането не е станало правилно, т.е.
трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие.
Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление.
към беседата >>
трънът не е влязъл, дето трябва.
– Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е.
трънът не е влязъл, дето трябва.
към беседата >>
Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие.
Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се.
Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин.
към беседата >>
Какво е правилото за събирането?
Какво е правилото за събирането?
С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител.
към беседата >>
Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие. Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се.
Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал.
Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си.
към беседата >>
С кои числа започвате: с малките, или с големите?
Какво е правилото за събирането?
С кои числа започвате: с малките, или с големите?
Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик.
към беседата >>
Боледуваш – даваш нещо от себе си.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие. Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал.
Боледуваш – даваш нещо от себе си.
В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания.
към беседата >>
Има неща, които и аз не зная.
Какво е правилото за събирането? С кои числа започвате: с малките, или с големите?
Има неща, които и аз не зная.
Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители.
към беседата >>
В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие. Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си.
В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги.
Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават.
към беседата >>
Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная.
Какво е правилото за събирането? С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная.
Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная.
Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим.
към беседата >>
Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление.
Страданието взима голямо участие в човешкото развитие. Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги.
Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление.
Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах.
към беседата >>
Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става.
Какво е правилото за събирането? С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная.
Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става.
В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре.
към беседата >>
Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин.
Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление.
Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин.
Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината.
към беседата >>
В това отношение, комарът може да ми бъде учител.
Какво е правилото за събирането? С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става.
В това отношение, комарът може да ми бъде учител.
Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига.
към беседата >>
Така той изправял грешките си.
Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин.
Така той изправял грешките си.
Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието?
към беседата >>
Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик.
С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител.
Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик.
В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него.
към беседата >>
Който не разбира това, казва: Остарях от страдания.
Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си.
Който не разбира това, казва: Остарях от страдания.
Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам.
към беседата >>
В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители.
Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик.
В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители.
В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен.
към беседата >>
Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават.
В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания.
Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават.
Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието.
към беседата >>
В необикновения живот учителят е непостижим.
Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители.
В необикновения живот учителят е непостижим.
Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими.
към беседата >>
Казваш: Много страдах.
Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават.
Казваш: Много страдах.
– Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот.
към беседата >>
Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре.
Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим.
Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре.
В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими. В това се крие благото на човека.
към беседата >>
– Не говориш истината.
Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах.
– Не говориш истината.
Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма.
към беседата >>
В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига.
В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре.
В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига.
Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими. В това се крие благото на човека.
към беседата >>
Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието?
Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината.
Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието?
– Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха.
към беседата >>
Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него.
Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига.
Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него.
Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими. В това се крие благото на човека.
към беседата >>
– Трябваше да пострадам.
Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието?
– Трябваше да пострадам.
– Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям.
към беседата >>
Тоя процес е непреривен.
В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него.
Тоя процес е непреривен.
Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими. В това се крие благото на човека.
към беседата >>
– Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието.
Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам.
– Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието.
Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори.
към беседата >>
Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими.
В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен.
Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими.
В това се крие благото на човека.
към беседата >>
Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот.
Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието.
Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот.
Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес.
към беседата >>
В това се крие благото на човека.
Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими.
В това се крие благото на човека.
към беседата >>
Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма.
– Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот.
Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма.
Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода.
Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата.
към беседата >>
Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха.
Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма.
Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха.
– Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Поглеждате я и намирате, че е много хубава.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода.
Поглеждате я и намирате, че е много хубава.
Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите.
към беседата >>
– Тогава няма да ям.
– Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха.
– Тогава няма да ям.
– Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Пожелавате да я задържите за себе си.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода. Поглеждате я и намирате, че е много хубава.
Пожелавате да я задържите за себе си.
Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си.
към беседата >>
– Така не се говори.
– Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям.
– Така не се говори.
Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода. Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си.
Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички.
Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата.
към беседата >>
Кажи: Няма да ям, както ядох днес.
Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори.
Кажи: Няма да ям, както ядох днес.
Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Също така има идеи, които не може да задържите за себе си.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода. Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички.
Също така има идеи, които не може да задържите за себе си.
Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият.
към беседата >>
Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес.
Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.
към беседата >>
Те са на хижата.
Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода. Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си.
Те са на хижата.
Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си.
към беседата >>
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят.
Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма.
към беседата >>
Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите.
Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата.
Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите.
Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие.
към беседата >>
Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят.
Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил.
Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба.
към беседата >>
Чашата не трябва да се вади от мястото си.
Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите.
Чашата не трябва да се вади от мястото си.
Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание?
към беседата >>
Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят. Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил.
Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко.
Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство.
към беседата >>
Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата.
Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си.
Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата.
Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата.
към беседата >>
Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят. Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко.
Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко.
След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно.
към беседата >>
Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият.
Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата.
Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият.
Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си.
към беседата >>
След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят. Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко.
След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят.
Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко.
към беседата >>
Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си.
Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият.
Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си.
Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава.
към беседата >>
Това сладко действува очистително на организма.
В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят. Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят.
Това сладко действува очистително на организма.
Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза?
към беседата >>
Човек трябва да знае, как да бие.
Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си.
Човек трябва да знае, как да бие.
Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва.
към беседата >>
Те яли сладкото като чорба.
Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма.
Те яли сладкото като чорба.
Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак?
към беседата >>
Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание?
Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие.
Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание?
Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва. Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Това е лакомство.
Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба.
Това е лакомство.
Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак? Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
Казват: Вълкът изяде овцата.
Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание?
Казват: Вълкът изяде овцата.
– Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва. Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Всъщност, по една лъжичка било достатъчно.
Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство.
Всъщност, по една лъжичка било достатъчно.
Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак? Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
– Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си.
Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата.
– Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си.
В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва. Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Има неща, от които се яде малко.
След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно.
Има неща, от които се яде малко.
Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак? Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава.
Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си.
В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава.
Сега човек сам си взима, каквото му потрябва. Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза?
Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко.
Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза?
Можеш ли да пиеш живак? Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
Сега човек сам си взима, каквото му потрябва.
Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава.
Сега човек сам си взима, каквото му потрябва.
Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Можеш ли да пиеш живак?
Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза?
Можеш ли да пиеш живак?
Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва.
Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.
към беседата >>
Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак?
Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.
към беседата >>
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува.
Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо.
към беседата >>
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава.
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава.
Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни.
към беседата >>
Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува.
Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят.
Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби.
към беседата >>
Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва.
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава.
Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва.
Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване.
към беседата >>
Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува. Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят.
Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба.
Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби. Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко.
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава. Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва.
Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко.
Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш.
към беседата >>
Човек страда и се спъва от своето незнание.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува. Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба.
Човек страда и се спъва от своето незнание.
Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби. Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко?
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава. Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко.
Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко?
Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено.
към беседата >>
Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува. Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание.
Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение.
Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби. Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Това не значи, че ще даваш само от хамбара.
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава. Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко?
Това не значи, че ще даваш само от хамбара.
Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш.
към беседата >>
Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо.
Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува. Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение.
Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо.
Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби. Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни.
Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава. Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара.
Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни.
Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите.
към беседата >>
Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби.
Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо.
Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби.
Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Това е обикновен процес на даване.
Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни.
Това е обикновен процес на даване.
Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв.
към беседата >>
Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби.
Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.
към беседата >>
Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш.
Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване.
Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш.
Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото.
към беседата >>
Как постъпва природата при загубите и печалбите?
Как постъпва природата при загубите и печалбите?
Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече.
към беседата >>
Това даване е необикновено.
Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш.
Това даване е необикновено.
При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш.
към беседата >>
Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите.
Как постъпва природата при загубите и печалбите?
Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите.
Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна.
към беседата >>
При това положение, като даваш, ще получиш.
Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено.
При това положение, като даваш, ще получиш.
Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш.
към беседата >>
Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно.
Как постъпва природата при загубите и печалбите? Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите.
Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно.
Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо.
към беседата >>
Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите.
Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш.
Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите.
Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре.
към беседата >>
Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш.
Как постъпва природата при загубите и печалбите? Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно.
Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш.
При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка?
към беседата >>
Законът е такъв.
Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите.
Законът е такъв.
Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми.
към беседата >>
При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма.
Как постъпва природата при загубите и печалбите? Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш.
При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма.
След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка? В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото.
Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв.
Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото.
Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство.
към беседата >>
След кратко време слабият огън ще се разгори повече.
Как постъпва природата при загубите и печалбите? Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма.
След кратко време слабият огън ще се разгори повече.
С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка? В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш.
Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото.
Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш.
Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър.
към беседата >>
С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна.
Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече.
С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна.
Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка? В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш.
При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш.
Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш.
Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива.
към беседата >>
Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо.
Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна.
Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо.
Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка? В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре.
Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш.
Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре.
Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива. Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка?
Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо.
Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка?
В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми.
Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре.
Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми.
– Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива. Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка?
В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.
към беседата >>
– Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство.
Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми.
– Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство.
Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива. Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости.
Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян.
към беседата >>
Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър.
Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство.
Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър.
Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива. Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
Коя е причината за омразата му, не знаеш.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости.
Коя е причината за омразата му, не знаеш.
Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш.
към беседата >>
Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива.
Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър.
Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива.
Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
Ти търсиш начин да се примириш с него.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости. Коя е причината за омразата му, не знаеш.
Ти търсиш начин да се примириш с него.
Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил.
към беседата >>
Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива.
Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.
към беседата >>
Много просто, ще изучаваш характера му.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости. Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него.
Много просто, ще изучаваш характера му.
Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време.
към беседата >>
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки.
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки.
Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене.
към беседата >>
Няколко души тръгват на екскурзия.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости. Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му.
Няколко души тръгват на екскурзия.
Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава.
към беседата >>
Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки?
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки.
Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки?
– Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука.
към беседата >>
Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян.
Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости. Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия.
Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян.
Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите?
към беседата >>
– Мога.
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки. Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки?
– Мога.
Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро?
към беседата >>
Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш.
Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян.
Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш.
Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили.
към беседата >>
Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш.
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки. Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога.
Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш.
Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава.
към беседата >>
Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил.
Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш.
Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил.
Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит?
към беседата >>
Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови.
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки. Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш.
Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови.
Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи?
към беседата >>
Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време.
Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил.
Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време.
Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш.
към беседата >>
Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене.
Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки. Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови.
Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене.
Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам.
към беседата >>
Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава.
Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време.
Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава.
Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе.
към беседата >>
Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука.
Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене.
Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука.
Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето.
към беседата >>
Какво да правите?
Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава.
Какво да правите?
Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа.
към беседата >>
Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро?
– Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука.
Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро?
– Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших.
към беседата >>
Всичко сте взели, но кибрит сте забравили.
Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите?
Всичко сте взели, но кибрит сте забравили.
Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай.
към беседата >>
– Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава.
Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро?
– Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава.
– Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите.
към беседата >>
Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит?
Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили.
Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит?
Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце.
към беседата >>
– Ти не разбираш ли от кожи?
Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава.
– Ти не разбираш ли от кожи?
– Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите. Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш.
Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит?
Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш.
Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия.
към беседата >>
– Не разбирам.
Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи?
– Не разбирам.
Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите. Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе.
Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш.
Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе.
В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ.
към беседата >>
Моята работа се заключава във формата и в шиенето.
Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам.
Моята работа се заключава във формата и в шиенето.
Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите. Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
В случая, любовта е скрита в студа.
Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе.
В случая, любовта е скрита в студа.
Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов.
към беседата >>
Дадох им хубава форма и здраво ги уших.
Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето.
Дадох им хубава форма и здраво ги уших.
Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите. Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай.
Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа.
Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай.
Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов. Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите.
– Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших.
Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите.
Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
Така се примирявате и си подавате ръце.
Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай.
Така се примирявате и си подавате ръце.
Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов. Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
– Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите.
Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.
към беседата >>
Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия.
Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце.
Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия.
Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов. Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията?
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията?
– Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай.
към беседата >>
Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ.
Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия.
Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ.
Случаят помогна, омразата да се превърне в любов. Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
– Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал.
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията?
– Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал.
Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина.
към беседата >>
Случаят помогна, омразата да се превърне в любов.
В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ.
Случаят помогна, омразата да се превърне в любов.
Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това.
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията? – Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал.
Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това.
Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат.
към беседата >>
Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов.
Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.
към беседата >>
Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите.
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията? – Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това.
Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите.
Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак.
към беседата >>
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност.
По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред.
към беседата >>
Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави.
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията? – Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите.
Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави.
Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак.
към беседата >>
По едно време сядаш да си починеш.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност.
По едно време сядаш да си починеш.
Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни.
към беседата >>
Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай.
Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията? – Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави.
Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай.
Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал.
към беседата >>
Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност. По едно време сядаш да си починеш.
Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред.
Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре.
към беседата >>
Не оставяй работата наполовина.
– Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай.
Не оставяй работата наполовина.
Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
към беседата >>
Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност. По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред.
Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад.
Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени.
към беседата >>
Всяка недовършена работа не дава пълен резултат.
Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина.
Всяка недовършена работа не дава пълен резултат.
Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност. По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад.
Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни.
Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те.
към беседата >>
Казваш на някого дивак.
Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат.
Казваш на някого дивак.
Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред.
Пътуваш с приятеля си през една планинска местност. По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни.
Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред.
И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат.
към беседата >>
Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак.
Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак.
Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак.
Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни.
По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред.
И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни.
Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат. Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
Много естествено, ти не си се доизказал.
Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак.
Много естествено, ти не си се доизказал.
Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре.
Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни.
Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре.
Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат. Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал.
Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени.
Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре.
Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени.
Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат. Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух.
При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.
към беседата >>
Приятелят ти спира, дочаква те.
Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени.
Приятелят ти спира, дочаква те.
Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат. Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
Македонецът казва: Вака и така.
Македонецът казва: Вака и така.
Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен.
към беседата >>
Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат.
Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те.
Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат.
Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време.
Македонецът казва: Вака и така.
Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време.
„Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате.
към беседата >>
Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат.
Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!
към беседата >>
„Така”, значи да постъпваш добре, разумно.
Македонецът казва: Вака и така. Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време.
„Така”, значи да постъпваш добре, разумно.
Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения.
към беседата >>
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща?
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща?
– Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа!
към беседата >>
Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето.
Македонецът казва: Вака и така. Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно.
Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето.
Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш.
към беседата >>
– Някога малките неща причиняват големи пакости.
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща?
– Някога малките неща причиняват големи пакости.
Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето?
към беседата >>
Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво.
Македонецът казва: Вака и така. Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето.
Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво.
За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава.
към беседата >>
Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек.
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща? – Някога малките неща причиняват големи пакости.
Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек.
Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам.
към беседата >>
За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен.
Македонецът казва: Вака и така. Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво.
За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен.
Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае.
към беседата >>
Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло.
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща? – Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек.
Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло.
Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата?
към беседата >>
Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате.
Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен.
Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате.
Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл.
към беседата >>
Какво си направил?
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща? – Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло.
Какво си направил?
Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам.
към беседата >>
Те са претърпели големи изменения.
„Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате.
Те са претърпели големи изменения.
Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”.
към беседата >>
Казал си мнението – дребна работа!
Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща? – Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил?
Казал си мнението – дребна работа!
Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето?
към беседата >>
Същото е и с дрехата, която носиш.
Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения.
Същото е и с дрехата, която носиш.
В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус.
към беседата >>
Питат те: Какво мислиш за слънцето?
– Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа!
Питат те: Какво мислиш за слънцето?
– Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува.
към беседата >>
В първо време тя е била чиста и здрава.
Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш.
В първо време тя е била чиста и здрава.
След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане.
към беседата >>
– Нищо не мисля, сега го изучавам.
Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето?
– Нищо не мисля, сега го изучавам.
– Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече.
към беседата >>
След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае.
За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава.
След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае.
За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее.
към беседата >>
– Какво мислиш за ябълката и за крушата?
Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам.
– Какво мислиш за ябълката и за крушата?
– Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят.
към беседата >>
За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл.
Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае.
За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл.
На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото.
към беседата >>
– Нищо не мисля, сега ги изучавам.
Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата?
– Нищо не мисля, сега ги изучавам.
– Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината?
към беседата >>
На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”.
Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл.
На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”.
Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание.
към беседата >>
– Кой е направил слънцето?
Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам.
– Кой е направил слънцето?
– Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта?
към беседата >>
Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус.
Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”.
Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус.
Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина.
към беседата >>
– Не зная, това не ме интересува.
Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето?
– Не зная, това не ме интересува.
Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи.
към беседата >>
Тогава означавала събиране, а сега изваждане.
В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус.
Тогава означавала събиране, а сега изваждане.
Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение?
към беседата >>
Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече.
– Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува.
Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече.
Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо.
към беседата >>
Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее.
След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане.
Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее.
Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение? Планината има ли дреха?
към беседата >>
Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят.
– Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече.
Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят.
Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална.
към беседата >>
Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото.
За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее.
Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото.
И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение? Планината има ли дреха?
към беседата >>
Кой ще направи светлината?
– Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят.
Кой ще направи светлината?
Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална. // В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
И на български има еднакви думи с различно съдържание.
На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото.
И на български има еднакви думи с различно съдържание.
Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение? Планината има ли дреха?
към беседата >>
Кой може да направи любовта?
– Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината?
Кой може да направи любовта?
Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална. // В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
Например, пола на жена и пола на планина.
Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание.
Например, пола на жена и пола на планина.
Какво отношение има между едното и другото значение? Планината има ли дреха?
към беседата >>
Правят се само материалните работи.
– Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта?
Правят се само материалните работи.
Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална. // В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
Какво отношение има между едното и другото значение?
Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина.
Какво отношение има между едното и другото значение?
Планината има ли дреха?
към беседата >>
Светлината не е материално нещо.
Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи.
Светлината не е материално нещо.
И любовта не е материална. // В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
Планината има ли дреха?
Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение?
Планината има ли дреха?
към беседата >>
И любовта не е материална.
Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо.
И любовта не е материална.
// В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата.
Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави.
към беседата >>
// В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална.
// В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //
към беседата >>
Изваждането, като процес, е статически.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата.
Изваждането, като процес, е статически.
От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства.
към беседата >>
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси.
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси.
Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек.
към беседата >>
От статическите процеси произлизат правилните.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата. Изваждането, като процес, е статически.
От статическите процеси произлизат правилните.
Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън.
към беседата >>
Питаш: Защо светът е създаден така?
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси.
Питаш: Защо светът е създаден така?
Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти.
към беседата >>
Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата. Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните.
Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци.
Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи.
към беседата >>
Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка?
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси. Питаш: Защо светът е създаден така?
Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка?
Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти?
към беседата >>
Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата. Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци.
Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове.
После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта.
към беседата >>
Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка.
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси. Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка?
Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка.
– Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка.
към беседата >>
После те се пекат на огъня и стават здрави.
Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата. Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове.
После те се пекат на огъня и стават здрави.
През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта. Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
– Защо?
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси. Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка.
– Защо?
– Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право.
към беседата >>
През същите процеси минават и човешките мисли и чувства.
Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави.
През същите процеси минават и човешките мисли и чувства.
За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта. Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
– Защото учителят ми е добър човек.
Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси. Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо?
– Защото учителят ми е добър човек.
– Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта.
към беседата >>
За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън.
От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства.
За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън.
Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта. Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
– Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти.
Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек.
– Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти.
Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея?
към беседата >>
Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи.
Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън.
Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи.
Често българинът си служи с фигури на речта. Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти?
Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти.
Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти?
Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята.
към беседата >>
Често българинът си служи с фигури на речта.
Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи.
Често българинът си служи с фигури на речта.
Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка.
Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти?
Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка.
Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер.
към беседата >>
Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта.
Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.
към беседата >>
Трябва да се научите да мислите право.
– Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка.
Трябва да се научите да мислите право.
Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта.
към беседата >>
Изпейте песента “Тъги, скърби вдигай, слагай.”
Изпейте песента “Тъги, скърби вдигай, слагай.”
към беседата >>
Шестте е число на любовта.
– Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право.
Шестте е число на любовта.
Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе.
към беседата >>
Тая песен разрешава правилно задачите.
Тая песен разрешава правилно задачите.
Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо.
към беседата >>
Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея?
– Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта.
Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея?
Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната.
към беседата >>
Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси.
Тая песен разрешава правилно задачите.
Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси.
За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града.
към беседата >>
Четирите е число на земята.
Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея?
Четирите е число на земята.
Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта.
към беседата >>
За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония.
Тая песен разрешава правилно задачите. Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси.
За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония.
Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник.
към беседата >>
Тройката е число на Юпитер.
Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята.
Тройката е число на Юпитер.
Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората.
към беседата >>
Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота.
Тая песен разрешава правилно задачите. Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония.
Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота.
Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш.
към беседата >>
Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта.
Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер.
Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта.
Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача.
към беседата >>
Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава.
Тая песен разрешава правилно задачите. Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота.
Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава.
В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще.
към беседата >>
Далеч е любовта от тебе.
Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта.
Далеч е любовта от тебе.
Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача. Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо.
Тая песен разрешава правилно задачите. Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава.
В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо.
Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня.
към беседата >>
Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната.
Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе.
Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната.
Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача. Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
Мъжът яхнал коня и препуска за града.
Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо.
Мъжът яхнал коня и препуска за града.
Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква.
към беседата >>
Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта.
Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната.
Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта.
Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача. Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник.
За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града.
Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник.
Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа.
към беседата >>
Не е лесно да обичаш хората.
Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта.
Не е лесно да обичаш хората.
Това е последна задача. Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш.
Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник.
Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш.
Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа. Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
Това е последна задача.
Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората.
Това е последна задача.
Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще.
Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш.
Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще.
Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа. Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
Седем е число на Сатурн.
Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача.
Седем е число на Сатурн.
към беседата >>
Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня.
В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще.
Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня.
Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа. Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света.
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света.
– Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш?
към беседата >>
Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква.
Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня.
Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква.
Често жената е по-съобразителна от мъжа. Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
– Защо съм болен?
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света.
– Защо съм болен?
– Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето.
към беседата >>
Често жената е по-съобразителна от мъжа.
Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква.
Често жената е по-съобразителна от мъжа.
Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
– Болестта е сложна задача, процес на изваждане.
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света. – Защо съм болен?
– Болестта е сложна задача, процес на изваждане.
Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат.
към беседата >>
Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа.
Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.
към беседата >>
Боли те кракът, гърбът и сърцето.
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света. – Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане.
Боли те кракът, гърбът и сърцето.
Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате.
Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък.
към беседата >>
Значи, от три места ще вадиш.
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света. – Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето.
Значи, от три места ще вадиш.
Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето.
към беседата >>
Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате.
Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто.
Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро.
към беседата >>
Отде ще започнеш?
И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света. – Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш.
Отде ще започнеш?
Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната?
към беседата >>
Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате. Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто.
Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро.
Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък.
към беседата >>
Според мене, трябва да започнеш от сърцето.
– Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш?
Според мене, трябва да започнеш от сърцето.
Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа.
към беседата >>
Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате. Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро.
Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила.
Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало.
към беседата >>
Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат.
– Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето.
Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат.
Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната.
към беседата >>
Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате. Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила.
Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство.
Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи.
към беседата >>
Причината за всичко е сърцето.
Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат.
Причината за всичко е сърцето.
Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес.
към беседата >>
Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате. Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство.
Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък.
Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи.
към беседата >>
Следователно, ще започнеш от сърцето.
Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето.
Следователно, ще започнеш от сърцето.
Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж.
към беседата >>
Тук всичко се превръща на добро.
Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък.
Тук всичко се превръща на добро.
За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край.
към беседата >>
Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната?
Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето.
Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната?
- Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”?
към беседата >>
За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък.
Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро.
За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък.
Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край.
към беседата >>
- Това е работа на войната, не е ваша работа.
Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната?
- Това е работа на войната, не е ваша работа.
Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане.
към беседата >>
Силата иде от Божественото начало.
Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък.
Силата иде от Божественото начало.
Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Аз зная, кога ще се свърши войната.
Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа.
Аз зная, кога ще се свърши войната.
Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира.
към беседата >>
Казваш: Тая работа няма да се оправи.
Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало.
Казваш: Тая работа няма да се оправи.
– Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа.
към беседата >>
Това е дълъг процес.
Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната.
Това е дълъг процес.
Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи.
към беседата >>
– Ще се оправи.
Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи.
– Ще се оправи.
– Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия.
към беседата >>
Войната не може да се свърши изведнъж.
Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес.
Войната не може да се свърши изведнъж.
Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”.
към беседата >>
– Тия скърби нямат край.
Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи.
– Тия скърби нямат край.
– Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека.
към беседата >>
Какво означава думата “война”?
Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж.
Какво означава думата “война”?
Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене.
към беседата >>
– Имат край.
За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край.
– Имат край.
– Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува.
към беседата >>
Вой - викане.
- Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”?
Вой - викане.
Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор.
към беседата >>
– Какво трябва да се прави?
Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край.
– Какво трябва да се прави?
– Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде.
към беседата >>
Като престане да вика, човек умира.
Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане.
Като престане да вика, човек умира.
Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор. Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
– Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа.
Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави?
– Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа.
Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата.
към беседата >>
Докато викат, хората са живи.
Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира.
Докато викат, хората са живи.
Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор. Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия.
– Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа.
Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия.
Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш.
към беседата >>
Вместо “война, някои казват “бой”.
Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи.
Вместо “война, някои казват “бой”.
Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор. Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
Любовта дава свобода на човека.
– Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия.
Любовта дава свобода на човека.
Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона.
към беседата >>
Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене.
Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”.
Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене.
Буквата “и” означава простор. Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
Без любов никаква свобода не съществува.
– Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека.
Без любов никаква свобода не съществува.
Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека.
към беседата >>
Буквата “и” означава простор.
Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене.
Буквата “и” означава простор.
Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде.
– Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува.
Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде.
В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор.
Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.
към беседата >>
В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата.
– Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде.
В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата.
Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват.
Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война.
към беседата >>
Ако си страхлив, ще се мъчиш.
Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата.
Ако си страхлив, ще се мъчиш.
Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват.
Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта.
Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща.
към беседата >>
Страхът е създал закона.
Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш.
Страхът е създал закона.
Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
Те не воюват разумно.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват. Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта.
Те не воюват разумно.
И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени.
към беседата >>
Любовта внася живот, жизнена прана в човека.
Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона.
Любовта внася живот, жизнена прана в човека.
Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
И в бъдеще хората ще воюват, но разумно.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват. Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно.
И в бъдеще хората ще воюват, но разумно.
Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените.
към беседата >>
Безлюбието го обезсилва.
Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека.
Безлюбието го обезсилва.
към беседата >>
Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват. Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно.
Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото.
Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат.
към беседата >>
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство.
И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат.
към беседата >>
Това значи война.
Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват. Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото.
Това значи война.
Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат. Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство.
И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно.
Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”.
към беседата >>
Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща.
Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война.
Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща.
Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат. Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство. И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно.
Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила.
Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение.
към беседата >>
Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени.
Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща.
Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени.
Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат. Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство. И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила.
Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен.
Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост.
към беседата >>
Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените.
И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени.
Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените.
Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат. Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство. И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен.
Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила.
Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека.
към беседата >>
Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат.
Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените.
Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат.
Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат.
Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство. И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила.
Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат.
Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека. Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат.
Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.
към беседата >>
Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”.
И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат.
Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”.
Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека. Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата.
Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им.
към беседата >>
Той произвежда движение.
Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”.
Той произвежда движение.
Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека. Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата.
Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират.
Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им.
към беседата >>
Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост.
Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение.
Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост.
Тя е товар, който наляга човека. Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Това не е морал.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата. Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират.
Това не е морал.
Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им. Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Тя е товар, който наляга човека.
Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост.
Тя е товар, който наляга човека.
Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата. Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал.
Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив.
Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им. Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Като се раздвижи, товарът му олеква.
Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека.
Като се раздвижи, товарът му олеква.
към беседата >>
Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата. Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив.
Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си.
С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им. Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни.
Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си.
към беседата >>
С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им.
Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата. Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си.
С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им.
Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им. Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни.
Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино.
Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие.
към беседата >>
Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им.
Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им.
Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им.
Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни. Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино.
Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец.
Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им.
Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?
към беседата >>
Жил Бла пожелал да му помогне.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни. Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец.
Жил Бла пожелал да му помогне.
Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца.
към беседата >>
Как постъпват учителите с учениците си?
Как постъпват учителите с учениците си?
Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката.
към беседата >>
Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни. Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне.
Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе.
Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият.
към беседата >>
Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират.
Как постъпват учителите с учениците си?
Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират.
Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането.
към беседата >>
Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си.
Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни. Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе.
Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си.
Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви.
към беседата >>
Разкаже го втори път, пак не го разбират.
Как постъпват учителите с учениците си? Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират.
Разкаже го втори път, пак не го разбират.
Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането.
към беседата >>
Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие.
Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си.
Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие.
Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви. Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици.
Как постъпват учителите с учениците си? Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират.
Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици.
Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе.
към беседата >>
Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла.
Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие.
Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла.
Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви. Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря.
Как постъпват учителите с учениците си? Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици.
Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря.
Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре.
към беседата >>
Така той могъл да се освободи от стареца.
Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла.
Така той могъл да се освободи от стареца.
Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви. Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката.
Как постъпват учителите с учениците си? Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря.
Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката.
Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов.
към беседата >>
Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият.
Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца.
Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият.
Само така те ще слязат от гърба ви. Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането.
Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката.
Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането.
Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш.
към беседата >>
Само така те ще слязат от гърба ви.
Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият.
Само така те ще слязат от гърба ви.
Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането.
Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането.
Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането.
Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си.
към беседата >>
Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви.
Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.
към беседата >>
Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе.
Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането.
Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе.
Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва?
към беседата >>
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно.
Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино.
към беседата >>
Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре.
Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе.
Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре.
Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко.
към беседата >>
Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно.
Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство.
Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.
към беседата >>
Това значи, да биеш с любов.
Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре.
Това значи, да биеш с любов.
Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете.
към беседата >>
Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно. Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство.
Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино.
В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си.
към беседата >>
Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш.
Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов.
Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш.
Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете. Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
В Православната черква причестяват с вино.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно. Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино.
В Православната черква причестяват с вино.
Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си.
към беседата >>
Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си.
Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш.
Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си.
Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете. Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно. Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино.
Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя.
Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа.
към беседата >>
Какво ти липсва?
Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си.
Какво ти липсва?
Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете. Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино.
Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно. Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя.
Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино.
Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа. Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко.
Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва?
Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко.
Причината за неразположението ти е в дробовете. Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.
Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино.
Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.
За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа. Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
Причината за неразположението ти е в дробовете.
Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко.
Причината за неразположението ти е в дробовете.
Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си.
Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.
За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си.
Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа. Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете.
Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.
към беседата >>
Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си.
В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си.
Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си.
То е многострунна арфа. Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
Слушаш един красноречив оратор.
Слушаш един красноречив оратор.
В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел.
към беседата >>
То е многострунна арфа.
Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си.
То е многострунна арфа.
Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума.
Слушаш един красноречив оратор.
В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума.
След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко.
към беседата >>
Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа.
Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.
към беседата >>
След малко започваш, да се прозяваш.
Слушаш един красноречив оратор. В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума.
След малко започваш, да се прозяваш.
– Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух.
към беседата >>
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо?
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо?
– Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират.
към беседата >>
– Защо?
Слушаш един красноречив оратор. В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш.
– Защо?
– Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух.
към беседата >>
– Ходих на пазара да си купя калпак.
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо?
– Ходих на пазара да си купя калпак.
– Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум.
към беседата >>
– Не си дишал дълбоко.
Слушаш един красноречив оратор. В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш. – Защо?
– Не си дишал дълбоко.
Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън?
към беседата >>
– Добре ли си?
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо? – Ходих на пазара да си купя калпак.
– Добре ли си?
– Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите.
към беседата >>
Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел.
Слушаш един красноречив оратор. В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко.
Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел.
Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш.
към беседата >>
– Лош, хубав, купих го вече.
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо? – Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си?
– Лош, хубав, купих го вече.
Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече.
към беседата >>
Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко.
В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел.
Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко.
Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи.
към беседата >>
Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли.
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо? – Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече.
Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли.
Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото.
към беседата >>
Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух.
След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко.
Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух.
Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода.
към беседата >>
Тази е причината, дето хората не се разбират.
Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо? – Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли.
Тази е причината, дето хората не се разбират.
Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето?
към беседата >>
Някога искаш да подишаш чист въздух.
– Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух.
Някога искаш да подишаш чист въздух.
Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай.
към беседата >>
Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум.
– Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират.
Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум.
Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко.
към беседата >>
Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън?
– Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух.
Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън?
Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата.
към беседата >>
Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите.
– Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум.
Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите.
Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко. Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Не знаеш, какво да правиш.
Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън?
Не знаеш, какво да правиш.
Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо.
към беседата >>
Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече.
– Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите.
Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече.
Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко. Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи.
Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш.
Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи.
Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство.
към беседата >>
Не те питат за станалото.
Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече.
Не те питат за станалото.
Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко. Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода.
Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи.
Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода.
Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма.
към беседата >>
Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето?
Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото.
Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето?
Той трябва да каже: Добре съм, синко. Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Не отлагай.
Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода.
Не отлагай.
Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават.
към беседата >>
Той трябва да каже: Добре съм, синко.
Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето?
Той трябва да каже: Добре съм, синко.
Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Иди на извора да видиш, как тече водата.
Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай.
Иди на извора да видиш, как тече водата.
Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш.
към беседата >>
Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко.
Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.
към беседата >>
Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо.
Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата.
Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо.
Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам?
към беседата >>
Изпейте една песен, която вие искате.
Изпейте една песен, която вие искате.
Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина.
към беседата >>
Ще разбереш, какво значи постоянство.
Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо.
Ще разбереш, какво значи постоянство.
Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана.
към беседата >>
Изпя се песента „Светъл ден”.
Изпейте една песен, която вие искате.
Изпя се песента „Светъл ден”.
Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила.
към беседата >>
Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма.
Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство.
Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма.
Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес.
към беседата >>
Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума.
Изпейте една песен, която вие искате. Изпя се песента „Светъл ден”.
Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума.
От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем.
към беседата >>
Повечето хора работят, когато ги наблюдават.
Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма.
Повечето хора работят, когато ги наблюдават.
Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес. Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът.
Изпейте една песен, която вие искате. Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума.
От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът.
„Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro.
към беседата >>
Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш.
Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават.
Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш.
Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес. Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
„Тъги, скърби” произвежда топлина.
Изпейте една песен, която вие искате. Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът.
„Тъги, скърби” произвежда топлина.
„Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto?
към беседата >>
Питаш: Защо трябва да обичам?
Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш.
Питаш: Защо трябва да обичам?
Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес. Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
„Светъл ден” произвежда светлина.
Изпейте една песен, която вие искате. Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина.
„Светъл ден” произвежда светлина.
Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto? Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана.
Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам?
Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана.
Затварянето на крана е обикновен процес. Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.
към беседата >>
Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила.
Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина.
Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила.
И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto? Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.
към беседата >>
3.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Така не се говори.
И двете молитви са хубави. След „Отче наш” по-хубава от „Добрата молитва” няма, но не е само в механичното изговаряне на молитвата. Ще четеш и ще проникваш във всяка дума. Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”.
Така не се говори.
Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога.
към беседата >>
Работа се иска от всички.
Днес светът се нуждае от хора, проводници на Божията любов, да подемат Великото Божие дело, което е спряло на пътя и не може да върви. Нужни са само четири момчета и четири момичета, за да тръгне конят. Четирите момчета и четирите момичета са разумните хора в света. Красиви са лицата на тия момчета и момичета.
Работа се иска от всички.
към беседата >>
Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш.
След „Отче наш” по-хубава от „Добрата молитва” няма, но не е само в механичното изговаряне на молитвата. Ще четеш и ще проникваш във всяка дума. Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори.
Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш.
Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш.
към беседата >>
Желая да бъдете като малкото момиченце.
Желая да бъдете като малкото момиченце.
Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода.
към беседата >>
Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”.
Ще четеш и ще проникваш във всяка дума. Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш.
Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”.
Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това?
към беседата >>
Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път.
Желая да бъдете като малкото момиченце.
Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път.
Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме.
към беседата >>
Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си.
Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”.
Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си.
После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов.
Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път.
Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов.
Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш.
към беседата >>
После ще продължи.
Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си.
После ще продължи.
Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Всичко да правите заради Божията мъдрост.
Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов.
Всичко да правите заради Божията мъдрост.
Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат.
към беседата >>
Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога.
Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи.
Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога.
Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Всичко да правите заради Божията истина.
Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост.
Всичко да правите заради Божията истина.
Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време.
към беседата >>
Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш.
Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога.
Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш.
– Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Само така ще придобиете живот, знание и свобода.
Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина.
Само така ще придобиете живот, знание и свобода.
Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес.
към беседата >>
– Как се постига това?
Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш.
– Как се постига това?
– Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме.
Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода.
Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме.
Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път.
към беседата >>
– Като изучаваш себе си и своя ближен.
Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това?
– Като изучаваш себе си и своя ближен.
към беседата >>
Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш.
Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме.
Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш.
Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”.
Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете.
към беседата >>
Каквото направиш, всички ще го харесат.
Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш.
Каквото направиш, всички ще го харесат.
Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”.
Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа.
Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него.
към беседата >>
Не се дръж за старото, как са живели хората едно време.
Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат.
Не се дръж за старото, как са живели хората едно време.
Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа.
Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае.
– Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена.
към беседата >>
Важно е, как трябва да живеят днес.
Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време.
Важно е, как трябва да живеят днес.
Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
– Въпрос е, колко е учен.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае.
– Въпрос е, колко е учен.
Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори.
към беседата >>
Това е новият път.
Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес.
Това е новият път.
Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
Това, което аз зная, той не може да го обхване.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен.
Това, което аз зная, той не може да го обхване.
Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си?
към беседата >>
Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път.
Опитал съм това и ви говоря опитани неща.
към беседата >>
Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете.
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване.
Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете.
Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред.
към беседата >>
Трябва да служим на Господа!
Трябва да служим на Господа!
Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.
към беседата >>
Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него.
Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете.
Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него.
Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си.
към беседата >>
Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас.
Трябва да служим на Господа!
Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас.
Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.
към беседата >>
Днес Бог работи за създаването на друга вселена.
Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него.
Днес Бог работи за създаването на друга вселена.
Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно.
към беседата >>
Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание.
Трябва да служим на Господа! Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас.
Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание.
Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.
към беседата >>
Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори.
– Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена.
Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори.
Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими.
към беседата >>
Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.
Трябва да служим на Господа! Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание.
Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.
към беседата >>
Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си?
Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори.
Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си?
Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе.
към беседата >>
Да турим нова основа на живота си.
Да турим нова основа на живота си.
Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов.
към беседата >>
Докато дойде до него, учителят е отишъл напред.
Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си?
Докато дойде до него, учителят е отишъл напред.
– Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват.
към беседата >>
Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони.
Да турим нова основа на живота си.
Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони.
Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло.
към беседата >>
– Ще стана като учителя си.
Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред.
– Ще стана като учителя си.
– В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него.
Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони.
Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него.
Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
– В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно.
Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си.
– В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно.
Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
Мравка се дави във водата – извади я на сухо място.
Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него.
Мравка се дави във водата – извади я на сухо място.
Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
Там нещата са непостижими.
Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно.
Там нещата са непостижими.
Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана.
Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място.
Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана.
Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе.
Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими.
Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе.
Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
Колкото и да е малка една работа, направи я с любов.
Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана.
Колкото и да е малка една работа, направи я с любов.
В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват.
Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе.
Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват.
От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
В любовта няма противоречия, няма зло.
Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов.
В любовта няма противоречия, няма зло.
В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие.
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие.
– Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света.
към беседата >>
От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
– Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват.
От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.
към беседата >>
В любовта всичко е светло и добро.
Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло.
В любовта всичко е светло и добро.
към беседата >>
– Кои са тия неща?
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие.
– Кои са тия неща?
– Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света.
към беседата >>
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява.
Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички.
към беседата >>
– Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа.
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща?
– Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа.
Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи.
към беседата >>
Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява.
Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост.
Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си.
към беседата >>
Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен.
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа.
Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен.
Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър.
към беседата >>
Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост.
Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене.
И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват.
към беседата >>
Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив.
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен.
Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив.
След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър.
към беседата >>
И той съзнава това.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене.
И той съзнава това.
Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам.
към беседата >>
След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света.
Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив.
След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света.
Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш.
към беседата >>
Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това.
Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата.
Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам.
към беседата >>
Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света.
– Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света.
Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света.
Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес.
към беседата >>
Той познава занаята си и е готов да услужва на всички.
Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата.
Той познава занаята си и е готов да услужва на всички.
Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува.
към беседата >>
Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи.
– Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света.
Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи.
Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето.
към беседата >>
Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си.
Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички.
Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си.
Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща.
към беседата >>
Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър.
Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи.
Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър.
Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега.
към беседата >>
Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват.
Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си.
Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват.
И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар.
към беседата >>
Друг казва, че някога е бил добър.
Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър.
Друг казва, че някога е бил добър.
Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря.
към беседата >>
И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам.
И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват.
И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам.
Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време.
към беседата >>
Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш.
След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър.
Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш.
Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето.
към беседата >>
Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам.
Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам.
Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам.
Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.
към беседата >>
Важно е, какъв си днес.
Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш.
Важно е, какъв си днес.
Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре.
към беседата >>
Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува.
Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам.
Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува.
Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.
към беседата >>
Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето.
Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес.
Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето.
Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща.
Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува.
Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща.
Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.
към беседата >>
Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега.
Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето.
Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега.
Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Отивам при един опитен дрехар.
Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща.
Отивам при един опитен дрехар.
Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.
към беседата >>
Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря.
Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега.
Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря.
В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време.
И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар.
Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време.
И двамата сме доволни.
към беседата >>
В тях се съдържа и миналото, и бъдещето.
Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря.
В тях се съдържа и миналото, и бъдещето.
Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
И двамата сме доволни.
Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време.
И двамата сме доволни.
към беседата >>
Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре.
Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето.
Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре.
Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши.
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши.
Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен.
към беседата >>
Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре.
Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Много майки искат да възпитат децата си, но не могат.
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши.
Много майки искат да възпитат децата си, но не могат.
– Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен.
към беседата >>
Мнозина считат яденето за маловажна работа.
Мнозина считат яденето за маловажна работа.
Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си.
към беседата >>
– Защо?
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат.
– Защо?
– Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен.
към беседата >>
Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи.
Мнозина считат яденето за маловажна работа.
Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи.
Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър.
към беседата >>
– Защото те сами не са възпитани.
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо?
– Защото те сами не са възпитани.
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност.
към беседата >>
Това са човешки работи.
Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи.
Това са човешки работи.
Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър?
към беседата >>
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност.
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани.
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност.
Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен.
към беседата >>
Щял си да спечелиш няколко милиона.
Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи.
Щял си да спечелиш няколко милиона.
Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели.
към беседата >>
Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен.
Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност.
Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен.
Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен.
към беседата >>
Какво представят тия милиони?
Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона.
Какво представят тия милиони?
Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе.
към беседата >>
Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен.
Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен.
Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен.
Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел.
към беседата >>
Излишен товар, който ще туриш на гърба си.
Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони?
Излишен товар, който ще туриш на гърба си.
Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш.
към беседата >>
Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен.
– Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен.
Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен.
Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога.
към беседата >>
Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър.
Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си.
Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър.
Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен.
към беседата >>
Никой не желае такава сериозност.
– Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен.
Никой не желае такава сериозност.
По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”.
към беседата >>
Какво ще спечелиш като министър?
Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър.
Какво ще спечелиш като министър?
– Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите.
към беседата >>
По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен.
Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност.
По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен.
Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие.
към беседата >>
– Неприятели.
Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър?
– Неприятели.
Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш?
към беседата >>
Като греши, човек пак става сериозен.
Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен.
Като греши, човек пак става сериозен.
Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината.
към беседата >>
Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе.
Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели.
Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе.
Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя.
към беседата >>
Човекът на новото учение е весел.
Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен.
Човекът на новото учение е весел.
Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост.
към беседата >>
Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш.
Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе.
Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш.
Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите.
към беседата >>
Веселието е качество на Бога.
Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел.
Веселието е качество на Бога.
Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга.
към беседата >>
Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен.
Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш.
Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен.
Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди.
към беседата >>
Казано е: „Да се весели Бог в делата си”.
Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога.
Казано е: „Да се весели Бог в делата си”.
И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта.
към беседата >>
Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите.
Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен.
Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите.
– Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях?
към беседата >>
И ние да се радваме на Божието веселие.
По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”.
И ние да се радваме на Божието веселие.
Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието.
към беседата >>
– Как ще ги оправиш?
– Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите.
– Как ще ги оправиш?
– Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам.
към беседата >>
Радостта е емблема на светлината.
Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие.
Радостта е емблема на светлината.
Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели.
към беседата >>
– Тоя ще накажа, оня ще затворя.
Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш?
– Тоя ще накажа, оня ще затворя.
– Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Дето има светлина, има и радост.
Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината.
Дето има светлина, има и радост.
Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света.
към беседата >>
– Така не се оправят работите.
Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя.
– Така не се оправят работите.
Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят.
към беседата >>
Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга.
Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост.
Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга.
Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители.
към беседата >>
Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди.
Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите.
Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди.
Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Дето е веселието, там е любовта.
Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга.
Дето е веселието, там е любовта.
Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
Как ще се справиш с тях?
Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди.
Как ще се справиш с тях?
Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Дето няма веселие, там е безлюбието.
И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта.
Дето няма веселие, там е безлюбието.
Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
Ако затвориш всички, ти ще останеш сам.
– Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях?
Ако затвориш всички, ти ще останеш сам.
Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Божият свят е съвършен, затова Бог се весели.
Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието.
Божият свят е съвършен, затова Бог се весели.
Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава?
– Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам.
Какво ще правиш тогава?
При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света.
Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели.
Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света.
Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
При това, затворниците трябва да се хранят.
– Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава?
При това, затворниците трябва да се хранят.
Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители.
Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света.
Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители.
Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
Отде ще намериш толкова средства?
Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят.
Отде ще намериш толкова средства?
към беседата >>
Той се радва на човешките придобивки.
Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители.
Той се радва на човешките придобивки.
към беседата >>
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре.
Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат.
към беседата >>
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста.
И рече Бог: „Да бъде виделина! ” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо?
към беседата >>
Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре.
Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът.
Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят.
към беседата >>
И рече Бог: „Да бъде виделина!
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста.
И рече Бог: „Да бъде виделина!
” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти.
към беседата >>
Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът.
Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха.
Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека.
към беседата >>
” – и стана виделина.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина!
” – и стана виделина.
Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят.
към беседата >>
Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха.
Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него.
Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина! ” – и стана виделина.
Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си.
Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани.
към беседата >>
Клетките на свинското месо са крайно лениви.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него.
Клетките на свинското месо са крайно лениви.
Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина! ” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си.
Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината.
– Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове.
към беседата >>
Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат.
Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви.
Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат.
Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
– Защо?
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина! ” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината.
– Защо?
– Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не.
към беседата >>
Трябва да турите няколко стражари да ги пазят.
Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат.
Трябва да турите няколко стражари да ги пазят.
Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
– Защото съвременните учени са материалисти.
И рече Бог: „Да бъде виделина! ” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо?
– Защото съвременните учени са материалисти.
Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява.
към беседата >>
Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека.
Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят.
Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека.
Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят.
” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти.
Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят.
Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва.
към беседата >>
Вместо полза, то причинява вреда.
Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека.
Вместо полза, то причинява вреда.
към беседата >>
Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани.
Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят.
Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани.
Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта.
към беседата >>
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце.
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце.
Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени.
към беседата >>
Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове.
Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани.
Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове.
Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му.
към беседата >>
Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо!
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце.
Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо!
– вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне.
към беседата >>
Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не.
– Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове.
Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не.
Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава.
към беседата >>
– вкусно, сладко ми е!
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо!
– вкусно, сладко ми е!
Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая.
към беседата >>
Факт е, например, че слънцето изгрява.
– Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не.
Факт е, например, че слънцето изгрява.
Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам.
към беседата >>
Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай!
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е!
Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай!
Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая.
към беседата >>
Факт е, че слънцето залязва.
Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява.
Факт е, че слънцето залязва.
Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата.
към беседата >>
Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле!
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай!
Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле!
Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая.
към беседата >>
Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта.
Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва.
Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта.
Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето.
към беседата >>
Това се случва не само с прости хора, но и с учени.
Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле!
Това се случва не само с прости хора, но и с учени.
Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му.
Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта.
Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му.
Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш.
към беседата >>
Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне.
Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени.
Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне.
Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
Това са процеси, през които човек неизбежно минава.
Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му.
Това са процеси, през които човек неизбежно минава.
Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява.
към беседата >>
Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая.
– вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне.
Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая.
Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам.
Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава.
Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам.
Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява.
към беседата >>
Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая.
Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая.
Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая.
Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
Това е неразбиране на нещата.
Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам.
Това е неразбиране на нещата.
Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява.
към беседата >>
Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая.
Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая.
Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая.
Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето.
Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата.
Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето.
При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат.
към беседата >>
Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая.
Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.
към беседата >>
При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш.
Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето.
При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш.
Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават.
към беседата >>
Как гледат религиозните на храненето?
Как гледат религиозните на храненето?
Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят.
към беседата >>
Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява.
Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш.
Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява.
Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”.
към беседата >>
Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука.
Как гледат религиозните на храненето?
Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука.
Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада.
към беседата >>
Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява.
Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява.
Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява.
Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един.
към беседата >>
Не е така.
Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука.
Не е така.
Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е.
към беседата >>
Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява.
Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява.
Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява.
Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота.
към беседата >>
Религията е наука, религията е изкуство.
Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така.
Религията е наука, религията е изкуство.
Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада.
към беседата >>
Това са противоположности, между които хората се движат.
Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява.
Това са противоположности, между които хората се движат.
Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени.
Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство.
Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени.
Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада.
към беседата >>
Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават.
При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат.
Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават.
Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят.
Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени.
Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят.
След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада.
към беседата >>
Христос казва: „Един е вашият Учител”.
Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават.
Христос казва: „Един е вашият Учител”.
Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада.
Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят.
След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада.
Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Много ученици има, но учителят е само един.
Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”.
Много ученици има, но учителят е само един.
Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е.
Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада.
Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е.
Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота.
Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един.
Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота.
Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада.
Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е.
Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада.
Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Ученикът не може да направи това.
Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота.
Ученикът не може да направи това.
към беседата >>
Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада.
Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада.
Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада.
Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Съвременният свят преживява тревожни времена.
Съвременният свят преживява тревожни времена.
Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват.
към беседата >>
Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада.
Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада.
Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада.
Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство.
Съвременният свят преживява тревожни времена.
Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство.
Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно.
към беседата >>
Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада.
Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.
към беседата >>
Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват.
Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство.
Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват.
Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно.
към беседата >>
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето.
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето.
– Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене.
към беседата >>
Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми.
Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват.
Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми.
Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат.
към беседата >>
– Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние?
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето.
– Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние?
Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята.
към беседата >>
Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа.
Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми.
Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа.
Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това.
към беседата >>
Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние.
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние?
Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние.
Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие.
към беседата >>
Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват.
Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа.
Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват.
Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък.
към беседата >>
Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества.
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние.
Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества.
Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота.
към беседата >>
Ще кажете, че това не е разумно.
Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват.
Ще кажете, че това не е разумно.
Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък.
към беседата >>
Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето.
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества.
Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето.
Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето.
към беседата >>
Според мене, щом става, това е неизбежно.
Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно.
Според мене, щом става, това е неизбежно.
То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък.
към беседата >>
Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене.
Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето.
Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене.
Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога.
към беседата >>
То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат.
Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно.
То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат.
Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият.
към беседата >>
Без слънцето няма живот на земята.
– Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене.
Без слънцето няма живот на земята.
То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог?
към беседата >>
Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това.
Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат.
Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това.
Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият.
към беседата >>
То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие.
Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята.
То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие.
Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето.
към беседата >>
Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък.
Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това.
Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък.
Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота.
Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие.
Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота.
Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога.
към беседата >>
Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък.
Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък.
Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък.
Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето.
Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота.
Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето.
Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога.
към беседата >>
Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък.
Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък.
Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък.
Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
Някой ще възрази, че животът е от Бога.
Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето.
Някой ще възрази, че животът е от Бога.
Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота.
към беседата >>
Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият.
То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък.
Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият.
Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
Де е Бог?
Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога.
Де е Бог?
– В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог.
към беседата >>
Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият.
Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият.
Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият.
Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
– В слънцето.
То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог?
– В слънцето.
Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог.
към беседата >>
Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият.
Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.
към беседата >>
Значи, слънцето е седалище на Бога.
Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето.
Значи, слънцето е седалище на Бога.
Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства.
към беседата >>
Някой казва: Няма надежда в живота.
Някой казва: Няма надежда в живота.
– Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл.
към беседата >>
Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога.
Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога.
Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога.
С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог.
към беседата >>
– Защо няма надежда?
Някой казва: Няма надежда в живота.
– Защо няма надежда?
– Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба.
към беседата >>
С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота.
Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога.
С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота.
Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог.
към беседата >>
– Защото си влязъл в човешкия порядък.
Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда?
– Защото си влязъл в човешкия порядък.
– Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш.
към беседата >>
Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог.
Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота.
Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог.
Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства.
към беседата >>
– Какво да правя?
Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък.
– Какво да правя?
– Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу.
към беседата >>
Дето е запалената свещ, там е Бог.
– В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог.
Дето е запалената свещ, там е Бог.
Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог.
към беседата >>
– Излез от човешкия порядък и влез в Божествения.
Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя?
– Излез от човешкия порядък и влез в Божествения.
– Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето.
към беседата >>
Дето свещта не гори, там Бог не присъства.
Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог.
Дето свещта не гори, там Бог не присъства.
Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог.
към беседата >>
– Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл.
Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения.
– Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл.
– Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш.
към беседата >>
Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог.
Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства.
Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог.
Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог.
към беседата >>
– Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба.
– Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл.
– Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба.
Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам.
към беседата >>
Дето е сърцето, там е Бог.
С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог.
Дето е сърцето, там е Бог.
Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог.
към беседата >>
Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш.
– Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба.
Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш.
Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства.
Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог.
Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства.
Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух.
към беседата >>
Само десетина стъпала си слязъл надолу.
– Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш.
Само десетина стъпала си слязъл надолу.
Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
Дето е душата, там е Бог.
Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства.
Дето е душата, там е Бог.
Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата.
към беседата >>
Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето.
– Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу.
Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето.
Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
Няма ли душа, няма Бог.
Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог.
Няма ли душа, няма Бог.
Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух.
към беседата >>
Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш.
– Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето.
Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш.
– Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
Дето е духът, там е Бог.
Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог.
Дето е духът, там е Бог.
Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства.
към беседата >>
– Не мога да обичам.
– Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш.
– Не мога да обичам.
– Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
Дето няма дух, няма и Бог.
Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог.
Дето няма дух, няма и Бог.
За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло.
към беседата >>
– Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам.
– Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.
към беседата >>
За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух.
Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог.
За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух.
Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека.
към беседата >>
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека.
Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи.
към беседата >>
Духът е свързан със силата.
Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух.
Духът е свързан със силата.
Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа.
към беседата >>
Не казвай за някого, че е невежа.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека.
Не казвай за някого, че е невежа.
Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи?
към беседата >>
Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух.
Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата.
Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух.
Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво.
към беседата >>
Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа.
Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш.
Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства.
Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух.
Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства.
Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш.
Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него.
Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал.
към беседата >>
Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло.
Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства.
Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло.
В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него.
Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи.
Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода.
към беседата >>
В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека.
За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло.
В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека.
То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи.
Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи.
Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи.
– Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.
към беседата >>
То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа.
Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека.
То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа.
Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
– Кой ще го учи?
Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи.
– Кой ще го учи?
– Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си.
към беседата >>
Умът е цъфтене на човешкото дърво.
Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа.
Умът е цъфтене на човешкото дърво.
Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
– Който има знания.
Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи?
– Който има знания.
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва.
към беседата >>
Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво.
Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.
към беседата >>
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал.
Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания.
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал.
Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила.
към беседата >>
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало.
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало.
Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода.
Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал.
Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода.
Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора.
към беседата >>
Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти.
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало.
Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти.
Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце.
към беседата >>
Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.
Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода.
Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.
Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте.
към беседата >>
Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти.
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти.
Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти.
Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват.
към беседата >>
Глаголът крие сила в себе си.
– Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.
Глаголът крие сила в себе си.
Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове.
към беседата >>
Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи.
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти.
Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи.
Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването.
към беседата >>
Без глагол речта нищо не струва.
– Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си.
Без глагол речта нищо не струва.
И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки?
към беседата >>
Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд?
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи.
Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд?
– Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни.
към беседата >>
И местоимението подразбира сила.
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва.
И местоимението подразбира сила.
Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
към беседата >>
– Ще стане отровно.
Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд?
– Ще стане отровно.
Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни.
към беседата >>
Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора.
Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила.
Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора.
Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността.
към беседата >>
Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце.
Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно.
Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце.
Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни.
към беседата >>
Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте.
Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора.
Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте.
Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление.
към беседата >>
Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват.
Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце.
Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват.
Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни?
към беседата >>
Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове.
Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте.
Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове.
Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво.
към беседата >>
Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването.
Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват.
Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването.
Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага.
към беседата >>
Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки?
Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове.
Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки?
Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно.
към беседата >>
Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни.
Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването.
Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни.
За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя.
към беседата >>
Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки?
Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки.
към беседата >>
За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни.
– Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни.
За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни.
За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
закон на разумността.
Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
закон на разумността.
Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш?
към беседата >>
За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни.
Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни.
За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни.
Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
Двете точки са знак за деление.
Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността.
Двете точки са знак за деление.
Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си.
към беседата >>
Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни?
Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни.
Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни?
– Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
Ще делиш правилно, на всички по еднакво.
Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление.
Ще делиш правилно, на всички по еднакво.
Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си.
към беседата >>
– Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага.
Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни?
– Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага.
Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно.
Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво.
Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно.
Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката?
към беседата >>
Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя.
Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага.
Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя.
В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
Имаш две ябълки.
Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно.
Имаш две ябълки.
Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече.
към беседата >>
В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя.
В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.
към беседата >>
Как ще ги разделиш?
закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки.
Как ще ги разделиш?
Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година.
към беседата >>
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая.
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая.
Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората.
към беседата >>
Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си.
Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш?
Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си.
Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години.
към беседата >>
Това са нашите времена.
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая.
Това са нашите времена.
Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици?
към беседата >>
Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си.
Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си.
Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си.
В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение.
към беседата >>
Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко.
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена.
Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко.
Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време.
към беседата >>
В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката?
Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си.
В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката?
– Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът?
към беседата >>
Какво виждаме?
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко.
Какво виждаме?
Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник.
към беседата >>
– Който е чакал повече.
Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката?
– Който е чакал повече.
Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си?
към беседата >>
Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат.
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме?
Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат.
Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме.
към беседата >>
Ти си чакал десет години, а той само една година.
Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече.
Ти си чакал десет години, а той само една година.
Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта.
към беседата >>
Днес се проявява критическият ум на хората.
„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат.
Днес се проявява критическият ум на хората.
Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията.
към беседата >>
Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години.
Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година.
Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години.
Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта.
към беседата >>
Какви са съвременните критици?
Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората.
Какви са съвременните критици?
Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема.
към беседата >>
Ще се учите на търпение.
Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години.
Ще се учите на търпение.
– Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече.
към беседата >>
Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време.
Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици?
Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време.
Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка.
към беседата >>
– Не може ли по любов да се реши въпросът?
В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение.
– Не може ли по любов да се реши въпросът?
– На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник.
Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време.
Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник.
Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
– На колко години си?
– Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът?
– На колко години си?
– Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме.
Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник.
Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме.
Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
– Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта.
Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си?
– Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта.
И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията.
Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме.
Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията.
Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
И на 90 години човек загазва в любовта.
Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта.
И на 90 години човек загазва в любовта.
Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Пак му отговорили, че не е добра, не се приема.
Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията.
Пак му отговорили, че не е добра, не се приема.
Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
Стане ли на сто години, той не загазва вече.
Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта.
Стане ли на сто години, той не загазва вече.
Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка.
Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема.
Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка.
Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
– Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече.
Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.
към беседата >>
Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка.
Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.
към беседата >>
Казва се, че любовта е за младите.
Казва се, че любовта е за младите.
Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам.
към беседата >>
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва.
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва.
Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря.
към беседата >>
Въпреки това, те загазват в любовта.
Казва се, че любовта е за младите.
Въпреки това, те загазват в любовта.
– Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си?
към беседата >>
Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва.
Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?
Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
към беседата >>
– Защо?
Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта.
– Защо?
– Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години.
към беседата >>
Българинът обикновено изхвърля местоимението.
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?
Българинът обикновено изхвърля местоимението.
Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
към беседата >>
– Защото старите не ги подкрепват.
Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо?
– Защото старите не ги подкрепват.
За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш.
към беседата >>
Той си служи само с глагола.
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението.
Той си служи само с глагола.
Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш.
към беседата >>
За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо.
Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват.
За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо.
Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение.
към беседата >>
Той казва: Говоря.
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола.
Той казва: Говоря.
Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш.
към беседата >>
Старият казва: Освен години, нищо друго нямам.
Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо.
Старият казва: Освен години, нищо друго нямам.
– На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен.
към беседата >>
Англичанинът казва: Аз говоря.
Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря.
Англичанинът казва: Аз говоря.
Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения.
към беседата >>
– На колко години си?
Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам.
– На колко години си?
– На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите.
към беседата >>
Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря.
Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието.
към беседата >>
– На сто години.
– Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си?
– На сто години.
– Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред.
към беседата >>
Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин.
към беседата >>
– Тъкмо сега си готов да любиш.
– Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години.
– Тъкмо сега си готов да любиш.
Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя!
към беседата >>
Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш.
Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш.
Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека.
към беседата >>
Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение.
За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш.
Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение.
Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето.
към беседата >>
Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш.
Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш.
Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш.
Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота.
към беседата >>
Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен.
Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение.
Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен.
Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето?
към беседата >>
Думата „англичанин” има две значения.
Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш.
Думата „англичанин” има две значения.
В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите.
към беседата >>
Числото сто е число на ангелите.
– На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен.
Числото сто е число на ангелите.
Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може.
към беседата >>
В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието.
Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения.
В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието.
В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват.
към беседата >>
Приложи закона на ангелите и върви напред.
– На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите.
Приложи закона на ангелите и върви напред.
Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето.
към беседата >>
В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин.
Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието.
В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин.
Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите.
към беседата >>
Кажи: Ще любя!
– Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред.
Кажи: Ще любя!
Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека.
Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин.
Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека.
Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
Ще отида да посрещна слънцето.
Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя!
Ще отида да посрещна слънцето.
– Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота.
Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека.
Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота.
И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
– Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето?
Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето.
– Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето?
– Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
И простият, и ученият обичат парите.
Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота.
И простият, и ученият обичат парите.
Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
– Може.
Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето?
– Може.
Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
Разликата е само в това, как ги придобиват.
В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите.
Разликата е само в това, как ги придобиват.
И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето.
Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може.
Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето.
Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
И апашът обича парите.
В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват.
И апашът обича парите.
Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето.
Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.
към беседата >>
Той вади револвера и казва: Дай пари!
Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите.
Той вади револвера и казва: Дай пари!
към беседата >>
Подражавайте на слънцето.
Подражавайте на слънцето.
Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш?
към беседата >>
Едно се иска от човека: разбиране на живота.
Едно се иска от човека: разбиране на живота.
Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години.
към беседата >>
Никога не се отбивайте от пътя си.
Подражавайте на слънцето.
Никога не се отбивайте от пътя си.
Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм.
към беседата >>
Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен.
Едно се иска от човека: разбиране на живота.
Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен.
Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял.
към беседата >>
Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка.
Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си.
Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка.
– Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш?
към беседата >>
Той влиза в незавършените процеси.
Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен.
Той влиза в незавършените процеси.
Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието.
към беседата >>
– Защо спираш?
Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка.
– Защо спираш?
– Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм.
към беседата >>
Стреми се към завършените, а попада в незавършените.
Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси.
Стреми се към завършените, а попада в незавършените.
В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие.
към беседата >>
– Жаден съм.
Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш?
– Жаден съм.
– Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва.
към беседата >>
В миналата война един българин спечелил много пари.
Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените.
В миналата война един българин спечелил много пари.
Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много.
към беседата >>
– Защо спираш?
Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм.
– Защо спираш?
– Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва.
към беседата >>
Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години.
Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари.
Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години.
Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито.
към беседата >>
– Гладен съм.
Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш?
– Гладен съм.
– Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва.
към беседата >>
Случило се, че след 24 часа умрял.
Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години.
Случило се, че след 24 часа умрял.
Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти.
към беседата >>
– Защо спираш?
Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм.
– Защо спираш?
– Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта.
към беседата >>
Подобен пример има и в Писанието.
Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял.
Подобен пример има и в Писанието.
Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство?
към беседата >>
– Невежа съм.
– Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш?
– Невежа съм.
– Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица.
към беседата >>
Един земеделец се радвал на голямо плодородие.
Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието.
Един земеделец се радвал на голямо плодородие.
Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство? ”
към беседата >>
– Щом си жаден, вода ти трябва.
– Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм.
– Щом си жаден, вода ти трябва.
Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души.
към беседата >>
Нивите му родили много.
В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие.
Нивите му родили много.
Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство? ”
към беседата >>
Щом си гладен, хляб ти трябва.
– Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва.
Щом си гладен, хляб ти трябва.
Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода?
към беседата >>
Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито.
Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много.
Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито.
Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство? ”
към беседата >>
Щом си невежа, звание ти трябва.
– Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва.
Щом си невежа, звание ти трябва.
Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има.
към беседата >>
Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти.
Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито.
Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти.
На кого ще оставиш това богатство? ”
към беседата >>
Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта.
– Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва.
Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта.
Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
На кого ще оставиш това богатство?
Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти.
На кого ще оставиш това богатство?
”
към беседата >>
Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица.
– Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта.
Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица.
Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
”
Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство?
”
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души.
– Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица.
Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души.
– Има ли такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес.
Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем.
към беседата >>
– Има ли такава вода?
Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души.
– Има ли такава вода?
– Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес.
Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени.
Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена.
към беседата >>
– Има.
Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода?
– Има.
Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени.
Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят.
Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Не се съмнявайте в положителното в живота.
Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има.
Не се съмнявайте в положителното в живота.
към беседата >>
Днес си министър-председател, утре ще те уволнят.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят.
Днес си министър-председател, утре ще те уволнят.
Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Дръжте се за положителното в света.
Дръжте се за положителното в света.
Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън?
към беседата >>
Това са все незавършени процеси.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят.
Това са все незавършени процеси.
Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя.
Дръжте се за положителното в света.
Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя.
Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете.
към беседата >>
Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем.
Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси.
Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем.
Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Не е така.
Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя.
Не е така.
Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена.
Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем.
Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена.
Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Запалила се къщата ти.
Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така.
Запалила се къщата ти.
Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Всеки ще каже: И без него може.
Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена.
Всеки ще каже: И без него може.
към беседата >>
Не можеш ли да изгасиш огъня?
Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти.
Не можеш ли да изгасиш огъня?
Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Кое е същественото в живота?
Кое е същественото в живота?
Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари?
към беседата >>
Не знаеш ли, как се гаси огън?
Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня?
Не знаеш ли, как се гаси огън?
Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа.
Кое е същественото в живота?
Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа.
Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети.
към беседата >>
Не си дете.
Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън?
Не си дете.
И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става.
Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа.
Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става.
Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповядай, вземи си, колкото искаш.
към беседата >>
И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете.
И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.
към беседата >>
Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе.
Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става.
Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе.
Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповядай, вземи си, колкото искаш. Дервишът посегнал към кесията и взел само десет стотинки.
към беседата >>
Един ден бях поканен в дома на едно видно семейство за няколко деня.
Един ден бях поканен в дома на едно видно семейство за няколко деня.
Госпожата, уморена от работа, легнала след обед да си почине. В това време детето влязло в стаята да си вземе орехи, които майката криела под кревата. За да не вдига шум, да го чуе майка му, то запалило свещ, да види, в кой ъгъл са орехите, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгоряхме! Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгоряхме!
към беседата >>
Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея.
Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе.
Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея.
Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповядай, вземи си, колкото искаш. Дервишът посегнал към кесията и взел само десет стотинки. – Вземи повече.
към беседата >>
Госпожата, уморена от работа, легнала след обед да си почине.
Един ден бях поканен в дома на едно видно семейство за няколко деня.
Госпожата, уморена от работа, легнала след обед да си почине.
В това време детето влязло в стаята да си вземе орехи, които майката криела под кревата. За да не вдига шум, да го чуе майка му, то запалило свещ, да види, в кой ъгъл са орехите, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгоряхме! Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгоряхме! Какво требваше да се направи?
към беседата >>
НАГОРЕ