НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1693
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1693
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Всичкият порядък в природата е едно велико Божествено благо, което трябва да се изучава.
Сега, не искам да остане във вашия ум, че нещата са фатални в света.
Всичкият порядък в природата е едно велико Божествено благо, което трябва да се изучава.
И всички, които ред поколения не са изучавали тия закони, спрат се някъде. Някои хора са се спрели на числото 2.
към беседата >>
Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина.
Например, като отидете в планинско място, дето има разрушения и не разбирате законите на природата, като поседите няколко дена, ще усетите едно ограничение. Или можете да направите един малък опит между хилядите говеда, които пасат. Като седите няколко дена там, вий ще усетите влиянията на говедата върху себе си. Не само това, но ако ходите бос и вървите по една нечиста почва, вие ще усетите това влияние. Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак.
Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина.
Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане.
към беседата >>
И всички, които ред поколения не са изучавали тия закони, спрат се някъде.
Сега, не искам да остане във вашия ум, че нещата са фатални в света. Всичкият порядък в природата е едно велико Божествено благо, което трябва да се изучава.
И всички, които ред поколения не са изучавали тия закони, спрат се някъде.
Някои хора са се спрели на числото 2.
към беседата >>
Пристигнахме късно вечерта.
Или можете да направите един малък опит между хилядите говеда, които пасат. Като седите няколко дена там, вий ще усетите влиянията на говедата върху себе си. Не само това, но ако ходите бос и вървите по една нечиста почва, вие ще усетите това влияние. Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак. Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина.
Пристигнахме късно вечерта.
Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“.
към беседата >>
Някои хора са се спрели на числото 2.
Сега, не искам да остане във вашия ум, че нещата са фатални в света. Всичкият порядък в природата е едно велико Божествено благо, което трябва да се изучава. И всички, които ред поколения не са изучавали тия закони, спрат се някъде.
Някои хора са се спрели на числото 2.
към беседата >>
Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим.
Като седите няколко дена там, вий ще усетите влиянията на говедата върху себе си. Не само това, но ако ходите бос и вървите по една нечиста почва, вие ще усетите това влияние. Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак. Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина. Пристигнахме късно вечерта.
Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим.
Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“. Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
Всички в Европа са в числото 2.
Всички в Европа са в числото 2.
Англичаните и германците са в числото 2. Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света.
към беседата >>
Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво.
Не само това, но ако ходите бос и вървите по една нечиста почва, вие ще усетите това влияние. Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак. Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина. Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим.
Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво.
Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“. Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
Англичаните и германците са в числото 2.
Всички в Европа са в числото 2.
Англичаните и германците са в числото 2.
Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право.
към беседата >>
Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения.
Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак. Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина. Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво.
Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения.
И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“. Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
Спорят сега кой да бъде пръв.
Всички в Европа са в числото 2. Англичаните и германците са в числото 2.
Спорят сега кой да бъде пръв.
Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право.
към беседата >>
И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане.
Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина. Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения.
И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане.
И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“. Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи.
Всички в Европа са в числото 2. Англичаните и германците са в числото 2. Спорят сега кой да бъде пръв.
Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи.
Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право.
към беседата >>
И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“.
Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане.
И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“.
Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се.
Всички в Европа са в числото 2. Англичаните и германците са в числото 2. Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи.
Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се.
След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право. И както един човек мисли, е отчасти право.
към беседата >>
Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек, дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“.
Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.
към беседата >>
След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света.
Всички в Европа са в числото 2. Англичаните и германците са в числото 2. Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се.
След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света.
Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право. И както един човек мисли, е отчасти право. Има нещо, което е право.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави.
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави.
Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа? Този човек сам си е направил. Той сам си пие. Двама души пият и се скарат.
към беседата >>
Както мислят англичаните, е отчасти право.
Англичаните и германците са в числото 2. Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света.
Както мислят англичаните, е отчасти право.
И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право. И както един човек мисли, е отчасти право. Има нещо, което е право.
към беседата >>
Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа?
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави.
Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа?
Този човек сам си е направил. Той сам си пие. Двама души пият и се скарат.
към беседата >>
И както мислят германците, е отчасти право.
Спорят сега кой да бъде пръв. Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право.
И както мислят германците, е отчасти право.
И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право. И както един човек мисли, е отчасти право. Има нещо, което е право.
към беседата >>
Този човек сам си е направил.
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави. Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа?
Този човек сам си е направил.
Той сам си пие. Двама души пият и се скарат.
към беседата >>
И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право.
Германците казват: „Не само вие трябва да бъдете първи, но ние трябва да бъдем първи. Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право.
И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право.
И както един човек мисли, е отчасти право. Има нещо, което е право.
към беседата >>
Той сам си пие.
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави. Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа? Този човек сам си е направил.
Той сам си пие.
Двама души пият и се скарат.
към беседата >>
И както един човек мисли, е отчасти право.
Правото е наше и ще го добием.“ И по добър начин като не могат да го добият, бият се. След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право.
И както един човек мисли, е отчасти право.
Има нещо, което е право.
към беседата >>
Двама души пият и се скарат.
Вие ще кажете: „Това са философствувания, умувания.“ Вие ще кажете: „Природата е направила това, Господ е направил това“ Не, Господ такива работи не прави. Когато един се напие и му пукнат главата в кръчмата, Господ ли прави тази работа? Този човек сам си е направил. Той сам си пие.
Двама души пият и се скарат.
към беседата >>
Има нещо, което е право.
След като се бият, все таки правото ще дойде, но ни най-малко по този начин, по който искат да се справят хората, не може да се добие доброто в света. Както мислят англичаните, е отчасти право. И както мислят германците, е отчасти право. И както мислят българите, или сърбите, или французите, е отчасти право. И както един човек мисли, е отчасти право.
Има нещо, което е право.
към беседата >>
Човек трябва да бъде спокоен.
Човек трябва да бъде спокоен.
Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде прав в света, трябва да доведе главата си, сърцето си и тялото си в хармония с природата.
Човек, който иска да бъде прав в света, трябва да доведе главата си, сърцето си и тялото си в хармония с природата.
Щом имаш такава хармония, ти ще бъдеш пръв: природата ще те тури на добро място. Но щом главата ти, сърцето ти и тялото ти не са в хармония с природата, ти ще бъдеш последен.
към беседата >>
Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца.
Човек трябва да бъде спокоен.
Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца.
Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго.
към беседата >>
Щом имаш такава хармония, ти ще бъдеш пръв: природата ще те тури на добро място.
Човек, който иска да бъде прав в света, трябва да доведе главата си, сърцето си и тялото си в хармония с природата.
Щом имаш такава хармония, ти ще бъдеш пръв: природата ще те тури на добро място.
Но щом главата ти, сърцето ти и тялото ти не са в хармония с природата, ти ще бъдеш последен.
към беседата >>
Един овчарин е неспокоен за своите овце.
Човек трябва да бъде спокоен. Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца.
Един овчарин е неспокоен за своите овце.
Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора.
към беседата >>
Но щом главата ти, сърцето ти и тялото ти не са в хармония с природата, ти ще бъдеш последен.
Човек, който иска да бъде прав в света, трябва да доведе главата си, сърцето си и тялото си в хармония с природата. Щом имаш такава хармония, ти ще бъдеш пръв: природата ще те тури на добро място.
Но щом главата ти, сърцето ти и тялото ти не са в хармония с природата, ти ще бъдеш последен.
към беседата >>
Един банкерин е неспокоен за своите пари.
Човек трябва да бъде спокоен. Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце.
Един банкерин е неспокоен за своите пари.
Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си.
към беседата >>
У англичаните има една отлична черта, която те са развили.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили.
Едно време те минаваха за най-честни хора. И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи.
към беседата >>
Свещеникът не е спокоен за своите пасоми.
Човек трябва да бъде спокоен. Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари.
Свещеникът не е спокоен за своите пасоми.
Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си. Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
Едно време те минаваха за най-честни хора.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили.
Едно време те минаваха за най-честни хора.
И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани.
към беседата >>
Учителят е неспокоен за своите ученици.
Човек трябва да бъде спокоен. Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми.
Учителят е неспокоен за своите ученици.
А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си. Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
И сега са такива.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили. Едно време те минаваха за най-честни хора.
И сега са такива.
У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите.
към беседата >>
А пък учениците са неспокойни за друго.
Да кажем, че една майка е неспокойна за своите деца. Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици.
А пък учениците са неспокойни за друго.
Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си. Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили. Едно време те минаваха за най-честни хора. И сега са такива.
У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма.
Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят.
към беседата >>
Трябва да дадете свобода на всички хора.
Един овчарин е неспокоен за своите овце. Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго.
Трябва да дадете свобода на всички хора.
Човек трябва да даде свобода и на себе си. Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили. Едно време те минаваха за най-честни хора. И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма.
Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи.
Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри.
към беседата >>
Човек трябва да даде свобода и на себе си.
Един банкерин е неспокоен за своите пари. Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора.
Човек трябва да даде свобода и на себе си.
Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи.
У англичаните има една отлична черта, която те са развили. Едно време те минаваха за най-честни хора. И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи.
Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи.
Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри. То е временно подобрение.
към беседата >>
Едновременно човек има нужда от много работи.
Свещеникът не е спокоен за своите пасоми. Учителят е неспокоен за своите ученици. А пък учениците са неспокойни за друго. Трябва да дадете свобода на всички хора. Човек трябва да даде свобода и на себе си.
Едновременно човек има нужда от много работи.
към беседата >>
Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани.
Едно време те минаваха за най-честни хора. И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи.
Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани.
Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри. То е временно подобрение.
към беседата >>
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко.
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко.
Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее. Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини. Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина. Вие ставате тогава активни.
към беседата >>
Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите.
И сега са такива. У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани.
Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите.
Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри. То е временно подобрение.
към беседата >>
Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее.
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко.
Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее.
Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини. Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина. Вие ставате тогава активни.
към беседата >>
Но в бъдеще друго ще измислят.
У германците, ако те дойдат, честността няма да бъде голяма. Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите.
Но в бъдеще друго ще измислят.
Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри. То е временно подобрение.
към беседата >>
Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини.
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко. Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее.
Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини.
Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина. Вие ставате тогава активни.
към беседата >>
Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри.
Те са способни в приложението на изобретенията – да приложат хубавите работи. Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят.
Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри.
То е временно подобрение.
към беседата >>
Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина.
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко. Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее. Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини.
Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина.
Вие ставате тогава активни.
към беседата >>
То е временно подобрение.
Германците са способни да приложат хубавите работи, но са способни да приложат и лошите работи. Със своите изобретения на оръжия, с танковете, които измислиха англичаните и с аеропланите, германците с тях ги тъпчат сега, със своите големи танкове и аероплани. Но в една бъдеща война няма да можеш да печелиш с танкове, понеже противникът ще има такива танкове и аероплани като твоите. Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри.
То е временно подобрение.
към беседата >>
Вие ставате тогава активни.
Ако искаш да станеш добър, мек, яж сладки работи: череши, сливи, круши, ябълки, портокали, каквото и да е сладко. Ако искаш малко енергичен да станеш, яж кисели работи, както българина, например туршии, вишни и прочее. Та казвам: Има сили в света, които образуват киселини. Може да ви случи някоя голяма неприятност – то е една киселина.
Вие ставате тогава активни.
към беседата >>
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение.
В Америка отива един студент при един голям борец. Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него.
към беседата >>
Аз говоря за законите на природата.
Аз говоря за законите на природата.
Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии. Не знаете ли какви бихте станали тогаз? Вие тогава щяхте да приличате на една медуза. Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора. Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора.
към беседата >>
В Америка отива един студент при един голям борец.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение.
В Америка отива един студент при един голям борец.
Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче.
към беседата >>
Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии.
Аз говоря за законите на природата.
Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии.
Не знаете ли какви бихте станали тогаз? Вие тогава щяхте да приличате на една медуза. Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора. Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора. Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение. В Америка отива един студент при един голям борец.
Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал.
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
към беседата >>
Не знаете ли какви бихте станали тогаз?
Аз говоря за законите на природата. Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии.
Не знаете ли какви бихте станали тогаз?
Вие тогава щяхте да приличате на една медуза. Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора. Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора. Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение. В Америка отива един студент при един голям борец. Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал.
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите.
Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Вие тогава щяхте да приличате на една медуза.
Аз говоря за законите на природата. Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии. Не знаете ли какви бихте станали тогаз?
Вие тогава щяхте да приличате на една медуза.
Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора. Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора. Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение. В Америка отива един студент при един голям борец. Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите.
Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила.
Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора.
Аз говоря за законите на природата. Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии. Не знаете ли какви бихте станали тогаз? Вие тогава щяхте да приличате на една медуза.
Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора.
Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора. Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него.
Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение. В Америка отива един студент при един голям борец. Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила.
Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него.
Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора.
Аз говоря за законите на природата. Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии. Не знаете ли какви бихте станали тогаз? Вие тогава щяхте да приличате на една медуза. Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора.
Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора.
Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче.
В Америка отива един студент при един голям борец. Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него.
Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче.
Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
Вий искате един живот уреден, да нямате никакви мъчнотии. Не знаете ли какви бихте станали тогаз? Вие тогава щяхте да приличате на една медуза. Ако имате тези условия на медузата, вий не бихте станали хора. Но благодарение, че се измениха условията на медузата, та вие станахте хора.
Вечните промени в природата ви докараха до това положение, в което сте сега, и вечните промени, които в бъдеще ще станат, ще ви докарат до положението на по-напредналите същества.
към беседата >>
Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
Студентът направил една погрешка и онзи му ударил две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал. И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче.
Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
“ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Например съвременните хора не могат да разберат болестите.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите.
Толкоз болести има. Болестите придават импулс на хората. Има цяла наука за това. Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм. И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
“ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
“ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото удари две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
към беседата >>
Толкоз болести има.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите.
Толкоз болести има.
Болестите придават импулс на хората. Има цяла наука за това. Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм. И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора.
Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие. Ний трябва да държим в изправно положение мозъка.
към беседата >>
Болестите придават импулс на хората.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите. Толкоз болести има.
Болестите придават импулс на хората.
Има цяла наука за това. Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм. И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора.
Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло.
Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие. Ний трябва да държим в изправно положение мозъка. Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
Има цяла наука за това.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите. Толкоз болести има. Болестите придават импулс на хората.
Има цяла наука за това.
Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм. И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора. Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло.
Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът.
А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие. Ний трябва да държим в изправно положение мозъка. Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите. Толкоз болести има. Болестите придават импулс на хората. Има цяла наука за това.
Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм.
И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора. Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът.
А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата.
А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие. Ний трябва да държим в изправно положение мозъка. Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
Например съвременните хора не могат да разберат болестите. Толкоз болести има. Болестите придават импулс на хората. Има цяла наука за това. Ако не бяха болестите, човек нищо не щеше да знае за своя организъм.
И благодарение на болестите човек знае функциите на сърцето, черния дроб, белите дробове и прочее.
към беседата >>
А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора. Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата.
А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие.
Ний трябва да държим в изправно положение мозъка. Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така.
Не мислете, че той много е казал. Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита.
към беседата >>
Ний трябва да държим в изправно положение мозъка.
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора. Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие.
Ний трябва да държим в изправно положение мозъка.
Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
Не мислете, че той много е казал.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така.
Не мислете, че той много е казал.
Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче.
към беседата >>
Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие. Ний трябва да държим в изправно положение мозъка.
Никога не допущай в мозъка си една неизправна мисъл, каквото и да ви се случи в света.
към беседата >>
Много малко е казал този учен човек.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така. Не мислете, че той много е казал.
Много малко е казал този учен човек.
Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче. Какво има в една сюита?
към беседата >>
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света.
Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3.
към беседата >>
Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така. Не мислете, че той много е казал. Много малко е казал този учен човек.
Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка.
Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче. Какво има в една сюита? Какво има в българската песен:
към беседата >>
Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света.
Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек.
Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение.
към беседата >>
Не мислете, че той всичко е свирил.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така. Не мислете, че той много е казал. Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка.
Не мислете, че той всичко е свирил.
Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче. Какво има в една сюита? Какво има в българската песен:
към беседата >>
Щастието започва не изведнъж.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света. Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек.
Щастието започва не изведнъж.
За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж.
към беседата >>
Свирил е едно парче, свирил е една сюита.
Някой път аз слушам, цитират, че еди-кой си учен е казал така и така. Не мислете, че той много е казал. Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил.
Свирил е едно парче, свирил е една сюита.
„Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче. Какво има в една сюита? Какво има в българската песен:
към беседата >>
За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света. Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Щастието започва не изведнъж.
За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3.
По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект.
към беседата >>
„Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче.
Не мислете, че той много е казал. Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита.
„Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче.
Какво има в една сюита? Какво има в българската песен:
към беседата >>
По никой друг начин.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света. Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3.
По никой друг начин.
И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство.
към беседата >>
Какво има в една сюита?
Много малко е казал този учен човек. Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче.
Какво има в една сюита?
Какво има в българската песен:
към беседата >>
И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3.
За да се постигнат нещата, ти трябва да има да обичаш някого в света. Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин.
И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3.
3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство. Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка.
към беседата >>
Какво има в българската песен:
Или казвате, че някой е пианист или цигулар, свири на пиано или на цигулка. Не мислете, че той всичко е свирил. Свирил е едно парче, свирил е една сюита. „Сюита“ е една особена песен, сюити са много песни, съединени в едно по-дълго парче. Какво има в една сюита?
Какво има в българската песен:
към беседата >>
3 ще бъде обект, предметно учение.
Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3.
3 ще бъде обект, предметно учение.
Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство. Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка. Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Стоян майци си думаше:
Стоян майци си думаше:
към беседата >>
Една жена се е влюбила в един мъж.
Щастието започва не изведнъж. За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение.
Една жена се е влюбила в един мъж.
Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство. Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка. Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
„Мале ма, мила мамо,
„Мале ма, мила мамо,
към беседата >>
Детето е вече обект.
За да изправите числото 2, 2 трябва да се влюби в числото 1: 1 плюс 2 е равно на 3. По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж.
Детето е вече обект.
Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство. Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка. Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
защо не си ме родила султан,
защо не си ме родила султан,
към беседата >>
Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство.
По никой друг начин. И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект.
Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство.
Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка. Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
а си ме родила говеда да паса?
а си ме родила говеда да паса?
“
към беседата >>
Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка.
И като се влюби в числото 1, ще имаме резултат 3. 3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство.
Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка.
Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
“
а си ме родила говеда да паса?
“
към беседата >>
Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
3 ще бъде обект, предметно учение. Една жена се е влюбила в един мъж. Детето е вече обект. Тази жена става майка, в нея се заражда ново чувство. Ако тя не може да има дете, тя няма да знае какво нещо е майка.
Следователно, ако ти не можеш да се влюбиш в една мисъл и да родиш нещо, да имаш обект, с който да се занимаваш, без обект ти нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Като пее Стоян тази песен, какво ще го ползува?
Като пее Стоян тази песен, какво ще го ползува?
Или:
към беседата >>
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така.
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така.
Какво означава думата „всички“? На английски се пише така: all. С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви?
към беседата >>
Или:
Като пее Стоян тази песен, какво ще го ползува?
Или:
към беседата >>
Какво означава думата „всички“?
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така.
Какво означава думата „всички“?
На английски се пише така: all. С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето.
към беседата >>
Стоян Маро си думаше:
Стоян Маро си думаше:
към беседата >>
На английски се пише така: all.
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така. Какво означава думата „всички“?
На английски се пише така: all.
С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават.
към беседата >>
„Маро ле, мома красива,
„Маро ле, мома красива,
към беседата >>
С 3 букви се пише.
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така. Какво означава думата „всички“? На английски се пише така: all.
С 3 букви се пише.
Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея.
към беседата >>
ще ли ме, Маро, вземеш
ще ли ме, Маро, вземеш
към беседата >>
Думата „всички“ на български има 6 букви.
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така. Какво означава думата „всички“? На английски се пише така: all. С 3 букви се пише.
Думата „всички“ на български има 6 букви.
Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи.
към беседата >>
с тебе дом да направим,
с тебе дом да направим,
към беседата >>
Защо у англичаните се пише с 3 букви?
Казват: „Да обичаме всички хора.“ Теоретически е така. Какво означава думата „всички“? На английски се пише така: all. С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви.
Защо у англичаните се пише с 3 букви?
Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи. Някой път у тях една дума има 40–50 букви.
към беседата >>
Маро ле, мила Маро.“
Маро ле, мила Маро.“
към беседата >>
Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето.
Какво означава думата „всички“? На английски се пише така: all. С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви?
Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето.
Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи. Някой път у тях една дума има 40–50 букви. Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес?
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес?
Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим. Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка.
към беседата >>
Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават.
На английски се пише така: all. С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето.
Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават.
У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи. Някой път у тях една дума има 40–50 букви. Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим.
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес?
Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим.
Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас.
към беседата >>
У германците има една идея.
С 3 букви се пише. Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават.
У германците има една идея.
Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи. Някой път у тях една дума има 40–50 букви. Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Дружбата с една мома не е случайно.
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес? Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим.
Дружбата с една мома не е случайно.
Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас. Това не е произволно.
към беседата >>
Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи.
Думата „всички“ на български има 6 букви. Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея.
Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи.
Някой път у тях една дума има 40–50 букви. Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар?
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес? Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим. Дружбата с една мома не е случайно.
Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар?
Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас. Това не е произволно. Това не зависи от вас.
към беседата >>
Някой път у тях една дума има 40–50 букви.
Защо у англичаните се пише с 3 букви? Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи.
Някой път у тях една дума има 40–50 букви.
Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят.
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес? Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим. Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар?
Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят.
Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас. Това не е произволно. Това не зависи от вас.
към беседата >>
Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
Англичанинът казва така: „Тайм из мъни.“ [Time is money.] (Времето е пари.) Англичаните искат да съкратяват времето. Англичаните съкратяват думите, когато германците продължават. У германците има една идея. Те казват: „Ний народ трябва да станем в света.“ И съчиняват големи думи. Някой път у тях една дума има 40–50 букви.
Казват някои: „Това е една аномалия.“ Много трудна работа е да се направи една такава дума.
към беседата >>
Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка.
Мислите ли, че сдружението на хората е един произволен процес? Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим. Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят.
Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка.
Да допуснем, че те протекат пред вас. Това не е произволно. Това не зависи от вас.
към беседата >>
Онзи банкерин, който събира златото, става богаташ, а пък онзи, който не го събира, става бедняк.
Онзи банкерин, който събира златото, става богаташ, а пък онзи, който не го събира, става бедняк.
Онзи, който акумулира своята сила в своето тяло и я задържа, става силен, а пък онзи, който не прави това, става слаб. Онзи, който акумулира своята сила в мозъка си, става силен в мисълта си; онзи, който не акумулира силата си в мозъка си, става слаб в мисълта си. Онзи, който акумулира силата си в сърцето си, става силен в сърцето си; онзи, който не акумулира сила в сърцето си, става слаб в чувствата си.
към беседата >>
Да допуснем, че те протекат пред вас.
Ний сме напуснали онзи процес в природата и сме образували един изкуствен свят и върху него градим. Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка.
Да допуснем, че те протекат пред вас.
Това не е произволно. Това не зависи от вас.
към беседата >>
Онзи, който акумулира своята сила в своето тяло и я задържа, става силен, а пък онзи, който не прави това, става слаб.
Онзи банкерин, който събира златото, става богаташ, а пък онзи, който не го събира, става бедняк.
Онзи, който акумулира своята сила в своето тяло и я задържа, става силен, а пък онзи, който не прави това, става слаб.
Онзи, който акумулира своята сила в мозъка си, става силен в мисълта си; онзи, който не акумулира силата си в мозъка си, става слаб в мисълта си. Онзи, който акумулира силата си в сърцето си, става силен в сърцето си; онзи, който не акумулира сила в сърцето си, става слаб в чувствата си.
към беседата >>
Това не е произволно.
Дружбата с една мома не е случайно. Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас.
Това не е произволно.
Това не зависи от вас.
към беседата >>
Онзи, който акумулира своята сила в мозъка си, става силен в мисълта си; онзи, който не акумулира силата си в мозъка си, става слаб в мисълта си.
Онзи банкерин, който събира златото, става богаташ, а пък онзи, който не го събира, става бедняк. Онзи, който акумулира своята сила в своето тяло и я задържа, става силен, а пък онзи, който не прави това, става слаб.
Онзи, който акумулира своята сила в мозъка си, става силен в мисълта си; онзи, който не акумулира силата си в мозъка си, става слаб в мисълта си.
Онзи, който акумулира силата си в сърцето си, става силен в сърцето си; онзи, който не акумулира сила в сърцето си, става слаб в чувствата си.
към беседата >>
Това не зависи от вас.
Когато два вола ги впрягат, нима този вол ще си избира другар? Ще му дадат какъвто и да е другар, какъв и да е вол, ще с съберат на едно място два вола да живеят. Например да допуснем, че имате някоя мисъл, чувство или постъпка. Да допуснем, че те протекат пред вас. Това не е произволно.
Това не зависи от вас.
към беседата >>
Онзи, който акумулира силата си в сърцето си, става силен в сърцето си; онзи, който не акумулира сила в сърцето си, става слаб в чувствата си.
Онзи банкерин, който събира златото, става богаташ, а пък онзи, който не го събира, става бедняк. Онзи, който акумулира своята сила в своето тяло и я задържа, става силен, а пък онзи, който не прави това, става слаб. Онзи, който акумулира своята сила в мозъка си, става силен в мисълта си; онзи, който не акумулира силата си в мозъка си, става слаб в мисълта си.
Онзи, който акумулира силата си в сърцето си, става силен в сърцето си; онзи, който не акумулира сила в сърцето си, става слаб в чувствата си.
към беседата >>
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът.
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът.
Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим. Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето.
към беседата >>
Казват: „Човек трябва да бъде добър, трябва да бъде умен.“ Така е.
Казват: „Човек трябва да бъде добър, трябва да бъде умен.“ Така е.
Но как ще започнеш? Трябва да започнеш с числото 3. Ти не можеш да бъдеш умен и добър човек, ако не разбираш законите на числото 3.
към беседата >>
Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим.
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът.
Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим.
Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци?
към беседата >>
Но как ще започнеш?
Казват: „Човек трябва да бъде добър, трябва да бъде умен.“ Така е.
Но как ще започнеш?
Трябва да започнеш с числото 3. Ти не можеш да бъдеш умен и добър човек, ако не разбираш законите на числото 3.
към беседата >>
Да допуснем, че отвън духа вятър.
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът. Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим.
Да допуснем, че отвън духа вятър.
Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера.
към беседата >>
Трябва да започнеш с числото 3.
Казват: „Човек трябва да бъде добър, трябва да бъде умен.“ Така е. Но как ще започнеш?
Трябва да започнеш с числото 3.
Ти не можеш да бъдеш умен и добър човек, ако не разбираш законите на числото 3.
към беседата >>
Щом духа вятър, какво лошо има в това?
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът. Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим. Да допуснем, че отвън духа вятър.
Щом духа вятър, какво лошо има в това?
Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш умен и добър човек, ако не разбираш законите на числото 3.
Казват: „Човек трябва да бъде добър, трябва да бъде умен.“ Така е. Но как ще започнеш? Трябва да започнеш с числото 3.
Ти не можеш да бъдеш умен и добър човек, ако не разбираш законите на числото 3.
към беседата >>
Като има вятър, има проветряване.
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът. Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим. Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това?
Като има вятър, има проветряване.
Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум!
към беседата >>
Първият триъгълник е равнобедрен; вторият е правоъгълен; а пък третият е пак равнобедрен, но с по-остър ъгъл при върха.
Първият триъгълник е равнобедрен; вторият е правоъгълен; а пък третият е пак равнобедрен, но с по-остър ъгъл при върха.
Какво означават тези три триъгълници? Равнобедреният (първият) е на ума; правоъгълният е на сърцето; а пък острият е на тялото. Геометрията казва, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
към беседата >>
Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето.
Ний трябва да се върнем към първичния живот, да научим онези закони, върху които е съграден животът. Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим. Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване.
Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето.
Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват.
към беседата >>
Какво означават тези три триъгълници?
Първият триъгълник е равнобедрен; вторият е правоъгълен; а пък третият е пак равнобедрен, но с по-остър ъгъл при върха.
Какво означават тези три триъгълници?
Равнобедреният (първият) е на ума; правоъгълният е на сърцето; а пък острият е на тялото. Геометрията казва, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
към беседата >>
Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци?
Най-първо трябва да се отучим да се безпокоим. Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето.
Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци?
Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха.
към беседата >>
Равнобедреният (първият) е на ума; правоъгълният е на сърцето; а пък острият е на тялото.
Първият триъгълник е равнобедрен; вторият е правоъгълен; а пък третият е пак равнобедрен, но с по-остър ъгъл при върха. Какво означават тези три триъгълници?
Равнобедреният (първият) е на ума; правоъгълният е на сърцето; а пък острият е на тялото.
Геометрията казва, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
към беседата >>
Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера.
Да допуснем, че отвън духа вятър. Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци?
Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера.
Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата.
към беседата >>
Геометрията казва, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
Първият триъгълник е равнобедрен; вторият е правоъгълен; а пък третият е пак равнобедрен, но с по-остър ъгъл при върха. Какво означават тези три триъгълници? Равнобедреният (първият) е на ума; правоъгълният е на сърцето; а пък острият е на тялото.
Геометрията казва, че срещу равни ъгли лежат равни страни.
към беседата >>
Събрали се на угощение, да ядат, да пият.
Щом духа вятър, какво лошо има в това? Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера.
Събрали се на угощение, да ядат, да пият.
Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили.
към беседата >>
Сега във вас се заражда мисълта: „С такива работи кой ще се занимава?
Сега във вас се заражда мисълта: „С такива работи кой ще се занимава?
Има нещо по-важно: човек да бъде късметлия.“ Но в какво седи късметът на човека? Късметът на човека седи в разбирането законите на природата.
към беседата >>
Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум!
Като има вятър, има проветряване. Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият.
Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум!
“ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее.
към беседата >>
Има нещо по-важно: човек да бъде късметлия.“ Но в какво седи късметът на човека?
Сега във вас се заражда мисълта: „С такива работи кой ще се занимава?
Има нещо по-важно: човек да бъде късметлия.“ Но в какво седи късметът на човека?
Късметът на човека седи в разбирането законите на природата.
към беседата >>
“ Празнуват.
Ти казваш: „Събират се облаци, лошо стана времето. Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум!
“ Празнуват.
Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества!
към беседата >>
Късметът на човека седи в разбирането законите на природата.
Сега във вас се заражда мисълта: „С такива работи кой ще се занимава? Има нещо по-важно: човек да бъде късметлия.“ Но в какво седи късметът на човека?
Късметът на човека седи в разбирането законите на природата.
към беседата >>
Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха.
Има гръмотевици, буря.“ Какво лошо има в това, че има гръмотевици, буря, облаци? Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват.
Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха.
Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу.
към беседата >>
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще.
(Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени. После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла. С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш. Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите. Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
Жителите на въздуха имат добро разположение към водата.
Горе в природата съществата си правят тържества, правят си номера. Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха.
Жителите на въздуха имат добро разположение към водата.
Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу. И им се смеят.
към беседата >>
(Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще.
(Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени.
После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла. С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш. Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите. Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили.
Събрали се на угощение, да ядат, да пият. Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата.
Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили.
Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу. И им се смеят. А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе.
към беседата >>
После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще. (Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени.
После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла.
С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш. Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите. Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее.
Някой път си изваждат своите пищови, своите оръжия и: „Дум! “ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили.
Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее.
По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу. И им се смеят. А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе. Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще. (Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени. После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла.
С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш.
Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите. Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества!
“ Празнуват. Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее.
По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества!
“ И ги хвърлят долу. И им се смеят. А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе. Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще. (Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени. После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла. С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш.
Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите.
Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
“ И ги хвърлят долу.
Събрали се жителите на водата, жителите на въздуха. Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества!
“ И ги хвърлят долу.
И им се смеят. А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе. Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
Още като си отвориш пръстите, мога да ти кажа какво те очаква в бъдеще. (Учителят насочи напред средния пръст и показалеца, малко отдалечени. После насочва напред показалеца и палеца, пак малко отдалечени.) С тези пръсти показва ъгъла. С разни движения, които правиш с пръстите си, ти добиваш нещо, свързваш се с известни енергии, без да знаеш. Природата е дала на човека магическа тояжка, с която едно време са ходили магите.
Дясната ръка е магическата тояжка за ума, а пък лявата ръка е магическата тояжка за сърцето.
към беседата >>
И им се смеят.
Жителите на въздуха имат добро разположение към водата. Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу.
И им се смеят.
А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе. Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
Ако ти не разбираш предназначението на дясната ръка, твоят ум не може да се прояви както трябва.
Ако ти не разбираш предназначението на дясната ръка, твоят ум не може да се прояви както трябва.
Ако пък не разбираш законите на лявата ръка, ти не можеш да бъдеш господар на сърцето си, не можеш да бъдеш успешен човек, не можеш да бъдеш щастлив човек.
към беседата >>
А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе.
Взимат водните капки и ги разхождат по въздуха със своите въздушни автомобили. Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу. И им се смеят.
А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе.
Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
Ако пък не разбираш законите на лявата ръка, ти не можеш да бъдеш господар на сърцето си, не можеш да бъдеш успешен човек, не можеш да бъдеш щастлив човек.
Ако ти не разбираш предназначението на дясната ръка, твоят ум не може да се прояви както трябва.
Ако пък не разбираш законите на лявата ръка, ти не можеш да бъдеш господар на сърцето си, не можеш да бъдеш успешен човек, не можеш да бъдеш щастлив човек.
към беседата >>
Слизаме пак долу, в нашия свят.“
Като ги занесат горе, цялото небе потъмнее. По едно време се скарат нещо като ядат и пият, не могат да се разберат и казват: „Я да хвърлим долу тези непризнателни същества! “ И ги хвърлят долу. И им се смеят. А пък онези водни капки, като падат върху листата, казват: „Изгониха ни от горе.
Слизаме пак долу, в нашия свят.“
към беседата >>
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло.
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло.
Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо? Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили. И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга. А на всички убийци ръцете са много къси.
към беседата >>
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го?
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го?
Аз съм го чувал. Вий мислите, че аз съм го чувал. Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул? Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>
Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо?
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло.
Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо?
Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили. И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга. А на всички убийци ръцете са много къси.
към беседата >>
Аз съм го чувал.
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го?
Аз съм го чувал.
Вий мислите, че аз съм го чувал. Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул? Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>
Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили.
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло. Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо?
Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили.
И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга. А на всички убийци ръцете са много къси.
към беседата >>
Вий мислите, че аз съм го чувал.
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го? Аз съм го чувал.
Вий мислите, че аз съм го чувал.
Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул? Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>
И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга.
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло. Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо? Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили.
И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга.
А на всички убийци ръцете са много къси.
към беседата >>
Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул?
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го? Аз съм го чувал. Вий мислите, че аз съм го чувал.
Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул?
Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>
А на всички убийци ръцете са много къси.
Сега вий ще кажете: „Господ да ни направи такива.“ Ний като мислим, ръцете и всички други удове на човека са резултат на онзи процес на човешката мисъл, на онзи процес на човешкото сърце и на онзи процес на човешкото тяло. Онези хора, които най-първо са се занимавали с фактите, пръстите са по-дълги и ръцете са по-дълги. Защо? Маймуната едно време искала да си откъсне плодове и нейните ръце се продължили. И на всички крадци ръцете са дълги, защото крадецът мисли да бръкне в някой джоб и като проектира кръвта си чрез мисълта си в ръката си, тази ръка я храни и става дълга.
А на всички убийци ръцете са много къси.
към беседата >>
Не във формата на човешки разговор.
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го? Аз съм го чувал. Вий мислите, че аз съм го чувал. Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул?
Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>
Това са научни данни.
Това са научни данни.
Но ще оставим сега отрицателните страни. Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши.
към беседата >>
Когато в природата има един скандал, той се чувствува.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува.
Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение. Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред.
към беседата >>
Но ще оставим сега отрицателните страни.
Това са научни данни.
Но ще оставим сега отрицателните страни.
Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши. Мозъкът се проявява в тази ръка.
към беседата >>
Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува.
Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение.
Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света.
към беседата >>
Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее.
Това са научни данни. Но ще оставим сега отрицателните страни.
Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее.
Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши. Мозъкът се проявява в тази ръка. Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Това е един скандал някъде, едно сблъскване.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува. Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение.
Това е един скандал някъде, едно сблъскване.
Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях.
към беседата >>
Ако ръката е много къса, той има само обобщение.
Това са научни данни. Но ще оставим сега отрицателните страни. Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее.
Ако ръката е много къса, той има само обобщение.
Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши. Мозъкът се проявява в тази ръка. Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува. Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение. Това е един скандал някъде, едно сблъскване.
Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване.
Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове.
към беседата >>
Но на тази ръка съответствуват и други признаци.
Това са научни данни. Но ще оставим сега отрицателните страни. Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение.
Но на тази ръка съответствуват и други признаци.
Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши. Мозъкът се проявява в тази ръка. Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Времето е облачно, но ти е приятно.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува. Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение. Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване.
Времето е облачно, но ти е приятно.
Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове. И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни.
към беседата >>
Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши.
Това са научни данни. Но ще оставим сега отрицателните страни. Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци.
Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши.
Мозъкът се проявява в тази ръка. Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Всичко върви наред.
Когато в природата има един скандал, той се чувствува. Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение. Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно.
Всичко върви наред.
Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове. И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни. Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Мозъкът се проявява в тази ръка.
Но ще оставим сега отрицателните страни. Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши.
Мозъкът се проявява в тази ръка.
Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Има едни лъжливи предчувствия в света.
Щом има един скандал, ти усещаш едно вътрешно неразположение. Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред.
Има едни лъжливи предчувствия в света.
Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове. И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни. Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Една хубава ръка е едно благо за човека.
Но човек с дългата ръка същевременно означава един човек с аналитичен ум, който обръща внимание на подробностите, ако е учен човек, ако е музикант и прочее. Ако ръката е много къса, той има само обобщение. Но на тази ръка съответствуват и други признаци. Ръката е израз на едни способности и чувства, по-висши и по-нисши. Мозъкът се проявява в тази ръка.
Една хубава ръка е едно благо за човека.
към беседата >>
Трябва да се освободите от тях.
Това е един скандал някъде, едно сблъскване. Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света.
Трябва да се освободите от тях.
Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове. И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни. Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце.
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце.
Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим? Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите.
към беседата >>
Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове.
Щом имаш едно добро разположение, няма скандал, а има побратимяване. Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях.
Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове.
И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни. Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим?
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце.
Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим?
Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно.
към беседата >>
И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни.
Времето е облачно, но ти е приятно. Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове.
И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни.
Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се.
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце. Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим?
Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се.
Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други.
към беседата >>
Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
Всичко върви наред. Има едни лъжливи предчувствия в света. Трябва да се освободите от тях. Щом се изменява температурата, става някакво свиване на капилярните съдове. И които не могат да се ориентират, имат едно раздразнение, вътрешно недоволство и казват: „Не зная какво ми стана.“ Болните хора са много чувствителни.
Щом се мени времето или щом ще задуха вятър, казват: „Не зная какво ще ми се случи, чувствувам това.“ Неговото състояние показва, че ще има една промяна, която е едно благо за цялото растително царство.
към беседата >>
Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си.
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце. Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим? Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се.
Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си.
Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри.
към беседата >>
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание.
Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения. Донякъде е вярно това. Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата. Понеже той самият е добър проводник. Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата.
към беседата >>
Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право.
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце. Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим? Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си.
Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право.
Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри. С всеки народ е така.
към беседата >>
Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание.
Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения.
Донякъде е вярно това. Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата. Понеже той самият е добър проводник. Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата. А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
Англичаните са толкова лоши, колкото и българите.
Едно добро дело е пак проекция на човешката мисъл, на човешкото сърце. Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим? Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право.
Англичаните са толкова лоши, колкото и българите.
Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри. С всеки народ е така. Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
Донякъде е вярно това.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание. Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения.
Донякъде е вярно това.
Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата. Понеже той самият е добър проводник. Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата. А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно.
Ако ний искаме да имаме хубаво тяло, какво трябва да правим? Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите.
Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно.
Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри. С всеки народ е така. Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание. Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения. Донякъде е вярно това.
Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата.
Понеже той самият е добър проводник. Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата. А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
Те са толкоз лоши, колкото и всички други.
Когато дойде някоя лоша мисъл да я кажеш, спри се. Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно.
Те са толкоз лоши, колкото и всички други.
Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри. С всеки народ е така. Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
Понеже той самият е добър проводник.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание. Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения. Донякъде е вярно това. Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата.
Понеже той самият е добър проводник.
Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата. А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри.
Щом дойде да кажеш една лоша дума, спри езика си. Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други.
Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри.
С всеки народ е така. Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата.
И той (човекът), като не разбира промяната, която ще стане, дава си едно криво тълкувание. Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения. Донякъде е вярно това. Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата. Понеже той самият е добър проводник.
Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата.
А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
С всеки народ е така.
Някои казват: „Англичаните са лоши хора.“ Това не е право. Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри.
С всеки народ е така.
Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
Учените хора твърдяха едно време, че ако се качат горе в пространството, в тези електрически течения, това е опасно нещо и избягват тези течения. Донякъде е вярно това. Но ако един човек се качи в най-горните облаци, то добрият човек ще измени цялото настроение и на природата. Понеже той самият е добър проводник. Добрите проводници упражняват добри влияния върху природата.
А пък лошите проводници упражняват лоши влияния.
към беседата >>
Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
Англичаните са толкова лоши, колкото и българите. Или някои казват: „Германците са лоши.“ И това не е вярно. Те са толкоз лоши, колкото и всички други. Някои англичани са лоши, но повечето от тях са добри. С всеки народ е така.
Някои българи са лоши, но българите въобще са добри.
към беседата >>
Вий можете да отидете при някой банкерин.
Вий можете да отидете при някой банкерин.
Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора. Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи. Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони. Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя. Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя.
към беседата >>
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина.
Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост. Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре. Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора.
Вий можете да отидете при някой банкерин.
Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора.
Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи. Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони. Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя. Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя. И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина.
Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи.
И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост. Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре. Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи.
Вий можете да отидете при някой банкерин. Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора.
Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи.
Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони. Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя. Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя. И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи.
И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост.
А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост. Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре. Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони.
Вий можете да отидете при някой банкерин. Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора. Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи.
Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони.
Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя. Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя. И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост.
А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.
Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре. Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя.
Вий можете да отидете при някой банкерин. Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора. Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи. Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони.
Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя.
Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя. И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.
Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре.
Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя.
Вий можете да отидете при някой банкерин. Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора. Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи. Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони. Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя.
Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя.
И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сила, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост. Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре.
Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
към беседата >>
И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
Аз съм говорил много пъти какво могат да направят добрите хора. Ако ти си добър човек и вярваш в някого, и отидеш при него, и му кажеш за нещо и този човек ще ти отслужи. Той ще ти отслужи, ако разбираш Божиите закони. Но ако не разбираш законите, ти сам ще си затвориш пътя. Ако влезеш при един банкерин, който е положителен човек, който е по естество критик и подозрителен и много пъти се е парил, и ако ти си положителен, то ти със своята положителност ще си затвориш пътя.
И каквото поискаш от него, той няма да ти отслужи.
към беседата >>
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ.
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ.
Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори! “ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя. Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си. И го оставили. Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Двама положителни хора винаги са в стълкновение.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение.
Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това.
към беседата >>
Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори!
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ.
Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори!
“ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя. Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си. И го оставили. Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение.
Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение.
Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение.
към беседата >>
“ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя.
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ. Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори!
“ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя.
Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си. И го оставили. Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение. Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение.
Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение.
Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо.
към беседата >>
Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си.
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ. Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори! “ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя.
Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си.
И го оставили. Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение. Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение.
Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение.
Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем.
към беседата >>
И го оставили.
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ. Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори! “ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя. Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си.
И го оставили.
Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Стълкновението само по себе си не е лошо.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение. Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение.
Стълкновението само по себе си не е лошо.
Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си.
към беседата >>
Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
В Америка станало следното с един американски аристократ – богаташ. Идва един при него и му казва: „Господине, хотелът гори! “ Онзи му казал: „Махни се, искам да си доспя. Нека да си гори хотелът.“ Не иска да пожертвува съня си. И го оставили.
Но по едно време той се качил горе на покрива и викал за помощ, когато хотелът горял отвсякъде.
към беседата >>
Стълкновение – нищо не значи това.
Двама положителни хора винаги са в стълкновение. Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо.
Стълкновение – нищо не значи това.
Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват.
към беседата >>
Та, при всичката тази самостоятелност, която съвременните хора имат, те ще се намерят на покрива горе да викат: „Няма ли някой да дойде!
Та, при всичката тази самостоятелност, която съвременните хора имат, те ще се намерят на покрива горе да викат: „Няма ли някой да дойде!
“ Когато те бутат и когато хотелът гори, излез вън. Та, пазете се от вашите лоши навици, от лошите мисли и лошите постъпки, защото хотелът гори. Излезте вън, защото ако не излезете, ще се намерите горе на покрива.
към беседата >>
Между точилото и ножа има стълкновение.
Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това.
Между точилото и ножа има стълкновение.
Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите?
към беседата >>
“ Когато те бутат и когато хотелът гори, излез вън.
Та, при всичката тази самостоятелност, която съвременните хора имат, те ще се намерят на покрива горе да викат: „Няма ли някой да дойде!
“ Когато те бутат и когато хотелът гори, излез вън.
Та, пазете се от вашите лоши навици, от лошите мисли и лошите постъпки, защото хотелът гори. Излезте вън, защото ако не излезете, ще се намерите горе на покрива.
към беседата >>
Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо.
Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение.
Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо.
Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите? И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
Та, пазете се от вашите лоши навици, от лошите мисли и лошите постъпки, защото хотелът гори.
Та, при всичката тази самостоятелност, която съвременните хора имат, те ще се намерят на покрива горе да викат: „Няма ли някой да дойде! “ Когато те бутат и когато хотелът гори, излез вън.
Та, пазете се от вашите лоши навици, от лошите мисли и лошите постъпки, защото хотелът гори.
Излезте вън, защото ако не излезете, ще се намерите горе на покрива.
към беседата >>
Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем.
Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо.
Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем.
И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите? И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
Излезте вън, защото ако не излезете, ще се намерите горе на покрива.
Та, при всичката тази самостоятелност, която съвременните хора имат, те ще се намерят на покрива горе да викат: „Няма ли някой да дойде! “ Когато те бутат и когато хотелът гори, излез вън. Та, пазете се от вашите лоши навици, от лошите мисли и лошите постъпки, защото хотелът гори.
Излезте вън, защото ако не излезете, ще се намерите горе на покрива.
към беседата >>
И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си.
Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем.
И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си.
И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите? И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
И те намаляват.
Стълкновение – нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си.
И те намаляват.
Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите? И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите?
Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват.
Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите?
И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът изгубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове, и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите?
И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали.
към беседата >>
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи.
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи.
Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете.
към беседата >>
Знаете ли какво ще дойде след време?
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи.
Знаете ли какво ще дойде след време?
Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена.
към беседата >>
Ще се схване някой ден езикът ви.
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи. Знаете ли какво ще дойде след време?
Ще се схване някой ден езикът ви.
Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете.
към беседата >>
Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник.
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи. Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви.
Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник.
Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие.
към беседата >>
Той се оженил за дена жена, която обичал.
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи. Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник.
Той се оженил за дена жена, която обичал.
От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете.
към беседата >>
От нея имал едно дете.
Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи. Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал.
От нея имал едно дете.
Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка.
към беседата >>
Жена му умряла и той се оженил за втора жена.
Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете.
Жена му умряла и той се оженил за втора жена.
Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха.
към беседата >>
Втората майка не струвала хас от първото дете.
Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена.
Втората майка не струвала хас от първото дете.
Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката.
към беседата >>
Всеки ден го бие.
Ще ви кажа едно случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете.
Всеки ден го бие.
Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината?
към беседата >>
Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете.
Той се оженил за дена жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие.
Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете.
Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината? Причината е тая първата жена.
към беседата >>
Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка.
От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете.
Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка.
И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината? Причината е тая първата жена.
към беседата >>
И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха.
Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка.
И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха.
И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината? Причината е тая първата жена.
към беседата >>
И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката.
Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха.
И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката.
Коя е причината? Причината е тая първата жена.
към беседата >>
Коя е причината?
Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката.
Коя е причината?
Причината е тая първата жена.
към беседата >>
Причината е тая първата жена.
Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината?
Причината е тая първата жена.
към беседата >>
Ще кажете, че това е халюцинация.
Ще кажете, че това е халюцинация.
Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“? Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме.
към беседата >>
Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“?
Ще кажете, че това е халюцинация.
Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“?
Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право.
към беседата >>
Ние разбираме две влияния от два различни свята.
Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“?
Ние разбираме две влияния от два различни свята.
Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено.
към беседата >>
Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят.
Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“? Ние разбираме две влияния от два различни свята.
Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят.
Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието.
към беседата >>
Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област.
Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“? Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят.
Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област.
Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме.
към беседата >>
Ние вярваме в това, което виждаме.
Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“? Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област.
Ние вярваме в това, което виждаме.
Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме. Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Това е право.
Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“? Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме.
Това е право.
Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме. Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено.
Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право.
Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено.
Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме. Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Зрението не зависи от знанието.
Под „халюцинация“ ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено.
Зрението не зависи от знанието.
Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме. Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме.
Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието.
Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме.
Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, толкова по-далеч виждаме.
Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.
към беседата >>
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си.
Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът. Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея. Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си. А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства. Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората.
към беседата >>
Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си.
Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът.
Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея. Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си. А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства. Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората. Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си. Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът.
Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея.
Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си. А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства. Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората. Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си. Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът. Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея.
Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си.
А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства. Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората. Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си. Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът. Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея. Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си.
А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства.
Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората. Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората.
Сега ние трябва да разбираме външните причини на онези болезнени състояния или на онези неразположения, които имаме в ума си или в сърцето си. Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът. Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея. Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си. А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства.
Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората.
Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
Да допуснем, че вие казвате, че зле е устроен светът. Кобрата, която от хиляди години е направила толкова пакости, всички животни се страхуват от нея. Като ухапе тя и най-силното животно даже, то след 2–3 минути се прощава с живота си. А хората намериха сега, че с отровата на кобрата се излекуват такива болести, които не се поддават на други лекарства. Та, хората гонят днес кобрите, хващат ги, изваждат отровата им и лекуват с нея болестите на хората.
Та, отровните змии си намериха беля със своята отрова.
към беседата >>
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата.
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата.
Но за това използване той трябва да има знание. Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите.
към беседата >>
Но за това използване той трябва да има знание.
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата.
Но за това използване той трябва да има знание.
Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си.
към беседата >>
Еднообразието в света някой път има добро влияние, а някой път има много лошо влияние.
Еднообразието в света някой път има добро влияние, а някой път има много лошо влияние.
Еднообразие има в мислите, в чувствата, в постъпките. Ако вий вземете да удряте с един чук върху една здрава паница и си играете с нея, то след като чукате 400–500 пъти, тази паница ще се разчупи.
към беседата >>
Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата.
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата. Но за това използване той трябва да има знание.
Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата.
Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата.
към беседата >>
Еднообразие има в мислите, в чувствата, в постъпките.
Еднообразието в света някой път има добро влияние, а някой път има много лошо влияние.
Еднообразие има в мислите, в чувствата, в постъпките.
Ако вий вземете да удряте с един чук върху една здрава паница и си играете с нея, то след като чукате 400–500 пъти, тази паница ще се разчупи.
към беседата >>
Това не е знание.
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата. Но за това използване той трябва да има знание. Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата.
Това не е знание.
Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние.
към беседата >>
Ако вий вземете да удряте с един чук върху една здрава паница и си играете с нея, то след като чукате 400–500 пъти, тази паница ще се разчупи.
Еднообразието в света някой път има добро влияние, а някой път има много лошо влияние. Еднообразие има в мислите, в чувствата, в постъпките.
Ако вий вземете да удряте с един чук върху една здрава паница и си играете с нея, то след като чукате 400–500 пъти, тази паница ще се разчупи.
към беседата >>
Вий казвате, че сте търпеливи, нали така?
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата. Но за това използване той трябва да има знание. Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание.
Вий казвате, че сте търпеливи, нали така?
Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние. Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка.
към беседата >>
Навсякъде има опасност.
Навсякъде има опасност.
И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност.
към беседата >>
Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите.
Ученият човек в света трябва да използва всичко онова, което е в природата. Но за това използване той трябва да има знание. Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така?
Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите.
Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние. Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка. И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност.
Навсякъде има опасност.
И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност.
И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата.
към беседата >>
Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си.
Но за това използване той трябва да има знание. Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите.
Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си.
После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние. Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка. И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност.
Навсякъде има опасност. И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност.
И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност.
И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата. Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата.
Сега вий казвате, че имате вяра, че Господ е направил нещата. Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си.
После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата.
Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние. Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка. И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
И в многото спане има опасност.
Навсякъде има опасност. И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност.
И в многото спане има опасност.
И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата. Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние.
Това не е знание. Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата.
Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние.
Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка. И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
И в безсъницата има опасност.
Навсякъде има опасност. И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност.
И в безсъницата има опасност.
Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата. Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка.
Вий казвате, че сте търпеливи, нали така? Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние.
Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка.
И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
Навсякъде има опасност.
Навсякъде има опасност. И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност.
Навсякъде има опасност.
Трябва да се изучава редът в природата. Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
И казвате: „Причината е в иглата.“
Направете един опит: вземете една игла и вижте доколко ще можете да търпите. Забийте иглата най-първо на дълбочина една десета от милиметъра в ръката си. После две десети, четири десети, половин милиметър, два милиметра, 3 милиметра, 6 милиметра, докато дойдете до 10 милиметра, за да видите какво ще бъде вашето състояние, като забивате иглата. Със забиването на тази игла постоянно ще ви изменя и вашето състояние. Колкото иглата отива по-дълбоко, вий ще започнете да чувствувате по-голяма болка.
И казвате: „Причината е в иглата.“
към беседата >>
Трябва да се изучава редът в природата.
И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност.
Трябва да се изучава редът в природата.
Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
Ами, такива игли често се набиват в човека.
Ами, такива игли често се набиват в човека.
Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла. Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда.
към беседата >>
Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата.
Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят.
към беседата >>
Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла.
Ами, такива игли често се набиват в човека.
Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла.
Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда.
към беседата >>
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание.
Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си.
към беседата >>
Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат.
Ами, такива игли често се набиват в човека. Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла.
Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат.
Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда.
към беседата >>
Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание.
Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват.
Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча.
към беседата >>
Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат.
Ами, такива игли често се набиват в човека. Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла. Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат.
Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат.
Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда. Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда.
към беседата >>
Те не ги виждат със своя поглед.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание. Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват.
Те не ги виждат със своя поглед.
Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда.
Ами, такива игли често се набиват в човека. Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла. Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат.
Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда.
Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда. Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда. Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание. Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед.
Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори.
Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори?
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда.
Ами, такива игли често се набиват в човека. Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла. Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда.
Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда.
Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда. Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда. Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
Това е за сегашните цигулари.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание. Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори.
Това е за сегашните цигулари.
А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори? Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
Значи човек сам като си го каже, не се обижда.
Една положителна мисъл може да се забие във вас като една игла. Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда.
Значи човек сам като си го каже, не се обижда.
А пък друг като му го каже, се обижда. Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда. Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си.
Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание. Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари.
А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си.
Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори? Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
А пък друг като му го каже, се обижда.
Да допуснем, че вие казвате следните думи: „Вий не сте добър човек.“ Някои хора не се обиждат. Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда.
А пък друг като му го каже, се обижда.
Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда. Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча.
Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си.
Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча.
Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори? Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда.
Има хора, които се самоосъждат, но се обиждат. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда.
Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда.
Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
Тая игла може да се накара да говори като един човек.
Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча.
Тая игла може да се накара да говори като един човек.
Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори? Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Но като му кажеш това, той се обижда. Някой казва: „Аз съм много развален човек.“ Но ако му кажеш това, той се обижда. Значи човек сам като си го каже, не се обижда. А пък друг като му го каже, се обижда. Сам като се обижда, той няма огледало да се види какъв е и затова не се обижда.
Но ти като му го кажеш, ти си вече огледало – той се види и не е доволен.
към беседата >>
Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори?
Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек.
Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори?
Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини?
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини?
Кое правите сега вие? Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо.
към беседата >>
Няма защо да ви разправям.
Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори?
Няма защо да ви разправям.
към беседата >>
Кое правите сега вие?
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини?
Кое правите сега вие?
Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии.
към беседата >>
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10.
към беседата >>
Аз имам една статистика.
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини? Кое правите сега вие?
Аз имам една статистика.
Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“.
към беседата >>
Колко цифри има тук?
Колко цифри има тук?
Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо?
към беседата >>
Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана.
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини? Кое правите сега вие? Аз имам една статистика.
Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана.
У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник.
към беседата >>
Силата на човека зависи от неговото знание.
Колко цифри има тук?
Силата на човека зависи от неговото знание.
Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо.
към беседата >>
У други – на 100 думи една добра дума казана.
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини? Кое правите сега вие? Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана.
У други – на 100 думи една добра дума казана.
У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник. Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата.
към беседата >>
Не, от какво зависи знанието на човека.
Колко цифри има тук? Силата на човека зависи от неговото знание.
Не, от какво зависи знанието на човека.
Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия.
към беседата >>
У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо.
Питам: Кое е по-хубаво в света: да покажете недъзите на хората или техните добрини? Кое правите сега вие? Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана.
У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо.
Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник. Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата. И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето.
Колко цифри има тук? Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека.
Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето.
Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Тези хора ги наричат късметлии.
Кое правите сега вие? Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо.
Тези хора ги наричат късметлии.
Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник. Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата. И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“?
Колко цифри има тук? Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето.
Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“?
Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия. Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“.
Аз имам една статистика. Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии.
Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“.
И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник. Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата. И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
Времето може ли да бъде добро или лошо?
Колко цифри има тук? Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“?
Времето може ли да бъде добро или лошо?
То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия. Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия. Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник.
Аз засега забелязвам, че у някои хора има на 10 думи една добра дума казана. У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“.
И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник.
Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата. И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
То не може да бъде нито добро, нито лошо.
Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо?
То не може да бъде нито добро, нито лошо.
Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия. Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия. Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата.
У други – на 100 думи една добра дума казана. У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник.
Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата.
И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
Това са ваши понятия.
Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо.
Това са ваши понятия.
Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия. Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия. Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
У българите има едно поверие за хората, които не говорят лошо. Тези хора ги наричат късметлии. Такива хора, които казват на 100 думи само една лоша дума или на 1000 думи само една лоша дума, българите ги наричат „полезници“. И българите, като почнат да тъкат платно, че гледат да срещнат или да повикат един такъв полезник. Или когато ще се съгради къща, пак повикат един такъв полезник, за да върви работата.
И когато между вас не върви работата, повикайте един такъв полезник.
към беседата >>
Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия.
Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия.
Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия.
Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия. Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая.
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая.
Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия. Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия.
Или казвате: „Лошо време.“ Какво подразбирате под думите „добро време“? Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия.
Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия.
Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия.
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая.
Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия.
Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай. Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне.
към беседата >>
Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
Времето може ли да бъде добро или лошо? То не може да бъде нито добро, нито лошо. Това са ваши понятия. Вий казвате: „Този човек е добър, онзи е лош.“ Това са ваши понятия. Вие казвате: „Човек зле яде.“ Или казвате: „Добре яде.“ Това са ваши понятия.
Едно животно си пасе трева и вие казвате: „Зле се храни това животно.“ Това са ваши понятия.
към беседата >>
Ще се оправят ли работите ми?
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая. Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия.
Ще се оправят ли работите ми?
“ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай. Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне. Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат.
Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад. Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта.
към беседата >>
“ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа.
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая. Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия. Ще се оправят ли работите ми?
“ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа.
Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай. Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне. Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат.
Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад.
Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си.
към беседата >>
Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни.
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая. Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия. Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа.
Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни.
И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай. Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне. Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Но това вярвание не е знание.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат. Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад.
Но това вярвание не е знание.
Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си. И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така.
към беседата >>
И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай.
Веднъж дойде при мене едно лице и ми каза да му гадая. Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия. Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни.
И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай.
Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне. Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат. Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад. Но това вярвание не е знание.
Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си.
Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си. И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така. То си има своите причини.
към беседата >>
Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне.
Казах му: „Няма какво да ти гадая.“ Той ми каза: „Кажи ми дали ще бъда аз късметлия. Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай.
Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне.
Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат. Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад. Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си.
Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си.
Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си. И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така. То си има своите причини.
към беседата >>
Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
Ще се оправят ли работите ми? “ Рекох му: „Ще ти дам едно наставление и нищо друго няма да ти кажа. Когато имаш едно неразположение, хвани долу меката част на ухото си и го поопъни, стисни го и го поопъни. И каквото си намислиш да кажеш, не го казвай. Ако ме питаш да ти обяснявам, то всичкото ти щастие ще изчезне.
Ела след 3 години и ми кажи.“ И след 3 години той ми каза: „Тръгна ми.“ Казах му: „Това да не го казваш на никого другиму.“
към беседата >>
Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта.
Хиляди години се е проповядвало, че има ад, дето хората се мъчат. Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад. Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си.
Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта.
Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си. И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така. То си има своите причини.
към беседата >>
И на вас казвам: Когато намислиш да казваш нещо, стисни меката част на ухото си и не казвай онова, което имаш да казваш.
И на вас казвам: Когато намислиш да казваш нещо, стисни меката част на ухото си и не казвай онова, което имаш да казваш.
Може да кажеш, че това е едно залъгване. Когато един човек не може да си оправи работите, някой си преплита ръцете или си кърши ръцете или си пипа главата. Като не знае, стискат си главата отпред, отзад, отстрани няколко пъти и набута това място, което трябва, и казва: „Олекна ми малко.“
към беседата >>
Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си.
Никой не е ходил там, но вие вярвате в този ад. Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта.
Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си.
И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така. То си има своите причини.
към беседата >>
Може да кажеш, че това е едно залъгване.
И на вас казвам: Когато намислиш да казваш нещо, стисни меката част на ухото си и не казвай онова, което имаш да казваш.
Може да кажеш, че това е едно залъгване.
Когато един човек не може да си оправи работите, някой си преплита ръцете или си кърши ръцете или си пипа главата. Като не знае, стискат си главата отпред, отзад, отстрани няколко пъти и набута това място, което трябва, и казва: „Олекна ми малко.“
към беседата >>
И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така.
Но това вярвание не е знание. Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си.
И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така.
То си има своите причини.
към беседата >>
Когато един човек не може да си оправи работите, някой си преплита ръцете или си кърши ръцете или си пипа главата.
И на вас казвам: Когато намислиш да казваш нещо, стисни меката част на ухото си и не казвай онова, което имаш да казваш. Може да кажеш, че това е едно залъгване.
Когато един човек не може да си оправи работите, някой си преплита ръцете или си кърши ръцете или си пипа главата.
Като не знае, стискат си главата отпред, отзад, отстрани няколко пъти и набута това място, което трябва, и казва: „Олекна ми малко.“
към беседата >>
То си има своите причини.
Всеки човек, като го заболи коремът му, има вече един ад в корема си. Всеки, като го заболи главата, има един ад в главата си. Заболи ви главата и вие не знаете къде е болестта. Чувствувате малко напрежение в слепите очи или имате най-първо болка отзад на главата си, или отпред на челото си. И казвате: „Така е дадено това.“ Не, не е дадено така.
То си има своите причини.
към беседата >>
Като не знае, стискат си главата отпред, отзад, отстрани няколко пъти и набута това място, което трябва, и казва: „Олекна ми малко.“
И на вас казвам: Когато намислиш да казваш нещо, стисни меката част на ухото си и не казвай онова, което имаш да казваш. Може да кажеш, че това е едно залъгване. Когато един човек не може да си оправи работите, някой си преплита ръцете или си кърши ръцете или си пипа главата.
Като не знае, стискат си главата отпред, отзад, отстрани няколко пъти и набута това място, което трябва, и казва: „Олекна ми малко.“
към беседата >>
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии.
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии.
Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа. И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството. Сега, думата „пространство“ е една обширна идея. Питат: „Догде се простира пространството? “ До там, додето човек разбира.
към беседата >>
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка.
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка.
За мен това е един език. Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му.
към беседата >>
Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа.
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии.
Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа.
И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството. Сега, думата „пространство“ е една обширна идея. Питат: „Догде се простира пространството? “ До там, додето човек разбира. Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
За мен това е един език.
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка.
За мен това е един език.
Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа.
към беседата >>
И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството.
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии. Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа.
И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството.
Сега, думата „пространство“ е една обширна идея. Питат: „Догде се простира пространството? “ До там, додето човек разбира. Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
Аз вече зная, аз гадая вече по това.
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка. За мен това е един език.
Аз вече зная, аз гадая вече по това.
Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик.
към беседата >>
Сега, думата „пространство“ е една обширна идея.
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии. Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа. И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството.
Сега, думата „пространство“ е една обширна идея.
Питат: „Догде се простира пространството? “ До там, додето човек разбира. Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка.
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка. За мен това е един език. Аз вече зная, аз гадая вече по това.
Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка.
Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад.
към беседата >>
Питат: „Догде се простира пространството?
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии. Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа. И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството. Сега, думата „пространство“ е една обширна идея.
Питат: „Догде се простира пространството?
“ До там, додето човек разбира. Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
Питам го: „Защо правиш така?
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка. За мен това е един език. Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка.
Питам го: „Защо правиш така?
“ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад. Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата.
към беседата >>
“ До там, додето човек разбира.
Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разните енергии. Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа. И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството. Сега, думата „пространство“ е една обширна идея. Питат: „Догде се простира пространството?
“ До там, додето човек разбира.
Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
“ Той казва, този навик е останал от дядо му.
Някога аз съм гледал: някой хванал с пръстите на лявата си ръка показалеца на дясната ръка. За мен това е един език. Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така?
“ Той казва, този навик е останал от дядо му.
Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад. Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата. Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
Например главата на човека, мозъкът на човека е един възприемател на онези енергии, които протичат в цялата природа. И човек с тялото си и с мозъка си възприема нещо от пространството. Сега, думата „пространство“ е една обширна идея. Питат: „Догде се простира пространството? “ До там, додето човек разбира.
Пространството е една идея на човешкия ум, на човешкото зрение.
към беседата >>
Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа.
За мен това е един език. Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му.
Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа.
И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад. Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата. Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе.
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе.
Вие не знаете догде се простира светлината. Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи. И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си. Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
към беседата >>
И това е навик.
Аз вече зная, аз гадая вече по това. Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа.
И това е навик.
Някой обича да бута врата си отзад. Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата. Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
Вие не знаете догде се простира светлината.
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе.
Вие не знаете догде се простира светлината.
Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи. И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си. Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
към беседата >>
Някой обича да бута врата си отзад.
Или с пръстите на лявата ръка хванал малкия пръст на дясната ръка. Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик.
Някой обича да бута врата си отзад.
Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата. Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи.
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе. Вие не знаете догде се простира светлината.
Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи.
И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си. Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
към беседата >>
Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата.
Питам го: „Защо правиш така? “ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад.
Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата.
Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си.
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе. Вие не знаете догде се простира светлината. Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи.
И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си.
Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
към беседата >>
Тези неща не са лоши вътре в природата.
“ Той казва, този навик е останал от дядо му. Той казва: „Навик е това, лош навик е, не искам да го бутам, но го бутам.“ Някой обича да се хване за носа. И това е навик. Някой обича да бута врата си отзад. Някой път има някаква болка на врата си, обаче някой път няма никаква болка и пак си хване врата.
Тези неща не са лоши вътре в природата.
към беседата >>
Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
Ти мислиш, че нещо се простира вън от тебе. Вие не знаете догде се простира светлината. Например има астрономи, които със сегашните си тръби казват, че има светлина, която е тръгнала към нас преди 500 000 години и върви толкова време през пространството и едвам сега е дошла до вашите очи. И вие гледате тази звезда, но нямате това чувство в ума си.
Вие казвате: „Видях голяма звезда, видях малка звезда, видях Слънцето“, но вие не знаете на какво разстояние са далеч от тебе.
към беседата >>
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние.
У всеки едни красив човек протича нещо хубаво. У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост.
към беседата >>
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува?
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува?
Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не. Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте.
към беседата >>
У всеки едни красив човек протича нещо хубаво.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние.
У всеки едни красив човек протича нещо хубаво.
У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум.
към беседата >>
Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не.
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува?
Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не.
Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога.
към беседата >>
У него главата и тялото са добре сформирани.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние. У всеки едни красив човек протича нещо хубаво.
У него главата и тялото са добре сформирани.
А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло.
към беседата >>
Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето?
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува? Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не.
Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето?
“ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат.
към беседата >>
А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние. У всеки едни красив човек протича нещо хубаво. У него главата и тялото са добре сформирани.
А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае.
Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло. Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема.
към беседата >>
“ Може да го знаете.
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува? Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не. Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето?
“ Може да го знаете.
Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте.
към беседата >>
Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние. У всеки едни красив човек протича нещо хубаво. У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае.
Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае.
Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло. Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема. Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже.
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува? Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не. Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете.
Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже.
Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете.
към беседата >>
Красотата не е една собственост.
Ако ти си неразположен духом, излез из града, намери някой красив човек, намери 4–5 души красиви и веднага ще се смени твоето състояние. У всеки едни красив човек протича нещо хубаво. У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае.
Красотата не е една собственост.
Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло. Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема. Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте.
Сега вие се спирате и казвате: „Тези работи не ни интересуват сега.“ Какво ви интересува? Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не. Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже.
Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте.
И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето.
към беседата >>
Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум.
У всеки едни красив човек протича нещо хубаво. У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост.
Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум.
Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло. Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема. Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога.
Интересува ви най-първо дали времето ще бъде хубаво или не. Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте.
И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога.
Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече.
към беседата >>
Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло.
У него главата и тялото са добре сформирани. А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум.
Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло.
Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема. Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат.
Вие искате да отидете н екскурзия и казвате: „Какво ли ще бъде времето? “ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога.
Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат.
Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти.
към беседата >>
Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема.
А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло.
Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема.
Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
Ако повече се връщат, не отивайте.
“ Може да го знаете. Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат.
Ако повече се връщат, не отивайте.
Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето.
към беседата >>
Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае. Красотата не е една собственост. Под „красив ум“ разбирам добре организиран ум. Под „добро сърце“ разбирам добре организирано сърце И под „здрав човек“ разбирам добре организирано тяло. Когато всички удове са добре организирани, такъв човек е в контакт с всички живи същества и той дава и възприема.
Та, ние трябва да бъдем в хармония с природата – нашият ум, сърце и тяло да се хармонизират с природата.
към беседата >>
Ако повече излизат, идете.
Ако искате зимно време да знаете дали ще се подобри времето или не, попитайте една свиня, тя ще ви го каже. Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте.
Ако повече излизат, идете.
Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето.
към беседата >>
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца.
То е числото 1. Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10.
към беседата >>
Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето.
Ако видите, че зимно време тя вземе пръчици и почне да ги пренася от едно място на друго, на никаква екскурзия не отивайте. И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете.
Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето.
Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето. Но тази работа е специална.
към беседата >>
То е числото 1.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца.
То е числото 1.
Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10.
към беседата >>
Когато ще се подобри времето, излизат повече.
И ако отидете, ще загазите като българския скиор на Мусала и няма да се върнете никога. Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето.
Когато ще се подобри времето, излизат повече.
„Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето. Но тази работа е специална. Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца. То е числото 1.
Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст.
Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число.
към беседата >>
„Много работят пчелите днес“ – казваш ти.
Ако искате да отидете на екскурзия, идете вижте пчелите дали повече отиват в кошера или повече се връщат. Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече.
„Много работят пчелите днес“ – казваш ти.
Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето. Но тази работа е специална. Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
Или ви интересува числото 3 или 4.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца. То е числото 1. Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст.
Или ви интересува числото 3 или 4.
Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично.
към беседата >>
Това показва, че ще се подобри времето.
Ако повече се връщат, не отивайте. Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти.
Това показва, че ще се подобри времето.
Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето. Но тази работа е специална. Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
Питагор изучавал числата само до 4.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца. То е числото 1. Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4.
Питагор изучавал числата само до 4.
Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото.
към беседата >>
Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето.
Ако повече излизат, идете. Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето.
Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето.
Но тази работа е специална. Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
Ако съберем числата до 4, получаваме 10.
(Учителят посочва написаните числа на дъската и казва Ако вас ви интересува числото 1, вий си вземете показалеца. То е числото 1. Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4.
Ако съберем числата до 4, получаваме 10.
1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2.
към беседата >>
Но тази работа е специална.
Пчелите много добре знаят кога ще се развали или подобри времето. Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето.
Но тази работа е специална.
Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10.
То е числото 1. Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10.
1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10.
Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2.
към беседата >>
Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
Когато ще се подобри времето, излизат повече. „Много работят пчелите днес“ – казваш ти. Това показва, че ще се подобри времето. Казваш: „Не работят днес пчелите.“ Ще се развали времето. Но тази работа е специална.
Даже и един пчелар не разбира тези прости работи.
към беседата >>
Числото […] в дадения случай е динамично число.
Или пък ви интересува числото 2 – тогава вземете средния пръст. Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10.
Числото […] в дадения случай е динамично число.
Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2. Човек има две уши, две очи и прочее.
към беседата >>
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това.
Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява. А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява. Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее. Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее. Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
Числото 2 е число отрицателно, но динамично.
Или ви интересува числото 3 или 4. Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число.
Числото 2 е число отрицателно, но динамично.
Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2. Човек има две уши, две очи и прочее. Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия.
към беседата >>
Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това.
Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява.
А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява. Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее. Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее. Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото.
Питагор изучавал числата само до 4. Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично.
Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото.
Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2. Човек има две уши, две очи и прочее. Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия. Не че иска човек да бъде скандалджия, но възприема всички отрицателни неща от природата и ги проявява навън.
към беседата >>
А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това. Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява.
А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява.
Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее. Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее. Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
Всички спорове произтичат от числото 2.
Ако съберем числата до 4, получаваме 10. 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото.
Всички спорове произтичат от числото 2.
За да се карат двама души, трябва да има 2. Човек има две уши, две очи и прочее. Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия. Не че иска човек да бъде скандалджия, но възприема всички отрицателни неща от природата и ги проявява навън. А ние в живота трябва да се справим с числото 2.
към беседата >>
Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това. Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява. А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява.
Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее.
Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее. Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
За да се карат двама души, трябва да има 2.
1 плюс 2 плюс 3 плюс 4 е равно на 10. Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2.
За да се карат двама души, трябва да има 2.
Човек има две уши, две очи и прочее. Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия. Не че иска човек да бъде скандалджия, но възприема всички отрицателни неща от природата и ги проявява навън. А ние в живота трябва да се справим с числото 2.
към беседата >>
Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това. Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява. А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява. Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее.
Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее.
Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
Човек има две уши, две очи и прочее.
Числото […] в дадения случай е динамично число. Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2.
Човек има две уши, две очи и прочее.
Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия. Не че иска човек да бъде скандалджия, но възприема всички отрицателни неща от природата и ги проявява навън. А ние в живота трябва да се справим с числото 2.
към беседата >>
Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
Когато времето ще се развали, на човешки език казано, почвате да чувствувате субективно това. Също така някой път чувствувате нещо и казвате: „Мисля, че аз ще заболея.“ Или някой болен казва: „Чувствувам, че ще оздравея.“ И този човек, както мисли, че ще оздравее, оздравява. А онзи, който мисли, че ще заболее, заболява. Единият мисли, че ще заболее, а пък другият мисли, че ще оздравее. Един мисли, че ще забогатее, а пък друг мисли, че ще осиромашее.
Онзи, който мисли, че ще осиромашее, е попаднал в особено течение.
към беседата >>
Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия.
Числото 2 е число отрицателно, но динамично. Числото 2 в себе си е носител някой път и на доброто, и на злото. Всички спорове произтичат от числото 2. За да се карат двама души, трябва да има 2. Човек има две уши, две очи и прочее.
Числото 2 показва, че човек по естество е едно същество скандалджия.
Не че иска човек да бъде скандалджия, но възприема всички отрицателни неща от природата и ги проявява навън. А ние в живота трябва да се справим с числото 2.
към беседата >>
2.
Зло и добро
,
МОК
, София, 9.8.1940г.,
Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели?
Аз ви казвам, вие не кукуригате.
Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели?
Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай.
към беседата >>
Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят.
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш. Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш.
Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят.
След десет години излезеш навън. Питам сега, в какво седи доброто? Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
Вечерно време хване ви стражарят.
Аз ви казвам, вие не кукуригате. Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели?
Вечерно време хване ви стражарят.
Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне.
към беседата >>
След десет години излезеш навън.
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш. Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш. Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят.
След десет години излезеш навън.
Питам сега, в какво седи доброто? Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу.
Аз ви казвам, вие не кукуригате. Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят.
Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу.
Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш.
към беседата >>
Питам сега, в какво седи доброто?
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш. Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш. Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят. След десет години излезеш навън.
Питам сега, в какво седи доброто?
Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта?
Аз ви казвам, вие не кукуригате. Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу.
Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта?
Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло.
към беседата >>
Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш. Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш. Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят. След десет години излезеш навън. Питам сега, в какво седи доброто?
Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай.
Аз ви казвам, вие не кукуригате. Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта?
Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай.
Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло.
към беседата >>
Не само той е фактор, но подведени са.
Не само той е фактор, но подведени са.
В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив.
към беседата >>
Като решиш да направиш една работа, не закъснявай.
Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай.
Като решиш да направиш една работа, не закъснявай.
Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино.
към беседата >>
В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава.
Не само той е фактор, но подведени са.
В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава.
Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни.
към беседата >>
Щом закъснееш, глобата ще започне.
Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай.
Щом закъснееш, глобата ще започне.
За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър?
към беседата >>
Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина.
Не само той е фактор, но подведени са. В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава.
Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина.
Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа.
към беседата >>
За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш.
Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне.
За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш.
Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш.
към беседата >>
Най-после го осъждат на смърт.
Не само той е фактор, но подведени са. В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина.
Най-после го осъждат на смърт.
Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа. Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Че вие казвате, човек не трябва да прави зло.
Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш.
Че вие казвате, човек не трябва да прави зло.
Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е?
към беседата >>
Какво става, когато вече да го екзекутират?
Не само той е фактор, но подведени са. В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт.
Какво става, когато вече да го екзекутират?
Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа. Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Трябва да направи зло.
Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай. Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло.
Трябва да направи зло.
Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното.
към беседата >>
Синът се явява жив.
Не само той е фактор, но подведени са. В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират?
Синът се явява жив.
Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа. Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Имаш навик да пиеш вино.
Като решиш да направиш една работа, не закъснявай. Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло.
Имаш навик да пиеш вино.
Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино.
към беседата >>
Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни.
В съдебното производство имаме един факт: обвиняват един баща, че убил сина си, че го хвърлил в Дунава. Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив.
Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни.
Казвате, има предопределение на Господа. Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Лош ли трябва да бъдеш, или добър?
Щом закъснееш, глобата ще започне. За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино.
Лош ли трябва да бъдеш, или добър?
Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес.
към беседата >>
Казвате, има предопределение на Господа.
Били го на общо основание и бащата казва, че убил сина. Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни.
Казвате, има предопределение на Господа.
Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш.
За всяко добро или за всяко зло, което не си направил, ще плащаш. Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър?
Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш.
Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш?
към беседата >>
Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
Най-после го осъждат на смърт. Какво става, когато вече да го екзекутират? Синът се явява жив. Значи от бой накарали човека да каже: „Убих сина си.“ Като го били, казва: „Убих го.“ Вие често сте морални, защото някой път съдбата, външните условия са благоприятни. Казвате, има предопределение на Господа.
Обаче, щом дойдат неблагоприятните условия, започвате да се съмнявате в това, което вярвате.
към беседата >>
Туй благородство ли е?
Че вие казвате, човек не трябва да прави зло. Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш.
Туй благородство ли е?
Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е?
към беседата >>
Някой човек казва, че има установени възгледи.
Някой човек казва, че има установени възгледи.
Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко.
към беседата >>
Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното.
Трябва да направи зло. Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е?
Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното.
Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече.
към беседата >>
Много добре.
Някой човек казва, че има установени възгледи.
Много добре.
Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го.
към беседата >>
Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино.
Имаш навик да пиеш вино. Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното.
Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино.
Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече. С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит.
Някой човек казва, че има установени възгледи. Много добре.
Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит.
Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го.
към беседата >>
Сега – обратният процес.
Лош ли трябва да бъдеш, или добър? Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино.
Сега – обратният процес.
След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече. С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание.
Някой човек казва, че има установени възгледи. Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит.
Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание.
Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я.
към беседата >>
След като излееш виното, какво трябва да налееш?
Лош бъди, кажи: „Няма да пия.“ Ще вземеш чашата, ще я хванеш, ще вземеш виното, ще го излееш. Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес.
След като излееш виното, какво трябва да налееш?
Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече. С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
Втори, трети път, и само ви излъже.
Някой човек казва, че има установени възгледи. Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание.
Втори, трети път, и само ви излъже.
После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел?
към беседата >>
Като налееш вода, какъв процес е?
Туй благородство ли е? Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш?
Като налееш вода, какъв процес е?
Процесът е пак зло, но с добри резултати вече. С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
После започва да ви пооткрива малко.
Някой човек казва, че има установени възгледи. Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже.
После започва да ви пооткрива малко.
Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите?
към беседата >>
Процесът е пак зло, но с добри резултати вече.
Ще кажеш: „Не искам.“ Ще хвърлиш виното. Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е?
Процесът е пак зло, но с добри резултати вече.
С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го.
Много добре. Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко.
Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го.
Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви.
към беседата >>
С изливането на виното резултатите са обратни.
Най-първо, ти не си оценявал водата, изливал си водата, пил си вино. Сега – обратният процес. След като излееш виното, какво трябва да налееш? Като налееш вода, какъв процес е? Процесът е пак зло, но с добри резултати вече.
С изливането на виното резултатите са обратни.
към беседата >>
Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го.
Да допуснем, че вие имате един приятел, който смятате, че е благороден, хвалите го: той е отличен, той е даровит. Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го.
Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го.
После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас?
към беседата >>
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата.
към беседата >>
После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я.
Но излъже ли ви веднъж, не обръщате внимание. Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го.
После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я.
Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса.
към беседата >>
Кое е положителното сега?
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл.
Кое е положителното сега?
Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш.
към беседата >>
Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел?
Втори, трети път, и само ви излъже. После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я.
Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел?
Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден.
към беседата >>
Като наливаш виното, е положително навътре в чашата.
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл. Кое е положителното сега?
Като наливаш виното, е положително навътре в чашата.
Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е.
към беседата >>
Какво ще мислите?
После започва да ви пооткрива малко. Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел?
Какво ще мислите?
Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден. Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Ставаш пак лош, изливаш виното.
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл. Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата.
Ставаш пак лош, изливаш виното.
Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е. Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
Ще се намалява приятелството ви.
Имал си някой скъпоценен пръстен, задигне го. Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите?
Ще се намалява приятелството ви.
С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден. Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода.
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл. Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното.
Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода.
Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е. Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
С колко единици ще се намалява във вас?
Носиш някой часовник, някой часовник от дядо си, задигне го. После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви.
С колко единици ще се намалява във вас?
Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден. Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата.
Казвам, има процеси: злото, като употребиш, е добро и в положителен, и в отрицателен смисъл. Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода.
Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата.
Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е. Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
Може да обърнете процеса.
После имал си някоя хубава дреха от чичо си, задигне я. Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас?
Може да обърнете процеса.
Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден. Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш.
Кое е положителното сега? Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата.
Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш.
Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е. Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден.
Питам: при всичките тия условия, как ще започнете да мислите за вашия приятел? Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса.
Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден.
Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е.
Като наливаш виното, е положително навътре в чашата. Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш.
Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е.
Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
Какво ще мислите? Ще се намалява приятелството ви. С колко единици ще се намалява във вас? Може да обърнете процеса. Този ваш приятел подари ви едно нещо, второ, трето, той става по-благороден.
Питам сега: туй, което дава, след като дава, става добър във вашия ум, туй добро ли е?
към беседата >>
Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
Ставаш пак лош, изливаш виното. Щом излееш виното, ти всякога ще бъдеш при чистата вода. Щом наливаш виното, ти ще напуснеш водата. Щом наливаш виното в чашата, ти изворите ще ги напуснеш. Тъй щото, като гледаш един човек, ще познаеш движението му какво е.
Единият се отдалечава от извора, другият се приближава при извора.
към беседата >>
Аз гледам по някой път, някой поет пише.
Аз гледам по някой път, някой поет пише.
Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега?
към беседата >>
Човек, който прави добро, се приближава при любовта.
Човек, който прави добро, се приближава при любовта.
Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта. Човек, който прави зло, се приближава при злото.
към беседата >>
Между вас поети няма, поетеси няма.
Аз гледам по някой път, някой поет пише.
Между вас поети няма, поетеси няма.
Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз.
към беседата >>
Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта.
Човек, който прави добро, се приближава при любовта.
Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта.
Човек, който прави зло, се приближава при злото.
към беседата >>
Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го.
Аз гледам по някой път, някой поет пише. Между вас поети няма, поетеси няма.
Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го.
Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му.
към беседата >>
Човек, който прави зло, се приближава при злото.
Човек, който прави добро, се приближава при любовта. Човек, който прави зло, се отдалечава от любовта.
Човек, който прави зло, се приближава при злото.
към беседата >>
Защо го критикува?
Аз гледам по някой път, някой поет пише. Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го.
Защо го критикува?
Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите.
към беседата >>
Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при любовта.
Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при любовта.
Зло трябва да направиш, за да се отдалечиш от любовта.
към беседата >>
Най-първо, ще критикува стила.
Аз гледам по някой път, някой поет пише. Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува?
Най-първо, ще критикува стила.
Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават.
към беседата >>
Зло трябва да направиш, за да се отдалечиш от любовта.
Та казвам, добро трябва да правиш, за да се приближиш при любовта.
Зло трябва да направиш, за да се отдалечиш от любовта.
към беседата >>
Кой е стилът сега?
Аз гледам по някой път, някой поет пише. Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила.
Кой е стилът сега?
Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима?
към беседата >>
Сега процесът е да се научите да разсъждавате.
Сега процесът е да се научите да разсъждавате.
Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата.
към беседата >>
Хубавият израз.
Между вас поети няма, поетеси няма. Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега?
Хубавият израз.
Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава?
към беседата >>
Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш.
Сега процесът е да се научите да разсъждавате.
Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш.
Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите?
към беседата >>
Отличен, музикален е стилът му.
Слуша някой критик, някоя критика прави, критикува го. Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз.
Отличен, музикален е стилът му.
После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки.
към беседата >>
Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала.
Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш.
Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала.
Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата.
към беседата >>
После, има подтик в думите.
Защо го критикува? Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му.
После, има подтик в думите.
На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата?
към беседата >>
Идете отвън, приближавате се, приятно ви е.
Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала.
Идете отвън, приближавате се, приятно ви е.
Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата.
към беседата >>
На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават.
Най-първо, ще критикува стила. Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите.
На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават.
Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края.
към беседата >>
Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате?
Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е.
Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате?
Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
Какво означава рима?
Кой е стилът сега? Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават.
Какво означава рима?
„Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи.
към беседата >>
Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата.
Сега процесът е да се научите да разсъждавате. Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате?
Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата.
Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
„Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава?
Хубавият израз. Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима?
„Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава?
„Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини?
към беседата >>
Туй лошо ли е да се отдалечите?
Някой път добро е да се приближиш при любовта, някой път е добро да се отдалечиш. Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата.
Туй лошо ли е да се отдалечите?
Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
„Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки.
Отличен, музикален е стилът му. После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава?
„Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки.
По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е.
към беседата >>
Толкоз топло е, че може да се запали дрехата.
Представете си, че имате една соба, стоплена най-малко сто и петдесет градуса, светнала. Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите?
Толкоз топло е, че може да се запали дрехата.
Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата. Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
По какво се отличава римата?
После, има подтик в думите. На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки.
По какво се отличава римата?
Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча?
към беседата >>
Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата.
Идете отвън, приближавате се, приятно ви е. Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата.
Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата.
Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края.
На краищата думите трябва да се срещат или с е, или с ъ, или с о, все има нещо да се различават. Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата?
Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края.
Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки.
към беседата >>
Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
Но щом се стопли хубаво, нали се отдалечавате? Значи, когато приемате достатъчно топлина, вие усещате един стремеж в себе си да се отдалечите от собата. Туй лошо ли е да се отдалечите? Толкоз топло е, че може да се запали дрехата. Ако не се отдалечиш, ще се запали дрехата.
Значи за ваша полза трябва да се отдалечиш.
към беседата >>
Планини високи.
Какво означава рима? „Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края.
Планини високи.
Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски.
към беседата >>
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта.
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта.
Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е?
към беседата >>
Що е високи планини?
„Съзвучие.“ Съзвучие на ъ какво означава? „Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи.
Що е високи планини?
Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус.
към беседата >>
Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло.
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта.
Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло.
Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
Аз искам да я видя каква е.
„Мъжка рима.“ Планини високи, долини дълбоки. По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини?
Аз искам да я видя каква е.
За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус.
към беседата >>
Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я.
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта. Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло.
Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я.
Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча?
По какво се отличава римата? Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е.
За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча?
Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш?
към беседата >>
Нали е лоша постъпката?
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта. Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я.
Нали е лоша постъпката?
После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
Казвам сега, долини дълбоки.
Ако речеш да изкачваш високото, за да го постигнеш горе на планината, а-то е постижение на края. Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча?
Казвам сега, долини дълбоки.
Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори.
към беседата >>
После той нагълчи сина.
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта. Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката?
После той нагълчи сина.
Питам, туй лошо ли е? Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
Пак търся а, но туй а изисква много разноски.
Планини високи. Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки.
Пак търся а, но туй а изисква много разноски.
Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори. На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
Питам, туй лошо ли е?
Та казвам, в живота умен човек е онзи, който знае кога да се приближава и кога да се отдалечава от любовта. Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина.
Питам, туй лошо ли е?
Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
Имам плюс и минус.
Що е високи планини? Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски.
Имам плюс и минус.
Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори. На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
Умен човек е онзи, който знае кога да направи зло. Вие по някой път казвате: „Трябва да направиш зло.“ Ако дойде баща ти и вземе чаша, пълна с вино, хвърли я. Нали е лоша постъпката? После той нагълчи сина. Питам, туй лошо ли е?
Постъпката е лоша, но резултатът е добър.
към беседата >>
Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус.
Аз искам да я видя каква е. За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус.
Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус.
Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори. На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто.
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто.
Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото. В даден случай злото е тъй добро, както и доброто. В даден случай доброто е тъй зло, както злото. Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
към беседата >>
Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш?
За да я намеря тази планина, колко енергия трябва да изхарча? Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус.
Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш?
Изворите са там, на високите върхове няма извори. На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото.
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто.
Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото.
В даден случай злото е тъй добро, както и доброто. В даден случай доброто е тъй зло, както злото. Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
към беседата >>
Изворите са там, на високите върхове няма извори.
Казвам сега, долини дълбоки. Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш?
Изворите са там, на високите върхове няма извори.
На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
В даден случай злото е тъй добро, както и доброто.
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто. Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото.
В даден случай злото е тъй добро, както и доброто.
В даден случай доброто е тъй зло, както злото. Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
към беседата >>
На върха на някоя планина има ли извори?
Пак търся а, но туй а изисква много разноски. Имам плюс и минус. Вложа а-то, обърне се процесът, минус след плюс, плюс след минус. Като слезеш долу: долина дълбока, какво ще направиш? Изворите са там, на високите върхове няма извори.
На върха на някоя планина има ли извори?
към беседата >>
В даден случай доброто е тъй зло, както злото.
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто. Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото. В даден случай злото е тъй добро, както и доброто.
В даден случай доброто е тъй зло, както злото.
Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
към беседата >>
Добре, имате ъ.
Добре, имате ъ.
Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли?
към беседата >>
Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
Не считайте, че злото в даден случай е тъй добро, както доброто. Доброто в даден случай не е тъй зло, както злото. В даден случай злото е тъй добро, както и доброто. В даден случай доброто е тъй зло, както злото.
Аз не искам да вярвате, но в живота е така.
към беседата >>
Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година).
Добре, имате ъ.
Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година).
Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба.
към беседата >>
Следователно всякога гледайте да бъдете умни във вашите постъпки.
Следователно всякога гледайте да бъдете умни във вашите постъпки.
към беседата >>
Кон оседлан, човек опетлан.
Добре, имате ъ. Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година).
Кон оседлан, човек опетлан.
Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката.
към беседата >>
Какво добил оседланият кон?
Добре, имате ъ. Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан.
Какво добил оседланият кон?
Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването?
към беседата >>
Седло на гърба има.
Добре, имате ъ. Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон?
Седло на гърба има.
Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването?
към беседата >>
Опетланият човек седло има ли?
Добре, имате ъ. Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има.
Опетланият човек седло има ли?
Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае.
към беседата >>
Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба.
Дайте ми рима с ъ (Според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година). Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли?
Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба.
Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта.
към беседата >>
Опетлания човек – мъчнотията му е в краката.
Кон оседлан, човек опетлан. Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба.
Опетлания човек – мъчнотията му е в краката.
Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро.
към беседата >>
Какво е добил конят с оседлаването?
Какво добил оседланият кон? Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката.
Какво е добил конят с оседлаването?
Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат.
към беседата >>
Какво е добил човек с опетлаването?
Седло на гърба има. Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването?
Какво е добил човек с опетлаването?
Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си.
към беседата >>
Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае.
Опетланият човек седло има ли? Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването?
Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае.
Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня.
към беседата >>
Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта.
Конят е оседлан – мъчнотията е на гърба. Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае.
Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта.
Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той.
към беседата >>
Имате едно положително добро.
Опетлания човек – мъчнотията му е в краката. Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта.
Имате едно положително добро.
Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат.
към беседата >>
Пренасянето на болния е с отрицателен резултат.
Какво е добил конят с оседлаването? Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро.
Пренасянето на болния е с отрицателен резултат.
Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека.
към беседата >>
Конят е дал повече от себе си.
Какво е добил човек с опетлаването? Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат.
Конят е дал повече от себе си.
Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека. Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня.
Представете си, че този кон е оседлан и е пренесъл един болен човек от едно място на друго – направил едно добро, без да знае. Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си.
Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня.
Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека. Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Опетланият човек – значи спестил енергията си той.
Опетланият човек, добре е станало, че е опетлан, понеже той бил намислил да направи някаква пакост, опетлал се, че не могъл да направи пакостта. Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня.
Опетланият човек – значи спестил енергията си той.
Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека. Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Но спестяването на тази енергия има добър резултат.
Имате едно положително добро. Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той.
Но спестяването на тази енергия има добър резултат.
Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека. Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека.
Пренасянето на болния е с отрицателен резултат. Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат.
Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека.
Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Тогава щеше да има една несгода.
Конят е дал повече от себе си. Конят, като носи болния, дава повече, излязла е повече енергия от коня. Опетланият човек – значи спестил енергията си той. Но спестяването на тази енергия има добър резултат. Той, ако не беше спестил енергията, щеше да претрепе човека.
Тогава щеше да има една несгода.
към беседата >>
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение.
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение.
Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък.
към беседата >>
Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му.
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение.
Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му.
Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате?
към беседата >>
Ако ви попитам в какво искате да се подобри?
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение. Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му.
Ако ви попитам в какво искате да се подобри?
Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали.
към беседата >>
Да ви кажа сега.
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение. Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри?
Да ви кажа сега.
Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци.
към беседата >>
Всеки един от вас иска да има по един подарък.
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение. Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега.
Всеки един от вас иска да има по един подарък.
В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня.
към беседата >>
В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък.
Сега вие искате в живота да се подобри вашето положение. Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък.
В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък.
Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска.
към беседата >>
Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате?
Сега, целия клас ако ви попитам, всеки от вас иска да се подобри положението му. Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък.
Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате?
Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка.
към беседата >>
Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали.
Ако ви попитам в какво искате да се подобри? Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате?
Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали.
Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво.
към беседата >>
Най-обикновени подаръци.
Да ви кажа сега. Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали.
Най-обикновени подаръци.
Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай?
към беседата >>
Някой може да иска според сезона грозде или диня.
Всеки един от вас иска да има по един подарък. В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци.
Някой може да иска според сезона грозде или диня.
Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли.
към беседата >>
Някой може да иска портокал или лимон може да иска.
В дадения случай всеки от вас иска да има по един подарък. Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня.
Някой може да иска портокал или лимон може да иска.
Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро?
към беседата >>
Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка.
Ако ви попитам какъв подарък искате, какъв подарък може да искате? Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска.
Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка.
Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си?
към беседата >>
Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво.
Сега ще теоретизирам какъв подарък бихте искали. Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка.
Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво.
Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос.
към беседата >>
Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай?
Най-обикновени подаръци. Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво.
Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай?
При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща.
към беседата >>
При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли.
Някой може да иска според сезона грозде или диня. Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай?
При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли.
Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано.
към беседата >>
Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро?
Някой може да иска портокал или лимон може да иска. Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли.
Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро?
Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос?
към беседата >>
Но какво трябва да придобие човек с обущата си?
Някой може да иска обуща, някаква пролетна шапка. Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро?
Но какво трябва да придобие човек с обущата си?
Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа?
към беседата >>
Значи този човек по този предмет е бос.
Ако е някой учен, може да иска манто, палто или може да иска някоя хубава стая, или някой хубав стол, маса или друго нещо хубаво. Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си?
Значи този човек по този предмет е бос.
Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно.
към беседата >>
Всичките учени хора са все с обуща.
Какви ще бъдат резултатите при единия или другия случай? При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос.
Всичките учени хора са все с обуща.
Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш?
към беседата >>
Всички невежи хора са все боси, общо казано.
При хубавите обуща резултатите ще бъдат тия, че няма да имате мазоли. Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща.
Всички невежи хора са все боси, общо казано.
Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече.
към беседата >>
Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос?
Питам: онзи, който ви даде хубавите обуща, че ви избави от мазолите, направи ли едно добро? Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано.
Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос?
Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече.
към беседата >>
Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа?
Но какво трябва да придобие човек с обущата си? Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос?
Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа?
Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш.
към беседата >>
Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно.
Значи този човек по този предмет е бос. Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа?
Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно.
Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън.
към беседата >>
Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш?
Всичките учени хора са все с обуща. Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно.
Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш?
Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си.
към беседата >>
Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече.
Всички невежи хора са все боси, общо казано. Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш?
Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече.
Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си. Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
Събуеш обущата, невежа си вече.
Заслужава ли човек всякога да бъде обут или всякога да бъде бос? Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече.
Събуеш обущата, невежа си вече.
Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си. Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш.
Мислите ли, че ако той е всякога обут, той е учен човек, или, ако всякога е бос, е невежа? Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече.
Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш.
Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си. Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън.
Отчасти това е вярно, отчасти не е вярно. Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш.
Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън.
Значи отиваш да работиш, учен си. Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
Значи отиваш да работиш, учен си.
Вечерно време, когато си лягаш, с обуща ли си лягаш? Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън.
Значи отиваш да работиш, учен си.
Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
Връщаш се вкъщи, невежа си.
Ставаш сутрин, обуваш си обущата, въоръжен си вече. Събуеш обущата, невежа си вече. Как ще обясниш, изуеш обущата, хвърлиш чорапите, невежа ставаш. Станеш, обуеш чорапите, туриш си обущата, излезеш навън. Значи отиваш да работиш, учен си.
Връщаш се вкъщи, невежа си.
към беседата >>
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен.
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен.
В какво седи способността? Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила.
към беседата >>
В какво седи способността?
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен.
В какво седи способността?
Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо?
към беседата >>
Силният човек какво ще прави?
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен. В какво седи способността?
Силният човек какво ще прави?
Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи?
към беседата >>
Ще се бори.
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен. В какво седи способността? Силният човек какво ще прави?
Ще се бори.
Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата?
към беседата >>
Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се.
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен. В какво седи способността? Силният човек какво ще прави? Ще се бори.
Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се.
И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия.
към беседата >>
И животните опитват своята сила.
После имате другото, казвате: той е способен, той е неспособен. В какво седи способността? Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се.
И животните опитват своята сила.
Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия.
към беседата >>
Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо?
В какво седи способността? Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила.
Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо?
Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик?
към беседата >>
Този навик на какво се дължи?
Силният човек какво ще прави? Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо?
Този навик на какво се дължи?
Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас.
към беседата >>
Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата?
Ще се бори. Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи?
Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата?
Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас?
към беседата >>
Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия.
Навсякъде децата, като са силни, хванат се, борят се. И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата?
Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия.
Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини?
към беседата >>
Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия.
И животните опитват своята сила. Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия.
Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия.
От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи.
към беседата >>
От какво произлязъл този навик?
Запример хващате си лявата или дясната ръка, защо? Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия.
От какво произлязъл този навик?
Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно.
към беседата >>
Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас.
Този навик на какво се дължи? Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик?
Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас.
Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво.
към беседата >>
Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас?
Защо туряте лявата ръка в дясната или дясната в лявата? Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас.
Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас?
Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво. Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Кои са положителните причини?
Седнете на стола, преплетете крака, левия в десния или десния в левия. Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас?
Кои са положителните причини?
Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво. Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Това са философски работи.
Седнете на стола, преплетете левия крак в десния или десния в левия. От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини?
Това са философски работи.
Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво. Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно.
От какво произлязъл този навик? Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи.
Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно.
Или ред поколения са дъвкали отляво. Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Или ред поколения са дъвкали отляво.
Или, да допуснем, един художник рисува профил или анфас. Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно.
Или ред поколения са дъвкали отляво.
Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
Защо някои обичат да рисуват в профил, други – анфас? Кои са положителните причини? Това са философски работи. Или някой от вас, като се храни, повече дъвче отляво, друг дъвче повече отдясно. Или ред поколения са дъвкали отляво.
Виждам, че лявата страна или дясната страна са повече развити.
към беседата >>
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре?
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре?
Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък.
към беседата >>
Какви методи имате вие?
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре?
Какви методи имате вие?
Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области.
към беседата >>
Да кажем, вие сте добър математик.
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре? Какви методи имате вие?
Да кажем, вие сте добър математик.
В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът?
към беседата >>
В какво седи вашата математика?
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре? Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик.
В какво седи вашата математика?
Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите.
към беседата >>
Решавате задачи.
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре? Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика?
Решавате задачи.
Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция.
към беседата >>
Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък.
Сега, когато дойде до вас, как познавате, че вашият ум работи добре? Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи.
Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък.
Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал.
към беседата >>
Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области.
Какви методи имате вие? Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък.
Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области.
Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес.
към беседата >>
Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът?
Да кажем, вие сте добър математик. В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области.
Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът?
Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи.
към беседата >>
Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите.
В какво седи вашата математика? Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът?
Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите.
Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента?
към беседата >>
Да кажем, че трябва да стане една реакция.
Решавате задачи. Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите.
Да кажем, че трябва да стане една реакция.
Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги.
към беседата >>
Една реакция е, най-първо, един скандал.
Или добър физик сте, или добър химик сте, или добър богослов, или добър физиолог и тъй нататък. Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция.
Една реакция е, най-първо, един скандал.
От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината.
към беседата >>
От този скандал се ражда един процес.
Значи всичките тия хора са все добри, но тяхното добро се занимава с разни области, изучавате разни области. Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал.
От този скандал се ражда един процес.
Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение.
към беседата >>
Съединяват се елементи.
Какво изучава физикът, с какво се занимава физикът? Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес.
Съединяват се елементи.
Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш.
към беседата >>
Как се съединяват два елемента?
Химията се занимава с дреболии, с вътрешните интимни работи, с елементите. Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи.
Как се съединяват два елемента?
Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш.
към беседата >>
Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги.
Да кажем, че трябва да стане една реакция. Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента?
Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги.
Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират.
към беседата >>
Тури огън, измени киселината.
Една реакция е, най-първо, един скандал. От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги.
Тури огън, измени киселината.
След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има.
към беседата >>
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат.
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат.
По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост?
към беседата >>
След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение.
От този скандал се ражда един процес. Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината.
След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение.
Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат.
към беседата >>
По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек?
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат.
По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек?
Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета.
към беседата >>
Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш.
Съединяват се елементи. Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение.
Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш.
Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш.
към беседата >>
Какво ще научи?
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат. По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек?
Какво ще научи?
Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият?
към беседата >>
Ако знаеш добре да съединяваш.
Как се съединяват два елемента? Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш.
Ако знаеш добре да съединяваш.
После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш. Какво да знаеш?
към беседата >>
Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек?
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат. По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи?
Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек?
Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето?
към беседата >>
После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират.
Не се съединяват, но дошъл един химик, като ги нагорещи, най-първо, разедини ги, скара ги, казва: „Ти не я вземай, ти не си за него.“ Скара ги. Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш.
После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират.
Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш. Какво да знаеш?
към беседата >>
Поправя се.
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат. По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек?
Поправя се.
Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си.
към беседата >>
Голяма динамика има.
Тури огън, измени киселината. След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират.
Голяма динамика има.
Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш. Какво да знаеш?
към беседата >>
Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост?
В дадения случай, ако направите един опит, ако оставите един човек да гладува, а друг често да го храните, когато гладува един човек и когато го храните, това са твърдения, които трябва да се докажат. По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се.
Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост?
Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка?
към беседата >>
Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат.
След туй, като усети химикът, че е направил едно престъпление, ще дойде да ги примирява, с други направи съединение. Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има.
Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат.
Да знаеш. Какво да знаеш?
към беседата >>
Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета.
По-добре ли, или е по-лошо да гладува човек? Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост?
Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета.
Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си.
към беседата >>
Да знаеш.
Най-първо, в химията трябва да знаеш да разединяваш и да съединяваш. Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат.
Да знаеш.
Какво да знаеш?
към беседата >>
Кой е по-умен, гладният или ситият?
Какво ще научи? Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета.
Кой е по-умен, гладният или ситият?
По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи?
към беседата >>
Какво да знаеш?
Ако знаеш добре да съединяваш. После химикът трябва да разбира елементите, с които борави, да знае техните свойства, да ги накара да експлодират. Голяма динамика има. Някой път нали има динамика, вашите певци току кряскат. Да знаеш.
Какво да знаеш?
към беседата >>
По какво се отличава процесът на гладуването от храненето?
Какви са физическите признаци, когато храните добре един човек? Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият?
По какво се отличава процесът на гладуването от храненето?
Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка.
към беседата >>
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега?
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега?
Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители? Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата. Когато го обичат, донасят му цветя букет. Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си.
Поправя се. Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето?
Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си.
На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха.
към беседата >>
Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители?
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега?
Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители?
Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата. Когато го обичат, донасят му цветя букет. Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
към беседата >>
На какво се дължи тази болка?
Какви са признаците, когато един човек го поставите на пост? Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си.
На какво се дължи тази болка?
Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината?
към беседата >>
Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата.
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега? Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители?
Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата.
Когато го обичат, донасят му цветя букет. Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си.
Ще хлътне, ще стане мършав, ще измени цвета. Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка?
Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си.
На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката?
към беседата >>
Когато го обичат, донасят му цветя букет.
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега? Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители? Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата.
Когато го обичат, донасят му цветя букет.
Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
към беседата >>
На какво се дължи?
Кой е по-умен, гладният или ситият? По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си.
На какво се дължи?
Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката?
към беседата >>
Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
Питам: сега, толкоз пъти като сте се заканили да направите нещо, какво сте направили досега? Я ми кажете, като бяхте ученици, как се заканихте на вашите учители? Когато учениците се заканват на учителя, те му изчистват, най-първо, с четка дрехата. Когато го обичат, донасят му цветя букет.
Ако селски деца обичат учителя, яйцата ще дойдат, круши, ябълки, хлебец хубав.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка.
По какво се отличава процесът на гладуването от храненето? Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи?
Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка.
Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи.
към беседата >>
Да дойдем ние до поетите.
Да дойдем ние до поетите.
Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория.
към беседата >>
Тази болка отдавате на стомаха.
Да допуснем, че вие имате една болка в тялото си. На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка.
Тази болка отдавате на стомаха.
Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха.
към беседата >>
Тези поети защо турят е-то накрая?
Да дойдем ние до поетите.
Тези поети защо турят е-то накрая?
Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално.
към беседата >>
Коя е причината?
На какво се дължи тази болка? Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха.
Коя е причината?
В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява.
към беседата >>
Защо турят и-то накрая?
Да дойдем ние до поетите. Тези поети защо турят е-то накрая?
Защо турят и-то накрая?
Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш.
към беседата >>
В самия процес ли е болката?
Да допуснем, че вие имате една болка в стомаха си. На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината?
В самия процес ли е болката?
На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи.
към беседата >>
Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая?
Да дойдем ние до поетите. Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая?
Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая?
Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава.
към беседата >>
На какво се дължи болката?
На какво се дължи? Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката?
На какво се дължи болката?
Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха.
към беседата >>
Защо ги турят тия букви?
Да дойдем ние до поетите. Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая?
Защо ги турят тия букви?
Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение.
към беседата >>
Болката на много причини може да се дължи.
Да допуснем, че вие сте яли, заболи ви нещо, усещате болка. Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката?
Болката на много причини може да се дължи.
Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка.
към беседата >>
Този поет, като римува, аз обяснявам една теория.
Да дойдем ние до поетите. Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви?
Този поет, като римува, аз обяснявам една теория.
Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение.
към беседата >>
Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха.
Тази болка отдавате на стомаха. Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи.
Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха.
След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи.
към беседата >>
Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално.
Тези поети защо турят е-то накрая? Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория.
Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално.
Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря.
към беседата >>
След туй въздухът има едно свойство да се разширява.
Коя е причината? В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха.
След туй въздухът има едно свойство да се разширява.
Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието?
към беседата >>
Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш.
Защо турят и-то накрая? Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално.
Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш.
Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря. Той търси разширение накрая.
към беседата >>
Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи.
В самия процес ли е болката? На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява.
Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи.
Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене?
към беседата >>
Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава.
Защо турят а-то, о-то или защо турят ъ накрая? Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш.
Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава.
И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря. Той търси разширение накрая.
към беседата >>
Може да се зароди болка в стомаха.
На какво се дължи болката? Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи.
Може да се зароди болка в стомаха.
Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата.
към беседата >>
И-то показва посока на движение.
Защо ги турят тия букви? Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава.
И-то показва посока на движение.
Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря. Той търси разширение накрая.
към беседата >>
Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка.
Болката на много причини може да се дължи. Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха.
Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка.
Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши.
към беседата >>
Е-то е закон на разширение.
Този поет, като римува, аз обяснявам една теория. Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение.
Е-то е закон на разширение.
Нито един поет не знае защо ги туря. Той търси разширение накрая.
към беседата >>
Често заболяват слепите очи.
Някой път вие ядете много бързо, вкарвате много въздух в стомаха. След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка.
Често заболяват слепите очи.
В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения.
към беседата >>
Нито един поет не знае защо ги туря.
Той говори за материалния свят, ъ казва, туй, което става, което виждаш, то е реално. Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение.
Нито един поет не знае защо ги туря.
Той търси разширение накрая.
към беседата >>
В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието?
След туй въздухът има едно свойство да се разширява. Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи.
В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието?
Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите.
към беседата >>
Той търси разширение накрая.
Този, който римува с о, той говори за външните условия, добри условия да имаш. Този, който римува с а-то, той говори за въздържанието, някаква мъчна задача се разрешава. И-то показва посока на движение. Е-то е закон на разширение. Нито един поет не знае защо ги туря.
Той търси разширение накрая.
към беседата >>
Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене?
Като се сгорещи, разшири стомаха, стомахът не може да работи. Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието?
Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене?
Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя?
към беседата >>
По три начина човек може да се разшири.
По три начина човек може да се разшири.
Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически?
към беседата >>
Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата.
Може да се зароди болка в стомаха. Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене?
Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата.
Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината.
към беседата >>
Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят.
По три начина човек може да се разшири.
Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят.
Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически? Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши.
Да допуснем, че се зароди главоболие в мозъка. Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата.
Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши.
Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината?
към беседата >>
Някаква идея.
По три начина човек може да се разшири. Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят.
Някаква идея.
Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически? Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Те са изключения.
Често заболяват слепите очи. В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши.
Те са изключения.
Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
към беседата >>
Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят.
По три начина човек може да се разшири. Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея.
Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят.
Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически? Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Вие сега сте се научили да мислите.
В действителност нали сте страдали от главоболие, на какво се дължи главоболието? Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения.
Вие сега сте се научили да мислите.
Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона.
към беседата >>
Сега това е една теория.
По три начина човек може да се разшири. Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят.
Сега това е една теория.
Как ще го докажеш математически? Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Сегашната наука на какво се обуславя?
Който има главоболие, от глад ли се явява то, или от много ядене? Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите.
Сегашната наука на какво се обуславя?
Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е?
към беседата >>
Как ще го докажеш математически?
По три начина човек може да се разшири. Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория.
Как ще го докажеш математически?
Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Един учен човек казва, че говори истината.
Някой търговец има да плаща крупна сума, не може да я плати, мисли, мисли, заболи го главата. Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя?
Един учен човек казва, че говори истината.
Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили.
към беседата >>
Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
Може да се разшири във физическия свят, може да се разшири в духовния свят и може да се разшири в умствения свят. Някаква идея. Може да постигнеш нещо или може да имаш добри условия във физическия свят, в духовния свят или в умствения свят. Сега това е една теория. Как ще го докажеш математически?
Ъ се отнася към о тъй, както е се отнася към и:
към беседата >>
Човек как говори истината?
Главоболие има, когато имаш задачи – не може да решиш, както един ученик има задача, която не може да реши. Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината.
Човек как говори истината?
Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления?
към беседата >>
Ъ : О = Е : И ;
Ъ : О = Е : И ;
към беседата >>
Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
Те са изключения. Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината?
Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три?
към беседата >>
А : У = Ъ : О ;
А : У = Ъ : О ;
към беседата >>
Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона.
Вие сега сте се научили да мислите. Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона.
Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали?
към беседата >>
Е : И = А : У.
Е : И = А : У.
към беседата >>
Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е?
Сегашната наука на какво се обуславя? Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона.
Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е?
Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен.
към беседата >>
Каква е разликата в И или N.
Каква е разликата в И или N.
Ако слиза движението от лявата към дясната ръка или ако се качва от лявата към дясната, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили.
Един учен човек казва, че говори истината. Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е?
Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили.
На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен?
към беседата >>
Ако слиза движението от лявата към дясната ръка или ако се качва от лявата към дясната, какъв ще бъде резултатът?
Каква е разликата в И или N.
Ако слиза движението от лявата към дясната ръка или ако се качва от лявата към дясната, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
На кое се дължат тия математически изчисления?
Човек как говори истината? Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили.
На кое се дължат тия математически изчисления?
Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен? По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Сега какво отношение може да има?
Сега какво отношение може да има?
На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това.
към беседата >>
Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три?
Той казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления?
Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три?
Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен? По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
На български какво допринася ъ накрая?
Сега какво отношение може да има?
На български какво допринася ъ накрая?
Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь?
към беседата >>
Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали?
Друг изчислява, че има деветдесет и три милиона. Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три?
Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали?
Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен? По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Защо го турят накрая?
Сега какво отношение може да има? На български какво допринася ъ накрая?
Защо го турят накрая?
Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота.
към беседата >>
Вие казвате, че сте много умен.
Каква е тази истина с един милион мили, туй точно изчисление ли е? Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали?
Вие казвате, че сте много умен.
По какво познавате, че сте умен? По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение.
Сега какво отношение може да има? На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая?
Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение.
Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила.
към беседата >>
По какво познавате, че сте умен?
Някой път и вашата научна разлика е както разстоянието до слънцето, деветдесет и две, деветдесет и три милиона мили. На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен.
По какво познавате, че сте умен?
По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Ако го турят, защо го турят?
Сега какво отношение може да има? На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение.
Ако го турят, защо го турят?
Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь?
към беседата >>
По какво се отличава умният човек?
На кое се дължат тия математически изчисления? Защо единият изкарал деветдесет и две, другият – деветдесет и три? Ако ви запитам защо сте болни или защо сте здрави, или защо сте умни, какъв отговор бихте дали? Вие казвате, че сте много умен. По какво познавате, че сте умен?
По какво се отличава умният човек?
към беседата >>
Служба е това.
Сега какво отношение може да има? На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят?
Служба е това.
Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь.
към беседата >>
Нека дойдем да започнем от физическия свят.
Нека дойдем да започнем от физическия свят.
По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър.
към беседата >>
Каква е тогава разликата между ъ и ь?
На български какво допринася ъ накрая? Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това.
Каква е тогава разликата между ъ и ь?
В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година).
към беседата >>
По какво познавам, че един човек е силен?
Нека дойдем да започнем от физическия свят.
По какво познавам, че един човек е силен?
Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър?
към беседата >>
В края на думите ь внася мекота.
Защо го турят накрая? Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь?
В края на думите ь внася мекота.
Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая.
към беседата >>
Най-първо, той трябва да дига големи тежести.
Нека дойдем да започнем от физическия свят. По какво познавам, че един човек е силен?
Най-първо, той трябва да дига големи тежести.
Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина.
към беседата >>
Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила.
Някъде в средата дава си думата, но накрая няма никакво мнение, ъ накрая няма никакво мнение. Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота.
Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила.
Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб.
към беседата >>
Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет.
Нека дойдем да започнем от физическия свят. По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести.
Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет.
Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си.
към беседата >>
Като туриш ь?
Ако го турят, защо го турят? Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила.
Като туриш ь?
Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб?
към беседата >>
Като дигне сто кила, казваме, че е силен.
Нека дойдем да започнем от физическия свят. По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет.
Като дигне сто кила, казваме, че е силен.
За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам.
към беседата >>
Кажете ми една дума с ь.
Служба е това. Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь?
Кажете ми една дума с ь.
Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост.
към беседата >>
За някой казваме, че е добър.
Нека дойдем да започнем от физическия свят. По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен.
За някой казваме, че е добър.
По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам.
към беседата >>
Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година).
Каква е тогава разликата между ъ и ь? В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь.
Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година).
Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен.
към беседата >>
По какво познаваме, че е добър?
По какво познавам, че един човек е силен? Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър.
По какво познаваме, че е добър?
Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата.
към беседата >>
Пише се с ь накрая.
В края на думите ь внася мекота. Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година).
Пише се с ь накрая.
В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност.
към беседата >>
Обходата не е добрина.
Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър?
Обходата не е добрина.
Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена.
към беседата >>
В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб.
Когато туриш една дума с ъ накрая, тази дума иска енергия, сила. Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая.
В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб.
Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието.
към беседата >>
Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си.
Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина.
Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си.
Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е?
към беседата >>
Ако ви питат как се е образувала думата гръб?
Като туриш ь? Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб.
Ако ви питат как се е образувала думата гръб?
Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света.
към беседата >>
Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам.
Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си.
Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам.
Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус.
към беседата >>
Значи известни действия са образували думата милост.
Кажете ми една дума с ь. Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб?
Значи известни действия са образували думата милост.
Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не.
към беседата >>
Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам.
За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам.
Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам.
В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс.
към беседата >>
Говорят за човека, че е умен.
Милост (Според правописа, прилаган до 1945 година). Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост.
Говорят за човека, че е умен.
Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това.
към беседата >>
В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата.
По какво познаваме, че е добър? Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам.
В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата.
Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Носът има връзка с човешката интелигентност.
Пише се с ь накрая. В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен.
Носът има връзка с човешката интелигентност.
Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността.
към беседата >>
Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена.
Обходата не е добрина. Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата.
Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена.
Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието.
В милостта трябва да бъдеш много съобразителен, обхода трябва да имаш и гръб. Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност.
Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието.
Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото.
към беседата >>
Питам: добър ли е?
Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена.
Питам: добър ли е?
Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света.
Ако ви питат как се е образувала думата гръб? Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието.
Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света.
Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма.
към беседата >>
Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус.
Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е?
Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус.
Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс. Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не.
Значи известни действия са образували думата милост. Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света.
Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не.
Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива.
към беседата >>
Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс.
Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус.
Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс.
Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Носът служи за това.
Говорят за човека, че е умен. Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не.
Носът служи за това.
Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива. Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена. Питам: добър ли е? Има добрини, които започват с плюс и свършват с минус. Има добрини, които започват с минус и свършват с плюс.
Има добрини, които започват с плюс и свършват с плюс.
към беседата >>
Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността.
Носът има връзка с човешката интелигентност. Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това.
Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността.
Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива. Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта.
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта.
Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение.
към беседата >>
Носът е резултат на една деятелност в миналото.
Самият нос доста голямо влияние упражнява върху обонянието. Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността.
Носът е резултат на една деятелност в миналото.
Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива. Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
Тогава може ли да ми разправите как се остарява?
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта.
Тогава може ли да ми разправите как се остарява?
Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни.
към беседата >>
Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма.
Обонянието е дошло да избави човека от много препятствия в света. Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото.
Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма.
Големи бърни показват, че устата е била много работлива. Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил?
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта. Тогава може ли да ми разправите как се остарява?
Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил?
И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение.
към беседата >>
Големи бърни показват, че устата е била много работлива.
Чрез миризмата, чрез обонянието човек познава дали някои хора са полезни, или не. Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма.
Големи бърни показват, че устата е била много работлива.
Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
И той не знае.
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта. Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил?
И той не знае.
Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен.
към беседата >>
Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
Носът служи за това. Носът показва желанието да разсъждаваш, той е един показател на интелигентността. Носът е резултат на една деятелност в миналото. Ако разгледаме устата, дебелите устни, голямата уста показва, че деятелността на устата е била в миналото много голяма. Големи бърни показват, че устата е била много работлива.
Голямата уста и дебелите бърни показват, че човек е бил работлив, не само той, но хиляди поколения преди него са работили с устата си.
към беседата >>
Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае.
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта. Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае.
Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае.
Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва.
към беседата >>
Допуснете, че имате човек с дълги ръце.
Допуснете, че имате човек с дълги ръце.
Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива.
към беседата >>
Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение.
Питам: вие започвате с младостта и свършвате със старостта. Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае.
Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение.
Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец.
към беседата >>
Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги.
Допуснете, че имате човек с дълги ръце.
Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги.
Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга.
към беседата >>
Всички искат да бъдат свободни.
Тогава може ли да ми разправите как се остарява? Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение.
Всички искат да бъдат свободни.
Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е?
към беседата >>
Но каква работа са работили?
Допуснете, че имате човек с дълги ръце. Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги.
Но каква работа са работили?
Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса.
към беседата >>
Но то е едно голямо ограничение.
Старият знае ли как е остарял, младият – как се е подмладил? И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни.
Но то е едно голямо ограничение.
Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия.
към беседата >>
Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги.
Допуснете, че имате човек с дълги ръце. Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили?
Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги.
Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега.
към беседата >>
Всеки казва: аз искам да бъда свободен.
И той не знае. Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение.
Всеки казва: аз искам да бъда свободен.
Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си?
към беседата >>
Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга?
Допуснете, че имате човек с дълги ръце. Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги.
Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга?
Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем?
към беседата >>
Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва.
Ако го попитате как се е подмладил, и той не знае. Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен.
Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва.
Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни.
към беседата >>
Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива.
Допуснете, че имате човек с дълги ръце. Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга?
Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива.
Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце.
към беседата >>
Иска да стане търговец.
Сега вие очаквате в съвременния свят – всичките, както вярват сега, ги очаква едно голямо ограничение. Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва.
Иска да стане търговец.
Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода?
към беседата >>
Тия клетки се хранят, ръката става дълга.
Показва, че тия хора много са работили с ръцете, затова ръцете са станали дълги. Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива.
Тия клетки се хранят, ръката става дълга.
Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце.
към беседата >>
Като стане търговец, свободен ли е?
Всички искат да бъдат свободни. Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец.
Като стане търговец, свободен ли е?
Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа.
към беседата >>
Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса.
Но каква работа са работили? Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга.
Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса.
Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа.
към беседата >>
Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия.
Но то е едно голямо ограничение. Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е?
Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия.
Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват.
към беседата >>
Но то е теория сега.
Като изучават ръцете на крадци, виждат, че са дълги. Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса.
Но то е теория сега.
Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа.
към беседата >>
Станеш учител, свободен ли си?
Всеки казва: аз искам да бъда свободен. Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия.
Станеш учител, свободен ли си?
Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите.
към беседата >>
Как ще го докажем?
Как ще обясните, че на крадеца ръката е дълга? Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега.
Как ще го докажем?
Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката.
към беседата >>
Сега искате да бъдете свободни.
Синът иска да бъде свободен от баща си, не иска да му заповядва. Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си?
Сега искате да бъдете свободни.
В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля.
към беседата >>
Благодарение на кражбата вие имате ръце.
Понеже крадецът, като върви, иска да бръкне в някой джоб, все иска да вземе и като иска да краде, прекарва своята мисъл в ръката и кръвта по ръката отива. Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем?
Благодарение на кражбата вие имате ръце.
Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака.
към беседата >>
В какво седи тази свобода?
Иска да стане търговец. Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни.
В какво седи тази свобода?
Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш.
към беседата >>
Понеже змията дала пример, затова останала без ръце.
Тия клетки се хранят, ръката става дълга. Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце.
Понеже змията дала пример, затова останала без ръце.
Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал.
към беседата >>
Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа.
Като стане търговец, свободен ли е? Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода?
Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа.
Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят.
към беседата >>
Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа.
Онзи, който не обича да краде, ръката остава къса. Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце.
Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа.
В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега.
към беседата >>
Там такива работи не се позволяват.
Казва: искам да бъда свободен, да имам една професия. Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа.
Там такива работи не се позволяват.
В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят.
към беседата >>
В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа.
Но то е теория сега. Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа.
В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа.
Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт.
към беседата >>
В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите.
Станеш учител, свободен ли си? Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват.
В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите.
Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят.
към беседата >>
Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката.
Как ще го докажем? Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа.
Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката.
Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт. То е една научна действителност.
към беседата >>
Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля.
Сега искате да бъдете свободни. В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите.
Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля.
Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата?
към беседата >>
Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака.
Благодарение на кражбата вие имате ръце. Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката.
Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака.
Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт. То е една научна действителност.
към беседата >>
Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш.
В какво седи тази свобода? Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля.
Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш.
Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата?
към беседата >>
Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал.
Понеже змията дала пример, затова останала без ръце. Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака.
Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал.
То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт. То е една научна действителност.
към беседата >>
Ще мислиш, каквото фашистите мислят.
Ако идеш в Съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш.
Ще мислиш, каквото фашистите мислят.
В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата.
към беседата >>
То е теория сега.
Друга теория има: змията е първата, която казала лъжа. В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал.
То е теория сега.
Най-първо, хипотеза, теория и после става факт. То е една научна действителност.
към беседата >>
В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят.
Там такива работи не се позволяват. В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят.
В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят.
В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е?
към беседата >>
Най-първо, хипотеза, теория и после става факт.
В този свят, в който казала лъжата, никога не се позволява да се каже лъжа. Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега.
Най-първо, хипотеза, теория и после става факт.
То е една научна действителност.
към беседата >>
В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят.
В Съветска Русия забраниха всичките философии и едва преди една година позволиха да се четат – всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят.
В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят.
Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте?
към беседата >>
То е една научна действителност.
Който каже лъжа, отрязват му се ръцете и краката. Змията, като казала лъжата, и затова сега е без ръце и без крака. Човек, който е без ръце и крака, той е излъгал. То е теория сега. Най-първо, хипотеза, теория и после става факт.
То е една научна действителност.
към беседата >>
Питам тогава: де е свободата?
Ако идете в Германия, вие не може да кажете: аз тъй мисля. Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят.
Питам тогава: де е свободата?
В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни.
към беседата >>
Сега кое е доброто в змията?
Сега кое е доброто в змията?
Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват.
към беседата >>
В какво седи свободата?
Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата?
В какво седи свободата?
Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове.
към беседата >>
Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите?
Сега кое е доброто в змията?
Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите?
Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние.
към беседата >>
Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата.
Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата?
Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата.
Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква.
към беседата >>
Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност.
Сега кое е доброто в змията? Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите?
Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност.
От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо.
към беседата >>
Да прави човек каквото иска, свободен ли е?
В Германия, като идеш, ще мислиш, каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата.
Да прави човек каквото иска, свободен ли е?
Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен.
към беседата >>
От злото в света ти акумулираш енергия.
Сега кое е доброто в змията? Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност.
От злото в света ти акумулираш енергия.
Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя.
към беседата >>
Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте?
В Русия, ако идеш, ще мислиш, каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е?
Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте?
Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм.
към беседата >>
Доброто е процес, който съгражда.
Сега кое е доброто в змията? Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия.
Доброто е процес, който съгражда.
Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина.
към беседата >>
Не сте свободни.
Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте?
Не сте свободни.
Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен.
към беседата >>
Тия енергии правилно ги употребяват.
Сега кое е доброто в змията? Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда.
Тия енергии правилно ги употребяват.
Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина. То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Заставени сте да седите на столове.
В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни.
Заставени сте да седите на столове.
Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите.
към беседата >>
Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние.
Умът. Кое е доброто в добрите хора, кое е доброто в лошите? Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват.
Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние.
Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина. То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Някой път се изисква.
Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове.
Някой път се изисква.
Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно.
към беседата >>
Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо.
Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние.
Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо.
Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина. То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен.
Да прави човек каквото иска, свободен ли е? Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква.
Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен.
Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно.
към беседата >>
Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя.
От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо.
Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя.
Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина. То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Казваш: свободен съм.
Вие, като седите тук в класа, свободни ли сте? Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен.
Казваш: свободен съм.
Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно.
към беседата >>
Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина.
Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя.
Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина.
То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Ни най-малко не си свободен.
Не сте свободни. Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм.
Ни най-малко не си свободен.
Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно. Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
То е теория в дадения случай.
Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линя. Главата ви ще бъде дълга, няма да има никаква дебелина.
То е теория в дадения случай.
към беседата >>
Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите.
Заставени сте да седите на столове. Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен.
Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите.
Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно. Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
Един лош човек, като те хване, какво ще направи?
Един лош човек, като те хване, какво ще направи?
Той ще каже: „Стой! Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът?
към беседата >>
Може да кажете нещо, което да не е вярно.
Някой път се изисква. Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите.
Може да кажете нещо, което да не е вярно.
Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно. Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
Той ще каже: „Стой!
Един лош човек, като те хване, какво ще направи?
Той ще каже: „Стой!
Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой!
към беседата >>
Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно.
Седиш притеснен, мърдаш се на стола, седиш на стола, не си свободен. Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно.
Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно.
Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно. Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
Горе ръцете!
Един лош човек, като те хване, какво ще направи? Той ще каже: „Стой!
Горе ръцете!
“ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере.
към беседата >>
Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно.
Казваш: свободен съм. Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно.
Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно.
Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
“ Бръкне, извади всичко от джоба ти.
Един лош човек, като те хване, какво ще направи? Той ще каже: „Стой! Горе ръцете!
“ Бръкне, извади всичко от джоба ти.
След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш.
към беседата >>
Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
Ни най-малко не си свободен. Разисква се върху философски въпроси, опасявате се да не би да се изложите. Може да кажете нещо, което да не е вярно. Пък и учителят, който преподава, и той може да каже нещо, което не е вярно. Сега в дадения случай учителят, който преподава, мисли, че туй, което преподава, е вярно.
Обаче нещата, като се поставят на опит, имат минус.
към беседата >>
След като извади, той ще те пусне да вървиш.
Един лош човек, като те хване, какво ще направи? Той ще каже: „Стой! Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти.
След като извади, той ще те пусне да вървиш.
Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път.
към беседата >>
Търсим начин да оправим човека.
Търсим начин да оправим човека.
Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае.
към беседата >>
Казвате: какво означава кръстът?
Един лош човек, като те хване, какво ще направи? Той ще каже: „Стой! Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш.
Казвате: какво означава кръстът?
Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш.
към беседата >>
Представете си сега съвременното съдебно производство.
Търсим начин да оправим човека.
Представете си сега съвременното съдебно производство.
Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае.
към беседата >>
Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой!
Той ще каже: „Стой! Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът?
Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой!
и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат.
към беседата >>
Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават.
Търсим начин да оправим човека. Представете си сега съвременното съдебно производство.
Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават.
Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал.
към беседата >>
и ще те обере.
Горе ръцете! “ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой!
и ще те обере.
По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат. Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Направи някой престъпление, ще го накажат.
Търсим начин да оправим човека. Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават.
Направи някой престъпление, ще го накажат.
Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи.
към беседата >>
По тази линия вече не може да вървиш.
“ Бръкне, извади всичко от джоба ти. След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере.
По тази линия вече не може да вървиш.
Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат. Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Отиде един да го защищава, да го освободят.
Търсим начин да оправим човека. Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат.
Отиде един да го защищава, да го освободят.
Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди?
към беседата >>
Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път.
След като извади, той ще те пусне да вървиш. Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш.
Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път.
Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат. Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Един адвокат търси причините да те оправдае.
Търсим начин да оправим човека. Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят.
Един адвокат търси причините да те оправдае.
Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той?
към беседата >>
Казва: по този път не може да вървиш.
Казвате: какво означава кръстът? Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път.
Казва: по този път не може да вървиш.
Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат. Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае.
Представете си сега съвременното съдебно производство. Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае.
Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае.
Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава.
към беседата >>
Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат.
Кръстът значи – ти ще срещнеш злото, ще каже: стой! и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш.
Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат.
Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал.
Съдебно производство има: съдят хората, които са писали закони, други – които съдят престъпленията на хората, и третото – хора благородни застъпват се, да ги оправдават. Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае.
Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал.
Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава. Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
Няма какво да дадеш.
и ще те обере. По тази линия вече не може да вървиш. Тогава ще намериш и ще тръгнеш по друг път. Казва: по този път не може да вървиш. Ако тръгнеш по този път, пак трябва да те оберат.
Няма какво да дадеш.
към беседата >>
Има лъжи позволени, бели лъжи.
Направи някой престъпление, ще го накажат. Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал.
Има лъжи позволени, бели лъжи.
Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава. Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
Разправят един анекдот.
Разправят един анекдот.
В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба. На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли. За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу. Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост. На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди?
Отиде един да го защищава, да го освободят. Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи.
Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди?
Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава. Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба.
Разправят един анекдот.
В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба.
На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли. За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу. Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост. На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той?
Един адвокат търси причините да те оправдае. Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди?
Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той?
Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава. Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли.
Разправят един анекдот. В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба.
На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли.
За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу. Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост. На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава.
Тогава съдията изслушва защо ще дойде да го оправдае. Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той?
Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава.
Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу.
Разправят един анекдот. В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба. На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли.
За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу.
Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост. На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
Обвиняват някого за една лъжа. Излъгал. Има лъжи позволени, бели лъжи. Казва: „Господин съдия, на шега го излъгал.“ На шега като си го излъгал, има ли закон да те съди? Питам: този адвокат, който те защищава, добър ли е той? Ако си крив, и той те оправдава, той те насърчава.
Пък някой път адвокатът има зъб на тебе, като те хванат за някое престъпление, иска да направи престъплението голямо, тикне те в затвора десет години.
към беседата >>
Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост.
Разправят един анекдот. В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба. На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли. За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу.
Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост.
На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш.
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш.
Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш. Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят. След десет години излезеш навън. Питам сега, в какво седи доброто? Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
Разправят един анекдот. В Петербург, в царския режим, онзи, който закъснява, хваща го стражарят, туря го в затвора или ще плати една, две или три рубли глоба. На следния пост пак го хванат, пак трябва да плаща една–две рубли. За да не плаща на всеки пост, ще дадат един знак, например ще каже: кукуригу. Като каже кукуригу, пускат го да върви, без да плаща, но ако не каже кукуригу, трябва да плаща на всеки пост.
На десет поста като плати по три рубли, трийсет рубли на вечер.
към беседата >>
Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш.
Допуснете, че сте един човек – никога не си учил, обичаш да ходиш.
Но този човек, който те защищава, тикне те в затвора десет години – направи ти добро, без да искаш.
Ти, като няма какво да правиш, учиш се да четеш или научиш някой занаят. След десет години излезеш навън. Питам сега, в какво седи доброто? Добро ли е направил човек, като го турил десет години в затвора?
към беседата >>
Аз ви казвам, вие не кукуригате.
Аз ви казвам, вие не кукуригате.
Когато ви се случи нещо неприятно, не сте ли вие, които сте закъснели? Вечерно време хване ви стражарят. Ще кажеш кукуригу, на другия – кукуригу. Като кукуригаш, казваш: „Три рубли дадох.“ Защо си закъснял, каква е целта? Да не плащаш трийсет рубли на вечер, не закъснявай.
към беседата >>
3.
Разговор на Учителя с Даниел Цион
,
ИБ
, , 9.8.1940г.,
РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ
РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ
към беседата >>
на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта
на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта
към беседата >>
– Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме?
– Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме?
към беседата >>
– Медитирайте върху любовта.
– Медитирайте върху любовта.
Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
към беседата >>
Човешката любов почва с добро и свършва със зло.
– Медитирайте върху любовта.
Човешката любов почва с добро и свършва със зло.
Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
към беседата >>
Духовната любов почва със зло и свършва с добро.
– Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло.
Духовната любов почва със зло и свършва с добро.
Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
към беседата >>
Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
– Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро.
Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
към беседата >>
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет.
Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят?
към беседата >>
Излиза от там и пак отива в Ханаан.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет.
Излиза от там и пак отива в Ханаан.
И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
И там имаше между тях раздори.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан.
И там имаше между тях раздори.
И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори.
И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е.
в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
в Египет.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е.
в Египет.
Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
Сега какво трябва да правят?
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет.
Сега какво трябва да правят?
Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
Трябва да почнат пак с началото.
Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят?
Трябва да почнат пак с началото.
към беседата >>
Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране.
Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране.
И човек трябва така да пречиства своята душа.
към беседата >>
И човек трябва така да пречиства своята душа.
Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране.
И човек трябва така да пречиства своята душа.
към беседата >>
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е.
трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото.
към беседата >>
трябва да прави разни промени в себе си.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е.
трябва да прави разни промени в себе си.
Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
към беседата >>
Най-напред детето го увиват в пелени.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си.
Най-напред детето го увиват в пелени.
После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
към беседата >>
После, като порасне малко, дават му малки дрешки.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени.
После, като порасне малко, дават му малки дрешки.
После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
към беседата >>
После по-големи дрехи и т.н.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки.
После по-големи дрехи и т.н.
Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
към беседата >>
Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н.
Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото.
Новото е винаги ново.
към беседата >>
Новото е винаги ново.
трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото.
Новото е винаги ново.
към беседата >>
– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак.
– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак.
Учителят препоръчва следното:
към беседата >>
Учителят препоръчва следното:
– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак.
Учителят препоръчва следното:
към беседата >>
– Ще се вземе 150 гр.
– Ще се вземе 150 гр.
чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
към беседата >>
чист зехтин.
– Ще се вземе 150 гр.
чист зехтин.
Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
към беседата >>
Ще се вземе и чесън.
– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин.
Ще се вземе и чесън.
Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
към беседата >>
Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън.
Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
към беседата >>
Човек може да напредва през вечерта и през деня.
Човек може да напредва през вечерта и през деня.
През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.
към беседата >>
През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва.
Човек може да напредва през вечерта и през деня.
През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва.
През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.
към беседата >>
През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.
Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва.
През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.
към беседата >>
Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата.
Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата.
към беседата >>
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи.
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи.
Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
към беседата >>
Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти.
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи.
Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти.
Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
към беседата >>
Мойсей е бил винаги вегетарианец.
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти.
Мойсей е бил винаги вегетарианец.
Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
към беседата >>
Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец.
Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
към беседата >>
Еврейският народ има 1/12 от Любовта.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта.
От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
От 12-те сина на Якова само един имаше любов.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта.
От 12-те сина на Якова само един имаше любов.
Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
Това беше Йосиф.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов.
Това беше Йосиф.
Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф.
Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр.
Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр.
Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове.
И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове.
И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
към беседата >>
4.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Следователно, искате ли да знаете как ще се наредят работите ви, трябва да се изпитате, вяра ли имате, или вярване. В всеки човек има нещо, което му подсказва, ще има ли успех в някаква работа, или няма да има. За пример, забелязано е, че когато човек предприеме някаква работа и лявото му око заиграе, няма да има успех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване.
към беседата >>
Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра.
Едно трябва да се знае: докато е на физическия свят, човек бива в началото пръв, в края – последен. Като влезе в духовния свят, в началото е последен, в края – пръв. Щом влезе в Божествения свят, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края.
Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра.
Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“.
към беседата >>
Дали е съвпадение или факт, не е важно.
В всеки човек има нещо, което му подсказва, ще има ли успех в някаква работа, или няма да има. За пример, забелязано е, че когато човек предприеме някаква работа и лявото му око заиграе, няма да има успех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение.
Дали е съвпадение или факт, не е важно.
Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа.
към беседата >>
Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения.
Като влезе в духовния свят, в началото е последен, в края – пръв. Щом влезе в Божествения свят, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра.
Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения.
Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе.
За пример, забелязано е, че когато човек предприеме някаква работа и лявото му око заиграе, няма да има успех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно.
Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе.
У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие.
към беседата >>
Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения.
Щом влезе в Божествения свят, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения.
Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения.
Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло.
Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе.
У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло.
У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите.
към беседата >>
Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая.
Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения.
Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая.
Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло.
Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло.
У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло.
Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат.
към беседата >>
Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят.
Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая.
Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят.
Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване.
Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло.
Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване.
Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате.
към беседата >>
Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“.
Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят.
Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“.
Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа.
Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване.
Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа.
Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това?
към беседата >>
Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“.
Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.
към беседата >>
Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие.
Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа.
Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие.
Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира.
към беседата >>
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края.
За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа.
към беседата >>
Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите.
У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие.
Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите.
С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце.
към беседата >>
За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края.
За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати.
Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек?
към беседата >>
С бързане работите не се нареждат.
У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите.
С бързане работите не се нареждат.
Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати.
Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ.
Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата.
към беседата >>
Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате.
Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат.
Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате.
Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ.
Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм.
Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука.
към беседата >>
Какво особено е придобил от това?
Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате.
Какво особено е придобил от това?
И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Докато е на мястото си, той има велико предназначение.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм.
Докато е на мястото си, той има велико предназначение.
Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло.
към беседата >>
И богатият умира, и бедният умира.
Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това?
И богатият умира, и бедният умира.
И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение.
Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа.
Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите.
към беседата >>
И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце.
Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира.
И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце.
Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Каква е задачата на съвременния човек?
За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа.
Каква е задачата на съвременния човек?
Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят?
към беседата >>
Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце.
Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
към беседата >>
Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата.
Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек?
Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата.
В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода.
към беседата >>
Новите времена изискват нещо ново.
Новите времена изискват нещо ново.
Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи. Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.
към беседата >>
В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука.
Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата.
В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука.
От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата?
към беседата >>
Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи.
Новите времена изискват нещо ново.
Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи.
Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.
към беседата >>
От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло.
Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука.
От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло.
Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море.
към беседата >>
Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.
Новите времена изискват нещо ново. Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи.
Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.
към беседата >>
Ще кажете, че това е задача на живите.
Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло.
Ще кажете, че това е задача на живите.
Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Кое е новото, което хората очакват?
Кое е новото, което хората очакват?
Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
към беседата >>
Но къде са заминалите за онзи свят?
Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите.
Но къде са заминалите за онзи свят?
Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е.
към беседата >>
Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода.
Кое е новото, което хората очакват?
Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода.
И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва.
към беседата >>
Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода.
Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят?
Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода.
Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви.
към беседата >>
И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили.
Кое е новото, което хората очакват? Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода.
И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили.
Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено.
към беседата >>
Губи ли се водата?
В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода.
Губи ли се водата?
Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло.
към беседата >>
Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата.
Кое е новото, което хората очакват? Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили.
Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата.
Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш.
към беседата >>
Водата не се губи, но се влива в широкото море.
От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата?
Водата не се губи, но се влива в широкото море.
Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели.
към беседата >>
Свободата е нещо духовно, а не материално.
Кое е новото, което хората очакват? Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата.
Свободата е нещо духовно, а не материално.
Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки.
към беседата >>
Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила.
Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море.
Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила.
Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
Кое е новото, което хората очакват? Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално.
Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони.
към беседата >>
Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е.
Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила.
Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е.
ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва.
Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва.
Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен.
към беседата >>
ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви.
Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е.
ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви.
Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
Свободата е нещо строго определено.
И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва.
Свободата е нещо строго определено.
Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен.
към беседата >>
Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло.
Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви.
Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло.
Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш.
Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено.
Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш.
Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи.
към беседата >>
Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели.
Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло.
Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели.
Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки.
Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш.
Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки.
Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар.
към беседата >>
Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели.
Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
към беседата >>
Свободният човек се подчинява на природните закони.
Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки.
Свободният човек се подчинява на природните закони.
По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе.
към беседата >>
Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в тялото си – повече сила.
Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в тялото си – повече сила.
Придобиете ли тия неща, вие живеете във вярата, а не във вярването.
към беседата >>
По отношение на природните закони той е ограничен.
За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони.
По отношение на природните закони той е ограничен.
Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури.
към беседата >>
Придобиете ли тия неща, вие живеете във вярата, а не във вярването.
Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в тялото си – повече сила.
Придобиете ли тия неща, вие живеете във вярата, а не във вярването.
към беседата >>
Това ограничение, именно, го прави свободен.
Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен.
Това ограничение, именно, го прави свободен.
В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере.
към беседата >>
В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи.
Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен.
В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи.
Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен.
към беседата >>
Вземе ли повече, той носи чужд товар.
Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи.
Вземе ли повече, той носи чужд товар.
Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата.
към беседата >>
Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе.
Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар.
Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе.
Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха?
към беседата >>
Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури.
По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе.
Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури.
Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява.
към беседата >>
Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере.
Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури.
Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере.
Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха.
към беседата >>
Щом се безпокои, той не е свободен.
В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере.
Щом се безпокои, той не е свободен.
За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите.
към беседата >>
За да бъдете свободни, следвайте законите на природата.
Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен.
За да бъдете свободни, следвайте законите на природата.
Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите. Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват.
към беседата >>
Природата складира ли някъде въздуха?
Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата.
Природата складира ли някъде въздуха?
Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите. Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
към беседата >>
Тя не го складира, не иска да се осигурява.
Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха?
Тя не го складира, не иска да се осигурява.
Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите. Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
към беседата >>
Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха.
Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява.
Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха.
Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите. Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
към беседата >>
Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите.
Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха.
Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите.
Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
към беседата >>
Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват.
За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите.
Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват.
Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
към беседата >>
НАГОРЕ