НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
317
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
317
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Човек не може да има туй качество.
Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема.
Човек не може да има туй качество.
По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане.
към беседата >>
- Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате.
Какво разбирате под думата любов?
- Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате.
Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате.
към беседата >>
По това се отличават.
Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество.
По това се отличават.
Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича.
към беседата >>
Тъй е според както светът разбира.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате.
Тъй е според както светът разбира.
След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право.
към беседата >>
Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен.
Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават.
Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен.
Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
към беседата >>
След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира.
След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас.
Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право.
към беседата >>
Той все дава.
За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен.
Той все дава.
Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
към беседата >>
Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас.
Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов.
После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо.
към беседата >>
Това е качество само за Бога.
А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава.
Това е качество само за Бога.
Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
към беседата >>
После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши.
Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов.
После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши.
Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо.
към беседата >>
Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане.
Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога.
Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане.
Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от него.
към беседата >>
Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате.
- Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши.
Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате.
Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна.
към беседата >>
Всичко от Бога само изтича.
По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане.
Всичко от Бога само изтича.
Всичко тече от него.
към беседата >>
Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право.
Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате.
Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право.
Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава.
към беседата >>
Всичко тече от него.
Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само за Бога. Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича.
Всичко тече от него.
към беседата >>
Всеки каквото иска, то е право.
След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право.
Всеки каквото иска, то е право.
Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са.
към беседата >>
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него.
Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша.
към беседата >>
Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо.
Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право.
Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо.
Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Негови сме, ако мислим за Него.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него.
Негови сме, ако мислим за Него.
Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви.
към беседата >>
Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо.
После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо.
Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо.
Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Да обясня.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него.
Да обясня.
Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша.
към беседата >>
Вижте как ще направя тази мисъл ясна.
Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо.
Вижте как ще направя тази мисъл ясна.
Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали?
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня.
Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали?
Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша.
към беседата >>
Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава.
Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна.
Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава.
И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Питам: Ваша ли е?
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали?
Питам: Ваша ли е?
Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е?
към беседата >>
И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са.
Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава.
И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са.
Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша.
Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е?
Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша.
Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови.
към беседата >>
Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля, не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са.
Туй се подразбира и ако той ви ги купи, значи ви обича.
към беседата >>
Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви.
Негови сме, ако мислим за Него. Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша.
Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви.
Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е.
към беседата >>
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи.
За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш.
към беседата >>
Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша.
Да обясня. Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви.
Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша.
А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови.
към беседата >>
За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи.
За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея.
Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право.
към беседата >>
А отвънка ръката не е ваша.
Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша.
А отвънка ръката не е ваша.
Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е.
към беседата >>
Т. е.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея.
Т. е.
всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение.
към беседата >>
Схванахте ли идеята каква е?
Питам: Ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша.
Схванахте ли идеята каква е?
Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум.
към беседата >>
всъщност така се проявяват много желания у хората.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е.
всъщност така се проявяват много желания у хората.
При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива.
към беседата >>
Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови.
Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е?
Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови.
Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
При яденето пак е същият закон.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората.
При яденето пак е същият закон.
Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене.
към беседата >>
Т. е.
Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви. Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови.
Т. е.
ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може да кажеш: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи.“ Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон.
Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш.
То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
към беседата >>
ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови.
Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е.
ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови.
Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
То е правото, а многото яденета, то не е право.
За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея. Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш.
То е правото, а многото яденета, то не е право.
Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
към беседата >>
Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е.
А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови.
Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е.
Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение.
Т. е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право.
Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение.
Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
към беседата >>
Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум.
Схванахте ли идеята каква е? Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е.
Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум.
Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива.
всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение.
Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива.
А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство?
към беседата >>
Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
Докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови. Т. е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът; туй показва, че е дяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум.
Може тия противоречия да ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
към беседата >>
А има хора, те искат само едно ядене.
При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива.
А има хора, те искат само едно ядене.
Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство.
към беседата >>
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването.
Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли.
към беседата >>
Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
Когато искаш да ядеш, не можеш да ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене.
Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество.
към беседата >>
Как ще се откаже твоята ръка от тебе?
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването.
Как ще се откаже твоята ръка от тебе?
Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света?
към беседата >>
А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
То е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
към беседата >>
Като се отреже.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе?
Като се отреже.
После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога.
към беседата >>
Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
към беседата >>
После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже.
После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана.
Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече!
към беседата >>
Знаеш кога се казва лакомство?
Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
Знаеш кога се казва лакомство?
- Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
към беседата >>
Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана.
Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него.
Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света.
към беседата >>
- Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство.
А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство?
- Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство.
А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй определям двете положения.
към беседата >>
Тогава светът няма да ви изхвърли.
(Как да се откажем от света?) - Ето закона на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него.
Тогава светът няма да ви изхвърли.
И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света.
към беседата >>
А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество.
Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство.
А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество.
Тъй определям двете положения.
към беседата >>
И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света?
Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли.
И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света?
Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е?
към беседата >>
Тъй определям двете положения.
А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя. Знаеш кога се казва лакомство? - Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество.
Тъй определям двете положения.
към беседата >>
Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога.
Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света?
Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога.
Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света.
към беседата >>
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си.
В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна.
към беседата >>
Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече!
После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога.
Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече!
От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си.
В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека.
Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето.
към беседата >>
От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света.
Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече!
От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света.
Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
Вижте какъв е Божественият закон.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека.
Вижте какъв е Божественият закон.
Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него.
към беседата >>
Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света.
Тогава светът няма да ви изхвърли. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света.
Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света.
Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон.
Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето.
И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина.
към беседата >>
Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е?
И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света.
Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е?
Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето.
И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето.
Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас.
към беседата >>
Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света.
Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, че вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е?
Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света.
Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна.
Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето.
Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна.
Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас.
към беседата >>
Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е? Не. Но образувам ли една модерна скотобойна, тя е от света.
Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света.
към беседата >>
Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето.
В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна.
Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето.
Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас.
към беседата >>
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?
“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
към беседата >>
Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него.
Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето.
Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него.
Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас.
към беседата >>
“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко!
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?
“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко!
Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
към беседата >>
Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина.
Както човекът излиза от слънцето, така и буболечицата излиза от слънцето. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него.
Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина.
Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно.
към беседата >>
Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега? “ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?)- Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко!
Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
към беседата >>
Тъй щото възможността е от вас.
И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза от слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина.
Тъй щото възможността е от вас.
Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога.
към беседата >>
(Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?) - Трябва да пази връзката си.
(Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?) - Трябва да пази връзката си.
Нищо повече!
към беседата >>
Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас.
Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас.
Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас.
Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас.
към беседата >>
Нищо повече!
(Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си?) - Трябва да пази връзката си.
Нищо повече!
към беседата >>
Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас.
Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас.
Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас.
Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи.
към беседата >>
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията.
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията.
И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос. Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
към беседата >>
Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас.
Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас.
Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас.
Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога.
към беседата >>
И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията.
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията.
И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията.
Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос. Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
към беседата >>
Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно.
Никой не може да обвини слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас.
Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно.
А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас.
към беседата >>
Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос.
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията.
Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос.
Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
към беседата >>
А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога.
Тъй щото възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно.
А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога.
Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината?
към беседата >>
Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
Трябва да знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните, то е друг въпрос.
Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
към беседата >>
Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас.
Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога.
Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас.
Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не.
към беседата >>
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре.
Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света? “ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо.
към беседата >>
Малко да учите или много да учите, от вас зависи.
Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас. Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас.
Малко да учите или много да учите, от вас зависи.
Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не.
към беседата >>
Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света?
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре.
Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света?
“ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“.
към беседата >>
Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога.
Възможността да се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи.
Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога.
Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
“ - „Мога ли да излеза вън от света?
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света?
“ - „Мога ли да излеза вън от света?
“ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея.
към беседата >>
Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас.
Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно. А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога.
Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас.
И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
“ Не.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света? “ - „Мога ли да излеза вън от света?
“ Не.
Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.
към беседата >>
И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината?
А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас.
И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината?
- Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
Това е неразбиране.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света? “ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не.
Това е неразбиране.
Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него.
към беседата >>
- Не.
Но да се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината?
- Не.
Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
Вън от света значи съвсем друго нещо.
Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре. Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света? “ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не. Това е неразбиране.
Вън от света значи съвсем друго нещо.
Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа.
към беседата >>
Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не.
Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не.
Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не.
Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“.
Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете да си мислите: „Защо трябва да се отричам от света? “ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо.
Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“.
- Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне.
към беседата >>
Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемане на светлината? - Не. Значи у тебе седи желанието да възприемаш или не.
Някои спорят: „Ето този си топлил повече, другиго си топлил по-малко.“ (Може условията им да препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
към беседата >>
- Лодката е в морето, но морето да не е в нея.
“ - „Мога ли да излеза вън от света? “ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“.
- Лодката е в морето, но морето да не е в нея.
Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен.
към беседата >>
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи.
Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато.
към беседата >>
Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.
“ Не. Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея.
Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.
Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи.
Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.
н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си.
към беседата >>
Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него.
Това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.
Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него.
Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.
н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб.
Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос.
към беседата >>
Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа.
Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него.
Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа.
Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб.
Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи.
А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение.
към беседата >>
Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне.
Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво значи „вън от света“. - Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа.
Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне.
Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен. „В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
А като чакам, страдам.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи.
А като чакам, страдам.
Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота.
към беседата >>
Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен.
- Лодката е в морето, но морето да не е в нея. Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне.
Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен.
„В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам.
Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато.
Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо.
към беседата >>
„В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
Лодката е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Туй се разбира човек да е в света, без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението за това човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска светът да влезе в него - той е свободен.
„В света бе и светът го не позна“ - казва Писанието.
към беседата >>
Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си.
Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато.
Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си.
А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва.
към беседата >>
Условията вие сте ги създали сами.
Условията вие сте ги създали сами.
Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не.
към беседата >>
А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос.
н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си.
А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос.
Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш?
към беседата >>
Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете.
Условията вие сте ги създали сами.
Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете.
Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа.
към беседата >>
Иначе ще се изложиш на изкушение.
Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос.
Иначе ще се изложиш на изкушение.
Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение.
към беседата >>
Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате.
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете.
Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате.
Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем.
към беседата >>
Там е философията на живота.
А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение.
Там е философията на живота.
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение.
към беседата >>
Питам: Кой създаде тия условия?
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате.
Питам: Кой създаде тия условия?
Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд.
към беседата >>
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо.
Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота.
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо.
Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
към беседата >>
Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец?
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия?
Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец?
- Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен.
към беседата >>
Но като общо правило: всеки сам да си услужва.
Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо.
Но като общо правило: всеки сам да си услужва.
Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
- Не.
Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец?
- Не.
Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават.
към беседата >>
Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш?
А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва.
Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш?
Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
Това не може да се счита и за подтик на Духа.
Да допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца да ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не.
Това не може да се счита и за подтик на Духа.
При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш.
към беседата >>
Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение.
Иначе ще се изложиш на изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш?
Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение.
Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем.
Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа.
При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем.
А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе.
към беседата >>
Във външните работи има всякога изкушение.
Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение.
Във външните работи има всякога изкушение.
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд.
Питам: Кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем.
А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд.
Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш.
към беседата >>
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение.
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
Аз искам да бъда свободен.
Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд.
Аз искам да бъда свободен.
За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш.
към беседата >>
Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
За пример искаш хората да те уважават.
- Не. Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен.
За пример искаш хората да те уважават.
Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.
към беседата >>
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас.
Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш.
Това не може да се счита и за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават.
Ти се заблуждаваш.
Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи.
към беседата >>
Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас.
Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи.
Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си.
към беседата >>
Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе.
При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш.
Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе.
Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат.
към беседата >>
Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи.
Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене.
Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия.
към беседата >>
Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш.
А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе.
Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш.
Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо?
към беседата >>
Има два закона.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене.
Има два закона.
Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия.
към беседата >>
Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш.
Аз искам да бъда свободен. За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш.
Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш.
Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат.
към беседата >>
Любов към Бога!
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона.
Любов към Бога!
- Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията.
към беседата >>
Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.
За пример искаш хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш.
Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.
Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат.
към беседата >>
- Той е всемирен закон и носи общо благо.
Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога!
- Той е всемирен закон и носи общо благо.
И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания.
към беседата >>
Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи.
Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.
Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи.
Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ.
към беседата >>
И вторият закон, - че аз обичам и себе си.
Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо.
И вторият закон, - че аз обичам и себе си.
А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си.
към беседата >>
Малките деца защо плачат.
Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи.
Малките деца защо плачат.
Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат.
към беседата >>
А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия.
Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си.
А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия.
От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си.
към беседата >>
Щом дойдат на света, те плачат. Защо?
Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти да ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат.
Щом дойдат на света, те плачат. Защо?
- Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
към беседата >>
От любовта към себе си произтичат всичките нещастия.
Има два закона. Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия.
От любовта към себе си произтичат всичките нещастия.
Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!
към беседата >>
- Да им помогнат.
Щом мога, ще направя това за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо?
- Да им помогнат.
Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде.
към беседата >>
Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията.
Любов към Бога! - Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия.
Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията.
Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката.
към беседата >>
Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат.
Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат.
Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат.
Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания.
- Той е всемирен закон и носи общо благо. И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията.
Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания.
Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога.
към беседата >>
Но плачът е зов на душата за помощ.
Тъй е по Божественому - стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи. Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат.
Но плачът е зов на душата за помощ.
Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!
към беседата >>
Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си.
И вторият закон, - че аз обичам и себе си. А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания.
Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си.
Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
Всички плачат.
Малките деца защо плачат. Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ.
Всички плачат.
Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама.
към беседата >>
Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си.
А понеже хората не знаят да владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си.
Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си.
Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат.
Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае.
към беседата >>
Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!
От любовта към себе си произтичат всичките нещастия. Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си.
Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!
“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде.
- Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде.
Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят.
към беседата >>
“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката.
Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога!
“ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката.
И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде.
Как ще си обясните това?
Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният.
към беседата >>
И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога.
Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите - страдания. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката.
И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога.
Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!
Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това?
Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!
“ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен.
към беседата >>
Тази любов спасява кокошката.
Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес да бъда радостен.“ - Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако кажа: „Аз ще обичам Бога! “ - Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мене, а от любовта ми към Бога.
Тази любов спасява кокошката.
към беседата >>
“ Не, това аз наричам самоизмама.
Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия!
“ Не, това аз наричам самоизмама.
Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече.
към беседата >>
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов.
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква.
към беседата >>
Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае.
Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама.
Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае.
Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът.
към беседата >>
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов.
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
към беседата >>
Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят.
И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае.
Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят.
Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко.
към беседата >>
Такъв е законът.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Такъв е законът.
Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам!
към беседата >>
Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният.
Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят.
Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният.
А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът.
Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно.
Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда.
към беседата >>
А царят знае, че той е скръбен.
Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният.
А царят знае, че той е скръбен.
Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно.
Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?
“ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?
към беседата >>
Значи в туй отношение царят знае повече.
“ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен.
Значи в туй отношение царят знае повече.
Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
“ Ето ти скръбта от где изниква.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича?
“ Ето ти скръбта от где изниква.
Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен.
към беседата >>
Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът.
Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече.
Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът.
И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква.
Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов.
към беседата >>
И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко.
Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът.
И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко.
Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
Той - сам!
Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
Той - сам!
И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко.
Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“
към беседата >>
И той страда.
Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам!
И той страда.
Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб.
към беседата >>
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов.
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов.
И всеки един си има мярка и с нея мери нещата. А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?
Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда.
Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
към беседата >>
И всеки един си има мярка и с нея мери нещата.
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов.
И всеки един си има мярка и с нея мери нещата.
А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
към беседата >>
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен.
“ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен.
Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
към беседата >>
А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив.
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов. И всеки един си има мярка и с нея мери нещата.
А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив.
Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Това е все човешката любов.
Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен.
Това е все човешката любов.
Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов. И всеки един си има мярка и с нея мери нещата. А трябва да знаете - по този закон никой никого не може да направи щастлив.
Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни.
към беседата >>
Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи.
Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов.
Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи.
При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
Един американец искал да се прослави.
Един американец искал да се прослави.
И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии.
към беседата >>
При него имаме и радост, имаме и скръб.
И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи.
При него имаме и радост, имаме и скръб.
И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад.
Един американец искал да се прослави.
И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад.
Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там.
към беседата >>
И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб.
И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
Тщеславие е това.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад.
Тщеславие е това.
Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата.
към беседата >>
Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това.
Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта.
Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него.
към беседата >>
Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи.
към беседата >>
Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта.
Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва.
Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит.
към беседата >>
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога!
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога!
Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди.
към беседата >>
Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии.
Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва.
Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии.
Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва.
към беседата >>
Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога!
Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея.
Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае.
към беседата >>
Това, което може да се изпита там.
И като мислил, мислил какво да направи, и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии.
Това, което може да се изпита там.
Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече.
към беседата >>
Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея.
Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже.
И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си.
към беседата >>
Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата.
Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там.
Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата.
Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад.
към беседата >>
И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие?
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже.
И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие?
- Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи.
към беседата >>
Прославил се много, всички вестници писали за него.
Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта. Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата.
Прославил се много, всички вестници писали за него.
Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш.
към беседата >>
- Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие?
- Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат.
А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение.
към беседата >>
Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит.
Осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух, колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него.
Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит.
Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек.
към беседата >>
А отвън кой как го види, не може да му завиди.
Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат.
А отвън кой как го види, не може да му завиди.
Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи.
към беседата >>
Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва.
Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии. Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит.
Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва.
Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста.
към беседата >>
Той може всички да направи богати, но никой да го не знае.
Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди.
Той може всички да направи богати, но никой да го не знае.
Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава.
към беседата >>
Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече.
Това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва.
Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече.
Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си.
Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае.
Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си.
Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство.
към беседата >>
Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад.
Влиза в бъчвата и действително направил опита и излязъл жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече.
Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад.
Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи.
И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? - Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си.
Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи.
Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари.
към беседата >>
Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш.
Прославил се много, всички вестници писали за него. Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад.
Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш.
И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение.
- Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи.
Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение.
Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи.
към беседата >>
И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек.
Но втори път, казал, и целият свят да ми дадат, не искам да повторя този опит. Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш.
И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек.
За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста. Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи.
А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение.
Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи.
Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи.
към беседата >>
За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста.
Та и на вас по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек.
За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста.
Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Това ни най-малко не го смущава.
Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи.
Това ни най-малко не го смущава.
Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша.
към беседата >>
Той казва: „Такава слава повече не искам.“
Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг да опита вече. Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път да го заковат на кръста.
Той казва: „Такава слава повече не искам.“
към беседата >>
Той носи друго богатство.
Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава.
Той носи друго богатство.
Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние.
към беседата >>
Мнозина мислят, че може и по друг път.
Мнозина мислят, че може и по друг път.
Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон.
към беседата >>
Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари.
Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство.
Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари.
В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен.
към беседата >>
Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Мнозина мислят, че може и по друг път.
Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае.
към беседата >>
В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи.
Света може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари.
В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи.
Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй?
към беседата >>
Как ще се прояви светът, ние знаем.
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Как ще се прояви светът, ние знаем.
- По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога.
към беседата >>
Човешката Любов е в хубавите дрехи.
Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи.
Човешката Любов е в хубавите дрехи.
Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е.
към беседата >>
- По три начина може.
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем.
- По три начина може.
Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде.
към беседата >>
Не че тя е лоша.
Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи.
Не че тя е лоша.
Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина.
към беседата >>
Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може.
Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи.
към беседата >>
Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние.
Той носи друго богатство. Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша.
Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние.
Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе.
към беседата >>
Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон.
Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния.
Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон.
И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е.
към беседата >>
Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен.
Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние.
Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен.
Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило.
към беседата >>
И най-малката буболечица го знае.
Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон.
И най-малката буболечица го знае.
Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре.
към беседата >>
Не е ли тъй?
В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен.
Не е ли тъй?
Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме.
към беседата >>
Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога.
Как ще се прояви светът, ние знаем. - По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае.
Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога.
Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това.
към беседата >>
Тъй е.
Човешката Любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй?
Тъй е.
Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е.
към беседата >>
Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде.
- По три начина може. Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога.
Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде.
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш.
към беседата >>
Ето една истина.
Не че тя е лоша. Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е.
Ето една истина.
И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат.
към беседата >>
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи.
Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде.
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи.
Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
към беседата >>
И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе.
Ако видим един човек, хубаво облечен, да му се радваме, то е едно благослове- ние. Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина.
И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе.
Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него.
към беседата >>
Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е.
Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи.
Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е.
да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш.
към беседата >>
Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило.
Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива да е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе.
Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило.
Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
към беседата >>
да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре.
И най-малката буболечица го знае. Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е.
да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре.
Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота.
към беседата >>
Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме.
Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило.
Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме.
Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
към беседата >>
Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това.
Тогава остава да се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре.
Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това.
И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това?
към беседата >>
Той е способен, но минава като другите, т. е.
Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме.
Той е способен, но минава като другите, т. е.
като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
към беседата >>
И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш.
Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това.
И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш.
И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш.
към беседата >>
като обикновен, но всички го обичат.
Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е.
като обикновен, но всички го обичат.
Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество.
към беседата >>
И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш.
И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд.
към беседата >>
Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него.
И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат.
Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него.
Това е то човешкото естество.
към беседата >>
То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш.
Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш.
Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си.
към беседата >>
Това е то човешкото естество.
Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него.
Това е то човешкото естество.
към беседата >>
Там е драмата на живота.
да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш.
Там е драмата на живота.
Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си.
към беседата >>
Това са закони, които действуват в малкото.
Това са закони, които действуват в малкото.
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите.
към беседата >>
Какво подразбирам аз от това?
Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота.
Какво подразбирам аз от това?
- Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит.
към беседата >>
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
Това са закони, които действуват в малкото.
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това.
към беседата >>
- Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш.
И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това?
- Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш.
След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо.
към беседата >>
И този закон е необходим, потребен е.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
И този закон е необходим, потребен е.
Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд.
И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш.
След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд.
Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е.
Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота.
Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си.
То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд.
Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си.
Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота.
Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това.
Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си.
Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си.
Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си.
За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите.
Това са закони, които действуват в малкото. Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това.
Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите.
Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това. Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
За себе си можете да направите само един опит.
Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си.
За себе си можете да направите само един опит.
Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това.
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите.
Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това.
Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо.
- Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит.
Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо.
Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това.
Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
към беседата >>
Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. Ако той излезе несполучлив, не можете да направите нещо повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо.
Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания и несгоди.
към беседата >>
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те?
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те?
Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора.
към беседата >>
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога.
После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види.
към беседата >>
Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те?
Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите.
Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора.
към беседата >>
После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога.
После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога.
Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит.
към беседата >>
Дето минат, и децата им правят закачки.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите.
Дето минат, и децата им правят закачки.
И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има.
към беседата >>
Това е един закон на Битието.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога.
Това е един закон на Битието.
Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло.
към беседата >>
И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки.
И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите.
В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут.
към беседата >>
Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието.
Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота.
Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит.
към беседата >>
В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите.
В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат.
А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли?
към беседата >>
Ама каква психика има у човека!
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота.
Ама каква психика има у човека!
Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота.
към беседата >>
А първите са истинските, великите хора.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат.
А първите са истинските, великите хора.
Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен.
към беседата >>
Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види.
Сега не от страх да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека!
Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види.
Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
Аз ги наричам знаменити хора.
Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора.
Аз ги наричам знаменити хора.
В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има.
към беседата >>
Съзнава, че вече не може да прави опит.
После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види.
Съзнава, че вече не може да прави опит.
Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
В едно общество двама знатни не може да има.
Дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора.
В едно общество двама знатни не може да има.
Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
към беседата >>
Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло.
Това е един закон на Битието. Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит.
Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло.
Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут.
И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има.
Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут.
Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
към беседата >>
Не може да направи втори опит.
Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло.
Не може да направи втори опит.
А има други стари, които са разбрали живота. Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
Искаш ли?
В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут.
Искаш ли?
- „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
към беседата >>
А има други стари, които са разбрали живота.
Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит.
А има други стари, които са разбрали живота.
Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
- „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен.
А първите са истинските, великите хора. Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли?
- „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен.
Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има. Шут ще бъдеш.
към беседата >>
Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там, тя знае - има нещо, което си е отишло. Не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота.
Те не усещат празнота в тези години, значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към беседата >>
Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има.
Аз ги наричам знаменити хора. В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен.
Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има.
Шут ще бъдеш.
към беседата >>
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов.
Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
Шут ще бъдеш.
В едно общество двама знатни не може да има. Един знаменит ще има само, а вторият - ти - ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ - Е, тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има.
Шут ще бъдеш.
към беседата >>
Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов.
Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов.
Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
В природата законът е друг.
В природата законът е друг.
Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен.
към беседата >>
Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов.
Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично.
Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето.
В природата законът е друг.
Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето.
Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично.
Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде.
А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето.
Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде.
Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
А пък и иглите са потребни, това го знаете.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде.
А пък и иглите са потребни, това го знаете.
С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде.
Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява.
И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
С игла зашиваш всяка дупка.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете.
С игла зашиваш всяка дупка.
към беседата >>
И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява.
И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени.
Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
Ще изучавате живота.
Ще изучавате живота.
Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.
към беседата >>
Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен.
В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени.
Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен.
Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
Всички хора все се стремят към нещо.
Ще изучавате живота.
Всички хора все се стремят към нещо.
Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява.
към беседата >>
Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен.
Пък щом не е осветен, и голям да е, и малък да е, казва се, че той е в забвение.
към беседата >>
Всеки си има по някаква мисъл в ума си.
Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо.
Всеки си има по някаква мисъл в ума си.
Човек все има нещо да го въодушевлява.
към беседата >>
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив.
Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си.
към беседата >>
Човек все има нещо да го въодушевлява.
Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си.
Човек все има нещо да го въодушевлява.
към беседата >>
Каква е разликата?
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив.
Каква е разликата?
Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи.
към беседата >>
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там.
За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
към беседата >>
Разликата е само в твоето съзнание.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата?
Разликата е само в твоето съзнание.
Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви.
към беседата >>
За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там.
За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност.
Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията.
към беседата >>
Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание.
Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно.
Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите.
към беседата >>
Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност.
Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност.
Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно.
Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него.
Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща.
към беседата >>
Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност.
Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви.
Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си.
Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даро- вит и талантлив, или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него.
Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си.
Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви.
Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието.
Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи.
Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си.
Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи.
Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието.
Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви.
Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи.
Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви.
А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията.
За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния.
Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията.
Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите.
Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за тебе, е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви.
А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите.
Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията.
Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето.
към беседата >>
Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща.
Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много, да говорят за него. Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите.
Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща.
Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
Когато обича себе си, той иска много неща да има за себе си, много говеда, много овце, къщи... По този начин може да знаеш за всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ала любовта не е още проявена в него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите. Това е, дето Христос казва: Ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща.
Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
към беседата >>
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов.
Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората.
към беседата >>
Този живот е смъртен.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов.
Този живот е смъртен.
А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи.
към беседата >>
А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен.
А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен.
Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен.
към беседата >>
Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен.
Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот.
Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват.
към беседата >>
Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот.
Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот.
И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее.
към беседата >>
И затуй умират хората.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот.
И затуй умират хората.
Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона.
към беседата >>
Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи.
Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората.
Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи.
А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога.
към беседата >>
А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен.
А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи.
А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен.
И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
И той си има неща, които да го радват.
Следователно вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен.
И той си има неща, които да го радват.
Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее.
Имате само наченки на този живот, а сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват.
Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее.
Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
Той не може едновременно да живее и в двата закона.
И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее.
Той не може едновременно да живее и в двата закона.
Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога.
Човешкият живот си изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона.
Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога.
Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
А като дойде Божественият, вечният живот, той ще бъде безсмъртен. И той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее и в двата закона. Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога.
Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога.
към беседата >>
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича.
Това са неща казани. Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
към беседата >>
Това са неща казани.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича.
Това са неща казани.
Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
към беседата >>
Туй е вярно.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани.
Туй е вярно.
Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
към беседата >>
Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно.
Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят.
Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
към беседата >>
Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят.
Затова светът не обича истината, защото тя е от друг свят; тя принадлежи към вътрешния живот и затова тя е непозната за хора, които не обичат истината.
към беседата >>
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие.
Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее.
към беседата >>
Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие.
Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате.
Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов.
към беседата >>
Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате.
Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?
“ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата.
към беседата >>
“ - Ще обичаш себе си.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си?
“ - Ще обичаш себе си.
Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече!
към беседата >>
Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си.
Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените.
Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона.
към беседата >>
Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със себе си - ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените.
Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее.
Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене.
към беседата >>
Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов.
Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее.
Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов.
Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си.
към беседата >>
Ще я жертвуваш за другата.
Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли да обичам себе си? “ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов.
Ще я жертвуваш за другата.
Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели.
към беседата >>
Нищо повече!
“ - Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата.
Нищо повече!
Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре.
към беседата >>
Да ви представя закона.
Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените. Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече!
Да ви представя закона.
Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно.
към беседата >>
Трудно е да се обясни любовта към мене.
Вие и не можете да я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона.
Трудно е да се обясни любовта към мене.
- Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми?
към беседата >>
- Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си.
Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене.
- Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си.
Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е?
към беседата >>
Да кажем поканил съм приятели.
Ще я жертвуваш за другата. Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си.
Да кажем поканил съм приятели.
Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене.
към беседата >>
Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре.
Нищо повече! Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели.
Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре.
Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде?
към беседата >>
Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно.
Да ви представя закона. Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре.
Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно.
Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах.
към беседата >>
Сега де е пожертвуването ми?
Трудно е да се обясни любовта към мене. - Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно.
Сега де е пожертвуването ми?
Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа.
към беседата >>
Туй, което аз съм пожертвувал, къде е?
- Имам една кокошка, искам да я заколя, това е моята любов, любовта към себе си. Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми?
Туй, което аз съм пожертвувал, къде е?
Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си.
към беседата >>
Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене.
Да кажем поканил съм приятели. Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е?
Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене.
А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо.
към беседата >>
А моето желание къде отиде?
Ако искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене.
А моето желание къде отиде?
Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло.
към беседата >>
Моето желание не го пожертвувах.
Второто, ако аз убедя приятелите си и мене самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно. Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде?
Моето желание не го пожертвувах.
Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса.
към беседата >>
Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа.
Сега де е пожертвуването ми? Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах.
Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа.
Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен.
към беседата >>
Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си.
Туй, което аз съм пожертвувал, къде е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа.
Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си.
За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
За него това желание е необходимо.
Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си.
За него това желание е необходимо.
Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
Тъй че това желание не е умряло.
А моето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо.
Тъй че това желание не е умряло.
Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
Така аз уравнявам въпроса.
Моето желание не го пожертвувах. Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло.
Така аз уравнявам въпроса.
Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен.
Аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа. Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса.
Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен.
То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
Ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място, а на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен.
То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам.
към беседата >>
Разбрахте ли как седи работата?
Разбрахте ли как седи работата?
Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение.
към беседата >>
Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така.
Разбрахте ли как седи работата?
Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така.
Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.
към беседата >>
Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така.
Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание.
Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място.
към беседата >>
Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание.
Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не.
Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става.
към беседата >>
Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не.
Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание.
Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Може да направите едно наблюдение.
Разбрахте ли как седи работата? Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание.
Може да направите едно наблюдение.
Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.
Отначало ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение.
Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.
Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място.
Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът.
Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място.
Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става. Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става.
Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието си.“ Не. Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място.
Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става.
Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Сега туй да остане, то не е важно.
Просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на адепт до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става.
Сега туй да остане, то не е важно.
към беседата >>
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога.
Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас.
към беседата >>
Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога.
Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си.
Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва.
към беседата >>
Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си.
Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога.
Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас.
към беседата >>
Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога.
Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си.
Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка.
към беседата >>
Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си.
Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва.
Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон.
към беседата >>
Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас.
Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва.
Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас.
В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас.
към беседата >>
В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва.
Искам ли да заколя кокошката, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас.
В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва.
А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува.
към беседата >>
А туй зависи от вас.
Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва.
А туй зависи от вас.
Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща.
към беседата >>
Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка.
Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас.
Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка.
Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото.
към беседата >>
Тук е пак същият закон.
Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си, туй е Божественото в света.“ Това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка.
Тук е пак същият закон.
Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас.
Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон.
Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас.
Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
Законът все действува.
В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас.
Законът все действува.
Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща.
А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува.
Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща.
След жертвата иде Божественото. Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
След жертвата иде Божественото.
Да кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща.
След жертвата иде Божественото.
Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопични случаи действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото.
Така, като схванете философията, тя е лесно приложима.
към беседата >>
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде.
Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин. Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
към беседата >>
Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде.
Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин.
Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
към беседата >>
Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин.
Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро.
Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
към беседата >>
Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
Сега вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: да се справите с общата любов и с частичната любов, да употребя този термин. Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро.
Сега, като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо.
към беседата >>
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си.
Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той.
към беседата >>
Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си.
Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има.
Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе.
към беседата >>
Сега, какво искате да ви говоря?
Сега, какво искате да ви говоря?
Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
към беседата >>
Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има.
Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов.
Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема.
към беседата >>
Прочетохте ли днес миналата лекция?
Сега, какво искате да ви говоря?
Прочетохте ли днес миналата лекция?
(Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
към беседата >>
Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят.
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш да обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за себе си.“ Така е в човешката любов.
Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят.
Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество.
към беседата >>
2.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ.
– Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи!
Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ.
Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние.
към беседата >>
Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ.
Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия.
Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ.
Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ.
към беседата >>
Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя.
да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ.
Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя.
Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние. Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището?
към беседата >>
Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ.
„Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ.
Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ.
Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ.
И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя.
Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ.
Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние. Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Този законъ се разбира друго яче.
“ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ.
Този законъ се разбира друго яче.
Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя.
към беседата >>
Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви.
Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ.
Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви.
Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние. Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ.
Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче.
Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ.
Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь.
към беседата >>
Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца?
Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви.
Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца?
– Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние. Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля.
Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ.
Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля.
Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило.
към беседата >>
– Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние.
Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца?
– Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние.
Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ.
Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля.
Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ.
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога.
към беседата >>
Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището?
Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние.
Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището?
– Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ.
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме.
към беседата >>
– Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца? – Не, търговецътъ трѣбва да има умѣние. Училището ли е, което прави учительтъ, или учительтъ прави училището?
– Не е училището, което прави учителя, но учительтъ прави училището.
към беседата >>
Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя.
Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя.
Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ?
към беседата >>
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую?
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую?
До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда? – Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ.
към беседата >>
Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь.
Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя.
Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь.
Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае.
към беседата >>
До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда?
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую?
До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда?
– Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ.
към беседата >>
Това е едно правило.
Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля. Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь.
Това е едно правило.
Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа.
към беседата >>
– Тамъ е всичката философия на живота.
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую? До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда?
– Тамъ е всичката философия на живота.
Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
Нѣкой казва, че обича Бога.
Ще си легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ. Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило.
Нѣкой казва, че обича Бога.
Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь.
към беседата >>
Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го.
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую? До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда? – Тамъ е всичката философия на живота.
Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го.
Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме.
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще си почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ. Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога.
Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме.
Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто.
към беседата >>
Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна.
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую? До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда? – Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го.
Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна.
Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
Гдѣ е Богъ?
Не, този пѫтникъ трѣбва да каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ да работя. Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме.
Гдѣ е Богъ?
– Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ!
към беседата >>
Много хубаво разсѫждава този човѣкъ.
Питамъ: въ какво седи сѫщинското наше вѣрую? До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда? – Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна.
Много хубаво разсѫждава този човѣкъ.
Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
– Никой не знае.
Ако той ме обича, трѣбва да дойде да работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь. Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ?
– Никой не знае.
Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи.
към беседата >>
Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ.
До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда? – Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ.
Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ.
За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа.
Това е едно правило. Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае.
Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа.
Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли?
към беседата >>
За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
– Тамъ е всичката философия на живота. Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го. Веднага се спираме и си казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна. Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ.
За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
към беседата >>
Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь.
Нѣкой казва, че обича Бога. Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа.
Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь.
Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь.
към беседата >>
Въ какво седи боятъ?
Въ какво седи боятъ?
Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
към беседата >>
Тамъ е Неговото мѣсто.
Ако не отидемъ да работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме. Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь.
Тамъ е Неговото мѣсто.
При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ?
към беседата >>
Допуснете сега двѣ нѣща.
Въ какво седи боятъ?
Допуснете сега двѣ нѣща.
Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки.
към беседата >>
При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ!
Гдѣ е Богъ? – Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто.
При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ!
“ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане.
към беседата >>
Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща.
Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
“ – Отъ бездѣлие, не работи.
– Никой не знае. Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ!
“ – Отъ бездѣлие, не работи.
„Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна!
към беседата >>
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
„Тъй ли?
Богъ е на едно свещено мѣсто, Богъ е мѣсто на работа. Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи.
„Тъй ли?
Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ?
към беседата >>
Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава.
Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава.
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
Турете го на страна“ – казва Господь.
Богъ работи тамъ, дѣто се изразява Божията Любовь. Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли?
Турете го на страна“ – казва Господь.
Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване.
към беседата >>
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава.
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ?
Тамъ е Неговото мѣсто. При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь.
Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ?
“ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко.
към беседата >>
И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки.
Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки.
Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
“ – Отъ прѣяждане.
При Него постоянно носятъ умрѣли, и Той пита: „Този защо умрѣ! “ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ?
“ – Отъ прѣяждане.
„Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко. „Турете го на страна!
към беседата >>
Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки.
Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
„Турете го на страна!
“ – Отъ бездѣлие, не работи. „Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане.
„Турете го на страна!
“ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко. „Турете го на страна! “
към беседата >>
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ. Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ.
към беседата >>
“ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ?
„Тъй ли? Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна!
“ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ?
“ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко. „Турете го на страна! “
към беседата >>
Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ.
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ.
Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци.
към беседата >>
“ – Отъ прѣсилване.
Турете го на страна“ – казва Господь. Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ?
“ – Отъ прѣсилване.
Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко. „Турете го на страна! “
към беседата >>
Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ?
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ.
Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ?
Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ.
към беседата >>
Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко.
Донасятъ другъ умрѣлъ: „Ами тозъ защо умрѣ? “ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване.
Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко.
„Турете го на страна! “
към беседата >>
Има, какъ не!
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ. Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ?
Има, какъ не!
Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ.
към беседата >>
„Турете го на страна!
“ – Отъ прѣяждане. „Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко.
„Турете го на страна!
“
към беседата >>
Какъвъ е умътъ на вълка?
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ. Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не!
Какъвъ е умътъ на вълка?
– Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ.
към беседата >>
“
„Турете го на страна! “ Донасятъ трети: „Този защо умрѣ? “ – Отъ прѣсилване. Той носѣше много имане на гърба си, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко. „Турете го на страна!
“
към беседата >>
– Той е еднообразенъ.
Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ. Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка?
– Той е еднообразенъ.
Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката.
към беседата >>
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли.
Не, това не е работа. Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа.
към беседата >>
Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци.
Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ. Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ.
Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци.
Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ.
към беседата >>
Не, това не е работа.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли.
Не, това не е работа.
Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь.
към беседата >>
Специаленъ начинъ си иматъ тѣ.
Нима мислите, че вълкътъ нѣма умъ? Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци.
Специаленъ начинъ си иматъ тѣ.
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
към беседата >>
Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли. Не, това не е работа.
Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно.
Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си?
към беседата >>
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ.
Има, какъ не! Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ.
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ.
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
към беседата >>
Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли. Не, това не е работа. Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно.
Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ.
Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ.
Какъвъ е умътъ на вълка? – Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ.
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ.
И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна!
към беседата >>
Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо!
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли. Не, това не е работа. Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ.
Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо!
Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь?
към беседата >>
И котката има правила, по които яде мишката.
– Той е еднообразенъ. Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ.
И котката има правила, по които яде мишката.
Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви.
към беседата >>
Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли. Не, това не е работа. Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо!
Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
към беседата >>
Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ.
Всичкитѣ вълци, колкото и да сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци. Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката.
Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ.
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь.
Не, това не е работа. Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь.
Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь.
към беседата >>
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ.
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
Какъ изявява Богъ Любовьта си?
Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва да работимъ съ Бога заедно. Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь.
Какъ изявява Богъ Любовьта си?
– Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още?
към беседата >>
Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
– Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ.
Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва да я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва да Го намѣримъ. Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си?
– Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ.
Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още? Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна!
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна!
Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь?
Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо! Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ.
Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь?
– Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още? Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
Културата не седи въ външнитѣ прояви.
И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна!
Културата не седи въ външнитѣ прояви.
Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
– Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь?
– Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още? Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви.
Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ.
към беседата >>
Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь.
Какво има да питашъ още? Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата?
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата?
Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото.
към беседата >>
Какво има да питашъ още?
Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь.
Какво има да питашъ още?
Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата?
Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ.
А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото. Значи, има единъ малъкъ успѣхъ.
към беседата >>
Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
– Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь? – Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь. Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още?
Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ!
към беседата >>
А ние днесъ съ конь се движимъ.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ.
А ние днесъ съ конь се движимъ.
Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото. Значи, има единъ малъкъ успѣхъ. Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Сега, за какво трѣбва да мислимъ?
Сега, за какво трѣбва да мислимъ?
Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете? Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това?
към беседата >>
Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ.
Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си.
Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото. Значи, има единъ малъкъ успѣхъ. Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете?
Сега, за какво трѣбва да мислимъ?
Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете?
Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта.
към беседата >>
Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си.
Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка.
Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото. Значи, има единъ малъкъ успѣхъ. Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа!
Сега, за какво трѣбва да мислимъ? Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете?
Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа!
Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь.
към беседата >>
Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка.
Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото.
Значи, има единъ малъкъ успѣхъ. Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна.
Сега, за какво трѣбва да мислимъ? Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете? Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа!
Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна.
Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича.
към беседата >>
Значи, има единъ малъкъ успѣхъ.
Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото.
Значи, има единъ малъкъ успѣхъ.
Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога.
Сега, за какво трѣбва да мислимъ? Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете? Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна.
Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога.
Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си.
към беседата >>
Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
А ние днесъ съ конь се движимъ. Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами да носятъ товара си. Туй, което вършеха римлянитѣ, показваше, че физическото бѣше надъ разумното, то потискаше разумното у човѣка. Това, че днесъ се язди на конь, показва, че разумното е отгорѣ, то потисква физическото. Значи, има единъ малъкъ успѣхъ.
Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ.
към беседата >>
Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това?
Сега, за какво трѣбва да мислимъ? Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете? Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога.
Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това?
До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь.
към беседата >>
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата.
Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“.
към беседата >>
До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта.
Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете? Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това?
До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта.
До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ.
към беседата >>
Тъй че, имаме една мѣрка.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата.
Тъй че, имаме една мѣрка.
Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ?
към беседата >>
До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь.
Станете сутринь, набързо си измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа! Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта.
До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь.
Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта.
към беседата >>
Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата. Тъй че, имаме една мѣрка.
Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси.
Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“.
към беседата >>
Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича.
Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна. Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь.
Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича.
Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
към беседата >>
Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата. Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси.
Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
към беседата >>
Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си.
Ние мислимъ за женитѣ си, за мѫжетѣ си, за дѣцата си, за всичко, но не и за Бога. Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича.
Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си.
Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие.
към беседата >>
Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата. Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ.
Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна.
към беседата >>
Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь.
Ние ли трѣбва да мислимъ за всичко това? До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си.
Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь.
Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога.
към беседата >>
Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“.
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата. Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ.
Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“.
Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи.
към беседата >>
Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ.
До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане да мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта. До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь.
Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ.
Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога. Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога.
към беседата >>
Че какъ?
Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“.
Че какъ?
„Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система.
към беседата >>
Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта.
До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ да живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че си злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь. Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ.
Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта.
Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога. Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
„Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“.
Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси. Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ?
„Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“.
Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си.
към беседата >>
Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
Твоятъ мѫжъ ще бѫде живъ, само ако Богъ го обича. Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта.
Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога. Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
Единъ виденъ адептъ отъ древностьта отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“.
Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ.
към беседата >>
Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие.
Твоятъ мѫжъ може да мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието си. Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие.
Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога. Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна.
Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна.
Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ.
към беседата >>
Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога.
Затова, всинца ние трѣбва да се стремимъ чрѣзъ своя животъ да изявимъ Божията Любовь. Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие.
Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога.
Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога. Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи.
Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна.
Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи.
Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ.
към беседата >>
Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога.
Всички искатъ Господь да мисли заради тѣхъ. Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога.
Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога.
Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система.
Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи.
Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система.
Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
към беседата >>
Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
Азъ казвам: какво сме извършили за великото дѣло въ свѣта. Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога да внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв. Не по този начинъ трѣбва да се внесе въ човѣка спокойствие. Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това да покажемъ на хората, какъ трѣбва да се родятъ отъ Бога. Това нѣщо се постига чрѣзъ онова висше съзнание въ насъ, което ще се прояви, когато се свържемъ съ Бога.
Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма да ни напусне.
към беседата >>
Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си.
„Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система.
Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си.
Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме.
към беседата >>
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка.
Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години.
към беседата >>
Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ.
Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото. Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си.
Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ.
Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
към беседата >>
Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка.
Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме.
Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него.
към беседата >>
Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ.
Когато любимъ себе си, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна. Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ.
Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ.
Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено.
към беседата >>
Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка. Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме.
Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е.
Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери.
към беседата >>
Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ.
Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали да разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи. Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ.
Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ.
Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено. Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь?
към беседата >>
Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка. Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е.
Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя.
Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя?
към беседата >>
Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може да даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и да е слънчева система. Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ.
Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено. Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь? – Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
Това се случи въ варненско, въ с.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка. Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя.
Това се случи въ варненско, въ с.
Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него.
към беседата >>
Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме.
Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ да се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение да му услужишъ тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнѣва въ тебе, и е готовъ да ти услужи тъй, както и на себе си. Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме.
И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено. Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь? – Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка. Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с.
Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години.
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това!
към беседата >>
И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
Слѣдователно, никога не може да изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ. Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме.
И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено. Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь? – Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него.
Единъ старъ изповѣдникъ ми разправяше слѣдния фактъ изъ българския животъ въ турско врѣме. Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години.
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него.
Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ.
към беседата >>
Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено.
Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти си намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ. Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено.
Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь? – Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери.
Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ да ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е. Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него.
Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери.
Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ.
към беседата >>
Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь?
Но, ако ти си намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ. Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено.
Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь?
– Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя?
Не мога да се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога да си го прѣдставя. Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери.
Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя?
– Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ?
към беседата >>
– Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
Ако спасявашъ себе си и мислишъ, че това, което си намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ. Слѣдователно, нѣма да мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме. И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини. Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва да знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено. Казватъ: ами каква ще бѫде тази Божествена Любовь?
– Любовь, която не търпи никакви промѣни въ себе си.
към беседата >>
– Нищо, не можахъ да се освободя отъ него.
Това се случи въ варненско, въ с. Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя?
– Нищо, не можахъ да се освободя отъ него.
Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя!
към беседата >>
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа?
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа?
– Тя мяза на въздухъ. Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си.
към беседата >>
Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това!
Хадърджа или Николаевка, прѣди 60 години. Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него.
Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това!
Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога.
към беседата >>
– Тя мяза на въздухъ.
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа?
– Тя мяза на въздухъ.
Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си.
към беседата >>
Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ.
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ да живѣя безъ него. Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това!
Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ.
Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства.
към беседата >>
Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа.
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа? – Тя мяза на въздухъ.
Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа.
Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си.
към беседата >>
Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ.
Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери. Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ.
Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ.
Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо?
към беседата >>
Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си.
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа? – Тя мяза на въздухъ. Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа.
Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си.
Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина.
към беседата >>
Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ?
Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ си мразя, не искахъ да живѣя съ него, но какво можехъ да направя? – Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ.
Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ?
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть.
към беседата >>
Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си.
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа? – Тя мяза на въздухъ. Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си.
Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си.
Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини.
към беседата >>
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя!
– Нищо, не можахъ да се освободя отъ него. Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ?
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя!
Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално.
към беседата >>
Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си.
Питамъ едного: какво нѣщо е човѣшката душа? – Тя мяза на въздухъ. Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си.
Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си.
Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени.
към беседата >>
Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога.
Голѣмъ грѣхъ имамъ споредъ това! Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя!
Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога.
Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ.
към беседата >>
Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си.
– Тя мяза на въздухъ. Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си.
Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си.
Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се!
към беседата >>
Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства.
Ето на, снощи сънувахъ дори, че ядемъ заедно съ своя възлюбенъ.“ Това сѫ идеи, както ги наричамъ азъ. Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога.
Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства.
Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това!
към беседата >>
Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си.
Казвамъ: не, азъ по отрицателенъ пѫть ще ви опрѣдѣля, какво нѣщо е човѣшката душа. Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си.
Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си.
Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ?
към беседата >>
Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо?
Тази старуха, и до 90-годишната си възрасть, не можа да забрави своя възлюбенъ. Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства.
Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо?
– Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ?
към беседата >>
Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина.
Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ себе си. Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си.
Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина.
Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ.
към беседата >>
– Това е раждане по плъть.
Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо?
– Това е раждане по плъть.
Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата.
към беседата >>
Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини.
Душата вода не е, но съдържа водата въ себе си. Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина.
Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини.
Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ?
към беседата >>
Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално.
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть.
Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално.
Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ?
към беседата >>
Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени.
Душата земя не е, но съдържа земята въ себе си. Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини.
Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени.
Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ?
към беседата >>
Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ.
Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално.
Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ.
Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие.
към беседата >>
Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се!
Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ себе си. Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени.
Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се!
Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв.
към беседата >>
Грѣхъ е това!
Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ.
Грѣхъ е това!
Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме.
към беседата >>
Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ?
Душата етеръ не е, но съдържа етера въ себе си. Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се!
Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ?
– Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова.
към беседата >>
Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ?
Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това!
Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ?
Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме. Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
– Като онзи, който иска пари на заемъ.
Тя съдържа всичко въ себе си, и сама по себе си е една неопрѣдѣлена величина. Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ?
– Като онзи, който иска пари на заемъ.
Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се!
към беседата >>
Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата.
– Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ?
Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата.
Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме. Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ?
Само неопрѣдѣленитѣ величини сѫ истинскитѣ величини. Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ.
Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ?
– Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава.
към беседата >>
Какъвъ е този моралъ?
Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата.
Какъвъ е този моралъ?
При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме. Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
– Ти кажи колко искашъ?
Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени. Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ?
– Ти кажи колко искашъ?
Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ.
към беседата >>
При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие.
Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ?
При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие.
Въ такива противорѣчия и ние се намираме. Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
Е, дай ми 100,000 лв.
Нѣкой казва: е, опрѣдѣли се! Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ?
Е, дай ми 100,000 лв.
– Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ.
към беседата >>
Въ такива противорѣчия и ние се намираме.
Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие.
Въ такива противорѣчия и ние се намираме.
Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
– Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова.
Добрѣ опрѣдѣлямъ се. Какъ? – Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв.
– Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова.
Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв.
към беседата >>
Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме.
Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ.
към беседата >>
Опрѣдѣли се!
– Като онзи, който иска пари на заемъ. Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова.
Опрѣдѣли се!
Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ.
към беседата >>
Какво трѣбва да правимъ?
Какво трѣбва да правимъ?
Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ. Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия!
към беседата >>
Е, хубаво, 50,000 лв. тогава.
Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ? – Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се!
Е, хубаво, 50,000 лв. тогава.
– Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв.
към беседата >>
Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ.
Какво трѣбва да правимъ?
Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ.
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь.
към беседата >>
– Много искашъ.
– Ти кажи колко искашъ? Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава.
– Много искашъ.
Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ.
към беседата >>
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота.
Какво трѣбва да правимъ? Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ.
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота.
Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь. Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ.
Е, дай ми 100,000 лв. – Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ.
Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ.
Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ!
към беседата >>
Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ.
Какво трѣбва да правимъ? Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ. Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота.
Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ.
Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь. Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
Хайде тогава 10.000 лв.
– Не, много искашъ, не мога да ти дамъ толкова. Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ.
Хайде тогава 10.000 лв.
– Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се.
към беседата >>
Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ.
Какво трѣбва да правимъ? Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ. Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ.
Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ.
Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь. Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
– Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ.
Опрѣдѣли се! Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв.
– Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ.
Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това?
към беседата >>
Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия!
Какво трѣбва да правимъ? Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ. Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ.
Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия!
Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь. Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
Вижъ 1,000 лв.
Е, хубаво, 50,000 лв. тогава. – Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ.
Вижъ 1,000 лв.
мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това? Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000.
към беседата >>
Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь.
Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ. Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия!
Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь.
Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
мога да ти дамъ.
– Много искашъ. Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв.
мога да ти дамъ.
Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това? Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000. Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота. Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь.
Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
Съгласявашъ ли се най-послѣ!
Е, два пѫти не мога да се опрѣдѣлямъ. Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ.
Съгласявашъ ли се най-послѣ!
– Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това? Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000. Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта.
Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта. Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено.
към беседата >>
– Съгласявамъ се.
Хайде тогава 10.000 лв. – Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ!
– Съгласявамъ се.
Опрѣдѣление ли е това? Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000. Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта.
Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта.
Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо?
към беседата >>
Опрѣдѣление ли е това?
– Не, и това е много, и толкова не мога да ти дамъ. Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се.
Опрѣдѣление ли е това?
Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000. Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта. Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта.
Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ.
За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ.
към беседата >>
Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000.
Вижъ 1,000 лв. мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това?
Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000.
Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта. Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта. Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ.
За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ.
Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ.
към беседата >>
Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
мога да ти дамъ. Съгласявашъ ли се най-послѣ! – Съгласявамъ се. Опрѣдѣление ли е това? Опрѣдѣляшъ се като 100,000, опрѣдѣляшъ се като 50,000, опрѣдѣляшъ се като 10,000 и най-послѣ се опрѣдѣляшъ като 1,000.
Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
към беседата >>
Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ?
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта. Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта. Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ.
Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ?
– Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко?
към беседата >>
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ.
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ.
Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ. Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь.
към беседата >>
– Не, не е позволено.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва да го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва да дадемъ извѣстна жертва въ свѣта. Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта. Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ?
– Не, не е позволено.
Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша!
към беседата >>
Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ.
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ.
Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ.
Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь.
към беседата >>
Азъ нѣма да грѣша. Защо?
Сега ние искаме да примиримъ Божественото въ свѣта. Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено.
Азъ нѣма да грѣша. Защо?
– Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира.
към беседата >>
Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората?
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ. Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ.
Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората?
Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н.
към беседата >>
– Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ.
Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ да се примирятъ. За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо?
– Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ.
И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва.
към беседата >>
Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата?
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ. Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ. Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората?
Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата?
За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството.
към беседата >>
И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ.
За да живѣемъ ние, за да се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва да умратъ заради насъ. Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ.
И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ.
Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти.
към беседата >>
За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята.
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ. Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ. Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата?
За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята.
Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти!
към беседата >>
Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко?
Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ, да грѣшимъ? – Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ.
Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко?
Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено!
към беседата >>
Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь.
Такъвъ е нашиятъ съврѣмененъ моралъ, – много широкъ. Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ. Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята.
Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь.
Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече.
към беседата >>
Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша!
– Не, не е позволено. Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко?
Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша!
Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува!
към беседата >>
Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь.
Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може да го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може да му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ. Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь.
Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь.
Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ.
към беседата >>
Туй прасе, което квичи заради тебе умира.
Азъ нѣма да грѣша. Защо? – Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша!
Туй прасе, което квичи заради тебе умира.
Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога.
към беседата >>
Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н.
Нима едно отечество може да се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората? Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь.
Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н.
И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ.
към беседата >>
Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва.
– Понеже тамъ нѣкѫдѣ, като блѣятъ онѣзи овци, агънца, като квичатъ онѣзи прасенца, то е, защото ги колятъ. И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира.
Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва.
Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота.
към беседата >>
И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството.
Я ми кажете, кой народъ е прокопсалъ съ убийствата? За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н.
И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството.
Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня?
към беседата >>
Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти.
И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва.
Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти.
Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия.
към беседата >>
Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти!
За тия убийства много народи сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството.
Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти!
– Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
към беседата >>
Само така то ще бѫде изплатено!
Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти.
Само така то ще бѫде изплатено!
Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания.
към беседата >>
– Нищо повече.
Богъ изисква народи, които не сѫ опетнени съ никаква кръвь. Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти!
– Нищо повече.
Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа.
към беседата >>
Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува!
Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено!
Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува!
Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата.
към беседата >>
Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ.
Азъ казвамъ на съврѣменнитѣ народи, че тѣ ще отговарятъ за тази кръвь. Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече.
Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ.
Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша?
към беседата >>
Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога.
Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува!
Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога.
Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата. Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ.
Рѫцѣтѣ имъ сѫ опетнени само съ братска кръвь, съ сестринска кръвь, съ майчина кръвь, съ кръвьта на множество дѣца, съ кръвьта на слуги и т.н. И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ.
Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ.
Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ.
към беседата >>
Тъй е и въ живота.
Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога.
Тъй е и въ живота.
Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата. Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня?
И сега, много свещеници казватъ: убийството може да се приложи, но за благото на отечеството. Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ.
Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня?
Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща?
към беседата >>
Туй е дълбока философия.
Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота.
Туй е дълбока философия.
Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата. Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти! – Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня?
Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ.
към беседата >>
Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания.
Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия.
Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания.
Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата. Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа.
– Нищо повече. Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа.
Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща.
към беседата >>
Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата.
Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания.
Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата.
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша?
Ако ти си роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ. Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа.
Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша?
Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата.
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
към беседата >>
Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ.
Ще бѫде смѣшно да кажа на вълка: ти нѣма да давишъ овцитѣ. Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша?
Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ.
Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ!
към беседата >>
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь.
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно.
към беседата >>
Защо не ги хваща?
Той ще каже: хубаво, нѣма да ги давя, но какъ ще се храня? Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ.
Защо не ги хваща?
– Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ! Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе!
към беседата >>
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь.
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ.
Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
към беседата >>
– Защото е страхливъ и малъкъ.
Какъвто кодексъ и каквито морални правила да дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша? Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща?
– Защото е страхливъ и малъкъ.
Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ! Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе! А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
Е, казватъ, възможно ли е?
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ.
Е, казватъ, възможно ли е?
– За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени.
към беседата >>
Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща.
Не, вълкътъ пакъ ще си върши своята работа. Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ.
Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща.
А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ! Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе! А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
– За насъ е възможно вече.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е?
– За насъ е възможно вече.
За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали.
към беседата >>
А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици.
Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша? Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща.
А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици.
Да знаете, че благородство има у менъ! Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе! А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече.
За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно.
И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той!
към беседата >>
Да знаете, че благородство има у менъ!
Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма да хващамъ въ мрѣжата си, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма да хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма да хващамъ, азъ съмъ благороденъ. Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици.
Да знаете, че благородство има у менъ!
Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе! А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
И за васъ е възможно.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно.
И за васъ е възможно.
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ.
към беседата >>
Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе!
Защо не ги хваща? – Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ!
Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе!
А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно.
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
към беседата >>
А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
– Защото е страхливъ и малъкъ. Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше да хваща, и птици щѣше да хваща. А сега казва: азъ хващамъ само тия малкитѣ мушици. Да знаете, че благородство има у менъ! Казвамъ: да, много голѣмо благородство има въ тебе!
А тия милионитѣ мушици ми казватъ: изпоядоха ни!
към беседата >>
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени.
Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ.
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени.
Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени.
към беседата >>
Иоанъ казва: „Само тия, които се родиха отъ Бога, ще разбератъ онѣзи велики истини“.
Иоанъ казва: „Само тия, които се родиха отъ Бога, ще разбератъ онѣзи велики истини“.
към беседата >>
Въ тѣхъ има сила, само ги запали.
– За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени.
Въ тѣхъ има сила, само ги запали.
Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ.
Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка. По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той!
За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали.
Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той!
Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта. Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца.
към беседата >>
Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ.
Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка.
По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората.
към беседата >>
Не, азъ познавамъ този братъ.
И за васъ е възможно. Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той!
Не, азъ познавамъ този братъ.
Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта. Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка.
По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се.
Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи.
към беседата >>
Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
Тѣзи, който сѫ послѣдни, който сѫ на периферията, и за тѣзи вѫглени ще дойде день, когато ще се запалятъ. Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ.
Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта. Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
Въ него започва гризене на съвѣстьта.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка. По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се.
Въ него започва гризене на съвѣстьта.
За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия.
към беседата >>
Та, сега всички сме вѫглени.
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени. Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
Та, сега всички сме вѫглени.
Това е само фигура на рѣчьта. Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка. По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта.
За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си.
Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ.
към беседата >>
Това е само фигура на рѣчьта.
Въ тѣхъ има сила, само ги запали. Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени.
Това е само фигура на рѣчьта.
Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца. То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка. По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си.
Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“.
Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ. Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца.
Нѣкои казватъ: е, черенъ вѫгленъ е той! Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта.
Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца.
То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
Викали го да изповѣдва хората.
Нѣкой си римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка. По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“.
Викали го да изповѣдва хората.
И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ. Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
Не, азъ познавамъ този братъ. Днесъ той е черенъ, но той може да гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи. Та, сега всички сме вѫглени. Това е само фигура на рѣчьта. Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ да чувствуваме блѣенето на тия агънца.
То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ да излива и Живота, и Святостьта си, и Милостьта си, и всичко, което има въ Себе си.
към беседата >>
И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи.
По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората.
И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи.
Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ. Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
Ние трѣбва да се родимъ изново!
Ние трѣбва да се родимъ изново!
Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се! Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие. Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
към беседата >>
Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия.
Въ него започва гризене на съвѣстьта. За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи.
Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия.
Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ. Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се!
Ние трѣбва да се родимъ изново!
Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се!
Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие. Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
към беседата >>
Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ.
За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива да живѣе 20 години въ пустинята, като си дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма да поглежда, за да се избави отъ грѣховетѣ си. Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия.
Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ.
Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие.
Ние трѣбва да се родимъ изново! Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се!
Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие.
Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
към беседата >>
Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
Той се прочулъ подъ името „пустинникътъ съ затворенитѣ очи“. Викали го да изповѣдва хората. И мѫже, и жени изповѣдвалъ, но все съ затворени очи. Единъ день дошла да се изповѣдва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чулъ гласа ѝ, той веднага си отворилъ очитѣ.
Всички наоколо му, като видѣли това, казали си: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
към беседата >>
Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора.
Ние трѣбва да се родимъ изново! Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се! Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие.
Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора.
Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи.
И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ. Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли?
към беседата >>
Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
Ние трѣбва да се родимъ изново! Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се! Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие. Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора.
Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта.
към беседата >>
И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи.
И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ.
Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ.
към беседата >>
Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи. И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ.
Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ.
Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова.
към беседата >>
Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи. И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ. Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ.
Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ.
Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ?
към беседата >>
Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща?
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи. И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ. Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ.
Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща?
Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ.
към беседата >>
Тъй ли?
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ съ затворени очи. И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ. Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща?
Тъй ли?
– Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ.
към беседата >>
– Веднага си отвори очитѣ.
И съ отворени очи, и съ затворени очи, все сме сѫщитѣ. Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли?
– Веднага си отвори очитѣ.
Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова.
Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ си, по-добрѣ ще бѫде за насъ. Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ.
Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова.
Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи.
към беседата >>
Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ?
Затова, затворимъ очитѣ си и казваме: азъ не искамъ да гледамъ този свѣтъ, не искамъ да гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ. Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова.
Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ?
– Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность.
към беседата >>
– Веднага си отвори очитѣ.
Казватъ на нѣкоя жена: знаешъ ли, че твоятъ мѫжъ взелъ една много хубава мебелирана кѫща? Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ?
– Веднага си отвори очитѣ.
Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность. Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща.
към беседата >>
Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ.
Тъй ли? – Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ.
Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ.
Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность. Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща. И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии.
– Веднага си отвори очитѣ. Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ.
Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии.
Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность. Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща. И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи.
Нѣкой казва: азъ не искамъ обществено положение, това-онова. Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии.
Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи.
Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность. Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща. И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность.
Кажатъ му: назначиха те професоръ въ България. Какъ? – Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи.
Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность.
Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща. И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща.
– Веднага си отвори очитѣ. Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность.
Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща.
И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние си отваряме очитѣ. Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме си очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бѫдемъ съ затворени очи. Затварянето на очитѣ е една почивка, отварянето на очитѣ е активность, дѣятелность. Затварянето на очитѣ става, когато искашъ да си прѣгледашъ смѣткитѣ, да си починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва да извършишъ най-хубавитѣ нѣща.
И тъй, затварянето на очитѣ е почивка, отварянето на очитѣ е работа.
към беседата >>
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь!
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь!
Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно!
към беседата >>
Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа.
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь!
Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа.
Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ?
към беседата >>
Туй име, тази дума не се произнася.
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь! Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа.
Туй име, тази дума не се произнася.
Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога.
към беседата >>
Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ.
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь! Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася.
Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ.
Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь?
към беседата >>
Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига.
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь! Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ.
Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига.
Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува.
към беседата >>
Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно!
Сега, да се повърнемъ къмъ Божията Любовь! Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига.
Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно!
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата.
към беседата >>
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ?
Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва да Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно!
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ?
“ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо?
към беседата >>
“ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога.
Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ?
“ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога.
Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява.
към беседата >>
Защо не ни чува Господь?
Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ. Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога.
Защо не ни чува Господь?
До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ.
към беседата >>
До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува.
Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь?
До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува.
Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ.
към беседата >>
Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата.
Въ Писанието се казва: „Да не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно! “ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува.
Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата.
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо?
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ си: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ? “ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата.
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо?
Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие.
към беседата >>
Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява.
“ Не, въ Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо?
Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява.
Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински.
към беседата >>
Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ.
Защо не ни чува Господь? До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява.
Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ.
Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ.
към беседата >>
Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ.
До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ.
Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ.
Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи.
към беседата >>
Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ.
Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ.
Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ.
Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи. Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие.
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо? Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ.
Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие.
Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи. Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински.
Тогава трѣбва да го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява. Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие.
Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински.
Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи. Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ.
Когато нѣкой лѣкарь иска да направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирамъ. Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински.
Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ.
Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи. Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи.
Ето защо, при сериозни операции ги упояватъ. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ.
Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи.
Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ да живѣешъ истински. Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде да работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ти ще почнешъ да работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи.
Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде да работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание да работишъ въ свѣта, да бѫдешъ филантропъ, да направлявашъ хората въ правия пѫть.
към беседата >>
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено.
Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура. Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
към беседата >>
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно.
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно.
Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това. Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
към беседата >>
Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено.
Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае.
Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура. Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
към беседата >>
Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това.
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно.
Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това.
Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това.
към беседата >>
Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено. Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае.
Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура.
Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
към беседата >>
Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво.
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това.
Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво.
Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ!
към беседата >>
Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено. Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура.
Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това.
Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
към беседата >>
Какво отъ това?
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това. Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво.
Какво отъ това?
Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога!
към беседата >>
Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено. Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура. Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това.
Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае.
към беседата >>
Тукъ нѣма никаква философия.
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това. Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това?
Тукъ нѣма никаква философия.
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята.
към беседата >>
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота.
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота.
Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота. Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи. Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ?
към беседата >>
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
Сега, гдѣ седи спасението ни – Въ лѣво, или въ дѣсно. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това. Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия.
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
– Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява.
към беседата >>
Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота.
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота.
Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота.
Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи. Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ?
към беседата >>
– Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това.
Разумниятъ човѣкъ може да бѫде въ лѣво, може да бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това. Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
– Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това.
Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога!
към беседата >>
Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи.
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота. Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота.
Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи.
Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ?
към беседата >>
Туй е законъ!
Казватъ за нѣкого: той отива на лѣво. Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това.
Туй е законъ!
Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
към беседата >>
Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ?
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота. Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота. Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи.
Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ?
към беседата >>
Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога!
Какво отъ това? Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ!
Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога!
Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ.
към беседата >>
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството.
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството.
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце? Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме?
към беседата >>
Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята.
Тукъ нѣма никаква философия. Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога!
Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята.
Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ.
към беседата >>
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството.
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
към беседата >>
Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява.
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони да ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ? – Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята.
Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява.
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
към беседата >>
Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове.
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството. Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове.
Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи.
към беседата >>
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога!
– Никакъвъ грѣхъ нѣма въ това. Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява.
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога!
Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява.
към беседата >>
Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея?
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството. Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце? Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове.
Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея?
– Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ.
към беседата >>
Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
Туй е законъ! Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога!
Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни.
към беседата >>
– Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н.
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството. Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце? Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея?
– Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н.
Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ.
Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога! Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ.
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме?
Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството. Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце? Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н.
Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме?
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
към беседата >>
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ.
Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ.
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ.
Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце? Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме?
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене?
към беседата >>
Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ.
Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи.
Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи.
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ.
към беседата >>
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява.
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява.
Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ.
Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи.
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ.
Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
към беседата >>
Този животъ включва живота на всички наши ближни.
Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява.
Този животъ включва живота на всички наши ближни.
Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе.
– Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ.
Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе.
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
към беседата >>
Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни.
Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо.
към беседата >>
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе.
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
към беседата >>
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи.
Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество.
към беседата >>
Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене?
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ. Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене?
– Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение.
към беседата >>
Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи.
Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ.
При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество. При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни.
към беседата >>
– Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ.
Малкото момиченце казва: много умна е моята кукла, мълчи. Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене?
– Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ.
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче?
към беседата >>
При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи. Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ.
При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ.
При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество. При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни. Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко да си гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма да излизашъ никѫдѣ. Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ.
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това!
към беседата >>
При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи. Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ.
При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ.
Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество. При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни. Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе. Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
към беседата >>
Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи. Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ.
Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода.
При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество. При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни. Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла. Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
към беседата >>
При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество.
Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи. Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода.
При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество.
При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни. Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение.
Какво понятие ще си състави туй момиченце за мене? – Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение.
Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
към беседата >>
При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни.
Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество.
При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни.
Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче?
– Ще каже, че съмъ безсърдеченъ човѣкъ. Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение.
Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче?
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
към беседата >>
Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ. При въздухообразниятъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ да сгѫстявашъ газоветѣ. Напр., трѣбва да знаешъ, какъ да сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода. При водния методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на течноститѣ – да знаешъ да прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество. При третия методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества, да знаешъ, какъ да ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни.
Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва да знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това!
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ? Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче?
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това!
Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти.
Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората. Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората.
към беседата >>
Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това!
Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти.
Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората.
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право?
към беседата >>
Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти. Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората.
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии.
към беседата >>
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание.
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти. Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората. Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка.
Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога.
към беседата >>
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти. Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората. Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка.
Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда.
Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти.
към беседата >>
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това! Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя. Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
– Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
към беседата >>
Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората.
Често, мнозина отъ вѣрующитѣ се спиратъ върху нѣкои специфични факти. Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората. Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда.
Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората.
Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка?
към беседата >>
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ.
към беседата >>
Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право?
Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората. Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората.
Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право?
Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие.
към беседата >>
Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений.
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений.
Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии.
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, азъ я чувствувамъ въ себе си. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право?
Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии.
Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше.
към беседата >>
Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ.
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений.
Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ.
Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка. Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии.
Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога.
Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ.
към беседата >>
Какво ще се роди?
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ.
Какво ще се роди?
Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти.
Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва да се оправдава за грѣшкитѣ си, а трѣбва да се осѫжда. Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога.
Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти.
Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога?
към беседата >>
Какво значи „похоть плътска“?
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди?
Какво значи „похоть плътска“?
Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ. „И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Въ какво седи моята погрѣшка?
Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия себе си, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората. Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти.
Въ какво седи моята погрѣшка?
Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ?
към беседата >>
Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ.
Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“. Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“?
Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ.
„И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие.
Сега, нѣкой дойде при тебе, пита те: ти мислишъ ли, че азъ постѫпихъ право? Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка?
Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие.
Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея?
към беседата >>
„И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма да роди единъ гений. Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма да дадатъ качествата на този зародишъ. Какво ще се роди? Какво значи „похоть плътска“? Това значи: нисшъ животъ, неразуменъ животъ.
„И отъ похоть мѫжка“ – значи отъ този нисшия умъ.
към беседата >>
Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше.
Нѣма какво да се турятъ хората за сѫдии. Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие.
Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше.
Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ.
към беседата >>
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога.
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога.
Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри. Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове.
към беседата >>
Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ.
Трѣбва да намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ себе си, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога. Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше.
Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ.
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
към беседата >>
Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри.
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога.
Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри.
Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите.
към беседата >>
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога?
Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото си ти. Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ.
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога?
Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
към беседата >>
Че кой не вѣрва въ Бога?
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога. Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри.
Че кой не вѣрва въ Бога?
Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова.
към беседата >>
Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ?
Въ какво седи моята погрѣшка? Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога?
Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ?
Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи.
към беседата >>
Кои не живѣе въ свѣта?
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога. Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри. Че кой не вѣрва въ Бога?
Кои не живѣе въ свѣта?
Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него.
към беседата >>
Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея?
Той казва: снощи дойде въ дома ти единъ братъ, и ти не го прие. Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ?
Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея?
Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение.
към беседата >>
Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване?
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога. Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри. Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта?
Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване?
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение.
към беседата >>
Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ.
Да, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше. Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея?
Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ.
Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти.
към беседата >>
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове.
Ние казваме: е, азъ вѣрвамъ въ Бога. Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри. Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване?
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове.
По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
към беседата >>
Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
Този вѫтрѣшенъ гласъ, туй Божественото постоянно говори въ насъ. Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ.
Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ.
към беседата >>
По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите.
Тази вѣра е една отъ обикновенитѣ вѣри. Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове.
По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите.
Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи.
към беседата >>
Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска да му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога? Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
към беседата >>
Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова.
Че кой не вѣрва въ Бога? Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите.
Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова.
Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ.
към беседата >>
Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи.
Ами, ако дойде единъ братъ въ името на Христа, вземе ключа, отвори касата и постоянно бърка въ нея, той отъ Бога ли е пратенъ? Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости.
Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи.
Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха!
към беседата >>
Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него.
Кои не живѣе въ свѣта? Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова.
Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него.
Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь.
към беседата >>
Че сте били на гости, това е изключение.
Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея? Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи.
Че сте били на гости, това е изключение.
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си!
към беседата >>
Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение.
Ние, разумнитѣ хора, които искаме да осигуримъ живота си, въ какво седи това осигуряване? Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него.
Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение.
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка.
към беседата >>
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти.
Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение.
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти.
Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си!
към беседата >>
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение.
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
към беседата >>
Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ.
Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти.
Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ.
Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си!
към беседата >>
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи.
По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи.
Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание!
към беседата >>
Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ.
Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво?
към беседата >>
Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ.
Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи.
Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ.
Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове!
към беседата >>
И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха!
Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха!
Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“.
към беседата >>
Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь.
Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ.
Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь.
Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява.
към беседата >>
Други: прѣдставете си!
Че сте били на гости, това е изключение. Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха!
Други: прѣдставете си!
– Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ.
към беседата >>
Той е единствената права мѣрка.
Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь.
Той е единствената права мѣрка.
Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ.
към беседата >>
– Е, прѣдставете си!
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти. Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си!
– Е, прѣдставете си!
И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги.
към беседата >>
Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ? Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка.
Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява!
към беседата >>
И всички: прѣдставете си, прѣдставете си!
Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си!
И всички: прѣдставете си, прѣдставете си!
Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв.
към беседата >>
Кръстъ – страдание!
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
Кръстъ – страдание!
Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене.
към беседата >>
Е, прѣдставихме си, че какво?
Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си!
Е, прѣдставихме си, че какво?
Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се!
към беседата >>
Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове!
Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание!
Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове!
Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть.
към беседата >>
Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“.
И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво?
Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“.
И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв.
към беседата >>
Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява.
Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове!
Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява.
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть.
към беседата >>
И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ.
Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“.
И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ.
Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се!
към беседата >>
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ.
Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява.
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ.
Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
към беседата >>
Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги.
– Е, прѣдставете си! И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ.
Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги.
И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв.
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява!
Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ? Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ.
Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява!
Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила.
към беседата >>
И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв.
И всички: прѣдставете си, прѣдставете си! Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги.
И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв.
– Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се!
към беседата >>
Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене.
Кръстъ – страдание! Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява!
Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене.
Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея.
към беседата >>
– Не мога толкова, опрѣдѣли се!
Е, прѣдставихме си, че какво? Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв.
– Не мога толкова, опрѣдѣли се!
Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв.
към беседата >>
Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть.
Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене.
Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть.
То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение.
към беседата >>
Добрѣ, искамъ 50,000 лв.
Но, прѣдставете си сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете си“. И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се!
Добрѣ, искамъ 50,000 лв.
– Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво!
към беседата >>
То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть.
Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть.
То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога.
към беседата >>
– Не мога и толкова, опрѣдѣли се!
И всички, все на „прѣдставете си“ оставятъ. Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв.
– Не мога и толкова, опрѣдѣли се!
Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева.
към беседата >>
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие.
към беседата >>
Искамъ 10,000 лв.
Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги. И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се!
Искамъ 10,000 лв.
– Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри.
към беседата >>
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила.
Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила.
нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта.
към беседата >>
– Опрѣдѣли се!
И казва тогава нѣкой: азъ искамъ 100,000 лв. – Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв.
– Опрѣдѣли се!
Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза.
към беседата >>
нито срѣщу нея.
Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила.
нито срѣщу нея.
защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение.
към беседата >>
Е, хайде тогава 1,000 лв.
– Не мога толкова, опрѣдѣли се! Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се!
Е, хайде тогава 1,000 лв.
– Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ?
към беседата >>
защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение.
Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея.
защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение.
То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце.
към беседата >>
– Много хубаво!
Добрѣ, искамъ 50,000 лв. – Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв.
– Много хубаво!
Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва.
към беседата >>
То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога.
То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть. Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение.
То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога.
Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ.
към беседата >>
Ние сме все отъ хилядата лева.
– Не мога и толкова, опрѣдѣли се! Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво!
Ние сме все отъ хилядата лева.
Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста.
към беседата >>
Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е. въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога.
Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие.
Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче?
към беседата >>
Азъ не казвамъ, че вие не сте добри.
Искамъ 10,000 лв. – Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева.
Азъ не казвамъ, че вие не сте добри.
Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
към беседата >>
Това сѫществува и въ свѣта.
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие.
Това сѫществува и въ свѣта.
Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е.
към беседата >>
Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза.
– Опрѣдѣли се! Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри.
Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза.
Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа!
към беседата >>
Ще ви дамъ едно разяснение.
нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта.
Ще ви дамъ едно разяснение.
Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи.
към беседата >>
Нима ние трѣбва да се спремъ?
Е, хайде тогава 1,000 лв. – Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза.
Нима ние трѣбва да се спремъ?
Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта!
към беседата >>
Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце.
защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение.
Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце.
Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни.
към беседата >>
Не, животътъ отъ сега започва.
– Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ?
Не, животътъ отъ сега започва.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта!
към беседата >>
Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ.
То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце.
Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ.
Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно!
към беседата >>
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста.
Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста.
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота.
към беседата >>
Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче?
Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие. Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ.
Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче?
– Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи!
към беседата >>
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста.
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия.
към беседата >>
– Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е.
Това сѫществува и въ свѣта. Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче?
– Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е.
да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ.
към беседата >>
Много възможности за растене има въ човѣшката душа!
Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
Много възможности за растене има въ човѣшката душа!
„Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ.
към беседата >>
да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи.
Ще ви дамъ едно разяснение. Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е.
да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи.
И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя.
към беседата >>
„Ама ние сме по-добри отъ свѣта!
Нима ние трѣбва да се спремъ? Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа!
„Ама ние сме по-добри отъ свѣта!
“ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ.
към беседата >>
И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни.
Да допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце. Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи.
И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни.
Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно! Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ.
към беседата >>
“ Не се сравнявайте съ свѣта!
Не, животътъ отъ сега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта!
“ Не се сравнявайте съ свѣта!
Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота. Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче.
към беседата >>
Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно!
Тази козмическа вълна иде, той седи на пѫтя ѝ. Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни.
Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно!
Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи! Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви.
към беседата >>
Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта!
Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота.
Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия. Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ.
към беседата >>
Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи!
Какво трѣбва да направи, за да не го завлѣче? – Два пѫтя има: или да влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е. да вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ да работи, или да влезе въ свѣта да работи. И двѣтѣ посоки сѫ възвишени и благородни. Или въ свѣта, на лѣво – не е лошо и това, или къмъ Бога – на дѣсно!
Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва да се работи!
Хората, които организиратъ свѣта, които работятъ чрѣзъ кръста сѫ разумни, а онѣзи хора, които не работятъ чрѣзъ кръста, сѫ хора, които обичатъ промѣнитѣ. Е, прѣдставете си, че единъ търговецъ си отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и си казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя. Хваща другъ дюкянъ, на друга улица – не му върви и тамъ. Промѣни 10–20 дюкяни, все не му върви. Питамъ: дюкянитѣ ли сѫ, които правятъ търговеца?
към беседата >>
Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия.
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта! Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва да се изяви въ своята пълнота.
Ама ще кажете: невъзможно е при сегашнитѣ условия.
Не, при сегашнитѣ условия именно може да приложите този законъ. Този законъ не седи въ това, да си продадешъ кѫщата, да си раздадешъ паритѣ. Този законъ се разбира друго яче. Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя да поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти си здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ. Върнемъ се вечерьта, и той печели, и азъ печеля.
към беседата >>
То значи: ще бягаш или в света, или при Бога.
(втори вариант)
Този аршин му трябва за мерене платове, а ножиците – за кроене. Отвесната линия на кръста показва, че имаме едно космическо течение в света, което иде отгоре-надолу, по инволюционен път. То е една сила, която повлича всичко в света, унищожава всичко, без да иска да знае, защото тя си има свой определен път. Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма да бягаш пред нея, т.е. в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение.
То значи: ще бягаш или в света, или при Бога.
Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й.
към втори вариант >>
Нима ние трябва да се спрем?
(втори вариант)
Е, хайде тогава 1000 лв. – Много хубаво! Ние сме все от хилядата лева. Аз не казвам, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото в миналото, но това е една фаза.
Нима ние трябва да се спрем?
Не, животът отсега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света!
към втори вариант >>
Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие.
(втори вариант)
Отвесната линия на кръста показва, че имаме едно космическо течение в света, което иде отгоре-надолу, по инволюционен път. То е една сила, която повлича всичко в света, унищожава всичко, без да иска да знае, защото тя си има свой определен път. Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма да бягаш пред нея, т.е. в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение. То значи: ще бягаш или в света, или при Бога.
Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие.
Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече?
към втори вариант >>
Не, животът отсега започва.
(втори вариант)
– Много хубаво! Ние сме все от хилядата лева. Аз не казвам, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото в миналото, но това е една фаза. Нима ние трябва да се спрем?
Не, животът отсега започва.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света!
към втори вариант >>
Това съществува и в света.
(втори вариант)
То е една сила, която повлича всичко в света, унищожава всичко, без да иска да знае, защото тя си има свой определен път. Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма да бягаш пред нея, т.е. в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение. То значи: ще бягаш или в света, или при Бога. Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие.
Това съществува и в света.
Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е.
към втори вариант >>
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста.
(втори вариант)
Ние сме все от хилядата лева. Аз не казвам, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото в миналото, но това е една фаза. Нима ние трябва да се спрем? Не, животът отсега започва.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста.
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно разяснение.
(втори вариант)
Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма да бягаш пред нея, т.е. в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение. То значи: ще бягаш или в света, или при Бога. Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света.
Ще ви дам едно разяснение.
Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи.
към втори вариант >>
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
(втори вариант)
Аз не казвам, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото в миналото, но това е една фаза. Нима ние трябва да се спрем? Не, животът отсега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста.
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце.
(втори вариант)
в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение. То значи: ще бягаш или в света, или при Бога. Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение.
Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце.
Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни.
към втори вариант >>
Много възможности за растене има в човешката душа!
(втори вариант)
Много по-добри сте отколкото в миналото, но това е една фаза. Нима ние трябва да се спрем? Не, животът отсега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста.
Много възможности за растене има в човешката душа!
„Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон.
към втори вариант >>
Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й.
(втори вариант)
То значи: ще бягаш или в света, или при Бога. Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце.
Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й.
Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно!
към втори вариант >>
„Ама ние сме по-добри от света!
(втори вариант)
Нима ние трябва да се спрем? Не, животът отсега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа!
„Ама ние сме по-добри от света!
“ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите.
към втори вариант >>
Какво трябва да направи, за да не го завлече?
(втори вариант)
Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й.
Какво трябва да направи, за да не го завлече?
– Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи!
към втори вариант >>
“ Не се сравнявайте със света!
(втори вариант)
Не, животът отсега започва. Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света!
“ Не се сравнявайте със света!
Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче.
към втори вариант >>
– Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е.
(втори вариант)
Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече?
– Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е.
да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените.
към втори вариант >>
Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота.
(втори вариант)
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва да спре и да каже: Аз израснах вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света!
Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота.
Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем.
към втори вариант >>
да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи.
(втори вариант)
Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е.
да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи.
И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя.
към втори вариант >>
Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия.
(втори вариант)
Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота.
Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия.
Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля.
към втори вариант >>
И двете посоки са възвишени и благородни.
(втори вариант)
Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи.
И двете посоки са възвишени и благородни.
Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там.
към втори вариант >>
Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон.
(втори вариант)
Много възможности за растене има в човешката душа! „Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия.
Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон.
Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим.
към втори вариант >>
Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно!
(втори вариант)
Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни.
Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно!
Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви.
към втори вариант >>
Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите.
(втори вариант)
„Ама ние сме по-добри от света! “ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон.
Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите.
Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас.
към втори вариант >>
Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи!
(втори вариант)
Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно!
Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи!
Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца?
към втори вариант >>
Този закон се разбира другояче.
(втори вариант)
“ Не се сравнявайте със света! Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите.
Този закон се разбира другояче.
Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя.
към втори вариант >>
Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените.
(втори вариант)
– Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи!
Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените.
Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение.
към втори вариант >>
Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем.
(втори вариант)
Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва да се изяви в своята пълнота. Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче.
Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем.
Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов.
към втори вариант >>
Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя.
(втори вариант)
да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените.
Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя.
Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището?
към втори вариант >>
Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля.
(втори вариант)
Ама ще кажете: Невъзможно е при сегашните условия. Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем.
Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля.
Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило.
към втори вариант >>
Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там.
(втори вариант)
И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя.
Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там.
Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим.
(втори вариант)
Не, при сегашните условия именно може да приложите този закон. Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля.
Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим.
Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога.
към втори вариант >>
Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви.
(втори вариант)
Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там.
Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви.
Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас.
(втори вариант)
Този закон не седи в това, да си продадеш къщата, да си раздадеш парите. Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим.
Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас.
Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме.
към втори вариант >>
Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца?
(втори вариант)
Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви.
Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца?
– Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя.
(втори вариант)
Този закон се разбира другояче. Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас.
Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя.
Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог?
към втори вариант >>
– Не, търговецът трябва да има умение.
(втори вариант)
Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца?
– Не, търговецът трябва да има умение.
Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов.
(втори вариант)
Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем. Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя.
Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов.
Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае.
към втори вариант >>
Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището?
(втори вариант)
Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение.
Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището?
– Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Това е едно правило.
(втори вариант)
Върнем се вечерта, и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов.
Това е едно правило.
Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа.
към втори вариант >>
– Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
(втори вариант)
Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището?
– Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.
към втори вариант >>
Някой казва, че обича Бога.
(втори вариант)
Ще си легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим. Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило.
Някой казва, че обича Бога.
Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов.
към втори вариант >>
Питам: В какво седи същинското наше верую?
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую?
Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек.
към втори вариант >>
Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме.
(втори вариант)
Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас. Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога.
Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме.
Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место.
към втори вариант >>
Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда?
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую?
Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда?
– Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш.
към втори вариант >>
Где е Бог?
(втори вариант)
Не, този пътник трябва да каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам да работя. Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме.
Где е Бог?
– Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря?
към втори вариант >>
– Там е всичката философия на живота.
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую? Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда?
– Там е всичката философия на живота.
Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
– Никой не знае.
(втори вариант)
Ако той ме обича, трябва да дойде да работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов. Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог?
– Никой не знае.
Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи.
към втори вариант >>
Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го.
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую? Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота.
Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го.
Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа.
(втори вариант)
Това е едно правило. Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае.
Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа.
Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли?
към втори вариант >>
Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна.
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую? Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го.
Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна.
Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
Бог работи там, дето се изразява Божията Любов.
(втори вариант)
Някой казва, че обича Бога. Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа.
Бог работи там, дето се изразява Божията Любов.
Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ.
към втори вариант >>
Много хубаво разсъждава този човек.
(втори вариант)
Питам: В какво седи същинското наше верую? Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна.
Много хубаво разсъждава този човек.
Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
Там е Неговото место.
(втори вариант)
Ако не отидем да работим заедно с Бога, ние не Го обичаме. Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов.
Там е Неговото место.
При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря?
към втори вариант >>
Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш.
(втори вариант)
Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда? – Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек.
Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш.
За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря?
(втори вариант)
Где е Бог? – Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место.
При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря?
“ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане.
към втори вариант >>
За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
(втори вариант)
– Там е всичката философия на живота. Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го. Веднага се спираме и си казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна. Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш.
За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
към втори вариант >>
“ – От безделие, не работи.
(втори вариант)
– Никой не знае. Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря?
“ – От безделие, не работи.
„Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана!
към втори вариант >>
В какво седи боят?
(втори вариант)
В какво седи боят?
Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
към втори вариант >>
„Тъй ли?
(втори вариант)
Бог е на едно свещено место, Бог е място на работа. Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи.
„Тъй ли?
Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря?
към втори вариант >>
Допуснете сега две неща.
(втори вариант)
В какво седи боят?
Допуснете сега две неща.
Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки.
към втори вариант >>
Турете го настрана“ – казва Господ.
(втори вариант)
Бог работи там, дето се изразява Божията Любов. Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли?
Турете го настрана“ – казва Господ.
Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване.
към втори вариант >>
Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
(втори вариант)
В какво седи боят? Допуснете сега две неща.
Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
Донасят друг умрял: „Ами този защо умря?
(втори вариант)
Там е Неговото место. При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ.
Донасят друг умрял: „Ами този защо умря?
“ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко.
към втори вариант >>
В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
(втори вариант)
В какво седи боят? Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
“ – От преяждане.
(втори вариант)
При Него постоянно носят умрели, и Той пита: „Този защо умря? “ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря?
“ – От преяждане.
„Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко. „Турете го настрана!
към втори вариант >>
Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава.
(втори вариант)
В какво седи боят? Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава.
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
„Турете го настрана!
(втори вариант)
“ – От безделие, не работи. „Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане.
„Турете го настрана!
“ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко. „Турете го настрана! “
към втори вариант >>
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
(втори вариант)
В какво седи боят? Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава.
Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
“ Донасят трети: „Този защо умря?
(втори вариант)
„Тъй ли? Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана!
“ Донасят трети: „Този защо умря?
“ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко. „Турете го настрана! “
към втори вариант >>
И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки.
(втори вариант)
Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина.
И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки.
Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
“ – От пресилване.
(втори вариант)
Турете го настрана“ – казва Господ. Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря?
“ – От пресилване.
Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко. „Турете го настрана! “
към втори вариант >>
Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
(втори вариант)
Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне. В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки.
Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко.
(втори вариант)
Донасят друг умрял: „Ами този защо умря? “ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване.
Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко.
„Турете го настрана! “
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум.
Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце.
към втори вариант >>
„Турете го настрана!
(втори вариант)
“ – От преяждане. „Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко.
„Турете го настрана!
“
към втори вариант >>
Нима мислите, че вълкът няма ум?
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум.
Нима мислите, че вълкът няма ум?
Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
„Турете го настрана! “ Донасят трети: „Този защо умря? “ – От пресилване. Той носеше много имане на гърба си, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко. „Турете го настрана!
“
към втори вариант >>
Има, как не!
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум. Нима мислите, че вълкът няма ум?
Има, как не!
Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките.
към втори вариант >>
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели.
Не, това не е работа. Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа.
към втори вариант >>
Какъв е умът на вълка?
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум. Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не!
Какъв е умът на вълка?
– Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат.
към втори вариант >>
Не, това не е работа.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели.
Не, това не е работа.
Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов.
към втори вариант >>
– Той е еднообразен.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум. Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка?
– Той е еднообразен.
Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката.
към втори вариант >>
Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели. Не, това не е работа.
Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно.
Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си?
към втори вариант >>
Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум. Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен.
Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце.
Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й.
към втори вариант >>
Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели. Не, това не е работа. Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно.
Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим.
Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план.
към втори вариант >>
Специален начин си имат те.
(втори вариант)
Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце.
Специален начин си имат те.
Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо!
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели. Не, това не е работа. Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим.
Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо!
Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план. Някой питат: Какво нещо е Божията Любов?
към втори вариант >>
Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките.
(втори вариант)
Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те.
Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките.
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде.
към втори вариант >>
Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели. Не, това не е работа. Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо!
Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план. Някой питат: Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов.
към втори вариант >>
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат.
(втори вариант)
Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките.
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат.
И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна!
към втори вариант >>
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов.
(втори вариант)
Не, това не е работа. Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов.
Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план. Някой питат: Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил своята Любов.
към втори вариант >>
И котката има правила, по които яде мишката.
(втори вариант)
– Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат.
И котката има правила, по които яде мишката.
Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви.
към втори вариант >>
Как изявява Бог Любовта си?
(втори вариант)
Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва да работим с Бога заедно. Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов.
Как изявява Бог Любовта си?
– Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план. Някой питат: Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил своята Любов. Какво има да питаш още?
към втори вариант >>
Тя е бърза, не се спира да снима козината й.
(втори вариант)
Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овце. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката.
Тя е бърза, не се спира да снима козината й.
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас.
към втори вариант >>
– Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план.
(втори вариант)
Тази великата, мощната сила в нас трябва да я проявим, и туй свещено име на Бога трябва да Го намерим. Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си?
– Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план.
Някой питат: Какво нещо е Божията Любов? – Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил своята Любов. Какво има да питаш още? Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля, и ти ще намериш, какво Бог е казал вътре в тях!
към втори вариант >>
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
(втори вариант)
Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й.
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас.
към втори вариант >>
Някой питат: Какво нещо е Божията Любов?
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо! Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план.
Някой питат: Какво нещо е Божията Любов?
– Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов. Волята, която имаш, в нея Бог е изявил своята Любов. Какво има да питаш още? Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля, и ти ще намериш, какво Бог е казал вътре в тях!
към втори вариант >>
Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде.
(втори вариант)
Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде.
Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас.
към втори вариант >>
– Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов.
(втори вариант)
Когато човек говори за любовта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта си тъй, както Бог изявява своята Любов. Как изявява Бог Любовта си? – Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта си, но Той сам седи на заден план. Някой питат: Какво нещо е Божията Любов?
– Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов.
Волята, която имаш, в нея Бог е изявил своята Любов. Какво има да питаш още? Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля, и ти ще намериш, какво Бог е казал вътре в тях!
към втори вариант >>
Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна!
(втори вариант)
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде.
Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна!
Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас.
към втори вариант >>
НАГОРЕ