НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
488
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
488
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Някои питат: „Що е грехът?
Някои питат: „Що е грехът?
“ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност.
към беседата >>
Облекли се с техни дрехи и минават за праведни.
“ Мине часовникарят, казва: „Този часовник е мой! “ А ние се чудим на този човек, че бил джентълмен, че бил благородник. Той обрал света, облякъл се с чуждо и минава за човек от високо произхождение. Не, той е един грешник. Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“.
Облекли се с техни дрехи и минават за праведни.
Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“. Как да не се вземе? Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат. Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
– не можах да се оженя.
Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар. Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили. Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница!
– не можах да се оженя.
Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега?
към беседата >>
Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо?
Питам: Колко сме платили, за да дойдем в този свят? Ако се заемете да решите една математическа задача, да изчислите колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки едного от нас се харчат с милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята.
Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо?
– Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система. Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува.
към беседата >>
“ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е.
Някои питат: „Що е грехът?
“ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е.
на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях.
към беседата >>
Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“.
“ А ние се чудим на този човек, че бил джентълмен, че бил благородник. Той обрал света, облякъл се с чуждо и минава за човек от високо произхождение. Не, той е един грешник. Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“. Облекли се с техни дрехи и минават за праведни.
Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“.
Как да не се вземе? Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат. Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден?
Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили. Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя.
Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден?
Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си.
към беседата >>
– Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система.
Ако се заемете да решите една математическа задача, да изчислите колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки едного от нас се харчат с милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо?
– Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система.
Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува.
към беседата >>
на великия Божествен живот.
Някои питат: „Що е грехът? “ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е.
на великия Божествен живот.
Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях.
към беседата >>
Как да не се вземе?
Той обрал света, облякъл се с чуждо и минава за човек от високо произхождение. Не, той е един грешник. Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“. Облекли се с техни дрехи и минават за праведни. Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“.
Как да не се вземе?
Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат. Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха.
Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден?
Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха.
И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба?
към беседата >>
Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване.
Тази енергия не се намира така лесно. Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо? – Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система.
Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване.
Такъв човек вече от нищо не се интересува.
към беседата >>
Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората.
Някои питат: „Що е грехът? “ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот.
Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората.
Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва.
към беседата >>
Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат.
Не, той е един грешник. Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“. Облекли се с техни дрехи и минават за праведни. Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“. Как да не се вземе?
Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат.
Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя.
Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха.
И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя.
И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден.
към беседата >>
Такъв човек вече от нищо не се интересува.
Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо? – Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система. Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване.
Такъв човек вече от нищо не се интересува.
към беседата >>
Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото.
Някои питат: „Що е грехът? “ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората.
Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото.
Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
Закон има за това!
Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“. Облекли се с техни дрехи и минават за праведни. Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“. Как да не се вземе? Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат.
Закон има за това!
Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци.
Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя.
И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци.
Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена?
към беседата >>
Това обаче не представлява никаква философия на живота.
Това обаче не представлява никаква философия на живота.
Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада.
към беседата >>
Това е една неизбежност.
Някои питат: „Що е грехът? “ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото.
Това е една неизбежност.
Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
Облекли се с техни дрехи и минават за праведни. Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“. Как да не се вземе? Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат. Закон има за това!
Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.
към беседата >>
Какво да правя сега?
– не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци.
Какво да правя сега?
“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си.
към беседата >>
Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст.
Това обаче не представлява никаква философия на живота.
Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст.
И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост.
към беседата >>
Когато има слънце, има сянка, има и грях.
“ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност.
Когато има слънце, има сянка, има и грях.
Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
И тъй, аз искам да ме разберете добре.
И тъй, аз искам да ме разберете добре.
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния.
към беседата >>
“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си.
Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега?
“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си.
Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво.
към беседата >>
И 120-годишен да е, трябва да се учи!
Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст.
И 120-годишен да е, трябва да се учи!
До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо?
към беседата >>
Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях.
на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях.
Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях.
Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили.
И тъй, аз искам да ме разберете добре.
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили.
Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание.
към беседата >>
Какво излезе от тази женитба?
Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си.
Какво излезе от тази женитба?
– Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност!
към беседата >>
До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи.
Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи!
До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи.
Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата.
към беседата >>
Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва.
Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях.
Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва.
Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
Но старозаветният живот не сте вие.
И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили.
Но старозаветният живот не сте вие.
Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото.
към беседата >>
– Тази жена ме биеше по два пъти на ден.
И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба?
– Тази жена ме биеше по два пъти на ден.
Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност! “
към беседата >>
Щом се освободи от тялото си, той вече е млад.
Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи.
Щом се освободи от тялото си, той вече е млад.
Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди.
към беседата >>
Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва.
Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.
към беседата >>
Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие.
Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
към беседата >>
Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена?
И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден.
Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена?
Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност! “
към беседата >>
Душата на човека е винаги млада.
Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад.
Душата на човека е винаги млада.
Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека.
към беседата >>
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия.
Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят.
към беседата >>
Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас.
И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас.
Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“?
към беседата >>
Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си.
Какво да правя сега? “ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена?
Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си.
Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност! “
към беседата >>
Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост.
Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада.
Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост.
Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека.
към беседата >>
Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия.
Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа.
Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен.
към беседата >>
Същото нещо е и животът на праведния.
И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас.
Същото нещо е и животът на праведния.
Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда.
към беседата >>
Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво.
“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си.
Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво.
Да не ви дава Господ такава опитност! “
към беседата >>
Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо?
И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост.
Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо?
Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена.
към беседата >>
Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа.
Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел.
към беседата >>
Това са общи колективни течения на човешкото съзнание.
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния.
Това са общи колективни течения на човешкото съзнание.
Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“.
към беседата >>
Да не ви дава Господ такава опитност!
Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво.
Да не ви дава Господ такава опитност!
“
към беседата >>
Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата.
До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо?
Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата.
Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
И действително е така.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
И действително е така.
Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум.
към беседата >>
Това са възгледите на всички хора от миналото.
Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание.
Това са възгледите на всички хора от миналото.
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е.
към беседата >>
“
– Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност!
“
към беседата >>
Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди.
Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата.
Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди.
И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така.
Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен.
Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце.
към беседата >>
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото.
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“.
към беседата >>
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски.
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски.
Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега?
към беседата >>
И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека.
Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди.
И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека.
И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен.
Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят.
Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
В какво седи това „горко“?
Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
В какво седи това „горко“?
– Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
към беседата >>
Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му?
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски.
Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му?
Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много!
към беседата >>
И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека.
Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека.
И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека.
Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен.
Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят.
Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен.
Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
– Този човек неизбежно ще страда.
Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“?
– Този човек неизбежно ще страда.
В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
към беседата >>
Всинца вие имате такава опитност.
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му?
Всинца вие имате такава опитност.
Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях.
към беседата >>
Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена.
Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека.
Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена.
Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
Във всичко това има ограничения, има предел.
Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен.
Във всичко това има ограничения, има предел.
Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“.
Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда.
В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“.
Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят.
към беседата >>
Кой от вас не е бит?
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност.
Кой от вас не е бит?
Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни?
към беседата >>
Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена.
Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.
към беседата >>
Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум.
И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел.
Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум.
Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е.
Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“.
Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е.
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх.
към беседата >>
Но де седи разрешението на въпроса?
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит?
Но де седи разрешението на въпроса?
Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това?
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
„Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения. „Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. „Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.
към беседата >>
Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце.
Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум.
Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце.
Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“.
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е.
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“.
Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх.
към беседата >>
Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега?
Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса?
Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега?
Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това? “ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!
към беседата >>
„Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
„Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения.
„Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. „Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.
към беседата >>
Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце.
Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
към беседата >>
Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“.
Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх.
към беседата >>
Аз не зная защо главата ми тегли толкова много!
Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега?
Аз не зная защо главата ми тегли толкова много!
Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това? “ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята! “ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
„Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. „Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения.
„Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна.
„Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.
към беседата >>
И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика.
И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика.
Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.
към беседата >>
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
– Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
към беседата >>
Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях.
Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много!
Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях.
Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това? “ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята! “ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
„Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. „Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения. „Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна.
„Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.
към беседата >>
Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.
И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика.
Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.
към беседата >>
Тя е най-високият връх в материалния свят.
В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
Тя е най-високият връх в материалния свят.
Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни?
Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях.
Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни?
Защо става всичко това? “ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята! “ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях.
Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора.
Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
към беседата >>
Никакъв облак не може да достигне до този връх.
Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят.
Никакъв облак не може да достигне до този връх.
Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
Защо става всичко това?
Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни?
Защо става всичко това?
“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята! “ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Между вас да има правилно надпреварване.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях.
Между вас да има правилно надпреварване.
Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание.
към беседата >>
Това са старозаветните хора.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора.
Това са старозаветните хора.
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества.
към беседата >>
Божественото слънце всякога огрява този връх.
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх.
Божественото слънце всякога огрява този връх.
Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!
Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това?
“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!
“ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване.
Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя.
Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния.
към беседата >>
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора.
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар.
към беседата >>
Никакви бури няма на този връх.
Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх.
Никакви бури няма на този връх.
Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
“ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това? “ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!
“ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Не може така.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя.
Не може така.
Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е.
към беседата >>
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят.
Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
към беседата >>
Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх.
Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян, да не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и да взема, все ще го носи някой от вас.
Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян, да не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и да взема, все ще го носи някой от вас.
Аз говоря за дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Някъде ще се учите един от друг.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така.
Някъде ще се учите един от друг.
Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение.
към беседата >>
Това е една обстановка на физическия свят.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят.
Това е една обстановка на физическия свят.
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света.
към беседата >>
Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
Тъй разбираме ние Радостта на ученика.
към беседата >>
Аз говоря за дядо Стоян Пенджурски.
Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян, да не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и да взема, все ще го носи някой от вас.
Аз говоря за дядо Стоян Пенджурски.
към беседата >>
Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг.
Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици.
Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието.
към беседата >>
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят.
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
към беседата >>
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
към беседата >>
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята.
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята.
Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите.
към беседата >>
Между всички ученици трябва да има взаимно почитание.
Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици.
Между всички ученици трябва да има взаимно почитание.
Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“.
към беседата >>
Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества.
Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества.
Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
към беседата >>
Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
към беседата >>
Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния.
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята.
Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния.
Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите.
към беседата >>
Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния.
Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание.
Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния.
Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота.
към беседата >>
Това зависи от неговото знание и умение като грънчар.
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества.
Това зависи от неговото знание и умение като грънчар.
Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?
към беседата >>
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее.
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост.
към беседата >>
Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски?
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния.
Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски?
Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика.
към беседата >>
Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е.
Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния.
Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е.
тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем.
към беседата >>
Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар.
Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
към беседата >>
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее.
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ.
Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
към беседата >>
Кой художник не е бит по всички правила?
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски?
Кой художник не е бит по всички правила?
Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта.
към беседата >>
тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение.
Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е.
тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място.
към беседата >>
За всички гърнета има пазар в света.
Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
За всички гърнета има пазар в света.
Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
Такъв е законът.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ.
Такъв е законът.
И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта.
към беседата >>
Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт.
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила?
Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт.
Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент?
към беседата >>
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието.
Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието.
Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават.
към беседата >>
Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света.
Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът.
И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята.
към беседата >>
Това е задачата, която всички трябва да разрешите.
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт.
Това е задачата, която всички трябва да разрешите.
Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви.
към беседата >>
Казвате: „Ние знаем това нещо“.
Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието.
Казвате: „Ние знаем това нещо“.
Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си.
към беседата >>
Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
към беседата >>
Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите.
Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите.
Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите.
Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо.
към беседата >>
Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота.
Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“.
Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота.
Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си.
към беседата >>
Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?
Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?
“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
Дето има Любов, има и Радост.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Дето има Любов, има и Радост.
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика.
Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите.
Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика.
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота.
към беседата >>
Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем.
Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота.
Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем.
При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби.
към беседата >>
“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?
“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост.
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта.
Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика.
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта.
Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.
към беседата >>
При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място.
тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем.
При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място.
Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват.
към беседата >>
Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.
към беседата >>
Мирът носи жилището на Радостта.
Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
Мирът носи жилището на Радостта.
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент?
Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта.
Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент?
Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси.
към беседата >>
Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място.
Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават.
Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря.
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря.
Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите?
към беседата >>
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята.
И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта.
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята.
Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Любовта не зависи от знанието ви.
Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент?
Любовта не зависи от знанието ви.
Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви.
към беседата >>
Ти можеш да пишеш хубаво, поет си.
Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават.
Ти можеш да пишеш хубаво, поет си.
Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
Той е един израз на живата природа, която работи у нас.
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря.
Той е един израз на живата природа, която работи у нас.
Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота?
към беседата >>
Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята.
Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Знанието е второстепенно нещо.
Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви.
Знанието е второстепенно нещо.
Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва.
към беседата >>
Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си.
Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си.
Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си.
Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа.
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас.
Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа.
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа.
към беседата >>
Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота.
Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо.
Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик.
към беседата >>
Ти имаш още и художествени дарби.
Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си.
Ти имаш още и художествени дарби.
Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете?
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа.
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете?
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
към беседата >>
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло.
За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца.
към беседата >>
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.
Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“.
към беседата >>
Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват.
При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби.
Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват.
Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът?
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете?
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът?
Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
към беседата >>
За тази цел той трябва да изучава законите на Мира.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло.
За тази цел той трябва да изучава законите на Мира.
Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси.
Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.
Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси.
При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб.
към беседата >>
Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват.
Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
към беседата >>
Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите?
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът?
Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите?
Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението.
към беседата >>
Това е вярно и в обикновения живот.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира.
Това е вярно и в обикновения живот.
Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви.
Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси.
При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви.
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.
към беседата >>
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини.
Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това?
към беседата >>
Как ще обясните всички тия противоречия в живота?
Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите?
Как ще обясните всички тия противоречия в живота?
Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен?
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот.
Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен?
– Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва.
Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви.
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва.
Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш.
към беседата >>
Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини.
Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха.
Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място.
към беседата >>
Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа.
Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота?
Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа.
И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
– Тя ще роди здрави деца.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен?
– Тя ще роди здрави деца.
Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик.
Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва.
Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик.
Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш.
към беседата >>
Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха.
Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях.
След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо?
към беседата >>
И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа.
И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца.
Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца.
Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик.
Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“.
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш.
към беседата >>
След това той нарисува изворчето долу при реката.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях.
След това той нарисува изворчето долу при реката.
Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава.
към беседата >>
И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца.
Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
към беседата >>
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб.
Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“.
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб.
Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния.
към беседата >>
Платих му и за тази работа.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката.
Платих му и за тази работа.
Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си.
към беседата >>
Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението.
Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението.
Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
Ние пренасяме този закон и към себе си.
Ние пренасяме този закон и към себе си.
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица.
към беседата >>
Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.
При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб.
Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.
Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш?
към беседата >>
Какъв беше резултатът от всичко това?
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа.
Какъв беше резултатът от всичко това?
– Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника.
към беседата >>
Те се задоволяват от тази нищожна служба.
Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението.
Те се задоволяват от тази нищожна служба.
към беседата >>
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута.
Ние пренасяме този закон и към себе си.
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута.
В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха.
към беседата >>
Ако си старозаветен, ще се озлобиш.
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.
Ако си старозаветен, ще се озлобиш.
Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания?
към беседата >>
– Той не употреби парите на място.
Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това?
– Той не употреби парите на място.
Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как?
към беседата >>
Вие запитвате какво нещо е грехът.
Вие запитвате какво нещо е грехът.
Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма.
към беседата >>
В какво положение ще се намерите тогава?
Ние пренасяме този закон и към себе си. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута.
В какво положение ще се намерите тогава?
Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Ако си новозаветен, ще се съблазниш.
Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш.
Ако си новозаветен, ще се съблазниш.
Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания!
към беседата >>
Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо?
Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място.
Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо?
– Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
Ще ви кажа.
Вие запитвате какво нещо е грехът.
Ще ви кажа.
Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото.
към беседата >>
Рибите как разрешиха този въпрос?
Ние пренасяме този закон и към себе си. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава?
Рибите как разрешиха този въпрос?
Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Ако си праведник, ще се наскърбиш.
Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш.
Ако си праведник, ще се наскърбиш.
Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен?
към беседата >>
– Художество с пари не се продава.
След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо?
– Художество с пари не се продава.
Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи.
Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа.
Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи.
Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето.
към беседата >>
Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха?
Ние пренасяме този закон и към себе си. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос?
Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха?
Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Това са състояния.
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш.
Това са състояния.
Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки.
към беседата >>
Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си.
Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава.
Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си.
Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава.
Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи.
Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава.
И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха.
към беседата >>
Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица.
Ние пренасяме този закон и към себе си. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха?
Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица.
Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш?
Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния.
Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш?
Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“.
към беседата >>
Всяка нарисувана картина е дете на художника.
Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си.
Всяка нарисувана картина е дете на художника.
Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто.
Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава.
И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто.
Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел.
към беседата >>
Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха.
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица.
Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха.
Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания?
Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш?
Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания?
Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как?
– Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника.
Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как?
– Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма.
Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто.
Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога.
към беседата >>
Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха.
Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
към беседата >>
Главата ми побеля от изпитания!
Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания?
Главата ми побеля от изпитания!
“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
– Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как?
– Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.
към беседата >>
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото.
Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото.
Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи.
към беседата >>
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите.
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите.
Кой ще остане да ме слуша? – Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам! “
към беседата >>
“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен?
Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания!
“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен?
Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи!
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи!
Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа.
към беседата >>
Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето.
Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото.
Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето.
Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите.
към беседата >>
Кой ще остане да ме слуша?
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите.
Кой ще остане да ме слуша?
– Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам! “
към беседата >>
Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки.
Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен?
Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки.
Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи.
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи!
Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи.
За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече?
към беседата >>
Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха.
Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето.
Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха.
Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват.
към беседата >>
– Никой.
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша?
– Никой.
Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам! “
към беседата >>
Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“.
Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки.
Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“.
Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това?
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи.
За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това?
Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен.
към беседата >>
Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел.
И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха.
Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел.
Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни.
към беседата >>
Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам!
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? – Никой.
Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам!
“
към беседата >>
Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания! “ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“.
Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
към беседата >>
Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието.
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това?
Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието.
Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.
към беседата >>
Грехът е отклонение от Бога.
Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел.
Грехът е отклонение от Бога.
Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята.
към беседата >>
“
Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? – Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам!
“
към беседата >>
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо?
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо?
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ!
към беседата >>
Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия.
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието.
Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия.
Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная.
към беседата >>
Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога.
Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи.
В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам.
към беседата >>
Сега аз засягам въпроса психологически.
Сега аз засягам въпроса психологически.
Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни.
към беседата >>
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо?
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
към беседата >>
Тъй продължи цели три часа.
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия.
Тъй продължи цели три часа.
Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа?
към беседата >>
В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите.
Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи.
В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите.
В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки.
към беседата >>
Туй, което вие търсите в живота си, е щастието.
Сега аз засягам въпроса психологически.
Туй, което вие търсите в живота си, е щастието.
Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения.
към беседата >>
Господ владее небето, Господ владее живота.
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
Господ владее небето, Господ владее живота.
Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро.
към беседата >>
Питам го после: Свърши ли вече?
Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа.
Питам го после: Свърши ли вече?
– „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!
към беседата >>
В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват.
Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите.
В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват.
Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“.
към беседата >>
Вие търсите и богатството и знанието в света.
Сега аз засягам въпроса психологически. Туй, което вие търсите в живота си, е щастието.
Вие търсите и богатството и знанието в света.
Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи.
към беседата >>
Господ носи вечното веселие и мир за душата.
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота.
Господ носи вечното веселие и мир за душата.
Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво.
към беседата >>
– „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен.
За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече?
– „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен.
Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите.
към беседата >>
Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни.
Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват.
Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни.
Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“. Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
Стремежът ви да търсите всичко това е прав.
Сега аз засягам въпроса психологически. Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света.
Стремежът ви да търсите всичко това е прав.
Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
Какво ни показва времето тази сутрин?
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата.
Какво ни показва времето тази сутрин?
Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“.
към беседата >>
Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.
Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен.
Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.
– „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате.
към беседата >>
Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята.
Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни.
Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята.
Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“. Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси!
Сега аз засягам въпроса психологически. Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав.
Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси!
“ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ!
Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин?
Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ!
Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните.
към беседата >>
– „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная.
Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове.
– „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная.
Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам.
Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята.
Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам.
На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“. Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
“ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни.
Сега аз засягам въпроса психологически. Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси!
“ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни.
В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ!
Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните.
към беседата >>
Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа?
Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная.
Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа?
Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки.
В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам.
На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки.
Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“. Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
В методите има отклонения.
Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни.
В методите има отклонения.
Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро.
Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро.
Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните.
към беседата >>
Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!
Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа?
Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!
“ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“.
В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки.
Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“.
Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи.
Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения.
Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи.
Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво.
Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро.
Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво.
Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога.
към беседата >>
“ – Да, много хубави са цитатите.
– „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!
“ – Да, много хубави са цитатите.
Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
Така говори този мъдрец на греха.
Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“.
Така говори този мъдрец на греха.
към беседата >>
Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси! “ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи.
Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.
към беседата >>
Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“.
Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво.
Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“.
Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!
към беседата >>
Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате.
Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите.
Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате.
Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика.
От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание.
Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
към беседата >>
Този хубав ден не е за старозаветните.
Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“.
Този хубав ден не е за старозаветните.
Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение.
към беседата >>
Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
– „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати! “ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате.
Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.
към беседата >>
От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика.
От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции.
От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта.
към беседата >>
Всемирната Бяла Школа започна с два ученика.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание.
Всемирната Бяла Школа започна с два ученика.
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи.
към беседата >>
Този хубав ден не е за новозаветните.
Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните.
Този хубав ден не е за новозаветните.
Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес.
към беседата >>
Казах ви, че този събор е пръв по рода си.
Казах ви, че този събор е пръв по рода си.
В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас.
към беседата >>
От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции.
От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика.
към беседата >>
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика.
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“.
към беседата >>
Този хубав ден не е и за праведните.
За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните.
Този хубав ден не е и за праведните.
Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
В какво отношение?
Казах ви, че този събор е пръв по рода си.
В какво отношение?
– Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас?
към беседата >>
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
към беседата >>
Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение.
Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“. И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога.
Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните.
Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога.
Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
– Първият ден на този събор започва с деня на Любовта.
Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение?
– Първият ден на този събор започва с деня на Любовта.
Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас.
към беседата >>
Те не съществуват за нас.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
Те не съществуват за нас.
За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес.
към беседата >>
Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение.
Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате.
В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“. И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!
Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога.
Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!
“ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта.
Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта.
Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта.
Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов.
към беседата >>
За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас.
За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете.
към беседата >>
В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате.
В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“. И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
“ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение.
Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!
“ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение.
Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите.
Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта.
Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите.
Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни.
към беседата >>
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта.
От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта.
Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха.
към беседата >>
Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи.
Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи.
И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“. И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес.
Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение.
Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес.
Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
Тогава и Светлината ще дойде у вас.
Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите.
Тогава и Светлината ще дойде у вас.
Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов.
към беседата >>
Следователно това са качества и на ученика.
От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта.
Следователно това са качества и на ученика.
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена.
към беседата >>
И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“.
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи.
И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“.
И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден! “ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес.
Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
към беседата >>
Как ще познаете, че Любовта действа у вас?
В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас.
Как ще познаете, че Любовта действа у вас?
– Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици.
към беседата >>
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика.
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина.
към беседата >>
И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“.
И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
към беседата >>
Сега аз искам да ме разберете правилно.
Сега аз искам да ме разберете правилно.
Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си.
към беседата >>
– Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас.
– Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас?
– Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас.
Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу.
към беседата >>
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес.
Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир.
към беседата >>
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки.
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки.
По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви.
към беседата >>
Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде.
Сега аз искам да ме разберете правилно.
Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде.
Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши.
към беседата >>
Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов.
Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас.
Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов.
Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?
към беседата >>
Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете.
За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес.
Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете.
За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост.
към беседата >>
По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н.
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки.
По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н.
В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре.
към беседата >>
Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша.
Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде.
Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша.
Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос.
към беседата >>
Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни.
Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов.
Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни.
За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“.
към беседата >>
За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете.
За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха.
Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
към беседата >>
В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате?
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н.
В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате?
“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли?
към беседата >>
Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си.
Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша.
Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си.
Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга.
към беседата >>
За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов.
Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни.
За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов.
Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща.
към беседата >>
Те не са за сега, не са за днешните времена.
Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха.
Те не са за сега, не са за днешните времена.
Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво?
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате?
“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво?
“ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате.
към беседата >>
Дам и за нея.
Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си.
Дам и за нея.
Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си.
към беседата >>
Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици.
Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов.
Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици.
Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“.
към беседата >>
Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина.
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена.
Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина.
На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
“ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос.
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво?
“ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос.
Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата.
към беседата >>
Пак е недоволен, иска за приятеля си.
Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея.
Пак е недоволен, иска за приятеля си.
И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му!
към беседата >>
Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу.
– Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици.
Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу.
Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта.
към беседата >>
На вас трябва Светлина, но не без Мир.
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина.
На вас трябва Светлина, но не без Мир.
На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
Той ви казва така, за да изпита умовете ви.
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос.
Той ви казва така, за да изпита умовете ви.
Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование.
към беседата >>
И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши.
Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си.
И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши.
Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага.
към беседата >>
Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?
Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу.
Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?
“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
На вас трябва Мир, но не без Радост.
Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир.
На вас трябва Мир, но не без Радост.
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
Вие не сте Го разбрали добре.
По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви.
Вие не сте Го разбрали добре.
От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли?
към беседата >>
Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос.
Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши.
Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос.
Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата.
към беседата >>
“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“.
Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?
“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“.
Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост.
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли?
В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате? “ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре.
От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли?
“ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва.
към беседата >>
Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга.
Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос.
Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга.
Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот.
към беседата >>
Вие слушате само, какво ви се изпраща.
За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“.
Вие слушате само, какво ви се изпраща.
Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
Всички тия неща са съединени в едно цяло.
Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
Всички тия неща са съединени в едно цяло.
към беседата >>
“ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате.
“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво? “ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли?
“ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате.
Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител.
към беседата >>
Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си.
Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга.
Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си.
Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“.
към беседата >>
Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“.
Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща.
Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“.
Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
Какво струва Любов без Светлина?
Какво струва Любов без Светлина?
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха?
към беседата >>
Аз съм вече адепт на Школата.
“ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате.
Аз съм вече адепт на Школата.
Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“.
към беседата >>
Такова е разбирането му!
Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си.
Такова е разбирането му!
Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш.
към беседата >>
Така постъпва Любовта.
Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“.
Така постъпва Любовта.
Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина?
Какво струва Любов без Светлина?
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина?
Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота.
към беседата >>
Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование.
Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата.
Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование.
Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха.
към беседата >>
Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага.
И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му!
Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага.
Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
Тя се отличава с вътрешно изобилие.
Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте? “ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта.
Тя се отличава с вътрешно изобилие.
към беседата >>
Какво придобиха?
Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина?
Какво придобиха?
Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина.
към беседата >>
Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли?
Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование.
Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли?
Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво?
към беседата >>
Той не е разбрал смисъла на нещата.
Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага.
Той не е разбрал смисъла на нещата.
Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята.
Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва.
към беседата >>
Какво струва светлина без Мир?
Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха?
Какво струва светлина без Мир?
Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност?
към беседата >>
Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва.
От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли? “ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли?
Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва.
Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него.
към беседата >>
Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот.
Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата.
Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот.
Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
Превърнете всичко това в духовен смисъл.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята.
Превърнете всичко това в духовен смисъл.
Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага.
към беседата >>
Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир?
Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир?
Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир?
Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
към беседата >>
Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител.
“ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва.
Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител.
Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“.
Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот.
Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“.
Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл.
Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал.
Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си.
към беседата >>
Какво придобиха?
Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир?
Какво придобиха?
Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост.
към беседата >>
Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“.
Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител.
Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“.
И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш.
Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“.
Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш.
Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал.
Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал.
На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас.
към беседата >>
Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота.
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха?
Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота.
След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени.
към беседата >>
И те повярваха.
Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“.
И те повярваха.
В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш.
Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
към беседата >>
На Бога само ще благодарите.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал.
На Бога само ще благодарите.
Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“.
към беседата >>
След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина.
Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота.
След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина.
Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина.
към беседата >>
В какво?
Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха.
В какво?
– Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода.
Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина.
към беседата >>
Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва.
И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите.
Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва.
Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи.
към беседата >>
Така ли е всъщност?
Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина.
Така ли е всъщност?
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
към беседата >>
– Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него.
Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво?
– Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него.
И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода.
Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра.
Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове?
към беседата >>
Бог е първоизточникът на всички блага.
Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва.
Бог е първоизточникът на всички блага.
Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза.
към беседата >>
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност?
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
към беседата >>
И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него.
И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.
към беседата >>
Там водата е още по-хубава.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра.
Там водата е още по-хубава.
Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile.
към беседата >>
Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си.
Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага.
Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си.
Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе.
към беседата >>
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост.
Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост.
Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
към беседата >>
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото.
Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч.
към беседата >>
Днес земята е много малко проучена.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава.
Днес земята е много малко проучена.
Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството?
към беседата >>
Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас.
Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си.
Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас.
Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени.
Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост.
Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени.
Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото.
Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат.
Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта.
към беседата >>
Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена.
Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали.
Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира.
към беседата >>
Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“.
На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас.
Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“.
Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина.
След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени.
Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина.
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат.
Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога.
Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението.
към беседата >>
Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали.
Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина.
Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли.
към беседата >>
Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи.
Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“.
Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи.
Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина.
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
Коя мисъл излезе вярна?
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога.
Коя мисъл излезе вярна?
– Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати.
към беседата >>
Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове?
Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина.
Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове?
Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот.
към беседата >>
Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза.
Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи.
Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза.
Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
– Първата.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна?
– Първата.
Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали.
към беседата >>
Ние бихме създали един perpetuum mobile.
Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове?
Ние бихме създали един perpetuum mobile.
Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот.
към беседата >>
Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе.
Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза.
Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе.
Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата.
Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч.
Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли.
към беседата >>
Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството?
Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile.
Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството?
По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“.
към беседата >>
Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе.
Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
към беседата >>
Днес те живеят и между праведните.
Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
Днес те живеят и между праведните.
към беседата >>
Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта.
Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч.
Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта.
Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално?
към беседата >>
По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира.
Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството?
По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира.
Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния.
към беседата >>
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как?
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как?
Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!
към беседата >>
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък.
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта.
към беседата >>
Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението.
Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта.
Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението.
И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли.
Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира.
Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли.
Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика.
към беседата >>
Ще ви дам един пример.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как?
Ще ви дам един пример.
В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея.
към беседата >>
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат.
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат.
И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
към беседата >>
И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати.
Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението.
И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати.
Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Това са идеите на старозаветния живот.
Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли.
Това са идеите на старозаветния живот.
Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света.
към беседата >>
В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример.
В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна.
Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример?
към беседата >>
И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света?
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат.
И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света?
“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде.
към беседата >>
Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали.
– Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати.
Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали.
Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот.
Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот.
Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот.
Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот.
към беседата >>
Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна.
Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни.
Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света?
“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света.
към беседата >>
Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли.
Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали.
Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли.
Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Някой казва: „Искам да бъда праведен“.
Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот.
Някой казва: „Искам да бъда праведен“.
Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж.
към беседата >>
Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни.
Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им.
Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
Как могат да се поправят всички тия видове живот?
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
Как могат да се поправят всички тия видове живот?
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика.
към беседата >>
Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално?
Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли.
Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално?
– То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Не, вие ще оставите и живота на праведния.
По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“.
Не, вие ще оставите и живота на праведния.
Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота.
към беседата >>
Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им.
Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!
“ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта.
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот?
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов.
към беседата >>
– То е най-тясното място, през което човек може да мине.
Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално?
– То е най-тясното място, през което човек може да мине.
към беседата >>
Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика.
Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния.
Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика.
Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика?
към беседата >>
“ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея.
Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!
“ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.
към беседата >>
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата.
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата.
Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв.
към беседата >>
Това е новото в света.
Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика.
Това е новото в света.
Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите от този пример?
В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея.
Какво заключение ще извадите от този пример?
– Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
Аз говоря за новия живот, който сега иде.
И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
Аз говоря за новия живот, който сега иде.
Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир.
към беседата >>
Вие можете да имате само един Учител в света!
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата.
Вие можете да имате само един Учител в света!
Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята.
към беседата >>
Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот.
Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света.
Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот.
Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
– Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример?
– Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>
Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света.
“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде.
Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света.
Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света.
към беседата >>
Аз говоря за ученика.
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света!
Аз говоря за ученика.
Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път.
към беседата >>
Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж.
Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот.
Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж.
Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример.
Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това?
към беседата >>
Това е пътят на ученика.
Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света.
Това е пътят на ученика.
Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите.
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика.
Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите.
Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това.
към беседата >>
Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота.
Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж.
Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота.
Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
Това се случило в новите времена.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример.
Това се случило в новите времена.
Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо.
към беседата >>
Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов.
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика.
Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов.
Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото?
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите.
Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото?
На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос.
към беседата >>
Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика?
Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота.
Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика?
– Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена.
Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио.
По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му.
към беседата >>
Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов.
Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.
Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв.
Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото?
На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв.
Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля.
към беседата >>
– Не можем.
Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика?
– Не можем.
Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио.
По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат.
Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно.
към беседата >>
Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир.
Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.
Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир.
Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята.
Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв.
Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята.
Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет.
към беседата >>
Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем.
Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към беседата >>
Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат.
Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата.
Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ.
към беседата >>
Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света.
Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир.
Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света.
Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път.
Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята.
Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път.
Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане!
към беседата >>
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек.
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек.
Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи.
към беседата >>
Как да извърши това?
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата.
Как да извърши това?
Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел.
към беседата >>
Дето има радост, само там може да има угощение.
Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света.
Дето има радост, само там може да има угощение.
към беседата >>
Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това.
Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път.
Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това.
Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане! “ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек.
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек.
Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек.
Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти?
към беседата >>
Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо.
Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това?
Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо.
Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата.
към беседата >>
Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“.
Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“.
към беседата >>
Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос.
Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това.
Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос.
Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане! “ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек.
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек.
Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек.
Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него.
към беседата >>
Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му.
Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо.
Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му.
Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята.
към беседата >>
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право.
Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва.
към беседата >>
Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля.
На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос.
Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля.
Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане! “ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света.
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек.
Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света.
Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира.
към беседата >>
Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно.
По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му.
Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно.
Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“.
към беседата >>
Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право.
Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява.
Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него.
към беседата >>
Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет.
Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля.
Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет.
Сега, довиждане! “ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Кой може да те обича, освен твоя Учител?
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света.
Кой може да те обича, освен твоя Учител?
Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта.
към беседата >>
Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ.
Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно.
Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ.
В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си.
към беседата >>
Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява.
Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате.
към беседата >>
Сега, довиждане!
Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет.
Сега, довиждане!
“ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Може да те обича само онзи, който те учи.
Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител?
Може да те обича само онзи, който те учи.
Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата.
към беседата >>
В този момент граф Берози бил при своя приятел.
Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ.
В този момент граф Берози бил при своя приятел.
Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
към беседата >>
“ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане!
“ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.
към беседата >>
Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти?
Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи.
Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти?
Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора.
към беседата >>
Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата.
Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел.
Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата.
Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм.
Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка.
към беседата >>
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“.
Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво.
към беседата >>
Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него.
Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти?
Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него.
Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
Чашата се счупва и на парчета пада на земята.
Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата.
Чашата се счупва и на парчета пада на земята.
Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм.
Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва.
Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място.
към беседата >>
Вие сте слушали много пъти думата „раб“.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“.
Вие сте слушали много пъти думата „раб“.
Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек.
към беседата >>
Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира.
Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него.
Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира.
То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“.
Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята.
Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“.
Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Вие не можете да се избавите от него.
Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва.
Вие не можете да се избавите от него.
Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“.
Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят.
По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш.
към беседата >>
То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта.
Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира.
То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта.
Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си.
Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“.
Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си.
И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате.
Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него.
Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате.
Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
По-долно положение от него няма.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят.
По-долно положение от него няма.
Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш.
към беседата >>
Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата.
Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта.
Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата.
Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си.
И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.
към беседата >>
Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате.
Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма.
Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие.
Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора.
Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата.
Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора.
Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата!
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата!
Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена.
към беседата >>
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка.
Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка.
Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
Ще го направи, няма какво.
Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие.
Ще го направи, няма какво.
Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая?
към беседата >>
Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора.
Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.
към беседата >>
Коя е тази пушка?
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата!
Коя е тази пушка?
– Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство.
към беседата >>
Той е заел най-хубавото място.
Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка.
Той е заел най-хубавото място.
Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек.
Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво.
Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек.
Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво?
към беседата >>
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат.
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат.
Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре!
към беседата >>
– Вашата права мисъл.
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка?
– Вашата права мисъл.
Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията.
към беседата >>
Затова този живот представлява идеалното в човека.
Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място.
Затова този живот представлява идеалното в човека.
към беседата >>
Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш.
Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек.
Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш.
Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно.
към беседата >>
Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя?
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат.
Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя?
– Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем.
към беседата >>
Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете!
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл.
Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете!
Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл.
към беседата >>
По какво се познава ученикът?
По какво се познава ученикът?
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
към беседата >>
Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш.
По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш.
Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш.
Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него?
към беседата >>
– Само разочарования и страдания.
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя?
– Само разочарования и страдания.
Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина.
към беседата >>
Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата.
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете!
Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата.
Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години.
към беседата >>
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
По какво се познава ученикът?
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.
Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш.
Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора.
към беседата >>
Ние сме опитвали тази любов много пъти.
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания.
Ние сме опитвали тази любов много пъти.
Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания.
към беседата >>
Това е един метод, практикуван още в най-старите времена.
Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата.
Това е един метод, практикуван още в най-старите времена.
Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне.
към беседата >>
Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото.
Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая?
Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая?
Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
към беседата >>
Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи?
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти.
Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи?
“ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат.
към беседата >>
Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство.
Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена.
Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство.
Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот!
към беседата >>
Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото.
Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти.
Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво?
Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая?
Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво?
– Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде.
към беседата >>
“ Да се разберем добре!
Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи?
“ Да се разберем добре!
Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо?
към беседата >>
Всички знаете какво нещо са удоволствията.
– Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство.
Всички знаете какво нещо са удоволствията.
Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце!
към беседата >>
Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти.
Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
– Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно.
Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво?
– Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно.
Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот.
към беседата >>
Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем.
Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре!
Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем.
Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат.
към беседата >>
Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл.
Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията.
Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл.
Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете.
към беседата >>
Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него?
Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно.
Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него?
– Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот.
към беседата >>
Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина.
– Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем.
Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина.
В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб.
към беседата >>
Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години.
Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл.
Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години.
Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
към беседата >>
– Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора.
Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него?
– Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора.
За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния.
към беседата >>
В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания.
Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина.
В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания.
Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години.
към беседата >>
Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне.
Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години.
Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне.
Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати?
към беседата >>
За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора.
За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма.
към беседата >>
Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат.
Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи? “ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания.
Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат.
Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи!
към беседата >>
Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот!
Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне.
Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот!
Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
към беседата >>
Ограничения има навсякъде.
Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
Ограничения има навсякъде.
Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо?
“ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат.
Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо?
Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!
към беседата >>
Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце!
Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот!
Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце!
Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици.
към беседата >>
Ограничения има, запример, в старозаветния живот.
– Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде.
Ограничения има, запример, в старозаветния живот.
Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат.
Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо?
Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат.
Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат!
към беседата >>
Вие можете да си помогнете.
Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце!
Вие можете да си помогнете.
Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя?
към беседата >>
Ограничения има в новозаветния живот.
Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот.
Ограничения има в новозаветния живот.
Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб.
Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат.
Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб.
А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи.
към беседата >>
Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете.
Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.
към беседата >>
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда.
Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички.
към беседата >>
Ограничения има и в живота на праведния.
– Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот.
Ограничения има и в живота на праведния.
В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години.
В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб.
А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години.
Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие.
към беседата >>
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога.
Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл.
към беседата >>
Как ще примирите тия два вида резултати?
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда.
Как ще примирите тия два вида резултати?
Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин?
към беседата >>
В живота на ученика обаче ограничения няма.
За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния.
В живота на ученика обаче ограничения няма.
Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
Затова не се смущавай, не плачи!
Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години.
Затова не се смущавай, не плачи!
Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб!
към беседата >>
Да се молиш, значи да се учиш да говориш.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога.
Да се молиш, значи да се учиш да говориш.
Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля!
към беседата >>
Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати?
Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек.
към беседата >>
Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма.
Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.
към беседата >>
Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!
Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи!
Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!
“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо.
към беседата >>
Трябва да се говори.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш.
Трябва да се говори.
Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“.
към беседата >>
Това са човешки измислици.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
Това са човешки измислици.
Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло?
към беседата >>
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате.
Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода.
към беседата >>
“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат!
Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!
“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат!
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща.
към беседата >>
Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори.
Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език.
Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота.
към беседата >>
Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя?
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици.
Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя?
Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате.
Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате.
Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек.
към беседата >>
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи.
Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат!
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи.
Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език.
Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“.
към беседата >>
Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички.
Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя?
Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички.
Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Такова е положението на старозаветния човек.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате.
Такова е положението на старозаветния човек.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.
към беседата >>
Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие.
А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи.
Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие.
Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая.
към беседата >>
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл.
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път!
към беседата >>
Защо праведникът не говори по същия начин?
Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички.
Защо праведникът не говори по същия начин?
Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.
към беседата >>
Остави Любовта да тече върху теб!
Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие.
Остави Любовта да тече върху теб!
Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“.
към беседата >>
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля!
Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл.
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля!
Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна.
към беседата >>
Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек.
Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин?
Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек.
Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Това е положението на новозаветния човек.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете.
Това е положението на новозаветния човек.
Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
към беседата >>
Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо.
Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден! “ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб!
Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо.
Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта.
към беседата >>
Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“.
Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля!
Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“.
Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас.
към беседата >>
Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло?
Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек.
Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло?
И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек.
Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода.
Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.
към беседата >>
Той е намислил и определил за всеки човек велики неща.
“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо.
Той е намислил и определил за всеки човек велики неща.
Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота.
Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“.
Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота.
Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали.
към беседата >>
И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло?
И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?
към беседата >>
Това е положението на праведния човек.
Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода.
Това е положението на праведния човек.
В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек.
към беседата >>
Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш.
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща.
Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш.
Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“.
Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота.
Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“.
Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам.
Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот.
към беседата >>
В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.
Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек.
В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени.
към беседата >>
Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая.
Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш.
Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая.
Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
Такъв трябва да бъде новият път!
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“.
Такъв трябва да бъде новият път!
Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Вие сте минали тия фази на живот.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам.
Вие сте минали тия фази на живот.
Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време.
към беседата >>
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени.
към беседата >>
Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“.
Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая.
Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“.
Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна.
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път!
Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна.
Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали тия фази на живот.
Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика.
Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
към беседата >>
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек?
към беседата >>
Значи животът произтича от Любовта.
Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“.
Значи животът произтича от Любовта.
Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас.
Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна.
Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас.
В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Това са четири неизвестни, които трябва да решите.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика.
Това са четири неизвестни, които трябва да решите.
Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска?
към беседата >>
При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.
Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.
Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си.
към беседата >>
Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта.
Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.
към беседата >>
В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали.
Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас.
В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали.
И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите.
Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня.
Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона.
към беседата >>
Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек.
Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.
Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек.
Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“.
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“.
Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън.
към беседата >>
И животът ви само по този начин ще се осмисли.
Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали.
И животът ви само по този начин ще се осмисли.
към беседата >>
Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня.
Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа?
към беседата >>
Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени.
В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек.
Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени.
Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
Какво е чул?
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“.
Какво е чул?
– За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън.
към беседата >>
Сега, младостта нека не ви блазни.
Сега, младостта нека не ви блазни.
Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта. След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
към беседата >>
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време.
Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време.
Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона.
към беседата >>
Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени.
Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени.
Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
– За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат.
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул?
– За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат.
Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици.
към беседата >>
Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта.
Сега, младостта нека не ви блазни.
Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта.
После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта. След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
към беседата >>
Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време.
Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат.
към беседата >>
Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек?
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени.
Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек?
Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат.
Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?
“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“.
към беседата >>
После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта.
Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта.
После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта.
След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
към беседата >>
Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска?
Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска?
“ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат. Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Вие ще му говорите, както говорите на себе си.
При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек?
Вие ще му говорите, както говорите на себе си.
Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега.
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?
“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега.
Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“.
към беседата >>
След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта.
След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
към беседата >>
“ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона.
Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска?
“ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона.
Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат. Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си.
Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
към беседата >>
Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън.
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега.
Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън.
Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого?
към беседата >>
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта.
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта.
Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме.
към беседата >>
Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа?
Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона.
Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа?
Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат. Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе.
към беседата >>
Вътре в сърцата им ще внесете огън.
Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън.
Вътре в сърцата им ще внесете огън.
Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика.
към беседата >>
Какво значи поздравът?
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта.
Какво значи поздравът?
Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас.
към беседата >>
Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа?
Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона.
Всички тия работи могат да станат. Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Те трябва да изучават вътрешното ограничение.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
Те трябва да изучават вътрешното ограничение.
Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата.
към беседата >>
Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици.
– За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън.
Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици.
Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“.
към беседата >>
Кого поздравляваме?
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът?
Кого поздравляваме?
Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме.
към беседата >>
Всички тия работи могат да станат.
Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона.
Всички тия работи могат да станат.
Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение.
Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“.
Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде.
към беседата >>
Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“.
Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там? “ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици.
Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“.
Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!
към беседата >>
Когато обичаме някого, поздравляваме ли го?
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме?
Когато обичаме някого, поздравляваме ли го?
– Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска? “ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат.
Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.
към беседата >>
Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“.
Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“.
Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“.
“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“.
Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“.
На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!
към беседата >>
– Само странникът се поздравлява.
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го?
– Само странникът се поздравлява.
На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот.
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот.
Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание.
към беседата >>
Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе?
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“.
Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе?
Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
На кого?
Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“.
На кого?
– На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!
към беседата >>
На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме.
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява.
На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме.
За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала.
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот.
Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала.
Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава.
към беседата >>
Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе?
Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе.
Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
– На ученика.
Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого?
– На ученика.
Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!
към беседата >>
За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас.
Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме.
За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас.
Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка.
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот. Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала.
Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка.
Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата.
към беседата >>
Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата.
Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе.
Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата.
Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“.
Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика.
Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“.
Образец трябва на света!
към беседата >>
Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме.
Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас.
Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме.
Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви.
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот. Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка.
Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви.
Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства?
към беседата >>
Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде.
Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата.
Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде.
Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
Образец трябва на света!
Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“.
Образец трябва на света!
към беседата >>
Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме.
Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.
към беседата >>
Как ще разберете в този случай новозаветния живот?
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот. Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви.
Как ще разберете в този случай новозаветния живот?
Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота.
към беседата >>
Това още не е разрешение на въпроса.
Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде.
Това още не е разрешение на въпроса.
Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“.
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“.
Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.
към беседата >>
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител.
Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте.
към беседата >>
Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание.
След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот. Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот?
Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание.
Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине.
към беседата >>
Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса.
Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
към беседата >>
Това е вътрешната връзка на ученика с Бога.
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“.
Това е вътрешната връзка на ученика с Бога.
Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.
към беседата >>
Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител.
Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата.
Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове.
към беседата >>
Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава.
Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание.
Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава.
Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко.
към беседата >>
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“.
Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
към беседата >>
Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“. Това е вътрешната връзка на ученика с Бога.
Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.
към беседата >>
Нека това бъде един свършен факт.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата.
Нека това бъде един свършен факт.
Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре.
към беседата >>
Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата.
Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава.
Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата.
Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода.
към беседата >>
Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“.
Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“.
Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания.
към беседата >>
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“.
Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели.
към беседата >>
Тогава между вас ще има вътрешна хармония.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт.
Тогава между вас ще има вътрешна хармония.
Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди.
към беседата >>
Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства?
Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата.
Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства?
“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода.
към беседата >>
Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват?
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“.
Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват?
Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети.
към беседата >>
Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“.
Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището.
Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко.
към беседата >>
Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония.
Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта.
Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте.
към беседата >>
“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота.
Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства?
“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота.
Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
към беседата >>
Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват?
Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго.
И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“.
към беседата >>
Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището.
Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището.
Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“.
към беседата >>
Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте.
Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта.
Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте.
При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине.
Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота.
Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине.
Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си.
към беседата >>
И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго.
И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята.
При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно.
към беседата >>
Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището.
Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота.
И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си.
към беседата >>
При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове.
Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте.
При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове.
Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Казват някои, че Бог е промислил за всичко.
Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине.
Казват някои, че Бог е промислил за всичко.
Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога.
към беседата >>
При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята.
При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот.
към беседата >>
И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота.
И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.
Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила.
към беседата >>
Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре.
Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове.
Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре.
Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода.
Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко.
Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода.
Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка?
към беседата >>
Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания.
Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания.
Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот.
към беседата >>
Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.
Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели.
Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде.
към беседата >>
Никой няма право да ви съди.
Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре.
Никой няма право да ви съди.
Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода.
Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства? “ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода.
Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб.
към беседата >>
Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети.
Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания.
Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети.
Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот.
към беседата >>
Имах много кръв, дадох им малко.
Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели.
Имах много кръв, дадох им малко.
Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна.
към беседата >>
Постъпвате ли така, вие се благославяте.
Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди.
Постъпвате ли така, вие се благославяте.
Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си.
към беседата >>
Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“.
Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети.
Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“.
Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“.
Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко.
Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“.
След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“.
към беседата >>
Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте.
Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>
Те му носеха хлебец в устата си.
Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
Те му носеха хлебец в устата си.
Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си. Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Не, не се свършва тъй лесно.
И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“.
Не, не се свършва тъй лесно.
Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
След това се поусмихна и продължи пътя си.
Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“.
След това се поусмихна и продължи пътя си.
После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно.
към беседата >>
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден.
Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога.
Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си.
Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога.
Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си. Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Счупените чаши не разрешават човешкия живот.
При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно.
Счупените чаши не разрешават човешкия живот.
Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила.
И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си.
После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила.
„Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода!
към беседата >>
Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден.
Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот.
Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка?
Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога.
Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка?
Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си. Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот.
Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот.
Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот.
Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
„Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде.
Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила.
„Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде.
По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била.
към беседата >>
Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот.
Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот.
Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб.
Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка?
Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб.
Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си. Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Умирането на хората не разрешава човешкия живот.
Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот.
Умирането на хората не разрешава човешкия живот.
Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна.
Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде.
По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна.
В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора?
към беседата >>
Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот.
Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено.
Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб.
Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си.
Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот.
Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.
към беседата >>
В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“.
Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна.
В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“.
Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?
към беседата >>
Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено.
Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено.
Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си.
Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.
към беседата >>
Що е животът?
Що е животът?
– Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата.
към беседата >>
Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно.
След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“.
Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно.
Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“.
към беседата >>
Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено.
Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
към беседата >>
Сега ще направя едно малко сравнение.
Сега ще направя едно малко сравнение.
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша.
към беседата >>
– Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка.
Що е животът?
– Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка.
Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
към беседата >>
Иди промий окото си с чиста вода!
После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно.
Иди промий окото си с чиста вода!
Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг.
към беседата >>
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная.
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная.
Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим.
към беседата >>
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината.
Сега ще направя едно малко сравнение.
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината.
Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
към беседата >>
Тя ще ви заведе при Учителя ви.
Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка.
Тя ще ви заведе при Учителя ви.
Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
към беседата >>
Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била.
„Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода!
Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била.
Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг.
към беседата >>
Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная.
Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?
“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва.
към беседата >>
Там враните му носели хляба.
Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината.
Там враните му носели хляба.
Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше.
към беседата >>
Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича.
Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви.
Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича.
И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
към беседата >>
Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора?
По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била.
Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора?
– Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин.
към беседата >>
“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете.
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?
“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете.
Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава!
Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба.
Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава!
Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени.
към беседата >>
И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата.
Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича.
И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата.
Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.
към беседата >>
– Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?
В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора?
– Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?
“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел.
към беседата >>
Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете.
Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!
“ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Гладни години бяха.
Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава!
Гладни години бяха.
Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия!
към беседата >>
Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата.
Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата.
Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата.
Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме.
към беседата >>
“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“.
Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?
“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“.
Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
“ – Ние с крини не даваме.
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!
“ – Ние с крини не даваме.
Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша.
Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха.
Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша.
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си?
към беседата >>
Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
– Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата.
Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си.
към беседата >>
Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг.
Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“.
Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг.
Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
Ние жито на тегло не мерим.
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме.
Ние жито на тегло не мерим.
Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша.
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.
към беседата >>
Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел.
към беседата >>
Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг.
Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг.
Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг.
Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва.
Казвате: „Учителят не знае ли всичко това? “ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим.
Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва.
Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше.
Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше.
Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.
към беседата >>
И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
към беседата >>
Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин.
Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг.
Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин.
Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! “ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва.
Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.
към беседата >>
Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени.
Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше.
Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени.
Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.
към беседата >>
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.
И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.
Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва.
към беседата >>
Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел.
– Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз? “ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин.
Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел.
Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
Бог царува на небето!
Бог царува на небето!
Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот.
към беседата >>
Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия!
Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени.
Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия!
Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.
към беседата >>
Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме.
Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.
Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме.
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват.
към беседата >>
Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел.
Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
към беседата >>
Бог царува на земята!
Бог царува на небето!
Бог царува на земята!
И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си?
Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия!
Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си?
– Божествена Радост.
към беседата >>
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си.
Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме.
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си.
Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него.
към беседата >>
Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика.
Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика.
Той ни показва какъв е пътят на ученика. Както виждате, този път е велик.
към беседата >>
И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Бог царува на небето! Бог царува на земята!
И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
– Божествена Радост.
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си?
– Божествена Радост.
към беседата >>
Тя е най-мощният дух, най-силният ангел.
Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си.
Тя е най-мощният дух, най-силният ангел.
По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш.
към беседата >>
Той ни показва какъв е пътят на ученика.
Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика.
Той ни показва какъв е пътят на ученика.
Както виждате, този път е велик.
към беседата >>
Този свят има и външен израз.
Бог царува на небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Този свят има и външен израз.
Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост?
Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост?
– Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си. Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате.
към беседата >>
По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел.
По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй.
към беседата >>
Както виждате, този път е велик.
Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика. Той ни показва какъв е пътят на ученика.
Както виждате, този път е велик.
към беседата >>
Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя.
Бог царува на небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз.
Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя.
Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
– Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си.
Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост?
– Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си.
Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова!
към беседата >>
Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва.
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва.
Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища.
към беседата >>
Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!
Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!
“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате. Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне.
към беседата >>
Този е великият Закон на вечния живот.
Бог царува на небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя.
Този е великият Закон на вечния живот.
Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха!
Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост? – Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си.
Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха!
Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка.
към беседата >>
Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват.
Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва.
Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват.
И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън.
към беседата >>
“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате.
Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!
“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате.
Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете друг път, малко по-късно.
към беседата >>
Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот.
Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
към беседата >>
2.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят.
Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими? “ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е.
ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят.
За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните.
към беседата >>
В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх.
Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща.
В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх.
Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници.
към беседата >>
Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик.
Та казвам: Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии! У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки.
Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик.
Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи.
към беседата >>
За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря.
Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими? “ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят.
За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря.
Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество.
към беседата >>
Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници.
Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх.
Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници.
Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика.
Та казвам: Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии! У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик.
Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика.
Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели.
към беседата >>
Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.
Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.
към беседата >>
Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея?
Ще кажете: „Как ще работим с тия максими? “ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря.
Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея?
Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си.
към беседата >>
Значи Любовта трябва да има граници, предел.
Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници.
Значи Любовта трябва да има граници, предел.
Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик.
У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика.
Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик.
Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците.
към беседата >>
Ще взема 133 Псалом.
Ще взема 133 Псалом.
Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата.
към беседата >>
Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща?
“ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея?
Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща?
– Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате.
към беседата >>
Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето.
Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел.
Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето.
Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път.
За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик.
Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път.
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?
към беседата >>
Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота.
Ще взема 133 Псалом.
Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота.
Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата.
към беседата >>
– Не.
Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща?
– Не.
Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно.
към беседата >>
Стомахът има граници, затова и Любовта има граници.
Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето.
Стомахът има граници, затова и Любовта има граници.
Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане.
Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път.
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане.
Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място.
към беседата >>
Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“.
Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота.
Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“.
Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля.
към беседата >>
Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните.
ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не.
Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните.
Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви.
към беседата >>
Любовта има граници, защото и сърцето има граници.
В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници.
Любовта има граници, защото и сърцето има граници.
Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Старозаветните хора навсякъде са първи.
Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане.
Старозаветните хора навсякъде са първи.
Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика.
към беседата >>
Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят.
Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“.
Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят.
На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество.
За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните.
Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество.
Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права.
към беседата >>
Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници.
Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.
към беседата >>
Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели.
Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи.
Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели.
На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
към беседата >>
На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление.
Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят.
На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление.
Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Целомъдрието носи сила със себе си.
Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество.
Целомъдрието носи сила със себе си.
Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате.
Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят.
към беседата >>
На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците.
Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели.
На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците.
Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“.
към беседата >>
Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата.
Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление.
Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата.
Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате.
Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си.
Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате.
Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
Това е закон!
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате.
Това е закон!
Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов.
към беседата >>
Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?
Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците.
Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?
“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите.
към беседата >>
Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата.
Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата.
Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата.
И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно.
– Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате.
Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно.
Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон!
Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате.
Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината.
към беседата >>
“ Качва се във вагона и заема най-последното място.
Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?
“ Качва се във вагона и заема най-последното място.
Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място.
към беседата >>
И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля.
Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата.
И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля.
Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви.
Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно.
Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви.
Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате.
Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта.
И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание.
към беседата >>
Тази е отличителната черта на ученика.
Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място.
Тази е отличителната черта на ученика.
Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място.
към беседата >>
Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля.
Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
към беседата >>
Всяка Божествена мисъл е права.
Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви.
Всяка Божествена мисъл е права.
Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта.
И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме.
По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят.
към беседата >>
Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика.
Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
към беседата >>
Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права.
Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.
към беседата >>
По това именно се отличава Любовта във физическия свят.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме.
По това именно се отличава Любовта във физическия свят.
Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов.
към беседата >>
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“.
На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“.
Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога?
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога?
– Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
към беседата >>
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?
“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно.
към беседата >>
Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов.
Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят.
Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов.
Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят.
към беседата >>
Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите.
Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“.
Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите.
Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
– Пред Бога, разбира се.
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога?
– Пред Бога, разбира се.
Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората.
към беседата >>
“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие.
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?
“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие.
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си.
към беседата >>
Тъй седи Истината.
Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов.
Тъй седи Истината.
Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи.
към беседата >>
Като ученик, ти ще заемеш последното място.
“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите.
Като ученик, ти ще заемеш последното място.
Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога!
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се.
Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога!
Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно.
към беседата >>
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н.
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света? “ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие.
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н.
Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си.
към беседата >>
Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание.
Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината.
Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание.
Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна.
към беседата >>
Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място.
Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място.
Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място.
Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
Казвате: „Ние живеем в единомислие“.
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога!
Казвате: „Ние живеем в единомислие“.
Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо?
към беседата >>
Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“.
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света? “ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н.
Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“.
На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите?
към беседата >>
Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят.
И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание.
Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят.
Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов.
към беседата >>
Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място.
Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
към беседата >>
Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“.
Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други.
към беседата >>
На какво?
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света? “ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“.
На какво?
– Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите.
към беседата >>
Следователно Бог ни съди заради тази любов.
По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят.
Следователно Бог ни съди заради тази любов.
Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
към беседата >>
И тъй, ученикът не трябва да се дразни.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни.
Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях.
към беседата >>
По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото.
към беседата >>
– Да мислите правилно.
Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света? “ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво?
– Да мислите правилно.
Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли?
към беседата >>
Той ни е поставил на изпит в този свят.
Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов.
Той ни е поставил на изпит в този свят.
Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“.
към беседата >>
Че се дразни, това не е грях.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни.
Че се дразни, това не е грях.
Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
към беседата >>
Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората.
– Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората.
От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
към беседата >>
Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си.
“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно.
Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си.
Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен.
към беседата >>
Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи.
Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят.
Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи.
Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Ученикът не трябва да се сърди.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях.
Ученикът не трябва да се сърди.
Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си.
към беседата >>
От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно.
Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората.
От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно.
Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.
към беседата >>
Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си.
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си.
Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си.
Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава?
към беседата >>
Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна.
Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи.
Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна.
Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Че се сърди, това не е грях.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди.
Че се сърди, това не е грях.
Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна.
към беседата >>
Такъв закон не съществува. Защо?
Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно.
Такъв закон не съществува. Защо?
– Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част.
към беседата >>
Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите?
Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си.
Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите?
Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек.
към беседата >>
Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов.
Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна.
Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов.
Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Ученикът не трябва да се съмнява.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях.
Ученикът не трябва да се съмнява.
Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
– Интересите на частите не могат да се примирят едни с други.
Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо?
– Интересите на частите не могат да се примирят едни с други.
Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите.
На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите?
Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите.
Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри.
към беседата >>
Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов.
Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Че се съмнява, това не е грях.
И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява.
Че се съмнява, това не е грях.
Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция.
към беседата >>
Те могат да се примирят само в цялото.
По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други.
Те могат да се примирят само в цялото.
Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Че кой не мисли?
– Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите.
Че кой не мисли?
Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората.
към беседата >>
Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“.
Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“.
Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях.
Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“.
към беседата >>
Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото.
Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен.
Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли?
Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен.
Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат.
към беседата >>
Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“.
Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.
към беседата >>
Ученикът обаче трябва да работи над себе си.
Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
Ученикът обаче трябва да работи над себе си.
Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода.
към беседата >>
Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.
От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.
Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Че кой не разсъждава?
Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен.
Че кой не разсъждава?
Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат.
към беседата >>
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни.
На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа.
към беседата >>
Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна.
Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си.
Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред.
към беседата >>
Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част.
Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.
Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част.
И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Ще кажете, че сте добър човек.
Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава?
Ще кажете, че сте добър човек.
Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате.
към беседата >>
На новозаветните казвам да станат праведни.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни.
На новозаветните казвам да станат праведни.
На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи.
към беседата >>
И в живота забелязваме същото нещо.
– Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част.
И в живота забелязваме същото нещо.
към беседата >>
Че и другите хора са добри.
Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек.
Че и другите хора са добри.
Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите?
към беседата >>
На праведните казвам да станат ученици.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни.
На праведните казвам да станат ученици.
Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Това е закон на еволюция.
Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Това е закон на еволюция.
Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език.
към беседата >>
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е.
в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората.
Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри.
Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората.
И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни.
към беседата >>
Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици.
Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон.
Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“.
Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция.
Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“.
Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има.
към беседата >>
в Бога, той живее.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е.
в Бога, той живее.
Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
И другите хора обичат.
Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората.
И другите хора обичат.
„Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега.
към беседата >>
Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон.
Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора.
Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Всичко да става по свобода.
Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“.
Всичко да става по свобода.
Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
Щом изгуби това място, той умира.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее.
Щом изгуби това място, той умира.
Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
„Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат.
Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат.
„Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат.
Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон.
към беседата >>
Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа.
Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора.
Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа.
Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред.
Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода.
Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред.
Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира.
Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото.
Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате.
Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат.
Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате.
Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе.
към беседата >>
Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа.
Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.
към беседата >>
Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред.
Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи.
Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото.
Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее.
Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
Как ще я определите?
Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате.
Как ще я определите?
Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон.
към беседата >>
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън.
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън.
Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази.
към беседата >>
Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език.
Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи.
Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език.
Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее.
Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>
Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни.
Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите?
Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни.
Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове.
към беседата >>
Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа.
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън.
Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа.
Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек.
към беседата >>
Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има.
Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език.
Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има.
Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!
“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.
към беседата >>
Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега.
И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни.
Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега.
Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения.
към беседата >>
Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв.
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа.
Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв.
Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем.
към беседата >>
Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има.
Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!
“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото.
Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
към беседата >>
Само един контрабасист може да вземе този тон.
„Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега.
Само един контрабасист може да вземе този тон.
Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв.
Какво ще бъде вашето положение?
– Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си!
към беседата >>
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“.
Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят.
към беседата >>
Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото.
Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“.
Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е.
към беседата >>
Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе.
Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон.
Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе.
Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен.
към беседата >>
– Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек.
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение?
– Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек.
Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал.
към беседата >>
Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“.
Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“.
Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“.
към беседата >>
Само казването още не разрешава въпроса.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“.
Само казването още не разрешава въпроса.
Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.
към беседата >>
Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон.
Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе.
Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон.
Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения.
към беседата >>
Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази.
Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек.
Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази.
Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек?
към беседата >>
Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“.
Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка.
Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят.
към беседата >>
Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса.
Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си.
Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките.
към беседата >>
Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове.
Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон.
Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове.
Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек.
Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази.
Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек.
Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал.
към беседата >>
Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как?
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка.
Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как?
Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“.
към беседата >>
Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си.
Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.
Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия.
към беседата >>
Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения.
Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове.
Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения.
Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем.
Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек.
Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем.
Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек?
към беседата >>
Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как?
Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици.
Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.
Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма.
към беседата >>
Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения.
Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си!
Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем.
Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си!
Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем.
към беседата >>
Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици.
Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят.
Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е.
Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е.
това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си.
към беседата >>
Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен.
Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен.
Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал.
– Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си!
Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал.
Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик?
към беседата >>
Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“.
Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят.
Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“.
Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.
Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е.
това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.
Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото.
към беседата >>
Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения.
Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен.
Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения.
Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Кой е новозаветен човек?
Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал.
Кой е новозаветен човек?
Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е.
към беседата >>
Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят.
Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“.
Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят.
Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките.
Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия.
Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките.
Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот.
към беседата >>
Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения.
Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
към беседата >>
Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал.
Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек?
Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал.
Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение.
към беседата >>
Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“.
Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят.
Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“.
Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия.
Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките.
Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия.
Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.
към беседата >>
Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва.
Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва.
Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове. Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота. Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.
към беседата >>
Кой е праведен човек?
Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал.
Кой е праведен човек?
Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение. Аз не определям вие от кои сте, но поставям старозаветните на своето място, поставям новозаветните на своето място, поставям и праведните на своето място, а учениците не поставям никъде. Защо?
към беседата >>
Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“.
Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
към беседата >>
Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма.
Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия.
Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма.
Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.
към беседата >>
Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове.
Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва.
Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове.
Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота. Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.
към беседата >>
Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем.
Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек?
Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем.
Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение. Аз не определям вие от кои сте, но поставям старозаветните на своето място, поставям новозаветните на своето място, поставям и праведните на своето място, а учениците не поставям никъде. Защо? Защото истинският живот започва от ученика.
към беседата >>
Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете.
Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете.
Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги.
към беседата >>
Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си.
Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма.
Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си.
Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.
към беседата >>
Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота.
Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва. Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове.
Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота.
Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.
към беседата >>
НАГОРЕ