НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
51
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
51
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ако вѣрвате въ това, всичко ще бѫде споредъ вѣрата ви.
(втори вариант)
Каквито взимания и давания да имашъ, каквито и да сѫ отношенията ти съ хората, дръжъ новия девизъ: Отъ мене да замине! Този девизъ носи миръ за цѣлото човѣчество. Хората не могатъ да се поправятъ изведнъжъ; бавно ще се поправятъ, но сигурно. Въ който день повѣрвате въ Бога и възприемете Неговата Любовь, вие ще почнете да се развивате правилно. Пакъ ще имате страдания, но ще разбирате тѣхния смисълъ; пакъ ще боледувате, но ще се разговаряте съ болеститѣ и ще знаете, че тѣ сѫ необходими за вашето пречистване — физическо и духовно.
Ако вѣрвате въ това, всичко ще бѫде споредъ вѣрата ви.
Ако заболѣе нѣкой вашъ близъкъ, турете рѫката си на гърдитѣ му и си кажете тихо: Отъ мене да замине!
към втори вариант >>
Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н.
(втори вариант)
На какво се дължатъ нервнитѣ болести? Споредъ нѣкои учени, нервнитѣ болести сѫ резултатъ на усилена умствена дейность, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др.
Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н.
Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
към втори вариант >>
Ако заболѣе нѣкой вашъ близъкъ, турете рѫката си на гърдитѣ му и си кажете тихо: Отъ мене да замине!
(втори вариант)
Този девизъ носи миръ за цѣлото човѣчество. Хората не могатъ да се поправятъ изведнъжъ; бавно ще се поправятъ, но сигурно. Въ който день повѣрвате въ Бога и възприемете Неговата Любовь, вие ще почнете да се развивате правилно. Пакъ ще имате страдания, но ще разбирате тѣхния смисълъ; пакъ ще боледувате, но ще се разговаряте съ болеститѣ и ще знаете, че тѣ сѫ необходими за вашето пречистване — физическо и духовно. Ако вѣрвате въ това, всичко ще бѫде споредъ вѣрата ви.
Ако заболѣе нѣкой вашъ близъкъ, турете рѫката си на гърдитѣ му и си кажете тихо: Отъ мене да замине!
към втори вариант >>
Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ.
(втори вариант)
На какво се дължатъ нервнитѣ болести? Споредъ нѣкои учени, нервнитѣ болести сѫ резултатъ на усилена умствена дейность, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н.
Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ.
Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
към втори вариант >>
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ.
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ.
Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ.
към втори вариант >>
Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни.
(втори вариант)
Споредъ нѣкои учени, нервнитѣ болести сѫ резултатъ на усилена умствена дейность, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ.
Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни.
Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
към втори вариант >>
Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него?
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ.
Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него?
По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона.
към втори вариант >>
Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
(втори вариант)
Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни.
Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
към втори вариант >>
По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината.
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ. Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него?
По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината.
Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория.
към втори вариант >>
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть.
Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато.
към втори вариант >>
Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона.
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ. Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината.
Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона.
Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения.
към втори вариант >>
Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть.
Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени.
Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие.
към втори вариант >>
Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си.
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ. Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона.
Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си.
Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа.
към втори вариант >>
Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени.
Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони.
Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т.
към втори вариант >>
Никакви теории не сѫ нуждни тукъ.
(втори вариант)
Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ. Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си.
Никакви теории не сѫ нуждни тукъ.
Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита.
към втори вариант >>
Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони.
Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога.
Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ.
към втори вариант >>
Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона.
(втори вариант)
Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ.
Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона.
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога.
Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2.
Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория.
(втори вариант)
По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона.
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория.
Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава.
към втори вариант >>
Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато.
(втори вариант)
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2.
Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато.
Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си.
към втори вариант >>
Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения.
(втори вариант)
Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория.
Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения.
Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали?
към втори вариант >>
Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие.
(втори вариант)
Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато.
Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие.
Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си. Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа.
(втори вариант)
Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения.
Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа.
Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди?
към втори вариант >>
Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т.
(втори вариант)
Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие.
Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т.
е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си. Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита.
(втори вариант)
Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа.
Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита.
Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира.
към втори вариант >>
е. Христосъ.
(втори вариант)
Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т.
е. Христосъ.
Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си. Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита.
Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ.
Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха.
към втори вариант >>
Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува.
(втори вариант)
Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ.
Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува.
Христосъ носи числото три въ себе си. Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ.
Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава.
Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ?
към втори вариант >>
Христосъ носи числото три въ себе си.
(втори вариант)
Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува.
Христосъ носи числото три въ себе си.
Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Кого хората не сѫ осмивали и подигравали?
(втори вариант)
Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава.
Кого хората не сѫ осмивали и подигравали?
Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ?
към втори вариант >>
Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
(втори вариант)
Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си.
Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.
към втори вариант >>
Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди?
(втори вариант)
Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали?
Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди?
Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си.
към втори вариант >>
Втората жена боледувала 18 години.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години.
Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ.
към втори вариант >>
Но ето, идеята имъ се реализира.
(втори вариант)
Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди?
Но ето, идеята имъ се реализира.
Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ.
към втори вариант >>
Числото осемь показва разпуснатость на ума.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години.
Числото осемь показва разпуснатость на ума.
Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони.
към втори вариант >>
Днесъ тази машина лети въ въздуха.
(втори вариант)
Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира.
Днесъ тази машина лети въ въздуха.
Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ?
към втори вариант >>
Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години. Числото осемь показва разпуснатость на ума.
Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно.
За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение.
към втори вариант >>
Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ?
(втори вариант)
Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха.
Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ?
Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ.
към втори вариант >>
За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години. Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно.
За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване.
Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа.
към втори вариант >>
Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ?
(втори вариант)
Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ?
Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ?
— Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате.
към втори вариант >>
Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години. Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване.
Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума.
Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
към втори вариант >>
— Защото хората сѫ изгубили вѣрата си.
(втори вариант)
Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ?
— Защото хората сѫ изгубили вѣрата си.
Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря.
към втори вариант >>
Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ.
(втори вариант)
Втората жена боледувала 18 години. Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума.
Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ.
Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени.
към втори вариант >>
Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ.
(втори вариант)
Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си.
Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ.
Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика.
към втори вариант >>
Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони.
(втори вариант)
Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ.
Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони.
Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ?
(втори вариант)
Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ.
Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ?
Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение.
(втори вариант)
Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони.
Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение.
За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ.
(втори вариант)
Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ?
Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ.
За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа.
(втори вариант)
За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение.
За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа.
Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате.
(втори вариант)
Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ.
За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате.
Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа.
Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря.
(втори вариант)
— Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате.
Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени.
(втори вариант)
Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени.
Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика.
(втори вариант)
Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика.
За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
(втори вариант)
Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени.
Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
(втори вариант)
Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика.
За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.
към втори вариант >>
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”.
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”.
Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него.
към втори вариант >>
Приемете Христа въ себе си.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си.
Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ.
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”.
Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ.
Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение.
към втори вариант >>
Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си.
Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му.
Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи.
към втори вариант >>
Кръвьта има отношение къмъ желанията.
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ.
Кръвьта има отношение къмъ желанията.
Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма.
към втори вариант >>
Дрехата на Христа представя вѣрата.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му.
Дрехата на Христа представя вѣрата.
Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ.
към втори вариант >>
Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ?
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията.
Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ?
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение.
към втори вариант >>
Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата.
Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета.
За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане.
към втори вариант >>
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ.
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ?
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ.
Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ.
към втори вариант >>
За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета.
За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте.
Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него.
(втори вариант)
„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ.
Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него.
Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка.
към втори вариант >>
Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте.
Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ.
Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение.
(втори вариант)
Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него.
Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение.
Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него.
към втори вариант >>
Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи.
(втори вариант)
Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ.
Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи.
Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма.
(втори вариант)
Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение.
Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма.
Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е.
към втори вариант >>
Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ.
(втори вариант)
Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи.
Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ.
Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение.
(втори вариант)
Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма.
Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение.
Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата.
към втори вариант >>
Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане.
(втори вариант)
Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ.
Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане.
Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ.
(втори вариант)
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение.
Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ.
Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”.
към втори вариант >>
Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
(втори вариант)
За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане.
Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка.
(втори вариант)
Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ.
Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка.
Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе?
към втори вариант >>
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си.
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си.
Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки.
към втори вариант >>
Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него.
(втори вариант)
Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка.
Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него.
За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе?
към втори вариант >>
Всичко въ свѣта е живо.
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си.
Всичко въ свѣта е живо.
Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
За да се справи съ недоволството си, т. е.
(втори вариант)
Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него.
За да се справи съ недоволството си, т. е.
съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе? Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Опитвали ли сте силата на диаманта?
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо.
Опитвали ли сте силата на диаманта?
Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата.
(втори вариант)
Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е.
съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата.
Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе? Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Опитвали ли сте силата на житното зърно?
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта?
Опитвали ли сте силата на житното зърно?
Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”.
(втори вариант)
Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата.
Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”.
Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе? Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества.
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно?
Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества.
Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе?
(втори вариант)
Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”.
Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе?
— Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе? Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки.
(втори вариант)
Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества.
Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки.
Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
— Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе?
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе?
— Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе?
Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
(втори вариант)
Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки.
Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
към втори вариант >>
Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
(втори вариант)
За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе?
Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета.
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета.
То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ.
към втори вариант >>
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени.
При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ. Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ.
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета.
То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ.
Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми.
към втори вариант >>
При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени.
При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си.
При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ. Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото.
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ.
Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото.
Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества?
към втори вариант >>
При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си.
При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си.
Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ. Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри.
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото.
Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри.
Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно.
към втори вариант >>
Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си.
Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота.
Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ. Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
Какво се случило съ това дете?
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри.
Какво се случило съ това дете?
Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно. Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота.
Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ.
Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ.
(втори вариант)
Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете?
Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ.
Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно. Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
(втори вариант)
Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ.
Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.
към втори вариант >>
Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми.
(втори вариант)
То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ.
Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми.
Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно. Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви.
към втори вариант >>
Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества?
(втори вариант)
Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми.
Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества?
Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно. Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата.
Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно.
към втори вариант >>
Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно.
(втори вариант)
Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества?
Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно.
Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата.
Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани.
Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце.
към втори вариант >>
Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
(втори вариант)
Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно.
Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.
към втори вариант >>
Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани.
Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено.
Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния.
към втори вариант >>
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща.
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща.
— Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ.
към втори вариант >>
Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено.
Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея.
Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича.
към втори вариант >>
— Кѫде е Той?
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща.
— Кѫде е Той?
— Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви.
(втори вариант)
И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея.
Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви.
Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ.
към втори вариант >>
— Навсѣкѫде.
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той?
— Навсѣкѫде.
Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно.
(втори вариант)
Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви.
Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно.
Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува.
към втори вариант >>
Тревата е Негова дреха.
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде.
Тревата е Негова дреха.
Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно.
Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце.
Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести.
към втори вариант >>
Камънитѣ сѫ Негова дреха.
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха.
Камънитѣ сѫ Негова дреха.
Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния.
(втори вариант)
Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце.
Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния.
Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ.
към втори вариант >>
Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ.
(втори вариант)
И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха.
Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ.
Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Подобното подобно привлича.
(втори вариант)
Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния.
Подобното подобно привлича.
Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система.
към втори вариант >>
Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
(втори вариант)
— Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ.
Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.
към втори вариант >>
Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ.
(втори вариант)
Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича.
Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ.
Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ.
към втори вариант >>
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога.
Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ. Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува.
(втори вариант)
Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ.
Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува.
Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”.
към втори вариант >>
Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога.
Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила.
Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ. Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести.
(втори вариант)
Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува.
Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести.
Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията.
към втори вариант >>
Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила.
Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята.
Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ. Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ.
(втори вариант)
Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести.
Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ.
Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията. Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята.
Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ.
Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система.
(втори вариант)
Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ.
Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система.
Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията. Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ.
Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща.
Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ.
(втори вариант)
Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система.
Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ.
Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията. Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
(втори вариант)
Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ. Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща.
Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.
към втори вариант >>
Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”.
(втори вариант)
Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ.
Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”.
Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията. Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията.
(втори вариант)
Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”.
Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията.
Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
(втори вариант)
Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията.
Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?
към втори вариант >>
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка?
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка?
— Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна.
към втори вариант >>
— Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ.
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка?
— Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ.
Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка.
към втори вариант >>
Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума.
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка? — Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ.
Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума.
Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце.
към втори вариант >>
Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други.
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка? — Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума.
Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други.
Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате.
към втори вариант >>
Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно.
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка? — Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други.
Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно.
И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть.
към втори вариант >>
И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна.
(втори вариант)
Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка? — Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно.
И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна.
Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си?
към втори вариант >>
Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка.
(втори вариант)
— Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна.
Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка.
Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ?
към втори вариант >>
Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка.
Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце.
Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность.
към втори вариант >>
Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате.
(втори вариант)
Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце.
Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате.
Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си.
към втори вариант >>
Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть.
(втори вариант)
Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате.
Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть.
Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля.
към втори вариант >>
Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си?
(втори вариант)
И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть.
Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си?
Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ.
към втори вариант >>
Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ?
(втори вариант)
Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си?
Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ?
Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война.
към втори вариант >>
Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность.
(втори вариант)
Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ?
Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность.
Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война?
към втори вариант >>
Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си.
(втори вариант)
Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность.
Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си.
Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ.
към втори вариант >>
Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля.
(втори вариант)
Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си.
Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля.
Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи.
към втори вариант >>
Волята се калява и чрезъ болеститѣ.
(втори вариант)
Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля.
Волята се калява и чрезъ болеститѣ.
Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате.
към втори вариант >>
Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война.
(втори вариант)
Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ.
Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война.
Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му.
към втори вариант >>
Кой отваря война?
(втори вариант)
Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война.
Кой отваря война?
— Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава.
към втори вариант >>
— Силниятъ.
(втори вариант)
Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война?
— Силниятъ.
Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено.
към втори вариант >>
Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи.
(втори вариант)
Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ.
Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи.
Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина.
към втори вариант >>
Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате.
(втори вариант)
Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи.
Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате.
Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина. Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му.
(втори вариант)
Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате.
Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му.
Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина. Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава.
(втори вариант)
Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му.
Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава.
Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина. Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено.
(втори вариант)
— Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава.
Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено.
Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина. Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина.
(втори вариант)
Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено.
Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина.
Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
(втори вариант)
Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина.
Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.
към втори вариант >>
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание.
Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
към втори вариант >>
Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание.
Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца.
Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората?
към втори вариант >>
Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца.
Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ.
Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства.
към втори вариант >>
Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ.
Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести.
Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ.
към втори вариант >>
Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести.
Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н.
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ.
към втори вариант >>
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н.
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне.
към втори вариант >>
Какво правятъ хората?
(втори вариант)
Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести.
Какво правятъ хората?
Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата.
към втори вариант >>
Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства.
(втори вариант)
Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората?
Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства.
Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате.
към втори вариант >>
Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ.
(втори вариант)
Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства.
Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ.
Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята.
към втори вариант >>
Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ.
(втори вариант)
Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ.
Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ.
Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести.
към втори вариант >>
Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне.
(втори вариант)
Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ.
Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне.
Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля.
към втори вариант >>
Така се лѣкува и хремата.
(втори вариант)
Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне.
Така се лѣкува и хремата.
Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили.
към втори вариант >>
Ще кажете, че не можете да гладувате.
(втори вариант)
Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата.
Ще кажете, че не можете да гладувате.
Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ.
към втори вариант >>
Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята.
(втори вариант)
Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате.
Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята.
Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь.
към втори вариант >>
Който има силна воля, може да се бори съ всички болести.
(втори вариант)
Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята.
Който има силна воля, може да се бори съ всички болести.
Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля.
към втори вариант >>
Много хора иматъ силна, но неразумна воля.
(втори вариант)
Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести.
Много хора иматъ силна, но неразумна воля.
Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили.
(втори вариант)
Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля.
Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили.
По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили.
По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ.
Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь.
(втори вариант)
Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ.
Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь.
Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля.
(втори вариант)
Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь.
Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля.
Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
(втори вариант)
Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля.
Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.
към втори вариант >>
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е.
при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога.
към втори вариант >>
при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е.
при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ.
Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ?
към втори вариант >>
Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е. при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ.
Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата.
Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога.
към втори вариант >>
Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е. при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата.
Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ.
Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ.
към втори вариант >>
Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е. при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ.
Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви.
Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия.
към втори вариант >>
Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е. при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви.
Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога.
Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ.
към втори вариант >>
Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ?
(втори вариант)
при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога.
Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ?
Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава.
към втори вариант >>
Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога.
(втори вариант)
Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ?
Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога.
Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ.
към втори вариант >>
Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ.
(втори вариант)
Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога.
Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ.
И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува?
към втори вариант >>
И Христосъ дойде съ сѫщата мисия.
(втори вариант)
Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ.
И Христосъ дойде съ сѫщата мисия.
Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството?
към втори вариант >>
Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ.
(втори вариант)
Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия.
Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ.
Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението?
към втори вариант >>
Вѣра безъ воля нищо не дава.
(втори вариант)
Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ.
Вѣра безъ воля нищо не дава.
Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува.
към втори вариант >>
Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ.
(втори вариант)
Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава.
Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ.
Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване.
към втори вариант >>
Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува?
(втори вариант)
Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ.
Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува?
Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха.
към втори вариант >>
Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството?
(втори вариант)
И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува?
Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството?
Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха. За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението?
(втори вариант)
Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството?
Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението?
Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха. За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува.
(втори вариант)
Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението?
Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува.
Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха. За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване.
(втори вариант)
Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува.
Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване.
Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха. За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха.
(втори вариант)
Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване.
Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха.
За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
(втори вариант)
Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха.
За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.
към втори вариант >>
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ.
Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие?
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ.
Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила.
Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели.
към втори вариант >>
Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила.
Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си.
Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла.
към втори вариант >>
Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си.
Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь.
Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши?
към втори вариант >>
Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь.
Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа.
Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.
към втори вариант >>
Чия помощь ще търсите вие?
(втори вариант)
Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа.
Чия помощь ще търсите вие?
Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа.
към втори вариант >>
Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие?
Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели.
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ.
към втори вариант >>
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла.
(втори вариант)
Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели.
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла.
Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
към втори вариант >>
Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши?
(втори вариант)
Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла.
Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши?
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши?
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.
Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си.
към втори вариант >>
Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа.
(втори вариант)
Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае.
Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа.
Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ?
към втори вариант >>
Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ.
(втори вариант)
Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа.
Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ.
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили.
към втори вариант >>
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
(втори вариант)
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ.
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
към втори вариант >>
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ.
(втори вариант)
Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ.
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене.
към втори вариант >>
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си.
(втори вариант)
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ.
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си.
Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
към втори вариант >>
Каква полза имате отъ този банкетъ?
(втори вариант)
Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си.
Каква полза имате отъ този банкетъ?
Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ.
към втори вариант >>
Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили.
(втори вариант)
Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ?
Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили.
Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси.
към втори вариант >>
Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
(втори вариант)
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили.
Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене.
(втори вариант)
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене.
Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
(втори вариант)
Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене.
Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ.
(втори вариант)
Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ.
На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси.
(втори вариант)
Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ.
На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси.
Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
(втори вариант)
Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси.
Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.
към втори вариант >>
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза?
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза?
Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие.
към втори вариант >>
Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи.
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза?
Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи.
Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята.
към втори вариант >>
Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ.
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза? Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи.
Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ.
Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство.
към втори вариант >>
Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята.
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза? Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ.
Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята.
Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца.
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза? Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята.
Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца.
Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри.
към втори вариант >>
Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие.
(втори вариант)
Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза? Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца.
Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие.
Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила.
към втори вариант >>
Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята.
(втори вариант)
Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие.
Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята.
Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори.
към втори вариант >>
Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство.
(втори вариант)
Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята.
Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство.
Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви.
към втори вариант >>
Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести.
(втори вариант)
Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство.
Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести.
Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести.
Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри.
Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила.
(втори вариант)
Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри.
Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила.
Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори.
(втори вариант)
Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила.
Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори.
Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви.
(втори вариант)
Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори.
Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви.
Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
(втори вариант)
Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви.
Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена.
Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление.
към втори вариант >>
Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена.
Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне.
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай.
към втори вариант >>
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне.
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение.
Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена.
към втори вариант >>
Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение.
Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести.
Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести.
Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването.
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто.
към втори вариант >>
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването.
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление.
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
към втори вариант >>
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай.
(втори вариант)
Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление.
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай.
Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена.
(втори вариант)
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай.
Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена.
Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
Това му направило силно впечатление.
(втори вариант)
Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена.
Това му направило силно впечатление.
И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто.
(втори вариант)
Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление.
И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто.
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
(втори вариант)
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто.
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
(втори вариант)
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.
към втори вариант >>
Какво правятъ днесъ хората?
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората?
Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него.
към втори вариант >>
Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ.
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората?
Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ.
Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ.
към втори вариант >>
Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ.
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ.
Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ.
Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ. Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н.
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ.
Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н.
Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ. Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести.
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н.
Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести.
Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ. Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него.
(втори вариант)
Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести.
Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него.
Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ. Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ.
(втори вариант)
Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него.
Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ.
Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Критиката не изправя хората.
(втори вариант)
Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ.
Критиката не изправя хората.
към втори вариант >>
Една млада мома, добра пианистка, се оженила.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила.
Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ.
към втори вариант >>
Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила.
Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома.
Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене?
към втори вариант >>
Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома.
Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария.
Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове?
към втори вариант >>
Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария.
Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява.
Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява.
Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло.
Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ.
(втори вариант)
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло.
Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ.
Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене?
(втори вариант)
Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ.
Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене?
Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове?
(втори вариант)
Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене?
Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове?
Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
(втори вариант)
Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове?
Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.
към втори вариант >>
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”.
Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь.
към втори вариант >>
Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”.
Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа.
Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане.
към втори вариант >>
Ако кръвьта на нашата земя, т. е.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа.
Ако кръвьта на нашата земя, т. е.
на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
към втори вариант >>
на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е.
на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти.
Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти.
Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува.
Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь.
(втори вариант)
„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува.
Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь.
Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане.
(втори вариант)
Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь.
Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане.
Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
(втори вариант)
Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане.
Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно.
(втори вариант)
на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното.
Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно.
Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
(втори вариант)
Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно.
Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?
към втори вариант >>
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето.
Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси.
към втори вариант >>
Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето.
Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва.
Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ.
към втори вариант >>
Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва.
Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания.
Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ. Другъ ще дойде, да те замѣсти”.
към втори вариант >>
Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания.
Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала.
Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ. Другъ ще дойде, да те замѣсти”.
към втори вариант >>
Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала.
Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му.
Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ. Другъ ще дойде, да те замѣсти”.
към втори вариант >>
2.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
В какво се заключава характерът на човека?
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер.
В какво се заключава характерът на човека?
Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните.
към беседата >>
Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека?
Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа.
към беседата >>
Тези неща се придобиват лесно.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
Тези неща се придобиват лесно.
Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата.
към беседата >>
Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно.
Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония.
Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
към беседата >>
Такъв човек е готов да приложи Христовото учение.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер. В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония.
Такъв човек е готов да приложи Христовото учение.
Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее.
към беседата >>
Той не чака по-добри времена от днешните.
В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение.
Той не чака по-добри времена от днешните.
Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека.
към беседата >>
Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа.
Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните.
Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа.
Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее.
към беседата >>
Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата.
Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа.
Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата.
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
към беседата >>
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата.
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
към беседата >>
Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее.
Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее.
Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
към беседата >>
Той пее само веднъж в живота на човека.
Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее.
Той пее само веднъж в живота на човека.
Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер.
към беседата >>
Като сгрешите, петелът ви ще пропее.
Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека.
Като сгрешите, петелът ви ще пропее.
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее.
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер.
Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер.
За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер.
За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай.
За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат.
към беседата >>
За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай.
За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници.
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака.
към беседата >>
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик?
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници.
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик?
", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
към беседата >>
", Петър веднага се отрече.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик?
", Петър веднага се отрече.
Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява.
към беседата >>
Но след тези думи той се замисли.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече.
Но след тези думи той се замисли.
От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът?
към беседата >>
От този момент в живота му стана преврат.
Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли.
От този момент в живота му стана преврат.
Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване.
към беседата >>
Той излезе вън и горко плака.
За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници. След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат.
Той излезе вън и горко плака.
Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
След това, когато го повикаха при първосвещениците, на въпроса "И ти ли си негов ученик? ", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака.
Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
В този момент, именно, петелът на човека пропява.
", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
В този момент, именно, петелът на човека пропява.
Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
Кога пее петелът?
Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява.
Кога пее петелът?
На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
На зазоряване.
От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът?
На зазоряване.
Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване.
Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
към беседата >>
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли?
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли?
Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него!
към беседата >>
Къде останаха вашите обещания?
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли?
Къде останаха вашите обещания?
Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят.
към беседата >>
Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път.
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания?
Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път.
Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него.
към беседата >>
Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път.
Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват.
към беседата >>
Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален.
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален.
От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
към беседата >>
От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него!
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален.
От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него!
Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел.
към беседата >>
Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят.
Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него!
Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят.
Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой.
към беседата >>
Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него.
Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят.
Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него.
Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен.
към беседата >>
Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват.
Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него.
Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват.
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе.
към беседата >>
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват.
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име.
към беседата >>
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел.
От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел.
Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Той е герой.
Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел.
Той е герой.
Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен.
Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой.
Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен.
Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе.
Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен.
Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе.
Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Никога няма да се отрека от Твоето име.
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе.
Никога няма да се отрека от Твоето име.
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име.
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?
" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда.
към беседата >>
" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял?
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?
" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял?
Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята?
към беседата >>
Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло.
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял?
Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло.
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога?
към беседата >>
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки.
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло.
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки.
Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят.
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки.
Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят.
Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда.
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят.
Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда.
Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята?
" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда.
Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята?
Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Знаете ли какви обещания сте дали на Бога?
Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята?
Знаете ли какви обещания сте дали на Бога?
Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога?
Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."
към беседата >>
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава.
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава.
Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени?
към беседата >>
Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета.
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава.
Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета.
В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето.
към беседата >>
В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво.
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета.
В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво.
Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко.
към беседата >>
Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите.
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво.
Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите.
И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си.
към беседата >>
И това не е писано в Божествената книга.
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите.
И това не е писано в Божествената книга.
Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна.
към беседата >>
Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени?
Бъдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга.
Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени?
Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии.
към беседата >>
Днес много хора грешат по причина на яденето.
Никъде в Божествената книга не е писано, че човек трябва да се храни с кокошки, с агънца, с прасета. В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени?
Днес много хора грешат по причина на яденето.
За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
към беседата >>
За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко.
В Божествената книга е писано, че човек може да яде от всички плодове, освен от плодовете на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето.
За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко.
Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него?
към беседата >>
Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си.
Ще кажете, че ви е нужно масло да опържите картофи, да се пооблажите. И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко.
Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си.
Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва.
към беседата >>
Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна.
И това не е писано в Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си.
Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна.
Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната.
към беседата >>
Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии.
Защо да не ядете картофи, сварени във вода и осолени? Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна.
Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии.
Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Днес много хора грешат по причина на яденето. За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии.
Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него?
За да задоволят изискванията на стомаха си, те са готови на всичко. Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него?
За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва.
Те продават и веруюто си, и убежденията си, само да задоволят стомаха си. Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него?
За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва.
Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната.
Здравето и силата на организма не зависят от пищната храна. Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва.
Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната.
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
Чистият и естествен живот освобождава човека от излишъците, а с това и от много мъчнотии. Като говоря за естествената храна, аз нямам намерение да ви налагам моето разбиране за храненето, но обръщам вниманието ви да употребявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъв смисъл има някой да стане вегетарианец и постоянно да поглежда към месото, да съжалява, че се е отказал от него? За предпочитане е да си остане месоядец, отколкото да бъде вегетарианец и да се измъчва. Когато променяте режима на храненето и на живота си, правете опити, за да видите как ще ви се отрази промяната.
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене.
към беседата >>
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него.
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него.
Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си. При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
към беседата >>
Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си.
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него.
Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си.
При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
към беседата >>
При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои.
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него. Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си.
При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои.
Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
към беседата >>
Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него. Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си. При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои.
Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
към беседата >>
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него.
Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта.
към беседата >>
Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него.
Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му.
Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо.
към беседата >>
Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му.
Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта.
Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта.
към беседата >>
Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта.
Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта.
Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.
към беседата >>
Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта?
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта.
Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта?
На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
На принципа на Любовта.
"Докато петелът пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него. Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта?
На принципа на Любовта.
Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
Силата е резултат на нещо.
Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта.
Силата е резултат на нещо.
Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта.
Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо.
Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта.
Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.
Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта.
Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.
Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта. Силата е резултат на нещо. Следователно, ако на човека предстои да прави избор между силата и Любовта, той непременно ще избере Любовта. Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога.
Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си.
към беседата >>
Днес повечето хора са на мястото на Петра.
Днес повечето хора са на мястото на Петра.
Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!
към беседата >>
Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него.
Днес повечето хора са на мястото на Петра.
Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него.
– “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!
към беседата >>
– “Не е ли възкръснал Христос?
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него.
– “Не е ли възкръснал Христос?
” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението.
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос?
” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението.
Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето.
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението.
Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето.
Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето.
Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!
" Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
" Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!
Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам!
" Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!
" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
– “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!
" Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
към беседата >>
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него.
Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
към беседата >>
Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него.
Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него.
Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа?
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него.
Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа?
Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа?
Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си.
Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си.
Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>
„И обърна се Господ, та погледна Петра".
„И обърна се Господ, та погледна Петра".
С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели.
към беседата >>
С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя.
„И обърна се Господ, та погледна Петра".
С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя.
Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели. Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите.
„И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя.
Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите.
Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели. Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си.
„И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите.
Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си.
Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели. Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака.
„И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си.
Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака.
Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели. Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели.
„И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака.
Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели.
Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака. Такава корона турят на главите на младоженците, като символ на великите Добродетели.
Те трябва да приложат Добродетелите в живота си и върху тях да съградят бъдещия си дом.
към беседата >>
Къде пеят сегашните петли?
Къде пеят сегашните петли?
В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете?
към беседата >>
В курници, или на сухи дървета.
Къде пеят сегашните петли?
В курници, или на сухи дървета.
В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът.
към беседата >>
В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета.
Къде пеят сегашните петли? В курници, или на сухи дървета.
В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета.
Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно.
Къде пеят сегашните петли? В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета.
Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно.
Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия.
Къде пеят сегашните петли? В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно.
Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия.
Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Кой пее днес в домовете?
Къде пеят сегашните петли? В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия.
Кой пее днес в домовете?
Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Ту жената, ту мъжът.
В курници, или на сухи дървета. В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете?
Ту жената, ту мъжът.
Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
В първичния живот не е било така – петлите са били свободни и са пели на високи дървета. Желая вашите петли да напуснат курниците и да пеят постоянно. Само така животът ви ще тече правилно, без катастрофи и нещастия. Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът.
Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека.
към беседата >>
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него.
Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете.
към беседата >>
Който се е отрекъл, да бъде буден.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него.
Който се е отрекъл, да бъде буден.
Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
към беседата >>
Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден.
Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае.
Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
към беседата >>
Ще каже някой, че не се е отричал от Господа.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае.
Ще каже някой, че не се е отричал от Господа.
Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме?
към беседата >>
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела.
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела.
Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот. Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас.
към беседата >>
Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа.
Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа.
Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота?
към беседата >>
Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот.
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела.
Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот.
Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас.
към беседата >>
Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете.
Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа.
Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете.
Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?
към беседата >>
Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас.
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на петела. Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот.
Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас.
към беседата >>
Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
Който се е отрекъл, да бъде буден. Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете.
Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите?
към беседата >>
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания.
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания.
Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека.
към беседата >>
Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания.
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания.
Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания.
И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител.
към беседата >>
Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме?
Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме?
" С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
И земята е пълна с неиздържани човешки обещания.
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания.
И земята е пълна с неиздържани човешки обещания.
Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват.
към беседата >>
" С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота?
Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме?
" С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота?
Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
Защо Петър се отрече от Христа?
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания.
Защо Петър се отрече от Христа?
Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него.
към беседата >>
Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?
Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота?
Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?
" И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
Всъщност какво представлява Христос?
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа?
Всъщност какво представлява Христос?
Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
към беседата >>
" И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите?
Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка?
" И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите?
Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека.
Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос?
Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека.
По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е.
към беседата >>
Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал. Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите?
Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
По отношение на Петра, Христос е Учител.
Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека.
По отношение на Петра, Христос е Учител.
Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него.
към беседата >>
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън.
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън.
Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът?
към беседата >>
Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват.
И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител.
Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват.
Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
към беседата >>
Имайте Вяра и упование на(***в) Бога.
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън.
Имайте Вяра и упование на(***в) Бога.
Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа.
към беседата >>
Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него.
Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват.
Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него.
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти.
към беседата >>
Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества.
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога.
Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества.
Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат.
към беседата >>
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него.
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа.
към беседата >>
Той говори днес на всички хора. Как?
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества.
Той говори днес на всички хора. Как?
Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече.
към беседата >>
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е.
Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е.
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
към беседата >>
Чрез страданията.
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как?
Чрез страданията.
– “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него.
По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е.
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него.
Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
– “Кога ще дойде мирът?
Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията.
– “Кога ще дойде мирът?
” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него.
Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа.
Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът?
” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа.
Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти.
Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти.
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Те ще излязат вън и ще поплачат.
Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа.
Те ще излязат вън и ще поплачат.
Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече. Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа.
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти.
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа.
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече.
Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат.
Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече.
Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа.
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече.
Когато петелът на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
към беседата >>
Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият.
Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат.
към беседата >>
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра.
Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания.
към беседата >>
Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият.
Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено.
Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това.
към беседата >>
Така се изпитват убежденията им.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра.
Така се изпитват убежденията им.
Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си.
към беседата >>
Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено.
Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото.
В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде!
към беседата >>
Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу!
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им.
Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу!
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген.
към беседата >>
В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото.
В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда.
Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае.
към беседата >>
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу!
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
към беседата >>
Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда.
Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него.
Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
Историята е пълна с такива примери.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Историята е пълна с такива примери.
Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната.
към беседата >>
Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него.
Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат.
Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери.
Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания.
Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Те са на път да направят това.
Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат.
Те са на път да направят това.
Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си.
Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания.
Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си.
От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Затова казвам: Мирът иде!
Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това.
Затова казвам: Мирът иде!
Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае. Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген.
Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си.
От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген.
Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае.
В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде!
Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае.
Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген.
Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него. Аз вярвам, че европейските народи ще се разкаят, ще излязат вън и ще поплачат. Те са на път да направят това. Затова казвам: Мирът иде! Когато Христос отправи погледа си към някого, той ще съзнае погрешката си и ще се разкае.
Няма сила в света, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към беседата >>
Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната.
Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната.
Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
към беседата >>
Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната.
Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
към беседата >>
Сега е краят на века, единадесетият час на деня.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
Сега е краят на века, единадесетият час на деня.
Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
към беседата >>
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен.
към беседата >>
Всички сте призвани на лозето, да работите само един час.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня.
Всички сте призвани на лозето, да работите само един час.
Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
към беседата >>
Една българска пословица казва: "И без петел съмва".
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Една българска пословица казва: "И без петел съмва".
Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси.
към беседата >>
Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час.
Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче.
Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
към беседата >>
Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва".
Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека.
Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче.
Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
към беседата >>
Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят?
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека.
Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят?
Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот.
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот.
Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи.
към беседата >>
Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят?
Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа.
Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи.
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот.
Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи.
към беседата >>
Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа.
Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен.
Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви.
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви.
Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце. Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
към беседата >>
Обаче, като пропя, той се разкая и спаси.
Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен.
Обаче, като пропя, той се разкая и спаси.
Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си.
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви.
Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си.
Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце. Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
към беседата >>
Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси.
Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце.
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си.
Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце.
Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
към беседата >>
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
към беседата >>
Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
Както вън е топло, така Любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на Любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце.
Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот.
към беседата >>
Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла.
Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени.
към беседата >>
Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла.
Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения.
В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не.
към беседата >>
В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения.
В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея.
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота.
към беседата >>
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея.
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал.
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден.
към беседата >>
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал.
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си.
към беседата >>
Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени.
Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени.
Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
към беседата >>
Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не.
Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения. В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени.
Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не.
Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу!
към беседата >>
Такива случаи има много в живота.
В това време се запознала с един господин, който искал да се ожени за нея. Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не.
Такива случаи има много в живота.
Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят.
към беседата >>
Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден.
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота.
Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден.
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън!
към беседата >>
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си.
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден.
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си.
Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си.
Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу!
Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу!
Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Той съветва хората да се изправят.
Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу!
Той съветва хората да се изправят.
Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Кукуригу, Петре, излез вън!
Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят.
Кукуригу, Петре, излез вън!
Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Петър излезе вън и горко плака.
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън!
Петър излезе вън и горко плака.
към беседата >>
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
към беседата >>
Той чисти човешкото сърце.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
Той чисти човешкото сърце.
Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща.
към беседата >>
Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце.
Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти.
Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!
към беседата >>
Колко пъти човек се е отклонявал от правия път.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти.
Колко пъти човек се е отклонявал от правия път.
Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!
към беседата >>
Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път.
Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен.
Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!
към беседата >>
Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен.
Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!
към беседата >>
Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща.
Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него.
Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща.
Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно.
към беседата >>
Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!
Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща.
Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!
" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!
Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу!
" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!
" Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
" Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!
Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу!
" Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!
" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!
Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!
" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!
" Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
" Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно.
Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!
" Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
към беседата >>
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество.
Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика.
към беседата >>
Не е така.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество.
Не е така.
Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им.
към беседата >>
Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така.
Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят.
Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден.
към беседата >>
Между птиците и Ангелите има известно отношение.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят.
Между птиците и Ангелите има известно отношение.
Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие.
към беседата >>
Крилата са признак на висока интелигентност.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение.
Крилата са признак на висока интелигентност.
У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си.
към беседата >>
У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност.
У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика.
Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
Това се вижда в направата на гнездата им.
Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика.
Това се вижда в направата на гнездата им.
Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Семейният живот у тях е добре уреден.
Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им.
Семейният живот у тях е добре уреден.
Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие.
Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден.
Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие.
Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си.
Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие.
Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си.
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай.
У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си.
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай.
Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай.
Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
към беседата >>
Кога пеят петлите?
Кога пеят петлите?
– Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят.
към беседата >>
– Обикновено след полунощ.
Кога пеят петлите?
– Обикновено след полунощ.
Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си.
към беседата >>
Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето.
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ.
Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето.
Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората.
към беседата >>
Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно.
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето.
Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно.
Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
към беседата >>
Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват.
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно.
Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват.
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
към беседата >>
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят.
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват.
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят.
Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си.
– Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят.
Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си.
В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
В човешкия свят петлите представляват умовете на хората.
Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си.
В човешкия свят петлите представляват умовете на хората.
Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората.
Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум.
Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
Христос, т.е.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум.
Христос, т.е.
висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е.
висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
към беседата >>
Защо Петър се отрече три пъти от Христа?
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Защо Петър се отрече три пъти от Христа?
Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес.
към беседата >>
Какво означава трикратното отказване?
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа?
Какво означава трикратното отказване?
Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си.
към беседата >>
Защо не се отказа само един път?
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване?
Защо не се отказа само един път?
Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
към беседата >>
Първия път Петър се отказа от страх.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път?
Първия път Петър се отказа от страх.
Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля.
към беседата >>
Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх.
Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна.
към беседата >>
Значи, първото отказване е резултат на умствен процес.
Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултат на умствен процес.
Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани.
към беседата >>
Втория път се отрече със сърцето си.
Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес.
Втория път се отрече със сърцето си.
Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.
към беседата >>
Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си.
Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
Третия път се отказа поради слабата си воля.
Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
Третия път се отказа поради слабата си воля.
Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна.
Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля.
Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна.
Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани.
Значи, първото отказване е резултат на умствен процес. Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна.
Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани.
Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.
Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани.
Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.
Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.
Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
към беседата >>
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее.
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
към беседата >>
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее.
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед.
При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл.
към беседата >>
При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед.
При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете.
Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе.
към беседата >>
Докато е между хората, човек не може да се разкае.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете.
Докато е между хората, човек не може да се разкае.
Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
към беседата >>
Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае.
Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее.
към беседата >>
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият петел, който пее. Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
към беседата >>
В този случай, плачът има смисъл.
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
В този случай, плачът има смисъл.
Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
към беседата >>
Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе.
При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл.
Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе.
Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
към беседата >>
Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе.
Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее.
Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде.
Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат.
Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си.
За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници.
към беседата >>
За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си.
За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи.
Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си.
към беседата >>
Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи.
Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него.
Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог.
към беседата >>
Това е ставало от памтивека и до днес.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него.
Това е ставало от памтивека и до днес.
Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
към беседата >>
Защо Петър се подложи на това изпитание?
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес.
Защо Петър се подложи на това изпитание?
Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи.
към беседата >>
Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници.
Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си. За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание?
Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници.
Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени.
към беседата >>
Петър имаше добри черти в характера си.
За да не плаче, човек трябва да се вслушва в думите на Духа, Който постоянно му посочва погрешките, с цел да се изправи. Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници.
Петър имаше добри черти в характера си.
Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща.
към беседата >>
Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог.
Като не слуша думите на Христа в себе си, човек сам Го връзва и три пъти се отказва от Него. Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си.
Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог.
Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
Това е ставало от памтивека и до днес. Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог.
Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи.
Защо Петър се подложи на това изпитание? Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи.
Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Много хора се мислят за учени.
Защото за да защити Христа, той отсече с ножа си ухото на един от римските войници. Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи.
Много хора се мислят за учени.
Те вярват, че могат да направят много неща. Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Те вярват, че могат да направят много неща.
Петър имаше добри черти в характера си. Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени.
Те вярват, че могат да направят много неща.
Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
Той пръв позна Христа и Го призна в себе си за Бог. Въпреки това, от време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петър си въобразяваше, че е учен, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислят за учени. Те вярват, че могат да направят много неща.
Всъщност, такива учени по-скоро могат да объркат работите, отколкото да ги оправят.
към беседата >>
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер.
Често хората се възхищават от някого и казват, че има отличен характер.
В какво се заключава характерът на човека? Не е характерен онзи човек, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение.
към беседата >>
Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея?
(втори вариант)
Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава.
Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея?
Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда.
към втори вариант >>
Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ?
(втори вариант)
Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея?
Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ?
Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята?
към втори вариант >>
Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.
(втори вариант)
Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ?
Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога?
към втори вариант >>
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки.
(втори вариант)
Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки.
Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ.
(втори вариант)
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки.
Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ.
Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда.
(втори вариант)
Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ.
Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда.
Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята?
(втори вариант)
Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда.
Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята?
Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога?
(втори вариант)
Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята?
Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога?
Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
(втори вариант)
Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога?
Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.
към втори вариант >>
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава.
Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени?
към втори вариант >>
Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава.
Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета.
Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето.
към втори вариант >>
Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета.
Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво.
Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко.
към втори вариант >>
Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво.
Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите.
И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си.
към втори вариант >>
И това не е писано въ Божествената книга.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите.
И това не е писано въ Божествената книга.
Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна.
към втори вариант >>
Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени?
(втори вариант)
Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга.
Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени?
Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии.
към втори вариант >>
Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето.
(втори вариант)
Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени?
Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето.
За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
към втори вариант >>
За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко.
(втори вариант)
Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето.
За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко.
Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него?
към втори вариант >>
Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си.
(втори вариант)
Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко.
Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си.
Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва.
към втори вариант >>
Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна.
(втори вариант)
И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си.
Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна.
Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната.
към втори вариант >>
Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии.
(втори вариант)
Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна.
Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии.
Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я.
към втори вариант >>
Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
(втори вариант)
Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии.
Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него?
(втори вариант)
За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви.
Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него?
За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва.
(втори вариант)
Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него?
За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва.
Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната.
(втори вариант)
Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва.
Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната.
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я.
(втори вариант)
Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната.
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я.
Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
(втори вариант)
Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я.
Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.
към втори вариант >>
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него.
(втори вариант)
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него.
Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си. При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои. Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ. Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
към втори вариант >>
Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си.
(втори вариант)
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него.
Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си.
При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои. Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ. Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
към втори вариант >>
При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои.
(втори вариант)
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него. Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си.
При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои.
Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ. Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
към втори вариант >>
Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ.
(втори вариант)
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него. Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си. При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои.
Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ.
Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
(втори вариант)
Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него. Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си. При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои. Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ.
Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.
към втори вариант >>
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него.
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него.
Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта?
към втори вариант >>
Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му.
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него.
Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му.
Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта.
към втори вариант >>
Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си.
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му.
Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си.
Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо.
към втори вариант >>
Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта.
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си.
Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта.
Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта.
към втори вариант >>
Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта.
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта.
Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта.
Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.
към втори вариант >>
Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта?
(втори вариант)
„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта.
Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта?
— На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си.
към втори вариант >>
— На принцина на любовьта.
(втори вариант)
Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта?
— На принцина на любовьта.
Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си. Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Силата е резултатъ на нѣщо.
(втори вариант)
Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта.
Силата е резултатъ на нѣщо.
Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си. Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта.
(втори вариант)
Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо.
Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта.
Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си. Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.
(втори вариант)
Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта.
Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.
Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си. Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си.
(втори вариант)
Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога.
Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си.
Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
(втори вариант)
— На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си.
Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.
към втори вариант >>
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра.
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра.
Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!
към втори вариант >>
Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него.
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра.
Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него.
— Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ! ” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!
към втори вариант >>
— Не е ли възкръсналъ Христосъ?
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра. Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него.
— Не е ли възкръсналъ Христосъ?
— За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ! ” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ! ” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
— За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението.
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра. Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ?
— За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението.
Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ! ” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ! ” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето.
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра. Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението.
Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето.
Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ! ” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ! ” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!
(втори вариант)
Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра. Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето.
Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!
” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ! ” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!
(втори вариант)
Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!
” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!
” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
(втори вариант)
— Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ! ” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!
” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.
към втори вариант >>
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него.
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него.
Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель.
към втори вариант >>
Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него.
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него.
Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него.
Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
към втори вариант >>
Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь.
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него. Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него.
Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь.
Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
Какъ си представяте Христа?
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него. Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь.
Какъ си представяте Христа?
Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си.
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него. Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа?
Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си.
Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель.
(втори вариант)
Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него. Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си.
Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель.
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
(втори вариант)
Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель.
Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
(втори вариант)
Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона.
Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.
към втори вариант >>
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”.
Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”.
Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя.
Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели. Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя.
Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ.
Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели. Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ.
Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си.
Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели. Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си.
Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака.
Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели. Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели.
(втори вариант)
„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака.
Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели.
Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели.
Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.
към втори вариант >>
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли?
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли?
— Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ?
към втори вариант >>
— Въ курници, или на сухи дървета.
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли?
— Въ курници, или на сухи дървета.
Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ.
към втори вариант >>
Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета.
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета.
Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета.
Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно.
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета.
Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно.
Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно.
Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Въ прочетената глава изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела.
(втори вариант)
Въ прочетената глава изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела.
Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ. Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ.
към втори вариант >>
Кой пѣе днесъ въ домоветѣ?
(втори вариант)
Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
Кой пѣе днесъ въ домоветѣ?
— Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ.
(втори вариант)
Въ прочетената глава изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела.
Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ.
Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ.
към втори вариант >>
— Ту жената, ту мѫжътъ.
(втори вариант)
— Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ?
— Ту жената, ту мѫжътъ.
Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ.
(втори вариант)
Въ прочетената глава изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела. Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ.
Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ.
към втори вариант >>
Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
(втори вариант)
Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ.
Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания.
Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка.
към втори вариант >>
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него.
Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете.
към втори вариант >>
Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания.
Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания.
И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель.
към втори вариант >>
Който се отрекълъ, да бѫде буденъ.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него.
Който се отрекълъ, да бѫде буденъ.
Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче.
към втори вариант >>
И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания.
И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания.
Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ.
към втори вариант >>
Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ.
Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае.
Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ.
към втори вариант >>
Защо Петъръ се отрече отъ Христа?
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания.
Защо Петъръ се отрече отъ Христа?
Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него.
към втори вариант >>
Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае.
Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа.
Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме?
към втори вариант >>
Въ сѫщность, какво представя Христосъ?
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа?
Въ сѫщность, какво представя Христосъ?
Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела.
към втори вариант >>
Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа.
Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа.
Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота?
към втори вариант >>
Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ?
Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка.
По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е.
към втори вариант >>
Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете.
(втори вариант)
Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа.
Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете.
Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка?
към втори вариант >>
По отношение на Петра, Христосъ е Учитель.
(втори вариант)
Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка.
По отношение на Петра, Христосъ е Учитель.
Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него.
към втори вариант >>
Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче.
(втори вариант)
Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете.
Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче.
Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите?
към втори вариант >>
Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ.
(втори вариант)
И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель.
Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ.
Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ.
към втори вариант >>
Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ.
(втори вариант)
Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче.
Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ.
Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него.
(втори вариант)
Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ.
Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него.
Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти.
към втори вариант >>
Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме?
(втори вариант)
Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ.
Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме?
” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела.
(втори вариант)
Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него.
Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела.
Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа.
към втори вариант >>
” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота?
(втори вариант)
Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме?
” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота?
Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е.
(втори вариант)
Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела.
Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е.
общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ.
към втори вариант >>
Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка?
(втори вариант)
Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота?
Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка?
И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него.
(втори вариант)
По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е.
общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него.
Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите?
(втори вариант)
Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка?
И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите?
Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ.
(втори вариант)
Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него.
Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ.
Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
(втори вариант)
Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме? ” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите?
Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?
към втори вариант >>
Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти.
(втори вариант)
Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ.
Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти.
Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ.
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ.
Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията.
към втори вариант >>
Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа.
(втори вариант)
Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти.
Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа.
Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Имайте вѣра и упование на Бога.
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ.
Имайте вѣра и упование на Бога.
Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ?
към втори вариант >>
Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ.
(втори вариант)
Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа.
Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ.
Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества.
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога.
Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества.
Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа.
към втори вариант >>
Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
(втори вариант)
общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ.
Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Той говори днесъ на всички хора.
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества.
Той говори днесъ на всички хора.
— Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра.
Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания.
към втори вариант >>
— Какъ?
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора.
— Какъ?
— Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви.
към втори вариант >>
Така се изпитватъ убежденията имъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра.
Така се изпитватъ убежденията имъ.
Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си.
към втори вариант >>
— Чрезъ страданията.
(втори вариант)
Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ?
— Чрезъ страданията.
— Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече.
към втори вариант >>
Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу!
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ.
Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу!
Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти.
към втори вариант >>
— Кога ще дойде мирътъ?
(втори вариант)
Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията.
— Кога ще дойде мирътъ?
— Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу!
Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ.
Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ.
към втори вариант >>
— Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа.
(втори вариант)
Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ?
— Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа.
Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Историята е пълна съ такива примѣри.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ.
Историята е пълна съ такива примѣри.
Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ.
към втори вариант >>
Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
(втори вариант)
Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа.
Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри.
Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания.
Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната.
към втори вариант >>
Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви.
(втори вариант)
— Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви.
Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си.
(втори вариант)
Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания.
Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си.
Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната. Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече.
(втори вариант)
— Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви.
Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече.
Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти.
(втори вариант)
Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си.
Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти.
Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната. Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
(втори вариант)
— Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече.
Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.
към втори вариант >>
Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ.
(втори вариант)
Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти.
Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ.
Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната. Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ.
Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
към втори вариант >>
Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ.
(втори вариант)
Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ.
Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ.
Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната. Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ.
Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено.
Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това.
към втори вариант >>
Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната.
(втори вариант)
Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ.
Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната.
Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено.
Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото.
Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде!
към втори вариант >>
Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
(втори вариант)
Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната.
Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.
към втори вариант >>
Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото.
Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда.
Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си.
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си.
Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ.
към втори вариант >>
Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда.
Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него.
Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа.
към втори вариант >>
Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”.
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си.
Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”.
Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси.
към втори вариант >>
Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него.
Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
към втори вариант >>
Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка.
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”.
Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка.
Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси. Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това.
(втори вариант)
Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ.
Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това.
Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня.
към втори вариант >>
Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ?
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка.
Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ?
Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси. Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Затова казвамъ: Мирътъ иде!
(втори вариант)
Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това.
Затова казвамъ: Мирътъ иде!
Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ.
към втори вариант >>
Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа.
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ?
Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа.
Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси. Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае.
(втори вариант)
Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде!
Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае.
Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче.
към втори вариант >>
Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ.
(втори вариант)
Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа.
Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ.
Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси. Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа.
(втори вариант)
Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае.
Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси.
(втори вариант)
Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ.
Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси.
Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
(втори вариант)
Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
(втори вариант)
Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси.
Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.
към втори вариант >>
Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня.
(втори вариант)
Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена.
Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня.
Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
към втори вариант >>
Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ.
(втори вариант)
Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня.
Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ.
Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си.
Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла.
Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени.
към втори вариант >>
Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче.
(втори вариант)
Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ.
Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче.
Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла.
Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения.
Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не.
към втори вариант >>
Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
(втори вариант)
Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче.
Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.
към втори вариант >>
Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения.
Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея.
Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота.
към втори вариант >>
Както е хубавъ днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и вашиятъ животъ.
(втори вариант)
Както е хубавъ днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и вашиятъ животъ.
Днешното слънце и хубавиятъ день ще бѫдатъ свидетели на моитѣ думи.
към втори вариант >>
Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея.
Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ.
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ.
към втори вариант >>
Днешното слънце и хубавиятъ день ще бѫдатъ свидетели на моитѣ думи.
(втори вариант)
Както е хубавъ днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и вашиятъ животъ.
Днешното слънце и хубавиятъ день ще бѫдатъ свидетели на моитѣ думи.
към втори вариант >>
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ.
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си.
към втори вариант >>
Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви.
(втори вариант)
Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви.
Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си. Спасението ви се крие въ чистотата на вашето тѣло, на вашия умъ и на вашето сърдце.
към втори вариант >>
Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени.
(втори вариант)
Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота.
Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени.
Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение.
към втори вариант >>
Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си.
(втори вариант)
Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви.
Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си.
Спасението ви се крие въ чистотата на вашето тѣло, на вашия умъ и на вашето сърдце.
към втори вариант >>
Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не.
(втори вариант)
Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени.
Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не.
Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу!
към втори вариант >>
Спасението ви се крие въ чистотата на вашето тѣло, на вашия умъ и на вашето сърдце.
(втори вариант)
Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви. Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си.
Спасението ви се крие въ чистотата на вашето тѣло, на вашия умъ и на вашето сърдце.
към втори вариант >>
Такива случаи има много въ живота.
(втори вариант)
Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не.
Такива случаи има много въ живота.
Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ.
към втори вариант >>
Както днешниятъ день е свѣтълъ и чистъ, такъвъ да бѫде и вашиятъ животъ.
(втори вариант)
Както днешниятъ день е свѣтълъ и чистъ, такъвъ да бѫде и вашиятъ животъ.
към втори вариант >>
Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ.
(втори вариант)
Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота.
Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ.
На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ!
към втори вариант >>
На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си.
(втори вариант)
Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ.
На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си.
Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение.
(втори вариант)
Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си.
Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение.
Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу!
(втори вариант)
Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение.
Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу!
Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Той съветва хората да се изправятъ.
(втори вариант)
Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу!
Той съветва хората да се изправятъ.
Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ!
(втори вариант)
Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ.
Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ!
Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
(втори вариант)
На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ!
Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки.
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки.
Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
към втори вариант >>
Той чисти човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки.
Той чисти човѣшкото сърдце.
Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща.
към втори вариант >>
Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти.
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце.
Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти.
Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу!
към втори вариант >>
Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть!
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти.
Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть!
Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу!
към втори вариант >>
Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ.
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть!
Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ.
Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу!
към втори вариант >>
Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
(втори вариант)
Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ.
Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу!
към втори вариант >>
Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща.
(втори вариант)
Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него.
Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща.
Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу!
към втори вариант >>
Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу!
(втори вариант)
Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща.
Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу!
Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно.
към втори вариант >>
Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу!
(втори вариант)
Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу!
Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу!
Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу!
(втори вариант)
Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу!
Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу!
Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу!
(втори вариант)
Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу!
Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу!
Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу!
(втори вариант)
Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу!
Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу!
Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно.
(втори вариант)
Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу!
Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
(втори вариант)
Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.
към втори вариант >>
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество.
Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество.
Не е така.
Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ.
към втори вариант >>
Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество. Не е така.
Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ.
Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ.
към втори вариант >>
Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество. Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ.
Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение.
Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие.
към втори вариант >>
Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество. Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение.
Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность.
У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си.
към втори вариант >>
У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика.
(втори вариант)
Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество. Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность.
У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика.
Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай.
към втори вариант >>
Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ.
(втори вариант)
Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика.
Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ.
Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ.
(втори вариант)
Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ.
Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ.
Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие.
(втори вариант)
Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ.
Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие.
Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си.
(втори вариант)
Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие.
Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си.
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай.
(втори вариант)
У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си.
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай.
Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
(втори вариант)
Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай.
Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”
към втори вариант >>
Кога пѣятъ пѣтлитѣ?
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ?
— Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ.
към втори вариант >>
— Обикновено следъ полунощь.
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ?
— Обикновено следъ полунощь.
Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето.
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ? — Обикновено следъ полунощь.
Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето.
Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си.
към втори вариант >>
Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ.
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ? — Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето.
Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ.
Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората.
към втори вариант >>
Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно.
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ? — Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ.
Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно.
Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози.
към втори вариант >>
Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ.
(втори вариант)
Кога пѣятъ пѣтлитѣ? — Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно.
Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ.
Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите.
към втори вариант >>
Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
— Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ.
Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ.
Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа.
към втори вариант >>
Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си.
(втори вариант)
Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ.
Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си.
Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си.
към втори вариант >>
Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората.
(втори вариант)
Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си.
Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората.
Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ.
към втори вариант >>
Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози.
(втори вариант)
Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората.
Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози.
И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е.
към втори вариант >>
И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите.
(втори вариант)
Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози.
И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите.
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи.
към втори вариант >>
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа.
(втори вариант)
Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите.
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа.
Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си.
(втори вариант)
Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа.
Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си.
Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ.
(втори вариант)
Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си.
Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ.
Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Христосъ, т. е.
(втори вариант)
Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ.
Христосъ, т. е.
висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи.
(втори вариант)
И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е.
висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи.
Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
(втори вариант)
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи.
Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”.
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”.
Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
към втори вариант >>
Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа?
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”.
Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа?
Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ.
към втори вариант >>
Какво означава трикратното отказване?
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа?
Какво означава трикратното отказване?
Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си.
към втори вариант >>
Защо не се отказа само единъ пѫть?
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване?
Защо не се отказа само единъ пѫть?
Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
към втори вариант >>
Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ.
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть?
Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ.
Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля.
към втори вариант >>
Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
(втори вариант)
Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ.
Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна.
към втори вариант >>
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ.
(втори вариант)
Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ.
Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани.
към втори вариант >>
Втория пѫть се отрече съ сърдцето си.
(втори вариант)
Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ.
Втория пѫть се отрече съ сърдцето си.
Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята.
към втори вариант >>
Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
(втори вариант)
Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си.
Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
Третия пѫть се отказа поради слабата си воля.
(втори вариант)
Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение.
Третия пѫть се отказа поради слабата си воля.
Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна.
(втори вариант)
Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля.
Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна.
Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани.
(втори вариант)
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна.
Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани.
Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята.
(втори вариант)
Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани.
Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята.
Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
(втори вариант)
Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята.
Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.
към втори вариант >>
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе.
Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
към втори вариант >>
Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе.
Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь.
При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ.
към втори вариант >>
При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь.
При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете.
Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе.
към втори вариант >>
Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете.
Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае.
Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче.
към втори вариант >>
Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае.
Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе.
към втори вариант >>
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
(втори вариант)
И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче.
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си.
към втори вариант >>
Въ този случай, плачътъ има смисълъ.
(втори вариант)
Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
Въ този случай, плачътъ има смисълъ.
Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.
към втори вариант >>
Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе.
(втори вариант)
При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ.
Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе.
Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ.
към втори вариант >>
Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче.
(втори вариант)
Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе.
Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче.
Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете.
към втори вариант >>
Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе.
(втори вариант)
Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче.
Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе.
Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си.
към втори вариант >>
Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си.
(втори вариант)
Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе.
Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си.
Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи.
към втори вариант >>
Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.
(втори вариант)
Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си.
Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.
Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него.
към втори вариант >>
Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ.
(втори вариант)
Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде.
Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ.
Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ.
към втори вариант >>
Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете.
(втори вариант)
Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ.
Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете.
Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание?
към втори вариант >>
Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си.
(втори вариант)
Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете.
Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си.
За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
към втори вариант >>
За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи.
(втори вариант)
Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си.
За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи.
Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си.
към втори вариант >>
Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него.
(втори вариант)
Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи.
Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него.
Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ.
към втори вариант >>
Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ.
(втори вариант)
Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него.
Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ.
Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
към втори вариант >>
Защо Петъръ се подложи на това изпитание?
(втори вариант)
Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ.
Защо Петъръ се подложи на това изпитание?
— Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи.
към втори вариант >>
— Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
(втори вариант)
Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание?
— Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени.
към втори вариант >>
Петъръ имаше добри чърти въ характера си.
(втори вариант)
За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
Петъръ имаше добри чърти въ характера си.
Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща.
към втори вариант >>
Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ.
(втори вариант)
Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си.
Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ.
Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща. Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
(втори вариант)
Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ.
Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща. Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи.
(втори вариант)
Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада.
Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи.
Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща. Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Много хора се мислятъ за учени.
(втори вариант)
— Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи.
Много хора се мислятъ за учени.
Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща. Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща.
(втори вариант)
Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени.
Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща.
Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
(втори вариант)
Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща.
Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.
към втори вариант >>
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ.
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ.
Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение.
към втори вариант >>
Въ какво се заключава характерътъ на човѣка?
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ.
Въ какво се заключава характерътъ на човѣка?
Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ.
към втори вариант >>
Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ. Въ какво се заключава характерътъ на човѣка?
Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа.
към втори вариант >>
Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно.
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ. Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение.
Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно.
Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата.
към втори вариант >>
Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония.
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ. Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно.
Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония.
Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая.
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение.
(втори вариант)
Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ. Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония.
Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение.
Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе.
към втори вариант >>
Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ.
(втори вариант)
Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение.
Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ.
Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка.
към втори вариант >>
Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа.
(втори вариант)
Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ.
Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа.
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе.
към втори вариант >>
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата.
(втори вариант)
Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа.
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата.
Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва.
към втори вариант >>
Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая.
(втори вариант)
Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата.
Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
към втори вариант >>
Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе.
Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.
към втори вариант >>
Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка.
(втори вариант)
Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе.
Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка.
Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ.
към втори вариант >>
Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе.
(втори вариант)
Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка.
Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе.
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии.
към втори вариант >>
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва.
(втори вариант)
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе.
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва.
Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай.
към втори вариант >>
Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
(втори вариант)
Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва.
Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
към втори вариант >>
Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.
(втори вариант)
Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече.
към втори вариант >>
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ.
(втори вариант)
Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие.
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ.
За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли.
към втори вариант >>
За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии.
(втори вариант)
Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ.
За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии.
Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ.
към втори вариант >>
Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай.
(втори вариант)
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии.
Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай.
За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>
За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
(втори вариант)
Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай.
За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
към втори вариант >>
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече.
(втори вариант)
Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници.
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече.
Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва.
към втори вариант >>
Но следъ тѣзи думи той се замисли.
(втори вариант)
Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече.
Но следъ тѣзи думи той се замисли.
Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ?
към втори вариант >>
Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ.
(втори вариант)
За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли.
Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ.
Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване.
към втори вариант >>
Той излѣзе вънъ и горко плака.
(втори вариант)
Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ.
Той излѣзе вънъ и горко плака.
Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа.
към втори вариант >>
Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
(втори вариант)
За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака.
Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли?
към втори вариант >>
Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва.
(втори вариант)
Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него.
Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва.
Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли? Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
Кога пѣе пѣтелътъ?
(втори вариант)
Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва.
Кога пѣе пѣтелътъ?
— На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли? Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
— На зазоряване.
(втори вариант)
Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ?
— На зазоряване.
Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли? Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа.
(втори вариант)
Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване.
Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа.
Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли? Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли?
(втори вариант)
Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа.
Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли?
Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
Кѫде останаха вашитѣ обещания?
(втори вариант)
Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли?
Кѫде останаха вашитѣ обещания?
към втори вариант >>
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть.
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть.
Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него.
към втори вариант >>
Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть.
Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ.
към втори вариант >>
Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ.
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали.
Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ.
Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу!
към втори вариант >>
Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него!
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ.
Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него!
Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ.
към втори вариант >>
Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ.
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него!
Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ.
Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой.
към втори вариант >>
Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него.
(втори вариант)
Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ.
Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него.
Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ.
към втори вариант >>
Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ.
(втори вариант)
Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него.
Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ.
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе.
към втори вариант >>
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу!
(втори вариант)
Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ.
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу!
Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име.
към втори вариант >>
Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ.
(втори вариант)
Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу!
Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ.
Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава.
към втори вариант >>
Той е герой.
(втори вариант)
Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ.
Той е герой.
Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея?
към втори вариант >>
Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ.
(втори вариант)
Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой.
Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ.
Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ?
към втори вариант >>
Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе.
(втори вариант)
Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ.
Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе.
Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло.
към втори вариант >>
Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име.
(втори вариант)
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе.
Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име.
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки.
към втори вариант >>
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава.
(втори вариант)
Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име.
Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава.
Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ.
към втори вариант >>
3.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно.
Първо, те измиват ръцете си с чиста вода, после – с някакво дезинфекционно средство, и най-после си турят чисти, каучукови ръкавици. Тялото е храм Божи. Там не се допуска нечист човек. Какво ще стане с болния, ако някой нечист човек по ум и по сърце го оперира? Той непременно ще се зарази.
От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно.
Като знаете това, бъдете внимателни едни към други, да не си пакостите.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете внимателни едни към други, да не си пакостите.
Тялото е храм Божи. Там не се допуска нечист човек. Какво ще стане с болния, ако някой нечист човек по ум и по сърце го оперира? Той непременно ще се зарази. От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно.
Като знаете това, бъдете внимателни едни към други, да не си пакостите.
към беседата >>
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни.
Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили.
към беседата >>
Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни.
Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви.
Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки.
към беседата >>
Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви.
Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас.
Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати.
към беседата >>
Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас.
Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил.
Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него.
към беседата >>
Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил.
Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи.
По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош.
към беседата >>
По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи.
По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили.
Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки.
Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили.
Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки.
Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати.
Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки.
Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати.
Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него.
Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати.
Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него.
Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош.
Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него.
Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош.
Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош.
Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
към беседата >>
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си.
към беседата >>
Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си.
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си.
към беседата >>
– Защо ме биеш?
– Защо ме биеш?
– запитал го той.
към беседата >>
– запитал го той.
– Защо ме биеш?
– запитал го той.
към беседата >>
– Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми.
– Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми.
На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
към беседата >>
На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
– Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми.
На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
към беседата >>
Това е квасът на пиянството, който го кара да бие другаря си.
Това е квасът на пиянството, който го кара да бие другаря си.
към беседата >>
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл.
Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени.
към беседата >>
Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл.
Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница.
Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас.
към беседата >>
Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница.
Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница.
Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
Квасът на пиянството руши, чупи, събаря.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница.
Квасът на пиянството руши, чупи, събаря.
Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
Дето и да го турите, всичко развали.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря.
Дето и да го турите, всичко развали.
Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
Нощвите на всички хора са напукани или счупени.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали.
Нощвите на всички хора са напукани или счупени.
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
"Подобно е Царството небесно на квас”.
"Подобно е Царството небесно на квас”.
Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас.
Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени.
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас.
Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно.
"Подобно е Царството небесно на квас”.
Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно.
За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне.
към беседата >>
Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас.
Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
към беседата >>
За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден.
"Подобно е Царството небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно.
За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден.
Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея.
към беседата >>
Иде вече Бог в света.
Иде вече Бог в света.
Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица.
към беседата >>
Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си.
"Подобно е Царството небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден.
Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си.
Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето.
към беседата >>
Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави.
Иде вече Бог в света.
Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави.
Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят.
към беседата >>
Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него.
"Подобно е Царството небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си.
Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него.
Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
към беседата >>
Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави.
Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен.
към беседата >>
Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи.
"Подобно е Царството небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него.
Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи.
Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово.
към беседата >>
Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
към беседата >>
Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне.
Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи.
Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне.
Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много.
към беседата >>
Който греши, сам разваля воденицата си.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си.
Който греши, сам разваля воденицата си.
След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея.
За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне.
Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея.
Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива.
към беседата >>
След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си.
След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица.
Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето.
Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея.
Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето.
По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта.
към беседата >>
Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят.
Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица.
Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят.
Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето.
По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира.
към беседата >>
Новият воденичар е по-добър и разумен.
Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят.
Новият воденичар е по-добър и разумен.
Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово.
Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово.
Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен.
Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
Те не мислят много.
Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово.
Те не мислят много.
Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Никой няма право да изменя условията на своя живот.
Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени.
Никой няма право да изменя условията на своя живот.
към беседата >>
Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива.
Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много.
Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива.
Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Кой е воденичарят на децата?
Кой е воденичарят на децата?
Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си?
към беседата >>
Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта.
Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива.
Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта.
Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Техните родители.
Кой е воденичарят на децата?
Техните родители.
Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е?
към беседата >>
Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира.
По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта.
Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира.
Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята.
Кой е воденичарят на децата? Техните родители.
Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята.
Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка?
към беседата >>
Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира.
Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
към беседата >>
Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите.
Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята.
Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите.
Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него.
към беседата >>
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни.
Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си.
Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите.
Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си.
Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният?
към беседата >>
Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни.
Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
Как ще проявите Любовта си?
Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си.
Как ще проявите Любовта си?
Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода.
към беседата >>
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана.
И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е?
Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си?
Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е?
От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си?
към беседата >>
И вие сега готвите, но се отегчавате.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана.
И вие сега готвите, но се отегчавате.
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка?
Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е?
От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка?
Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи.
към беседата >>
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате.
Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него.
Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка?
Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него.
От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
към беседата >>
От какво се нуждае жадният?
Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него.
От какво се нуждае жадният?
От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви.
към беседата >>
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н.
към беседата >>
От вода.
Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният?
От вода.
Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му.
към беседата >>
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо?
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо?
Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
към беседата >>
Как ще проявите Любовта към детето си?
Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода.
Как ще проявите Любовта към детето си?
Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен.
към беседата >>
Маловажни неща ли са техните лица?
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо?
Маловажни неща ли са техните лица?
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот.
към беседата >>
Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи.
От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си?
Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи.
След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете.
към беседата >>
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото.
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица?
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото.
В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
към беседата >>
След това ще го нахраните и ще го турите да спи.
Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи.
След това ще го нахраните и ще го турите да спи.
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки.
към беседата >>
В набръчканото лице е написана историята на цял род.
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото.
В набръчканото лице е написана историята на цял род.
Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога?
към беседата >>
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви.
От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи.
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви.
Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа?
към беседата >>
Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н.
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род.
Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н.
Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния?
към беседата >>
Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му.
От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви.
Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му.
Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види.
към беседата >>
Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н.
Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен.
Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му.
Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен.
Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот.
Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси.
Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот.
Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете.
Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен.
Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете.
И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот.
Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки.
След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете.
И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки.
– “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога?
В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния?
Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога?
Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
– “Кой е видял Господа?
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки.
– “Кой е видял Господа?
” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния?
Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога?
Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния?
Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види.
Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа?
” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види.
Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния?
Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
към беседата >>
Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види.
Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
към беседата >>
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно.
Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай.
към беседата >>
Ще кажете, че тук се говори много за Бога.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога.
Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога.
към беседата >>
Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно.
Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният.
Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно.
към беседата >>
Който обича Бога, познава Го.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога.
Който обича Бога, познава Го.
Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето.
към беседата >>
Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният.
Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния.
Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
Щом Го познава, той говори за Него.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го.
Щом Го познава, той говори за Него.
Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния.
Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие.
Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
Как познавам Бога?
Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него.
Как познавам Бога?
Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие.
Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват.
Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
Както познавам Слънцето.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога?
Както познавам Слънцето.
И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват.
Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай.
Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето.
И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога.
Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай.
Това е невъзможно.
Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето.
Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога.
Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето.
Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно.
Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
към беседата >>
Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето.
Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
към беседата >>
Какво представляват мъчнотиите?
Какво представляват мъчнотиите?
Велики уроци. От кого ще получите тези уроци, не е важно: може да ги получите от мъжа си или от жена си, от брата си или от сестра си, от майка си или от баща си, от дъщеря си или от сина си; може да ги получите от обществото, от народа си и т.н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите в живота си. Всички предмети, които ви обикалят, са сенки на реалността. Ако не разберете смисъла и значението на сенките, не можете да разберете самата реалност.
към беседата >>
НАГОРЕ