НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1775
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1775
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Ако си алчен – дружи с други, които са щедри.
(втори вариант)
Ще го бият, ще го бият, но той не се подчинява. Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви.
Ако си алчен – дружи с други, които са щедри.
Ако си щедър – дружи с други, които са алчни. Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани. Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците.
Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много.
Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено.
към втори вариант >>
Ако си щедър – дружи с други, които са алчни.
(втори вариант)
Какво ще правиш да се противопоставиш? Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри.
Ако си щедър – дружи с други, които са алчни.
Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Не ти трябва толкова.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани. Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много.
Не ти трябва толкова.
Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Да стане обмяна.
(втори вариант)
Казвам: Ако някой от вас не е търпелив, (нека) да дружи с хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете с нетърпеливи, за да стане една обмяна. Ако си милостив – дружи с други, които не са милостиви. Ако си алчен – дружи с други, които са щедри. Ако си щедър – дружи с други, които са алчни.
Да стане обмяна.
към втори вариант >>
Разтовари се.
(втори вариант)
Сега всички вие сте англичани. Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова.
Разтовари се.
Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна.
към втори вариант >>
Много мъчно може да се освободите от старите неща.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща.
Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”.
към втори вариант >>
Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари.
(втори вариант)
Съвременните хора считам, че са англичани. Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се.
Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари.
Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам.
към втори вариант >>
Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща.
Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити.
Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав?
към втори вариант >>
Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят.
(втори вариант)
Новото, което иде, то са германците. Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари.
Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят.
Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие.
към втори вариант >>
Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща. Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити.
Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”.
Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български.
към втори вариант >>
Но това вече не е Божествено.
(втори вариант)
Първият елемент от името на англичаните – А е човек, който е натоварен много. Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят.
Но това вече не е Божествено.
Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота.
към втори вариант >>
Другият казва: „Ти не разбра”.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща. Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”.
Другият казва: „Ти не разбра”.
Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език.
към втори вариант >>
Казвам: Сега това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Не ти трябва толкова. Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено.
Казвам: Сега това е в реда на нещата.
Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха.
към втори вариант >>
Аз казвам на английски “I am”.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща. Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”.
Аз казвам на английски “I am”.
Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному.
към втори вариант >>
Тази война е чисто духовна.
(втори вариант)
Разтовари се. Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата.
Тази война е чисто духовна.
Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята.
към втори вариант >>
Друг го напише така: “Ай ем”.
(втори вариант)
Много мъчно може да се освободите от старите неща. Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”.
Друг го напише така: “Ай ем”.
Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”.
към втори вариант >>
Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам.
(втори вариант)
Англичанинът е човек натоварен, който трябва да се разтовари. Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна.
Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам.
Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха.
към втори вариант >>
Кой е прав?
(втори вариант)
Аз гледам някой път за някои неща, за които съм говорил, правя опити. Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”.
Кой е прав?
Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши.
към втори вариант >>
Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие.
(втори вариант)
Той, който е много натоварен човек, търси говеда да тури товара си на другите да го носят. Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам.
Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие.
Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”.
към втори вариант >>
Първият е прав, вторият го (е) написал по български.
(втори вариант)
Някой казва: „Ти не разбра какво говореше Учителят”. Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав?
Първият е прав, вторият го (е) написал по български.
Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца.
към втори вариант >>
Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота.
(втори вариант)
Но това вече не е Божествено. Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие.
Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота.
Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено.
към втори вариант >>
Нещата трябва да ги пишете на Божествен език.
(втори вариант)
Другият казва: „Ти не разбра”. Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български.
Нещата трябва да ги пишете на Божествен език.
Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”.
към втори вариант >>
Около земята те владееха.
(втори вариант)
Казвам: Сега това е в реда на нещата. Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота.
Около земята те владееха.
Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха.
към втори вариант >>
Вие ги пишете по земному.
(втори вариант)
Аз казвам на английски “I am”. Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език.
Вие ги пишете по земному.
Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши?
към втори вариант >>
Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята.
(втори вариант)
Тази война е чисто духовна. Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха.
Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята.
Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората.
към втори вариант >>
Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”.
(втори вариант)
Друг го напише така: “Ай ем”. Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному.
Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”.
Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи.
към втори вариант >>
Шест деня работиха.
(втори вариант)
Една голяма борба има между светлите братя и черните братя – така ги наричам. Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята.
Шест деня работиха.
Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре.
към втори вариант >>
Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши.
(втори вариант)
Кой е прав? Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”.
Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши.
Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори.
към втори вариант >>
Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”.
(втори вариант)
Те преди милиони години се биха и черните взеха надмощие. Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха.
Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”.
Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората.
към втори вариант >>
Седи тя и си гугуца.
(втори вариант)
Първият е прав, вторият го (е) написал по български. Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши.
Седи тя и си гугуца.
Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане?
към втори вариант >>
Господ видя, че всичко е добре направено.
(втори вариант)
Тогава се оттеглиха светлите братя, дадоха място на другите и тогава земята беше обвита в мрак и тъмнота. Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”.
Господ видя, че всичко е добре направено.
Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха.
към втори вариант >>
Казва: „Всичко добре ще се свърши”.
(втори вариант)
Нещата трябва да ги пишете на Божествен език. Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца.
Казва: „Всичко добре ще се свърши”.
Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане? ” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
към втори вариант >>
Обаче онези се ухитриха.
(втори вариант)
Около земята те владееха. Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено.
Обаче онези се ухитриха.
Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден.
към втори вариант >>
Как ще се свърши?
(втори вариант)
Вие ги пишете по земному. Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”.
Как ще се свърши?
Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане? ” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората.
(втори вариант)
Тогава дойдоха тия светлите братя да устройват земята. Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха.
Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората.
По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден. В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи.
(втори вариант)
Седя един ден на двора и слушам една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу- у”. Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши?
Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи.
Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане? ” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре.
(втори вариант)
Шест деня работиха. Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората.
По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре.
Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден. В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
Той иде в гората, на всички говори.
(втори вариант)
Превеждам какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи.
Той иде в гората, на всички говори.
Пита ме един: „Какво ще стане? ” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората.
(втори вариант)
Имаха голяма борба и казва Писанието: “Господ видя”. Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре.
Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората.
Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден. В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
Пита ме един: „Какво ще стане?
(втори вариант)
Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори.
Пита ме един: „Какво ще стане?
” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
Хората съгрешиха.
(втори вариант)
Господ видя, че всичко е добре направено. Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората.
Хората съгрешиха.
Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден. В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
(втори вариант)
Казва: „Всичко добре ще се свърши”. Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане?
” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден.
(втори вариант)
Обаче онези се ухитриха. Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха.
Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден.
В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
(втори вариант)
Как ще се свърши? Онзи, който направил света, е толкова мъдър, ние само ходим отвън, на този дънер кацнем, на онзи. Той иде в гората, на всички говори. Пита ме един: „Какво ще стане? ” Казвам: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши.
Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
към втори вариант >>
В нас вътре е тъмно.
(втори вариант)
Като видяха, че направи първия човек, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вътре в хората. По-напред тъмнината беше отвън, а светлината отвътре. Като направи Бог светлината отвън, те внесоха тъмнината в съзнанието на хората. Хората съгрешиха. Отвън е светло, светът е доста хубаво уреден.
В нас вътре е тъмно.
към втори вариант >>
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят.
Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш.
към втори вариант >>
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло.
С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане.
към втори вариант >>
Дишането е много лесно, то е търговия.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят.
Дишането е много лесно, то е търговия.
Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен.
към втори вариант >>
С бели дрехи идат да си почиват тук.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло.
С бели дрехи идат да си почиват тук.
Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?
към втори вариант >>
Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят. Дишането е много лесно, то е търговия.
Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски.
Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него.
към втори вариант >>
Казвам: Няма нищо.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло. С бели дрехи идат да си почиват тук.
Казвам: Няма нищо.
Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна.
към втори вариант >>
Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски.
Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха.
Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния.
към втори вариант >>
Казват: „Пет-шест часа не сме спали”.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло. С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо.
Казват: „Пет-шест часа не сме спали”.
Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога.
към втори вариант >>
Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха.
Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна.
към втори вариант >>
Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло. С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”.
Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят.
Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная.
към втори вариант >>
От онова, което придобиеш – да раздаваш.
(втори вариант)
Та казвам: Англичаните се учат да дишат, германците се учат да работят. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно.
От онова, което придобиеш – да раздаваш.
Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”.
към втори вариант >>
Разсъждават какво ще стане.
(втори вариант)
Гледам тук някои дошли от Захарната фабрика, дошли облечени в бяло. С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят.
Разсъждават какво ще стане.
Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен.
към втори вариант >>
Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен.
(втори вариант)
Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш.
Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен.
Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше.
към втори вариант >>
Казвате: „Кое е Божественото?
(втори вариант)
С бели дрехи идат да си почиват тук. Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане.
Казвате: „Кое е Божественото?
” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади.
към втори вариант >>
Онова, което не може да ядеш – раздай него.
(втори вариант)
Богатство искаш, леснотия искаш, удобства искаш, всичко да ти е наред, пари да имаш, само да идеш до банката с един чек да вземеш пари, да се облечеш хубаво, да имаш хубави столове, пък работа малко се изисква по английски. Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен.
Онова, което не може да ядеш – раздай него.
Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш.
към втори вариант >>
” Искате да знаете кои са на правата страна.
(втори вариант)
Казвам: Няма нищо. Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?
” Искате да знаете кои са на правата страна.
Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен.
към втори вариант >>
Не оставяй храната от днешния ден за утрешния.
(втори вариант)
Природата работи чрез главата, работи чрез дробовете и работи чрез стомаха. Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него.
Не оставяй храната от днешния ден за утрешния.
Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият.
към втори вариант >>
Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога.
(втори вариант)
Казват: „Пет-шест часа не сме спали”. Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна.
Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога.
Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият.
към втори вариант >>
Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна.
(втори вариант)
Тия три вида работи да ги съедини в едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния.
Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна.
Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият. Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная.
(втори вариант)
Казвам: Всички в будно положение бяха да се молят. Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога.
Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная.
Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат.
към втори вариант >>
Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”.
(втори вариант)
От онова, което придобиеш – да раздаваш. Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна.
Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”.
Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият. Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен.
(втори вариант)
Разсъждават какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная.
Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен.
Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога.
към втори вариант >>
Събраната храна за два дена се разваляше.
(втори вариант)
Ти си ял, нямаш нужда, не си гладен. Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”.
Събраната храна за два дена се разваляше.
Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият. Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади.
(втори вариант)
Казвате: „Кое е Божественото? ” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен.
Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади.
В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога.
към втори вариант >>
Всеки ден ще събираш.
(втори вариант)
Онова, което не може да ядеш – раздай него. Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше.
Всеки ден ще събираш.
Те искаха да скрият. Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен.
(втори вариант)
” Искате да знаете кои са на правата страна. Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади.
В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен.
Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат.
към втори вариант >>
Те искаха да скрият.
(втори вариант)
Не оставяй храната от днешния ден за утрешния. Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш.
Те искаха да скрият.
Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
Законът за мислите е същият.
(втори вариант)
Да ви кажа: Онзи човек, в дадения случай, който изважда вас от водата, когато се давите – той е човекът, който е пратен от Бога. Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен.
Законът за мислите е същият.
Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово.
към втори вариант >>
Всеки ден носи своето благо.
(втори вариант)
Евреите, когато ги изведе Господ в пустинята, (им) каза, че само за днешния ден да събират храна. Евреите бяха големи търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне”. Събраната храна за два дена се разваляше. Всеки ден ще събираш. Те искаха да скрият.
Всеки ден носи своето благо.
към втори вариант >>
Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат.
(втори вариант)
Той може да е лош циганин, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият.
Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат.
Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра.
към втори вариант >>
Да благодарим сега за онова, което Бог ни дава.
(втори вариант)
Да благодарим сега за онова, което Бог ни дава.
Като дойде утрешния ден, добър е Господ.
към втори вариант >>
Те не са от Бога.
(втори вариант)
Може да ти е брат, тъй да го мислиш, но ако не може да те извади – той не е от Бога пратен. Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат.
Те не са от Бога.
В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат.
към втори вариант >>
Като дойде утрешния ден, добър е Господ.
(втори вариант)
Да благодарим сега за онова, което Бог ни дава.
Като дойде утрешния ден, добър е Господ.
към втори вариант >>
В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога.
(втори вариант)
Този човек, който е от Бога пратен – той ще те извади. В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога.
В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога.
Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън?
към втори вариант >>
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите.
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите.
Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват.
към втори вариант >>
Харесвам един наш брат.
(втори вариант)
В даден случай онзи, който ни помага, той е от Бога пратен. Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога.
Харесвам един наш брат.
Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност.
към втори вариант >>
Някой от вас, които сте германци, трябва да работите.
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите.
Някой от вас, които сте германци, трябва да работите.
Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”.
към втори вариант >>
Отива за Габрово.
(втори вариант)
Законът за мислите е същият. Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат.
Отива за Габрово.
Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ.
към втори вариант >>
Русите какво трябва да правят?
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите. Някой от вас, които сте германци, трябва да работите.
Русите какво трябва да правят?
“РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”.
към втори вариант >>
Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра.
(втори вариант)
Ти имаш много мисли, които не могат да ти помагат. Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово.
Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра.
Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”.
към втори вариант >>
“РУ” какво е?
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите. Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят?
“РУ” какво е?
Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш.
към втори вариант >>
Всички започват да бягат.
(втори вариант)
Те не са от Бога. В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра.
Всички започват да бягат.
(Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”.
към втори вариант >>
Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”.
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите. Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е?
Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”.
Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Къде ще бягам навън?
(втори вариант)
В сегашните изпитания ще познаем кое е от Бога. Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат.
(Той) казва: „Къде ще бягам навън?
Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи.
към втори вариант >>
Те седят и се потриват.
(втори вариант)
Та сега мнозина от вас, които сте англичани, да се разтоварите. Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”.
Те седят и се потриват.
Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш.
към втори вариант >>
Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност.
(втори вариант)
Харесвам един наш брат. Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън?
Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност.
Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена.
към втори вариант >>
Руснакът казва: „Ничево”.
(втори вариант)
Някой от вас, които сте германци, трябва да работите. Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват.
Руснакът казва: „Ничево”.
Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот?
към втори вариант >>
Казах си: „Каквото даде Господ.
(втори вариант)
Отива за Габрово. Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност.
Казах си: „Каквото даде Господ.
Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали.
към втори вариант >>
Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”.
(втори вариант)
Русите какво трябва да правят? “РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”.
Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”.
Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има?
към втори вариант >>
Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”.
(втори вариант)
Качва се на трена* и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбите е на 300-400 метра. Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ.
Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”.
Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи.
към втори вариант >>
Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш.
(втори вариант)
“РУ” какво е? Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”.
Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш.
Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш.
към втори вариант >>
Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”.
(втори вариант)
Всички започват да бягат. (Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”.
Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”.
Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето.
към втори вариант >>
Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва.
(втори вариант)
Англичанинът е натоварен, германецът е на работа, “РУ”значи “на духа”. Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш.
Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва.
Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете.
към втори вариант >>
Казва: „Разбрах много работи.
(втори вариант)
(Той) казва: „Къде ще бягам навън? Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”.
Казва: „Разбрах много работи.
Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”.
към втори вариант >>
Щом ти предадат един урок – трябва да работиш.
(втори вариант)
Те седят и се потриват. Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва.
Щом ти предадат един урок – трябва да работиш.
Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа.
към втори вариант >>
Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена.
(втори вариант)
Може да ме претрепе някоя граната или ще ме хванат, че бягам, че съм някакъв – шпионин, понеже имам такава опитност. Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи.
Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена.
Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
към втори вариант >>
Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот?
(втори вариант)
Руснакът казва: „Ничево”. Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш.
Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот?
Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш.
към втори вариант >>
Всички други избягали.
(втори вариант)
Казах си: „Каквото даде Господ. Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена.
Всички други избягали.
Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво има?
(втори вариант)
Някои са руснаци, казват: „Господ ще промисли, Духът ще промисли”. Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот?
Казвате: „Какво има?
” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш.
към втори вариант >>
Излязох, оттук-оттам научих много работи.
(втори вариант)
Преживях нещо, но нещо ми казва “Не бой се”. Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали.
Излязох, оттук-оттам научих много работи.
Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят.
към втори вариант >>
” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш.
(втори вариант)
Ще промисли Духът, но като дойде Духът – трябва да послушаш. Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има?
” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш.
Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност.
към втори вариант >>
Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето.
(втори вариант)
Пукаха гранатите около мене 3-4 часа”. Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи.
Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето.
Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека.
към втори вариант >>
Ти като се разсърдиш, работиш за духовете.
(втори вариант)
Учителят ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трябва, работа трябва. Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш.
Ти като се разсърдиш, работиш за духовете.
Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност.
към втори вариант >>
Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”.
(втори вариант)
Казва: „Разбрах много работи. Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето.
Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”.
Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали.
към втори вариант >>
Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа.
(втори вариант)
Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете.
Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа.
В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
към втори вариант >>
Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
(втори вариант)
Сутринта към 5 часа, като съмна, видях, че още един герой има в трена. Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”.
Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците.
към втори вариант >>
В сръднята харчиш повече, ти губиш.
(втори вариант)
Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа.
В сръднята харчиш повече, ти губиш.
Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах.
към втори вариант >>
Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават.
(втори вариант)
Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото.
Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават.
След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета.
към втори вариант >>
Като си търпелив – печелиш.
(втори вариант)
Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш.
Като си търпелив – печелиш.
Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка.
към втори вариант >>
След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят.
(втори вариант)
Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават.
След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят.
Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
към втори вариант >>
Но и (в) многото печалба има опасност.
(втори вариант)
” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш.
Но и (в) многото печалба има опасност.
В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка.
към втори вариант >>
Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека.
(втори вариант)
Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят.
Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека.
За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш.
към втори вариант >>
В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност.
(втори вариант)
Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност.
В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност.
Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде.
към втори вариант >>
За спомен около десетина парчета паднали.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека.
За спомен около десетина парчета паднали.
Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо.
към втори вариант >>
Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
(втори вариант)
Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност.
Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра.
към втори вариант >>
Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците.
(втори вариант)
Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали.
Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците.
Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена.
към втори вариант >>
Или другояче казано – нито богат, нито сиромах.
(втори вариант)
В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
Или другояче казано – нито богат, нито сиромах.
Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата.
към втори вариант >>
Намериха и малки патрончета.
(втори вариант)
Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците.
Намериха и малки патрончета.
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне.
към втори вариант >>
Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка.
(втори вариант)
Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах.
Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка.
Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува.
към втори вариант >>
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
(втори вариант)
След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета.
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем?
към втори вариант >>
Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка.
(втори вариант)
Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка.
Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка.
По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори?
към втори вариант >>
Рекох й: Ще видиш.
(втори вариант)
Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане.
Рекох й: Ще видиш.
Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане?
към втори вариант >>
По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде.
(втори вариант)
В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка.
По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде.
Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина.
към втори вариант >>
Туй, което сте видели – то е нищо.
(втори вариант)
За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш.
Туй, което сте видели – то е нищо.
То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде.
към втори вариант >>
Тя е много щедра.
(втори вариант)
Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде.
Тя е много щедра.
Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува.
към втори вариант >>
То е първата сцена.
(втори вариант)
Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо.
То е първата сцена.
Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства.
към втори вариант >>
Ще вземе, ще турите хляба в устата.
(втори вариант)
Или другояче казано – нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра.
Ще вземе, ще турите хляба в устата.
Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно.
към втори вариант >>
Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне.
(втори вариант)
Намериха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена.
Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне.
Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място.
към втори вариант >>
Той ще ви ползува.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията да бъдат като дясната ти ръка. Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата.
Той ще ви ползува.
Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото.
към втори вариант >>
Че ние какви трябва да бъдем?
(втори вариант)
Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне.
Че ние какви трябва да бъдем?
Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън.
към втори вариант >>
Сега знаете ли начинът кога Духът говори?
(втори вариант)
Сиромашията изисква работа – ще дадеш работа на лявата ти ръка. По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува.
Сега знаете ли начинът кога Духът говори?
Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде.
към втори вариант >>
Ако дойде огънят, какво ще стане?
(втори вариант)
Рекох й: Ще видиш. Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем?
Ако дойде огънят, какво ще стане?
Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”.
към втори вариант >>
Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина.
(втори вариант)
По някой път тя е щедра, понеже дясната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори?
Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина.
Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът.
към втори вариант >>
Като те изгори огънят – отиде.
(втори вариант)
Туй, което сте видели – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане?
Като те изгори огънят – отиде.
Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим.
към втори вариант >>
Когато Духът говори – една мека топлина се образува.
(втори вариант)
Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина.
Когато Духът говори – една мека топлина се образува.
Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо.
към втори вариант >>
Но този огън да те пречисти, както златото пречиства.
(втори вариант)
То е първата сцена. Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде.
Но този огън да те пречисти, както златото пречиства.
Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила.
към втори вариант >>
Много ти е приятно, тихо и спокойно.
(втори вариант)
Ще вземе, ще турите хляба в устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува.
Много ти е приятно, тихо и спокойно.
После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори.
към втори вариант >>
Този огън е на място.
(втори вариант)
Вие не сте видели това, което се казва в Писанието, че цялата земя в огън ще пламне. Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства.
Този огън е на място.
Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила.
към втори вариант >>
После усещаш свежест по тялото.
(втори вариант)
Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно.
После усещаш свежест по тялото.
Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи.
към втори вариант >>
Този е един вътрешен огън.
(втори вариант)
Че ние какви трябва да бъдем? Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място.
Този е един вътрешен огън.
Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта.
към втори вариант >>
Приятно ти е навсякъде.
(втори вариант)
Сега знаете ли начинът кога Духът говори? Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото.
Приятно ти е навсякъде.
Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”.
към втори вариант >>
Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”.
(втори вариант)
Ако дойде огънят, какво ще стане? Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън.
Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”.
Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре.
към втори вариант >>
Тъй говори Духът.
(втори вариант)
Всякога, когато Божественият Дух говори, образува се в главата светлина, една много приятна светлина. Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде.
Тъй говори Духът.
Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря.
към втори вариант >>
Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим.
(втори вариант)
Като те изгори огънят – отиде. Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”.
Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим.
Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят.
към втори вариант >>
Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо.
(втори вариант)
Когато Духът говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът.
Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо.
Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря. Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила.
(втори вариант)
Но този огън да те пречисти, както златото пречиства. Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим.
Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила.
Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят. В тила ги намират.
към втори вариант >>
Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори.
(втори вариант)
Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо.
Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори.
Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря. Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
Ние тук сме в тила.
(втори вариант)
Този огън е на място. Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила.
Ние тук сме в тила.
Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят. В тила ги намират.
към втори вариант >>
Пак ти говори нещо, но разбъркани работи.
(втори вариант)
После усещаш свежест по тялото. Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори.
Пак ти говори нещо, но разбъркани работи.
Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря. Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта.
(втори вариант)
Този е един вътрешен огън. Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила.
Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта.
На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят. В тила ги намират.
към втори вариант >>
Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”.
(втори вариант)
Приятно ти е навсякъде. Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи.
Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”.
Господ на молитвите не отговаря. Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
На фронта са по-добре.
(втори вариант)
Казва Писанието: “Ако онези дни не се съкратиха, ни една жива душа нямаше да остане”. Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта.
На фронта са по-добре.
Аероплани не могат да ги намерят. В тила ги намират.
към втори вариант >>
Господ на молитвите не отговаря.
(втори вариант)
Тъй говори Духът. Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”.
Господ на молитвите не отговаря.
Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
Аероплани не могат да ги намерят.
(втори вариант)
Сега ще видите какво нещо е обсаждане на Йерусалим. Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре.
Аероплани не могат да ги намерят.
В тила ги намират.
към втори вариант >>
Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
(втори вариант)
Тогава си готов при най- малкото пошепване да направиш нещо. Някой път в ума има тъмнина, в сърцето – студ и казваш, че Духът говори. Пак ти говори нещо, но разбъркани работи. Седиш така и нещо ти казва: „Тебе никой не те обича”. Господ на молитвите не отговаря.
Трябва да се стегнеш, да работиш, бъди малко ачигьоз*.
към втори вариант >>
В тила ги намират.
(втори вариант)
Сега не страдат онези, които са на фронта, но онези, които са в тила. Ние тук сме в тила. Но всякога неприятелят атакува тила, не фронта. На фронта са по-добре. Аероплани не могат да ги намерят.
В тила ги намират.
към втори вариант >>
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил.
Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”.
към втори вариант >>
Казвам: Не трябва да се таксуваме*.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*.
Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение.
към втори вариант >>
Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил.
Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен.
Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”.
към втори вариант >>
Някои ги е страх.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*.
Някои ги е страх.
Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш.
към втори вариант >>
Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен.
Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари.
После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”.
към втори вариант >>
Седиш и мислиш някоя бомба да не падне.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*. Някои ги е страх.
Седиш и мислиш някоя бомба да не падне.
Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път?
към втори вариант >>
После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари.
После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му.
Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало.
към втори вариант >>
Чуваш първата не падна до тебе.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*. Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне.
Чуваш първата не падна до тебе.
Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път?
към втори вариант >>
Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му.
Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите.
Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните.
към втори вариант >>
Мислиш – втората.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*. Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе.
Мислиш – втората.
Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш.
към втори вариант >>
Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите.
Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”.
Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света.
към втори вариант >>
Дойде пак това напрежение.
(втори вариант)
Казвам: Не трябва да се таксуваме*. Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората.
Дойде пак това напрежение.
80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”.
към втори вариант >>
Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”.
(втори вариант)
Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”.
Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”.
Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме.
към втори вариант >>
80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш.
(втори вариант)
Някои ги е страх. Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение.
80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш.
Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”.
(втори вариант)
Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”.
Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”.
Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята.
към втори вариант >>
Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път?
(втори вариант)
Седиш и мислиш някоя бомба да не падне. Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш.
Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път?
Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Че и на мене ми е дотегнало.
(втори вариант)
После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”.
Че и на мене ми е дотегнало.
Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого.
към втори вариант >>
Ами ако дойдат трети път?
(втори вариант)
Чуваш първата не падна до тебе. Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път?
Ами ако дойдат трети път?
” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Четете Посланието към римляните.
(втори вариант)
Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало.
Четете Посланието към римляните.
Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”.
към втори вариант >>
” Започнеш да таксуваш, таксуваш.
(втори вариант)
Мислиш – втората. Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път?
” Започнеш да таксуваш, таксуваш.
Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Няма някой, който да е свободен в света.
(втори вариант)
Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните.
Няма някой, който да е свободен в света.
Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има.
към втори вариант >>
Казваш: ”Дотегна ми животът”.
(втори вариант)
Дойде пак това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш.
Казваш: ”Дотегна ми животът”.
Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Всички сме поставени под едно бреме.
(втори вариант)
Сега някоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искам да страдам”. Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света.
Всички сме поставени под едно бреме.
Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
към втори вариант >>
Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
(втори вариант)
80 бомби – се туй напрежение. Таксуваш. Започнеш да мислиш: ”Ами ако дойдат втори път? Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”.
Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара.
към втори вариант >>
Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята.
(втори вариант)
Някоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искам да страдам”. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме.
Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята.
Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш.
към втори вариант >>
Знаете (ли), този е един пример.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример.
във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”.
към втори вариант >>
Ти си свободен да обереш някого.
(втори вариант)
Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята.
Ти си свободен да обереш някого.
Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре.
към втори вариант >>
във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример.
във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака.
Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака.
към втори вариант >>
Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”.
(втори вариант)
Четете Посланието към римляните. Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого.
Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”.
50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш.
към втори вариант >>
Отива един германски лекар, започва да го превързва.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака.
Отива един германски лекар, започва да го превързва.
Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва.
към втори вариант >>
50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има.
(втори вариант)
Няма някой, който да е свободен в света. Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”.
50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има.
Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата.
към втори вариант >>
Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва.
Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря.
(Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа.
към втори вариант >>
Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
(втори вариант)
Всички сме поставени под едно бреме. Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има.
Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен?
към втори вариант >>
(Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря.
(Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна.
Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”.
към втори вариант >>
Сам ще си избереш.
(втори вариант)
Само любовта е, която може да ни избави от игото на земята. Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила.
Сам ще си избереш.
В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана.
към втори вариант >>
Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”.
(втори вариант)
Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна.
Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”.
Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
към втори вариант >>
В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре.
(втори вариант)
Ти си свободен да обереш някого. Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш.
В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре.
със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”.
към втори вариант >>
Взема му револвера и му превързва крака.
(втори вариант)
във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”.
Взема му револвера и му превързва крака.
Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни.
към втори вариант >>
със закона ще те натоварят, колкото не искаш.
(втори вариант)
Но ще дойде законът, (той) казва: „Ти ще го вземеш, ти нямаш право да говориш”. 50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре.
със закона ще те натоварят, колкото не искаш.
Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня.
към втори вариант >>
Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва.
(втори вариант)
Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака.
Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва.
“Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия.
към втори вариант >>
Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата.
(втори вариант)
50- 60 кила ще ги вземеш, ако не – бой има. Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш.
Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата.
Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня. Вземи за един ден.
към втори вариант >>
“Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа.
(втори вариант)
Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва.
“Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа.
Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим.
към втори вариант >>
Защо да не си по-умен?
(втори вариант)
Законът на любовта ще те храни, ти сам да си избереш колко да вземеш – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата.
Защо да не си по-умен?
По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня. Вземи за един ден.
към втори вариант >>
Като оздравееш – тогава пак може да се бием”.
(втори вариант)
(Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа.
Като оздравееш – тогава пак може да се бием”.
По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия.
към втори вариант >>
По- добре оставете този въпрос настрана.
(втори вариант)
Сам ще си избереш. В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен?
По- добре оставете този въпрос настрана.
Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня. Вземи за един ден.
към втори вариант >>
По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
(втори вариант)
Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”.
По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание.
към втори вариант >>
Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”.
(втори вариант)
В свободата ти ще се натовари- ш толкоз, колкото намериш за добре. със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана.
Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”.
Не вземай за два деня. Вземи за един ден.
към втори вариант >>
На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни.
(втори вариант)
Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си.
На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни.
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание?
към втори вариант >>
Не вземай за два деня.
(втори вариант)
със закона ще те натоварят, колкото не искаш. Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”.
Не вземай за два деня.
Вземи за един ден.
към втори вариант >>
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия.
(втори вариант)
Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни.
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия.
Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание? ”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво.
към втори вариант >>
Вземи за един ден.
(втори вариант)
Всякога, когато вие сте обременени, то е извън закона на свободата. Защо да не си по-умен? По- добре оставете този въпрос настрана. Като те освободи Господ, като дойде любовта, ще каже: „Вземи, колкото искаш”. Не вземай за два деня.
Вземи за един ден.
към втори вариант >>
Ние не трябва да се месим.
(втори вариант)
“Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа. Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия.
Ние не трябва да се месим.
Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание? ”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво. В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Искам сега лицата да ви бъдат светли.
(втори вариант)
Искам сега лицата да ви бъдат светли.
Всички, които идат, лицата ви са омърлушени. Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани. Няма по-хубаво нещо човек да се моли. Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
към втори вариант >>
Всеки върши волята Божия.
(втори вариант)
Като оздравееш – тогава пак може да се бием”. По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим.
Всеки върши волята Божия.
Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание? ”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво. В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Всички, които идат, лицата ви са омърлушени.
(втори вариант)
Искам сега лицата да ви бъдат светли.
Всички, които идат, лицата ви са омърлушени.
Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани. Няма по-хубаво нещо човек да се моли. Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
към втори вариант >>
Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание.
(втори вариант)
По някой път и вие, когато някой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия.
Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание.
Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание? ”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво. В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани.
(втори вариант)
Искам сега лицата да ви бъдат светли. Всички, които идат, лицата ви са омърлушени.
Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани.
Няма по-хубаво нещо човек да се моли. Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание?
(втори вариант)
На всеки човек, който ви е направил услуга, бъдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание.
Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание?
”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво. В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо човек да се моли.
(втори вариант)
Искам сега лицата да ви бъдат светли. Всички, които идат, лицата ви са омърлушени. Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани.
Няма по-хубаво нещо човек да се моли.
Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
към втори вариант >>
”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво.
(втори вариант)
Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършат волята Божия. Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание?
”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво.
В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
(втори вариант)
Искам сега лицата да ви бъдат светли. Всички, които идат, лицата ви са омърлушени. Навсякъде гледам омърлушени лица, като шашардисани. Няма по-хубаво нещо човек да се моли.
Безпокои се човек за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидих.
към втори вариант >>
В какво седи лошото.
(втори вариант)
Ние не трябва да се месим. Всеки върши волята Божия. Бог е турил народите на изпитание и нас е турил на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде от това изпитание? ”От туй изпитание ще научим нещо много хубаво.
В какво седи лошото.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам няколко правила.
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила.
Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде? ”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство.
към втори вариант >>
Когато оная вечер англичаните пущаха своите ракети с парашут, (някои) казват: „Каква хубава звезда, като пентаграм”, около пет минути осветява цялото място наоколо, да видят на място ли са хвърлили бомбите или не.
(втори вариант)
Когато оная вечер англичаните пущаха своите ракети с парашут, (някои) казват: „Каква хубава звезда, като пентаграм”, около пет минути осветява цялото място наоколо, да видят на място ли са хвърлили бомбите или не.
Някой път във вас такива парашути, като се запалят във вас, от черните братя искат да видят някакъв обект – да хвърлят някаква бомба. Сега, през тази седмица, (някои) се събират да се молят.
към втори вариант >>
Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде?
(втори вариант)
Аз ще ви дам няколко правила.
Сутринта гледам птичките пеят, гургулиците гугуцат, петлите кукуригат, казват: „Какво ще бъде?
”Казвам: Много добре ще бъде. Че и те слушат този шум, седят спокойно. Каква ще бъде тази работа? Казвам: Излишно безпокойство. Ако искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да пътуваш – качи се на един параход и, (ако) видиш, че плъховете излизат, бягат, на този параход не се качвай.
към втори вариант >>
2.
Свободен човек
,
МОК
, София, 18.4.1941г.,
По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле. Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна.
По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
Така вие често правите.
Така вие често правите.
Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост. Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа.
към беседата >>
Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост.
Така вие често правите.
Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост.
Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец.
към беседата >>
Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне.
Така вие често правите. Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост.
Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне.
Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си.
към беседата >>
Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките.
Така вие често правите. Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост. Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне.
Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките.
То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир?
към беседата >>
То е едното положение.
Така вие често правите. Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост. Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките.
То е едното положение.
Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате?
към беседата >>
Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа.
Така вие често правите. Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост. Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение.
Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа.
Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно.
към беседата >>
Завързал я за един колец.
Младите правите следната погрешка: този вампир иде, задига най-тлъстото пиле, прави пакост. Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа.
Завързал я за един колец.
Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал.
към беседата >>
Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си.
Един селянин взел, че навързал всичките пилета за крака и после ги свързал за крака на майката, че като дойде орелът, да не може да ги задигне. Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец.
Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си.
Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал.
към беседата >>
Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир?
Дошъл един по-голям орел, че задигнал всичките. То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си.
Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир?
Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал.
към беседата >>
Какво предполагате?
То е едното положение. Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир?
Какво предполагате?
Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли?
към беседата >>
Не знаем, то е неизвестно.
Друг селянин бил по-умен, турил квачката отдолу, турил пилетата отгоре и ги покрил с една мрежа. Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате?
Не знаем, то е неизвестно.
Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън.
към беседата >>
Може да предположим, че го е претрепал.
Завързал я за един колец. Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно.
Може да предположим, че го е претрепал.
Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица.
към беседата >>
Може да предположим, че го е пуснал.
Орелът проврял краката си през дупките, хванал доброто пиле, но не може да го извади през дупките, че не му иде на ум да пусне пилето и да извади краката си. Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал.
Може да предположим, че го е пуснал.
Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата.
към беседата >>
Каква е вероятността, че го е пуснал.
Иде селянинът, хваща го, казва: „Този вампир…“ Питам, какво е направил с този вампир? Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал.
Каква е вероятността, че го е пуснал.
Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така.
към беседата >>
Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли?
Какво предполагате? Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал.
Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли?
В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати.
към беседата >>
В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън.
Не знаем, то е неизвестно. Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли?
В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън.
Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати. Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още.
към беседата >>
Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица.
Може да предположим, че го е претрепал. Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън.
Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица.
Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати. Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още. Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Често виждам лисици около врата.
Може да предположим, че го е пуснал. Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица.
Често виждам лисици около врата.
Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати. Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още. Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Като видя лисица около врата, тълкувам така.
Каква е вероятността, че го е пуснал. Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата.
Като видя лисица около врата, тълкувам така.
Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати. Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още. Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати.
Ако една лисица, която е изяла няколко кокошки, я хванете, ще я пуснете ли? В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така.
Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати.
Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още. Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още.
В този случай ще я приемете на гости, ще ѝ съблечете горното палто, другото ще хвърлите навън. Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати.
Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още.
Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
Лисичата кожа ще остане за спомен, нея ще я турите като огърлица. Често виждам лисици около врата. Като видя лисица около врата, тълкувам така. Те казват: „Ние напуснахме ония лисичи похвати. Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още.
Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени.
към беседата >>
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания.
Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда.
към беседата >>
Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания.
Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания.
Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида?
към беседата >>
Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания. Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания.
Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място.
Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата?
към беседата >>
Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания. Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място.
Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо.
Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата? Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания. Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо.
Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си.
Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата? Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда.
Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания. Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си.
Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда.
Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата? Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Коя е най благородната обида?
Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда.
Коя е най благородната обида?
Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата? Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата?
Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида?
Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата?
Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата?
Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил.
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил.
Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник? Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“.
към беседата >>
Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник?
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил.
Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник?
Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете?
към беседата >>
Какво има, че ти си казал дръвник?
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил. Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник?
Какво има, че ти си казал дръвник?
Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ.
към беседата >>
Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата.
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил. Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник? Какво има, че ти си казал дръвник?
Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата.
Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас.
към беседата >>
Човек не трябва да мисли за едно и също положение.
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил. Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник? Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата.
Човек не трябва да мисли за едно и също положение.
Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата.
към беседата >>
Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“.
Двайсет години вие концентрирате ума си, носите в ума си, че някой ви обидил. Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник? Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение.
Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“.
Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат.
към беседата >>
Питам, какво ще постигнете?
Ако казвате дръвник, каква обида има в дръвник? Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“.
Питам, какво ще постигнете?
Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат.
към беседата >>
Природата не обича хабене на енергията ѝ.
Какво има, че ти си казал дръвник? Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете?
Природата не обича хабене на енергията ѝ.
В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен.
към беседата >>
В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас.
Онзи, който се обидил, то е еднообразие в природата. Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ.
В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас.
Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти.
към беседата >>
Никога не хабете енергията на природата.
Човек не трябва да мисли за едно и също положение. Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас.
Никога не хабете енергията на природата.
У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани?
към беседата >>
У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат.
Да допуснем, че пет–десет минути пеете все „до“. Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата.
У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат.
Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани.
към беседата >>
Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат.
Питам, какво ще постигнете? Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат.
Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат.
Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави.
към беседата >>
Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен.
Природата не обича хабене на енергията ѝ. В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат.
Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен.
Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш.
към беседата >>
Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти.
В мислите, в чувствата и в постъпките под възпитание ние разбираме да се не хаби енергията, която е в нас. Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен.
Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти.
Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое.
към беседата >>
Сега природата колко пъти кани?
Никога не хабете енергията на природата. У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти.
Сега природата колко пъти кани?
Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума.
към беседата >>
Тя никак не кани.
У българите има един навик, като дойдат гости, ще трябва четири–пет пъти да ги каниш, тогава да влязат. Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани?
Тя никак не кани.
Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен.
към беседата >>
Тя нареди всичко на масата и го остави.
Казват: „Бързаме“, но най-после заради ваш хатър влязат и вземат да ядат. Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани.
Тя нареди всичко на масата и го остави.
Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си.
към беседата >>
Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш.
Ако сте на гости на един турчин, той казва: „Заповядайте.“ Ако не вземете, оставате гладен. Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави.
Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш.
Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си.
към беседата >>
Имаш едно желание, но то е твое.
Българинът ще те кани най-малко четири, пет, десет пъти. Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш.
Имаш едно желание, но то е твое.
Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе.
към беседата >>
Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума.
Сега природата колко пъти кани? Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое.
Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума.
Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш.
към беседата >>
Ти като ядеш, тя знае колко си умен.
Тя никак не кани. Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума.
Ти като ядеш, тя знае колко си умен.
Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си.
към беседата >>
Още като ядеш, знае от коя категория си.
Тя нареди всичко на масата и го остави. Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен.
Още като ядеш, знае от коя категория си.
След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето.
към беседата >>
След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си.
Като дойдеш ти, сам определяш кое да вземеш. Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си.
След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си.
Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето. Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото.
към беседата >>
Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе.
Имаш едно желание, но то е твое. Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си.
Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе.
Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето. Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото. Не само [в] яденето.
към беседата >>
Ти бързаш да ядеш.
Тя седи настрана, казва: „Туй е за тебе“ и ти опитва ума. Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе.
Ти бързаш да ядеш.
Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето. Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото. Не само [в] яденето.
към беседата >>
Че ти определяш характера си.
Ти като ядеш, тя знае колко си умен. Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш.
Че ти определяш характера си.
Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето. Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото. Не само [в] яденето.
към беседата >>
Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето.
Още като ядеш, знае от коя категория си. След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си.
Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето.
Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото. Не само [в] яденето.
към беседата >>
Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото.
След като ядеш и каквото остане го туриш в торбата, тя вече знае от кои си. Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето.
Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото.
Не само [в] яденето.
към беседата >>
Не само [в] яденето.
Ако ядеш и наполовина оставиш яденето недоядено или си направил нещо, че не си спазил правилата ѝ, тя вече има понятие заради тебе. Ти бързаш да ядеш. Че ти определяш характера си. Или бавно ядеш, едва се движиш, не ти е приятно яденето. Във всяка работа, която човек свършва, да има съзнанието, че свършва най-хубавото.
Не само [в] яденето.
към беседата >>
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва.
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва.
По някой път мислите. Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен.
към беседата >>
По някой път мислите.
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва.
По някой път мислите.
Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе.
към беседата >>
Защо трябва да мислиш?
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва. По някой път мислите.
Защо трябва да мислиш?
Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод.
към беседата >>
Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите.
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва. По някой път мислите. Защо трябва да мислиш?
Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите.
Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора.
към беседата >>
Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре.
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва. По някой път мислите. Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите.
Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре.
Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд.
към беседата >>
Законът е много верен.
Та казвам, всяко нещо, което правите, трябва да го правите, както трябва. По някой път мислите. Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре.
Законът е много верен.
Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?
към беседата >>
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен.
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен.
Свободният човек взема една стъпка. Какво подразбирате? Намира се човек в едно почивателно състояние. Свободен си да вземеш една крачка или две крачки. Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе.
По някой път мислите. Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен.
Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе.
Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви?
към беседата >>
Свободният човек взема една стъпка.
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен.
Свободният човек взема една стъпка.
Какво подразбирате? Намира се човек в едно почивателно състояние. Свободен си да вземеш една крачка или две крачки. Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод.
Защо трябва да мислиш? Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе.
Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод.
Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо?
към беседата >>
Какво подразбирате?
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен. Свободният човек взема една стъпка.
Какво подразбирате?
Намира се човек в едно почивателно състояние. Свободен си да вземеш една крачка или две крачки. Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора.
Ако добре мислиш, добре е за тебе, добре е и за другите. Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод.
Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора.
Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема?
към беседата >>
Намира се човек в едно почивателно състояние.
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен. Свободният човек взема една стъпка. Какво подразбирате?
Намира се човек в едно почивателно състояние.
Свободен си да вземеш една крачка или две крачки. Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд.
Ако постъпваш добре с другите, и за тебе е добре. Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора.
Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд.
Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого.
към беседата >>
Свободен си да вземеш една крачка или две крачки.
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен. Свободният човек взема една стъпка. Какво подразбирате? Намира се човек в едно почивателно състояние.
Свободен си да вземеш една крачка или две крачки.
Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?
Законът е много верен. Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд.
Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?
“ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа.
към беседата >>
Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
Ще се спра върху мисълта, че човек трябва да бъде свободен. Свободният човек взема една стъпка. Какво подразбирате? Намира се човек в едно почивателно състояние. Свободен си да вземеш една крачка или две крачки.
Ако човек вземе една крачка, какво ще постигнете?
към беседата >>
“ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви?
Каквото правиш на другите, ще бъде полезно и за тебе. Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?
“ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви?
„То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа.
към беседата >>
Представете си, че вие сте на една такава площ.
Представете си, че вие сте на една такава площ.
Линията CD перпендикулярна ли е към AB? Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна?
към беседата >>
„То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо?
Ако ти изореш нивата, без да посееш семето, това ще бъде добре за нивата, но няма да бъде добро за тебе, няма да ядеш плод. Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви?
„То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо?
„То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът?
към беседата >>
Линията CD перпендикулярна ли е към AB?
Представете си, че вие сте на една такава площ.
Линията CD перпендикулярна ли е към AB?
Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта.
към беседата >>
„То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема?
Мнозина от вас се заблуждавате, искате да се ползвате от труда на другите хора. Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо?
„То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема?
„То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал?
към беседата >>
Откъде съдите, че е наклонена?
Представете си, че вие сте на една такава площ. Линията CD перпендикулярна ли е към AB?
Откъде съдите, че е наклонена?
Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво?
към беседата >>
„То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого.
Човек най-първо трябва да се ползва от своя труд. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема?
„То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого.
То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах.
към беседата >>
Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате.
Представете си, че вие сте на една такава площ. Линията CD перпендикулярна ли е към AB? Откъде съдите, че е наклонена?
Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате.
Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална.
към беседата >>
То е твоя работа.
Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого.
То е твоя работа.
Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата.
към беседата >>
Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна.
Представете си, че вие сте на една такава площ. Линията CD перпендикулярна ли е към AB? Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате.
Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна.
Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е?
към беседата >>
Ти си свърши твоята работа.
“ Той ти казва: „Това е моя работа.“ Аз обичам ли ви? „То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа.
Ти си свърши твоята работа.
Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е?
към беседата >>
Защо не е перпендикулярна?
Представете си, че вие сте на една такава площ. Линията CD перпендикулярна ли е към AB? Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна.
Защо не е перпендикулярна?
Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи.
към беседата >>
Що е крив човекът?
„То е твоя работа.“ Готов ли си да ми дадеш нещо? „То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа.
Що е крив човекът?
Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане?
към беседата >>
Не е перпендикулярна към площта.
Линията CD перпендикулярна ли е към AB? Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна?
Не е перпендикулярна към площта.
Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ.
към беседата >>
Що е крива нивата, че си я изорал?
„То е моя работа.“ Аз дали съм готов да я приема? „То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът?
Що е крива нивата, че си я изорал?
Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Тази площ е хоризонтална спрямо какво?
Откъде съдите, че е наклонена? Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта.
Тази площ е хоризонтална спрямо какво?
Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея.
към беседата >>
Ти казваш: „Тази нива аз изорах.
„То е твоя работа.“ Сега вие казвате: „Аз ви обичам.“ Някой път вие се заблуждавате, че обичате някого. То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал?
Ти казваш: „Тази нива аз изорах.
Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел.
към беседата >>
Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална.
Тя е наклонена, има нещо по което се ориентирате. Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво?
Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална.
Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи?
към беседата >>
Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата.
То е твоя работа. Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах.
Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата.
Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред.
към беседата >>
Правата MD перпендикулярна ли е?
Тя не е в съгласие в дадения случай, тя не е перпендикулярна. Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална.
Правата MD перпендикулярна ли е?
Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление.
към беседата >>
Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е?
Ти си свърши твоята работа. Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата.
Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е?
Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич.
към беседата >>
Значи това са отвлечени идеи.
Защо не е перпендикулярна? Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е?
Значи това са отвлечени идеи.
AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства.
към беседата >>
Ако ти обичаш нивата, какво ще стане?
Що е крив човекът? Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е?
Ако ти обичаш нивата, какво ще стане?
Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви.
към беседата >>
AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ.
Не е перпендикулярна към площта. Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи.
AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ.
Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли.
към беседата >>
Ти ще бъдеш здрав.
Що е крива нивата, че си я изорал? Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане?
Ти ще бъдеш здрав.
Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви?
към беседата >>
Вие имате CD, и това е отвлечена идея.
Тази площ е хоризонтална спрямо какво? Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ.
Вие имате CD, и това е отвлечена идея.
Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта.
към беседата >>
Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел.
Ти казваш: „Тази нива аз изорах. Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав.
Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел.
Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо.
към беседата >>
Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи?
Да кажем, във вас има съзнание – виждате, че AB е хоризонтална. Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея.
Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи?
Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство.
към беседата >>
Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред.
Тя не ми даде това, което аз очаквах.“ Нивата не е виновата. Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел.
Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред.
Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни.
към беседата >>
Естествено – дето има по-голямо съпротивление.
Правата MD перпендикулярна ли е? Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи?
Естествено – дето има по-голямо съпротивление.
AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание.
към беседата >>
Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич.
Ако нивата не е дала плода, нивата виновата ли е? Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред.
Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич.
Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър.
към беседата >>
AB е туй, което чувства.
Значи това са отвлечени идеи. AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление.
AB е туй, което чувства.
CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има.
към беседата >>
Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви.
Ако ти обичаш нивата, какво ще стане? Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич.
Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви.
Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно.
към беседата >>
CD е това, което мисли.
AB, това е вътрешна отвлечена идея, която се материализира като някоя площ. Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства.
CD е това, което мисли.
Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има. Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви?
Ти ще бъдеш здрав. Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви.
Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви?
“ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук.
към беседата >>
Всякога дето има трудност, се явява мисълта.
Вие имате CD, и това е отвлечена идея. Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли.
Всякога дето има трудност, се явява мисълта.
Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има. Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията. В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
“ Не ви върви, аз ще ви кажа защо.
Ако ти обичаш, ти ще бъдеш весел. Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви?
“ Не ви върви, аз ще ви кажа защо.
Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък.
към беседата >>
Дето има най-малко съпротивление, то е чувство.
Ако се движите по линията, де усилията ще бъдат по-големи? Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта.
Дето има най-малко съпротивление, то е чувство.
Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има. Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията. В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни.
Ако ти обичаш, всичко ще ти върви наред. Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо.
Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни.
Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък. Мястото, дето ще свири, да е сухо.
към беседата >>
Имаш едно желание.
Естествено – дето има по-голямо съпротивление. AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство.
Имаш едно желание.
При желанието много малко мисъл има. Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията. В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Лъкът също не е добър.
Щом не ти върви всичко наред, има нещо, което куца на твоята обич. Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни.
Лъкът също не е добър.
Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък. Мястото, дето ще свири, да е сухо. При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
При желанието много малко мисъл има.
AB е туй, което чувства. CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание.
При желанието много малко мисъл има.
Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията. В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Времето е влажно.
Който обича, който люби, ако разбирате, всичко ще ви върви. Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър.
Времето е влажно.
Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък. Мястото, дето ще свири, да е сухо. При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията.
CD е това, което мисли. Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има.
Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията.
В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук.
Вие казвате: „Защо сега мене не ми върви? “ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно.
Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук.
Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък. Мястото, дето ще свири, да е сухо. При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
Всякога дето има трудност, се явява мисълта. Дето има най-малко съпротивление, то е чувство. Имаш едно желание. При желанието много малко мисъл има. Имаш едно побуждение, но не знаеш какви ще бъдат последствията.
В мисълта обаче ти се ориентираш, знаеш какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък.
“ Не ви върви, аз ще ви кажа защо. Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук.
Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък.
Мястото, дето ще свири, да е сухо. При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
Ти имаш желанието да ядеш.
Ти имаш желанието да ядеш.
На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия.
към беседата >>
Мястото, дето ще свири, да е сухо.
Вие имате цигулка много хубава, една цигулка на Страдивариус, но не сте избрали хубави струни. Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък.
Мястото, дето ще свири, да е сухо.
При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е?
Ти имаш желанието да ядеш.
На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е?
Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен.
към беседата >>
При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
Лъкът също не е добър. Времето е влажно. Искате да свирите, но тази цигулка не може да ви даде добър звук. Ако цигуларят обича своята цигулка, тя ще бъде турена в подходящо място, ще тури най-хубавите струни, най-хубавия лък. Мястото, дето ще свири, да е сухо.
При тия условия няма да има изключения, цигулката ще даде хубав звук.
към беседата >>
Представете си, че вие сте двама приятели.
Ти имаш желанието да ядеш. На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е?
Представете си, че вие сте двама приятели.
Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра.
към беседата >>
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката.
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката.
Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде. Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса.
към беседата >>
Допуснете, че вие се намирате на двата бряга.
Ти имаш желанието да ядеш. На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели.
Допуснете, че вие се намирате на двата бряга.
Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате.
към беседата >>
Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде.
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката.
Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде.
Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне.
към беседата >>
Допуснете, че A е единият бряг, B е другият.
Ти имаш желанието да ядеш. На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга.
Допуснете, че A е единият бряг, B е другият.
Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката.
към беседата >>
Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон.
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката. Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде.
Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон.
Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение.
към беседата >>
Единият е на единия бряг, другият е на другия.
Ти имаш желанието да ядеш. На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият.
Единият е на единия бряг, другият е на другия.
Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне.
към беседата >>
Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане?
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката. Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде. Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон.
Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане?
Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения.
към беседата >>
Онзи от брега B е по-силен.
На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия.
Онзи от брега B е по-силен.
Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре.
към беседата >>
Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане?
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката. Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде. Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане?
Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане?
Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат.
към беседата >>
Допуснете, че тази река е широка два–три метра.
Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен.
Допуснете, че тази река е широка два–три метра.
Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B?
към беседата >>
Ще се скъса.
Ако вие спазвате ония закони, които Бог е положил в света, всичко ще върви добре, както в музиката. Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде. Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане?
Ще се скъса.
„Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат. Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи.
към беседата >>
Посочват ви един прът, за който се хващате.
Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра.
Посочват ви един прът, за който се хващате.
Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите.
към беседата >>
„Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне.
Щом не спазваме законите, казваме: „Станало нещо.“ Може да се е разлепила някъде. Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса.
„Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне.
Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат. Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи. Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката.
Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате.
Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката.
B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо.
към беседата >>
Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение.
Понеже има разлепени места, не може да даде хубав тон. Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне.
Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение.
Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат. Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи. Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне.
Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката.
B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне.
Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение.
към беседата >>
Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения.
Ако вие вземете струната „ми“ и обърнете реда на нещата, турите „сол“ на мястото на „ми“ и турите „ре“ на мястото на „ла“ – обърнете целия ред на цигулката, започнете да свирите, какво ще стане? Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение.
Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения.
„Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат. Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи. Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
Вие имате едно желание отвътре.
Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне.
Вие имате едно желание отвътре.
Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш.
към беседата >>
„Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат.
Ако изтеглите „сол“, както изтегляте „ми“, какво ще стане? Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения.
„Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат.
Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи. Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B?
Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре.
Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B?
Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята?
към беседата >>
Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи.
Ще се скъса. „Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат.
Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи.
Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите.
Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B?
Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите.
При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш?
към беседата >>
Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
„Сол“, тази дебелата струна, е направена така, че не търпи голямо изтегляне. Казвате: „Може, може“, но няма да издържи на това напрежение. Когато искаме да изменим този, разумния, ред в природата, който съществува, се случват тия неестествени положения. „Сол“ се къса, „ре“ се къса, всички се късат. Тогава, ако турите „ми“ на мястото на „сол“, ще се скъса, няма да издържи.
Нито „сол“ ще свърши работа на мястото на „ми“.
към беседата >>
При всяко желание човешката мисъл постига нещо.
Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите.
При всяко желание човешката мисъл постига нещо.
Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш.
към беседата >>
Сега това са обяснения.
Сега това са обяснения.
Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот. Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му.
към беседата >>
Желанието представя един обект за постижение.
B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо.
Желанието представя един обект за постижение.
Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина.
към беседата >>
Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот.
Сега това са обяснения.
Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот.
Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият?
към беседата >>
Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш.
Вие имате едно желание отвътре. Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение.
Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш.
Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето.
към беседата >>
Защото във всичкия живот е Божественото начало.
Сега това са обяснения. Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот.
Защото във всичкия живот е Божественото начало.
В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете.
към беседата >>
Каква е идеята?
Защо във вас се заражда желанието да минавате реката от A към B? Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш.
Каква е идеята?
Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори.
към беседата >>
В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното.
Сега това са обяснения. Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот. Защото във всичкия живот е Божественото начало.
В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното.
Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад.
към беседата >>
Какво ще постигнеш?
Допуснете, че вие сте гладен и на брега B има един обект, към който се стремите. При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята?
Какво ще постигнеш?
Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва.
към беседата >>
Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва.
Сега това са обяснения. Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот. Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното.
Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва.
Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад.
към беседата >>
Най-първо, желанието ти да ядеш.
При всяко желание човешката мисъл постига нещо. Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш?
Най-първо, желанието ти да ядеш.
Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо?
към беседата >>
Вие може да се ползвате от работата Му.
Сега това са обяснения. Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот. Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва.
Вие може да се ползвате от работата Му.
Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата.
към беседата >>
Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина.
Желанието представя един обект за постижение. Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш.
Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина.
Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо? Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението.
към беседата >>
Някое дете защо го бият?
Всички казват: „Съвършения живот.“ Това, което е вътре в човека, това е съвършеният живот. Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му.
Някое дете защо го бият?
Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват.
към беседата >>
Обмяна става в яденето.
Имаш желание да ядеш, искаш да постигнеш. Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина.
Обмяна става в яденето.
Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо? Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението. Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете.
Защото във всичкия живот е Божественото начало. В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият?
Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете.
Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето.
към беседата >>
Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори.
Каква е идеята? Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето.
Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори.
Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо? Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението. Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
Веднага ще го нашарят отзад.
В голямата дисхармония, която съществува в света, Божественото начало присъства и Бог, Който постоянно организира това, неразумното. Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете.
Веднага ще го нашарят отзад.
Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето.
към беседата >>
Виждате, маслото се свършва.
Какво ще постигнеш? Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори.
Виждате, маслото се свършва.
Наливате. Защо? Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението. Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
Значи, когато пипа, има шарене отзад.
Във всяка своя стъпка, каквато и да е, човек ще се ползва. Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад.
Значи, когато пипа, има шарене отзад.
Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа.
към беседата >>
Наливате. Защо?
Най-първо, желанието ти да ядеш. Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва.
Наливате. Защо?
Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението. Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата.
Вие може да се ползвате от работата Му. Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад.
Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата.
Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава.
към беседата >>
Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението.
Казва: „Светлината нито се яде, нито се пие.“ Яденето е закон за придобиване на светлина. Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо?
Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението.
Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
Тогава преценяват.
Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата.
Тогава преценяват.
В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода.
към беседата >>
Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
Обмяна става в яденето. Имате едно малко кандилце, което гори – два, три, четири деня гори. Виждате, маслото се свършва. Наливате. Защо? Защото, щом се свърши маслото, ще спре горението.
Наливате масло, за да имате светлина, която ви е потребна.
към беседата >>
В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето.
Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват.
В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето.
И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес.
към беседата >>
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина.
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина.
Всичките плодове, това е сгъстена светлина. Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите?
към беседата >>
И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето.
Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето.
И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето.
То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем.
към беседата >>
Всичките плодове, това е сгъстена светлина.
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина.
Всичките плодове, това е сгъстена светлина.
Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си.
към беседата >>
То сравнява – търговска работа.
Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето.
То сравнява – търговска работа.
Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно.
към беседата >>
Без светлина човек не може да живее.
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина. Всичките плодове, това е сгъстена светлина.
Без светлина човек не може да живее.
Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си?
към беседата >>
Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава.
Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата. Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа.
Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава.
Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали.
към беседата >>
Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви.
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина. Всичките плодове, това е сгъстена светлина. Без светлина човек не може да живее.
Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви.
Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака.
към беседата >>
Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода.
Тогава преценяват. В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава.
Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода.
После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша.
към беседата >>
Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите?
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина. Всичките плодове, това е сгъстена светлина. Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви.
Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите?
Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи?
към беседата >>
После дойде обратният процес.
В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода.
После дойде обратният процес.
Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне.
към беседата >>
Как ще ходите?
Та казвам, яденето е един вътрешен закон за придобиване на онази светлина, сгъстена светлина. Всичките плодове, това е сгъстена светлина. Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите?
Как ще ходите?
Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли?
към беседата >>
Ние се научаваме в живота как да живеем.
И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес.
Ние се научаваме в живота как да живеем.
Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне. Тя не може да си представи как този човек гърми.
към беседата >>
Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си.
Всичките плодове, това е сгъстена светлина. Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите?
Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си.
Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства?
към беседата >>
Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно.
То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем.
Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно.
Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне. Тя не може да си представи как този човек гърми. Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
Как ще ходиш с мисълта си?
Без светлина човек не може да живее. Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си.
Как ще ходиш с мисълта си?
И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш?
към беседата >>
Тези закони ние сме ги създали.
Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно.
Тези закони ние сме ги създали.
Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне. Тя не може да си представи как този човек гърми. Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
И мисълта има крака.
Човек, който не се храни, не може да живее, разбирам, не може да се прояви. Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си?
И мисълта има крака.
Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус.
към беседата >>
Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша.
Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода. После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали.
Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша.
Седи градинарят с пушката и гръмне. Тя не може да си представи как този човек гърми. Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
Казвам, без крака човек може ли да ходи?
Сега на земята без ръце, без крака може ли да ходите, да работите? Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака.
Казвам, без крака човек може ли да ходи?
Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо.
към беседата >>
Седи градинарят с пушката и гръмне.
После дойде обратният процес. Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша.
Седи градинарят с пушката и гръмне.
Тя не може да си представи как този човек гърми. Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
Може. Без мисъл човек може ли да мисли?
Как ще ходите? Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи?
Може. Без мисъл човек може ли да мисли?
Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно.
към беседата >>
Тя не може да си представи как този човек гърми.
Ние се научаваме в живота как да живеем. Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне.
Тя не може да си представи как този човек гърми.
Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
Без желание човек може ли да чувства?
Някои казват, че човек отвътре може да ходи с мисълта си. Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли?
Без желание човек може ли да чувства?
Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно.
към беседата >>
Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
Някой път дойдат някои страдания – те са за полза, то е временно. Тези закони ние сме ги създали. Много от съвременните птички дойдат на дървото, кацнат, вземат по една череша. Седи градинарят с пушката и гръмне. Тя не може да си представи как този човек гърми.
Той казва: „Ти едно време яде без позволение.“
към беседата >>
Ако нямаш желание, как ще чувстваш?
Как ще ходиш с мисълта си? И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства?
Ако нямаш желание, как ще чувстваш?
Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно. Какво разбирате под потенциално състояние?
към беседата >>
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече.
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече.
Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита. Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил?
към беседата >>
Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус.
И мисълта има крака. Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш?
Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус.
Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно. Какво разбирате под потенциално състояние? („Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита.
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече.
Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита.
Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише.
към беседата >>
Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо.
Казвам, без крака човек може ли да ходи? Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус.
Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо.
Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно. Какво разбирате под потенциално състояние? („Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се.
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече. Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита.
Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се.
Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го.
към беседата >>
Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно.
Може. Без мисъл човек може ли да мисли? Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо.
Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно.
Когато желанието е действие, тогава желанието е силно. Какво разбирате под потенциално състояние? („Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Тръгнеш ти и вземеш в запас.
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече. Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита. Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се.
Тръгнеш ти и вземеш в запас.
Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас.
към беседата >>
Когато желанието е действие, тогава желанието е силно.
Без желание човек може ли да чувства? Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно.
Когато желанието е действие, тогава желанието е силно.
Какво разбирате под потенциално състояние? („Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Срещат те на пътя и ти вземат запаса.
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече. Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита. Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас.
Срещат те на пътя и ти вземат запаса.
Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух?
към беседата >>
Какво разбирате под потенциално състояние?
Ако нямаш желание, как ще чувстваш? Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно.
Какво разбирате под потенциално състояние?
(„Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Тогава с какво си се запасил?
Сега в самовъзпитанието във вас имате желание да ядете повече. Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита. Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса.
Тогава с какво си се запасил?
Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая.
към беседата >>
(„Непроявено.“) А кинетично състояние?
Следователно едно желание може да бъде силно – плюс, може да бъде и слабо – минус. Когато потенциалната страна на желанието е силна, желанието е слабо. Когато кинетичната страна на желанието е силна, тогава желанието е силно. Когато желанието е действие, тогава желанието е силно. Какво разбирате под потенциално състояние?
(„Непроявено.“) А кинетично състояние?
към беседата >>
Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише.
Да допуснем сега, че тебе ти трябва само един самун, една пита. Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил?
Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише.
Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух.
към беседата >>
Сега как трябва да се прояви едно желание?
Сега как трябва да се прояви едно желание?
Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“. Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат?
към беседата >>
Сгъстил си го.
Ти не вземаш един самун, но вземаш два, осигуряваш се. Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише.
Сгъстил си го.
Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух. Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате.
към беседата >>
Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“.
Сега как трябва да се прояви едно желание?
Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“.
Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция.
към беседата >>
Дишаш въздуха и вземеш и в запас.
Тръгнеш ти и вземеш в запас. Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го.
Дишаш въздуха и вземеш и в запас.
Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух. Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате. Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен.
Сега как трябва да се прояви едно желание? Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“.
Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен.
Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са.
към беседата >>
Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух?
Срещат те на пътя и ти вземат запаса. Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас.
Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух?
На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух. Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате. Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
Тогава започваш да нагаждаш с пръста си.
Сега как трябва да се прояви едно желание? Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“. Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен.
Тогава започваш да нагаждаш с пръста си.
С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват.
към беседата >>
На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая.
Тогава с какво си се запасил? Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух?
На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая.
Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух. Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате. Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
С кой пръст вземате „до“ на цигулката?
Сега как трябва да се прояви едно желание? Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“. Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си.
С кой пръст вземате „до“ на цигулката?
Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма.
към беседата >>
Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух.
Представете си, че вървиш и си взел въздух в едно шише. Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая.
Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух.
Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате. Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
Децата с кой пръст го вземат?
Сега как трябва да се прояви едно желание? Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“. Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката?
Децата с кой пръст го вземат?
С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен?
към беседата >>
Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате.
Сгъстил си го. Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух.
Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате.
Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
С третия пръст на първа позиция.
Да кажем, вие сте музикант, имате желанието да вземете „до“. Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат?
С третия пръст на първа позиция.
Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата.
към беседата >>
Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
Дишаш въздуха и вземеш и в запас. Питам, къде имаш условия, като се движиш, да употребиш този въздух? На един от английските крале, който боледувал, донасяли му планински въздух в неговата стая. Щом се движиш в планината, тебе не ти трябва компресиран въздух. Често вие, като влезете в уредения живот, вие се осигурявате.
Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, сигурността на човека зависи от неговите чувства и зависи от неговите постъпки.
към беседата >>
Първата позиция действа на струните, както са.
Свирите на цигулката, вземаш тона, но усещаш, че този тон не е правилен. Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция.
Първата позиция действа на струните, както са.
В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири.
към беседата >>
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони.
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони.
Как ще познаете дали един закон е разумен, или не? Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не? Онзи професор, който знае да свири, ще познае. Който не е вещ, няма да познае.
към беседата >>
В другите позиции струните се скъсяват.
Тогава започваш да нагаждаш с пръста си. С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са.
В другите позиции струните се скъсяват.
Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават.
към беседата >>
Как ще познаете дали един закон е разумен, или не?
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони.
Как ще познаете дали един закон е разумен, или не?
Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не? Онзи професор, който знае да свири, ще познае. Който не е вещ, няма да познае.
към беседата >>
Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма.
С кой пръст вземате „до“ на цигулката? Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват.
Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма.
Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси.
към беседата >>
Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не?
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони. Как ще познаете дали един закон е разумен, или не?
Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не?
Онзи професор, който знае да свири, ще познае. Който не е вещ, няма да познае.
към беседата >>
Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен?
Децата с кой пръст го вземат? С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма.
Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен?
Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения.
към беседата >>
Онзи професор, който знае да свири, ще познае.
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони. Как ще познаете дали един закон е разумен, или не? Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не?
Онзи професор, който знае да свири, ще познае.
Който не е вещ, няма да познае.
към беседата >>
Първата позиция е основата.
С третия пръст на първа позиция. Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен?
Първата позиция е основата.
Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция.
към беседата >>
Който не е вещ, няма да познае.
Първото нещо, имайте отношение към законите, които съществуват, към разумните закони. Как ще познаете дали един закон е разумен, или не? Как ще познаете дали една цигулка е добра, или не? Онзи професор, който знае да свири, ще познае.
Който не е вещ, няма да познае.
към беседата >>
Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири.
Първата позиция действа на струните, както са. В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата.
Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири.
Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката.
към беседата >>
Та казвам, кой е разумният живот?
Та казвам, кой е разумният живот?
Майстор трябва да бъдеш. Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава.
към беседата >>
Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават.
В другите позиции струните се скъсяват. Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири.
Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават.
Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Майстор трябва да бъдеш.
Та казвам, кой е разумният живот?
Майстор трябва да бъдеш.
Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете.
към беседата >>
Струните са по-къси.
Имате втора позиция, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма. Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават.
Струните са по-къси.
Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре?
към беседата >>
Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка.
Та казвам, кой е разумният живот? Майстор трябва да бъдеш.
Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка.
Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не.
към беседата >>
Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения.
Но в коя позиция се свири най-хубаво една песен? Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси.
Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения.
Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре? Кога една нива е посята добре?
към беседата >>
Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не.
Та казвам, кой е разумният живот? Майстор трябва да бъдеш. Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка.
Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не.
Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не.
към беседата >>
Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция.
Първата позиция е основата. Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения.
Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция.
Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре? Кога една нива е посята добре? Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо?
Та казвам, кой е разумният живот? Майстор трябва да бъдеш. Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не.
Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо?
Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не.
към беседата >>
Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката.
Цигулар, който не може да свири на първа позиция, и на другите не може да свири. Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция.
Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката.
Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре? Кога една нива е посята добре? Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
Има известни качества [в] трептенията, които издава.
Та казвам, кой е разумният живот? Майстор трябва да бъдеш. Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо?
Има известни качества [в] трептенията, които издава.
По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не?
към беседата >>
Това е само за изяснение.
Другите позиции са украшение, нюанси, които се дават. Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката.
Това е само за изяснение.
Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре? Кога една нива е посята добре? Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете.
Майстор трябва да бъдеш. Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава.
По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете.
Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре?
Струните са по-къси. Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение.
Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре?
Кога една нива е посята добре? Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не.
Вие искате да знаете права ли е една ваша постъпка. Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете.
Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не.
Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина.
към беседата >>
Кога една нива е посята добре?
Първата позиция е най-голяма – богаташ, прави най-големи угощения. Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре?
Кога една нива е посята добре?
Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не.
Ако имате музикално ухо, щом чуете един тон, ще знаете прав ли е тонът, или не. Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не.
Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не.
Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила.
към беседата >>
Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
Другите позиции: […] втора, трета, четвърта, пета, те вземат от първа позиция. Сега вие не може да си представите положението, вземате позициите на цигулката. Това е само за изяснение. Казвате: „Трябва да се изпее една песен.“ Хубаво, кога една песен се пее добре? Кога една нива е посята добре?
Нивата е добре орана, добре посята, добре да израсне, добре да даде плод, добре да се пожъне, добре хамбарът да се напълни – тази нива е добра.
към беседата >>
Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не.
Аз, като свиря или друг някой като свири, познавам тона прав ли е, или не. Защо? Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не.
Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не.
Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила. Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка.
към беседата >>
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата.
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата.
Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я. Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете.
към беседата >>
Как познавате дали е права вашата мисъл, или не?
Има известни качества [в] трептенията, които издава. По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не.
Как познавате дали е права вашата мисъл, или не?
Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила. Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка. Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я.
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата.
Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я.
Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете. Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене.
към беседата >>
Щом мисълта е права, има повече светлина.
По трептенията музиката се познава, [по това] колко са прави тоновете. Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не?
Щом мисълта е права, има повече светлина.
Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила. Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка. Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Какво ще ви даде тази нива?
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата. Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я.
Какво ще ви даде тази нива?
Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете. Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене. Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
Щом желанието е право, има повече топлина.
Казвам, разумният човек трябва да познава порядъка, в който се намира, разумен ли е, или не. Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина.
Щом желанието е право, има повече топлина.
Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила. Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка. Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Вие помагате на бурените.
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата. Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я. Какво ще ви даде тази нива?
Вие помагате на бурените.
Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете. Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене. Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила.
Имате едно желание, трябва да знаете разумно ли е, или не. Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина.
Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила.
Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка. Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат.
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата. Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я. Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените.
Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат.
Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете. Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене. Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка.
Имате една мисъл, трябва да знаете права ли е, или не. Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила.
Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка.
Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете.
Вие сега имате една ваша мисъл, само приготовлявате почвата. Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я. Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат.
Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете.
Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене. Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
Как познавате дали е права вашата мисъл, или не? Щом мисълта е права, има повече светлина. Щом желанието е право, има повече топлина. Щом постъпката е права, ще придобиете повече сила. Но понеже тия трите процеса вървят заедно, правата мисъл предизвиква право желание и правото желание предизвиква права постъпка.
Следователно светлината се намира в отношение с топлината и топлината се намира в отношение към силата:
към беседата >>
Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене.
Казвате: „Добре изорах нивата.“ Оставите я. Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете.
Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене.
Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
С : Т; Т : П.
С : Т; Т : П.
към беседата >>
Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
Какво ще ви даде тази нива? Вие помагате на бурените. Като сте размесили почвата, всичките тия бурени започват много добре да растат. Следователно, като изорете почвата, ще извадите всичките бурени, ще посеете. Но ако я посеете много гъсто, да кажем с царевица или боб, или жито, ако го насеете много гъсто, няма да имате голямо плодородие, понеже нямате достатъчно храна за растене.
Ако много рядко го сеете, ще имате добра храна, но няма да имате голямо изобилие.
към беседата >>
Щом мислиш право, ще чувстваш право.
Щом мислиш право, ще чувстваш право.
Щом чувстваш право, ще постъпваш право. Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право. Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав. За бъдеще това ще бъде лекарство. Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас.
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас.
Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце. Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес.
към беседата >>
Щом чувстваш право, ще постъпваш право.
Щом мислиш право, ще чувстваш право.
Щом чувстваш право, ще постъпваш право.
Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право. Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав. За бъдеще това ще бъде лекарство. Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце.
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас.
Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце.
Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил.
към беседата >>
Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право.
Щом мислиш право, ще чувстваш право. Щом чувстваш право, ще постъпваш право.
Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право.
Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав. За бъдеще това ще бъде лекарство. Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
Сърцето на каква площ може да уподобите?
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас. Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце.
Сърцето на каква площ може да уподобите?
Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка.
към беседата >>
Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав.
Щом мислиш право, ще чувстваш право. Щом чувстваш право, ще постъпваш право. Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право.
Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав.
За бъдеще това ще бъде лекарство. Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне.
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас. Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце. Сърцето на каква площ може да уподобите?
Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне.
То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде.
към беседата >>
За бъдеще това ще бъде лекарство.
Щом мислиш право, ще чувстваш право. Щом чувстваш право, ще постъпваш право. Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право. Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав.
За бъдеще това ще бъде лекарство.
Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
То е плодът вече.
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас. Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце. Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне.
То е плодът вече.
Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията?
към беседата >>
Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
Щом мислиш право, ще чувстваш право. Щом чувстваш право, ще постъпваш право. Щом не мислиш право, няма да чувстваш право и няма да постъпваш право. Човек, който мисли право, който чувства право, който постъпва право, той винаги е здрав. За бъдеще това ще бъде лекарство.
Щом направиш погрешка, ще изправиш погрешката и болестта ще си иде.
към беседата >>
Но в живота ние вече имаме обработен процес.
Сега вие разглеждате един земеделец, не можете да направите едно отношение между земеделеца и вас. Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце. Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече.
Но в живота ние вече имаме обработен процес.
Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания.
към беседата >>
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила.
Сега съвсем другояче обяснявам. Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества.
към беседата >>
Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил.
Та вие в себе си имате един земеделец, работите над себе си, работите над вашето сърце. Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес.
Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил.
Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам?
към беседата >>
Сега съвсем другояче обяснявам.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила.
Сега съвсем другояче обяснявам.
Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си.
към беседата >>
Имате в себе си една постъпка.
Сърцето на каква площ може да уподобите? Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил.
Имате в себе си една постъпка.
Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието?
към беседата >>
Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила. Сега съвсем другояче обяснявам.
Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите.
Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл?
към беседата >>
Желанията са семето, което трябва да се посее някъде.
Представете си сега, че постъпките на хората представят нивите, желанията на хората представят семето, а мислите – това, което земеделецът може да постигне. То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка.
Желанията са семето, което трябва да се посее някъде.
Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам?
към беседата >>
Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила. Сега съвсем другояче обяснявам. Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите.
Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири.
Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство.
към беседата >>
Казвате: „За какво са желанията?
То е плодът вече. Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде.
Казвате: „За какво са желанията?
“ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание.
към беседата >>
Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила. Сега съвсем другояче обяснявам. Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири.
Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение.
Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод.
към беседата >>
“ Може ли да си представите човек без желания.
Но в живота ние вече имаме обработен процес. Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията?
“ Може ли да си представите човек без желания.
Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина.
към беседата >>
Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества.
Тия болести: главоболие, ишиас, ревматизъм се дължат или на липса на светлина, или на липса на топлина, или на липса на сила. Сега съвсем другояче обяснявам. Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение.
Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества.
В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш.
към беседата >>
Каква е разликата между желая и пожелавам?
Постъпките – ти имаш едно желание, което си изпълнил. Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания.
Каква е разликата между желая и пожелавам?
Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там.
към беседата >>
В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си.
Сега съвсем другояче обяснявам. Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества.
В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си.
Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото.
към беседата >>
Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието?
Имате в себе си една постъпка. Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам?
Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието?
Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция.
към беседата >>
Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл?
Ако влезете в един салон, който е студен, няма и светлина – нямате разположение да свирите. Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си.
Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл?
Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото. Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си.
към беседата >>
Кое е по-добро, желая или пожелавам?
Желанията са семето, което трябва да се посее някъде. Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието?
Кое е по-добро, желая или пожелавам?
Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието.
към беседата >>
Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство.
Но ако топлината на салона е умерена, ако има и светлина, цигуларят, като влезе, разположен е да свири. Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл?
Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство.
Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото. Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си. Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
Ж-то е желание, П – това е пожелание.
Казвате: „За какво са желанията? “ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам?
Ж-то е желание, П – това е пожелание.
В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието. Я ми кажете сега.
към беседата >>
Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод.
Ако в тебе чувствата не са добре разположени, ако не можеш да мислиш правилно, чувствата ще дадат едно предразположение. Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство.
Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод.
После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото. Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си. Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
В желанието има широчина.
“ Може ли да си представите човек без желания. Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание.
В желанието има широчина.
Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието. Я ми кажете сега. Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш.
Значи, трябва да живееш в една среда, която да тонира чувствата ти, защото в дадения случай, вие, като чувствате, вие сте във връзка не само с живите същества. В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод.
После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш.
Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото. Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си. Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
Пожеланието е по-специфично, законът е там.
Каква е разликата между желая и пожелавам? Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина.
Пожеланието е по-специфично, законът е там.
В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието. Я ми кажете сега. Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото.
В дадения случай вие имате едно самочувствие в себе си. Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш.
Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото.
Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си. Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция.
Казва: „Пожелавам.“ Кое е по-силно, пожеланието или желанието? Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там.
В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция.
Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието. Я ми кажете сега. Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си.
Ако вие сте в дисонанс със същества, които са далеч от вас (понеже трептенията на самото чувство са много бързи, да кажем, вие имате една мисъл за едно разумно същество в Америка или някъде другаде), каква е вашата мисъл? Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото.
Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си.
Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието.
Кое е по-добро, желая или пожелавам? Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция.
Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието.
Я ми кажете сега. Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
Отговорът на вашата мисъл [е] отговорът на вашето чувство. Направете опит, някой път минавате покрай някоя градина, искате да откъснете един плод. После имате едно разсъждение в себе си, казваш: „Не трябваше да откъсвам.“ След като го откъснеш, някое същество в тебе ти казва: „Не трябваше да късаш. Ти трябваше да попиташ този, на когото е градината, да попиташ и това дърво.“ Започваш да философстваш: „То е Божественото. Аз имам свобода.“ Ти имаш свобода, но усещаш една дисхармония в себе си.
Ти си свободен да вземеш на цигулката „до“, както искаш, но онези, които те слушат, ще кажат: „Не е вярно.“ „Аз тъй съм се научил.“ „Не е вярно, не е правилен тонът.“
към беседата >>
Я ми кажете сега.
Ж-то е желание, П – това е пожелание. В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието.
Я ми кажете сега.
Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено.
Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя. Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество.
към беседата >>
Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
В желанието има широчина. Пожеланието е по-специфично, законът е там. В желанието има изобилие, в пожеланието е друга позиция. Вие съпоставяте коя позиция е пожеланието. Я ми кажете сега.
Пожеланието не може да го свириш на първа позиция.
към беседата >>
Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено.
Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя.
Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение.
към беседата >>
Сега идеята не е още ясна.
Сега идеята не е още ясна.
Неща, които не ги знаете, имат красота. Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата?
към беседата >>
Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено. Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя.
Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото.
Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти.
към беседата >>
Неща, които не ги знаете, имат красота.
Сега идеята не е още ясна.
Неща, които не ги знаете, имат красота.
Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо.
към беседата >>
Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено. Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя. Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото.
Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ.
Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод.
към беседата >>
Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво.
Сега идеята не е още ясна. Неща, които не ги знаете, имат красота.
Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво.
Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо.
към беседата >>
Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено. Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя. Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ.
Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш.
Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек.
към беседата >>
Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш.
Сега идеята не е още ясна. Неща, които не ги знаете, имат красота. Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво.
Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш.
Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет.
към беседата >>
Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество.
Та казвам, в природата как трябва да постъпваш в даден случай е строго определено. Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя. Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш.
Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество.
То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани.
към беседата >>
Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там.
Сега идеята не е още ясна. Неща, които не ги знаете, имат красота. Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш.
Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там.
Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте.
към беседата >>
То е заблуждение.
Можеш, като се спреш при крушата, да попиташ Господа: „Господи, туй дърво е Твое.“ Той говори на пазителя. Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество.
То е заблуждение.
Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там.
към беседата >>
Каква е разликата?
Сега идеята не е още ясна. Неща, които не ги знаете, имат красота. Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там.
Каква е разликата?
Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я.
към беседата >>
Туй дърво не си създал ти.
Ти ще попиташ Господа можеш ли да вземеш от дървото. Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение.
Туй дърво не си създал ти.
То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там. Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят.
към беседата >>
Във всички неща в природата има нещо.
Неща, които не ги знаете, имат красота. Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата?
Във всички неща в природата има нещо.
Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете.
към беседата >>
То е плод.
Господ ти казва: „Ще идеш да попиташ господаря на това дърво.“ Ще идеш, ще намериш господаря, ще попиташ. Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти.
То е плод.
Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там. Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят. Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо.
Казвате: „Не го зная.“ Много хубаво. Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо.
Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо.
Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие.
към беседата >>
Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек.
Ако той ти позволи, тогава ще откъснеш. Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод.
Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек.
Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там. Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят. Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет.
Като не го знаеш, ти се интересуваш, от незнайните работи се интересуваш. Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо.
Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет.
Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е?
към беседата >>
Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани.
Щом сам си позволяваш, значи поставяш себе си на мястото на Господа и на другите, ти ставаш едно божество. То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек.
Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани.
Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там. Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят. Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Вие минавате покрай един камък и го търкаляте.
Виждаш нещо на хоризонта неопределено, но ти се интересуваш каква линия има, интересува те какво има там. Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет.
Вие минавате покрай един камък и го търкаляте.
Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята.
към беседата >>
Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там.
То е заблуждение. Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани.
Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там.
Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят. Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я.
Каква е разликата? Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте.
Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я.
Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена.
към беседата >>
Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят.
Туй дърво не си създал ти. То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там.
Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят.
Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете.
Във всички неща в природата има нещо. Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я.
Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете.
Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка?
към беседата >>
Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
То е плод. Трябва да оцениш, когато минаваш покрай едно дърво: „Аз ценя труда на този човек. Той е работил, природата е работила.“ А пък ако вие живеете според Божиите закони, като минавате през мястото, господарят ще бъде там и той ще ви покани. Ако не сте живели добре, господарят няма да бъде там. Та когато нещата идат сами по себе си, вие живеете в един разумен свят.
Когато нещата не стават, както вие искате, вие не сте влезли в онзи разумния свят, дето всичко става тъй, както ние мислим.
към беседата >>
Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие.
Във всички неща, които природата е направила, тя е скрила нещо. Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете.
Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие.
Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора.
към беседата >>
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето.
Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат. Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено.
към беседата >>
Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е?
Във всичките неща природата е скрила една мисъл, има скрито едно желание и има скрита една постъпка във всеки предмет. Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие.
Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е?
“ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни.
към беседата >>
Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето.
Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат.
Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави.
към беседата >>
“ Ще я хвърли на земята.
Вие минавате покрай един камък и го търкаляте. Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е?
“ Ще я хвърли на земята.
Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни. Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни.
към беседата >>
Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето. Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат.
Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно.
Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му.
към беседата >>
Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена.
Минавате по пътя, намирате една книжка, заминавате я. Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята.
Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена.
Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни. Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни. Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
Ние говорим за растежа на човека.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето. Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат. Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно.
Ние говорим за растежа на човека.
Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието.
към беседата >>
Но в какво седи цената на тази книжка?
Ако вие сте умен човек, като намерите някаква бележка загубена, ще я вземете. Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена.
Но в какво седи цената на тази книжка?
Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни. Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни. Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето. Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат. Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека.
Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно.
Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи.
към беседата >>
Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора.
Това парченце е хвърлено, но може би в туй малкото парченце се крие вашето щастие. Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка?
Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора.
Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни. Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни. Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено.
За да бъдете здрави, научете се да мислите, че мислите имат отношение към здравето и чувствата имат отношение към здравето, и постъпките имат отношение към здравето. Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат. Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно.
Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено.
Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи. Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не.
към беседата >>
Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни.
Ако намерите една книжка, хвърлена на земята, една банкнота паднала от пет хиляди лева, един, който не разбира, ще каже: „За какво ми е? “ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора.
Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни.
Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни. Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави.
Постъпките имат отношение към тялото, чувствата имат отношение към кръвообращението, а пък мислите имат отношение към електричеството и магнетизма, които текат. Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено.
Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави.
Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи. Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не. Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни.
“ Ще я хвърли на земята. Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни.
Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни.
Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му.
Ако мисълта не е правилна, течението на електричеството и магнетизма не е правилно. Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави.
Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му.
В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи. Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не. Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
Който разбира, ще вземе петте хиляди лева, сгънати на четири парчета, ще отвори, ще прочете, ще види, че тази книжка има цена. Но в какво седи цената на тази книжка? Тия хора, които боравят вече с книжката, те са културни хора. Ако влезете в едно общество, дето нямат изгубени книжки, не са писани, те не са културни. Ако намерите всичките книжки, все писани неща имат, хората са културни.
Ако по всичките неща няма нищо писано, ще кажете, че тия хора не са културни.
към беседата >>
В желанията си, да знаете правилно ли е желанието.
Ние говорим за растежа на човека. Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му.
В желанията си, да знаете правилно ли е желанието.
После, да знаете мисълта, която го движи. Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не. Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте?
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте?
Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек? Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори.
към беседата >>
После, да знаете мисълта, която го движи.
Ако чувствата не са правилни, кръвообращението, дишането не става правилно. Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието.
После, да знаете мисълта, която го движи.
Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не. Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек?
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте?
Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек?
Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда.
към беседата >>
Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не.
Щом постъпките не са прави, в движението има нещо нарушено. Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи.
Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не.
Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Не сте разумен човек.
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте? Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек?
Не сте разумен човек.
Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът.
към беседата >>
Тогава по-малко енергия ще се хаби.
Всякога, когато тръгнете да ходите, да знаете дали постъпките [ви] са прави. Като тръгне човек, трябва да знае каква е постъпката му. В желанията си, да знаете правилно ли е желанието. После, да знаете мисълта, която го движи. Всяко нещо, което извършвате, да знаете дали е право, или не.
Тогава по-малко енергия ще се хаби.
към беседата >>
Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните.
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте? Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек? Не сте разумен човек.
Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните.
Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно.
към беседата >>
Използвайте светлината.
Използвайте светлината.
Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена. Имате запалена печка и стаята е добре отоплена. После имате всичко, което ви е потребно. Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
към беседата >>
Разумността е нещо повече.
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте? Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек? Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните.
Разумността е нещо повече.
Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина.
към беседата >>
Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена.
Използвайте светлината.
Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена.
Имате запалена печка и стаята е добре отоплена. После имате всичко, което ви е потребно. Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
към беседата >>
Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори.
Та казвам, ако вие не знаете как да постигнете едно ваше желание, културни ли сте? Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек? Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече.
Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори.
Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша.
към беседата >>
Имате запалена печка и стаята е добре отоплена.
Използвайте светлината. Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена.
Имате запалена печка и стаята е добре отоплена.
После имате всичко, което ви е потребно. Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
към беседата >>
Нещо те подбужда.
Ако не знаете да постигнете едно ваше пожелание, искате да го изпълните, мислите ли, че вие сте културен човек? Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори.
Нещо те подбужда.
И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори.
към беседата >>
После имате всичко, което ви е потребно.
Използвайте светлината. Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена. Имате запалена печка и стаята е добре отоплена.
После имате всичко, което ви е потребно.
Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
към беседата >>
И в животните говори умът.
Не сте разумен човек. Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда.
И в животните говори умът.
Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата.
към беседата >>
Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
Използвайте светлината. Вие си представяте следната картина: вие сте в една стая хубаво осветена. Имате запалена печка и стаята е добре отоплена. После имате всичко, което ви е потребно.
Отвън колкото и да е лошо времето, ти си доволен, че се намираш в една стая, дето има светлина, топлина, пък има и достатъчно храна, да прекарате зимата.
към беседата >>
Разумността е нещо външно.
Може да е умен човек, може да е интелигентен, но интелигентност имат и животните. Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът.
Разумността е нещо външно.
В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша.
към беседата >>
В разумността има повече светлина.
Разумността е нещо повече. Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно.
В разумността има повече светлина.
В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите?
към беседата >>
В интелигентността има нещо, което слуша.
Аз наричам интелигентността това, което отвътре говори. Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина.
В интелигентността има нещо, което слуша.
Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането?
към беседата >>
Ти слушаш нещо, което ти говори.
Нещо те подбужда. И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша.
Ти слушаш нещо, което ти говори.
В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен.
към беседата >>
В разумността ти гледаш на нещата.
И в животните говори умът. Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори.
В разумността ти гледаш на нещата.
Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен.
към беседата >>
Разумният гледа, а пък интелигентният слуша.
Разумността е нещо външно. В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата.
Разумният гледа, а пък интелигентният слуша.
Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата?
към беседата >>
Тогава, чрез слушането какво може да разрешите?
В разумността има повече светлина. В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша.
Тогава, чрез слушането какво може да разрешите?
Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката.
към беседата >>
Каква е разликата между слушането и гледането?
В интелигентността има нещо, което слуша. Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите?
Каква е разликата между слушането и гледането?
Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка.
към беседата >>
Гледаш, че един човек е болен.
Ти слушаш нещо, което ти говори. В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането?
Гледаш, че един човек е болен.
Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка. Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял.
към беседата >>
Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен.
В разумността ти гледаш на нещата. Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен.
Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен.
Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка. Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял. В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
Каква е разликата?
Разумният гледа, а пък интелигентният слуша. Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен.
Каква е разликата?
В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка. Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял. В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката.
Тогава, чрез слушането какво може да разрешите? Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата?
В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката.
Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка. Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял. В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка.
Каква е разликата между слушането и гледането? Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката.
Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка.
Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял. В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял.
Гледаш, че един човек е болен. Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка.
Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял.
В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
Външно предполагаш или слушаш, че той ти разправя, че е болен. Каква е разликата? В слушането ти ще вземеш по-голяма интензивност, понеже, като ти говори, ще почувстваш болката. Ако само гледаш, разумно наблюдаваш, няма да влезеш в неговата болка. Щом не ти говори, само обмисляш вътрешните причини, които са произвели болката, коя е причината, защо и за какво е заболял.
В слушането самият човек тебе ти разправя как е станало, тази причина на заболяването.
към беседата >>
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината.
Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона. Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън.
към беседата >>
Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината.
Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона.
Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите.
към беседата >>
Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината. Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона.
Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина.
Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е.
към беседата >>
Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината. Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона. Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина.
Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем.
Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш.
към беседата >>
Не трябва да бъдем разточителни.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината. Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона. Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем.
Не трябва да бъдем разточителни.
Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно.
към беседата >>
Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън.
Допуснете, че ние се намираме в едно положение, че не може да се ползваме [от] светлината, боим се от светлината. Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона. Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни.
Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън.
Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите.
към беседата >>
Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите.
Ако пуснем светлината, ще кажат, че не изпълняваме закона. Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън.
Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите.
Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо.
към беседата >>
Едно лекуване е.
Законът е сега такъв, че не трябва да има никаква светлина. Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите.
Едно лекуване е.
Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение.
към беседата >>
Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш.
Представете си, че малко сме осиромашели, искаме да забогатеем. Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е.
Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш.
Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината.
към беседата >>
Това е здравословно.
Не трябва да бъдем разточителни. Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш.
Това е здравословно.
Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина.
към беседата >>
Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите.
Трябва да имаме отвътре светлина, не отвън. Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно.
Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите.
Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина?
към беседата >>
Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо.
Казват: „Външната светлина е разточителство, тя не е нужна.“ Много хора сега се ползват, ще им се усилят очите. Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите.
Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо.
То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца.
към беседата >>
То е ограничение.
Едно лекуване е. Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо.
То е ограничение.
Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва.
към беседата >>
Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината.
Много хубаво е за слабите очи, втренчваш се, пращаш повече кръв в очите, искаш да виждаш. Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение.
Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината.
То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле.
към беседата >>
То е външната светлина.
Това е здравословно. Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината.
То е външната светлина.
Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле. Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна.
към беседата >>
Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина?
Ако по-дълго време продължава, ще бъде полезно за очите ви, понеже на някои от вас ще се оправят очите. Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина.
Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина?
Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле. Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна. По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца.
Най-първо е много тъмно, после започваш да поназърташ нещо. То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина?
Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца.
Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле. Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна. По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва.
То е ограничение. Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца.
Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва.
Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле. Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна. По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле.
Казва: „Аз съм свободен.“ Някой току си отваря светлината. То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва.
Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле.
Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна. По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна.
То е външната светлина. Хубаво, отива един вълк да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина? Като влезе в кошарата в тъмното, избира най-тлъстата овца. Забелязал съм, един сокол толкоз силни очи има, че от десет–двайсет пилета отгоре знае кое пиле е по-хубаво и него грабва. Казвам: този вампир взе най-тлъстото пиле.
Като лети горе, не взе слабото пиле, но взе най-тлъстото, най-хубавото задигна.
По кой начин позна кое е най-хубавото пиле?
към беседата >>
3.
Трите извора
,
УС
, София, 20.4.1941г.,
Казваш: Имам вяра.
Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш.
Казваш: Имам вяра.
Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре.
към беседата >>
Малките неща са, които създават споровете.
Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата.
Малките неща са, които създават споровете.
Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци.
към беседата >>
Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати.
Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра.
Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати.
Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците.
към беседата >>
Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат.
„Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете.
Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат.
Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета.
към беседата >>
Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен.
Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати.
Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен.
Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери.
към беседата >>
Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат.
Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат.
Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат.
Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война.
към беседата >>
Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш?
Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен.
Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш?
Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник?
към беседата >>
Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната.
Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат.
Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната.
От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец.
към беседата >>
Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война.
Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш?
Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война.
Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре.
към беседата >>
От какво са направени дебелите въжета?
Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната.
От какво са направени дебелите въжета?
– От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните?
към беседата >>
Било при Солун някъде, от Кавала нагоре.
Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война.
Било при Солун някъде, от Кавала нагоре.
Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте?
към беседата >>
– От тънките конци.
Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета?
– От тънките конци.
Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света.
към беседата >>
Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците.
Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре.
Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците.
Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре.
към беседата >>
Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета.
Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци.
Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета.
Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде.
към беседата >>
Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери.
Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците.
Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери.
Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой.
към беседата >>
Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война.
Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета.
Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война.
Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе.
към беседата >>
Пита ме генералът: Как си, г-н полковник?
Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери.
Пита ме генералът: Как си, г-н полковник?
Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие.
към беседата >>
Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец.
Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война.
Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец.
Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има.
към беседата >>
Казвам: Много добре.
Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война. Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник?
Казвам: Много добре.
Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.
към беседата >>
Та казвам: Как ще престанат войните?
От какво са направени дебелите въжета? – От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец.
Та казвам: Как ще престанат войните?
Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има.
към беседата >>
Ами вие, г-н генерал, как сте?
Било при Солун някъде, от Кавала нагоре. Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре.
Ами вие, г-н генерал, как сте?
Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.
към беседата >>
Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света.
– От тънките конци. Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните?
Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света.
За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя.
към беседата >>
Казва: Много добре.
Отиваме, казва, с генерала да правим ревизия на войниците. Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте?
Казва: Много добре.
Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.
към беседата >>
За да няма караници, любовта трябва да дойде.
Хиляди конци като се насъберат правят дебелите гемиджийски въжета. Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света.
За да няма караници, любовта трябва да дойде.
Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение.
към беседата >>
Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой.
Забелязаха ни англичаните, че като отвориха една артилерийска стрелба, един огън против нас, че мене ми треперят зъбите, генералът също трепери. Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре.
Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой.
Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле. Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Без любов в живота караницата ще влезе.
Тия малките раздори, увити във въжета, образуват война. Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде.
Без любов в живота караницата ще влезе.
Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи.
към беседата >>
Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие.
Пита ме генералът: Как си, г-н полковник? Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой.
Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие.
Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле. Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Без светлина спъване ще има.
Щом двама души се карат, те образуват един конец за война; войната е дебелият конец. Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе.
Без светлина спъване ще има.
Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят?
към беседата >>
Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.
Казвам: Много добре. Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие.
Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.
Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле. Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Без истина безправие ще има.
Та казвам: Как ще престанат войните? Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има.
Без истина безправие ще има.
Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение.
към беседата >>
Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.
Ами вие, г-н генерал, как сте? Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.
Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.
Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле. Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Щом има безправие, ще има неволя.
Когато мъже и жени престанат да се карат; когато братя и сестри престанат да се карат; когато слуги и господари престанат да се карат; когато ученици и учители престанат да се карат, няма да има войни в света. За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има.
Щом има безправие, ще има неволя.
Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома.
към беседата >>
Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.
Казва: Много добре. Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.
Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.
Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Щом има нарушение на доброто, няма търпение.
За да няма караници, любовта трябва да дойде. Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя.
Щом има нарушение на доброто, няма търпение.
Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея.
към беседата >>
Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
Аз казвам, че съм добре, но ми тракат зъбите и на него тракат зъбите и аз герой, и той герой. Като свърши, казва: Спаси ни Господ от едно голямо премеждие. Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.
Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.
към беседата >>
Не всеки може да търпи.
Без любов в живота караницата ще влезе. Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение.
Не всеки може да търпи.
Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла.
към беседата >>
По някой път целият наш живот е бойно поле.
По някой път целият наш живот е бойно поле.
По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята?
към беседата >>
Колко хора могат да търпят?
Без светлина спъване ще има. Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи.
Колко хора могат да търпят?
Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе.
към беседата >>
По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.
По някой път целият наш живот е бойно поле.
По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.
Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят?
към беседата >>
Някой път човек премълчава, но то не е търпение.
Без истина безправие ще има. Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят?
Някой път човек премълчава, но то не е търпение.
Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага.
към беседата >>
Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш.
По някой път целият наш живот е бойно поле. По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.
Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш.
Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите.
към беседата >>
Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома.
Щом има безправие, ще има неволя. Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение.
Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома.
Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава.
към беседата >>
Какво ще правиш?
По някой път целият наш живот е бойно поле. По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш.
Какво ще правиш?
Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
към беседата >>
Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея.
Щом има нарушение на доброто, няма търпение. Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома.
Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея.
Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата.
към беседата >>
Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог.
По някой път целият наш живот е бойно поле. По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш?
Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог.
Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите?
към беседата >>
Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла.
Не всеки може да търпи. Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея.
Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла.
Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата.
към беседата >>
Кога мъчат човека на земята?
По някой път целият наш живот е бойно поле. По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог.
Кога мъчат човека на земята?
Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите? Той ще даде парите.
към беседата >>
Станала, изчистила и направила друго кафе.
Колко хора могат да търпят? Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла.
Станала, изчистила и направила друго кафе.
Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно.
към беседата >>
Като хванат човека разбойници, какво правят?
По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята?
Като хванат човека разбойници, какво правят?
Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите? Той ще даде парите. Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага.
Някой път човек премълчава, но то не е търпение. Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе.
Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага.
Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана!
към беседата >>
Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите.
Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят?
Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите.
През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите? Той ще даде парите. Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава.
Аз съм превеждал пример за един, който се оженил за една много търпелива мома. Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага.
Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава.
Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана!
към беседата >>
През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите.
През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите? Той ще даде парите. Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата.
Той казва на приятеля си: Не си виждал такова благородство, търпелива е като ангел, няма друга като нея. Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава.
Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата.
Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана! Учениците казват: Аз да стана учител.
към беседата >>
Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите?
Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните.
Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите?
Той ще даде парите. Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Като влязла в кухнята от яд захапала масата.
Тя носила една табла да ги почерпи, мъжът я бутнал с крака си, тя се простряла. Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата.
Като влязла в кухнята от яд захапала масата.
Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана! Учениците казват: Аз да стана учител. Не е въпросът там.
към беседата >>
Той ще даде парите.
Кога мъчат човека на земята? Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите?
Той ще даде парите.
Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Ние търпим привидно.
Станала, изчистила и направила друго кафе. Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата.
Ние търпим привидно.
Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана! Учениците казват: Аз да стана учител. Не е въпросът там.
към беседата >>
Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
Като хванат човека разбойници, какво правят? Мъчат го, скрил парите някъде, казват: Дай парите. През турското робство турците хванат някой богат българин, някой български чорбаджия, вечерно време нападат, както сега нападат англичаните. Нажежат една верига, турят я на врата му и казват: Кажи де си заровил парите? Той ще даде парите.
Като даде парите, пак ще го мъчат, да не би да има още скрити в някое гърне.
към беседата >>
Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана!
Обаче, като се оженили, не била така търпелива, започнала да го налага. Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно.
Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана!
Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана! Учениците казват: Аз да стана учител. Не е въпросът там.
към беседата >>
Сега вас не ви интересува какво било едно време.
Сега вас не ви интересува какво било едно време.
Какво трябва да бъде сегашното положение. Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне.
към беседата >>
Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана!
Казва ѝ: Ти беше много търпелива, как благородно постъпи тогава. Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана!
Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана!
Учениците казват: Аз да стана учител. Не е въпросът там.
към беседата >>
Какво трябва да бъде сегашното положение.
Сега вас не ви интересува какво било едно време.
Какво трябва да бъде сегашното положение.
Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета.
към беседата >>
Учениците казват: Аз да стана учител.
Тя му казва: Да беше дошъл да видиш какво направих на масата. Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана!
Учениците казват: Аз да стана учител.
Не е въпросът там.
към беседата >>
Има известни правила, които трябва да се пазят.
Сега вас не ви интересува какво било едно време. Какво трябва да бъде сегашното положение.
Има известни правила, които трябва да се пазят.
Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение.
към беседата >>
Не е въпросът там.
Като влязла в кухнята от яд захапала масата. Ние търпим привидно. Често казват: Аз да дойда на власт, да го хвана! Много жени казват: Аз да стана мъж, че да го хвана! Учениците казват: Аз да стана учител.
Не е въпросът там.
към беседата >>
Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Сега вас не ви интересува какво било едно време. Какво трябва да бъде сегашното положение. Има известни правила, които трябва да се пазят.
Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето.
към беседата >>
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие.
Има два начина. По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има.
към беседата >>
Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Сега вас не ви интересува какво било едно време. Какво трябва да бъде сегашното положение. Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери.
към беседата >>
Има два начина.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие.
Има два начина.
По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието.
към беседата >>
Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне.
Сега вас не ви интересува какво било едно време. Какво трябва да бъде сегашното положение. Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен.
Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне.
Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати.
към беседата >>
По закон ние изпълняваме волята Божия.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие. Има два начина.
По закон ние изпълняваме волята Божия.
Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии.
към беседата >>
Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета.
Какво трябва да бъде сегашното положение. Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне.
Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета.
Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава.
към беседата >>
Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие. Има два начина. По закон ние изпълняваме волята Божия.
Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон.
На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи.
към беседата >>
Хората не се нуждаят от неговото учение.
Има известни правила, които трябва да се пазят. Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета.
Хората не се нуждаят от неговото учение.
Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава. На сиромаха не обръщат внимание.
към беседата >>
На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие. Има два начина. По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон.
На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има.
Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи. Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
Те се нуждаят в дадения случай от пеенето.
Запример, един говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение.
Те се нуждаят в дадения случай от пеенето.
Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава. На сиромаха не обръщат внимание. Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Ще идеш да работиш, ако не, глоба има.
Най-първо трябва да изпълним волята Божия не по закон, чрез насилие. Има два начина. По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има.
Ще идеш да работиш, ако не, глоба има.
Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи. Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери.
Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето.
Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери.
Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава. На сиромаха не обръщат внимание. Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието.
Има два начина. По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има.
Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието.
Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи. Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати.
Ако няма тия качества, той никога не може да се подигне. Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери.
Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати.
Всеки минава, заминава, сиромахът си остава. На сиромаха не обръщат внимание. Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Тогава ние ще се наречем синове Божии.
По закон ние изпълняваме волята Божия. Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието.
Тогава ние ще се наречем синове Божии.
Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи. Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
Всеки минава, заминава, сиромахът си остава.
Той може да произхожда от високо произхождение, той може да е княз, може да е богаташ, може да е свършил четири факултета. Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати.
Всеки минава, заминава, сиромахът си остава.
На сиромаха не обръщат внимание. Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи.
Няма някой от нас, който да не изпълнява волята Божия по закон. На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии.
Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи.
Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
На сиромаха не обръщат внимание.
Хората не се нуждаят от неговото учение. Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава.
На сиромаха не обръщат внимание.
Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
На църква отиваш по закон, с насилие, ако не, глоба има. Ще идеш да работиш, ако не, глоба има. Сега Бог изисква ние да изпълняваме Волята Му по закона на любовта, да изпълняваме волята Му доброволно, а не по закона на насилието. Тогава ние ще се наречем синове Божии. Всеки, който изпълнява волята на Бога с любов, е син Божи.
Всеки, който изпълнява волята Божия чрез закон, е слуга.
към беседата >>
Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
Те се нуждаят в дадения случай от пеенето. Дойде някой лекар, не се нуждаеш лекарят да е свършил, ти се нуждаеш от неговото знание, да може да те изцери. Или ти като идеш при богатия, не търсиш сиромаси, но богати. Всеки минава, заминава, сиромахът си остава. На сиромаха не обръщат внимание.
Ако минаваш покрай десет чешми, на които водата е престанала, ти ще се спреш при онази чешма, която тече.
към беседата >>
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси.
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси.
Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как?
към беседата >>
Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш.
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси.
Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш.
Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е.
към беседата >>
Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш.
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси. Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш.
Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш.
Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
към беседата >>
Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш.
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси. Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш.
Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш.
Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто.
към беседата >>
Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш.
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси. Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш.
Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш.
Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука.
към беседата >>
Вие ще запитате: Как?
Сега помнете, в света има три извора: единият извор аз го наричам извор на живота, вторият е извор на светлината и другият е изворът на човешката сила – туй, което човек търси. Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш.
Вие ще запитате: Как?
– Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота.
към беседата >>
– Там е.
Тия трите извора в живота си трябва да ги намериш. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как?
– Там е.
Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво.
към беседата >>
Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е.
Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши.
към беседата >>
Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто.
Ако не пиеш от извора на светлината, светлина да приемеш, знание не може да добиеш. Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто.
Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая?
към беседата >>
Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука.
Ако от извора на човешката сила не пиеш, силен човек не може да бъдеш. Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто.
Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука.
Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка.
към беседата >>
Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота.
Вие ще запитате: Как? – Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука.
Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота.
Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая?
към беседата >>
Можеше да остане да яде само от едното дърво.
– Там е. Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота.
Можеше да остане да яде само от едното дърво.
Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка.
към беседата >>
Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши.
Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво.
Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши.
Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая?
към беседата >>
Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая?
Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши.
Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая?
– Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка.
към беседата >>
– Да не направят втора погрешка.
Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая?
– Да не направят втора погрешка.
Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате.
към беседата >>
Защо не останаха в рая?
Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка.
Защо не останаха в рая?
– Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си?
към беседата >>
– Защото направиха първата погрешка.
Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая?
– Защото направиха първата погрешка.
Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка.
към беседата >>
Защо ги изпъдиха от рая?
Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка.
Защо ги изпъдиха от рая?
– Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си?
към беседата >>
– Да не направят втора погрешка.
Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая?
– Да не направят втора погрешка.
Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият.
към беседата >>
Сега по някой път вие питате.
– Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка.
Сега по някой път вие питате.
Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът?
към беседата >>
Защо изгубих богатството си?
Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате.
Защо изгубих богатството си?
Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът? Защо не съм знаел?
към беседата >>
Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка.
– Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си?
Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка.
Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът? Защо не съм знаел? Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
Защо не можа да задържиш богатството си?
Защо ги изпъдиха от рая? – Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка.
Защо не можа да задържиш богатството си?
Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът? Защо не съм знаел? Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
Отговорът е същият.
– Да не направят втора погрешка. Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си?
Отговорът е същият.
По кой начин може да се разреши въпросът? Защо не съм знаел? Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
По кой начин може да се разреши въпросът?
Сега по някой път вие питате. Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият.
По кой начин може да се разреши въпросът?
Защо не съм знаел? Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
Защо не съм знаел?
Защо изгубих богатството си? Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът?
Защо не съм знаел?
Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
Ти не спазваш Божия закон.
Отговорът е, за да не направиш и втора погрешка. Защо не можа да задържиш богатството си? Отговорът е същият. По кой начин може да се разреши въпросът? Защо не съм знаел?
Ти не спазваш Божия закон.
към беседата >>
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш.
Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее. Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол.
към беседата >>
Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш.
Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее.
Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол.
към беседата >>
Да приведа пример.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш. Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее.
Да приведа пример.
Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал.
към беседата >>
Двама светии живяли в пустинята.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш. Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее. Да приведа пример.
Двама светии живяли в пустинята.
Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол.
към беседата >>
Препирали се.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш. Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее. Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята.
Препирали се.
Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл.
към беседата >>
Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол.
Ако един болен човек дойде, всеки може да му каже: Ти ще оздравееш. Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее. Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята. Препирали се.
Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол.
Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане.
към беседата >>
Веднъж нямали сол.
Но ако болен говори на болен: ти ще оздравееш, болният няма да оздравее. Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол.
Веднъж нямали сол.
Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае.
към беседата >>
Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал.
Да приведа пример. Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол.
Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал.
Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта?
към беседата >>
Няма сол.
Двама светии живяли в пустинята. Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал.
Няма сол.
Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала.
към беседата >>
Другият му казва: Посоли го със своята мисъл.
Препирали се. Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол.
Другият му казва: Посоли го със своята мисъл.
Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества.
към беседата >>
Човек ако не прави добро, доброто не може да стане.
Единият казвал, че сол трябва да се тури в боба, другият казвал, че и без да се осоли бобът, бобът си имал сол. Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл.
Човек ако не прави добро, доброто не може да стане.
Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера.
към беседата >>
Човек ако не обича, той любовта не може да я познае.
Веднъж нямали сол. Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане.
Човек ако не обича, той любовта не може да я познае.
Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне.
към беседата >>
Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта?
Онзи, който поддържал, че с мисъл може да се осоли бобът казал. Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае.
Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта?
Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример.
към беседата >>
Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала.
Няма сол. Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта?
Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала.
Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония.
към беседата >>
Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества.
Другият му казва: Посоли го със своята мисъл. Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала.
Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества.
Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома.
към беседата >>
Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера.
Човек ако не прави добро, доброто не може да стане. Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества.
Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера.
Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година.
към беседата >>
Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне.
Човек ако не обича, той любовта не може да я познае. Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера.
Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне.
Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви.
към беседата >>
Сега ще ви дам един пример.
Питам: Как вие ще познаете разните форми на любовта? Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне.
Сега ще ви дам един пример.
Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето.
към беседата >>
Това се случило в Македония.
Колко деца има, които са нещастни, защото майка им е заминала. Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример.
Това се случило в Македония.
Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане.
към беседата >>
Сгодява се и се оженва един момък за една мома.
Ония деца, които са родени, но майка им заминала, тия деца изгубват много добри качества. Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония.
Сгодява се и се оженва един момък за една мома.
Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине.
към беседата >>
Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година.
Тия деца остават малко грубички, нещо им липсва в характера. Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома.
Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година.
Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата.
към беседата >>
Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви.
Майката след като роди едно дете, знаете колко пъти трябва да го целуне. Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година.
Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви.
От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят.
към беседата >>
От целувките на майката зависи прогресът на детето.
Сега ще ви дам един пример. Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви.
От целувките на майката зависи прогресът на детето.
Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки.
към беседата >>
Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане.
Това се случило в Македония. Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето.
Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане.
Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш.
към беседата >>
Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине.
Сгодява се и се оженва един момък за една мома. Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане.
Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине.
Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?
към беседата >>
Оставят го на произвола на съдбата.
Първата година ѝ дава хиляда целувки, на втората година ѝ дал 900, на третата 800, на деветата година ѝ дал 100, на десетата година само една целувка ѝ дал за една година. Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине.
Оставят го на произвола на съдбата.
Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде.
към беседата >>
Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят.
Всички ония деца, на които майка им даде много целувки, на децата им върви. От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата.
Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят.
Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си?
към беседата >>
Казвам: По някой път трябват целувки.
От целувките на майката зависи прогресът на детето. Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят.
Казвам: По някой път трябват целувки.
В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това.
към беседата >>
В целувките трябва да дадеш.
Ако една майка не гали, не целува детето си, от туй дете нищо няма да стане. Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки.
В целувките трябва да дадеш.
Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума.
към беседата >>
Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?
Може би много майки, като родят едно дете виждат, че нищо няма да стане от него, напущат го да си замине. Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш.
Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?
“ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света.
към беседата >>
“ За тридесет сребърника го продаде.
Оставят го на произвола на съдбата. Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?
“ За тридесет сребърника го продаде.
Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат.
към беседата >>
Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си?
Всички ония хора, които не са били целувани, много трябва да страдат, за да се облагородят. Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде.
Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си?
Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание.
към беседата >>
Една загадка е това.
Казвам: По някой път трябват целувки. В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си?
Една загадка е това.
Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си.
към беседата >>
Не е голяма сума.
В целувките трябва да дадеш. Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това.
Не е голяма сума.
Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си.
към беседата >>
Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света.
Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески? “ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума.
Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света.
Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката.
към беседата >>
Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат.
“ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света.
Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат.
Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави.
към беседата >>
Казва: Моят учител ще го туря на изпитание.
Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат.
Казва: Моят учител ще го туря на изпитание.
Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.
към беседата >>
Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си.
Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание.
Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си.
Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.
към беседата >>
Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си.
Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си.
Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си.
Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.
към беседата >>
Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката.
Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си.
Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката.
После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.
към беседата >>
После видя, че неговите изчисления не излязоха прави.
Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката.
После видя, че неговите изчисления не излязоха прави.
Христос прие предателството.
към беседата >>
Христос прие предателството.
Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави.
Христос прие предателството.
към беседата >>
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка?
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка?
Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка? Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа?
към беседата >>
Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка?
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка?
Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка?
Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа?
към беседата >>
Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка?
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка? Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка?
Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка?
Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее.
към беседата >>
Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание.
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка? Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка? Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка?
Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание.
Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга.
към беседата >>
Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва.
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка? Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка? Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание.
Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва.
Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере.
към беседата >>
Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа?
Ами когато вие се отказвате от любовта, не правите ли същата погрешка? Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка? Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва.
Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа?
Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира.
към беседата >>
Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа?
Ами когато вие се откажете в един момент от истината, не правите ли същата погрешка? Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа?
Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа?
Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба.
към беседата >>
Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее.
Когато се откажете от Божествената мъдрост, не правите ли същата погрешка? Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа?
Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее.
Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите.
към беседата >>
Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга.
Казвам: Трябва да имаме едно будно съзнание. Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее.
Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга.
Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича?
към беседата >>
Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере.
Всякога онези, които изпитват живота на хората, доколко човек е стъпил на здрава почва, човек трябва да застане на много твърда почва. Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга.
Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере.
Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш.
към беседата >>
Той се преоблича, туря си маска и ви обира.
Мислите ли, че идеята да обичаш Бога е лесна работа? Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере.
Той се преоблича, туря си маска и ви обира.
Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите.
към беседата >>
Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба.
Мислите ли, че онзи, който те обрал, който ти е направил хиляди пакости, да го обичаш е лесна работа? Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира.
Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба.
После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне.
към беседата >>
После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите.
Но тия работи, които не са лесни, човек трябва да ги преодолее. Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба.
После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите.
Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати.
към беседата >>
Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича?
Представете си, че един ваш приятел ви направи една услуга. Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите.
Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича?
Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария.
към беседата >>
Ти ще съжаляваш.
Но представете си, че той за да ви изпита, ви обере. Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича?
Ти ще съжаляваш.
Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем.
към беседата >>
Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите.
Той се преоблича, туря си маска и ви обира. Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш.
Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите.
С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна?
към беседата >>
С лихвата ще ги върне.
Вие го давате под съд и го съдите десет години затвор за кражба. После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите.
С лихвата ще ги върне.
Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари.
към беседата >>
Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати.
После той се изяви и казва: Аз исках да те опитам, колко обичаш парите. Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне.
Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати.
Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени.
към беседата >>
Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария.
Какво ще кажеш, ако намериш, че тази маска на този крадец е на твоя приятел, който те обича? Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати.
Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария.
Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони.
към беседата >>
Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем.
Ти ще съжаляваш. Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария.
Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем.
Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много.
към беседата >>
Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна?
Щом те обере твоят приятел, остави на неговата добра воля, той да върне парите. С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем.
Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна?
Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме.
към беседата >>
Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари.
С лихвата ще ги върне. Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна?
Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари.
След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига.
към беседата >>
След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени.
Няма човек в света, на когото да са откраднали парите и ако той не ги е търсил, и те да не са му върнати. Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари.
След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени.
Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал.
към беседата >>
Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони.
Аз съм превеждал един пример, който се случил в Австро-Унгария. Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени.
Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони.
Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме.
към беседата >>
Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много.
Един беден отива при един търговец и му иска пари назаем. Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони.
Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много.
Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти.
към беседата >>
Десет хиляди долара идат точно навреме.
Казва: Ти може ли да ми дадеш хиляда крони назаем, ще ти ги върна? Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много.
Десет хиляди долара идат точно навреме.
Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит.
към беседата >>
Този търговец пак се подига.
Търговецът си казал: Той ме лъже, няма да ги върне, но въпреки това дава му исканите пари. След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме.
Този търговец пак се подига.
Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен.
към беседата >>
Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал.
След десет години, когато този търговец изгубил своето имане, пропаднал, от пощата му донасят един чек от десет хиляди долари от Америка изпратени. Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига.
Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал.
Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит.
към беседата >>
Казва: Обраха ме.
Получил едно писмо, в което му пише: Аз съм онзи, който преди десет години ми даде хиляда крони. Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал.
Казва: Обраха ме.
Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми.
към беседата >>
Взели пет лева от джоба ти.
Аз се издигнах в Америка, изплащам ви се и ви благодаря много. Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме.
Взели пет лева от джоба ти.
Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам.
към беседата >>
Направете един опит.
Десет хиляди долара идат точно навреме. Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти.
Направете един опит.
Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват.
към беседата >>
Крадецът е толкоз чувствителен.
Този търговец пак се подига. Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит.
Крадецът е толкоз чувствителен.
Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита.
към беседата >>
Аз съм правил опит.
Сега ние сме с ония идеи, че някой като бръкнал в джоба ни ни обрал. Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен.
Аз съм правил опит.
Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е.
към беседата >>
Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми.
Казва: Обраха ме. Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит.
Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми.
Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми.
към беседата >>
Седя, туря парите в джоба и внимавам.
Взели пет лева от джоба ти. Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми.
Седя, туря парите в джоба и внимавам.
Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове.
към беседата >>
Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват.
Направете един опит. Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам.
Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват.
Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си.
към беседата >>
Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита.
Крадецът е толкоз чувствителен. Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват.
Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита.
Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате.
към беседата >>
Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е.
Аз съм правил опит. Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита.
Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е.
Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат.
към беседата >>
Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми.
Досега нито един крадец не е бъркал в джоба ми. Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е.
Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми.
И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат.
към беседата >>
И вас ви атакуват лошите духове.
Седя, туря парите в джоба и внимавам. Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми.
И вас ви атакуват лошите духове.
Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот.
към беседата >>
Не мислете за джоба си.
Един момент ако се отвлече вниманието ми на някъде и парите изчезват. Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове.
Не мислете за джоба си.
Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива.
към беседата >>
Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате.
Като мисля, той никога не може да бръкне в джоба ми, понеже моята мисъл е вече една защита. Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си.
Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате.
Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето.
към беседата >>
Добре, сега помислете, че двама души се обичат.
Веднага настане едно положение, той е вързан, по никой начин не може да бръкне, страх го е. Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате.
Добре, сега помислете, че двама души се обичат.
Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето?
към беседата >>
Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат.
Щом се отвлече вниманието ми, аз не пазя и веднага ще бръкне в джоба ми. И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат.
Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат.
Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това?
към беседата >>
Влязат в брачен живот.
И вас ви атакуват лошите духове. Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат.
Влязат в брачен живот.
Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели.
към беседата >>
Жена му е красива.
Не мислете за джоба си. Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот.
Жена му е красива.
Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава.
към беседата >>
Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето.
Вие имате някаква добродетел, дяволът отвлече вниманието ви някъде, бръкне в джоба ви, извади онова, което имате. Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива.
Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето.
Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат.
към беседата >>
Защо му трепва сърцето?
Добре, сега помислете, че двама души се обичат. Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето.
Защо му трепва сърцето?
Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат.
към беседата >>
Ако я обичат и другите какво лошо има в това?
Вземете сега един млад момък и една млада мома се обичат. Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето?
Ако я обичат и другите какво лошо има в това?
Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие.
към беседата >>
Една мома, която е обичана, печели.
Влязат в брачен живот. Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това?
Една мома, която е обичана, печели.
Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче.
към беседата >>
Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава.
Жена му е красива. Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели.
Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава.
Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо, да я обичат.
Някой хвърли око върху нея, погледне я, нему му трепне сърцето. Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава.
Няма по-хубаво нещо, да я обичат.
Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести.
към беседата >>
Казват, че някой се разболял като го обичат.
Защо му трепва сърцето? Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат.
Казват, че някой се разболял като го обичат.
То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам.
към беседата >>
То е от безлюбие.
Ако я обичат и другите какво лошо има в това? Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат.
То е от безлюбие.
Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам.
към беседата >>
Въпросът седи другояче.
Една мома, която е обичана, печели. Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие.
Въпросът седи другояче.
Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича.
към беседата >>
Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята.
Всяка мома, която е обичана, тя ще бъде здрава. Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче.
Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята.
Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата.
към беседата >>
Понеже сега има безлюбие, затова има болести.
Няма по-хубаво нещо, да я обичат. Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята.
Понеже сега има безлюбие, затова има болести.
Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш.
към беседата >>
Казва някой: Аз ви обичам.
Казват, че някой се разболял като го обичат. То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести.
Казва някой: Аз ви обичам.
Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш.
към беседата >>
Не че той ме обича, но иска аз да го обичам.
То е от безлюбие. Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам.
Не че той ме обича, но иска аз да го обичам.
Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката.
към беседата >>
Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича.
Въпросът седи другояче. Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам.
Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича.
Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това?
към беседата >>
Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата.
Ако хората биха се обичали, както ние разбираме, всички щяха да бъдат здрави, болестите щяха да бъдат нещо незнайно на земята. Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича.
Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата.
Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма.
към беседата >>
Той ми каже: Ти не ме обичаш.
Понеже сега има безлюбие, затова има болести. Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата.
Той ми каже: Ти не ме обичаш.
Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати.
към беседата >>
Аз му кажа: Ти не ме обичаш.
Казва някой: Аз ви обичам. Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш.
Аз му кажа: Ти не ме обичаш.
Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал.
към беседата >>
Започне престрелката.
Не че той ме обича, но иска аз да го обичам. Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш.
Започне престрелката.
Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал.
към беседата >>
Знаеш ли на какво мяза това?
Следователно, аз от моя страна казвам: Трябва да ме обича. Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката.
Знаеш ли на какво мяза това?
Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати.
към беседата >>
Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма.
Той очаква от мене, аз очаквам от него, тогава се скараме двамата. Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това?
Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма.
Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати.
към беседата >>
Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати.
Той ми каже: Ти не ме обичаш. Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма.
Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати.
Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати.
към беседата >>
Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал.
Аз му кажа: Ти не ме обичаш. Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати.
Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал.
Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението.
към беседата >>
Като казал вторият, че има пари, първият повярвал.
Започне престрелката. Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал.
Като казал вторият, че има пари, първият повярвал.
Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат.
към беседата >>
Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати.
Знаеш ли на какво мяза това? Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал.
Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати.
Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи.
към беседата >>
Другият казва: Ти плати.
Събрали се двама богаташи и влизат в една кръчма. Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати.
Другият казва: Ти плати.
Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери.
към беседата >>
Започват двамата да спорят кой да плати.
Нито един от тях няма пари, пък всеки казва, че той ще плати. Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати.
Започват двамата да спорят кой да плати.
Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване.
към беседата >>
Това е положението.
Като казал единият, че той ще плати, другият повярвал. Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати.
Това е положението.
Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов.
към беседата >>
Някои хора претендират, че имат любов, а нямат.
Като казал вторият, че има пари, първият повярвал. Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението.
Някои хора претендират, че имат любов, а нямат.
Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов. Ако някого не го хваща кантарът, той има любов.
към беседата >>
Онзи, който има любов, той тежи.
Като дошло време да плащат, единият казва: Ти плати. Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат.
Онзи, който има любов, той тежи.
Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов. Ако някого не го хваща кантарът, той има любов. Това е 101% вярно.
към беседата >>
Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери.
Другият казва: Ти плати. Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи.
Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери.
Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов. Ако някого не го хваща кантарът, той има любов. Това е 101% вярно.
към беседата >>
Като го туриш на кантара, не може да го хване.
Започват двамата да спорят кой да плати. Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери.
Като го туриш на кантара, не може да го хване.
Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов. Ако някого не го хваща кантарът, той има любов. Това е 101% вярно.
към беседата >>
Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов.
Това е положението. Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване.
Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов.
Ако някого не го хваща кантарът, той има любов. Това е 101% вярно.
към беседата >>
Ако някого не го хваща кантарът, той има любов.
Някои хора претендират, че имат любов, а нямат. Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов.
Ако някого не го хваща кантарът, той има любов.
Това е 101% вярно.
към беседата >>
Това е 101% вярно.
Онзи, който има любов, той тежи. Човек, който има любовта, никой кантар на света не може да го премери. Като го туриш на кантара, не може да го хване. Човек, който може да се претегли на кантара, той няма любов. Ако някого не го хваща кантарът, той има любов.
Това е 101% вярно.
към беседата >>
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето.
Това, което нас ще ни повдигне. Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал.
към беседата >>
Това, което нас ще ни повдигне.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето.
Това, което нас ще ни повдигне.
Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал.
към беседата >>
Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето. Това, което нас ще ни повдигне.
Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не.
Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал.
към беседата >>
Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето. Това, което нас ще ни повдигне. Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не.
Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е.
Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал.
към беседата >>
Ти в баща си не си Го видял още.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето. Това, което нас ще ни повдигне. Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е.
Ти в баща си не си Го видял още.
Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш.
към беседата >>
Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал.
„Ако думите ми пребъдат.“ Ако думите на любовта, на Бога, Който ни обича, аз възприемам неговите думи в себе си, това е семето. Това, което нас ще ни повдигне. Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още.
Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде.
към беседата >>
Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал.
Това, което нас ще ни повдигне. Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот.
към беседата >>
Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал.
Знаете колко лесно е ние да проверим дали Бог ни обича или не. Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов.
към беседата >>
Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал.
Някой казва: Аз не Го виждам сега къде е. Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал.
Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал.
Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание.
към беседата >>
Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш.
Ти в баща си не си Го видял още. Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал.
Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш.
Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната.
към беседата >>
Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде.
Бог се проявява в баща ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш.
Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде.
Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене.
към беседата >>
Туй е драмата в нашия живот.
Бог се проявява в майка ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде.
Туй е драмата в нашия живот.
Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине.
към беседата >>
Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов.
Бог се проявява в брата ти, ти не си Го познал. Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот.
Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов.
Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам.
към беседата >>
Един ден той ме тури на изпитание.
Бог се проявява в сестра ти, ти не си Го познал. Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов.
Един ден той ме тури на изпитание.
Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи.
към беседата >>
Заболя ме зъб, поду ми се страната.
Той се проявява в приятели, в учители, навсякъде Го търсиш. Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание.
Заболя ме зъб, поду ми се страната.
Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката.
към беседата >>
Дойде този приятел при мене.
Той в живота ти десет години се е проявявал, а ти Го търсиш навсякъде. Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната.
Дойде този приятел при мене.
Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш?
към беседата >>
Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине.
Туй е драмата в нашия живот. Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене.
Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине.
Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново.
към беседата >>
Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам.
Разправяше ми един: Имам един приятел, съмнявах се, че ме залъгва със своята любов. Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине.
Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам.
Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката.
към беседата >>
Казвам: Я ми го направи.
Един ден той ме тури на изпитание. Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам.
Казвам: Я ми го направи.
Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката.
към беседата >>
Наистина, тури си ръката и изчезна болката.
Заболя ме зъб, поду ми се страната. Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи.
Наистина, тури си ръката и изчезна болката.
Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката.
към беседата >>
Казвам: Да не би да ме хипнотизираш?
Дойде този приятел при мене. Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката.
Казвам: Да не би да ме хипнотизираш?
Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон.
към беседата >>
Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново.
Казва ми: Ти постоянно се съмняваш, че аз те залъгвам, да ти покажа, че аз имам хубави чувства сега като туря ръката си на подутата страна, болката ще мине. Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш?
Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново.
Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон. Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Тури си ръката и пак изчезна болката.
Ако се махне болестта, ще знаеш, че аз те обичам: ако не се махне болката, ще знаеш, че не те обичам. Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново.
Тури си ръката и пак изчезна болката.
Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон. Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката.
Казвам: Я ми го направи. Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката.
Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката.
Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон. Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката.
Наистина, тури си ръката и изчезна болката. Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката.
Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката.
Същият закон. Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Същият закон.
Казвам: Да не би да ме хипнотизираш? Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката.
Същият закон.
Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
Щом казах, да не ме хипнотизираш и болката пак дойде наново. Тури си ръката и пак изчезна болката. Казва: Докато ти се съмняваш, ще те боли, щом престанеш да се съмняваш, ще мине болката. Сега често боли ви зъбът, дойде някоя хубава мисъл и болката престане: дойде съмнението, пак дойде болката. Същият закон.
Ако вие не допущате никакво съмнение във вас, никакво колебание, онова, което е станало, няма да се премахне, то ще си остане така.
към беседата >>
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила.
Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви. Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее.
към беседата >>
Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила.
Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви.
Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба.
към беседата >>
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна.
Ако словото пребъде. Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език.
към беседата >>
Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила. Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви.
Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате.
Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима.
към беседата >>
Ако словото пребъде.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна.
Ако словото пребъде.
Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука.
към беседата >>
Но в себе си да направите едно добро.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила. Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви. Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате.
Но в себе си да направите едно добро.
Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен.
към беседата >>
Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна. Ако словото пребъде.
Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава.
Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук.
към беседата >>
Да видиш обичаш ли този човек или не.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила. Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви. Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро.
Да видиш обичаш ли този човек или не.
Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш?
към беседата >>
Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна. Ако словото пребъде. Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава.
Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката.
И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш.
към беседата >>
Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас.“ Всяка една дума на любовта, която пребъдва в човека, тя внася веднага светлина, внася топлина и сила. Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви. Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не.
Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее.
Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо.
към беседата >>
И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна. Ако словото пребъде. Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката.
И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите.
Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал.
към беседата >>
Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба.
Та първото нещо тази година, направете опит да видите колко е любовта ви. Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее.
Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба.
Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича.
към беседата >>
Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език.
„Ако думите ми пребъдат“, значи думата е мощна. Ако словото пребъде. Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите.
Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език.
Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш.
към беседата >>
Направи опита на едного, на двама, на трима.
Ако правите опита, намерете някой човек, който е болен и не му казвайте, че ще го лекувате. Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба.
Направи опита на едного, на двама, на трима.
Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш.
към беседата >>
Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука.
Ако словото пребъде. Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език.
Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука.
И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си.
към беседата >>
Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен.
Но в себе си да направите едно добро. Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима.
Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен.
Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш.
към беседата >>
И думите, и словото не е както словото тук.
Сега има едно ново понятие, с което човешката душа трябва да се запознава. Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука.
И думите, и словото не е както словото тук.
Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ.
към беседата >>
Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш?
Да видиш обичаш ли този човек или не. Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен.
Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш?
Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай.
към беседата >>
Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш.
Запример, когато младите деца започнат да изучават езика, най-първо учителят ще ги запознае с елементите на словото, с азбуката. И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук.
Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш.
В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина.
към беседата >>
Не му съобщавайте нищо.
Концентрирай ума си към този човек и пожелай да оздравее. Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш?
Не му съобщавайте нищо.
Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна.
към беседата >>
В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал.
И почти взема половин година някой път, докато се открият буквите и техните съчетания гласни и съгласни, елементите. Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш.
В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал.
Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем.
към беседата >>
Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича.
Ако оздравее, имаш любов, ако не оздравее, твоята любов е слаба. Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо.
Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича.
Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи.
към беседата >>
Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш.
Щом изучиш азбуката на български език, ако почнеш да изучаваш друг език, трябва да изучиш азбуката и на този език. Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал.
Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш.
Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание.
към беседата >>
Нему можеш да му кажеш.
Направи опита на едного, на двама, на трима. Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича.
Нему можеш да му кажеш.
Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете.
към беседата >>
Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си.
Сега азбуката на Божествения език не е както нашата азбука. И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш.
Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си.
Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля.
към беседата >>
Който те обича, съобщи му, че го обичаш.
Като оздравее този човек, ти ще се радваш в себе си, че опитът е сполучлив и че законът е верен. Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш.
Който те обича, съобщи му, че го обичаш.
Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете. Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ.
И думите, и словото не е както словото тук. Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си.
Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ.
Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля.
към беседата >>
Който не те обича, нищо не му казвай.
Ако ти му кажеш това, той ще каже: Ти какво ме хипнотизираш? Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш.
Който не те обича, нищо не му казвай.
На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете. Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина.
Тук може да говориш за любовта, без да я разбираш. В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ.
Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина.
Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля.
към беседата >>
На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна.
Не му съобщавайте нищо. Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай.
На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна.
На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете. Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем.
В Божествения свят никога не може да произнесеш една дума, ако не разбираш съдържанието ѝ, ако не си я опитал. Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина.
Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем.
Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени.
към беседата >>
На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи.
Може да съобщиш, че обичаш един човек, който те обича. Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна.
На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи.
За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете. Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание.
Туй, което не си опитал, никога не може да го произнесеш. Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем.
Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание.
Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове.
към беседата >>
За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете.
Нему можеш да му кажеш. Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи.
За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете.
Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Допуснете, че имате воля.
Срещам един мой познат и ми казва: Бях забравил името на една моя позната, не мога да си припомня името ѝ, мислих, мислих, не мога да си го припомня, чудя се на себе си. Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание.
Допуснете, че имате воля.
Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш.
към беседата >>
Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
Който те обича, съобщи му, че го обичаш. Който не те обича, нищо не му казвай. На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете.
Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи – червеничко със сини жички, за боядисване яйца, за варене, за козунаци, за правене баница, за кокошки, за масълце.
към беседата >>
Казваш: Имам воля.
Изведнъж като я видях в събранието, като я погледнах, веднага ми дойде името ѝ. Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля.
Казваш: Имам воля.
Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата.
към беседата >>
Не смесвайте Божественото.
Не смесвайте Божественото.
То е ценното. Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето.
към беседата >>
Мнозина казват: Имаме воля.
Та казвам, за да намерим една дума, трябва да има известна светлина. Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля.
Мнозина казват: Имаме воля.
Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш.
към беседата >>
То е ценното.
Не смесвайте Божественото.
То е ценното.
Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата.
към беседата >>
Но волята е на степени.
Някой път забравяме думите или някои хора не помним, светлина няма, не можем да четем. Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля.
Но волята е на степени.
Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение.
към беседата >>
Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му.
Не смесвайте Божественото. То е ценното.
Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му.
Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята.
към беседата >>
Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове.
Но казвам: В това верую, което сега имаме, често човек се поставя на едно изпитание. Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени.
Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове.
Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието.
към беседата >>
Като погледне, всичко се изяснява.
Не смесвайте Божественото. То е ценното. Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му.
Като погледне, всичко се изяснява.
Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е.
към беседата >>
Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш.
Допуснете, че имате воля. Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове.
Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш.
Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие.
към беседата >>
Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш.
Не смесвайте Божественото. То е ценното. Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява.
Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш.
Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята.
към беседата >>
Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата.
Казваш: Имам воля. Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш.
Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата.
Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята.
към беседата >>
Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето.
Не смесвайте Божественото. То е ценното. Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш.
Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето.
Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш.
към беседата >>
Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш.
Мнозина казват: Имаме воля. Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата.
Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш.
Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание.
към беседата >>
Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата.
То е ценното. Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето.
Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата.
Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан.
към беседата >>
Когато не те обичат, то е мъчение.
Но волята е на степени. Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш.
Когато не те обичат, то е мъчение.
Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение.
към беседата >>
Господ казва: Ако си търсят белята.
Онзи човек, който обича, има нещо в погледа му. Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата.
Господ казва: Ако си търсят белята.
Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост.
към беседата >>
Дяволите страдат от безлюбието.
Преди да обясня волята на степени, ще кажа, че търпението е нещо, което принадлежи на Бога, волята принадлежи на нас, мъчението принадлежи на падналите духове. Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение.
Дяволите страдат от безлюбието.
Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието.
към беседата >>
Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е.
Като погледне, всичко се изяснява. Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята.
Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е.
Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно.
към беседата >>
Хората носят неволята от безправие.
Че трябва да търпиш някой човек, не по време трябва да го търпиш. Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието.
Хората носят неволята от безправие.
А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си.
към беседата >>
Казва: Ако си търсят белята.
Като те погледне онзи, който те обича, ти се съвземаш. Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е.
Казва: Ако си търсят белята.
Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите.
към беседата >>
А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята.
Когато носиш неволята, тя има отношение към правдата. Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие.
А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята.
Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто.
към беседата >>
Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш.
Вижте днес Господ ни обича, как изгря слънцето. Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята.
Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш.
Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната?
към беседата >>
Сега това е ограничено познание.
Щом постъпват хората несправедливо към тебе, няма какво да търпиш, но неволята ще носиш. Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята.
Сега това е ограничено познание.
Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш.
към беседата >>
Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан.
Казват: Хайде да видим тази вечер, дали ще дойдат ангелчетата. Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш.
Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан.
Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата.
към беседата >>
Казва: Мъчение.
Когато не те обичат, то е мъчение. Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание.
Казва: Мъчение.
Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра.
към беседата >>
Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост.
Господ казва: Ако си търсят белята. Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан.
Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост.
„Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете.
към беседата >>
Ти си в света на безлюбието.
Дяволите страдат от безлюбието. Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение.
Ти си в света на безлюбието.
Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати.
към беседата >>
„Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно.
Тази нощ 4–5 пъти ставах, давам си ухото дали идат, чувам някой автомобил, казвам: Не е. Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост.
„Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно.
Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат.
към беседата >>
Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си.
Хората носят неволята от безправие. А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието.
Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си.
Ще търпиш, че хората не прилагат доброто. Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен.
към беседата >>
Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите.
Казва: Ако си търсят белята. Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно.
Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите.
Казвате: Защо става войната? Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат.
към беседата >>
Ще търпиш, че хората не прилагат доброто.
А пък Бог търпи, че доброто не се е възцарило на земята. Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си.
Ще търпиш, че хората не прилагат доброто.
Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш. Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш?
към беседата >>
Казвате: Защо става войната?
Не може да направиш пакост на един човек, когато го обичаш. Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите.
Казвате: Защо става войната?
Много проста е работата. Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната.
към беседата >>
Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш.
Сега това е ограничено познание. Казва: Мъчение. Ти си в света на безлюбието. Мъчиш се, носиш неволята, в света на безправието си. Ще търпиш, че хората не прилагат доброто.
Не те уважават, не те почитат, всичко ще търпиш.
Казваш: Имам вяра. Пращат те на фронта, картечен огън има, падат гранати. Да вярваш и да бъдеш тих и спокоен. Сърцето ти играе, краката ти треперят, каква вяра имаш? Един български полковник ми разправяше своята опитност от миналата война.
към беседата >>
Много проста е работата.
Не можеш да направиш пакост на един човек, който от Бога е обичан. Казвам: Единственото нещо, ако обичате Бога, ще знаете, че никой не може да ви направи пакост. „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“ – това е вярно. Казвам: Сега за тия изпитания, които идат в живота, трябва да благодарите. Казвате: Защо става войната?
Много проста е работата.
Малките неща са, които създават споровете. Мъже и жени се карат за нищо и никакво, за лук, за пипер, за малки причини, за които и децата се карат. Вкъщи братя и сестри, слуги за дребни неща се карат. Като се насъберат тия дребни неща, те правят войната. От какво са направени дебелите въжета?
към беседата >>
4.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Някои казват: „Къде са ангелите?
Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели.
Някои казват: „Къде са ангелите?
“ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен.
към беседата >>
“ Ангелите живеят на слънцето.
Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите?
“ Ангелите живеят на слънцето.
Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме.
към беседата >>
Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите.
Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето.
Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите.
Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят.
На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите.
Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят.
Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят.
Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят.
Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят.
В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
В дадения случай фактът е важен.
Някои казват: „Къде са ангелите? “ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят.
В дадения случай фактът е важен.
Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
Ако е верно, не трябва да го отричаме.
“ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен.
Ако е верно, не трябва да го отричаме.
Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
Ако не живеят, няма какво да настояваме.
Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме.
Ако не живеят, няма какво да настояваме.
към беседата >>
Казваме, че нещо е духовно.
Казваме, че нещо е духовно.
Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал.
към беседата >>
Кое е духовно в света?
Казваме, че нещо е духовно.
Кое е духовно в света?
Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е.
към беседата >>
Духовното в света е разумното, което не се видоизменя.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света?
Духовното в света е разумното, което не се видоизменя.
Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел.
към беседата >>
Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя.
Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е.
Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат.
към беседата >>
Ангелите са същества безсмъртни, не умират.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е.
Ангелите са същества безсмъртни, не умират.
Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби.
към беседата >>
Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират.
Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал.
Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е.
към беседата >>
Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е.
Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал.
Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е.
На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота.
към беседата >>
На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел.
Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е.
На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел.
Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено.
към беседата >>
Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат.
Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел.
Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат.
Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист.
към беседата >>
Сега се страхувате от малки бомби.
Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат.
Сега се страхувате от малки бомби.
Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли.
към беседата >>
Доста лошо е.
Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби.
Доста лошо е.
Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва.
към беседата >>
Но ние гледаме на хубавата страна на живота.
Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е.
Но ние гледаме на хубавата страна на живота.
Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
към беседата >>
Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено.
На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота.
Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено.
Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон.
към беседата >>
Българинът е голям песимист.
Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено.
Българинът е голям песимист.
Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие.
към беседата >>
Той е един сатурнов тип, много мисли.
Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист.
Той е един сатурнов тип, много мисли.
Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията.
към беседата >>
Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва.
Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли.
Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва.
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави.
към беседата >>
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва.
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто.
към беседата >>
Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон.
Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон.
Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са?
към беседата >>
Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие.
Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон.
Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие.
Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш.
към беседата >>
Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията.
Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие.
Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията.
Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш?
към беседата >>
НАГОРЕ