НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
763
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
763
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възстановяване
,
ООК
, София, 22.4.1931г.,
Тази смърт наричаме обновяване, възраждане, възстановяване.
Не само тялото умира, но умират и мислите, и чувствата на човека. Старата мисъл трябва да умре, за да се роди нова. Старото чувство трябва да умре, за да се роди ново. Същото се отнася и до постъпките. Старите постъпки умират и се заместват с нови.
Тази смърт наричаме обновяване, възраждане, възстановяване.
към беседата >>
Една млада мома разправяше една своя опитност.
Една млада мома разправяше една своя опитност.
Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре.
към беседата >>
Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци.
Една млада мома разправяше една своя опитност.
Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци.
Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени.
към беседата >>
Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала.
Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци.
Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала.
Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба.
към беседата >>
Дали той я обича, и това не я интересувало.
Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала.
Дали той я обича, и това не я интересувало.
Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява.
към беседата >>
Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си.
Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало.
Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си.
По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича.
към беседата >>
По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре.
Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си.
По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре.
Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“.
към беседата >>
Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени.
Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре.
Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени.
До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва.
към беседата >>
До това време момата го обичала, без да мисли за женитба.
Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени.
До това време момата го обичала, без да мисли за женитба.
От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си?
към беседата >>
От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява.
Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба.
От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява.
Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени.
към беседата >>
Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича.
Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява.
Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича.
Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си?
към беседата >>
Трябва да се наредя по някакъв начин“.
По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича.
Трябва да се наредя по някакъв начин“.
Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила.
към беседата >>
Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва.
Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“.
Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва.
– Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек?
към беседата >>
– Защо момата изгубила вдъхновението си?
До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва.
– Защо момата изгубила вдъхновението си?
– Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси.
към беседата >>
– Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени.
От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си?
– Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени.
– Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
– Как може момата да изправи грешката си?
Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени.
– Как може момата да изправи грешката си?
– Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
– Като се върне там, откъдето се е отклонила.
Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си?
– Като се върне там, откъдето се е отклонила.
– Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
– Къде ще намери същия човек?
Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила.
– Къде ще намери същия човек?
– Тя няма да търси човека – любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
– Тя няма да търси човека – любовта ще търси.
– Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек?
– Тя няма да търси човека – любовта ще търси.
Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
– Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси.
Човек губи любовта си и нея трябва да търси.
към беседата >>
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта.
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта.
На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си?
към беседата >>
На стари години да станем за смях на хората“.
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта.
На стари години да станем за смях на хората“.
– Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически.
към беседата >>
– Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно.
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта. На стари години да станем за смях на хората“.
– Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно.
Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага.
към беседата >>
Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите.
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта. На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно.
Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите.
Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения.
към беседата >>
Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето.
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта. На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите.
Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето.
Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко.
към беседата >>
Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си?
Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта. На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето.
Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си?
Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
Любовта е духовен процес, а не физически.
На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си?
Любовта е духовен процес, а не физически.
Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага.
– Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически.
Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага.
За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения.
Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага.
За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения.
Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
Любовта е сила, която чисти всичко.
Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения.
Любовта е сила, която чисти всичко.
Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
Тя не търпи никакви нечистотии.
Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко.
Тя не търпи никакви нечистотии.
към беседата >>
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот.
Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето.
към беседата >>
Това не значи, че чистотата е нужна само за момент.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот.
Това не значи, че чистотата е нужна само за момент.
Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява.
към беседата >>
Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент.
Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен.
Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля.
към беседата >>
Той трябва да се радва при всички условия на живота си.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен.
Той трябва да се радва при всички условия на живота си.
Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите.
към беседата >>
Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си.
Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно.
За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него.
към беседата >>
За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето.
Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно.
За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето.
Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява.
Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето.
Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява.
За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
За стария всичко се обезсмисля.
Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява.
За стария всичко се обезсмисля.
Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите.
Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля.
Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите.
Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него.
Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите.
Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него.
Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него.
Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.
към беседата >>
Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях.
Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях. Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа. Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.
към беседата >>
Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях.
Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях.
Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа. Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.
към беседата >>
Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях. Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях.
Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа.
Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.
към беседата >>
Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях. Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях. Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа.
Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.
към беседата >>
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране.
Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно.
към беседата >>
Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране.
Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот.
За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи.
към беседата >>
За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот.
За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода.
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека.
към беседата >>
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода.
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му.
Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
към беседата >>
Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му.
Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава.
Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава.
Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно.
Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое.
към беседата >>
Това може да постигнете чрез новите идеи.
Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно.
Това може да постигнете чрез новите идеи.
Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Те внасят нов живот, нови потоци за човека.
За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи.
Те внасят нов живот, нови потоци за човека.
Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека.
Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали.
Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали.
Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое.
Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали.
Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое.
Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое.
Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота.
За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват.
към беседата >>
За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота.
За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум.
Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват. Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум.
Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата.
Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват. Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата.
Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата.
Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват. Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата.
Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце.
Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват. Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват.
Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце.
Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват.
Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват.
Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Коя материя наричаме „мъртва“?
Коя материя наричаме „мъртва“?
Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда.
към беседата >>
Която не взима участие в строежа на човешкия организъм.
Коя материя наричаме „мъртва“?
Която не взима участие в строежа на човешкия организъм.
Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека.
към беседата >>
Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола?
Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм.
Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола?
Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система.
към беседата >>
Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа.
Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола?
Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа.
От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват.
към беседата >>
От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният.
Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа.
От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният.
От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят.
към беседата >>
От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда.
Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният.
От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда.
Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи.
към беседата >>
Такова натрупване става и в нервната система на човека.
Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда.
Такова натрупване става и в нервната система на човека.
Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи.
към беседата >>
Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система.
Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека.
Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система.
Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина?
към беседата >>
Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват.
Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система.
Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват.
За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
към беседата >>
За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят.
От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват.
За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят.
Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна.
към беседата >>
Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи.
От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят.
Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи.
Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота.
към беседата >>
Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи.
Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи.
Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи.
Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват.
към беседата >>
Опитвали ли сте вкуса на захарина?
Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи.
Опитвали ли сте вкуса на захарина?
От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си.
към беседата >>
От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина?
От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират.
към беседата >>
Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна.
За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна.
Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди.
към беседата >>
Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота.
Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна.
Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота.
Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди. За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват.
Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота.
Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват.
Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди. За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си.
Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват.
Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си.
Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди. За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
Всички говорят за Любовта, но различно я разбират.
От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си.
Всички говорят за Любовта, но различно я разбират.
Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди. За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди.
Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират.
Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди.
За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди.
За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.
към беседата >>
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си.
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си.
Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите?
към беседата >>
Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек.
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си.
Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек.
Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен.
към беседата >>
Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват.
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си. Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек.
Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват.
Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате.
към беседата >>
Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре?
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си. Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват.
Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре?
Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате. Този човек не говори истината.
към беседата >>
Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си?
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си. Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре?
Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си?
Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате. Този човек не говори истината. – Защо ?
към беседата >>
Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите?
Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си. Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си?
Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите?
Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате. Този човек не говори истината. – Защо ? – Той описва неща, които са били верни в миналото.
към беседата >>
Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен.
Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите?
Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен.
Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате. Този човек не говори истината. – Защо ? – Той описва неща, които са били верни в миналото. Що се отнася до настоящето, те нямат вече тази цена, каквато са имали някога.
към беседата >>
Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате.
Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен.
Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате.
Този човек не говори истината. – Защо ? – Той описва неща, които са били верни в миналото. Що се отнася до настоящето, те нямат вече тази цена, каквато са имали някога.
към беседата >>
Този човек не говори истината.
Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате.
Този човек не говори истината.
– Защо ? – Той описва неща, които са били верни в миналото. Що се отнася до настоящето, те нямат вече тази цена, каквато са имали някога.
към беседата >>
2.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи.
Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят.
Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи.
Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл. Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Чрез нея той проявява своята мощ.
Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи.
Чрез нея той проявява своята мощ.
Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл. Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи.
С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ.
Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи.
Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл. Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл.
Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи.
Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл.
Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти.
Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл.
Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти.
Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл. Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти.
Ето защо, добре е човек да знае защо прави едно или друго нещо, защо говори по един или друг начин и т.н.
към беседата >>
Мнозина искат да знаят всичко.
Мнозина искат да знаят всичко.
Това е невъзможно. Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Мнозина искат да знаят всичко.
Това е невъзможно.
Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал.
към беседата >>
Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша.
Мнозина искат да знаят всичко. Това е невъзможно.
Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша.
– „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим.
към беседата >>
– „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно.
Мнозина искат да знаят всичко. Това е невъзможно. Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша.
– „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно.
И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал.
към беседата >>
И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно.
Мнозина искат да знаят всичко. Това е невъзможно. Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно.
И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно.
Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне?
към беседата >>
Все ще остане нещо недоизказано и необяснено.
Мнозина искат да знаят всичко. Това е невъзможно. Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно.
Все ще остане нещо недоизказано и необяснено.
Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността.
към беседата >>
Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал.
Това е невъзможно. Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено.
Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал.
Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността. – Защо?
към беседата >>
Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим.
Да знаеш всичко, това значи да събереш всичката вода в една чаша. – „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал.
Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим.
Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността. – Защо? – Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му.
към беседата >>
Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал.
– „Ама искам да зная съдържанието на твоята философия в две думи.“ – Това е невъзможно. И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим.
Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал.
– Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността. – Защо? – Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му. Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
– Никога ли не може да се постигне?
И да искам да ти предам една философия в резюме, това е невъзможно. Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал.
– Никога ли не може да се постигне?
– Идеалът е постижим само във вечността. – Защо? – Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му. Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
– Идеалът е постижим само във вечността.
Все ще остане нещо недоизказано и необяснено. Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне?
– Идеалът е постижим само във вечността.
– Защо? – Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му. Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
– Защо?
Тъкмо това определя стремежа на душата към постигане на известен идеал. Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността.
– Защо?
– Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му. Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
– Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му.
Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността. – Защо?
– Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му.
Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. – Никога ли не може да се постигне? – Идеалът е постижим само във вечността. – Защо? – Защото колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му.
Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре.
към беседата >>
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка.
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка.
Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши. За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества.
към беседата >>
Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши.
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка.
Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши.
За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят?
към беседата >>
За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават.
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка. Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши.
За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават.
Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга.
към беседата >>
Те посочват пътя – нищо повече.
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка. Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши. За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават.
Те посочват пътя – нищо повече.
– „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване.
към беседата >>
– „Ами кой се движи по този път?
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка. Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши. За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече.
– „Ами кой се движи по този път?
“ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности.
към беседата >>
“ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества.
Следователно, както и да си обяснявате нещата, все ще остане нещо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане някаква загадка. Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши. За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път?
“ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества.
– „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни.
към беседата >>
– „Какъв път ще извървят?
Тази загадка кара човека да се стреми да я разреши. За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества.
– „Какъв път ще извървят?
“ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни. Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
“ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга.
За пример, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате какво означават. Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят?
“ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга.
Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни. Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване.
Те посочват пътя – нищо повече. – „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга.
Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване.
Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни. Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности.
– „Ами кой се движи по този път? “ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване.
Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности.
Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни. Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни.
“ – Щом линиите са успоредни, по тях се движат две разумни същества. – „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности.
Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни.
Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
– „Какъв път ще извървят? “ – Ако пътят е навсякъде еднакъв, двете прави ще запазят разстоянието си една от друга. Обаче ако правите линии не са еднакво здрави по цялата си дължина, някъде ще стане огъване. Както виждате, пътят на човека може да е определен, известен, но въпреки това, той среща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие в себе си невидими и неизвестни неща, наречени тайни.
Ако двете прави линии представляват две въжета, от тежестите, които окачвате на тях, те могат да се огънат или в средата, или на краищата си.
към беседата >>
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват.
За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето. Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата.
към беседата >>
За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват.
За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето.
Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита.
към беседата >>
Този случай ни представя човек със силна воля, т.е.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват. За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето.
Този случай ни представя човек със силна воля, т.е.
с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита. Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза.
към беседата >>
с морал.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват. За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето. Този случай ни представя човек със силна воля, т.е.
с морал.
На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита. Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза. Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
На него всякога може да се разчита.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват. За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето. Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал.
На него всякога може да се разчита.
Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита. Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза. Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата.
Сега, ако означим човешкия характер с въже, на краищата на което действат силите на ума и на сърцето, това въже може да се огъне по един или по друг начин, според съпротивата, която силите му оказват. За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето. Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал. На него всякога може да се разчита.
Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата.
Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита. Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза. Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита.
За пример, ако силите на ума и на сърцето са слаби, а волята – силна, въжето ще се огъне при точките, където действат силите на ума и на сърцето. Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата.
Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита.
Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза. Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза.
Този случай ни представя човек със силна воля, т.е. с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита.
Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза.
Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
с морал. На него всякога може да се разчита. Обаче ако крайните точки на въжето, където действат силите на ума и на сърцето, са здрави, а средната точка – мястото на волята – слаба, огъването ще стане именно в средата. Този случай ни представя човек със слаба воля – на него не може да се разчита. Оттук вадим следното заключение: когато волята на човека е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т.е. възлиза.
Значи, ако умът и сърцето са силни, а волята – слаба, човек слиза; ако умът и сърцето са слаби, а волята – силна, човек възлиза.
към беседата >>
Това е отношение между силите на физическия свят.
Това е отношение между силите на физическия свят.
Така се пази равновесие на земята. В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник. Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни.
към беседата >>
Така се пази равновесие на земята.
Това е отношение между силите на физическия свят.
Така се пази равновесие на земята.
В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник. Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви.
Това е отношение между силите на физическия свят. Така се пази равновесие на земята.
В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви.
Те се представят като страни на равностранен триъгълник. Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
Те се представят като страни на равностранен триъгълник.
Това е отношение между силите на физическия свят. Така се пази равновесие на земята. В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви.
Те се представят като страни на равностранен триъгълник.
Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето.
Това е отношение между силите на физическия свят. Така се пази равновесие на земята. В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник.
Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето.
Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни.
Това е отношение между силите на физическия свят. Така се пази равновесие на земята. В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник. Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето.
Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни.
Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
Така се пази равновесие на земята. В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник. Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума, или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни.
Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си.
Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва.
към беседата >>
Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си.
Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето.
Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си.
към беседата >>
Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето.
Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами.
Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си. Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами.
Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е.
мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си. Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
мислите трябва да регулират чувствата.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е.
мислите трябва да регулират чувствата.
Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си. Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата.
Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва.
Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си. Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си.
Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва.
Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си.
Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата. Когато човек пада на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Следователно не прекъсвайте връзката на мислите си.
Това подразбира съсредоточен, концентриран ум.
към беседата >>
Човек трябва да мисли право, да не се страхува.
Човек трябва да мисли право, да не се страхува.
Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо?
към беседата >>
Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада.
Човек трябва да мисли право, да не се страхува.
Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада.
Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора.
към беседата >>
Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание.
Човек трябва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада.
Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание.
Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер.
към беседата >>
Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат.
Човек трябва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание.
Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат.
Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер. Постъпвайте и вие като мечката.
към беседата >>
Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне.
Човек трябва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат.
Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне.
– Защо? – Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер. Постъпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
– Защо?
Човек трябва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне.
– Защо?
– Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер. Постъпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
– Тя никога не напада страхливи хора.
Уплаши ли се от нещо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо?
– Тя никога не напада страхливи хора.
Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер. Постъпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер.
Много хора, които минават за герои, лесно губят съзнание. Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора.
Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер.
Постъпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
Постъпвайте и вие като мечката.
Достатъчно е да видят мечка в гората, за да припаднат. Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер.
Постъпвайте и вие като мечката.
Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
Мечката обаче минава край тях, без да ги засегне. – Защо? – Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че ако яде месото на страхливи хора, ще придобие техния характер. Постъпвайте и вие като мечката.
Натъкнете ли се на нещо, което не носи никакво благо за вас, не го бутайте.
към беседата >>
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар.
Последният решил да изпита честността на слугата си. За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си.
към беседата >>
Последният решил да изпита честността на слугата си.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар.
Последният решил да изпита честността на слугата си.
За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина.
към беседата >>
За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар. Последният решил да изпита честността на слугата си.
За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои.
Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки.
към беседата >>
Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар. Последният решил да изпита честността на слугата си. За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои.
Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда.
Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари.
към беседата >>
Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар. Последният решил да изпита честността на слугата си. За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда.
Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата.
Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата?
към беседата >>
Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си.
Един млад момък отишъл да слугува при един богат господар. Последният решил да изпита честността на слугата си. За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата.
Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си.
Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева.
към беседата >>
Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина.
Последният решил да изпита честността на слугата си. За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си.
Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина.
Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева. Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си.
към беседата >>
Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки.
За тази цел той извадил пред него една голяма торба със златни монети и започнал да ги брои. Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина.
Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки.
Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева. Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си. А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари.
Слугата видял това, но се престорил, че нищо не вижда. Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки.
Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари.
– Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева. Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си. А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
– Защо се изповядал слугата?
Когато господарят преброил парите, слугата следял къде ще остави торбата. Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари.
– Защо се изповядал слугата?
– Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева. Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си. А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
– Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева.
Вечерта, когато господарят легнал да спи, слугата взел торбата и напуснал дома на господаря си. Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата?
– Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева.
Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си. А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си.
Осигурен, че придобил голямо богатство, той заминал за чужбина. Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева.
Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си.
А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
Като отворил торбата, да види с какво богатство разполага, той разгледал внимателно златните монети, но останал изненадан – те били фалшиви – жълти тенекийки. Като видял, че опитът му излязъл несполучлив, слугата се върнал при господаря си, извинил се за прегрешението си и помолил да го приеме отново на работа, но вече без пари. – Защо се изповядал слугата? – Защото грешката му била малка, откраднал такива пари, които не стрували даже 100 лева. Ако торбата беше пълна с истински златни монети, той не би се върнал при господаря си.
А сега слугата е готов да работи без пари, с надежда, че ще се добере до торбата с истинското злато.
към беседата >>
Това, което става със слугата, става с всеки човек.
Това, което става със слугата, става с всеки човек.
Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен.
към беседата >>
Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си.
Това, което става със слугата, става с всеки човек.
Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си.
Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен. Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва.
към беседата >>
Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва.
Това, което става със слугата, става с всеки човек. Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си.
Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва.
Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен. Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари.
Това, което става със слугата, става с всеки човек. Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва.
Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари.
Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен. Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато.
Това, което става със слугата, става с всеки човек. Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари.
Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато.
Но господарят е умен. Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Но господарят е умен.
Това, което става със слугата, става с всеки човек. Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато.
Но господарят е умен.
Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва.
Всеки човек преживява вътрешни борби: той ту пада, ту става, докато един ден напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен.
Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва.
Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Никой не може да открадне златото на господаря.
Когато се услови за слуга при някой богат господар, той взима торбата му със злато и избягва. Като види, че парите са фалшиви, връща се при господаря си, изповядва погрешката си и моли да го приеме в дома си, да му служи без пари. Като мине известно време, той пак задига торбата на господаря си, пак се изповядва за направената погрешка, докато един ден задигне торбата с истинското злато. Но господарят е умен. Той оставя торбата с фалшивите пари пред очите на слугата си, а истинското злато крие в касата си, където го заключва.
Никой не може да открадне златото на господаря.
към беседата >>
Кой е този господар?
Кой е този господар?
– Природата. Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае.
към беседата >>
– Природата.
Кой е този господар?
– Природата.
Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото.
към беседата >>
Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато.
Кой е този господар? – Природата.
Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато.
Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира.
към беседата >>
Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува.
Кой е този господар? – Природата. Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато.
Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува.
На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“.
към беседата >>
На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари.
Кой е този господар? – Природата. Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува.
На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари.
Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ.
към беседата >>
Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае.
Кой е този господар? – Природата. Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари.
Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае.
Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности.
към беседата >>
Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото.
– Природата. Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае.
Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото.
Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи.
към беседата >>
Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира.
Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото.
Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира.
Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“.
Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира.
Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“.
Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ.
На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“.
Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ.
Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности.
Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ.
Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности.
Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи.
Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности.
Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи.
Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи.
Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката.
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката.
Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение. От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост.
към беседата >>
Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение.
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката.
Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение.
От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост?
към беседата >>
От това зависи доколко човек е способен за работа.
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката. Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение.
От това зависи доколко човек е способен за работа.
Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите.
към беседата >>
Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост?
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката. Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение. От това зависи доколко човек е способен за работа.
Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост?
За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила.
към беседата >>
За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове.
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката. Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение. От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост?
За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове.
Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили.
към беседата >>
Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост.
И тъй, когато изучавате човешкия характер, спирайте вниманието си върху линиите на главата, на лицето и на ръката. Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение. От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове.
Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост.
Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг.
към беседата >>
Какво ще правите обаче, ако имате само един лост?
Колкото по-правилни са тия линии и организмът по-добре устроен, толкова по-устойчив е човек в морално отношение. От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост.
Какво ще правите обаче, ако имате само един лост?
За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него.
към беседата >>
За да не се счупи, ще го намалите.
От това зависи доколко човек е способен за работа. Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост?
За да не се счупи, ще го намалите.
При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили.
към беседата >>
При това положение трябва да приложите по-голяма сила.
Каква тежест може да вдигне човек със слаб лост? За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите.
При това положение трябва да приложите по-голяма сила.
Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост.
към беседата >>
Това значи да разчитате на своите сили.
За големи тежести разумният човек си служи със здрави лостове. Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила.
Това значи да разчитате на своите сили.
Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост. Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е.
към беседата >>
Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг.
Ако лостът се счупи, ще вземете друг лост. Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили.
Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг.
Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост. Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е. умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
Тогава ще разчитате на него.
Какво ще правите обаче, ако имате само един лост? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг.
Тогава ще разчитате на него.
Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост. Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е. умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили.
За да не се счупи, ще го намалите. При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него.
Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили.
Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост. Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е. умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост.
При това положение трябва да приложите по-голяма сила. Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили.
Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост.
Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е. умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е.
Това значи да разчитате на своите сили. Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост.
Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е.
умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
Следователно, ако лостът е здрав, може да бъде дълъг. Тогава ще разчитате на него. Ако лостът е слаб и къс, ще разчитате повече на себе си, на своите сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силите си, по-добре не се докосвайте до тежестта, да не направите някаква пакост. Ето защо, ако крайните точки на вашите сили, т.е.
умът и сърцето ви, са слаби, ще приложите в действие волята си.
към беседата >>
Тежнението на всички хора днес е към добър живот.
Тежнението на всички хора днес е към добър живот.
Добрият живот подразбира тъкане, т.е. устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно.
към беседата >>
Добрият живот подразбира тъкане, т.е.
Тежнението на всички хора днес е към добър живот.
Добрият живот подразбира тъкане, т.е.
устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес.
към беседата >>
устройване или организиране на бъдещото тяло на човека.
Тежнението на всички хора днес е към добър живот. Добрият живот подразбира тъкане, т.е.
устройване или организиране на бъдещото тяло на човека.
Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан.
Тежнението на всички хора днес е към добър живот. Добрият живот подразбира тъкане, т.е. устройване или организиране на бъдещото тяло на човека.
Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан.
– Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица.
към беседата >>
– Кога ще стане това?
Тежнението на всички хора днес е към добър живот. Добрият живот подразбира тъкане, т.е. устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан.
– Кога ще стане това?
– Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра.
към беседата >>
– Не е важно.
Тежнението на всички хора днес е към добър живот. Добрият живот подразбира тъкане, т.е. устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това?
– Не е важно.
След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен.
към беседата >>
След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес.
Добрият живот подразбира тъкане, т.е. устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно.
След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес.
Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му.
към беседата >>
Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал.
устройване или организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес.
Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал.
Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа.
към беседата >>
Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица.
Мислите, чувствата и постъпките на човека представляват материала, от който се тъче новата тъкан. – Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал.
Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица.
В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека.
към беседата >>
В това отношение природата не е много щедра.
– Кога ще стане това? – Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица.
В това отношение природата не е много щедра.
Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека. Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен.
– Не е важно. След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра.
Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен.
Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека. Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му.
След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен.
Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му.
То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека. Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
То е свидетелство за неговата работа.
Ако е разумен, човек може да живее 120 години и да използва правилно вложения в него капитал. Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му.
То е свидетелство за неговата работа.
По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека. Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека.
Като е работил добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа.
По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека.
Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
В това отношение природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материал да бъде добре обработен. Доколко и как е работил човек на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете какви мисли и чувства са вълнували човека.
Затова, именно, казваме, че мислите, чувствата и постъпките на човека определят неговото щастие.
към беседата >>
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята.
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята.
Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните.
към беседата >>
Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат.
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята.
Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат.
– Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ.
към беседата >>
– Защо хората не признават душата и духа?
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята. Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат.
– Защо хората не признават душата и духа?
– Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят.
към беседата >>
– Защото не ги виждат.
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята. Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа?
– Защото не ги виждат.
Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“.
към беседата >>
Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти.
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята. Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат.
Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти.
Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е.
към беседата >>
Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните.
И тъй, докато е на земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята. Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти.
Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните.
Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава.
към беседата >>
Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ.
Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните.
Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ.
Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.
към беседата >>
Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят.
– Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ.
Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят.
Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума.
към беседата >>
Това заминаване наричаме „смърт“.
– Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят.
Това заминаване наричаме „смърт“.
Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето.
към беседата >>
Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е.
Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“.
Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е.
временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето.
към беседата >>
временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава.
Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е.
временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава.
Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон.
към беседата >>
Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.
Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава.
Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.
Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон. За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума.
Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.
Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума.
Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон. За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето.
Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума.
Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето.
Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон. За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето.
Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето.
Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето.
Затова е казано, че за всяко нещо има закон. За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
Затова е казано, че за всяко нещо има закон.
временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето.
Затова е казано, че за всяко нещо има закон.
За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон.
За следващия път пишете върху темата: „Действията на ума, на сърцето и на волята“.
към беседата >>
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека.
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека.
Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира. Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него. Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико. Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
към беседата >>
Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира.
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека.
Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира.
Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него. Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико. Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
към беседата >>
Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него.
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека. Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира.
Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него.
Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико. Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
към беседата >>
Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико.
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека. Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира. Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него.
Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико.
Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
към беседата >>
Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
Има едно съществено разбиране на живота, от което зависи бъдещето на човека. Под думата „бъдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човека да го реализира. Човек говори за своето минало, настояще и бъдеще, без да знае замисъла на Първия Принцип по отношение на него. Той знае само едно, че има стремеж към нещо велико.
Този стремеж, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.
към беседата >>
Сегашните хора се намират пред много неизвестности.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности.
Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н. Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години.
към беседата >>
Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности.
Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н.
Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага?
към беседата >>
Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности. Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н.
Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп.
Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената?
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности. Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н. Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп.
Това е невъзможно.
За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената? Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси.
към беседата >>
За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности. Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н. Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно.
За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години.
За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената? Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси. Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години.
Сегашните хора се намират пред много неизвестности. Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н. Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години.
За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години.
Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената? Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси. Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага?
Те често се запитват кой е създал света, как е създаден и т.н. Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години.
Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага?
Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената? Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси. Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената?
Трудни въпроси са тези, но те искат да ги разрешат лесно, като по калъп. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага?
Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената?
Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси. Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси.
Това е невъзможно. За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената?
Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси.
Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
За да създаде две линии, или един ъгъл, като посока на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде един, два или повече пръсти на човешката ръка, с известно разстояние между тях, природата също е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на трудните задачи се постига в един ден и то с този ум, с който човек днес разполага? Ако за създаване на вселената природата е употребила най-малко милиард години, мислите ли, че с един замах можете да си отговорите на въпроса, как и кога е създадена вселената? Милиарди години са нужни на човека за обясняване на тези въпроси.
Човек може да има частично разбиране на въпросите, но това още не включва цялата истина.
към беседата >>
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място.
Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде. То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша. Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност. Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода. Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място.
Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде.
То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша. Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност. Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода. Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде.
То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша.
Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност. Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода. Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде. То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша.
Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност.
Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода. Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде. То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша. Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност.
Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода.
Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
Представете си, че един философ има много знания, разбира нещата, но не може да ги събере на едно място. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, няма средства, пособия, с които да ги предаде. То е все едно да го заставите да налее всичката вода от океаните и моретата в една чаша. Каквото и да прави, той ще се намери в невъзможност. Чашата е малка, събира едва 200–250 грама вода.
Ето защо, каквито схващания и познания да имате за света, не можете да ги съберете в една чаша.
към беседата >>
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща.
Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици.
към беседата >>
Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща.
Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание.
Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите.
към беседата >>
Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща. Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание.
Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно.
Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун.
към беседата >>
Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща. Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно.
Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка.
Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят.
към беседата >>
Човек се подпира на една или на две патерици, според случая.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща. Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка.
Човек се подпира на една или на две патерици, според случая.
Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи.
към беседата >>
Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици.
И тъй, да мисли човек върху нещата и да ги познава, това са две различни неща. Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая.
Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици.
С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ.
към беседата >>
С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите.
Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици.
С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите.
Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи.
към беседата >>
Благородните хора и аристократите ходят с бастун.
Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите.
Благородните хора и аристократите ходят с бастун.
Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл.
към беседата >>
Защо носят бастун, и те не знаят.
Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун.
Защо носят бастун, и те не знаят.
Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи. Не може ли да си служи с него, тебеширът губи своя смисъл. Учителят цапа ръцете си с тебешира и употребява излишно време и енергия, докато се изчисти.
към беседата >>
Към коя посока той ще тръгне?
(втори вариант)
Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане?
Към коя посока той ще тръгне?
Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши!
към втори вариант >>
Към посоката A¹.
(втори вариант)
В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне?
Към посоката A¹.
Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа.
към втори вариант >>
Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре.
(втори вариант)
В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹.
Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре.
В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце.
към втори вариант >>
В дадения случай вашите крака подигат главата ви.
(втори вариант)
И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре.
В дадения случай вашите крака подигат главата ви.
Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце?
към втори вариант >>
Главата във вас показва най-разумното!
(втори вариант)
Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви.
Главата във вас показва най-разумното!
Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум.
към втори вариант >>
Главата е най-силното, което всичко може да върши!
(втори вариант)
Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното!
Главата е най-силното, което всичко може да върши!
Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се.
към втори вариант >>
Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа.
(втори вариант)
Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши!
Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа.
Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие.
към втори вариант >>
Вие имате две ръце.
(втори вариант)
Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа.
Вие имате две ръце.
Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии.
към втори вариант >>
Какво означават тези ръце?
(втори вариант)
В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце.
Какво означават тези ръце?
В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение.
към втори вариант >>
В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум.
(втори вариант)
Главата във вас показва най-разумното! Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце?
В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум.
Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение. Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача.
към втори вариант >>
Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се.
(втори вариант)
Главата е най-силното, което всичко може да върши! Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум.
Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се.
Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение. Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача. Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие.
(втори вариант)
Но това силното в някой случай има нужда от една подкрепа. Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се.
Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие.
Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение. Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача. Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии.
(втори вариант)
Вие имате две ръце. Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие.
Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии.
На земята намирате се в едно трудно положение. Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача. Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
На земята намирате се в едно трудно положение.
(втори вариант)
Какво означават тези ръце? В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии.
На земята намирате се в едно трудно положение.
Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача. Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача.
(втори вариант)
В едно отношение лявата ръка е вашето сърдце, дясната е вашият ум. Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение.
Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача.
Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
(втори вариант)
Не можете да дигнете главата, взимате едно положение, облягате се на ръцете и подигате се. Значи имате едно положение, с което държите главата в равновесие. Вие можете да държите същия закон при известни мъчнотии. На земята намирате се в едно трудно положение. Ще повикаш на помощ двете си ръце, за да разрешите мъчната задача.
Но мъчнотията седи в приложението на този закон.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем към въпроса.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса.
Какво наричаме ние това положение? Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи.
към втори вариант >>
Какво наричаме ние това положение?
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса.
Какво наричаме ние това положение?
Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата.
към втори вариант >>
Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса. Какво наричаме ние това положение?
Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си.
Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса.
към втори вариант >>
Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса. Какво наричаме ние това положение? Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си.
Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава.
Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва.
към втори вариант >>
Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса. Какво наричаме ние това положение? Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава.
Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове.
Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта.
към втори вариант >>
Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи.
(втори вариант)
Сега да се повърнем към въпроса. Какво наричаме ние това положение? Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове.
Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи.
Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта. На какво се дължи падането ви?
към втори вариант >>
Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата.
(втори вариант)
Какво наричаме ние това положение? Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи.
Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата.
Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта. На какво се дължи падането ви? Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
Та и човек сега върви по едната релса.
(втори вариант)
Та човек, за да се постави на двата си крака, колко хиляди години му е взело, докато научи този закон на равновесие; – да се държи човек на краката си. Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата.
Та и човек сега върви по едната релса.
Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта. На какво се дължи падането ви? Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва.
(втори вариант)
Той се намира на две кокили и няма никаква стабилност и единственото нещо, което държи равновесието, то е неговата глава. Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса.
Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва.
И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта. На какво се дължи падането ви? Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта.
(втори вариант)
Например всички коли вървят по релси, но има и от тези еднорелсови тренове. Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва.
И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта.
На какво се дължи падането ви? Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
На какво се дължи падането ви?
(втори вариант)
Най-отгоре има едно колело, докато то се върти, и тренът се движи. Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта.
На какво се дължи падането ви?
Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
(втори вариант)
Тази кола върви по едната релса, но щом се спре това въртение, спира се и колата. Та и човек сега върви по едната релса. Докато ти мислиш, има равновесие; щом престанеш да мислиш, равновесието изчезва. И много пъти когато вървите, падането се дължи на това прекъсване на мисълта. На какво се дължи падането ви?
Щом се отвлече вниманието ви от съзнанието, щом се отвлече съзнанието, и вие падате.
към втори вариант >>
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада.
Нали някои припадат. Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде?
към втори вариант >>
Нали някои припадат.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада.
Нали някои припадат.
Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная.
към втори вариант >>
Много герои има, уплашат се и падат.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада. Нали някои припадат.
Много герои има, уплашат се и падат.
Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора!
към втори вариант >>
Той видял една мечка и припаднал.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада. Нали някои припадат. Много герои има, уплашат се и падат.
Той видял една мечка и припаднал.
На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер.
към втори вариант >>
На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада. Нали някои припадат. Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал.
На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма.
Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък.
към втори вариант >>
Питам, защо тази мечка не те изяде?
(втори вариант)
Та казвам, най-първо трябва да се научите да мислите, вие се уплашите и става едно прекъсване; ако много се уплашиш, съзнанието се прекъсва и човек пада. Нали някои припадат. Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма.
Питам, защо тази мечка не те изяде?
– Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката.
към втори вариант >>
– Не зная.
(втори вариант)
Нали някои припадат. Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде?
– Не зная.
Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте!
към втори вариант >>
Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора!
(втори вариант)
Много герои има, уплашат се и падат. Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная.
Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора!
Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл?
към втори вариант >>
Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер.
(втори вариант)
Той видял една мечка и припаднал. На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора!
Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер.
Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай.
към втори вариант >>
Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък.
(втори вариант)
На мен са ми разправяли мнозина, някой видял една мечка и припаднал, мечката дойде и си замине, а той после като си отвори очите, дойде в съзнание, вижда че мечката я няма. Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер.
Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък.
В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга.
към втори вариант >>
В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката.
(втори вариант)
Питам, защо тази мечка не те изяде? – Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък.
В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката.
Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата.
към втори вариант >>
Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте!
(втори вариант)
– Не зная. Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката.
Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте!
Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба.
към втори вариант >>
Можете ли да обясните тази мисъл?
(втори вариант)
Едно нещо има в мечката, че тя никога не яде страхливи хора! Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте!
Можете ли да обясните тази мисъл?
Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква!
към втори вариант >>
Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай.
(втори вариант)
Тя има една философия, много интелигентна е тя, знае, че ако яде страхливи хора, тя ще придобие техния характер. Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл?
Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай.
Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева.
към втори вариант >>
Един господар искал да опита своя слуга.
(втори вариант)
Казва, ако взема от неговата кръв, ще добия неговия характер, но да си вървя по-нататък. В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай.
Един господар искал да опита своя слуга.
Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса?
към втори вариант >>
Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да имате характера на мечката. Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга.
Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата.
И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел?
към втори вариант >>
И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба.
(втори вариант)
Да усилим закона: Това, което не носи никакво благо за вашия живот, не го бутайте! Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата.
И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба.
Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици.
към втори вариант >>
Взема той тази торба и офейква!
(втори вариант)
Можете ли да обясните тази мисъл? Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба.
Взема той тази торба и офейква!
Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си.
към втори вариант >>
Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева.
(втори вариант)
Значи това, което не носи никакво благо, не го вземай. Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква!
Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева.
Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко.
към втори вариант >>
Питам разреши ли слугата въпроса?
(втори вариант)
Един господар искал да опита своя слуга. Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева.
Питам разреши ли слугата въпроса?
Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва.
към втори вариант >>
Какво е взел?
(втори вариант)
Като дошъл един нов слуга при него, той си чел парите, имал една торба с такива златни, торбата била отворена и слугата гледал, когато господарят оставил торбата. И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса?
Какво е взел?
Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва?
към втори вариант >>
Той вижда, че това не е златото, а са капици.
(втори вариант)
И си казал, не си струва аз да слугувам толкова дълго време, аз ще взема тази торба. Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел?
Той вижда, че това не е златото, а са капици.
Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците.
към втори вариант >>
Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си.
(втори вариант)
Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици.
Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си.
Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо?
към втори вариант >>
Господарят се поусмихнал малко.
(втори вариант)
Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си.
Господарят се поусмихнал малко.
Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили.
към втори вариант >>
Той се връща и се изповядва.
(втори вариант)
Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко.
Той се връща и се изповядва.
Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба.
към втори вариант >>
Защо се изповядва?
(втори вариант)
Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва.
Защо се изповядва?
Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда?
към втори вариант >>
Защото откраднал капиците.
(втори вариант)
Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва?
Защото откраднал капиците.
Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне.
към втори вариант >>
Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо?
(втори вариант)
Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците.
Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо?
Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него?
към втори вариант >>
Понеже не са спечелили.
(втори вариант)
Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо?
Понеже не са спечелили.
И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа.
към втори вариант >>
И той търси да вземе голямата торба.
(втори вариант)
Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили.
И той търси да вземе голямата торба.
Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото.
към втори вариант >>
Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда?
(втори вариант)
Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба.
Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда?
Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света.
към втори вариант >>
Няма да се върне.
(втори вариант)
Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда?
Няма да се върне.
Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека.
към втори вариант >>
Какво ще стане с него?
(втори вариант)
Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо? Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне.
Какво ще стане с него?
Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба.
към втори вариант >>
Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа.
(втори вариант)
Понеже не са спечелили. И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него?
Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа.
Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка.
към втори вариант >>
Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото.
(втори вариант)
И той търси да вземе голямата торба. Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа.
Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото.
Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща.
към втори вариант >>
Сега тези са ред разсъждения, които стават в света.
(втори вариант)
Питам, ако той вземе голямата торба, ще се върне ли да се изповяда? Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото.
Сега тези са ред разсъждения, които стават в света.
Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар.
към втори вариант >>
Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека.
(втори вариант)
Няма да се върне. Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света.
Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека.
Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен.
към втори вариант >>
Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба.
(втори вариант)
Какво ще стане с него? Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека.
Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба.
Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата.
към втори вариант >>
Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка.
(втори вариант)
Слугата казва: Ще ме приемеш, без пари ще ти служа. Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба.
Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка.
На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата.
към втори вариант >>
На втория ден пак задигне, пак се връща.
(втори вариант)
Той знае много добре, че трябва да намери голямата торба със златото. Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка.
На втория ден пак задигне, пак се връща.
Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете.
към втори вариант >>
Но той мисли да задигне златната торба на своя господар.
(втори вариант)
Сега тези са ред разсъждения, които стават в света. Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща.
Но той мисли да задигне златната торба на своя господар.
Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Но господарят е по-умен.
(втори вариант)
Но едновременно това са процеси, които постоянно стават, които се борят вътре у човека. Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар.
Но господарят е по-умен.
Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога!
към втори вариант >>
Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата.
(втори вариант)
Няма живо същество, няма някой от вас, който да не е в една постоянна вътрешна борба. Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен.
Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата.
Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал.
към втори вариант >>
Този банкерин е природата.
(втори вариант)
Някой път задигнал той една торба капици, връща се, изповядва се, че направил една погрешка. На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата.
Този банкерин е природата.
Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба.
към втори вариант >>
Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете.
(втори вариант)
На втория ден пак задигне, пак се връща. Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата.
Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете.
Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба.
към втори вариант >>
Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Но той мисли да задигне златната торба на своя господар. Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете.
Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос.
Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите?
към втори вариант >>
Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога!
(втори вариант)
Но господарят е по-умен. Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос.
Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога!
И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите.
към втори вариант >>
И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал.
(втори вариант)
Той винаги оставя торбата с капиците да ги задигне, а парите оставя някъде в касата. Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога!
И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал.
Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна.
към втори вариант >>
Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба.
(втори вариант)
Този банкерин е природата. Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал.
Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба.
Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той?
към втори вариант >>
Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба.
(втори вариант)
Тя е вложила своите енергии в тялото ни и по някой път вие мислите, че може да я излъжете. Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба.
Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба.
Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава.
към втори вариант >>
Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите?
(втори вариант)
Какви са отношенията на хората, това е друг въпрос. Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба.
Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите?
Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт.
към втори вариант >>
Ще престанете да се учите.
(втори вариант)
Тя може да остави вие да задигнете само една нейна торба с капиците, но да вземете златото ѝ, никога! И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите?
Ще престанете да се учите.
Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят.
към втори вариант >>
Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна.
(втори вариант)
И след това много пъти ще се връщате да се изповядвате, но тя ни най-малко няма да ви държи морал. Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите.
Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна.
Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво.
към втори вариант >>
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще.
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще.
Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот. Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата. Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само. Да кажем досещания и вие имате. Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
Е, какво е разрешил с това той?
(втори вариант)
Ще каже: Може да останете пак, много добре, но тя всякога си държи своята златна торба. Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна.
Е, какво е разрешил с това той?
Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така.
към втори вариант >>
Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот.
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще.
Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот.
Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата. Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само. Да кажем досещания и вие имате. Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
Бастунът нищо не разрешава.
(втори вариант)
Нали всички вие искате да бъдете талантливи, да имате дарби, това е златната торба. Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той?
Бастунът нищо не разрешава.
Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого?
към втори вариант >>
Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата.
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще. Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот.
Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата.
Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само. Да кажем досещания и вие имате. Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт.
(втори вариант)
Питам, ако вземете златната торба, какво ще правите? Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава.
Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт.
ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е!
към втори вариант >>
Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само.
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще. Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот. Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата.
Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само.
Да кажем досещания и вие имате. Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
ДЕНДИ, които много се контят.
(втори вариант)
Ще престанете да се учите. Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт.
ДЕНДИ, които много се контят.
Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен.
към втори вариант >>
Да кажем досещания и вие имате.
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще. Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот. Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата. Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само.
Да кажем досещания и вие имате.
Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво.
(втори вариант)
Богатият ще си тури бомбето, вземе си бастуна. Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят.
Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво.
Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило.
към втори вариант >>
Какво подразбирате под това?
(втори вариант)
Има едно съществено разбиране, от което зависи вашето бъдаще. Под думата бъдаще разбирам дадено съдържание във всеки един живот. Да кажем всеки един от вас има едно съдържание, което е дадено, което трябва да се реализира; но какви са намеренията на онзи първия принцип, който работи в битието или във вселената, или замислите на природата. Хората не знаят, нито вие знаете, нито даже учените хора знаят; досещат се само. Да кажем досещания и вие имате.
Какво подразбирате под това?
към втори вариант >>
Та сега всеки един от вас прави така.
(втори вариант)
Е, какво е разрешил с това той? Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво.
Та сега всеки един от вас прави така.
Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма.
към втори вариант >>
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл.
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл.
Тези линии, това са някаква реалност. В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното.
към втори вариант >>
Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого?
(втори вариант)
Бастунът нищо не разрешава. Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така.
Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого?
Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката.
към втори вариант >>
Тези линии, това са някаква реалност.
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл.
Тези линии, това са някаква реалност.
В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено.
към втори вариант >>
Опасна работа е!
(втори вариант)
Защото един благородник, англичаните ги казват ДУД, а гърците ги казват КОНТЕ КОНТ, французите казват ТЕТАКОНТ, два пъти конт. ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого?
Опасна работа е!
Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо?
към втори вариант >>
В тези линии има ли някакво съзнание?
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл. Тези линии, това са някаква реалност.
В тези линии има ли някакво съзнание?
Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това?
към втори вариант >>
Онзи, който го е набил, е много по-умен.
(втори вариант)
ДЕНДИ, които много се контят. Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е!
Онзи, който го е набил, е много по-умен.
Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо?
към втори вариант >>
Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре?
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл. Тези линии, това са някаква реалност. В тези линии има ли някакво съзнание?
Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре?
Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той?
към втори вариант >>
Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило.
(втори вариант)
Та един от тези денди върви и маха си бастуна, минава покрай един момък, селянин, този момък обичал да се закача с бастуна си и му бутнал кюляфа, тогава онзи селянин взема му бастуна и го налага хубаво. Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен.
Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило.
Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност.
към втори вариант >>
Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси.
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл. Тези линии, това са някаква реалност. В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре?
Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси.
Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква?
към втори вариант >>
Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма.
(втори вариант)
Та сега всеки един от вас прави така. Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило.
Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма.
Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя?
към втори вариант >>
Но от смешното ние отиваме към реалното.
(втори вариант)
Сега тук имате един резултат; две линии, които са написани под ъгъл. Тези линии, това са някаква реалност. В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси.
Но от смешното ние отиваме към реалното.
В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца?
към втори вариант >>
Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката.
(втори вариант)
Кой от вас не закача с бастуна си кюляфа на някого? Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма.
Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката.
Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора.
към втори вариант >>
В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено.
(втори вариант)
Тези линии, това са някаква реалност. В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното.
В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено.
Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече.
към втори вариант >>
Е, защо?
(втори вариант)
Опасна работа е! Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката.
Е, защо?
– Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях!
към втори вариант >>
Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това?
(втори вариант)
В тези линии има ли някакво съзнание? Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено.
Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това?
Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели.
към втори вариант >>
– Несигурни хора са. Защо?
(втори вариант)
Онзи, който го е набил, е много по-умен. Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо?
– Несигурни хора са. Защо?
Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях! Но и той не разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Може ли произволно да се създаде той?
(втори вариант)
Или да допуснем, в това дърво (стола) има ли съзнание вътре? Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това?
Може ли произволно да се създаде той?
За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата.
към втори вариант >>
Аз имах една такава опитност.
(втори вариант)
Той казва, ти си носиш бастуна и не закачай моя кюляф, дава му едно правило. Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо?
Аз имах една такава опитност.
Каква е тя? – Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях! Но и той не разрешава въпроса. Не е там.
към втори вариант >>
За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква?
(втори вариант)
Някои от вас може да кажете: Това са смешни въпроси. Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той?
За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква?
Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп.
към втори вариант >>
Каква е тя?
(втори вариант)
Пък втория път като минава този ДЕНДИ, той води още една ДЕНДА, от женска форма. Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност.
Каква е тя?
– Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях! Но и той не разрешава въпроса. Не е там.
към втори вариант >>
Може ли да изчислите върху показателя и палеца?
(втори вариант)
Но от смешното ние отиваме към реалното. В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква?
Може ли да изчислите върху показателя и палеца?
Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата.
към втори вариант >>
– Не разбират тези хора.
(втори вариант)
Той среща пак един такъв с шапка, но казва: Малко по-далеч да сме от този с шапката. Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя?
– Не разбират тези хора.
Малко по-далеч от тях! Но и той не разрешава въпроса. Не е там.
към втори вариант >>
Вие имате един процес вече.
(втори вариант)
В тези линии няма никакво съзнание, нищо възвишено. Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца?
Вие имате един процес вече.
Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно!
към втори вариант >>
Малко по-далеч от тях!
(втори вариант)
Е, защо? – Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора.
Малко по-далеч от тях!
Но и той не разрешава въпроса. Не е там.
към втори вариант >>
Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели.
(втори вариант)
Това е един резултат, докато се образува този ъгъл, такова едно състояние в природата, знаете ли колко време е взело на природата за това? Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече.
Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели.
Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша.
към втори вариант >>
Но и той не разрешава въпроса.
(втори вариант)
– Несигурни хора са. Защо? Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях!
Но и той не разрешава въпроса.
Не е там.
към втори вариант >>
Защото по калъп най-лесно стават нещата.
(втори вариант)
Може ли произволно да се създаде той? За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели.
Защото по калъп най-лесно стават нещата.
Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той?
към втори вариант >>
Не е там.
(втори вариант)
Аз имах една такава опитност. Каква е тя? – Не разбират тези хора. Малко по-далеч от тях! Но и той не разрешава въпроса.
Не е там.
към втори вариант >>
Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп.
(втори вариант)
За да се явят тези двата пръста на ръката и това съотношение между тях, колко време изисква? Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата.
Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп.
Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша?
към втори вариант >>
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно.
В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека. Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите.
към втори вариант >>
Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата.
(втори вариант)
Може ли да изчислите върху показателя и палеца? Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп.
Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата.
Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша?
към втори вариант >>
В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно.
В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека.
Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба.
към втори вариант >>
Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно!
(втори вариант)
Вие имате един процес вече. Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата.
Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно!
Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място.
към втори вариант >>
Защото това има приложение.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно. В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека.
Защото това има приложение.
Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие носите една малка чаша.
(втори вариант)
Един човек не е създаден тъй изведнъж, като от калъп не са го излели. Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно!
Да допуснем, че вие носите една малка чаша.
Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае.
към втори вариант >>
Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно. В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека. Защото това има приложение.
Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии.
Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер.
към втори вариант >>
Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той?
(втори вариант)
Защото по калъп най-лесно стават нещата. Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша.
Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той?
Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане.
към втори вариант >>
Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно. В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека. Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии.
Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки.
На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои.
към втори вариант >>
Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша?
(втори вариант)
Не само вие, всички съвременни философи мислят по калъп. Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той?
Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша?
Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно!
към втори вариант >>
На някои хора силните точки са при скулите.
(втори вариант)
Та казвам, сега аз прилагам при разрешението, което имате, известна задача, която трябва да разрешите разумно. В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека. Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки.
На някои хора силните точки са при скулите.
Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера.
към втори вариант >>
Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша?
(втори вариант)
Аз разбирам, когато искате, когато искате с един замах да обясните нещата. Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша?
Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша?
Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша.
към втори вариант >>
Но центъра на волята е слаба.
(втори вариант)
В света огъването на линиите е необходимо, аз ви говоря за един закон за изучаване на човека. Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите.
Но центъра на волята е слаба.
На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба.
към втори вариант >>
Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място.
(втори вариант)
Ти можеш да имаш досещане за всичко, но да обясниш всичко е невъзможно! Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша?
Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място.
Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша. Иска да каже, това никога не мога да го зная аз!
към втори вариант >>
На някои хора волята е силна.
(втори вариант)
Защото това има приложение. Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба.
На някои хора волята е силна.
Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот.
към втори вариант >>
Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие носите една малка чаша. Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място.
Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае.
Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша. Иска да каже, това никога не мога да го зная аз! Това е мое мнение.
към втори вариант >>
Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер.
(втори вариант)
Като се приложи в човешката физиономия, това е най-новото изучаване за тия огънати линии. Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна.
Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер.
Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка?
към втори вариант >>
Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане.
(втори вариант)
Вие може да сте един философ, който разбирате строежа на цялата вселена, казвате, не знае ли той? Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае.
Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане.
Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша. Иска да каже, това никога не мога да го зная аз! Това е мое мнение.
към втори вариант >>
Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои.
(втори вариант)
Най-първо ти в едно лице ще видиш къде са силните точки. На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер.
Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои.
Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер.
към втори вариант >>
Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно!
(втори вариант)
Зная, но питам, този философ може ли да събере водата на цялата вселена в една чаша? Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане.
Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно!
Невъзможно е да се събере водата в една чаша. Иска да каже, това никога не мога да го зная аз! Това е мое мнение.
към втори вариант >>
Нали трябва да изучавате характера.
(втори вариант)
На някои хора силните точки са при скулите. Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои.
Нали трябва да изучавате характера.
При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното.
към втори вариант >>
Невъзможно е да се събере водата в една чаша.
(втори вариант)
Или най-малко водата на тази земя може ли да я събере в тази чаша? Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно!
Невъзможно е да се събере водата в една чаша.
Иска да каже, това никога не мога да го зная аз! Това е мое мнение.
към втори вариант >>
При някои случаи ръката на човека е слаба.
(втори вариант)
Но центъра на волята е слаба. На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера.
При някои случаи ръката на човека е слаба.
Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл.
към втори вариант >>
Иска да каже, това никога не мога да го зная аз!
(втори вариант)
Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност, философът колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място. Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша.
Иска да каже, това никога не мога да го зная аз!
Това е мое мнение.
към втори вариант >>
Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот.
(втори вариант)
На някои хора волята е силна. Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба.
Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот.
Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране.
към втори вариант >>
Това е мое мнение.
(втори вариант)
Значи този всезнающият философ има нещо, което той не знае. Той не знае как да събере водата на едно място, в една чаша; и това незнание така ще си остане. Този философ, при тия дадени условия, той ще каже: То е невъзможно! Невъзможно е да се събере водата в една чаша. Иска да каже, това никога не мога да го зная аз!
Това е мое мнение.
към втори вариант >>
Защо е създадена неговата ръка?
(втори вариант)
Тогава по тези линии можеш да изчисляваш, при дадени условия, какъв ще бъде неговият характер. Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот.
Защо е създадена неговата ръка?
Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм.
към втори вариант >>
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия.
Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват.
към втори вариант >>
Защото ръкуването например има материален характер.
(втори вариант)
Защото трябва да има някое напрежение у човека, за да устои. Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка?
Защото ръкуването например има материален характер.
Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека.
към втори вариант >>
Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия.
Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици.
Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун.
към втори вариант >>
Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното.
(втори вариант)
Нали трябва да изучавате характера. При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер.
Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното.
То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове.
към втори вариант >>
Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия. Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици.
Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо.
Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл.
към втори вариант >>
То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл.
(втори вариант)
При някои случаи ръката на човека е слаба. Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното.
То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл.
Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така?
към втори вариант >>
Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия. Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо.
Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица.
Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл. Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране.
(втори вариант)
Това показва, при дадени условия, какъв е неговият материален живот. Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл.
Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране.
Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна.
към втори вариант >>
Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия. Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица.
Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия.
Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл. Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм.
(втори вариант)
Защо е създадена неговата ръка? Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране.
Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм.
Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват.
(втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия. Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия.
Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват.
Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл. Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Тези точки се намират най-първо у човека.
(втори вариант)
Защото ръкуването например има материален характер. Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм.
Тези точки се намират най-първо у човека.
Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това?
към втори вариант >>
Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун.
(втори вариант)
Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват.
Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун.
Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл. Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове.
(втори вариант)
Той ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека.
Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове.
Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре.
към втори вариант >>
Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл.
(втори вариант)
Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун.
Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл.
Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така?
(втори вариант)
То ръкуването не е само така отвънка, то не е само една мисъл. Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове.
Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така?
Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта.
към втори вариант >>
Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
(втори вариант)
Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл.
Но да държа това перо в ръката си, без да напиша нещо, това е губене на енергията, при това ще ми оцапа пръстите и като ида аз ще изхарча много малко мислова енергия за 500 лева, за да си изчистя пръстите.
към втори вариант >>
Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна.
(втори вариант)
Тази мисъл е свързана с нещо реално във вашето разбиране. Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така?
Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна.
Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица.
към втори вариант >>
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли?
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли?
Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш. Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа!
към втори вариант >>
Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите.
(втори вариант)
Та именно трябва да укрепяваме тези линии в лицето си, в ръцете си; после тези линии в черепа си и тези линии в целия си организъм. Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна.
Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите.
Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото.
към втори вариант >>
Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш.
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли?
Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш.
Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо.
към втори вариант >>
Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това?
(втори вариант)
Тези точки се намират най-първо у човека. Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите.
Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това?
(именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата?
към втори вариант >>
Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята?
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли? Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш.
Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята?
А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко!
към втори вариант >>
(именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре.
(втори вариант)
Може би ще изучавате тази наука само за себе си, не като една професия отвънка, да се прехранвате, но само заради вас; вие ще намерите де са тези центрове. Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това?
(именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре.
Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята.
към втори вариант >>
А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи.
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли? Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш. Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята?
А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи.
Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо?
към втори вариант >>
Тук е центърът на тежестта.
(втори вариант)
Например някой път вие съвсем се развълнувате, нали така? Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре.
Тук е центърът на тежестта.
Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът.
към втори вариант >>
Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода.
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли? Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш. Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи.
Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода.
Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо? Защото е невъзможно.
към втори вариант >>
Това е една кобилица.
(втори вариант)
Тогава на двете ви страни на устата, това е да кажем горната бърна. Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта.
Това е една кобилица.
Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост.
към втори вариант >>
Казвам, в две думи не мога да ти го кажа!
(втори вариант)
Та въпросът е, вие казвате човек не знае ли? Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш. Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода.
Казвам, в две думи не мога да ти го кажа!
И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо? Защото е невъзможно. Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото.
(втори вариант)
Когато двете страни на устата на някой човек се мърдат, какво заключение ще извадите. Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица.
Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото.
Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост. Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той?
към втори вариант >>
И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо.
(втори вариант)
Може да знаеш, има неща, които можеш да знаеш, но трябва да знаете, че има ограничения; не можеш всичко да направиш. Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа!
И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо.
Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо? Защото е невъзможно. Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата?
(втори вариант)
Всякога крайниците се мърдат, а горната част седи устойчива, средната част, какво означава това? (именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото.
Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата?
Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост. Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той? (към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко!
(втори вариант)
Питам тогава другия въпрос, необходимо ли е в една чаша да се събере цялата вода на земята? А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо.
Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко!
Защо? Защото е невъзможно. Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Ще паднат на земята.
(втори вариант)
(именно новото, че волята е силна, а умът и сърдцето са слаби). Добре. Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата?
Ще паднат на земята.
Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост. Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той? (към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
А, казва някой, ти ми кажи в две думи всичкото знание; или някой казва, кажи ми резюмето на твоята философия, това, което ти учиш, в две думи ми го кажи. Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко!
Защо?
Защото е невъзможно. Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът.
(втори вариант)
Тук е центърът на тежестта. Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята.
Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът.
Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост. Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той? (към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
Защото е невъзможно.
(втори вариант)
Не е ли това същото нещо да ме кара той в една чаша да събера цялата вода. Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо?
Защото е невъзможно.
Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост.
(втори вариант)
Това е една кобилица. Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът.
Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост.
Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той? (към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
(втори вариант)
Казвам, в две думи не мога да ти го кажа! И никой не може да ти го каже, даже от многото думи, които ти казвам, пак ще остане нещо. Та първото положение, то е положението: не се стремете да реализирате всичко! Защо? Защото е невъзможно.
Има една невъзможност в света, която е един идеал за човешкото развитие. Да.
към втори вариант >>
Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той?
(втори вариант)
Нали момата като носи кобилицата, става едно малко налягане напред и назад на тялото. Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост.
Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той?
(към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
(Учителят държи една дървена кутия).
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия).
Запример, сега какво има в тази кутия? (бонбони). Какви са? (различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил?
към втори вариант >>
(към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
(втори вариант)
Ако се изгуби равновесието, какво ще стане с кърчазите които са на кобилицата? Ще паднат на земята. Въпросът е така, клатушкане ще има, но при това клатушкане никога няма да се изгуби центърът. Не е въпрос всякога центърът да бъде хоризонтален, но в дадения случай колкото и да се навеждате, вие трябва да разбирате навеждането на кои линии става, дали има отношение към някоя плоскост. Онзи наклон, който е в даден случай, в какво отношение е той?
(към другата линия, защото ъгъл се мери между две линии).
към втори вариант >>
Запример, сега какво има в тази кутия?
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия).
Запример, сега какво има в тази кутия?
(бонбони). Какви са? (различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо).
към втори вариант >>
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал.
Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил.
към втори вариант >>
(бонбони). Какви са?
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия). Запример, сега какво има в тази кутия?
(бонбони). Какви са?
(различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани.
към втори вариант >>
Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал.
Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив.
Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши.
към втори вариант >>
(различни). Добре.
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия). Запример, сега какво има в тази кутия? (бонбони). Какви са?
(различни). Добре.
Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин?
към втори вариант >>
Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал. Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив.
Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален.
Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба.
към втори вариант >>
Вие сте яли от тях. (Не).
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия). Запример, сега какво има в тази кутия? (бонбони). Какви са? (различни). Добре.
Вие сте яли от тях. (Не).
Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони?
към втори вариант >>
Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал. Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален.
Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва.
Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб.
към втори вариант >>
Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил?
(втори вариант)
(Учителят държи една дървена кутия). Запример, сега какво има в тази кутия? (бонбони). Какви са? (различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не).
Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил?
(Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно?
към втори вариант >>
Моралът съответствува на строежа на организма.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал. Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва.
Моралът съответствува на строежа на организма.
Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи.
към втори вариант >>
(Да спечели нещо).
(втори вариант)
Запример, сега какво има в тази кутия? (бонбони). Какви са? (различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил?
(Да спечели нещо).
Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете?
към втори вариант >>
Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил.
(втори вариант)
Та когато изучавате човешкия характер, не мислете, че човек е всесилен по отношение на неговия морал. Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма.
Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил.
Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб.
към втори вариант >>
Тъй да спечели, да се прехрани.
(втори вариант)
(бонбони). Какви са? (различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо).
Тъй да спечели, да се прехрани.
Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата?
към втори вариант >>
Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши.
(втори вариант)
Той е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил.
Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши.
А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост.
към втори вариант >>
Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин?
(втори вариант)
(различни). Добре. Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани.
Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин?
Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво.
към втори вариант >>
А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба.
(втори вариант)
Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален. Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши.
А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба.
Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост.
към втори вариант >>
Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони?
(втори вариант)
Вие сте яли от тях. (Не). Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин?
Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони?
Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това?
към втори вариант >>
Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб.
(втори вариант)
Колкото по-слабо е организиран неговият мозък, толкова по-слаби са и органите, неговите черва. Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба.
Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб.
Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава?
към втори вариант >>
Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно?
(втори вариант)
Какво е било предназначението на онзи, който ги е направил? (Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони?
Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно?
Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства.
към втори вариант >>
Тогава вашият лост ще се счупи.
(втори вариант)
Моралът съответствува на строежа на организма. Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб.
Тогава вашият лост ще се счупи.
Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки).
към втори вариант >>
Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете?
(втори вариант)
(Да спечели нещо). Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно?
Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете?
После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние.
към втори вариант >>
Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб.
(втори вариант)
Тъй че под думата морал разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи.
Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб.
Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него?
към втори вариант >>
После какъв размер трябва да има буквата?
(втори вариант)
Тъй да спечели, да се прехрани. Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете?
После какъв размер трябва да има буквата?
Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо?
към втори вариант >>
Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост.
(втори вариант)
Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по издържа, човек е по-морален, издръжлив е значи и всяка една работа той може да я свърши. А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб.
Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост.
Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си.
към втори вариант >>
Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво.
(втори вариант)
Питам тогава същия въпрос: нямаше ли някой друг начин? Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата?
Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво.
Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш?
към втори вариант >>
Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост.
(втори вариант)
А колкото организмът е слабо устроен, толкова и разумността и издръжливостта е по-слаба. Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост.
Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост.
Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила).
към втори вариант >>
Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това?
(втори вариант)
Туй наложително ли е, необходимо ли е, той да направи тези бонбони? Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво.
Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това?
Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи!
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава?
(втори вариант)
Например вие искате да дигнете известна тежест, но вашият лост е слаб. Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост.
Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава?
(ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си.
към втори вариант >>
Най-първо той няма удобства.
(втори вариант)
Когато вие пишете писмо на майка си или на баща си, с какви букви пишете, с малки или големи, или съвсем ситно? Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това?
Най-първо той няма удобства.
Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони.
към втори вариант >>
(ще изменим опорните точки).
(втори вариант)
Тогава вашият лост ще се счупи. Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава?
(ще изменим опорните точки).
Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е.
към втори вариант >>
Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние.
(втори вариант)
Има ли един начин, който да определя с какви букви да пишете? После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства.
Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние.
Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят.
към втори вариант >>
Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него?
(втори вариант)
Ако вие като дигате известна греда и се счупи вашият лост, вие сте слаб. Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки).
Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него?
Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста.
към втори вариант >>
Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо?
(втори вариант)
После какъв размер трябва да има буквата? Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние.
Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо?
Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим.
към втори вариант >>
Ще съкратите лоста си.
(втори вариант)
Тогава в даден случай вие трябва да вземете под съображение, че тежестта е по-голяма и умният човек ще вземе един по-здрав лост. Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него?
Ще съкратите лоста си.
(Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета.
към втори вариант >>
Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш?
(втори вариант)
Някой път тургаме хубава хартия, а някой път може и с една бакалска хартия да напишеш писмото; някой път писмото може да е написано много хубаво, а някой път може да не е написано хубаво. Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо?
Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш?
Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание.
към втори вариант >>
(Само че тогава се изисква по-голяма сила).
(втори вариант)
Ако лостът ви ще се счупи, вземате втори лост. Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си.
(Само че тогава се изисква по-голяма сила).
Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш?
към втори вариант >>
Докажи!
(втори вариант)
Ако онзи, който пише писмото, и писмото е зацапано, и писано е с молив, какво ще заключите от това? Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш?
Докажи!
Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така.
към втори вариант >>
Тогава ще разчиташ на себе си.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате само един лост, какво трябва да правите тогава? (ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила).
Тогава ще разчиташ на себе си.
Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост.
към втори вариант >>
Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони.
(втори вариант)
Най-първо той няма удобства. Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи!
Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони.
Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието.
към втори вариант >>
Виж законът какъв е.
(втори вариант)
(ще изменим опорните точки). Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си.
Виж законът какъв е.
Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания.
към втори вариант >>
Теорията за невидимия свят.
(втори вариант)
Ние преминаваме от общото положение и човек може да се намира в едно бакалско състояние. Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони.
Теорията за невидимия свят.
Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия?
към втори вариант >>
Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста.
(втори вариант)
Ако знаете сто на сто, че лостът ви ще се счупи, а нямате друг лост, а трябва да дигнете този предмет, какво ще правите с него? Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е.
Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста.
Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това.
към втори вариант >>
Невидимият свят е видим.
(втори вариант)
Сега всички съгласни ли сте, че това са бонбони, ако е друго нещо? Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят.
Невидимият свят е видим.
Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете.
към втори вариант >>
Тогава ти ще можеш да виждаш предмета.
(втори вариант)
Ще съкратите лоста си. (Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста.
Тогава ти ще можеш да виждаш предмета.
Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето.
към втори вариант >>
Видимото е физическото съдържание.
(втори вариант)
Сега във философията ще кажеш, отгде знаеш? Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим.
Видимото е физическото съдържание.
Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение.
към втори вариант >>
Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш?
(втори вариант)
(Само че тогава се изисква по-голяма сила). Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета.
Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш?
Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби.
към втори вариант >>
Тази кутия е във физическия свят, нали така.
(втори вариант)
Докажи! Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание.
Тази кутия е във физическия свят, нали така.
На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни!
към втори вариант >>
Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост.
(втори вариант)
Тогава ще разчиташ на себе си. Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш?
Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост.
Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу?
към втори вариант >>
На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието.
(втори вариант)
Сега това умозрително може да докажете, че тук именно има бонбони. Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така.
На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието.
Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете?
към втори вариант >>
Такива са новите схващания.
(втори вариант)
Виж законът какъв е. Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост.
Такива са новите схващания.
Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам.
към втори вариант >>
Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия?
(втори вариант)
Теорията за невидимия свят. Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието.
Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия?
Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо.
към втори вариант >>
Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това.
(втори вариант)
Как трябва да разсъждавате, когато каже някой, трябва да уповаваш на себе си; щом аз уповавам на лоста си, значи, силен е лостът, а щом лостът не може да (вдига), на себе си трябва да уповаваш, това значи, трябва да съкратиш лоста. Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания.
Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това.
Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете?
към втори вариант >>
Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете.
(втори вариант)
Невидимият свят е видим. Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия?
Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете.
Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска?
към втори вариант >>
Това е въпрос на времето.
(втори вариант)
Тогава ти ще можеш да виждаш предмета. Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това.
Това е въпрос на времето.
Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете.
към втори вариант >>
Това е философия за обяснение.
(втори вариант)
Видимото е физическото съдържание. Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете.
Това е философия за обяснение.
Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия.
към втори вариант >>
Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби.
(втори вариант)
Но ако не можеш да съкратиш лоста си, тогава какво трябва да правиш? Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето.
Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби.
Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия?
към втори вариант >>
Казва някой: Обясни!
(втори вариант)
Тази кутия е във физическия свят, нали така. На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение.
Казва някой: Обясни!
Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш?
към втори вариант >>
Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу?
(втори вариант)
Не бутайте предмета да не направите по-голяма пакост. Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби.
Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу?
Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия? Нищо няма да придобия.
към втори вариант >>
Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете?
(втори вариант)
На физическия свят вас ви интересува съдържанието, казвате, какво е съдържанието. Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни!
Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете?
По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна.
към втори вариант >>
Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам.
(втори вариант)
Такива са новите схващания. Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу?
Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам.
Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия? Нищо няма да придобия. Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо.
(втори вариант)
Съществува ли едно съдържание или е една празна кутия? Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете?
По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо.
Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е?
към втори вариант >>
Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете?
(втори вариант)
Някой път вие имате в себе си мисълта, казвате, не мога да направя това. Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам.
Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете?
Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия? Нищо няма да придобия. Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
Вторият начин, какво се иска?
(втори вариант)
Сега аз, който задавам въпроса, зная това, но вие не знаете. Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо.
Вторият начин, какво се иска?
Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота?
към втори вариант >>
Нищо няма да придобиете.
(втори вариант)
Това е въпрос на времето. Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете?
Нищо няма да придобиете.
Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия? Нищо няма да придобия. Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
Да се отвори тази кутия.
(втори вариант)
Това е философия за обяснение. Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска?
Да се отвори тази кутия.
Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота.
към втори вариант >>
Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия?
(втори вариант)
Може умът ти да е слаб и сърдцето ти е слабо, сега не го вземайте в лоша мисъл, но при известни условия сърдцето и умът могат да бъдат слаби. Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете.
Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия?
Нищо няма да придобия. Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
Е, как ще я отвориш?
(втори вариант)
Казва някой: Обясни! Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия.
Е, как ще я отвориш?
Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях).
към втори вариант >>
Нищо няма да придобия.
(втори вариант)
Да допуснем, вие дойдете до някоя си пропаст, ще се хвърлите ли долу? Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия?
Нищо няма да придобия.
Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
Сега всичко е тайна.
(втори вариант)
Ти можеш да предполагаш, че има нещо видимо, но онова невидимото, скритото вътре, как ще го докажете? По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш?
Сега всичко е тайна.
Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре.
към втори вариант >>
Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
(втори вариант)
Вие погледнете и се отдръпнете назад, казвате, слабо сърдце имам. Ако имате силна чувствителност, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Ако на мен чувствителността ми е слаба, какво ще придобия? Нищо няма да придобия.
Та всичките ви мисли и желания във вас, това са течения.
към втори вариант >>
Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е?
(втори вариант)
По умозрителен път ще разсъждавате математически, ще чертаете геометрически и пак няма да докажете нищо. Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна.
Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е?
Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите.
към втори вариант >>
Сега вашите тенденции са за добър живот.
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот.
Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще. Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате.
към втори вариант >>
Решена ли е тайната на живота?
(втори вариант)
Вторият начин, какво се иска? Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е?
Решена ли е тайната на живота?
– Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия.
към втори вариант >>
Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще.
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот.
Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще.
Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен.
към втори вариант >>
– Великите тайни на живота.
(втори вариант)
Да се отвори тази кутия. Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота?
– Великите тайни на живота.
(Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй.
към втори вариант >>
Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж.
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот. Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще.
Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж.
Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3.
към втори вариант >>
(Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях).
(втори вариант)
Е, как ще я отвориш? Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота.
(Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях).
Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш.
към втори вариант >>
Казвате, какво ще добием?
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот. Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще. Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж.
Казвате, какво ще добием?
Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9.
към втори вариант >>
Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре.
(втори вариант)
Сега всичко е тайна. Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях).
Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре.
Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът?
към втори вариант >>
Ще добиете.
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот. Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще. Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием?
Ще добиете.
Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече?
към втори вариант >>
Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите.
(втори вариант)
Да кажем, тъй малко отстрани се отвори кутията, въпросът решен ли е? Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре.
Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите.
Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре.
към втори вариант >>
Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате.
(втори вариант)
Сега вашите тенденции са за добър живот. Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще. Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием? Ще добиете.
Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате.
Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3.
към втори вариант >>
Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия.
(втори вариант)
Решена ли е тайната на живота? – Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите.
Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия.
Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории?
към втори вариант >>
Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен.
(втори вариант)
Като живеете добър живот или добрият ви живот, това е тъкане, това е устройване на вашия организъм за бъдаще. Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате.
Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен.
120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло.
към втори вариант >>
Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй.
(втори вариант)
– Великите тайни на живота. (Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия.
Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй.
То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има?
към втори вариант >>
120 = 3.
(втори вариант)
Всичките ваши мисли, чувствувания и всичките ви волеви актове, които сега употребявате, в каквото и да е направление, те ще влязат в бъдещия ви строеж. Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен.
120 = 3.
Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана.
към втори вариант >>
То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш.
(втори вариант)
(Учителят бавно отваря кутията и пак затваря). (Смях). Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй.
То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш.
Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре.
към втори вариант >>
Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9.
(втори вариант)
Казвате, какво ще добием? Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3.
Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9.
Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате.
към втори вариант >>
Тогава, как ще се разреши въпросът?
(втори вариант)
Тъй както в живота малко се отваря небето, и после пак се затваря. Добре. Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш.
Тогава, как ще се разреши въпросът?
Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот.
към втори вариант >>
Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече?
(втори вариант)
Ще добиете. Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9.
Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече?
В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени.
към втори вариант >>
Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре.
(втори вариант)
Да допуснем, че се отворят тайните, вие разберете какво има в кутията, но тази кутия не съдържа всичко, тя е толкова малка, че не съдържа онова, което вие търсите. Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът?
Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре.
Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера.
към втори вариант >>
В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3.
(втори вариант)
Днес ако не, може би след години, след 10, 20, 30, или след 50 години, след 120 години вие ще имате един завършен резултат в края на този живот, който сега имате. Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече?
В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3.
Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате?
към втори вариант >>
Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории?
(втори вариант)
Следователно, след като разрешите въпроса, че има някой друг свят, невидим живот, все ще остане нещо неразрешено, вие ще знаете за онзи свят толкова, колкото знаете за тази кутия. Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре.
Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории?
Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A.
към втори вариант >>
Те са части на едно цяло.
(втори вариант)
Сега всеки един от вас имате един живот от 120 години, такъв един кредит имате, който ви е определен. 120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3.
Те са части на едно цяло.
Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко?
към втори вариант >>
Не само това, но колко разнообразия има?
(втори вариант)
Запример аз в едно отношение мога да оспорвам вас, аз зная какво има, вие може да сте близо до истината, но аз оспорвам и ви изпитвам, казвам не е тъй. То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории?
Не само това, но колко разнообразия има?
Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C.
към втори вариант >>
Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана.
(втори вариант)
120 = 3. Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло.
Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана.
Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече).
към втори вариант >>
Защото в този свят има подразделения вътре.
(втори вариант)
То е тъй, но казвам, то не е тъй, както ти казваш. Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има?
Защото в този свят има подразделения вътре.
Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем.
към втори вариант >>
Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате.
(втори вариант)
Да допуснем, онзи, който живее 60 години, тогава той едва е реализирал 6; който е реализирал 70, той има 7; 80 – 8 и 90 – 9. Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана.
Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате.
Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница.
към втори вариант >>
Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот.
(втори вариант)
Тогава, как ще се разреши въпросът? Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре.
Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот.
Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере.
към втори вариант >>
Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени.
(втори вариант)
Питам тези, които са реализирали 6, 7, 8, 9 кой е реализирал повече? В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате.
Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени.
Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121.
към втори вариант >>
Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера.
(втори вариант)
Чрез опит, да се отвори кутията и да се види. Добре. Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот.
Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера.
По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере. (сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички).
към втори вариант >>
Втория път тогава, колко ще имате?
(втори вариант)
В дадения случай числата 6, 7, 8, 9, се произвеждат от числото 3. Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени.
Втория път тогава, колко ще имате?
(Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата.
към втори вариант >>
По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A.
(втори вариант)
Сега друго, колко подразделения има кутията, колко категории? Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера.
По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A.
(черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере. (сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички). Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
(Тогава ще имаме повече.) Е, колко?
(втори вариант)
Те са части на едно цяло. Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате?
(Тогава ще имаме повече.) Е, колко?
(двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван.
към втори вариант >>
(черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C.
(втори вариант)
Не само това, но колко разнообразия има? Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A.
(черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C.
Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере. (сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички). Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
(двойно повече).
(втори вариант)
Това е общият капитал, с който човек разполага, а вие сте разполагали само с 60 или със 70, а други с 80 от капитала си, а другата част от капитала остава неизползувана. Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко?
(двойно повече).
Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види?
към втори вариант >>
Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем.
(втори вариант)
Защото в този свят има подразделения вътре. Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C.
Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем.
Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере. (сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички). Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
Природата е много скъперница.
(втори вариант)
Следователно, ако сте един умен човек, вие може да използувате. Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече).
Природата е много скъперница.
Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал.
към втори вариант >>
Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере.
(втори вариант)
Това е предметно обучение, за обяснение на философите, на онова, което е вътре, което постоянно става в човешкия живот. Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем.
Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере.
(сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички). Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
Втория път вие ще имате това число 121.
(втори вариант)
Но щом дойдете до 120 години, там ще се смени. Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница.
Втория път вие ще имате това число 121.
Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени.
към втори вариант >>
(сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички).
(втори вариант)
Сега този бонбониер без да знае, той е разделил света на три категории, тъй е направил тази бонбониера. По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере.
(сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички).
Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата.
(втори вариант)
Втория път тогава, колко ще имате? (Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121.
Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата.
Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате.
към втори вариант >>
Сега вие ще си вземате от бонбоните.
(втори вариант)
По какви съображения той е поставил физическия свят в средата – A. (черни шоколадени бонбони), Божествения свят е турил при B., а духовния свят е турил на другата страна C. Една нова философия е имал, но какви му са съображенията ние не знаем. Сега да видим, всеки един от вас от кой свят ще си избере. (сестрата П-а взема кутията и почва да раздава от страната на сестрите подред на всички).
Сега вие ще си вземате от бонбоните.
към втори вариант >>
Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван.
(втори вариант)
(Тогава ще имаме повече.) Е, колко? (двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата.
Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван.
И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път.
към втори вариант >>
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD.
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD.
Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси. Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване?
към втори вариант >>
И тази единица къде може да се види?
(втори вариант)
(двойно повече). Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван.
И тази единица къде може да се види?
Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля.
към втори вариант >>
Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси.
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD.
Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси.
Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB.
към втори вариант >>
Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал.
(втори вариант)
Природата е много скъперница. Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види?
Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал.
В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми.
към втори вариант >>
Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане?
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD. Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси.
Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане?
Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу.
към втори вариант >>
В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени.
(втори вариант)
Втория път вие ще имате това число 121. Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал.
В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени.
При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа.
към втори вариант >>
Ако тази линия не може да издържи тази тежест?
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD. Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси. Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане?
Ако тази линия не може да издържи тази тежест?
Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого?
към втори вариант >>
При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате.
(втори вариант)
Всичката ви придобивка на 120 години, тя ще тури в единицата. Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени.
При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате.
Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа.
към втори вариант >>
Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята.
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD. Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси. Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест?
Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята.
Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен.
към втори вариант >>
Не се стремете да търсите щастието по обикновения път.
(втори вариант)
Но единицата показва, че капиталът на цял един живот е използуван. И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате.
Не се стремете да търсите щастието по обикновения път.
Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Питам сега, защо става това огъване?
(втори вариант)
Другото положение, да допуснем, че вие имате една права линия AB и още една успоредна на нея CD. Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси. Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята.
Питам сега, защо става това огъване?
Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как?
към втори вариант >>
Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля.
(втори вариант)
И тази единица къде може да се види? Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път.
Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля.
(Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа.
към втори вариант >>
Допуснете сега това обяснение: AB.
(втори вариант)
Това е във физическия свят, представете си, че m и n това са две релси. Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване?
Допуснете сега това обяснение: AB.
това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как? Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части.
към втори вариант >>
(Към) две реалности трябва той да се стреми.
(втори вариант)
Като се погледне човешкото лице, като се погледне човекът в неговото лице, могат да се знаят хилядите години, които той е прекарал. В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля.
(Към) две реалности трябва той да се стреми.
Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът.
към втори вариант >>
това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу.
(втори вариант)
Ако в n и m вие турите повече товар, какво ще стане? Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB.
това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу.
Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как? Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части. Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
Да разбира законите на своята душа.
(втори вариант)
В човешкото лице ние виждаме известни капитали, които не са използувани, някъде седят захвърлени. При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми.
Да разбира законите на своята душа.
Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът. Казва, Бог праща духа си и той оживява.
към втори вариант >>
Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого?
(втори вариант)
Ако тази линия не може да издържи тази тежест? Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу.
Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого?
На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как? Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части. Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа.
(втори вариант)
При сегашните условия остава един капитал, който имате да реализирате. Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа.
Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа.
В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът. Казва, Бог праща духа си и той оживява. Това е същият закон.
към втори вариант >>
На онзи, който е в плен.
(втори вариант)
Става едно малко огъване, огъването ще бъде някъде към центъра на земята. Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого?
На онзи, който е в плен.
Следователно, въжето ще се огъне. Как? Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части. Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа.
(втори вариант)
Не се стремете да търсите щастието по обикновения път. Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа.
В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа.
Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът. Казва, Бог праща духа си и той оживява. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Следователно, въжето ще се огъне. Как?
(втори вариант)
Питам сега, защо става това огъване? Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен.
Следователно, въжето ще се огъне. Как?
Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части. Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа.
(втори вариант)
Щастието на човека е обусловено от неговия ум, от неговото сърдце и от неговата воля. (Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа.
Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа.
Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът. Казва, Бог праща духа си и той оживява. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части.
(втори вариант)
Допуснете сега това обяснение: AB. това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как?
Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части.
Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът.
(втори вариант)
(Към) две реалности трябва той да се стреми. Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа.
Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът.
Казва, Бог праща духа си и той оживява. Това е същият закон.
към втори вариант >>
Като падне до земята това огъване нали ще престане.
(втори вариант)
това е едно въже, през прозорците на две къщи, единият е в едната къща, другият е в другата къща; вие държите това въже и опъвате, а някой друг се окачи, но въжето се огъва чак до долу. Целта на тези двамата хора в дадения случай е да помогнат, на кого? На онзи, който е в плен. Следователно, въжето ще се огъне. Как? Ако тежестта е такава голяма, това въже ще раздели тази линия на две равни части.
Като падне до земята това огъване нали ще престане.
към втори вариант >>
Казва, Бог праща духа си и той оживява.
(втори вариант)
Да разбира законите на своята душа. Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът.
Казва, Бог праща духа си и той оживява.
Това е същият закон.
към втори вариант >>
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB.
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB.
са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването? Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A.
към втори вариант >>
Това е същият закон.
(втори вариант)
Единственото реално нещо, което човек трябва да знае, то е неговата душа. В Писанието е казано: И вдъхна Бог дихание в човека и той стана жива душа. Това, което човек трябва да разбере, това е неговата душа. Единственото нещо, с което човек разполага, то е духът. Казва, Бог праща духа си и той оживява.
Това е същият закон.
към втори вариант >>
са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването?
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB.
са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването?
Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване.
към втори вариант >>
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата.
Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи.
към втори вариант >>
Огъването ще стане по краищата.
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB. са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването?
Огъването ще стане по краищата.
Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹.
към втори вариант >>
Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата.
Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами.
Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи?
към втори вариант >>
Тази линия ще се огъне друго яче.
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB. са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването? Огъването ще стане по краищата.
Тази линия ще се огъне друго яче.
Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни.
към втори вариант >>
Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата. Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами.
Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата.
Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа?
към втори вариант >>
Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон.
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB. са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването? Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче.
Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон.
В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата. Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата.
Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът.
А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата.
към втори вариант >>
В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A.
(втори вариант)
Сега допуснете другото положение, допуснете, че крайните точки на линията AB. са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването? Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон.
В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A.
Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници.
към втори вариант >>
А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата. Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът.
А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща.
Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята?
към втори вариант >>
Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване.
(втори вариант)
са по-тънки, а в средата е по-дебело, де ще стане тогава огъването? Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A.
Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване.
– C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза.
към втори вариант >>
Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи.
(втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата. Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща.
Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи.
А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята.
към втори вариант >>
– C¹.
(втори вариант)
Огъването ще стане по краищата. Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване.
– C¹.
В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза.
към втори вариант >>
А пажът къде седи?
(втори вариант)
Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи.
А пажът къде седи?
Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа?
към втори вариант >>
В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни.
(втори вариант)
Тази линия ще се огъне друго яче. Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹.
В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни.
Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот.
към втори вариант >>
Как да кръстим на български пажа?
(втори вариант)
Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи?
Как да кръстим на български пажа?
Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм.
към втори вариант >>
Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Във всеки един човек, когато неговият характер, сега това е за обяснения на един психологически закон. В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни.
Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ.
Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай?
към втори вариант >>
Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата.
(втори вариант)
Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа?
Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата.
А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени.
към втори вариант >>
Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници.
(втори вариант)
В света съществува един психологически закон, който може да се преведе: когато крайните точки на човешкия ум и крайните точки на човешкото сърдце са слаби, тогава огъването става в крайнините, а волята остава в точката A. Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ.
Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници.
Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля?
към втори вариант >>
А волята?
(втори вариант)
А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата.
А волята?
Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо.
към втори вариант >>
Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза.
(втори вариант)
Ние казваме тогава този човек има силна воля или такъв човек наричаме, който има морал в себе си, на когото можеш да разчиташ, но ако крайните точки на една линия са по-дебели, тогава ще има друго едно огъване. – C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници.
Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза.
Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува?
към втори вариант >>
Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята.
(втори вариант)
Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята?
Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята.
Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека.
към втори вариант >>
Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза.
(втори вариант)
– C¹. В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза.
Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза.
Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник).
към втори вариант >>
Какво положение държи волята спрямо човешката душа?
(втори вариант)
А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята.
Какво положение държи волята спрямо човешката душа?
А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо.
към втори вариант >>
Това е по отношение само на земния живот.
(втори вариант)
В дадения случай волята е по-слаба, а умът и сърдцето са силни. Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза.
Това е по отношение само на земния живот.
За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята.
към втори вариант >>
А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм.
(втори вариант)
Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа?
А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм.
Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие.
към втори вариант >>
За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай?
(втори вариант)
Такива типове наричаме слабоморални хора, на които ти не можеш да разчиташ. Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот.
За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай?
Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира.
към втори вариант >>
Аз не говоря за онова, което се мени.
(втори вариант)
Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм.
Аз не говоря за онова, което се мени.
В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще.
към втори вариант >>
Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля?
(втори вариант)
Тази задача я има в Соломоновия знак, преплитането на двата триъгълници. Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай?
Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля?
Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума.
към втори вариант >>
В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо.
(втори вариант)
А волята? Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени.
В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо.
Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи.
към втори вариант >>
Какво отношение може да съществува?
(втори вариант)
Когато волята на човека е слаба, той всякога слиза; когато волята на човека е силна, той възлиза. Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля?
Какво отношение може да съществува?
(равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята?
към втори вариант >>
Строи се нещо в човека.
(втори вариант)
Сега вие помислете да намерите едно хубаво име за волята. Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо.
Строи се нещо в човека.
В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля.
към втори вариант >>
(равностранен триъгълник).
(втори вариант)
Когато сърдцето и умът на човека са силни, а волята е по-слаба, той всякога слиза; когато умът на човека е слаб и когато сърдцето на човека е слабо, а волята е силна, той всякога възлиза. Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува?
(равностранен триъгълник).
Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце.
към втори вариант >>
В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо.
(втори вариант)
Какво положение държи волята спрямо човешката душа? А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека.
В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо.
А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон.
към втори вариант >>
Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята.
(втори вариант)
Това е по отношение само на земния живот. За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник).
Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята.
Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум.
към втори вариант >>
А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие.
(втори вариант)
А усилията, които правите, те остават вътре в човешкия организъм. Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо.
А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие.
Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие.
към втори вариант >>
Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира.
(втори вариант)
За да се пази равновесие, какво се изисква в дадения случай? Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята.
Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира.
На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще.
(втори вариант)
Аз не говоря за онова, което се мени. В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие.
Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще.
Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум.
към втори вариант >>
На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума.
(втори вариант)
Какво изчисление или какво отношение може да направите между човешкия ум и човешката воля, и човешкото сърдце, и човешката воля? Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира.
На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума.
Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето.
към втори вариант >>
Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи.
(втори вариант)
В човешкия организъм има нещо, което през всичките епохи на неговото развитие, той все придобива нещо. Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще.
Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи.
Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля.
към втори вариант >>
Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята?
(втори вариант)
Какво отношение може да съществува? (равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума.
Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята?
Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума.
към втори вариант >>
Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля.
(втори вариант)
Строи се нещо в човека. В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи.
Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля.
Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи!
към втори вариант >>
Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце.
(втори вариант)
(равностранен триъгълник). Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята?
Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце.
Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават.
към втори вариант >>
Всяко нещо си има специфичен закон.
(втори вариант)
В този организъм във всеки един живот се притурга по нещо. А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля.
Всяко нещо си има специфичен закон.
И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче?
към втори вариант >>
Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум.
(втори вариант)
Това е един физически принцип, но вие трябва да създадете един импулс на волята. Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце.
Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум.
Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум.
към втори вариант >>
И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие.
(втори вариант)
А този самият организъм, той е временно устроен, докато се построи онзи или това, което наричат безсмъртие. Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон.
И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие.
Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега?
към втори вариант >>
Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето.
(втори вариант)
Някой път волята не се влияе от сърдцето и не може да се импулсира. На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум.
Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето.
Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума.
към втори вариант >>
Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум.
(втори вариант)
Апостол Павел казва: Ако временното жилище се развали, имаме дом неръкотворен, в който човек ще влезне да живее за бъдаще. Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие.
Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум.
По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате?
към втори вариант >>
Защото много хора действуват чрез сърдцето.
(втори вариант)
На някои хора волята се влияе от сърдцето, на някои се влияе от ума. Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето.
Защото много хора действуват чрез сърдцето.
Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават.
към втори вариант >>
По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля.
(втори вариант)
Но сега понеже живеете на земята, трябва да разбирате силата на вашата воля и силата на вашето сърдце и ум; да разбирате законите, чрез които умът работи; има специфични закони, чрез които сърдцето работи и има специфични закони по които волята работи. Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум.
По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля.
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко).
към втори вариант >>
Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума.
(втори вариант)
Едновременно, вие как мислите, сърдцето и умът влияят ли на волята? Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето.
Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума.
Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не.
към втори вариант >>
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи!
(втори вариант)
Като дойдеш до тях, ти не можеш да употребяваш законите на сърдцето, за човешката воля; нито пък можеш да употребиш законите, които се отнасят до човешката воля. Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля.
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи!
Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали.
към втори вариант >>
Те дълго време ръзсъждават.
(втори вариант)
Върху това можем да се спрем друг път, но в дадения случай, ако умът влияе върху волята, тогава има известно съотношение между волята и ума; после има отношение между ума и човешкото сърдце. Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума.
Те дълго време ръзсъждават.
Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават.
към втори вариант >>
Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче?
(втори вариант)
Всяко нещо си има специфичен закон. И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи!
Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче?
Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света.
към втори вариант >>
Аз наричам това обективния ум.
(втори вариант)
Тогава импулсът на доброто трябва да се предадат чрез подтиците на човешкия ум. Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават.
Аз наричам това обективния ум.
Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават. Какви са съображенията?
към втори вариант >>
Какво ще направите с него, кажи ми сега?
(втори вариант)
И ако не разбираш специфичния закон, ти ще се намериш в противоречие. Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче?
Какво ще направите с него, кажи ми сега?
(ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света. И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса.
към втори вариант >>
Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума.
(втори вариант)
Някъде човешкото сърдце има пряко отношение спрямо волята, тогава умът трябва да предаде импулсите чрез сърдцето. Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум.
Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума.
Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават. Какви са съображенията? Страх от котки.
към втори вариант >>
(ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате?
(втори вариант)
Запример ще ви дам една задача: Пишете една ТЕЗА за човешката воля, човешкото сърдце и човешкия ум. По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега?
(ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате?
(Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света. И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса. Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават.
(втори вариант)
Защото много хора действуват чрез сърдцето. Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума.
Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават.
На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават. Какви са съображенията? Страх от котки.
към втори вариант >>
(Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко).
(втори вариант)
По какво се отличава действието на човешкия ум, действието на човешкото сърдце и на човешката воля. (Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате?
(Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко).
Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света. И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса. Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не.
(втори вариант)
Има различие между сърдцето на онези, които действуват чрез ума. Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават.
На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не.
Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават. Какви са съображенията? Страх от котки.
към втори вариант >>
Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали.
(втори вариант)
(Защо получихме тези бонбончета?) Ще ви дам едно правило за тези бонбончета: Една хапка хляб струва повече от 10 празни думи! Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко).
Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали.
Той щеше да има най-ценното нещо в света. И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса. Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават.
(втори вариант)
Те дълго време ръзсъждават. Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не.
Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават.
Какви са съображенията? Страх от котки.
към втори вариант >>
Той щеше да има най-ценното нещо в света.
(втори вариант)
Сега какъв опит ще направите с туй бонбонче? Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали.
Той щеше да има най-ценното нещо в света.
И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса. Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
Какви са съображенията?
(втори вариант)
Аз наричам това обективния ум. Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават.
Какви са съображенията?
Страх от котки.
към втори вариант >>
И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса.
(втори вариант)
Какво ще направите с него, кажи ми сега? (ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света.
И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса.
Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
Страх от котки.
(втори вариант)
Те правят все своите си сметки; а които действуват чрез сърдцето си, това е един импулс на ума. Дайте например на едно животно храна, то веднага действува, не след много време веднага то иска да вземе предмета си; а онези животни, които имат известна опитност, като им дадеш тази храна, която може да ги привлече, те дълго време ръзсъждават. На някои птиченца след като им хвърлиш хляб или друга някоя храна, те ще седят дълго време и ще разсъждават, ще иде на едно клонче, на друго, ще минат най-малко 10–15 минути, докато то реши да вземе ли храната или не. Някъде хвърлиш хляб и те веднага се натрупат отгоре, а някъде те дълго време разсъждават. Какви са съображенията?
Страх от котки.
към втори вариант >>
Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
(втори вариант)
(ще го изядем) Е, щом го изядете, какво желание имате? (Да се реализира целта му в нас, формата му и всичко). Ако вие имахте знание, вашето знание ще мяза на човек, който има една кибритена клечка и знае как да я запали. Той щеше да има най-ценното нещо в света. И ако вие бихте знаели свойствата и качествата на този бонбон, вие щяхте да направите цели чудеса.
Сега най-голямото чудо, което можете да направите, то е, вие ще го стопите, може да образувате стопяване на бонбона.
към втори вариант >>
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна.
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна.
Допуснете тогава, ако AB. това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Допуснете тогава, ако AB.
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна.
Допуснете тогава, ако AB.
това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним.
към втори вариант >>
това е силната страна, а A¹.
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна. Допуснете тогава, ако AB.
това е силната страна, а A¹.
е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат.
към втори вариант >>
е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай?
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна. Допуснете тогава, ако AB. това е силната страна, а A¹.
е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай?
В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал.
към втори вариант >>
В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба.
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна. Допуснете тогава, ако AB. това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай?
В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба.
Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай?
към втори вариант >>
Какво трябва да правите?
(втори вариант)
Но сега въпросът е, човек трябва да знае къде е слабата страна. Допуснете тогава, ако AB. това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба.
Какво трябва да правите?
Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата.
към втори вариант >>
Да обясним.
(втори вариант)
Допуснете тогава, ако AB. това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите?
Да обясним.
Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество?
към втори вариант >>
Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат.
(втори вариант)
това е силната страна, а A¹. е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним.
Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат.
Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима.
към втори вариант >>
Допуснете, че организмът е отслабнал.
(втори вариант)
е слабата страна, какво трябва да направите в дадения случай? В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат.
Допуснете, че организмът е отслабнал.
От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал?
към втори вариант >>
От какво се нуждае в дадения случай?
(втори вариант)
В себе си ти казваш, той има силен ум и силно сърдце, а волята му е слаба. Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал.
От какво се нуждае в дадения случай?
Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане?
към втори вариант >>
Нуждае се от AB, от хляба и водата.
(втори вариант)
Какво трябва да правите? Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай?
Нуждае се от AB, от хляба и водата.
В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне?
към втори вариант >>
В какво количество?
(втори вариант)
Да обясним. Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата.
В какво количество?
В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹.
към втори вариант >>
В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима.
(втори вариант)
Представете си, че това е уподоблението, от едната страна имаме хляб, от другата водата и имаме организма като един резултат. Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество?
В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима.
И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал? Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре.
към втори вариант >>
И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал?
(втори вариант)
Допуснете, че организмът е отслабнал. От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима.
И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал?
Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане? Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви.
към втори вариант >>
Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане?
(втори вариант)
От какво се нуждае в дадения случай? Нуждае се от AB, от хляба и водата. В какво количество? В такова количество, в което организмът да навакса всичката онази енергия, която е необходима. И по какъв начин ние познаваме, че организмът е отслабнал?
Най-първо гледаме човек не може да стане и в първо време не му държат краката, а след като приеме тези елементи от водата и от храната, какво ще стане?
Към коя посока той ще тръгне? Към посоката A¹. Запример вие седнете най-първо на един стол, после станете нагоре. В дадения случай вашите крака подигат главата ви. Главата във вас показва най-разумното!
към втори вариант >>
3.
Хикс, игрек и зет
,
ООК
, София, 29.4.1931г.,
Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно.
Тъй, както е създаден, човек е и богат, и учен, и силен, и добър. Той носи всичко това в себе си, но трябва само да го изяви навън. Когото срещнете, всеки казва: „Млад съм още, нищо не мога да направя. Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар?
Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно.
Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека.
към беседата >>
Бог е приготвил за всички нещо велико и светло.
И тъй, откажете се от старото и приемете новото. Откажете се от песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло.
Бог е приготвил за всички нещо велико и светло.
На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално. Бъдещето е пред вас. Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.
към беседата >>
Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот.
Той носи всичко това в себе си, но трябва само да го изяви навън. Когото срещнете, всеки казва: „Млад съм още, нищо не мога да направя. Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно.
Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот.
Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра.
към беседата >>
На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално.
И тъй, откажете се от старото и приемете новото. Откажете се от песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло. Бог е приготвил за всички нещо велико и светло.
На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално.
Бъдещето е пред вас. Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.
към беседата >>
Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади.
Когото срещнете, всеки казва: „Млад съм още, нищо не мога да направя. Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот.
Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади.
Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор?
към беседата >>
Бъдещето е пред вас.
Откажете се от песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло. Бог е приготвил за всички нещо велико и светло. На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално.
Бъдещето е пред вас.
Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.
към беседата >>
Само така той постига своята цел.
Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади.
Само така той постига своята цел.
Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота?
към беседата >>
Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.
Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло. Бог е приготвил за всички нещо велико и светло. На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално. Бъдещето е пред вас.
Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.
към беседата >>
Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време.
Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел.
Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време.
Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества?
към беседата >>
Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека.
Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време.
Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека.
Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си?
към беседата >>
Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра.
Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека.
Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра.
Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му.
към беседата >>
Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор?
Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра.
Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор?
Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо!
към беседата >>
Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота?
Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор?
Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота?
Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни?
към беседата >>
Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества?
Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота?
Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества?
Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните.
към беседата >>
Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си?
Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества?
Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си?
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност.
към беседата >>
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му.
Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си?
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му.
Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Чудно нещо!
Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му.
Чудно нещо!
Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Кой може да опетни някого и как ще го опетни?
Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо!
Кой може да опетни някого и как ще го опетни?
Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните.
Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни?
Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните.
Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност.
Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните.
Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност.
Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност.
Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога.
Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“.
към беседата >>
Душата е чиста, светла, мощна.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога.
Душата е чиста, светла, мощна.
Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията.
към беседата >>
Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна.
Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън.
То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията.
към беседата >>
То е все едно дяволът да се бори със светията.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън.
То е все едно дяволът да се бори със светията.
Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията.
към беседата >>
Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията.
Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен.
Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото.
към беседата >>
Затова българите казват: „Не се играе с огън“.
Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен.
Затова българите казват: „Не се играе с огън“.
Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека.
към беседата >>
Страшен е дяволът, велик е светията.
Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“.
Страшен е дяволът, велик е светията.
Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя.
към беседата >>
Грозен е дяволът, красив е светията.
Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията.
Грозен е дяволът, красив е светията.
Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава.
към беседата >>
Зъл е дяволът, добър е светията.
То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията.
Зъл е дяволът, добър е светията.
Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата.
към беседата >>
Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото.
Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията.
Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото.
Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия.
към беседата >>
Само по този начин се уравновесяват силите в човека.
Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото.
Само по този начин се уравновесяват силите в човека.
Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания?
към беседата >>
Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя.
Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека.
Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя.
Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания.
към беседата >>
Види ли доброто, тя се смекчава.
Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя.
Види ли доброто, тя се смекчава.
Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни.
към беседата >>
Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата.
Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава.
Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата.
Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека.
към беседата >>
Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия.
Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата.
Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия.
– Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
– Не може ли без страдания?
Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия.
– Не може ли без страдания?
– Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
– Може без страдания, но без неразумните страдания.
Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания?
– Може без страдания, но без неразумните страдания.
Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
Разумните страдания са неизбежни.
Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания.
Разумните страдания са неизбежни.
Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
Те носят блага на човека.
Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни.
Те носят блага на човека.
Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
Без тях няма растене и развитие.
Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека.
Без тях няма растене и развитие.
към беседата >>
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите.
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите.
Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат.
към беседата >>
Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват.
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите.
Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват.
След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание.
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват.
След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание.
Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат.
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание.
Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат.
Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
Бихте ли желали тогава да се свършат страданията?
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат.
Бихте ли желали тогава да се свършат страданията?
Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат.
Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията?
Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат.
За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат.
За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.
към беседата >>
Да се върнем към неизвестната величина x.
Да се върнем към неизвестната величина x.
Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума.
към беседата >>
Всеки човек знае какво нещо е неизвестност.
Да се върнем към неизвестната величина x.
Всеки човек знае какво нещо е неизвестност.
За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме.
към беседата >>
За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем.
Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност.
За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем.
Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви.
към беседата >>
Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането.
Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем.
Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането.
Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал.
към беседата >>
Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен.
Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането.
Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен.
Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си.
към беседата >>
Най-после се решавате да му дадете исканата сума.
Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен.
Най-после се решавате да му дадете исканата сума.
След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви.
към беседата >>
След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме.
Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума.
След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме.
Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“.
към беседата >>
Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви.
За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме.
Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви.
В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?
към беседата >>
В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал.
Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви.
В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал.
Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв.
към беседата >>
Вие трябва да платите за дядо си.
Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал.
Вие трябва да платите за дядо си.
Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон.
към беседата >>
Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви.
Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си.
Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви.
По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове.
към беседата >>
По този начин нито вие имате да давате, нито аз“.
След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви.
По този начин нито вие имате да давате, нито аз“.
Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?
Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“.
Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?
“ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи.
към беседата >>
“ – Законът за кармата е такъв.
В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?
“ – Законът за кармата е такъв.
Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират.
към беседата >>
Той е строг закон.
Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв.
Той е строг закон.
Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш.
към беседата >>
Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове.
Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон.
Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове.
Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш.
към беседата >>
Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата.
По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове.
Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата.
Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш.
към беседата >>
Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи.
Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си? “ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата.
Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи.
Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление.
към беседата >>
Обещанията на Бога всякога се реализират.
“ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи.
Обещанията на Бога всякога се реализират.
Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това.
към беседата >>
Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш.
Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират.
Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш.
Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде.
към беседата >>
Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш.
Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш.
Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш.
Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш.
Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш.
Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш.
Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде.
към беседата >>
Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление.
Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш.
Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление.
А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа.
към беседата >>
А кога ще станеш певец, не мисли за това.
Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление.
А кога ще станеш певец, не мисли за това.
То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат.
към беседата >>
То само ще дойде.
Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това.
То само ще дойде.
Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си.
Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде.
Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си.
Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
Богатството само ще дойде.
Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си.
Богатството само ще дойде.
Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
Как ще стане това, не е твоя работа.
Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде.
Как ще стане това, не е твоя работа.
От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат.
А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа.
От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат.
В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат.
В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.
към беседата >>
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат.
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат.
– Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало.
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат.
– Защо?
– Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето?
към беседата >>
– Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания.
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо?
– Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания.
За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава.
към беседата >>
За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш.
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания.
За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш.
– От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания.
към беседата >>
– От какво се плашиш?
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш.
– От какво се плашиш?
– Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт.
към беседата >>
– Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало.
Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш?
– Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало.
– Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви.
към беседата >>
– Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето?
– Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало.
– Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето?
Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате.
към беседата >>
Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава.
– Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето?
Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава.
Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си.
към беседата >>
Това се криви тълкувания.
За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава.
Това се криви тълкувания.
Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте.
към беседата >>
Старостта не подразбира смърт.
– От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания.
Старостта не подразбира смърт.
– „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне.
към беседата >>
– „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви.
– Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт.
– „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви.
Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят.
към беседата >>
Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате.
– Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви.
Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате.
Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
Направете същото и с болестта си.
Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате.
Направете същото и с болестта си.
Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте.
Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си.
Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте.
Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне.
Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте.
Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне.
За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят.
– „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне.
За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят.
Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят.
Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.
към беседата >>
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си.
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си.
Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си?
към беседата >>
Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята.
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си.
Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята.
Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно.
към беседата >>
Те съставят Божествения свят.
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята.
Те съставят Божествения свят.
Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите.
към беседата >>
Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота.
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят.
Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота.
При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието.
към беседата >>
При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва.
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота.
При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва.
– Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания.
към беседата >>
– Как свършва работата си?
Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва.
– Как свършва работата си?
– Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината.
към беседата >>
– Това не е важно.
Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си?
– Това не е важно.
Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите.
Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно.
Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите.
Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Красотата е в разнообразието.
Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите.
Красотата е в разнообразието.
Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания.
При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието.
Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания.
Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината.
– Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания.
Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината.
Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
– Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината.
Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.
към беседата >>
Трима американци посетили с научна цел един английски град.
Трима американци посетили с научна цел един английски град.
Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“.
към беседата >>
Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците.
Трима американци посетили с научна цел един английски град.
Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците.
Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра.
към беседата >>
Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието.
Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците.
Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието.
Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра.
към беседата >>
Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема.
Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието.
Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема.
Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат.
към беседата >>
Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст.
Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема.
Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст.
„Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
„Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“.
Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст.
„Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“.
След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра.
Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“.
След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра.
Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра.
Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра.
Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра.
Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат.
Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра.
Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат.
Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
Всички присъстващи започнали да се смеят.
Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат.
Всички присъстващи започнали да се смеят.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите от този пример?
Какво заключение ще извадите от този пример?
– Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата.
към беседата >>
– Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение.
Какво заключение ще извадите от този пример?
– Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение.
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини.
към беседата >>
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение.
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност.
За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика!
към беседата >>
За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност.
За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща.
Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети.
към беседата >>
Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща.
Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот.
Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му.
към беседата >>
Вода има, но риби няма във водата.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот.
Вода има, но риби няма във водата.
То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето.
към беседата >>
То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини.
– Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата.
То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини.
Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Чудна логика!
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини.
Чудна логика!
Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети.
За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика!
Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети.
Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му.
Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети.
Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му.
Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето.
Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му.
Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето.
Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето.
Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.
към беседата >>
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп.
Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората.
към беседата >>
Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп.
Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване.
Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни.
към беседата >>
Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване.
Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е.
усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния.
към беседата >>
усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е.
усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот.
Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма.
към беседата >>
Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот.
Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени.
Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители.
към беседата >>
Това се дължи на живота на хората.
Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени.
Това се дължи на живота на хората.
И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството.
към беседата >>
И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни.
Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората.
И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни.
Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността.
към беседата >>
Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния.
Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни.
Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния.
Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма.
усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния.
Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма.
Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно.
към беседата >>
Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители.
Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма.
Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители.
Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за недоволството.
Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители.
Да се върнем към въпроса за недоволството.
Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността.
И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството.
Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността.
Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно.
Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността.
Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно.
Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно.
Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно.
Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно.
Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно.
Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.
към беседата >>
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят.
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят.
За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
към беседата >>
За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н.
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят.
За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н.
Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
към беседата >>
Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата.
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н.
Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата.
От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
към беседата >>
От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо.
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата.
От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо.
Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
към беседата >>
Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо.
Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.
към беседата >>
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте.
Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека.
към беседата >>
Те са дадени за работа и за учене.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте.
Те са дадени за работа и за учене.
Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание.
към беседата >>
Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене.
Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения.
Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява.
към беседата >>
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата?
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата?
Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани.
към беседата >>
Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения.
Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи.
Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността.
към беседата >>
Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират.
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата?
Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират.
Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Човек трябва да бъде лекар на себе си.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи.
Човек трябва да бъде лекар на себе си.
Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти.
към беседата >>
Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос.
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират.
Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос.
– Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека.
Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си.
Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека.
Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
– Защо?
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос.
– Защо?
– Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание.
Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека.
Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание.
Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
– Не могат да се изказват.
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо?
– Не могат да се изказват.
Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Щом се остави на Бога, той се смирява.
Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание.
Щом се остави на Бога, той се смирява.
Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани.
Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват.
Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани.
Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Пазете се от леността.
Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява.
Пазете се от леността.
Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
Той иска да се изкаже, да му олекне.
Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани.
Той иска да се изкаже, да му олекне.
към беседата >>
Тя е една от големите напасти.
Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността.
Тя е една от големите напасти.
Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук?
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук?
Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения.
към беседата >>
Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти.
Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.
към беседата >>
Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място?
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук?
Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място?
Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината.
към беседата >>
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността.
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова.
към беседата >>
Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо.
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място?
Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо.
Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване.
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността.
Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване.
По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха?
към беседата >>
Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул.
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо.
Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул.
Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен.
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване.
По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен.
За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това.
към беседата >>
Може ли да приложи нещо, посещението му е на място.
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул.
Може ли да приложи нещо, посещението му е на място.
Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си.
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен.
За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си.
– Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред.
към беседата >>
Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения.
Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място.
Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения.
То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
– Как?
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си.
– Как?
– Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха?
към беседата >>
То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината.
Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения.
То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината.
Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
– Като съблече старата си дреха, за да облече нова.
Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как?
– Като съблече старата си дреха, за да облече нова.
– „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си.
към беседата >>
Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината.
Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.
към беседата >>
– „Кой ще облече старата ми дреха?
Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова.
– „Кой ще облече старата ми дреха?
“ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания.
към беседата >>
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент?
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент?
Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z.
към беседата >>
“ – Не мисли за това.
По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха?
“ – Не мисли за това.
Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми.
към беседата >>
Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос.
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент?
Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос.
Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z.
към беседата >>
Облечи новата дреха и върви напред.
За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това.
Облечи новата дреха и върви напред.
– „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек.
към беседата >>
Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството.
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос.
Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството.
Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването.
към беседата >>
– „Какво значи обличане на нова дреха?
– Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред.
– „Какво значи обличане на нова дреха?
“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате?
към беседата >>
Няколко причини има за недоволство.
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството.
Няколко причини има за недоволство.
Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две.
към беседата >>
“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си.
– Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха?
“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си.
Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив.
към беседата >>
Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни.
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство.
Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни.
Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието.
към беседата >>
Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания.
– „Кой ще облече старата ми дреха? “ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си.
Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания.
Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си.
към беседата >>
Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z.
Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни.
Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z.
Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост.
към беседата >>
Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми.
“ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания.
Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми.
За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно.
към беседата >>
Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z.
Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z.
Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z.
Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб.
към беседата >>
За пример, обичате един човек.
Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми.
За пример, обичате един човек.
Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят.
към беседата >>
Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването.
Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z.
Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването.
Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи.
към беседата >>
Защо го обичате?
– „Какво значи обличане на нова дреха? “ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек.
Защо го обичате?
Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек.
към беседата >>
Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две.
Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването.
Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две.
По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално.
към беседата >>
Защото бил красив.
“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате?
Защото бил красив.
Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота.
към беседата >>
По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието.
Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две.
По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието.
Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява.
към беседата >>
Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си.
Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив.
Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си.
Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава?
към беседата >>
Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост.
Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието.
Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост.
Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си.
Това е невъзможно.
Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав.
към беседата >>
Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб.
Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост.
Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб.
Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят.
За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно.
Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят.
Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден?
към беседата >>
Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи.
Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб.
Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи.
Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Красотата не е достояние на един човек.
Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят.
Красотата не е достояние на един човек.
Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват.
към беседата >>
Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално.
Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи.
Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално.
Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота.
Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек.
Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота.
Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен.
към беседата >>
Тя нито се увеличава, нито се намалява.
По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално.
Тя нито се увеличава, нито се намалява.
Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Кого ще обсебите тогава?
Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота.
Кого ще обсебите тогава?
Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява.
Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.
към беседата >>
Казвате, че денят е хубав.
Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава?
Казвате, че денят е хубав.
Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност.
За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи.
към беседата >>
Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден?
Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав.
Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден?
За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност.
За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки.
Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна.
към беседата >>
За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват.
Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден?
За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват.
Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки.
Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи.
Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
към беседата >>
Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен.
Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват.
Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен.
Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи.
Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма.
Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен.
Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.
към беседата >>
Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма.
Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите.
С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате.
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате.
Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието?
към беседата >>
С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи.
Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите.
С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи.
Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
Не се съмнявайте в съществуването на този свят.
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате.
Не се съмнявайте в съществуването на този свят.
Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие.
към беседата >>
Тази големина е недействителна.
За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи.
Тази големина е недействителна.
Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора.
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят.
Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора.
Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна.
Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си.
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора.
Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си.
Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество.
към беседата >>
Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши.
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си.
Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши.
Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното.
За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието?
И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши.
Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието?
Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво.
към беседата >>
За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното.
За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите.
Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие.
Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието?
Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие.
Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“.
към беседата >>
Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите.
Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите.
Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества.
Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие.
Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества.
Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки.
към беседата >>
Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите.
Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи.
Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество.
Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества.
Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество.
В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи.
Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите.
За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек.
Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество.
В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек.
Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите.
За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.
към беседата >>
Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво.
Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек.
Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво.
Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни.
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни.
Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят.
към беседата >>
Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“.
Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво.
Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“.
В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат.
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни.
Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат.
Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират.
към беседата >>
В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки.
Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“.
В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки.
Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно?
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат.
Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно?
Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията.
към беседата >>
Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки.
Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.
към беседата >>
Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята.
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно?
Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята.
Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y.
към беседата >>
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората?
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората?
Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му.
към беседата >>
Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си.
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята.
Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си.
Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето.
към беседата >>
Как и откъде влизат в тях?
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората?
Как и откъде влизат в тях?
– Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи.
към беседата >>
Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят.
Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си.
Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят.
Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи.
към беседата >>
– Това е най-лесната работа.
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях?
– Това е най-лесната работа.
Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата.
към беседата >>
Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират.
Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят.
Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират.
Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли.
към беседата >>
Те влизат и през най-тесни отвори.
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа.
Те влизат и през най-тесни отвори.
Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“.
към беседата >>
Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията.
Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират.
Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията.
След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z.
към беседата >>
Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас.
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори.
Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас.
Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение.
към беседата >>
След това идва процесът на мисълта, който се означава с y.
Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията.
След това идва процесът на мисълта, който се означава с y.
Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето.
към беседата >>
Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му.
Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас.
Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му.
Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека?
към беседата >>
Работата на ума се определя от сърцето.
Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y.
Работата на ума се определя от сърцето.
С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне.
към беседата >>
Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи.
Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му.
Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи.
Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество.
към беседата >>
С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи.
Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето.
С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи.
Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата.
– Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи.
Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата.
Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря.
към беседата >>
Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли.
Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи.
Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли.
След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“.
Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата.
Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“.
– За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент.
към беседата >>
След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z.
Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли.
След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z.
Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
– За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение.
Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“.
– За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение.
– Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето.
към беседата >>
Волята съединява процесите на ума и на сърцето.
След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z.
Волята съединява процесите на ума и на сърцето.
Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
– Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека?
Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение.
– Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека?
– Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне.
Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето.
Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне.
Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
– Защото те познават неговото естество.
Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека?
– Защото те познават неговото естество.
Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне.
Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.
към беседата >>
Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря.
Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество.
Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря.
Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“.
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“.
– Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент.
към беседата >>
Ангелите използват именно този кратък момент.
Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря.
Ангелите използват именно този кратък момент.
Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
– Това е невъзможно.
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“.
– Това е невъзможно.
Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно.
към беседата >>
Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето.
– За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент.
Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето.
Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Да умре човек гладен, това е изключителен случай.
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно.
Да умре човек гладен, това е изключителен случай.
Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии?
към беседата >>
Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
– Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето.
Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.
към беседата >>
Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен?
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай.
Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен?
Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно.
към беседата >>
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте.
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте.
Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета.
към беседата >>
Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност.
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен?
Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност.
Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато?
към беседата >>
Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе.
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте.
Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе.
– „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях.
към беседата >>
Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент.
Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност.
Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент.
Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му.
към беседата >>
– „Ако влезе друг някой?
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе.
– „Ако влезе друг някой?
“ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това.
към беседата >>
Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно.
– Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент.
Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно.
Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
“ – Не се безпокойте.
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой?
“ – Не се безпокойте.
Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение.
към беседата >>
Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии?
Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно.
Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии?
Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори.
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте.
Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори.
Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто.
към беседата >>
Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно.
Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии?
Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно.
Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета.
И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори.
Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета.
Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост.
към беседата >>
Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато?
Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно.
Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато?
Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях.
Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета.
Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях.
Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени.
към беседата >>
Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му.
Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато?
Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му.
Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това.
– „Ако влезе друг някой? “ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях.
Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това.
Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това.
към беседата >>
Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му.
Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.
към беседата >>
Доброто ви е посетило и оставило своето благословение.
“ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това.
Доброто ви е посетило и оставило своето благословение.
Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда.
към беседата >>
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си?
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си?
– Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние.
към беседата >>
Бог се проявява чрез доброто.
Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение.
Бог се проявява чрез доброто.
Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват.
към беседата >>
– Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява.
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си?
– Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява.
Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак.
към беседата >>
Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост.
Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто.
Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост.
Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека.
към беседата >>
Докато страда, човек е в правия път.
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява.
Докато страда, човек е в правия път.
Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва.
към беседата >>
Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени.
Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост.
Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени.
Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека. Един художник нарисувал Христос със затворени очи.
към беседата >>
Страдащият е нормален човек.
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път.
Страдащият е нормален човек.
Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животът започва със страдание.
към беседата >>
Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това.
Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени.
Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това.
И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека. Един художник нарисувал Христос със затворени очи. Не, Христос е с отворени очи.
към беседата >>
Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка?
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек.
Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка?
Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животът започва със страдание. Страданието се отнася към процесите, означени с буквата x.
към беседата >>
И до днес още Той страда.
Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това.
И до днес още Той страда.
И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека. Един художник нарисувал Христос със затворени очи. Не, Христос е с отворени очи. Той поглежда към света и му помага.
към беседата >>
Той се намира в неестествено състояние.
Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка?
Той се намира в неестествено състояние.
За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животът започва със страдание. Страданието се отнася към процесите, означени с буквата x. Природата започва с процесите x.
към беседата >>
НАГОРЕ